Музиката и българите: че то било страшно интересно!

"Културни" журналисти, четете Гаджев!

Петко Тодоров

„Музиката в българското радио 1930-1944” на Антоанета Радославова-Дойчева (изд. „Петко и Пенчо Славейкови”) и „Джазът в България. Българите в джаза” на Владимир Гаджев (изд. „Изток-Запад”) се нуждаят една от друга заради общия момент. През 1930 тръгва програмата „Родно радио”, което практически е началото на българското радио. Радославова-Дойчева е извършила пределно грижовна археология из документи и спомени: старателна хроника, специално внимание на личностите, културологични оценки.


Изненадващото е как такова съвсем специално заглавие може да пренесе толкова общокултурни факти. А изненадата е заради настройката да възприемаме живота си медийно, разбирай като репортерско изпълнение. В тази настройка примерно политиката се преживява като спортно събитие – няма политика, има сини и червени и техни голмайстори. А за медийното преживяване на живота, в частност и на политиката не са виновни само политиците, нали така.

Вярно е, заглавието на Радославова-Дойчева е адресирано до читатели, които знаят къде да намерят историята на обществените настроения и на обществения манталитет и любопитството в тях. Въпросът е какво остава за широката публика и още по-точно: къде оставяме широката публика.

Не и в историята на българския джаз на Гаджев, колкото и това изкуство да минава за популярно, сиреч за широка публика. Тук има и друго: урокът на Гаджев. Да оставим, че това е книга за цял живот, това е ясно. Защото то вече не е археология, а изживяване. Гаджев изживя българския джаз като журналист и то се усеща въпреки колосалния обем информация в книгата. Той не крие страстта си, тя върви пред перото му.

Урокът на Гаджев е за пишещите в културната журналистика, на говорещите не им трябват никакви уроци. Урокът му показва какво прави равенството между културна тема и репортерство и какво губи от него широката публика. Тя не заслужава такова равенство, тя не се ражда купувач на вестници. Публиката се създава. Затова темата „чалга” е лицемерие. „Културни” журналисти, четете Гаджев!