page contents Книжен ъгъл: Тереза Дрискол: Винаги ме е вълнувал въпросът как престъплението въздейства върху свидетелите
Предоставено от Blogger.

Тереза Дрискол: Винаги ме е вълнувал въпросът как престъплението въздейства върху свидетелите

25.1.22

Допуснах грешка. Вече го знаех. Направих го единствено заради това, което чух във влака. Как щяхте да се чувствате вие на мое място?


В трилъра на Тереза Дрискол „Наблюдавам те“ (Хермес, превод СТоянка Сербезова-Леви) Ела е собственичка на малък цветарски магазин, известен с нестандартните си букети. Докато пътува във влака за Лондон, тя става неволен свидетел на запознанството на две тийнейджърки с двама млади мъже. Те се уговарят вечерта да посетят популярен лондонски клуб. Когато обаче дочува, че мъжете току-що са излезли от затвора, Ела започва да се притеснява. Но точно когато се кани да се намеси, свободното поведение на едното момиче – Сара, я възпира. На следващата сутрин научава от новините, че другото – красивата Ана – е изчезнало.
Година по-късно Ана все още е в неизвестност. Ела изпитва чувство на вина. Тя обаче не е единствената, която не може да забрави случилото се. Получава заплашителни картички, които я карат да се страхува за живота си. Сара не е казала цялата истина за злополучната вечер, нейните родители също крият тайни.

Някой знае къде се намира Ана.
Някой наблюдава Ела и изчаква подходящия момент, за да я накара да си плати...

По време на двайсет и петте си години като журналист – през петнайсет от които е водеща на новинарските емисии на Би Би Си – Тереза Дрискол отразява тъмната страна на живота.
Тя е разтърсена от последиците, които престъпленията оказват върху близките, приятелите на жертвите и свидетелите, затова решава да постави именно техните преживявания в основата на романите си.
Тереза живее в живописния град Девън със съпруга си и с двамата им сина. Тя също така пише женска проза и романите й са преведени на повече от 20 езика.Следва интервю с авторката.

Разкажете ни повече за себе си...

От малка обожавах да чета и често си измислях различни истории, дори цели романи. Голямата ми мечта беше да видя името си върху корицата на книга. Но също така бях нетърпелива и рядко довършвах започнатите текстове. За съжаление, това е често срещан проблем и на порасналите автори. Ние, креативните хора, непрекъснато имаме нови идеи, но е нужна дисциплина, за да доведем проектите си докрай. Дисциплина и много работа.
Дълго време си представях, че ще водя типичния за писателите бохемски начин живот. Но една кариерна консултация в училище ме насочи към нещо далеч по-практично – журналистиката. Започнах работа в местния вестник и пишех на свободна практика за националните медии. Толкова ми харесваше! Но исках да живея в Лондон, а там е много трудно да започнеш работа в печатна медия. Тогава се появи възможност да се включа в екипа на една от лондонските телевизии. Постепенно започнах да правя репортажи и накрая станах водеща на новините.
Харесвах работата си, но не спирах да се възприемам на първо място като писател и да мисля за бъдещите си книги. Минаха десет години, преди издаването на първия ми роман да се превърне в реалност. Надявам се, че това ще даде нагледен пример за синовете ми, че не бива да се отказват от мечтите си.

Романът ви „Наблюдавам те“ се превърна в бестселър, преведен на 20 езика и продаден в повече от милион екземпляра. Споделете ни малко повече за него...


Веднъж, докато пътувах за Лондон, двама млади мъже – носеха по една черна найлонова торба за смет – се качиха във влака. Когато разбрах откъде идват, бях леко притеснена и силно заинтригувана. По време на пътуването не се случи нищо необичайно, но въображението ми веднага се развихри. Какво щеше да стане, ако...
Тогава работех върху няколко проекта, затова написах разказ. Толкова се бях вживяла в образа на главната героиня Ана, че тя сякаш ме преследваше. Осъзнах, че трябва да разгърна историята й в роман.
Работила съм като журналист дълги години и винаги ме е вълнувал въпросът за въздействието на престъплението не само върху невинните жертви, но и върху свидетелите. Толкова много житейски драми! Може би поради тази причина идеята не ми даваше мира. Когато най-накрая се върнах отново към нея и образът на Ела започна да се оформя, реших, че трябва да насоча вниманието си не само към семейството на Ана, но и към нейното семейство. Така се роди „Наблюдавам те“.
Преди това бях написала два дамски романа, които се продаваха прилично, но не пожънаха кой знае какъв успех, затова не очаквах тази книга да се превърне в бестселър. Правата за екранизиране на „Наблюдавам те“ на хинди са продадени. Водим преговори и за правата на английски език, така че е възможно романът да се превърне във филм или сериал... Все още не мога да повярвам.
Споменахте, че пишете в различни жанрове. Имате ли предпочитан сред тях? И какъв е творческият ви процес?

Обичам да пиша и дамски романи, и психологически трилъри. За мен е важно героите, техните емоции и развитие да са в основната на книгата. Затова, в който и от двата жанра да пиша, винаги започвам с темата, а след това идва ред и на героите.
Имам си кабинет у дома и когато работя, се затварям в него с чаша хубаво кафе. В стаята е напълно тихо – не слушам музика. Потапям се в света на героите си и започвам. Може да звучи странно, но възприемам всеки персонаж като действителен човек, който ми разказва историята си.
Важно уточнение е, че писането е работа – дори да ти доставя удоволствие. Хубавото е, че не трябва да ходиш в офиса или да следваш определена от друг програма за деня. Но създаването на роман е сериозно начинание. Всеки път, когато започна нова книга, се чувствам така, сякаш съм застанала в подножието на планина, която трябва да изкача. Тогава се появяват съмненията и трябва да разчитам на самодисциплината си и да работя здраво, докато завърша историята. Хората често се учудват колко много часове посвещавам на текста – особено когато редактирам.

Кой (или какво) ви вдъхновява, за да се посветите на такава трудоемка задача?


Добротата и решителността са двете качества, на които се възхищавам най-много у другите. Искам да дам пример на децата си да бъдат постоянни в преследването на целите си, както бях аз с писането. Но най-важното си остава да бъдем добри към другите и към себе си.
За съжаление, работата ми като журналист ме срещна с много добри хора, на които са се случили ужасни неща. Това обаче ми показа колко устойчив и смел може да бъде човек, независимо от трудностите, пред които е изправен. Възхищавам се на силата на човешкия дух и се опитвам да го покажа в книгите си.
Намирам вдъхновение навсякъде около мен и във всеки човек, когото срещам, всяко място, което посетя. Всички преживявания ме учат на нещо, което добавя повече дълбочина в книгите ми. Разбира се, никога не пиша за реални хора, но използвам всичко, което съм научила от житейския си път, за да създам реалистични образи.

Какъв съвет бихте дали на човек, който иска да бъде по-креативен или да последва стъпките ви като журналист, водещ или писател?

На първо място – вярвайте в себе си, следвайте страстта си и не спирайте! Пишете всеки ден, ако можете. Писателският талант е като мускул – нуждае се от упражнения. И никога не приемайте отхвърлянето като край на всичко. Това е просто препятствие, което да ви накара да потърсите нов път към целта.