Английски изкуствовед пристига през 1936 в Мадрид и в романа „Със зъби и нокти” на Едуардо Мендоса (изд. „Колибри”, превод Катя Диманова).
Навечерието на Гражданската война, героят трябва да оцени картина от колекцията на местен аристократ, която онзи да изнесе в чужбина и да обезпечи семейството си – за спасение в предстоящата обществена катастрофа.
Англичанинът попада на неизвестен Веласкес, на изкушенията, поднесени му от някои дами и без да ще – на шпионски и други интриги.
Характерно испанско словесно пиршество в перото на Мендоса. Особеното е в ретрорисунъка. „Дано тази виелица не ви е обезпокоила с дързостта си”, е незаменимо начало на разговор.
Следваща любезност: „В този дом всичко е позволено, с изключение на комплиментите”. Но разказвачът не пропуска и възможности като: „Лекият андалуски акцент й придаваше вродено изящество”. Читателят капитулира.
П. Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар