Незаконното дете на Шебнем Ишигюзел

 

Петко Тодоров

„Но през нощта една мишка се промъкнала и отхапала кутрето на крака на татко. Кутрето на майка ми пък изяла една гладна мишка на кораба, с който пътувала за Медина. В първата брачна нощ, когато легнали в брачното ложе, видели, че и на двамата им липсвал един и същи пръст от крака: на единия от десния, на другия от левия крак”, разказва младата жена в „Конакът на сълзите. Острова, 1876” на Шебнем Ишигюзел (изд. „Кралица Маб”, превод Надежда Иванова). 

 

Мома е, но забременяла: „Може би просто бях станала жертва на любопитството си”. И понеже това е Турция през 1876 г., случилото се е семейна трагедия. Заточават я на остров в семейно имение да е далече от хорските очи докато роди, но тук се залюбва с укриващ се от властите политически размирник, развръзката е повече от драматична.

И дамата разказва, разказва, на себе си като спомени и на онзи мъж най-вече – за семейството, близките, израстването си. Категоричен феминизъм – от сегашна идейна гледна точка. Но турската писателка (1973) мобилизира приказна предметност и натрапчив лиризъм за да възпроизведе автентичния омайващ ориентализъм. Без да я е грижа за доминантите на западните литературни калъпи, но и без да изпуска грижата за съвременния прочит.