Лучия Джованини: Започнете с решението да сте щастливи

Италианската сензация на приложната психология  се завръща с бестселъра „Заслужавам най-доброто“

„Заслужавам най-доброто“ (Колибри, превод Иво Йонков) ще ви убеди, че щастието е умение и като такова е възможно да бъде овладяно. За целта първо трябва да открием истинските си лица, вместо да носим маски. Основната цел на тази книга е да ни помогне в процеса на осъзнаването, така че да можем да изключваме автопилота, когато се налага смяна на посоката. Толкова е лесно да попаднем в негативната спирала, да си разказваме истории за страх и отчаяние, да прожектираме в ума си филм на ужасите: най-ранната система на мозъка, рептилната, е създадена за наша защита и е програмирана да забелязва всички възможни опасности и да реагира с неподвижност, защита или бягство. Ако я оставим да държи юздите, къде мислите ще ни отведе? Всичко започва с избора на друг път. Впоследствие този избор бива активиран от действието. Кои са вашите действия за щастие? Какво правите, за да сте на висота, да давате най-доброто и да имате най-доброто? Не е достатъчно само да се чете или говори за щастие, нужно е да се действа.

Лучия Джованини има докторат по консултативна психология, бакалавър е по психоантропология, член е на Американската психологическа асоциация. Преподава невролингвистично програмиране, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт, води обучения по нестинарство. Една от първите последователки на Луиз Хей в Италия, самата тя често е наричана „италианската Луиз Хей”. Авторка е на бестселърите „Освободи живота си”, „Толкова различен живот” и „Заслужавам най-доброто”, помогнали на хиляди хора в процеса на промяната. През 1999 година създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване, и вече над 20 години заедно със съпруга си Никола Рива води курсове и семинари за частни лица и бизнес организации от цял свят. Следва откъс.

Моето изследване върху смисъла на живота започна, когато бях много малка. През по-голямата част от детството ми измъчвах всички с въпроси от типа: Защо се раждаме? Какво правим тук?

На практика задавах тези трудни въпроси на всеки приближил се до мен възрастен. Не си спомням отговорите, но може да си представите израженията им!

Мисля, че в известен смисъл никога не съм преставала да си ги задавам. И разбира се, не съм първата. Този тип дилеми са се запечатали в човешката душа от хиляди години. Какво придава смисъл на живота ни? Заради какво си заслужава да бъде живян? Кои неща ни карат да се чувстваме удовлетворени накрая? Кое ни прави щастливи?

* * *

При всяко мое пътуване, при всеки контакт с различните народи, във всяка страна, където съм живяла, във всеки изучаван текст по психология, във всяко практикувано духовно учение, по време на посещаваните или провежданите от мен курсове, във всеки срещнат човек търсех отговорите.

Лека-полека започнах да се питам дали смисълът на живота не е свързан по някакъв начин с развитието на нашите способности, дали така не проявяваме най-доброто от себе си. Докато наблюдавам бавното протичане на този процес в мен и в околните, няма как да не забележа дълбокото чувство на радост и удовлетворение, произтичащо от него.

Често се хващам, че задавам на участниците в моите курсове следния въпрос:  „Какво изпитваш в моментите, когато си на висота, даваш най-доброто, правиш най-доброто?“.

Хиляди пъти отговорите са:

• изпълнен съм с увереност и енергия

• чувствам се цялостен и реализиран

• казвам си, че мога да успея

• чувствам се ведър и съпричастен

• спокоен съм

• усещам, че съм в свои води

• виждам живота по-ясно, мислите ми не са объркани

• чувствам, че животът ми има повече смисъл.

После почти всички завършваха:

• сега съм по-щастлив.

Затова, когато в тази книга говорим за щастие, не разбираме онази еуфорична възбуда, която обикновено е временно душевно състояние.

То по-скоро е чувство на вътрешен покой, което ни изпълва за дълго време и ни подтиква да развиваме найдобрата част от себе си, води ни към най-доброто, за да даваме и имаме най-доброто, за да израстваме като хора, да живеем изпълнен със значимост живот. Както ще видим в главата Вирусът на изобилието, често пъти тази поредност е обърната и първо се фокусираме върху това да имаме най-доброто, като мислим, че ще се чувстваме най-добре. За съжаление, това погрешно тълкуване е причина за много фрустрации.

Приятен, добър или осмислен живот?

Важността да живеем изпълнен със смисъл живот никога не трябва да бъде подчертавана прекалено. Може да вземем решение да живеем всеки ден осмислен живот поради простата причина, че това ни прави по-щастливи, по-ефикасни и поудовлетворени хора. ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ

Мартин Селигман, професор по психология в Пенсилванския университет, бивш председател на Американската асоциация на психолозите и един от найпрочутите експерти по позитивна психология, твърди, че ако говорим за щастие, има три вида живот, който можем да живеем.

