Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 23 юли - 29 юли

 

1. Робърт Торогуд. Смърт в Марлоу. Бениториал

 

2. Том Ханкс. Създаването на поредния филмов шедьовър. Колибри

 

3. Костадина Костова. Трифена. Софтпрес

 

4. Софи Боне. Тайни в Прованс. Хермес

5. Стелио Мартели (адаптация). Одисея. Приключенията на Одисей. Миранда

Продължава...

Откъс: 12 отговора на въпроса „Защо животът става по-добър с възрастта“

Средната възраст в различна светлина – не като „криза“, а като „възможност“ – представя новата книга „Как да заобичаме средната възраст“ от автора на бестселъри и ментор на гиганта AirBnb Чип Конли. Полезното издание дава 12 отговора на въпроса „Защо животът става по-добър с възрастта“ и призовава читателите да заобичат своята трансформация и „порастване навътре“. 
 

Понятието „средна възраст“ претърпява промени през годините и съвременните учени смятат, че увеличаването на дълголетието на хората води до увеличаване на времето, което прекарваме именно в този етап на живота си. В „Как да заобичаме средната възраст“ (Сиела, превод Мария Иванова) Чип Конли посочва, че в днешно време средната възраст може да продължи в периода от 35 до 75 години. 
В „Как да заобичаме средната възраст“ авторът предлага на читателя пътна карта, която да го преведе през многобройните метаморфози на средната възраст – както физическите, така и емоционалните, професиoналните, духовните и интелектуалните. 
Опирайки се на редица вдъхновяващи истории, включително и своята собствена, Чип Конли събира ключови съвети и практики, с които да изградим по-добра връзка с тялото и ума си, да се сприятелим с емоциите си, да се научим кога да даваме всичко от себе си, но и кога да спрем да натискаме педала на газта.
Вместо да се концентрира върху негативните страни от напредването на възрастта, тази книга ще ви докаже, че именно в средната възраст вие: 
• сте най-осъзнати и балансирани; 
• имате най-високо емоционално IQ; 
• умеете да вземате най-рационални решения; 
• се чувствате най-удобно в кожата си; 
• пренаписвате определението си за „успешен живот“; 
• сте готови да предадете мъдростта си на околните. 
Поставяйки си за цел да „ребрандира“ категорията „средна възраст“ за следващите поколения, Чип Конли създава книга за читатели от всяка възраст, която ни убеждава, че с всяка изминала година животът става по-интересен и вълнуващ. Стига да се научим да приемаме и обичаме себе си по всяка крачка от пътя. 
Получил титлата „модерния мъдрец“, Чип Конли е автор на бестселъри и човекът, подпомогнал превръщането на AirBnb в една от най-успешните световни компании. Той е създател на Академията за модерни мъдреци и световен посланик на средната възраст. Следва откъс.

Разплитането на средната възраст
 

Средната възраст е началото на сериозни трансформации. Поръсва ни росата на разочарованията. Родителите ни умират, децата ни напускат дома, правим финансови равносметки, сменяме работата си, сменяме съпруга или съпругата си, настъпва хормоналната лудост, поставят ни страшни диагнози, зависимостите ни започват да ни тежат и все повече ни интересува въпросът какъв е смисълът на живота. Писателката Брене Браун нарича това ерата на „разплитането на средната възраст“. 

Продължава...

„Огнената библиотека“ - в защита на книгите от пламъците на войната и от мрака на невежеството

Изгарят ли идеите? Испанската писателка Мария Сарагоса поднася на българските читатели пламенна и изключително увлекателна история в отговор на този въпрос

„Огнената библиотека“ пожъна голям успех в страната си и бе отличен с престижната награда „Асорин“. Историческият роман, чиито послания са истински важни днес, излиза у нас с логото на издателство „Емас“, в превод на Маня Костова. 

 

„Огнената библиотека“ е истинска машина на времето – отпраща ни из широките булеварди и тесните улички на Мадрид през 30-те години, сред оживлението на задимените бохемски локали и по етажите на старинни книжни хранилища, и ни отвежда на среща с „обречените да останат невидими“, невъзпятите герои, отдали живота си да спасят и да съхранят културата от лапите на невежата власт. 

