Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 10 януари - 16 януари

1. Сара Бейкуел. В кафенето на екзистенциалистите. Изток Запад

2. Ханс Кристиан Андерсен. Събрани приказки и разкази. Т.1. Ентусиаст

3. Даниел Стийл. Дарба. Бард

4. Александър Пушкин. Повести на Белкин. Дама пика. Капитанската дъщеря. Колибри

5. Митко Новков. От Мърквичка до Минотавъра. Жанет 45

Продължава...

В „Каин“ Жозе Сарамаго отново провокира Библията

Първо българско издание на последния роман на Нобеловия лауреат

След „Евангелие по Исуса Христа” големият португалски писател отново се обръща към Библията с романа „Каин” (Колибри, превод Даринка Кирчева), а тълкуванията му са достатъчно иронични, хапливи и „непочтителни”, за да предизвикат брожение в католическите среди.

Историята обхваща периода от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е забравил да даде на Адам и Ева дара на речта, до „акостирането“ на Ноевия ковчег на планината Арарат. Главният герой е презреният братоубиец Каин.

Осъден да се скита завинаги след като убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става свидетел и участник в множество библейски истории и епизоди. Люби се със злата царица Лилит, взема страната на Йов в облога между Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин смята, че действията на Бог са жестоки и несправедливи, спори с него и му се противопоставя.

Жозе Сарамаго (1922-2010) е роден в малко крайречно селце близо до Лисабон. Сам възпитава и развива вкуса си към четенето, работи като журналист, пише поезия, но талантът му се проявява ярко в романите му – блестящи алегории и антиутопии.

През 1991 г. консервативното португалско правителство налага цензура върху „Евангелието по Исуса Христа“ и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда. През 1998 г. Сарамаго печели Нобеловата награда за литература заради това, че с „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.

Сред най-влиятелните му творби се нареждат „Слепота”, „Проглеждане”, „Приумиците на смъртта”, „Пътуването на слона”, „Възпоминание за манастира“ „Двойникът“. „Каин“ е смущаваща книга, венец на литературната кариера на един самороден талант. В Португалия само за 10 дни от романа са продадени над 70 хиляди екземпляра. Следва откъс от книгата.

Когато господ, известен и като бог, забелязал, че на адам и ева, наглед съвършени във всичко, не им излиза и дума от устата, нито издават поне някакъв прост първичен звук, сигурно се е ядосал на самия себе си, тъй като в едемската градина нямало никой друг, когото да вини за твърде сериозния пропуск, при положение че другите твари, всичките плод, както и двамата човеци, на божието да бъде, едни с мучене и ръмжене, други с грухтене, чуруликане, свирукане и кудкудякане, се радвали вече на собствен глас.

Продължава...

В началото бил Чувалът. А после дошъл Някой и го изсипал

Унискорп представя „Чувалът на Сътворението“, разкази от Иван Вакрилов

И се получила шарения с променлива чувствена величина, от която читателят да отбере, каквото му пасва най-добре: „Някои вярват в бог, други в науката, а има и такива, дето вярват, че купешката ракия е по-хубава от домашната. Както се казва – всеки си е башка луд“. („От кал направени“)

И знаете ли защо си струва да се прочете тази книга – заради зловремието, преодоляно с усмивка: „Цялата работа започва, когато по телевизията показват някакво предаване, в което се разказва за стари войнишки паметници – правят, значи, хората усилия да ги възстановяват, да опазят, дето има една дума, родовата памет. А в селото имат такъв паметник. Или  някога е имало. Направен след Междусъюзническата война, паметникът – проста пирамида, облицована с мрамор и бронзов кръст на върха – приютил имената на няколкото загинали от Горица. После идва Голямата война и добавят още няколко, а след четирийсет и четвърта – още. Добавят те, но постепенно плочките се отлепват и изчезват, имената не се четат, а самата пирамида се килва на една страна. Трън в очите, с една дума“. („Като на война“)

 А ето и образец за писане на „фентъзихорърпсиходрама“: „Родители, които се чукат близо до работеща микровълнова печка, пият домашна цвеклова ракия и замезват с пресен лук, набран през късния април на 1986-а. И ей ти го нà третия пол. После щеше да измисли първичните и вторични полови белези, а сега най-важното е името.

Продължава...

Окраденият превод на Йозеф Рот излeзe в оригинал

Премиерата е на 18 януари в кино „Одеон“

Девет месеца след като стана ясно, че езиковедът проф. Владко Мурдаров е плагиатствал труда на преводачката проф. Ана Димова върху 4 новели и 6 разказа на австрийския писател Йозеф Рот, произведенията излизат в оригиналния си превод. Той е правен за първото им издание през 1986 г., когато Ана Димова съставя сборника „Гробницата на капуцините” (изд. „Народна култура”). Сега изтъкнатата германистка ги предостави на издателство „Лист” и те излизат в том със заглавие „Легенда за светия пияница”.

