Откъс: Когато си „другата жена“

Тайнствената Ника Набокова отскоро живее в България и дебютира на български с „В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“

Популярната руска блогърка, скрита зад псевдонима Ника Набокова, разбива митовете за „другата жена“ в любовните триъгълници и от позиция на опита си, както и на база на психологическите изследвания в сферата, ни дава всички отговори – директно и без завоалиране - във „В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“ (Ера, превод Ива Николова).

Всички ситуации, през които минава такава връзка - любовта, ревността, тайните срещи, лъжите, търсенето на вярното решение, обещанията, самообвиненията и моментите, в които колебанията са повече от решенията. 

Авторката дава рецепти за преодоляването им, но и за откриването и овладяването на истинските причини една жена да изпадне в тях. 

Тази истина няма да ви бъде казана в лъскави списания и в популярни предавания. Ясно формулирани, ефективни и лично проверени методи, със задълбочени познания за човешката психика и взаимоотношения - Ника ще ви изведе от зоната ви на комфорт. Бъдете готови!

Ника Набокова е автор на пет книги, изключително популярен блогър и успешна бизнес дама. С нейна помощ много жени са се справили с трудни житейски ситуации. Книгите й са преведени на шест езика и са продадени в милиони екземпляра. Следва откъс.

Как започна всичко

В момента, в който се запознахме, моят брак вървеше благополучно към края си. Чувствах се неописуемо уморена от това, че се налагаше да нося отговорност за всичко, всичко, всичко... Като се започне от купуването на кучешка храна и се свърши със сериозни бизнес проблеми. Откъде да се вземат пари, как да прекараме отпуската, как да бъдат разнообразени отношенията ни – списъкът беше неизчерпаем. 

За три години това здравата ме изнерви и осъзнах, че трябва да бягам. Или да изпълзя, тъй като в онзи момент на главата ми се стовари внезапната смърт на любимата ми баба и фаталната диагноза на баща ми. По-добър момент за промяна в личния живот просто не можеше да се намери. 

С героя на моята история – ще го наречем Андрей – се познавахме от много време, но аз никога не бях гледала на него като на мъж, още по-малко – като на потенциален спътник в живота. Той си имаше семейство, деца, твърде много снобизъм, пък и външно не ми беше съвсем по вкуса. 

Сетне се появи един съвместен проект, заради който се налагаше да се срещаме често. И аз започнах да забелязвам неговия интерес към мен, към моя живот и към моите работи. Деловите теми на разговорите ни преминаха в лични и веднъж, една вечер, стана ясно, че изобщо не ни се ще да се разделяме. Аз пропуснах два влака за Питер, а той се побоя да ме целуне на перона. 

Всичко се разви доста стремглаво и аз, честно казано, не се замислях кой знае колко какво и как ще стане сетне. И през ум не ми минаваше за абсолютно никакви далечни планове, камо ли да го отмъквам от семейството му, дори не възнамерявах да спя с него. Харесваха ми вниманието му, неспирните му обаждания, дългите ни разговори. Андрей някак много бързо ме заобиколи с грижи, с разбиране и с интерес. Да се разговаря с него, беше прекрасно, той генерираше идеи, проявяваше инициатива, с голям ентусиазъм планираше общите ни дейности. 

Андрей много скоро ми се обясни в любов и помоли да взема решение за бъдещето на нашите отношения. Аз се поинтересувах от перспективите ни и получих отговор, че след като нещата са се развили по този начин, той също ще промени живота си и ние ще тръгнем заедно към светлото бъдеще. Е, щом е така, да вървим, помислих си. И обявих на мъжа си, че го напускам. 

Осъзнавах ли с какво се захващам? Не, не осъзнавах. В този момент искрено вярвах на Андрей, на неговата решителност, на увереността му в нас двамата. За това какво ще започне да се случва сетне, никой не ме предупреди, пък и самият той не знаеше повече. 

За да опиша следващата година и половина, ще ми трябва отделна книга. 

И някога, когато усетя сили да обърна цялата си душа наопаки пред публиката, непременно ще го направя. Имаше моменти, когато всичко беше толкова непоносимо, че можех часове наред да лежа на пода в банята и просто да умирам. От обида, от неразбирането, от горчилката, от тази безкрайна лъжа. Сетне някак си се изправях и се намираха поводи за поредния картбланш. 

В един момент, когато за пореден път се озовах на студените плочки, осъзнах, че нещо не е наред. И то не със света наоколо, а именно с мен. Защото философията „всички са говеда, но скоро ще получат просветление“ кой знае защо нямаше ефект. И реших да тръгна по друг път. Да си изясня защо и как стигнах дотук, за какво е нужно всичко това и какво получавам в този непрогледен емоционален ад. 

Моят блог се появи в момента, когато морално стигнах дъното и трябваше някак си да се оттласна, или да легна и да умра. Имах следния избор – да продължавам да седя, обляна в сълзи и сополи, и да потъвам в блатото, или да започна да правя нещо. Тръгнах да правя нещо и намерих ей този път, тъй като най-доброто, което умея да правя в живота, е да пиша. Винаги съм си мечтала да танцувам или гениално да свиря на пиано, но съдбата се разпореди другояче. 

Общо взето, точно това е качеството, което най-много обичам в себе си – да съумявам да направя нещо стойностно дори в най патовата житейска ситуация. Приятелите ми се шегуват, че най-вероятно ще успея да превърна собственото си погребение в интригуващ спектакъл или в бизнес проект. Много ми се щеше да покажа на света друг поглед върху проблема за изневерите. Че има хора, или да кажем човек, способен открито да обяви своя сложен статут и да разкаже как се живее в такова положение. 

Започнах да изследвам себе си и другите и да споделям какво открих. И се оказа, че откровеността наистина има ефект. При мен дойдоха читатели, почитатели, хейтъри... Хората изповядват своята болка, своите истории. Съвсем не заявявам току-така, че зная всичко за изневерите – в моето ковчеже кротко се мъдрят над 6000 истории, разказани от съпруги, любовници и мъже. Всички те по нещо се различават, а по други неща много си приличат. 

В това време моята лична история значително се видоизмени, но не защото Андрей внезапно получи просветление и стана друг човек. По-скоро до голяма степен се промени моето отношение към всичко, кое-то се случваше, а след това и неговото отношение към мен, и сценарият на нашата любовна връзка. Защото в същината си всичко, което ни спохожда в нашите любовни перипетии, е отражение на онова, което живее в самите нас. Затова можем да се справим с външните „мъчители“ и „манипулатори“ само ако разпъдим демоните си – и вътрешните, и менталните. И ние с вас ще се заемем точно с това. 

Може би е най-добре да започнем от самото начало.