 

Заплахата на Гражданската война надвисва все по-осезаемо, докато лудостта не превзема всичко… Сарагоса умело преплита фикционални и действителни исторически персонажи в материята на сюжета, който следва реалната драматична история на Испания.

Откакто се помни, Тина има една мечта – да стане библиотекарка в Националната библиотека на Испания. Когато ѝ се отдава възможност да замине и да учи литература и философия в Мадридския университет, младата жена не се поколебава. Сред бурния ритъм на града Тина се запознава с действителни лица от испанската културна сцена и се потапя в непознат за нея свят, а погледът ѝ често се преплита с този на младия лекар Карлос.

Същевременно улиците на Мадрид кипят. Напрежението между привърженици и противници на Републиката расте, а сянката на надвисващата гражданска война става все по-осезаема. Тина разбира за съществуването на Невидимата библиотека – тайно общество, което спасява забранени книги от унищожение, и е решена да стане част от него. В този период на хаос и разруха ще успее ли младата жена да защити книгите не само от пламъците на войната, но и от мрака на невежеството?

Романът „Огнената библиотека“ е посветен на онези, които са рискували всичко, за да запазят непокътнати думите, идеите и мечтите – дори в най-мрачните времена. Това е книга за силата на знанието, смелостта на мечтателите и надеждата, че от пепелта ще се роди отново светлината.
 
Мария Сарагоса е испанска писателка и сценаристка, авторка на романи и сборници с разкази. На 20-годишна възраст е диагностицирана с дислексия, но не позволява на диагнозата да попречи на целите ѝ. През 2004 г. получава стипендия от фондация „Антонио Гала“ за млади творци. Към днешна дата е преподавателка по творческо писане и драматургия във фондацията. „Огнената библиотека“ е нейният последен роман. Родните книголюбители ще имат възможност да се срещнат лично с авторката Мария Сарагоса по време на Софийския международен литературен фестивал този декември. 

Продължава...

Откъс: „Под едно небе“ с Джоджо Мойс

Добре дошли в дома на семейство Кенеди. Запознайте се с:
 

Лайла: изоставена от съпруга си заради по-млада жена малко след като написва бестселър за това как да запазиш искрата в брака си. Домът ѝ се разпада – буквално и преносно, кариерата ѝ е в застой и тя не може да се отърси от усещането, че най-хубавите години от живота ѝ са безвъзвратно отминали.
Бил: доведения баща на Лайла, който се нанася у тях след смъртта на майка ѝ. Той е мил, старомоден, държи на здравословното хранене и я докарва до пълна лудост.
Сили: по-голямата дъщеря на Лайла, която ненавижда училище до такава степен, че спира да го посещава. Майка ѝ няма нищо против – вероятно защото все още не знае.
Вайълет: по-малката дъщеря, която обожава нецензурни рап песни и смята, че момчетата са отвратителни. А Лайла се надява това никога да не се промени.
Джийн: отчуждения баща на Лайла, който я е изоставил преди трийсет и пет години, а един ден просто се появява на прага ѝ. Той далеч не е модел за подражание, но присъствието му преобръща ежедневието на семейството. Момичетата откриват в мъжа, който цял живот е преследвал радостта от живота, истински приятел. Дори Бил се отпуска край него, а Лайла, неочаквано за самата себе си, започва да излиза по срещи. И макар това семейство да е нетрадиционно, то в крайна сметка може да се окаже най-доброто за тях. В „Под едно небе“ (Хермес, превод Илвана Гарабедян).

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналисти-ческа кариера, но мечтата й е да стане писател. Дебютният й роман се радва на положителни отзиви, но големият пробив идва с „Аз преди теб. Необи-чайната любовна история се превръща в световна сензация с продадени над шестнадесет милиона екземпляра. Критиката го определя като един от най-запомнящите се романи на изминалото десетилетие. По „Аз преди теб“ е зас-нет и едноименен филм с участието на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, подобно на романа, предизвика истински фурор. Успе-хът му (над $200 млн. приходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „Последното писмо от любимия“ („Нетфликс“) с участието на Фе-лисити Джоунс и Шейлийн Удли. 
До този момент книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени петдесет и седем милиона екземпляра. Медиите на Острова я обявиха за „най-добрата съвременна британска авторка“. В България Джоджо Мойс има хиляди почитатели, които с нетърпение очакват „Под едно небе“. Още с появата си на пазара в началото на годината „Под едно небе“ оглавява английските класации за бестселъри и попада в топ 10 на американските. Следва откъс.

