Хуморът и неговите теории

Петко Тодоров

Ноел Каръл обяснява смеха

„По време на полет от Лондон до Чикаго красива блондинка седнала до мъж в сив костюм, който се оказал адвокат. Адвокатът я погледнал и казал:
- Хайде да поиграем на една игра.
- Каква игра? – попитала блондинката.
- Ще ви задам въпрос. Ако не можете да ми отговорите, ще ми дадете пет лири. После вие ще ми зададете въпрос. Ако не мога да ви отговоря, ще ви дам петдесет лири.
Блондинката се съгласила и адвокатът първи я попитал:
- Какво е habeas corpus?
Блондинката безмълвно му подала пет лири. След това бил неин ред да пита.
- Какво е това, което е сиво и лилаво и с три крака, когато се качва нагоре по хълма, а синьо, червено и бяло и с един крак, когато слиза надолу по хълма?
- Не знам – казал адвокатът и ѝ дал петдесет лири. После я попитал: - Е, какво е?
Блондинката отново безмълвно му подала пет лири.”

Смешно – от примерите на Ноел Каръл в „Тайната на хумора. Кой, как и защо се смее” (Колибри, превод Паулина Мичева) в поредицата „Смисълът на нещата”. Следва въпросът: Защо е смешно? Задават си го от Платон и Аристотел до американския философ на изкуството Каръл. И той проследява разбирането на „кой, как и защо се смее”. Отговорът „Защото е смешно” е недостатъчен обяснител.

„Това е книга за хумора – за неговата същност и ценност”, ангажира се авторът. Има различни теории за хумора: За превъзходството, За несъвършенството, За облекчението, Игрова теория, Диспозиционна теория. Каръл ги съпоставя, четивото му е полезно въведение за изкусените професионално, но той не се старае да ги направи недосегаеми за неизкусените. Не се придържа към изтънчен професионален жаргон. Придържа се към целенасочени примери - вицове.

Непроста е работата на хуморолозите. Хуморът е непросто нещо. Горният виц е ясен – колкото е за блондинки, толкова и за адвокати. Но вижте сериозния коментар на някакъв американски бейзболист – Йоги Бера – за разбирачите на бейзбола – за някакъв ресторант: „Никой вече не ходи там, твърде претъпкано е”. И не е само до това тънки или по-тънки са нюансите на хумора. Той е емоция, познание, морал. Каръл напасва различните теории за да стигне до неоспорими обобщения.

За хумора са от значение социалните норми и идентичността: „Една от главните функции на хумора е да консолидира различните културни групи, като многократно легитимира съществуващите в тях норми чрез абсурдите, произтичащи от неспазването им. Така хуморът се отплаща на обществото, държейки се като пазител на неговите норми. Разбира се, той не само следи за нарушаването им по донякъде абстрактен начин, смъмряйки глупака във всеки от нас.

Хуморът може да служи и като конкретно коригиращо средство. Сатирата например сваля маските на социалните абсурди, тук и сега”.Неизменно стигаме до надсмиването. И до морала. Може да разказваме вицове за ирландци или евреи в присъствието на ирландци и на евреи и на тях да им е забавно. 

Каръл цитира гатанка, любима на чернокож американски комик: „Как случаен минувач може да спре банда чернокожи да извърши групово изнасилване? Като им подхвърли баскетболна топка”. Но представете си, че тя е подхвърляна „от някой убеден фанатик, който забавлява с нея публиката в зала, пълна с неонацисти. Все още ли ви звучи смешно?”.

Но да не свършваме така, а с това: „Бет се обажда по телефона на приятеля си Джеймс, докато той шофира по магистралата. Казва му да внимава, защото по радиото са съобщили, че на магистралата има някакъв луд, който кара в насрещното движение. Джеймс ѝ отвръща: „Не е един, стотици са!”.