За прехода с песимистичен оптимизъм

Идеята на „Преходът. България 30 години по-късно” (Колибри) е да представи вижданията на подбрани от редакцията български общественици, изявени в различни области – и познати на всички наши сънародници, които все още гледат телевизия, – за това, което се случи в България през последните трийсет години.

Така Александър Андреев, журналист, писател и преводач, преместил се от улица „Московска“ в София на улица „Европа“ в Берлин, разказва какво си е мислил през този период, Андрей Райчев, философ и социолог, и Кънчо Стойчев, социолог, и двамата бизнесмени, дружно назовават името на болестта, която според тях е поразила отечеството ни, политологът Антоний Тодоров ни запознава с надеждите и разочарованията си, изживени през последните три десетилетия, финансистът Емил Хърсев компетентно обяснява как е бил „банкиран“ преходът, а историчката Искра Баева анализира елементите на еволюция и революция в събитията от близкото ни минало.

Изкуствоведката Мария Василева разсъждава трезво за преминаването от изобразителното към визуалното изкуство през същия период, османистката Антонина Желязкова произнася своя емоционален монолог за прехода и неговите противоречия, физикът Михаил Иванов се спира на някои фрагменти от най-новата ни политическа история, философът и медиен експерт Георги Лозанов прави любопитна връзка между думи и тела, а богословът психиатър Николай Михайлов се пита къде живеем, в Европа или в пост-Европа.

Не един от авторите вписва България в събитийната карта на Европа и света, а Иван Кръстев, философ и политолог, разказва за хората от площадите, на които сме се нагледали и в България през последните години. Не липсва и ироничната гледна точка на още един политолог и историк, Евгений Дайнов, който ни уверява, че в прехода няма място за кашкавал-туристи, както и на филолога Иван Стамболов-Сула, взрял се в историята на България от другия край на кривия макарон.

Представените автори имат различни политически убеждения, тръгват от различни позиции, хвърлят различен поглед към миналото и настоящето, виждат началото и края на периода в различна светлина, извеждат от съпоставката преди/след различни заключения. Статиите им свидетелстват за многообразието на свободно изразените възгледи, становища и тълкувания на развитието на демократичните процеси в България. Ако има нещо, което да ги обединява, то това е може би общият им песимистичен оптимизъм, опитът им да видят доброто в недотам доброто и да извлекат от него възможност за бъдеще.

Премиерата на книгата „Преходът. България 30 години по-късно” ще се състои на 6 ноември, сряда, в литературен клуб „Перото”, НДК, от 19:00 ч. в присъствието на авторите.