Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 февруари - 15 февруари

1. Джон Конъли. Мръсният юг. Прозорец

2. Лусинда Райли. Дървото на ангелите. Хермес

3. Кирил Топалов. Софийски истории. Бард

4. Даниел Вълчев. Неделният продавач на книги. Сиела

 

5. Михаил Пляцковски. Слънчице за спомен. Миранда

Продължава...

Най-ексцентричната любовна история на 20-и век оживява в нов роман

С „Гала и Дали. Неразделните“ от Силвия Франк започва поредицата „Вечните двойки“ на „Емас“

Книги за любов са се писали винаги. Книги за любов са се издавали винаги. Книги за любов са се чели винаги. И не е нужен какъвто и да е повод, за да се отвори темата „любов“ – най-вечната от вечните, темата за тази част от човешките взаимоотношения, без която няма живот.   

И все пак, наближи ли 14 февруари, цели градове порозовяват, по улици и магазини сякаш заваляват сърца, а книжарниците се изпълват с още повече страници любов.

Тазгодишният принос на издателство „Емас“ към вечната тема е не просто една книга, а книга - начало на цяла поредица. Вълнуваща поредица романи с истински герои и истински събития, поредица за случилата се любов – „Вечните двойки“. От страниците ще оживеят образите на велики творци с техните страсти, срещи и разлъки. Ще се съживят отминали времена, оставили за поколенията белега на непреходността. И първата книга в тази галерия е за една от най-емблематичните двойки в историята на изкуството – ГАЛА И ДАЛИ. НЕРАЗДЕЛНИТЕ (превод Ваня Пенева).

Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа. На сцената на културата също ври и кипи – освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, твoрци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното?

В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа – Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще ѝ липсва снежната безбрежност на руската степ.

В тези години един млад мъж, Салвадор, в малък каталунски град, далеч от кипежа на голямата Европа, е отхвърлил обучението в Академията на Мадрид и рисува в свой собствен стил, вдъхновяван от красотата на средиземноморския бряг, свързвайки реалност със сън и мечти.

Годината е 1929-а. Френският поет Пол Елюар е отседнал в каталунското рибарско градче Кадакес. Придружава го съпругата му Гала.

Елюар е дошъл да се запознае с младия художник Салвадор, препоръчан му за член на групата на сюрреалистите. Той вижда в младия мъж оригинален, обещаващ творец, а Гала е впечатлена от екстравагантната му външност и излъчвания пламък.

Запленен от финеса на тази жена - видение, Салвадор се впуска да ѝ разкрива красотата на страната, морето, брега, които страстно обича, и между двамата се заражда нещо, за което е нужно време да определят. Гала обаче трябва да се върне в Париж при семейството си.

 Но няма да е задълго. Съдбата е срещнала тази жена и този мъж, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и вече ги е свързала в една невъзможна любов. Тази връзка няма да успеят да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, НЕРАЗДЕЛИМИТЕ. „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз“, казва Салвадор Дали

За авторите:

Силвия Франк е псевдонимът на успешна немска писателска двойка.

Силвия Вандермер, род. 1968 г., има икономическо образование, след което учи биология, психология и изобразително изкуство. Днес работи на свободна практика като писателка и художничка.

Франк Майереверт, род. 1967 г., е по професия етнолог. От 2016 г. работи на свободна практика като писател.

Продължава...

По магическите релси със „Сребърната стрела“

Лев Гросман прави своя дебют на българския пазар с приключенски роман за деца

Лев Гросман повежда малките читатели на вълшебно приключение, изпълнено с въображение и надежда за бъдещето, с вълнуващия си роман „Сребърната стрела“, издаван от „Ентусиаст“ в превод на Анелия Янева. Книгата е първото заглавие на нашумелия американски автор, което излиза у нас, и се очаква да зарадва всички, запленени от магията на „Хрониките на Нарния“ и творбите на Роалд Дал.

Лев Гросман е американски романист и журналист. Близо 15 години работи в сп. „Таймс“ като литературен критик и водещ автор по темата за технологиите. Гросман получава огромна популярност в САЩ с книгите, включени в Трилогията за магьосниците: „Магьосниците“, „Кралят на магьосниците“ и „Земята на магьосниците“. Те се превръщат в №1 бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс“, преведени са на над трийсет езика и по тях е направен телевизионен сериал.
 

Най-новият му роман за деца „Сребърната стрела“, публикуван за първи път през септември 2020 г., следва същия успех и попада сред най-продаваните заглавия на в. „Ню Йорк Таймс“, „Уол Стрийт Джърнал“ и сп. „Пипъл“. Съвсем скоро се очаква и неговото продължение.
„Сребърната стрела“ на Лев Гросман е специална книга. Приключенска история, изпълнена с живот и истинско чувство, и разказана с блестящ, непретенциозен стил, който родителите с удоволствие ще четат на глас“, пишат от в. „Уол Стрийт Джърнал“.

Главните герои, Кейт и брат ѝ Том водят скучен, безинтересен живот. И ако техните скучни, безинтересни родители са пример за бъдещето, то те няма на какво интересно да се надяват. Защо Кейт не може да има вълнуващи приключения и да спасява света като хората в книгите? Предстоящият ѝ единайсети рожден ден се очертава да бъде напълно обикновен, докато нейният мистериозен и крайно безотговорен вуйчо Хърбърт – когото тя никога не е срещала – не я изненадва с най-неочаквания, странен и неподходящ подарък на всички времена: огромен парен локомотив, наречен Сребърната стрела.

Родителите на Кейт и Том искат веднага да го върнат там, откъдето е дошъл. Но Кейт и Том имат други идеи – както и Сребърната стрела – и скоро се понасят по магически релси към далечни земи, в компанията на екзотични животни, които, както се оказва, могат да говорят. Водени от любопитство, вълнение, находчивост и тръпка от неизвестното, Кейт и Том се понасят на пътешествие, което ще помнят цял живот. И кой знае... може би в крайна сметка ще спасят света.

Продължава...

Българска следа в красивата история на „Облакът Кукуландия“

Носителят на „Пулицър“ Антъни Доер събира минало, настояще и бъдеще в новия си роман

Месец след като бе обявен кастът на мини сериала на „Нетфликс“ по превзелия целия свят исторически роман „Светлината, която не виждаме“ от Антъни Доер (носител на знаковата награда „Пулицър“ за него през 2015 г.), на пазара се появява дългоочакваният нов роман на автора. А в него читателите ще открият и неочаквана българска следа!
„Облакът Кукуландия“ (Сиела, превод надя Баева) от Антъни Доер е  триумф на въображението и емоцията, разказ за няколко смели деца от различни времена, чийто живот се променя необратимо. История, която е толкова невероятна, че никога няма да повярвате и на дума от нея. И която все пак би могла да бъде истина…
Времето и пространството би трябвало завинаги да са разделили пътищата на тринайсетгодишната Ана, която живее зад могъщите непревземаеми стени на Константинопол, младия българин Омеир, родом от Родопите, стария преводач на име Зено от Айдахо, който се оказва заложник на неочакван терорист, и самотната Констанс –  единствената оцеляла по време на космическа мисия в търсене на по-добри земи за човечеството. И привидно нищо не би свързвало съдбите им освен необятното небе, разпиляло звездите си над тях. Докато тайнствен ръкопис на име „Облакът Кукуландия“ от Антоний Диоген не ги подтикне да последват пастира Етон, който мечтае да се превърне в птица, за да отлети до утопичен райски град на небето.
Ана, Омеир, Зено и Констанс ще трябва да открият, че най-голямото предизвикателство пред тях е страхът от самия живот, а обичта към книгите ще обедини тези наглед отделни, но преплетени една в друга истории.
Преминавайки през бурните кървави времена на XV век, 50-те години на миналия век, фаталната 2020 година и достигайки до далечната 2146 година, сюжетът на тази невероятна книга посяга към миналото, настоящето и бъдещето, за да създаде смайващо литературно пътешествие, надскачащо времето и пространството.  
Антъни Доер успява да създаде впечатляващ по размаха си роман-вселена, в който светът се превръща в литература и обратното.
В духа на „Облакът Атлас“ от Дейвид Мичъл, „Облакът Кукуландия“ безспорно е един от най-красивите романи, които сте чели. История без начало и край, която извоюва своето достойно място в литературния небосклон и в сърцата на читателите по цял свят. Следва откъс.

