Живот сред жени според Джон Макгахърн

Петко Тодоров
Той преповтори високата литература на бедността

„Боже! Да ни беше видяла само. Той докара цял камион торф, за да плаща с него наема. Трябваше да продаваме тоя торф от врата на врата”- момчето обяснява на гаджето как идвали на курорт. „Той” е бащата. С 2 сина и 3 дъщери. Беден ирландски фермер. Онзи курорт си е травма. Не се лекува цял живот. И не е само тя – в романа „Сред жени” на Джон Макгахърн (изд. „Алтера”). На Британските острови не всички обитават замъци.

Семейна история. Бащата живее със спомените от Гражданската война от 1922-23, с непреодолимите патриархални инстинкти, със загубата на съпругата, с грижите по 5-те деца и по мизерното семейно стопанство.
Прехвърля средната възраст и в живота му се вясва нова жена. Много по-млада, единственият понасящ него и отношенията му с децата. Те излитат едно по едно от гнездото, хващат си пътя. Проста история. Силата на романа е в разказвачеството на Макгахърн.

Литературата е изненадващо голяма, когато писателят не я ползва за лични цели. Примерно за съставяне на своя биография и заявка на политическа идентичност, каквато е почти целокупната българска литература от последния четвърт век.

Ирландският писател Макгахърн е необяснимо за нашенските условия еманципиран от подобни щения. И обясним от нашенска гледна точка почерк. Сякаш тази еманципация е освободила словото му от каквито и да било излишества. Сцената със сватбата на героя щеше да е неизмеримо по-слабо нагнетена с напрежение, ако не стигаше до читателя стенограмно. И така е с всичко, особено с ритуализираните до непоносимост обноски в дома на фермера.

Сигурно ирландският читател го вижда иначе. Заглавието - обяснява го големият син, който няма да прекрачи обратно бащиния праг каквото и да се случи: Баща ми може да живее само сред жени. Те са сестрите му и мащехата. Те си знаят какво е да го търпиш...

Бедността е култура, а не задният двор на обществото. Простотията е точно колкото в която и да било друга прослойка. Пътят от която и да било култура до литературата е въпрос на талант.