За Хелоуин Смъртта се маскира като книга

Дръзко, черно четиво от тайнствен автор за тези, които са готови да прегърнат Смеха

Tой не изпълнява желания, не води войни, не развива болести, не причинява произшествия и не убива никого. Той не е отговорен за делата на човечеството и не е Майката Природа. Той е чисто и просто господин Смърт. И е наследил най-ужасяващия семеен бизнес на всички времена.

В навечерието на Хелоуин издателство „Ентусиаст“ представя книгата, която завладя цяла Германия с хумора си – „Животът ми като Смърт“. Автор на тази черна комедия е не кой да е, а самата Смърт.

Реалната личност зад този псевдоним всъщност брани своята анонимност, въпреки че се изявява като брилянтен музикант и певец, изпълняващ представления в театри и концертни зали, но също така в траурни домове и болници.

Той е водещ на вечерна шоупрограма, а литературните критици го определят като „безусловно убедителен“ сатирик и писател. Макар да има многобройни почитатели, истинското му лице остава скрито зад черната мантия.

Без да бъде назидателна, книгата е повод за равносметка и най-вече за осмисляне на това защо правим толкова много за тялото си, а за душата си – толкова малко. Защото така или иначе животът дава достатъчно уроци и не е необходимо и Смъртта да ни поучава.

Това дръзко четиво разкрива неизвестни досега факти за Смъртта:

Предпочита да развива различна кариера – например да бъде акушерка.

Има дневник, в който записва всички правила на професията си, като най-важното от тях си остава: „Преди всяка задача провери табелката на вратата!“.

Смее се с удоволствие; обича ванилия и дори може да свири няколко песни на блокфлейта.

Има котка на име Мяуци, която не е съвсем котка.

Една от любимите му песни е „Убивай ме нежно“.

Като всеки човек си задава тривиални въпроси за външния си вид. Качулката ми правилно ли е сложена? Правилно ли съм застанал? Косата ми излъскана ли е? Мантията ми чиста ли е?

Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове – от зъболекаря, от баща си, от възможността да не си намери дом, приятели и дори страх от летене, но смело се изправя срещу тях и ги преживява. Така, както на нас, хората, често ни се налага.

„Животът ми като Смърт“ е комедиен поглед на най-трагичната част от нашето съществуване. Книгата има способността да разсмее всеки, който се докосне до нея. Със сигурност нито един читател няма да пострада, след като я разгърне. Все пак е препоръчително никой да не очаква обратна връзка. Следва откъс в превод на Татяна Жилова.

Прадедите ми са били Смърт. Баба ми също, както и баща ми.

Затова не е изненадващо, че макар и малко насила, един ден и аз ще трябва да тръгна по необичайните стъпки на моите предшественици, наследявайки неблагодарната задача да управлявам най-ужасяващия семеен бизнес на всички времена. Както при повечето човешки деца, в ранните си мечти и аз виждах себе си като лекар или пожарникар, при все че тези две професии никога, в нито една епоха, не са били поверявани на потомък на нашия род. Но няма какво да се оплаквам – това е една сигурна професия, незастрашена от кризи. Може дори да носи удоволствие, защото постоянно се работи с хора. Знам, това вероятно ще разгневи много от вас. На пръв поглед Смъртта и удоволствието са несъвместими понятия. И точно в това е основният проблем на моята работа. По принцип винаги накрая става най-весело. Иначе казано – който се смее последен, се смее най-добре. За съжаление, колкото и да е трагично това, досега никой не се е върнал да разкаже колко много истина има в тази малка мъдрост. В крайна сметка просто не си струва усилията да устройваш мили изненади и да осъществяваш добрите си намерения, когато никой не ги разбира и винаги се очаква най-лошото. Незнанието поражда страх – така е било винаги. Досега.

Вече е крайно време за промяна на имиджа и разбулване на мрачния ореол, който обгръща моята професия.

Вътрешно аз всъщност не съм лошо момче. По дяволите, и аз имам сърце. И аз понякога съм тъжен и нетърпелив, но по-често съм весел и се смея с удоволствие. Можете ли да ме осъдите за това? Добре, признавам си: понякога припявам фалшиво шлагерите, които чувам по радиото. Лично аз намирам този факт за твърде шокиращ. Но всеки има своите странности.

Според една народна поговорка: „Най-добрите умират най-рано“. Е, тогава не би ли се почувствал зле, че си още жив, кажи си честно? Това в крайна сметка би означавало, че само най-големите идиоти остават на този свят. А кой би искал доброволно да се причисли към тях? И въпреки това Смъртта има проклето негативен облик. Наясно съм, разбира се, че за повечето хора ще бъде необичайно да разберат, че ще бъдат посрещнати в отвъдното по коренно различен от предполагаемия начин. Организирано. С перфектно обслужване. Весело. Даваме всичко за клиента. Най-малкото, той дава всичко от себе си. Затова е тази книга.

Най-сетне. Като всичко на този свят.

Опит да разцъфне една усмивка там, където са царували страх и мълчание. Това са историите, които пише Смъртта. А също и Животът.

Моят живот като Смърт.

„Смъртта“ е мъж и автор на тази книга, който се появява пред обществеността за първи път през май 2011 г. Това става с десетминутна шоу програма в Германия, част от неговата PR кампания. През същата година той печели „Нощта на талантите“ на RBB. Окуражен е и през 2012 г. разширява тази форма до пълна вечерна програма Death Comedy Show.
Многократно е награждаван, включително и с наградата на журито на Големия фестивал на кабарето в Берлин (2013).

Междувременно „Смъртта“ продължава да излъчва своето смъртоносно комедийно шоу в цяла Германия, определят го като „брилянтен музикант и певец“  (а като писател – „безусловно убедителен“), свири в концертни зали, театри, но и на погребения, в старчески домове и хосписи.  През 2014 г. дебютира като автор с книгата си „Животът ми като Смърт“.