Манускриптът на Диоген е с размери 30 см х 22 см. Прояден е от червеи и е отчасти покрит с плесен, открити са само двайсет и четири манускрипта, обозначени тук с буквите от А до Ω. Всички са повредени до известна степен. Почеркът е спретнат, с наклон вляво. Из превода на Зено Нинис от 2020 година.

... колко дълго тези манускрипти са плесенясвали в ковчежето и са чакали очи, които да ги прочетат? Сигурен съм, че ще се усъмниш в истината на невероятните събития, които предават, скъпа ми племеннице, но знай, че в моя препис не съм пропуснал и дума. Може би в древни времена хората наистина са обхождали земята в животински образ и птичи град се е реел в небето помежду човешките селения и тези на боговете. Или може би като всички побъркани пастирът си е създал своя собствена истина, тъй че за него всичко е било вярно. Но нека сега се обърнем към историята и сами да преценим неговото здравомислие.

ОБЩЕСТВЕНАТА БИБЛИОТЕКА
В ЛЕЙКПОРТ
20 февруари 2020 г.
16:30 ч.

Зено
Той съпровожда петима петокласници от началното училище до Обществената библиотека през завеси от падащ сняг. Мъжът е над осемдесет, с брезентово яке, с високи обувки, затворени със самозалепващи се ленти; вратовръзката му е с десен на анимационни пингвини, пързалящи се на кънки. През целия ден в гърдите му постепенно се е трупала радост и сега, като гледа затичалите се по тротоара деца – Алекс Хес, нахлупил картонена магарешка глава, Рейчъл Уилсън, понесла пластмасова факла, Натали Хернандес, стиснала портативен мегафон – чувството заплашва буквално да го гътне.
Минават покрай полицейския участък, службата по парковете, офиса на брокерската агенция „Райски двери“. Обществената библиотека на Лейкпорт е двуетажна викторианска сграда с високи фронтони на ъгъла на Лейк и Парк, която е била дарена на града след Първата световна война. Коминът ѝ е наклонен; улуците ѝ са провиснали; на три или четири прозореца по предната фасада са поставени лепенки върху пукнатите стъкла. Няколко сантиметра сняг е натрупал по хвойновите храсти от двете страни на пътеката и върху пощенската кутия на ъгъла, изрисувана да прилича на бухал.
Децата се втурват по пътеката към верандата, изреждат се да удрят длани за поздрав с Шариф, детския библиотекар, който е излязъл навън, та да помогне на Зено да изкачи стълбите. Шариф е със светлозелени капси на ушите, а по косъмчетата на ръцете му искрят остатъци от брокатен спрей. На тениската му пише „ОБИЧАМ ГОЛЕМИ КНИГИ И НЕ МОГА ДА ЛЪЖА“.

Продължава...

