Милена Фучеджиева: „Човек е Бог в собствения си блог!“

„Ентусиаст“ издава новата й книга „Аз, бLогинята“


За пореден път провокативната и нестандартна българка изненадва своите почитатели. Първо, с окончателното си завръщане в България, след дълги години живот зад граница, и второ – с новата си книга-дневник от личния ѝ блог – подарък към стотиците читатели, които ежедневно следят „бLогинята“. Писателката създава блога си www.milenafuchedjieva.blogspot.com през 2006 г. и до днес той съхранява и предава нейните мисли и коментари за различни хора и събития.


„Аз, бLогинята“ описва живота на една българка, раздвоен между Америка и България, а последната страница от книгата е първата от новия й български живот. Tя е своеобразен мост между тези два свята, безкрайно различни и далечни един от друг. „Направих си блог. Нямам друг дневник, затова от тези страници ще можете да ме видите и опознаете по-добре. Това съм аз, една българка, която избра да е далече от родината си близо 20 години, след което пак избрах родината си за следващите…“, споделя Милена Фучеджиева. „Аз, бLогинята“ е пътешествие по време на криза – световна и лична. Тя е книга за емиграцията на Милена Фучеджиева или по-точно за емиграцията на душата.

Без цензура и автоцензура, сред имената, които могат да се срещнат в книгата „Аз, бLогинята“ са: Любен Дилов-син, Кеворк Кеворкян, майката на Парис Хилтън, Сергей Станишев, Бриджит Бардо, Бойко Борисов, Чарлз Буковски, Георги Първанов, Мадона, Ран Босилек, Аня Пенчева, Максим Стависки, Чомски, Слави Трифонов, Мартин Карбовски, Бианка Джагър, Трент Резнър, Барак Обама, Бил Клинтън, Хилари Клинтън, Бритни Спиърс, Мейдоф, Иван Костов и други. „Някои харесвам, други - не, но никого не мразя. И всяко яростно мнение подлежи на ревизия. Липсата на цензура в интернет е едно от най-важните постижения за всички времена“, споделя авторката.

На корицата на книгата стои ликът на нейна близка приятелка, която е все още в Америка – Михаела Стойкова. Снимката е част от специалната фотосесия, направена за „Аз, бLогинята“, която е публикувана в първия и последен брой на създаденото от Милена Фучеджиева списание „Жената утре“. Историята на фотосесията е също толкова интригуваща и провокативна, каквато е и личността на авторката. Тя пресъздава визуално пътешествието на една българка в калифорнийската пустиня Мохаве, или по-точно състоянието на една българка в Америка, която се опива да разбере къде е , коя е и защо е. Фотосесията е базирана на изречение от най-известното стихотворение на Иван Вазов, перифразирано по следния начин: „Аз съм българка обичам наш’те планини зелени, българка да се наричам, първа радост е за мен“.

За Милена Фучеджиева

Милена Фучеджиева е родена в София. Завършва актьорско майсторство, а след това и кинорежисура в НАТФИЗ. През 90-те години режисира два късометражни документални филма – „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990) - участвал във фестивала за документално кино в Клермон Феран, Франция. Авторка е на романа "Кефер", на сборника с есета “Белият негър”, “НеХана” – сборник с разкази и стихосбирката и фотоалбум – “Нощен проект”. На български и английски са играни пиесите й “Дзен порно”, “Криза в рая” и “Lovebox”.