page contents Книжен ъгъл: Мит ли е световната конспирация
Предоставено от Blogger.

Мит ли е световната конспирация

6.4.21

Петко Тодоров

 
Търсим отговора у Йордан Начев

„Две крави пасат. По едно време едната се замисля и казва: „Не ти ли си струва, че хората ни отглеждат, за да ни доят и после да ни изядат?” Продължавайки да пасе, другата отговаря: „Хайде, стига с тази твоя световна конспирация” – анекдотът, с който Йордан Начев завършва „Световната конспирация: мит или реалност” (Труд). 
 
Важна е биографията му. Според издателството: бивш дългогодишен ръководител на центъра за разузнавателна подготовка на състава в Националната разузнавателна служба (сега Държавна агенция разузнаване). Има богат професионален и дипломатически опит. Той е доктор на икономическите науки и доктор по психология. Преподава в държавни и частни висши учебни заведения по редица дисциплини, имащи отношение към геополитиката, националната и международната сигурност”.

Значи заслужава любопитство. Може да се чете като енциклопедия на световните конспиратори. Съобщаването им е задължително: Комитет на 300-те, Орден на илюминатите, „Череп и кости”, Бохемски клуб, Кралски институт за международни отношения – Чатъм Хаус, Съвет по външни отношения, Група „Билдерберг”, Римски клуб, Тристранна комисия. С история на всеки от тях и влиянието им върху световната политика. И приложения с прелюбопитни поименни списъци.

Три понятия внушава Начев: конспирация, нов световен ред, световна власт. Не го казва в прав текст: те не вървят едно без друго. Сдушават се едни персони с идеята за Нов световен ред. Който е невъзможен за организиране на национално, или държавно равнище. Именно за това е „нов” и „световен”. А е необходим за упражняване на власт не в границите на държава, а над държавите.
 
Конспиративността, секретността на това сдушаване е заради нерегламентираното изземване от проектираната власт на еволюционно устроени институции. Властта сама по себе си е грях. Забележете, че в списъка на Начев отсъства Европейският съюз като наддържавна власт. И ако в четивото му липсваше разказът за конспиративните практики, щяхме да сме длъжни да попитаме: Защо липсва? Не че тези практики са абсолютни – къде са „Билдербергите”, къде Римският клуб.

Най-важното откъм практика внушение: как тези конспиратори влияят върху политиката. Отговорът: кадрово. От университетския орден „Череп и кости”, който пряко захранва най-висшата американска политика с политици, до „Билдербергите”, чиято тема е световната. 
 
Ето и нашенската: „През 2016 г. българският комисар в ЕС Кристалина Георгиева посещава срещата на „Билдерберг” и след това е номинирана като кандидат за генерален секретар на ООН, като по този начин размива кандидатурата на Ирина Бокова. На следващата година (2017) Кристалина Георгиева получава поста изпълнителен директор на Световната банка, а от 1 февруари 2019 г. до 8 април 2019 г. поема функциите на изпълняващ длъжността председател на групата на Световната банка. Три месеца по-късно Кристалина Георгиева е европейският кандидат за ролята на управляващ директор на Международния валутен фронт”. Начев сякаш сам отговаря на „Мит или реалност?” с изреждане на серия от такива примери.

Неназованото Начево внушение е, че световната конспирация е неизбежна и закономерна. Как транснационалните корпорации да стоят със скръстени ръце? Случайна ли е пионерската роля на фамилията Ротшилд в поредица от тези организации? Почва се през 1754 г., но, внимание – преди новата ера. Когато вавилонският цар Хамурапи утвърждава кодекса, според който „царят е всезнаещ и присъства навсякъде едновременно”... 
 
Ако видим „мит или реалност” като везна, която разбирането на световната конспирация накланя на едната или на другата страна, и в двата случая това не изменя участта на четящите този текст.