page contents Книжен Ъгъл: Да научим с Лейл Лоундз „Как да общуваме на работното място“
Предоставено от Blogger.

Да научим с Лейл Лоундз „Как да общуваме на работното място“

10.9.19

От авторката на бестселърите „Изкуството на общуването“ и „Изкуството да водим разговор“ предлага изпитани съвети за успешна делова комуникация

Лейл Лоундз е международно признат авторитет в областта на комуникацията и междуличностните отношения. Наричат я американския Гуру на общуването. Тя обучава ръководните кадри на водещи компании от класацията на списание „Форчън 500” и техните служители да общуват по-ефективно.

Лейл живее в Ню Йорк, но изнася беседи в редица градове в САЩ и провежда семинари за Американския Корпус на мира, чужди правителства и могъщи корпорации. Авторка е на 9 книги, преведени на повече от 20 езика. Има редица публикации в множество национални и международни вестници и списания: Тайм Мегазин, Уолстрийт Джърнъл, Ню Йорк Таймс, Чикаго Трибюн, Сайколъджи Тъдей, Космополитън и др.

В своите книги Лейл Лоундз предлага множество ефективни техники как да подобрим общуването си. Тъй като е научно доказано, че 85% от успеха в живота ни се дължи на умението ни да общуваме, да овладеем това изкуство е от жизненоважно значение.
Самата Лейл е била изключително срамежливо дете. За да се избави от болезнената си свенливост, тя започнала да наблюдава как се държат популярните ученици в училище и изобщо как общуват успелите хора във всички поприща на живота.

Докато растяла, проучвала най-различни техники за общуване: на преуспели търговци - да продадат стоките си; на изявени оратори - да убедят слушателите си; на харизматични свещеници - да привлекат нови вярващи; на влюбени - да спечелят сърцата на любимите си; на известни изпълнители – да се превъплътят в ролите си; на секссимволи – да прелъстяват; на топмениджъри – да печелят играта. Открила, че всички те използват определени техники, за да постигнат целите си. Била запленена да открие тайните им, довели ги до успеха, а търсенето й се оказало плодотворно и безкрайно: непрекъснато водело до нови и нови смайващи открития.

Тайните за пълноценно общуване, или т.нар. „хитринки”, разкрити в „Как да общуваме на работното място“ (Хермес) плод на многогодишното изследване на Лейл Лоундз, ни показват как да установяваме добри отношения с околните и да печелим симпатиите им. Това са практични и изпитани техники, поднесени с много чувство за хумор, които могат да подобрят живота ни, като ни научат как да се представяме в най-добрата си светлина.

Ако спадате към преобладаващия процент хора, вие не харесвате работата си и по-точно – не харесвате работната си среда. Може би това се дължи на критичния ви или твърде контролиращ шеф, или пък на недисциплинираните ви подчинени. Възможно е и колегите ви да са интриганти и подмазвачи или пък заядливи клиенти да ви докарват до лудост. Каквато и да е причината, лошата новина е, че не можете да влияете на поведението на другите. Добрата новина е, че ако промените подхода си към околните, ще повлияете на отношението им към вас и работата ви ще е по-приятна и продуктивна.

Уважавана специалистка по комуникативни умения и бестселърова авторка, Лейл Лоундз представя 72 изпитани техники как да общуваме в работна среда, за да избегнем неразбирателствата и да постигнем целите си по-лесно. От наръчника ще научите изпитани съвети, например:

• как да вдъхвате респект в директно и онлайн общуване;
• как да разчитате невербалните сигнали на околните;
• как да изразявате несъгласие, без да си създавате врагове;
• как да постъпите, когато сте (не)справедливо обвинени;
• как да презентирате идеите си убедително и как да обезоръжите критиците.
Следва откъс.