Сборникът включва новелите „Легенда за светия пияница”, „Левиатан”, „Триумф на красотата” и „Бюстът на императора”, както и разказите „Отличникът”, „Кариера”, Болно човечество”, „Мътното огледало”, „Началник-гара Фалмерайер”. Всички те фигурират както в първото издание на „Народна култура” от 1986-а, така и в два сборника със съставител Владко Мурдаров от 2015 г.

В свое интервю професорът се обявява за откривател на творбите, без да спомене, че те вече са излизали на български език. Не това обаче е големият проблем, а фактът, че проф. Мурдаров очевидно използва преводите на Ана Димова като ги представя за свои.

В началото на годината проф. Димова публикува статия в „Литературен вестник”, в която даде примери за интелектуалната кражба. В резултат Съюзът на преводачите се самосезира и Управителният му съвет излезе с експертно становище с категорично заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, което иначе се нарича „плагиатство“.

„След големия скандал с преводите на Ана Димова решихме, че най-правилното би било да ги издадем. Поне донякъде това би поправило несправедливостта”, мотивира се главният редактор на „Лист” Гергана Димитрова за новото издание на произведенията. Творчеството на Йозеф Рот (1894 - 1939) е нареждано сред върховете на европейската класика. В него се долавя отгласът от Първата световна война и носталгията по разпадналата се империя на Хабсбургите.

Продължава...

Кои са „Най-големите чудеса на света“

От шедьоврите на хората до изумителните изненади на природата

Книгата „Най-големите чудеса на света“ (Книгомания) ще ви отведе на пътешествие до някои от най-изумителните и специални кътчета на земята. Този красиво илюстриран справочник е изследване на 30 чудеса – от Стоунхендж и Акропола до Гранд Каньон и водопадите Игуасу – с фантастични цветни снимки, уловили магията и великолепието на тези поразителни природни феномени и невероятни конструкции, създадени от човека. С помощта на 3D илюстрациите и макетите, придружени с обяснения, пътувайте до сърцето на тези необикновени места и открийте красотата на природата и смайващите творения на изключителни художници и архитекти.

***

Ако има нещо, отличаващо човешките създания от останалите същества, които населяват земята, то това е способността им да творят. Още от зората на цивилизацията хората изграждат в представите си, а после осъществяват на дело внушителни конструкции, неподчинявайки се на законите на природата. Египетските пирамиди в Гиза и Операта в Сидни, Тадж Махал и теракотената армия в Сиан – тези творби разкриват изобретателността на човечеството при решаването на технически предизвикателства и способността му да сътворява обекти с поразителна красота. Тъкмо те векове наред тласкат напред цивилизацията във всяко кътче на планетата.

Продължава...

Смърт, свобода, изолация и безсмислие в „Екзистенциална психотерапия“ на Ървин Ялом

„Екзистенциална психотерапия“ (Колибри, Превод Людмила Андреева) се занимава с четирите базисни притеснения: смърт, свобода, изолация и безсмислие. Конфронтирането на човека с всеки от тези факти на живота изгражда съдържанието на екзистенциалния динамичен конфликт.

Залагайки на клиничния си опит, емпирични изследвания, философски идеи и примери от световната литература, Ялом написва тази мащабна и изчерпателна книга, която може да послужи като интелектуална опора на всички онези терапевти, осъзнали несъвместимостта на своя опит с ортодоксалните теории. Екзистенциалните източници на неистов страх са познати, защото не са запазени единствено за психично разстроените.

Авторът многократно подчертава, че те са част от човешкото състояние: „Е, би попитал някой, възможно ли е теория за психопатологията да се основава на фактори, които се преживяват от всеки човек? Отговорът, разбира се, е, че всеки човек преживява стреса от човешкото състояние по силно индивидуализиран начин.”

Роден във Вашингтон през 1931 г., Ървин Д. Ялом  е почетен професор в Станфордския университет, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Българската публика вече познава неговите проницателни книги „Все по-близо всеки ден”, „Дарът на терапията”, „Мама и смисълът на живота”, смесващи експеримент и философски наблюдения. С годините Ялом успява да примири двете си големи страсти - литературата и психотерапията, и продължава да вярва, че за един психотерапевт най-важният инструмент е собствената му личност. По великолепния роман „Когато Ницше плака“ е създадена американско-българска продукция с участието на Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 17 януари от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК.  Следва откъс.