Откъс: С Ерик Ноло към „Последна спирка Русе“

Любовен трилър, разгърнат на фона на родната действителност през погледа на французин българофил. Премиерата на книгата в столицата ще се състои в присъствието на автора Ерик Ноло на 19 февруари

„Последна спирка Русе“ (Колибри, превод Красимир Кавалджиев) ни запознава с Деляна и Серж, българка и французин. Тя е блестяща студентка, франкофон и франкофил, той е журналист и писател, избрал да живее в България. Свързва ги влечението им към френската литература. Ала Деляна изоставя учението, постъпва като стриптийзьорка в нощен клуб и след бурно съжителство пътищата им се разделят. За да се срещнат отново, когато, уволнена най-безцеремонно, тя ненадейно отмъква от сейфа на собственика на клуба плик с пари, в който обаче има и компрометиращи снимки на влиятелна публична личност, и търси убежище при бившия си съпруг. Но дългата ръка на мафията надвисва над тях и те се впускат в безумно бягство от София до Русе, белязано с престъпност, насилие и една хаплива, упорита любов. В напрегнатата криминална интрига Ерик Ноло умело вплита сюжети и персонажи от близкото минало и от днешния ден на България, картини от Русчук, града на Елиас Канети, и едно поклонническо пътуване в творческия свят на Нобеловия лауреат.

Ерик Ноло (р. 1961 г.) е френски писател, есеист, памфлетист, литературен критик с остро перо, преводач и издател, емоционално свързан с България. През 80-те години на миналия век съдбата го отвежда в Сливен, където преподава в езиковата гимназия. Особено го привлича Русе, родното място на Елиас Канети, чието творчество задълбочено изследва. Издава български писатели във Франция. „Последна спирка Русе“ (2020) е първият му роман, в който мнозина съзират прилики със стила на Жорж Сименон. Следва откъс.

Същата загадъчна усмивка, появила се ненадейно върху устните на светицата, освен ако не бе застинала върху тях в очакване на това някоя дошла отвъд времето светлина да я разкрие за първите минувачи, посрещна в тази нова утрин внезапната възбуда на хората. Градът започна да се върти на бързи обороти около нея.

От центъра на площада светицата се закачаше за всички траектории, строгият ѝ поглед понякога се смекчаваше от мимолетен израз на благоразположение също както някой детектив най-накрая се умилява пред проявите нa незначителност и дребнавост, натрупани у този, когото следи от години. Ала може би това бе само сянка от облак, застояла се върху нейното лице.

Първият трамвай потегли, вагоните, пълни с призраци със затворени клепачи, започнаха обиколката си – малка въртележка без друга музика освен туптенето на сърцата в забавен каданс. Като око на циклоп, взряно в хоризонта, на който всеки момент може да се появи платно на кораб, единственият фар се мъчеше да разсее мрака, трамвайният звън заглушаваше откъслечните разговори, вмъкваше се в сънищата, стряскаше спящите.

Сега вече релсите разсичаха все по-интензивното движение, босоноги дечурлига се шмугваха между колите с грацията на тореадори, за да завладеят своето кътче от асфалта, бабички с пазарски чанти обръщаха и преобръщаха с подозрително изражение зеленчуците на пазара, някаква шестнайсетгодишна принцеса с нацупена уста и високо вдигната ръка спря такси пред хотел „Шератон“. Като човек, който си прочиства гърлото, преди да вземе думата, и в крайна сметка решава да запази мълчание, някаква табела премигна кратко и отново угасна.

Светицата нищо не изпускаше от вечно започващия отначало спектакъл, навсякъде се появяваха следи от живот, лъкатушеха и изчезваха като пръски боя върху съвършено светло платно.

Улиците на столицата се разстилаха на всички страни, каменните ѝ очертания се проясняваха под силното августовско слънце. Постепенно у разхождащия се човек се зараждаше усещане за нереалност, впечатлението, че фасадите пред него се издигат срещу празното пространство и изведнъж, като по сигнал, от нищото изплуват няколко съучастници в мистификацията.

Небесната синева тъмнееше от лек примес на нощ, белотата на камъните поемаше светлината, в горната част на булеварда се появи силует.

Светицата вече не се усмихваше, кацналата на ръката ѝ сова разперваше крила, кокореше се свирепо.

Продължава...