page contents Книжен Ъгъл: Дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж или „Моят мъж, пенсионерът“
Предоставено от Blogger.

Дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж или „Моят мъж, пенсионерът“

12.2.18

На мъж след шейсетте вяра не хващай

Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И - както всички си мислят - прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти.

Но действителността - както почти винаги в живота - изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж - и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него.

Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може да спре дори предупреждението на леля Лоти: "Внимавай, на мъж след шейсетте вяра не хващай!".

А леля Лоти не е вчерашна - на нейните 85 години нежните чувства още не са й чужди! И май се оказва права - събитията излизат извън планувания от Роза ход и след деситилетен брак й се налага да се запознае с чувството ревност. И разбира колко обича всъщност своя мъж, пенсионера...

Какво става с любовта 40 години след хепиенда със „Сватбения марш“. Дали е хепи, дали е енд? Способни ли са хората, преживели заедно дестилетия, все още да имат съвместни щастливи преживявания, да се вълнуват от съдбата на другия, да ревнуват... Остава ли лудостта на влюбването, или е възможно да премине в друго, не лудо, но затова пък трайно, дълбоко, дори неосъзнавано чувство – обичта.

В необичайна форма – дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж, изписан с хумор и изпълнен с комични ситуации, книгата „Моят мъж, пенсионерът“ (Емас, превод Борис Парашкевов) на Роза Шмит (името е псевдоним) разглежда ежедневието на една такава двойка, ежедневие с поизбледнели от времето емоции и с натрупани раздразнения и недоволства. Но появата на неочаквани, застрашаващи обстоятелства показва, че емоциите не са мъртви.