„Щом преводачът го размахваше, камшикът изящно излиташе във въздуха, описвайки прекрасна дъга. Толкова прекрасна, та чак забравях, че предназначението му е да ми причини болка. Той се огъваше, едва доловимо променяйки ъгъла всеки път, и формата на дъгата, която описваше, бе винаги различна... Не толкова болката, колкото звукът завладя сърцето ми. Беше чист, висок и пронизителен, наподобяващ звученето на струнен инструмент. До която и част от тялото ми да достигнеше камшикът, предизвикваше конвулсивен трепет в скритите у мен органи и кости. Не можех дори да повярвам, че тялото ми е способно да издава такива омайни звуци” – обикновен мазохизъм в „Хотел „Ирис” на Йоко Огава (Колибри, превод Маргарита Укегава).
Тя е на 17, той „почти петдесет години” по-стар. Заедно с майка си се претрепва в семейния хотел, той превежда на парче рекламни брошури и др. под. Незабележими хора. Горната сцена е завършек на интимната серия от срещи, почната с въже, да спестим тук подробностите. Важно е изживяването: „Колкото по-грозна е плътта, която обслужвам, толкова по-добре. Това ми позволява да се почувствам наистина жалка. В миговете, когато съм подложена на брутално отношение, когато не съм нищо повече от парче месо, най-сетне някъде дълбоко в мен се процежда чистото удоволствие”.
Момичето търси не толкова тялото си, колкото себе си и японската писателка поднася изповедта му като доказателство, че то идва в тези отношения готово за тях. И че това не е порнография, а литература.
Мураками ни научи да възприемаме японизма като всекидневие, за разлика от големите японски писатели на миналия век. И с Огава няма проблем – с прекаленото за западните сетива общуване с предмети и атмосфера, където човек губи част от хомоцентризма по западния стандарт. И задължително нещо убягва на западняка, което усещане го привлича...
Тук мъжът е само средство, независимо от постановката на действието, ето разлика с Мураками – разказвача на съвременния японски мъж. Развръзката в романа е по еснафски логична. С почтително извинение за рекламното заглавие на този текст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар