page contents Книжен Ъгъл: Великият „Манчестър Юнайтед” в десет велики мача
Предоставено от Blogger.

Великият „Манчестър Юнайтед” в десет велики мача

6.11.18

Успехите и паденията на „червените дяволи” от Манчестър са проследени в десет ключови мача, предопределили хода на историята на един от най-популярните футболни клубове, превърнал се в световен бранд, разпознаваем във всяко кътче на Земното кълбо

Описаните от Джонатан Уилсън мачове в „Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача” (Сиела, превод Христо Димитров) обхващат над 100-годишен период от развитието на Юнайтед – от успехa с 1:0 над Бристъл Сити за Купата на Футболната Асоциация през 1909 г. до победата във финала за същата купа през 2016 г. срещу Кристъл Палас.

Анализираните срещи не са задължително победи и спечелени финали за Юнайтед, но са повратни точки в историята на клуба. Пример за това е отсъствието на култовия финал на Шампионската лига през 1999 г., който хората на Фъргюсън печелят драматично в рамките на броени минути в края на двубоя срещу доминиращия през целия мач тим на Байерн Мюнхен. Вместо него Джонатан Уилсън обръща внимание на полуфиналната среща между Юнайтед и Ювентус в Торино, след която англичаните се класират за въпросния финал.

Разгледани са също тримата основни мениджъри в 140-годишната история на клуба – Ърнест Мангнол, сър Мат Бъзби и сър Алекс Фъргюсън, трагичният инцидент със самолетната катастрофа в Мюнхен от 1958 г. и др. Изданието съдържа и над 30 цветни и черно-бели снимки.

В предговора на „Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача” Уилсън пише: „От завършването на „Олд Трафорд” през 1910 г., Юнайтед има значително финансово предимство. Но историята на отбора не е поредица от успехи. Той може и да е най-титулуваният клуб в английското първенство, но погледнато от друг ъгъл, това е един проточил се неуспех, прикрит от трима велики мениджъри. Юнайтед става най-славният отбор в Англия едва при втория от тях, Мат Бъзби, но идва страхотната трагедия от Мюнхен. След това, дори в преходните години между Бъзби и Фъргюсън, Юнайтед е най-големият клуб в страната. Затова неговата история до известна степен е и история на английския футбол, на възможностите и разочарованията в неговия елит.” Следва откъс.

Финал на Шампионската лига, стадион „Лужники“, Москва, 21 май 2008 г.

В Москва Юнайтед срещнал Челси, който завършил на две точки за първенството въпреки освобождаването на Моуриньо след домакинското равенство за 1:1 срещу Розенборг в първия мач от групата на Шампионската лига. Под ръководството на Аврам Грант тимът нямал загуба в първенството от 16 декември и стигнал до финала за Купата на лигата, където обаче отстъпил пред Тотнъм. Това само засилило репутацията на Грант от Израел, че е мениджър, който не умее да печели финали.
Това бил първият двубой между два английски отбора в голям европейски финал и едва трети между два състава от една и съща страна, но усещането било сякаш се сблъскват два различни свята – Фъргюсън, мениджър от сърцето на Шотландия, продължител на традициите на Бъзби, Стийн и Шенкли, вярващ в развитието на младежите, подсилено от генерираната печалба от клуба (въпреки новия собственик Глейзър), се изправял срещу бездънните олигархични банкови сметки на Роман Абрамович – символът на новите пари във футбола.

При гостуването на Челси същата година Фъргюсън заложил на 4-3-3 с Дарън Флетчър и Андерсон покрай Майкъл Карик в полузащитата и загубил с 1:2. В интерес на истината Юнайтед имал само две победи в последните си четиринайсет мача с Челси. За финала Фъргюсън стартирал с Пол Скоулс и Оуен Харгрийвс и за всеобща изненада избрал схема 4-4-2. Така Рууни и Тевес си партнирали напред, Роналдо бил по левия фланг, а Харгрийвс стоял на десния, вероятно за да се опита да неутрализира заплахата от включванията на левия краен бранител Ашли Коул.
Надеждите на Юнайтед на „Стамфорд Бридж“ били попарени рано-рано, когато Неманя Видич трябвало да напусне принудително, след като бил ударен силно в главата с коляно от Дидие Дрогба. Скоро станало ясно, че битката между двамата отново ще бъде от ключово значение. Още в седмата минута Дрогба се оказал с разбита устна, след като двамата с Видич скочили за висока топка и сърбинът го ударил с ръка в лицето.
Преди мача се развихрило доста ожесточено обсъждане на терена на стадион „Лужники“. Тревата била засадена само няколко седмици преди финала, за да замени изкуствената настилка, на която Англия загубила гостуването си на Русия в квалификация за Евро 2008 предишния октомври. Била мокра заради проливния дъжд, който не спрял няколко часа по-рано през деня, теренът се плъзгал и в първите минути мачът бил толкова бърз, че чак изглеждало нереално. Двубоят започнал в 22:45 московско време и немалко играчи си признали, че това им повлияло. Рууни споменава, че „направо полудял“ следобеда, когато осъзнал, че до първия съдийски сигнал има още седем часа. Темпото в началото подсказвало, че не само той бил като държан на каишка.
Защитната четворка на Юнайтед се справила с лекота с няколко ранни центрирания на Челси, а после Роналдо се изтеглил напред, навлязъл навътре и поставил началото на комбинация, при която Харгрийвс пратил опасно центриране отдясно. Джон Тери, който бил сред титулярите за Челси, въпреки че извадил лакътя си няколко седмици по-рано, стигнал до топката току преди Рууни, но намерението за атака било ясно.
Харгрийвс и Роналдо не спирали да влизат навътре, но планът на Юнайтед бил да напада Челси по крилата. Пас на Евра оставил Роналдо очи в очи с Есиен, португалецът го подминал и центрирал, но малко високо за Харгрийвс. Джо Коул бил принуден да се върне назад вдясно, за да помага на Есиен, който очевидно не можел да се справи с Роналдо. Пауло Ферейра, който играл като десен краен бранител в мача през април, не бил дори на пейката, но пък Джулиано Белети бил на терена, а това показвало, че според Грант най-добрият начин за спиране на Роналдо бил да го накара да се бори с бранител с вкус към атаката.
Но Юнайтед имал предимство не само вляво. Наглед проста комбинация започнала от Едвин ван дер Сар, чието привличане сложило край на търсенето на заместник на Петер Шмайхел. Фърдинанд подал към Уес Браун, който с прехвърлящ пас намерил Харгрийвс. Тери притичал и го блокирал, но на цената на корнер. Центрирането на Харгрийвс било отклонено от Дрогба и излязло в тъч вляво за Юнайтед. Хвърлянето било изпълнено бързо, но Дрогба фаулирал Роналдо на петнайсет метра от вратата. Челси сякаш не можел да си стъпи на краката. Франк Лампард, за когото преди финала се говорело, че може да премине в Интер, избил с глава прекия свободен удар на Харгрийвс, а Скоулс се хвърлил несръчно в краката на Макелеле. Не е ясно защо, но и двамата получили жълти картони, макар и да било ясно, че нарушението е на Скоулс. Футболистите на Челси побеснели, наобиколили рефера, както направили и малко по-рано, когато Рууни попречил на Макелеле да изпълни бързо свободен удар. Влизането на Скоулс било безразсъдно, но той пострадал повече и се наложило да излезе с разкървавен нос, за да му окажат медицинска помощ.
Юнайтед останал временно с човек по-малко, временно отслабил натиска и когато Тевес загубил топката в собствената си половина, центрирането на Лампард предизвикало моментна паника, а Видич изчистил ненужно в корнер. Съдията обаче преценил, че Тери бил изблъскал Браун.
Скоулс се върнал на терена с памучни тампони в носа и с кърпичка в ръка, а Юнайтед отново поел инициативата. Харгрийвс спечелил топката след тъч на Ашли Коул вдясно дълбоко в половината на Юнайтед. Браун разменил пасове със Скоулс, докато не получил шанс за центриране край Лампард и Малуда. Насочил топката към далечната греда, Есиен останал под траекторията и оставил Роналдо, чиито мускули на врата се издували като на традиционна „деветка“, да отправи силен удар до гредата. Юнайтед повел в двайсет и шестата минута, а това бил четирийсет и вторият гол на португалеца за сезона и осми в единайсет мача в Шампионската лига. „Тогава трябваше да сме вече недостижими – казва Рууни за двубоя във втората си автобиография. – Доминирахме, но не успяхме да реализираме положенията си.“