page contents Книжен ъгъл: За какво дават „Пулицър” - „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей”
Предоставено от Blogger.

За какво дават „Пулицър” - „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей”

22.4.18

Петко Тодоров

И за роман-река – като на Майкъл Шейбон

„През 1939 година американският комикс, подобно на праисторическите бобри и хлебарки, бе по-голям и по свой тромав начин по-великолепен от своя съвременен потомък. Имаше размерите на лъскаво списание и в съчетание с дебелината на булевардно издание, предлагаше своето шестдесет и четиристранично крещящо тяло, в това число и корицата, на идеалната цена от едно калаено десетаче”, разказва Майкъл Шейбон в „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей” (Еднорог, превод Стефан Аврамов).

Историята почва в Прага. Пенсиониран илюзионист обучава еврейски тийнейджър по специалността освобождаване при всякакви обстоятелства – прикован с вериги и заключен с дяволски катинар или хвърлен в реката овързан с въжета и в чувал и пр.

Родителите дават мило и драго да го спасят от холокоста. И той пристига при леля си в Ню Йорк. И при връстника братовчед. С невероятната дарба на рисувач. Двамата се сдушават на тема комикси...

„И тогава, през юни 1938 година, се появи Супермен”, припомня Шейбон. А нашите измислят Ескаписта, едно от многото му копия, героят, който се освобождава при всякакви обстоятелства. Тръгват от нищото, правят невъобразим удар и пари за нула време. Тлъстата плячка е за други, но то е в реда на нещата. Американска мечта и комикс, какво по-удачно съчетание!

Романът-река печели „Пулицър” за 2001 г. - 700 български страници: 15-годишна семейна сага. Между двамата застават жена и дете... Шейбон е превъзходен разказвач на безкрайни истории.

Тънък познавач на американския комикс и особено на „златната му ера”. Хвърлил достатъчно усилия да изучи Ню Йорк от епохата, вместо като български автор постмодернист да имитира достоверност с архаизиран език. Не прекалява с хватки като „Той бе трезвен като надгробна плоча”... Орсън Уелс се вясва с единствена реплика...

Колкото до „ерата”: „Едно от най-устойчивите убеждения, които можем да забележим при изучаването на човешките заблуди е, че всяка златна ера или е отминала, или предстои”.