Кой влиза в „Младежката лига“ на Митко Новков?

 

25 избрани интервюта с млади българи, които въпреки и напук на всичко, отстояват избора си да създават култура в България

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Психология“, втора специалност „Философия“. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Досега е публикувал 10 книги с есета, разговори, критически наблюдения и анализи, западни коани. „Младежката лига“ е единадесетата. Автор на множество статии във всекидневния и специализирания културен печат. Автор и водещ на предаването „Премълчаната история“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, преподавател в департамент „Медии и комуникация“ на НБУ. Колумнист на Портал „Култура“. Носител на няколко национални награди, между които „Паница“ за медиен анализ (2003), „Будител на годината“ на програма „Христо Ботев“ (2007), „Христо Г. Данов“ за представяне на българската литература (2016).

„Млядежката лига“ включва 25 избрани интервюта, проведени от 2014-та до 2023 г. 25 избрани интервюта с млади българи, които въпреки и напук на всичко, отстояват избора си да създават култура в България. Култура стойностна, същностна, завладяваща. Завладяващи са и хората, съгласили се да отговорят на въпросите на Митко Новков. Отговарят смело, отговарят искрено, отговарят без задръжки. Истински вдъхновители и будители на обществото ни, за което са загрижени, за което милеят и което искат да въздигнат. Колкото е по силите им, но ако съдим по ината и упоритостта им, тия техни сили хич не са малко. Прочетете всичките 25 разговора и ще разберете, че да – не са, изобщо не са. И се заредете от тях с оптимизъм, с вяра, с хъс. Извършете го, струва си... Следва откъс.

„Младежката лига“. Излъчват такова серийно анимационно филмче по Cartoon Network, в което наследници на известни супергерои поемат в свои ръце грижите и отговорностите по борбата със злите сили и с други разни злодеи за спасяването на планетата от пагубните им кроежи. Мотивацията на младите във филмчето не се обяснява, те сякаш са предопределени да бъдат добри. В живота обаче, знаем отлично, няма такова нещо, ама хич: нито добрите са добри по аксиома, нито пък злите – просто и едните, и другите стават такива. Да не говорим, че изобщо е трудно да кажем за когото и да е: той/тя е много добър/добра, а той/тя – много зъл/зла. Но има в сферата на човешката общност една дейност, в която трябва да си добър, непременно трябва да си добър, за да ѝ бъдеш съответен.

Добър обаче не в смисъл етически, а в смисъл естетически: добър да правиш изкуство, култура, ученост, ако щете. Да ги правиш добре и със страст въпреки всичките неуредици, царящи в сферата на българската културна политика; въпреки всичките несгоди, на които си подложен в един комерсиализиран и консумеристки настроен пазар; въпреки всичките безперспективности, на които си обречен, след като твориш на език мъничък и непознат. Иска се някаква самоотреченост, за да се извършва всичко това, някаква саможертва, та дори, ако щете, и усещане за мисия. Впрочем, струва ми се, че самото оставане на тези млади хора тук, в България, при цялата масирана кампания да бъдат изгонени, да се махнат, да ги пропъдят в „пустата чужбина“, че да не се пречкат на мерзките планове на олигархичните български обръчи и на техните още по-гадни и отвратителни блюдолизци и несъзнателни (или напълно съзнателни) ятаци, заливащи ги с отровна злост от всяка медия, от всеки билборд, от всяка улица, е само по себе си подвиг, само по себе си чудо, само по себе си мисия... С тези интервюта, публикувани в периода 2014–2022 г. в Портал „Култура“, се опитвам да разбера защо въпреки всичката тая мръсна и лоша енергия, излъчвана понякога от мястото, наречено България, тези млади хора продължават да настояват, че остават в него, и правят всичко по силите си тази негова лоша енергия да я претрансформират в добра, в оптимистична, в светла и позитивна. Да преобърнат страната си от бърлога на мутри и „успели“ негодяи в храм на просветлени, чисти и ведри, свестни и добри хора. Които те ще поздравят с усмивка, които тях ще ги поздравят с усмивка. А при срещата с тях, вярвам, че и вие ще се усмихнете. Младостта е радост, нека се радваме с младите!...
P.S. Тази книга с интервюта излиза повече от 10 години след началото на поредицата „Младежката лига“. Стори ми се поради това, че не бива да ги оставям тези разговори без продължение – 10 години са много време, два университета (да се позовем на Горки) + две магистратури, така че сметнах за редно и удачно да попитам отново моите герои какво се е случило с тях през това време. Всички (почти) бяха така добри да ми отговорят на следните три въпроса:

1. Много ли неща се промениха при теб след нашия разговор?
2. Продължаваш ли да смяташ, че да се прави култура в България (и в света) има смисъл?
3. Изреди по три неща, които те радват днес, но и други три, които те натъжават. 

Някои от отговорите ме изненадаха, други очаквах (все пак част от „Младежката лига“ имаха шумни и успешни кариери), трети ме натъжиха, четвърти – зарадваха. Но всички ме накараха да мисля, че онова отколешно начинание, захванато с помощта на Портал „Култура“ (за което сърдечно и от сърце благодаря на целия екип на сайта – Димитрина Чернева, Людмила Димова, Тони Николов), е имало смисъл и съдържание.
Смисъл и съдържание има и днес, 10 години по-късно...