page contents Книжен ъгъл: Кои бяха екзистенциалистите
Предоставено от Blogger.

Кои бяха екзистенциалистите

18.3.18

Петко Тодоров

Историята им се чете като роман

„Един ден през 1948 г. Алберто Джакомети видял Бовоар да седи с писалка в ръка и да гледа от упор белия лист пред себе си. „Ама че ядосана изглеждате!”, казал той, на което тя отговорила: „Да, защото искам да пиша, а не зная за какво.”

С далновидността на човек, който си дава сметка, че това не е негов проблем, Джакомети я посъветвал: „Напишете каквото ви хрумне”. Бовоар го послушала и се получило”, разказва Сара Бейкуел във „В кафенето на екзистенциалистите” (изд. „Изток-Запад”).

Получило се „Вторият пол”, библията на феминизма. „С подкрепата на трима мъже”, настоявала винаги Симон дьо Бовоар: Джакомети, Мишел Лерне и Сартр, къде без него.

Документален роман за екзистенциалистите. Документален, защото Бейкуел не напуска и на милиметър документите. Роман, защото така се чете. Бовоар, Сартр, Реймон Арон, Хусерл, Камю, Хайдегер, Карл Ясперс, Мерло-Понти, Хана Арент, та даже Киркегор, с изкусителната намеса на Айрис Мърдок, до присъствието на Жулиет Греко и кой ли не.

Годините около Втората световна, всечовешката драма. Обнародваните през 2014 г. тетрадки на Хайдегер слагат точка на колебанията – той бил нацист „не заради изгодата, а по убеждение”.

Джакомети видял Бовоар в кафенето. Заглавието на лондонската биографка Бейкуел не е случайно. Напомня за „двата основополагащи принципа на екзистенциализма – свободата и общуването”, за тяхната неотделимост. И извиква неизбежния въпрос: окончателно ли ги изгубихме? С технологичното „общуване”, със затъването в блатото на консумеризма.

Сартр: „На мястото на парите не бива да остане нищо освен спомен, а понякога и по-малко”. Трябва ли пак да изживеем надчовешка драма, за да заменим ценностите с идеи?

На 20 май 1968 г. 7000-те студенти, окупирали аулата на Сорбоната, допускат само един интелектуалец до микрофона: Сартр. С 63-те си години е можел да им е дядо. На 19 април 1980 г. над 50 000 се стичат на погребението му. Бейкуел го пише: „Идеите са интересни, ала хората зад тях – много, много повече”.