 „Екзистенциалната психотерапия до голяма степен е като бездомник. В действителност тя не „принадлежи“ на никое място. Няма собствен парцел, формална школа, институция; не е приветствана в по-добрите академични квартали. Няма официално общество, солидно списание (няколкото болнави филизи бяха отнесени още в бебешката си възраст), стабилно семейство, глава на семейството. Тя обаче има генеалогия, няколко разпръснати братовчеди и приятели на семейството, някои от които в старата родина, а други – в Америка.

Продължава...

Марк Менсън в „Тънкото изкуство да не ти пука“: Щастието не е в липсата на проблеми, а в решаването им

„Хермес“ представя най-четеното нонфикшън заглавие на „Амазон“ през 2017 г. и бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“

Болезнено откровен и предизвикващ смях през сълзи, Марк Менсън предлага практически начини да промените житейските си нагласи и да развиете потенциала си. Той ще ви убеди, че не трябва да ви пука за повечето неща. Трябва да ви пука само за най-важните. И  е едно от тях.

Марк Менсън е известен американски блогър, чиито провокативни коментари по теми от живота – като личностното развитие, социалните отношения и връзките – изкушават два милиона души да следят блога му редовно. Живее със съпругата си в Ню Йорк, пише статии и води семинари. Следва интервю с автора.

- В книгата ти става въпрос за това, че щастието се заключава в изкуството да знаеш за какво да ти пука и за какво – не. Въпросът обаче е: кои са тънкостите?

- Невинаги е лесно да отсееш важните неща в живота, за които да ти пука. Често в даден момент нещо ни се струва голямо и значимо. „Ей, пичове, сериозно мисля, че това приложение ще промени света.“ Всички сме правили подобни изявления. След време поглеждаме назад и ако притежаваме необходимата доза самокритичност и скептицизъм, си казваме: „Всъщност това звучи много тъпо и надуто“.

Просто се изисква самосъзнаване, способност да забелязваш и осъзнаваш мисловните си модели и склонности. Ето тази тънкост убягва на повечето хора. Никой не я придобива автоматично.

- Пишеш, че в корена на проблемите на съвременната ни култура е непрестанният фокус върху позитивността. Би ли обяснил по-подробно?

- Мисля, че културата ни бърка това да се чувстваш добре с етичната концепция за добро. В консуматорското ни общество хората постоянно са подтиквани да се чувстват „върховно“, а всеки смята, че хубавият живот по презумпция се изразява в това да ти е добре. За съжаление, повечето книги и програми за самопомощ само наливат масло в огъня. Например: „Чувствате се зле? Елате на семинара ни и ще се почувствате страхотно!“ или „Работата ви напряга? Този курс ще ви научи как да спечелите милиони за нула време!“.

Продължава...

16-а република ли?

Петко Тодоров

Получихме документите за отношенията със СССР

„Говорят някои хора, кога най-сетне ще стане това обединение за да няма недостиг на електроенергия, на суровини, на торове и т.н. ... могат да се създадат готовански настроения у някои хора да се смята, че на гърба на Европейския съюз ще решим нашите трудности и ще живеем по-добре, отколкото сме живели досега” – не е предприсъединителна мъдрост.

От 1964 г. е и вместо „Европейския” е казано „Съветския”. По повод на предложението на Тодор Живков „за по-нататъшно сближение” с него от 4 декември 1963 г. Искра Баева и Евгения Калинова осветяват случая в „16-а република ли?”, но основните страници са заделени за „документи за българо-съветските отношения след Втората световна война” (изд. „Изток-Запад”).

Тук е и стенографския протокол от пленума на ЦК на БКП от тази дата. Основната тема е икономиката. До 1980 г. трябваше да прекрачим в комунизма, но било ясно, че няма как да стане със собствени ресурси. И Живков предлага: Не че ще ставаме съветска република, ама да предложим на Москва, че да имат по-така отношение към нас.

„Суверенитетът народът го разбира да има за ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа” – хитрецът Живков пред своите. Хитрецът Хрушчов пред него: „Вие искате България да дойде при нас, защото имате по 30 кг. месо на глава от населението, а ние имаме по 45 кг и ще дойдете при нас да ядете по 45 кг”. България получила нефт и пари.

Но Брежнев се вързал. През 1973 г. Живков му припомнил за онова предложение, той се трогнал, дал още пари и нефт. За малко да се върже и Черненко, но се спомина скоропостижно.

„Практикуваното от Живков „търгуване” с националния суверенитет на страната е срамно и недопустимо”, оценява историчката Баева. Такова предложение имат и словашките комунисти, преди да се върнат в Чехословакия, и чехословашките през 1964, и поляци...

Влязохме в ЕС с Живковото разбиране за суверенитет, декорирано с „ценности”. Историята се пише от победителите. Кои ли ще са следващите?

Продължава...