Английската кралица чете

„Виновни бяха кучетата”, разказва Алан Бенет в „Книжният гамбит на кралицата” (изд. „Фама+”). Дворцовите кучета лаят по фургон край двореца, кралицата се приближава: „пътуващата библиотека на Уестминстърската община”. И кралицата от  куртоазия заема книга.

Чудото става: харесва й. Заема следваща, назначава специалист да й набавя книги. Паника в двореца: кралицата се пристрастява към четенето!
Има защо. Тръгва лавина от гафове и неудобства. Примерно: на официален банкет задава небрежен въпрос на френския президент за Жан Жьоне, онзи не е чувал името, културният му министър не е подръка – кошмар!

Романът е фестивал на изкуството на иронията. Бенет показва, че иронията е симфония от иронийки... Не се е чуло Елизабет II да го съди за неправомерно ползване на името й, виж големия текст на тази страница. Тя е кралица на Англия, не на глупостта.