Преди няколко години една копирайтърка в рекламна агенция от Калифорния ми писа имейл, с който искаше уроци по общуване. Само че Ливия живееше твърде далеч, за да работим заедно. Винаги казвам на потенциалните си клиенти, че обученията ми са ефективни само ако се случват лице в лице. Настойчивата молба на Ливия обаче беше толкова прочувствено и внимателно написана, че ми се искаше да сторя каквото мога, за да й помогна, затова я подканих да ми се обади по телефона.
Когато звънна, гласът й ме изненада приятно. За разлика от мнозина, които искат обучение, нейният глас беше много жизнен. Звучеше като изключителен професионалист, който добре си е научил урока! Останах объркана. Защо търсеше помощ, когато уменията й за общуване изглеждаха отлични? Звучеше оживено, съобразително, прозорливо и сякаш имаше всички необходими за успех качества. И въпреки всичко ми каза:
– Творческият директор в агенцията повиши няколко редактори, които са тук от по-малко време от мен, а аз наистина вярвам, че работата им не е чак толкова впечатляваща.
Сега вече събуди любопитството ми и й казах, че ако някога има идване в Ню Йорк, бих искала да обядваме, без да й вземам комисионна. Тя имаше планирана командировка идния месец, така че си уредихме среща. Пристигнах по-рано в ресторанта и я изчаках вътре. Когато видях Ливия, елегантното й облекло ме впечатли и беше дори по-привлекателна на живо, отколкото снимката й в интернет. Поздравих я със сърдечно ръкостискане, но с разочарование открих, че нейната ръка беше отпусната. Тя свали палтото си и с леки движения, почти извинително, го подаде на гардеробиера. Докато ме следваше до масата, изглеждаше скована, държеше ръцете си свити в скута, а когато посегна за салфетката, лактите й бяха съвсем прибрани. Сякаш се опитваше да изглежда възможно най-незабележима.
Макар и гласът й да беше все така жизнен както по телефона, погледът й беше сведен към покривката, сякаш я изучаваше. В един момент Ливия постави едната си ръка на масата с длан надолу. (Отворените длани говорят за сърдечност и откритост.) Стойката й беше изключителна, но вдървена. (Стегнатото тяло говори за липса на гъвкавост в мисленето.) Тялото й не беше наклонено нито напред, нито назад. (Ако се наклоните към някого по време на разговор, това изразява интерес и въодушевление. Наклонът назад говори за обратното.) Един-два пъти Ливия скръсти ръце пред гърдите, сякаш й беше студено, но ресторантът беше добре отопляван. (Скръстените ръце може да изглеждат като защитна позиция, дори като непокорство.) Докато говореше, от време на време потриваше едната си ръка. (Това е движение, с което човек се успокоява, като да се гали леко, когато е нервен.) Друг път, докато говорех аз, тя докосна ухото си. (Това подсказва, че не иска да чуе какво й се говори.)
Започнах да разбирам защо Ливия не получава заслуженото уважение на работа. Независимо колко добре се справят хората на работа, организациите не биха им поверили някаква власт, ако изглеждат колебливи и несигурни в себе си. За съжаление, с малките си неуверени жестове Ливия не изглеждаше като подходяща за ръководна позиция. Вече подозирах защо висшите ръководители не са я повишили, понеже аз също не можех да си я представя като човек начело на динамичен екип.
Преуспелите хора, особено ефективните висшестоящи, използват широки, мащабни жестове. Минават точно по средата на двойните врати, а не свити в единия край. По-бързо посягат към нещо, без да се колебаят, и движенията им са с по-голям размах в сравнение с по-малко уверените хора. С други думи, използват цялото си лично пространство.
Какво представлява личното пространство? Нали сте виждали как децата правят сапунени мехури? Е, представете си как сте обвити в една такава прозрачна сфера. Служителите с по-ниско самочувствие се свиват в своите балони в опита си да изглеждат възможно най-незабележими, почти сякаш не искат никой да ги вижда. Докато уверените в себе си изпълват целия наличен мехур. Независимо дали са седнали или прави, възприемат властна поза, като заемат целия балон, който „притежават“.
Този инстинкт идва естествено на повечето примати. Когато една горила се опитва да покаже, че е царят на джунглата, тя се изправя на задни крака, за да изпъкне. Разперва плещи, изпъчва гърди и разтваря крака, сякаш казва: „Виж ме! Аз голям. Аз силен. Аз могъщ“. Може дори да се заудря по гърдите, последвано от смразяващ кръвта рев. За щастие, хората не са толкова демонстративни. (Е, поне повечето.) И все пак в осанката на всеки служител се наблюдават видими промени, когато човек се чувства силен, способен и уверен. Всичко е по-широко.
Как можете да се приучите да разширите мащаба на движенията си вторично? Също като всеки друг физически навик, важни са съзнателното усилие и практиката. Колкото и невероятно да звучи, следната техника наистина работи.

Малка хитрост № 3
Разширете личното си пространство

Още със ставането сутрин от леглото, се изправете хубаво, хванете длани и ги сключете над главата си, а после издължете тялото си наляво и надясно. Изпънете ръце колкото можете, а после ги залюлейте в големи кръгове. Развъртете бедра, ритнете с крака и ударете кроше във въздуха. Усетете всеки сантиметър от големия прозрачен мехур край вас като свое притежание. Когато заемате повече лично пространство, се изпълвате с увереност да посрещнете всички предизвикателства на деня.

Обаче не стига да правите това упражнение само веднъж сутринта. Намерете си място на работа, където никой няма да ви вижда, може би някоя празна стая или в коридора, в склада или пък отвън зад сградата. Препоръчвам това упражнение особено преди важни срещи, оценка на работата, среща с нов клиент или посрещането на каквато и да е стресова ситуация. Аз самата го правя преди всяка реч, която изнасям, дори и единственото усамотено пространство, което мога да открия, да е кабинката в тоалетната. Приемете го като загрявка за успеха!