page contents Книжен Ъгъл: Аргументите на ангажиращата свобода
Предоставено от Blogger.

Аргументите на ангажиращата свобода

14.4.19

Петко Тодоров

В романа на Сесар Айра

„Знаех какво е да опровергаеш нещо чрез довеждане до абсурд, но главата ми все още не побираше как така чрез довеждане до абсурд можеш да потвърдиш каквото и да било”, разсъждава героят на Сесар Айра в „Разговорите” (изд. „Лист”, превод Нева Мичева).

Той се сдобил с прилична рента и напуснал работа. Прекарва следобедите си в разговори с приятели из кафенетата. Проблемът му е, че не го хваща сън. И нощем анализира тези разговори. Предишният ден одумвал с приятел гледан по телевизията филм, спорили и целият роман е анализ на това одумване.

Този път на аржентинския писател не му се налага да измисля абсурдистка фабула. Да, случаят с онзи филм е абсурден: ЦРУ праща в Украйна шпионска мисия под формата на снимачен екип. Въпросът е дали излъченото е филм за мисията или заснетия от нея филм, който е предостатъчно абсурдистки. Обаче същността е в разговорите – каскадата от „крайно нескопосани пародии на силогизъм”.

Но, забележете, това е кафеджийското говорене. Дето го утрепа сегашният нашенски капитализъм. В София имаше кафенета на писателите, на преводачите, на журналистите, на художниците, в провинцията клубове на културните дейци и белязани кафенета: искаш ли примерно да видиш Христо Фотев, знаеш къде в Бургас да го намериш. Заради разговорите. Сега разговарящите продават телевизионно време.

Да се върнем при късите романи на Айра. Като при Амели Нотомб са и тя всеки път изненадва с историите си. Но аржентинецът изненадва и с почерк. В този надминава себе си. Не е до диагнозите: „Епиката се е изчерпала в един свят, който е продал своята бащиния, словото, за паницата леща на образа. Това отдавна не е новина...”.

А до логиката на разговора, защото тя не е за пазара. Разговаряш, защото ти е интересно, а не за да е интересно някому. С аргументите на ангажиращата свобода. Защо думите на героя да не са изречени от автора: „Всичко бе съставено от думи и думите свършиха своята работа. Даже бих рекъл, че се справиха добре”.