page contents Книжен ъгъл: „Убежището“ крие тъмни тайни
Предоставено от Blogger.

„Убежището“ крие тъмни тайни

4.7.22

Нов завладяващ трилър от Сара Пиърс

 
Идиличен островен курорт обещава пълна релаксация и незабравима почивка на посетителите си. Но той крие тъмно минало. Преди години мястото е ловно поле на сериен убиец, а сега се смята за прокълнато. Млада жена е намерена мъртва след фатално падане. Дали това е просто инцидент? Детектив Елин Уорнър се заема да разследва случая. А когато друг гост се удавя, Елин започва да подозира, че нищо не е случайно. Колкото повече рови, толкова повече тайни излизат наяве. Но защо някой би взел на мушка гостите в луксозния курорт? Елин трябва да залови убиеца... преди историята да се повтори.
Дебютният роман на Сара Пиърс „Санаториумът“ бързо се превръща в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и оглавява редица класации. С новата си книга „Убежището“ (Ера, превод Росица Тодорова) Пиърс затвърждава позицията си сред най-добрите в криминалния жанр. Следва откъс.

Когато Елин се прибира в апартамента си, от нея се лее пот, влажна ивица маркира тениската ѝ в тъмносин нюанс. Кожата ѝ гори, но не от физическото усилие, а от разговора с Ана, докато се изкачваше обратно по хълма. Размениха малко светски любезности, но Елин знаеше истинската причина за обаждането ѝ. Стийд ѝ се е обадил. Казал е на Ана, че е видял Елин.
– Стийд ти изпрати съобщение, нали?
– Да, притесняваше се...
– Хейлър е, нали? Върнал се е.
Името пулсира в главата ѝ – Хейлър. Хейлър. Това е първият случай, който се заби в съзнанието ѝ като паразит, оголи я до кост. Хейлър уби две млади момичета, вързал телата им под лодка и пуснал двигателят да свърши работата... Тя му позволи да се измъкне, грубо казано, и това я съсипа. Именно случаят Хейлър доведе до продължителното прекъсване в кариерата ѝ, до бързото и жестоко изключване от ЕРТП – Екип за разследване на тежки престъпления. Това беше работата, която Елин Уорнър обичаше, и после започнаха паник атаките и тревожността.
Чак след като откри убиеца на годеницата на брат си в Швейцария, Елин почувства, че мракът, който я преследва, разхлабва хватка. Макар и опустошително, изживяването даде отговор на въпроса, който я измъчваше от месеци – наистина иска да е детектив. Взе решение да се върне, но същото направи и Хейлър. Избрал е възможно най-гадния момент – бавното ѝ напредване към ЕРТП щеше да се превърне в пълзене, изобщо нямаше да я искат близо до...
Устата ѝ взе да лепне, думите излизаха тромаво.
– Мога да се справя със ситуацията, Ана. Ако се върна в екипа, не е задължително да ме включваш, мога да стоя настрани.Тежко мълчание. Ана е смутена.
– Не, не е заради Хейлър. Момчето, което си видяла на плажа, Елин, е изчезнало преди няколко дни. Самоубийство. Вече е било мъртво, когато лодката е минала през него.
Не е Хейлър.
Значи е прибързала, направила е грешно заключение, изпаднала е в паника, както обикновено. Тази мисъл се забива в ума ѝ, но Елин я пропъжда и отключва вратата.
Минава по коридора на апартамента, още не го приема за свой дом, има чувството, че трябва да се отнася внимателно с него като със скъпоценен предмет, който принадлежи на друг, макар да знае, че не е така. Минаха два месеца и вече би трябвало да го чувства като дом.
Вината не е в апартамента, просторен е, красив – част от сграда във формата на полумесец в стил „Регент“ и с изглед към морето. Взеха заедно с Уил големите решения – прост дизайн, естествена палитра, внимателно подбрана мека мебел – ъглов диван, килим от юта, двойно канапе в ярко жълто.
Елин се вълнуваше за всичко, искаше да се поизперчи с промяната, да докаже на Уил, че вече е сменила посоката и че този път няма връщане назад. Но истината е, че постоянно се връща назад, просто няма начин, липсва ѝ предишният апартамент, нейното меко двуместно диванче, липсва ѝ да гледа как дъждът вали върху съседите, да си чете книга, докато хапва, никой да не ѝ се меси...
Уил седи на дивана с отворен лаптоп и Елин долавя откъслечни части от изречения: „подготовката за наградата сега е приоритет...“ Телефонът е затиснат под едното му ухо, говори тихо и настоятелно.
Уил е архитект, работата за него е и кариера, и страст. Верността към професията е едно от нещата, които тя харесва най-много у него – възприема света по различен начин, докосва се до ниво на естетика, което за нея винаги е било недостижимо. Отива до кухнята и си налива чаша вода.
След няколко секунди Уил вдига глава:
– Върна се по-рано.
– Скъсих бягането – Елин отпива от водата. – Кой беше?
– Джак. Проектът за Стоук Гейбриъл е минал одобрението в отдел „Архитектура“ – наклонява глава и се вглежда внимателно в нея. – Станало ли е нещо, Елин?
Познава я прекалено добре.
– Може и така да се каже – гласът ѝ потрепва. – Показах се като глупачка.
Обяснява му как последвала Стийд и неловкия разговор с Ана после.
Изражението на Уил се успокоява.
– Не се притеснявай, Хейлър беше последният ти случай, би било странно да не мислиш за него.
– Не беше само това, изпаднах в паника... веднага си помислих за Сам.
– Елин, получи отговорите, които ти трябваха, просто продължи нататък.
Уил е прав, но макар да има отговори за смъртта на брат си, има и едни други, които и в най-мрачните моменти никога не би обсъждала – Айзък, по-големият ѝ брат, не беше там, когато Сам умря като дете. Беше единствено тя. Когато Сам падна във водата и си удари главата в камъка, Елин се вцепени, не направи нищо да му помогне.
– Никой не те обвинява, била си хлапе.
– Но... мисля, че татко ме обвинява – гласът ѝ става приглушен. – Айзък ми спомена, че ще идва. Това ме накара да се замисля за нещо, за което тогава не съм и помислила, че е важно, но сега...
– Какво? – пита Уил внимателно.
– В деня, когато тате ни напусна, беше решил да се катерим на онези скали, от които може да се скача в морето. Аз не успях, избухнах в сълзи и развалих всичко. След това тате каза – „Ти си страхливка, Елин. Страхливка.“ Оказа се, че това са последните думи, които ми е казал. После нашите се скараха и татко ни напусна през нощта.
– Но това, което е казал, не е било свързано със Сам...
– Беше. Това е истинската причина, поради която татко си замина, и беше прав. Аз съм страхливка. Днес също избягах.
– Не си, Елин. Напредваш с уверени стъпки.
Елин кимва, но старото ѝ аз няма нужда от уверени стъпки, беше рязка, амбициозна, бележеше успехи. Старата Елин нямаше да е командирована в Торхън, тукашната работа е монотонна и досадна – разпити от врата на врата, проверка на камери за наблюдение, свидетелски показания... Нищо вълнуващо.
– Знам, че не е същото – казва меко Уил.
– Нищо не е – вдига рамене Елин.
Много е трудно да сравнява днешната си работа с високите залози в ЕРТП, с бясното темпо в стаята за координиране, с интелектуалната прецизност в разплитането на сложните нишки на случаите, стратегиите за идентифициране, плана за действие. Дори не се доближава... Обаче какво ще стане, ако не успее да се впише отново?