„Концентрацията на богатство води до концентрация на власт, особено
когато цената на изборите скача до небето и политическите партии се
принуждават да бъркат още по-дълбоко в джобовете на големите корпорации.
Политическата власт бързо се превръща в законотворчество, което
увеличава концентрацията на богатство. Така фискалната политика,
включваща данъците, дерегулацията, правилата за корпоративно управление и
най-различните други мерки, целящи да увеличат концентрацията на
богатство и власт, - дава още повече политическа власт да се прави
същото. И ние виждаме точно това. Намираме се в този „порочен кръг” –
Ноам Чомски в „Реквием за американската мечта” (изд. „Бард”).
Мечтата, че ако се родиш беден, но работлив, с необходимите усилия ще
забогатееш. Това в САЩ вече не се получава и Чомски обяснява надлежно
защо е така. Защо ни е български прочит? – Защото е различно от
официалната ни неолиберална доктрина. Другото: „Между 50 и 55 милиона
души са жертвите на западния колониализъм и неоколониализъм по целия
свят след края на Втората световна война. Както изглежда, през този
относително кратък период са станали най-много масови кланета в
човешката история. Повечето от тях са били съпроводени с възвишени
лозунги за свобода и демокрация... А стряскащото е, че преобладаващата
част от западното общество, изглежда, изобщо не е била информирана” – в
„За западния тероризъм” на Ноам Чомски и Андре Влъчек (изд. „Сиела”).
Влъчек е разследващ журналист.
Някъде забраняват книгите на Чомски, у нас не – българинът не чете
книги. Едната част от четящите му се надсмива, другата са по-малко
самотни с него. Познанието е самота. Познанието на Чомски: „Ако се
контролира от частно богатство, обществото ще отразява тъкмо тези
ценности – ценностите на алчността и желанието за увеличаване на личните
облаги за сметка на другите. Малко общество, базирано на този принцип, е
грозно, но може да оцелее. Но глобално общество, основаващо се на
подобни идеи, върви към масово унищожение”.

Няма коментари:
Публикуване на коментар