След световния бестселър „Светът на Софи“, книга, която ще откриете в
библиотеката на всеки български дом, „Портокаловото момиче“ и „Vita
brevis“ , това е четвъртия роман от големия норвежки автор, който
издателство „Дамян Яков“ предлага на своите читатели.
Преводът е
дело на младата Мария Николова, преводач, чийто смел опит с романа на
Карл Уве Кнаусгор „Моята лична борба“ в началото на тази година привлече
вниманието на критиката, медиите и читателите.
Корицата е на
Кристина Йовчева, утвърден илюстратор и философ по образование, което
обяснява донякъде изкушението и последователността, с която работи по
всички книги на философа и теолога Юстайн Гордер.
Съдбата е змия, която е толкова гладна, че поглъща сама себе си. Вътрешната кутия отваря външната, докато външната отваря вътрешната.
Безсмислени изрази или предсказания, произнасяни в транс от оракули, родени от въображението, мистериозни срещи и фантастични ситуации, оформящи кръг на родово проклятие около баща и син...
Умовете им се лутат между вечните истини и илюзии и приказката за съдбата. Пророчески текст свързва пътешествието им в реалния свят с нещо, което се е случило преди сто и петдесет години. Фантазиите са се вдигнали на бунт срещу създателя си. Защото се е появил жокер...
Жокерът е различен. Той не е нито спатия, нито купа, не е крал или вале. Прибран е в една и съща кутия заедно с другите карти, но не му е там мястото. Като всички жокери – и в малките, и в големия пасианс на човеците, – той разкрива каква необяснима приказка е светът.
И ако се оставим животът ни да се превърне в навик, на Жокеровден отнейде ще изпълзи някой Жокер и ще ни отвори очите за самите себе си.

Няма коментари:
Публикуване на коментар