Съветското време на големия режисьор си заслужава прочита
Тези му страници от автобиографията заслужават внимателния прочит, а и не само те. Защото това е големият кинорежисьор Рязанов. Спомените си той дописва неколкократно (изд. „Рива”). Силни са и заради литературния му талант; той има и завидна литературна продукция.
Из тях се и самоизтъква, и жалва от онази система, а сигурно и премълчава едно-друго. Както е редно. Но не се оневинява, не се изкарва жертва. Той е горд. Неговата поза е друга, затова си струва. Важни са оценките на такива хора и защото в повечето случаи те предпочитат гордото мълчание. Говорят други. Оценки примерно у нас за онова време раздават по формулата комунизъм-антикомунизъм едни момиченца, дето минаха през 10 ноември с ученически ранички на гръб.
Александър Кьосев писа нещо за тях в "Сега" – по-плътно и по-умно, разбира се. Само дето Кьосев артистично пропусна да каже, че те са само едни сладки ангелчета. Онзи ден пуснаха из вестниците снимка на Валери Петров на митинга на БАН. Само като куриоз. Ангелчета сладки!
Влиза 18-годишният студент по кинорежисура с кръпки на лактите в дома на учителя си Айзенщайн: „В кабинета му цяла стена беше заета от книги, подарени от автори като Чаплин, Ъптон Синклер, Теодор Драйзер, Джеймс Джойс, Стефан Цвайг...” - 1946-а. Или главата за филма „Гара за двама”, в която снимането на -30 градуса (минус трийсет) е най-най-маловажното. Как ще обясните, любезни, този социализъм? Остава Рязанов – да го четем, ако ще и тайно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар