От тероризма става роман и то какъв!

Петко Тодоров

Виждаш ли мъртви, Огюстен?, пита разследващият съдия в „Човекът, който виждаше отвъд лицата” на Ерик-Еманюел Шмит (изд. „Ера”, превод Гриша Атанасов).

Огюстен е смотан стажант репортер, става неволен и основен свидетел и почти жертва на ислямистки атентат, а впоследствие и обвиняем. Но това не е всичко.

„Пространна изповед, разделена на двайсет и една глави, която започва с една бомба и завършва с друга, изобилства от неизвестни подробности, от непознати персонажи и е подписана от един младеж”, пояснява писателят.

Романът е изповедта на Огюстен. Но това не е всичко. Младежът има „дарба, за която ме мислят за кретен” и Шмит завърта събитията около нея.

С онези майсторлък и въображение, които при авторите на мерена реч се наричат версификаторство. За да приключи лукаво: „Фактите са с избодени очи, с мъртъв глас и не разказват нищо”.