Книжен ъгъл

Необикновена поетична приказка, която разгръща темите за семейството, за материалното и нематериалното, за това да имаш или да бъдеш, поднесена като импресия на представата за смъртността на човека и вечността на природата

 „Непознатото дете“, едно от ключовите произведения на великия немски творец Е. Т. А. Хофман, се публикува за първи път на български език във формат, който обединява литература, музика и изобразително изкуство. След успеха на „Приказка за вълшебната флейта“ фондация „Културни перспективи“ и издателство „Ентусиаст“, с подкрепата на фондация „Комунитас“, представят новото издание за деца от поредицата „Музика в книга“. С илюстрациите на художничката Катина Пеева и превода на проф. Борис Парашкевов, изданието разкрива пред малки и големи сблъсъка между свободата на фантазията и конвенциите, с които сме принудени да живеем.

Книгата разказва забавната, но и понякога тъжна история на Феликс и Кристина – братче и сестриче, които живеят усамотено в гората със своето чудато семейство, далеч от светските изкушения. Двете деца растат щастливи и безгрижни като горски духове, докато не се наложи да се държат като големи – да са винаги прилежни и чисти, лицемерни и любезни с разни неприятни хора. Посещението на далечен чичо, с досадната му и надута челяд и играчките, които той донася, отприщват поредица от странни събития. Но неочаквано Феликс и Кристина срещат приятел, който да ги накара да повярват, че най-великите играчки на света са тези, които ги заобикалят: щедрите необикновени дарове на природата около тях. Този приятел е Непознатото дете – онази малка магична сила, която живее у всеки един от нас и ни закриля до сетния ни час на тази причудлива и прекрасна земя.

Към книгата е приложено съдържание за слушане – адаптиран от Александър Секулов текст в блестящата интерпретация на Самуел Финци, и три музикални сцени, базирани на оригиналната композиция на Е. Т. А. Хофман. Тази нова музикална картина е представена с микс от буфосинхрон, бийтбокс, традиционни и необичайни инструменти. Тя се вплита в сюжета и сякаш обрисува нова история, която допълва не само илюстрациите, но и свързва Хофмановите персонажи в един цялостен фантастичен свят. Мултижанровото музикално оригинално съдържание е базирано на творчеството на самия Хофман и е продуцирано от известната оперна певица Ина Кънчева, която е един от инициаторите на проекта.

„Появата на „Непознатото дете“ за пръв път на български език е безспорно събитие, което се очаква да бъде посрещнато със сериозен интерес и да насочи любопитството към един от най-причудливите и светли умове на Европа – Е. Т. А. Хофман“, споделя Ина. „Неговият синкретизъм го прави интересен, достъпен и изкусителен за всички възрасти и всички форми на модерното изкуство.“ Според нея музикалната книга за деца определено ще доближи творчеството му до малки и големи и ще събуди тяхното любопитство към света.

Издаването на музикалната книга „Непознатото дете“ е първият етап от големия проект, който ще завърши в края на годината с едноименен куклен спектакъл, подготвян в ко-продукция със Столичния куклен театър. Режисьор на пиесата ще бъде Диана Добрева, сценарист ще е Александър Секулов, а сценограф – Мила Каланова. Очаква се премиерата да се състои през декември.

За автора

Е. Т. A. Хофман (1776–1822) е немски писател от епохата на Романтизма. По професия юрист, той твори и се изявява като компози­тор, музикален критик, карикатурист и художник на илюстрации. Хофман е един от великите синкретици на Европа, съчетаващ музика, литература и изобразително изкуство. Творбите му може да се тълкуват като реакция срещу Просвещението, свело действителността до научно доказуемото и наложило рестриктивни методи в педагогиката.

Известни творби на писaтеля са: „Пясъчният човек“, „Царската годе­ница“, „Принцеса Брамбила“, „Златната делва“, „Житейските възгледи на котарака Мур“, „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, „Еликсирите на дявола“.

Литературата на Е. Т. A. Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели като Херман Хесе, Томас Ман, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл, Едгар Алан По, Николай Гогол, Фьодор Достоевски, Михаил Булгаков, Оноре дьо Балзак и др.

По едноименните произведения на Е. Т. A. Хофман Чайковски създава балета си „Лешникотрошачката“, а Роберт Шуман – „Крайслериана“. Рихард Вагнер композира операта „Летящият холандец“ по текст на Хофман.

Проблемите на съвременното общество като страх, несигурност, поемане на лична отговорност и изразяване на свободата на волята се намират и в белетристичните творби на Е. Т. A. Хофман. Той поднася тези теми с чувство за хумор и ирония. Неговите произведения се смятат за първообрази на съвременните творби от жанра фентъзи.