Първият е наричан от Селигман „приятен живот“, изпълнен с позитивни емоции по отношение на миналото, настоящето и бъдещето. Това е желан начин на живот, но тъй като се основава преди всичко на удоволствието, рискът е да свършим в клопката на хедонизма и материализма.

На следващото ниво е наричаният от Селигман „добър живот“: в него развиваме нашите способности и ги използваме, за да получим награди в основните области на битието ни, например работата. В „добрия живот“ сме увлечени по работата си и всичко, което правим. Изживяваме професията си като призвание и въпреки че работим много, често се носим по течението. Затова за нас удовлетворението от онова, което правим, е по-важно от спечелените пари.

Има и трета форма на щастие, за която Селигман твърди, че по някакъв начин тя е търсена от всички хора: „смисления живот“. В него се целим отвъд самите нас: откриваме кои са нашите умения, силните ни страни, научаваме се да ги развиваме и споделяме, за да ги поставим в служба на нещо по-голямо от нас. По този начин чрез нашия живот оставяме отпечатък и се превръщаме в определящ фактор – повече или по-малко – в живота на другите и в заобикалящия ни свят.

Лекциите в МММ понякога ще засягат и трите типологии, ще ви помогнат да насочите живота си в желаната посока.

Какъв тип живот живеете? И какъв бихте искали да живеете?

Звена от веригата

Ако не сме в мир със себе си, то е, защото сме забравили, че принадлежим един на друг. МАЙКА ТЕРЕЗА от КАЛКУТА

В един експеримент Мартин Селигман поискал от група студенти да извършат две действия: едното само приятно, а другото да бъде в помощ на някого. Почти всички студенти докладвали, че алтруистичната постъпка ги е направила щастливи, а не приятното изживяване. Защо? Защото приятното действие е било забравено бързо, докато алтруистичното оставило усещане за благоденствие през целия ден.

Ние сме социални същества, никой не е остров, всички сме звена, съставящи голямата верига на живота, и качеството на нашите връзки играе важна роля за качеството на нашето съществуване. Затова една част от МММ е посветена на отношенията ни с другите.

Изводите, които ще откриете, са приложими за всеки тип връзка, за да се научите да се разбирате с другите, да общувате по-добре, да се поддържате взаимно при вътрешната реализация, да бъдете щастливи заедно.

Да бъдем на висота не означава да се фокусираме в това да бъдем по-добри от другите. Защо по-добри от другите? Ако изберем този път, ще се превърнем в конкуренти и лесно ще се плъзнем към агресивността, арогантността, ще излезем от рамките. Подложени сме на огромен енергиен разход и на война без край. А в света вече има достатъчно войни и те причиняват достатъчно щети.

Не, МММ не ви подтиква да станете по-добри от другите, а да бъдете най-добрата версия на самите вас. Колко енергия (и време, и емоции) хабим, за да се сравняваме с другите? Ако вместо това се научим да се сравняваме със самите себе си, да се питаме доколко сме се променили, какъв е прогресът ни? Какъв ли ще е животът, ако нашият критерий за сравнение е найдоброто от самите нас?

Това „най-добро“ може да бъде различно при различните хора. Не сме с еднакви дарби и таланти, но всички имаме някакви дарби. И всички можем да се научим да ги развиваме. Когато го правим автоматично, се превръщаме в живи примери за хората около нас. Животът ни започва да се изпълва със смисъл.

И сме по-щастливи.

Дали вашият път към реализацията минава през усъвършенстването ви като жена, мъж, любовник, партньор, мениджър, като служител, спортист, студент, като майка или баща, в тази книга ще намерите фрази, поуки и идеи, плод на моя повече от петнайсетгодишен професионален опит в полето на психологията, формирането, коучинга; на опита на участниците в моите курсове и преди всичко на лично преживяното.

Как да посрещнем страха и фрустрацията? Как да намерим отново благоденствието? Как да се помирим с миналото? Как да се изправим след житейските удари? Как да изберем щастието? Как да създадем удовлетворителни връзки? Как да намерим време? Как да живеем живот, изпълнен със значимост, и как да развием способностите, силата и куража си, за да тръгне животът ни в посоката, изразяваща тази значимост във всеки един аспект: от работата до свободното време и отношенията ни с близките?

Тези и някои други въпроси си задаваха Анна, Лоредана, Джовани, Джорджо и други стойностни мъже и жени, герои в тази книга и в курсовете на Bless You!, асоциацията за личностно и социално осъзнаване, създадена от мен през 1999 г. Това са и някои от въпросите, разглеждани в МММ.