На нощното шкафче на Лайла имаше снимка, която тя още не беше намерила сили – или може би желание – да махне. Четири лица, събрани заедно пред огромен аквариум на някаква туристическа атракция в чужбина – вече не помнеше къде – с пасаж от грамадни риби на неонови райета, зяпнали ококорено зад тях. Вайълет беше притиснала носле с пръст и бе дръпнала долните си клепачи, така че приличаше на гротескна восъчна кукла; Сили, в блуза на бели и сини райета, също беше направила физиономия, макар и не толкова демонстративно, предвид че по това време беше почти на тринайсет; Лайла се усмихваше широко, сякаш с надеждата, че ще си направят чудесна семейна снимка въпреки всичко; и Дан, чиято усмивка не личеше в погледа, със загадъчно изражение, опрял длан върху рамото на Вайълет в моряшка тениска.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 16 юли - 22 юли

 

1. Дейвид Балдачи. Процесът. Обсидиан

 

2. Едуард Поуис Мадърс. Челюстта на Каин. Ентусиаст

 

3. Джон Фоулз. Магът. Колибри

 

4. Алекс Патакос, Илейн Дъндън. Пленници на нашите мисли. Хермес

5. Лора Овърдек. Математика за лека нощ. СофтПрес

Продължава...

Откъс: Отново „Смърт в Марлоу“

Криминален клуб „Марлоу“ се сблъсква със следващата сложна загадка във втората част от най-уютната криминална поредица

Хумористична, свежа и интелигентно замислена, поредицата „Криминален клуб „Марлоу“ се превърна в глобален хит сред любителите на заплетените мистерии и вдъхнови едноименния сериал, който е достъпен за България по Epic Drama. Почти едновременно с премиерата на втория сезон на сериала у нас излиза „Смърт в Марлоу“ (Бениториал, превод Валентина Миланова) – втора книга за Джудит, Бекс и Сузи, трите дами, които влизат в ролята на детективи и помагат на полицията с разследването на неочаквани убийства в спокойното английско градче Марлоу.
След вълненията от предходното лято и успешното разрешаване на най-трудния ребус, с който се е сблъсквала до момента – а именно разкриването на убиеца на съседа си, – Джудит Потс се завръща към усамотения начин на живот, от който ни най-малко не се оплаква. На седемдесет и осем години, тя все така стриктно изпълнява ритуала си да плува гола в река Темза и продължава високо да цени хубавото уиски и умно съставените кръстословици. Общо взето нищо особено не се е променило в ежедневието ѝ, като изключим факта, че все по-често ѝ се намира компания за чаша следобеден чай (или по-силна напитка, в случаите, които изискват такава).
Ексцентричната Джудит, заедно с Бекс Старлинг, съпругата на местния викарий, и Сузи Харис, която изкарва прехраната си като разхожда кучета, имат пълна готовност да реагират веднага щом следващата загадка се изпречи на пътя им. Само че времето минава, а на хоризонта не се открива дори бегъл намек за подобна възможност. По всичко личи, че градчето се е върнало към естествения си ритъм, а трите дами намират това за откровено казано разочароващо. Най-вълнуващото събитие в обозримото бъдеще безспорно е сватбата на сър Питър Бейли – един от най-изтъкнатите жители на Марлоу – за медицинската му сестра. А второто най-вълнуващо събитие е градинското парти, предшестващо грандиозната им венчавка, на което щедро ще се лее шампанско и ще присъстват всички без никакви изключения, включително Джудит, Бекс и Сузи.
Празничното настроение обаче рязко се стопява, когато силен тътен се чува откъм къщата на сър Бейли. Детективското трио бързо стига до центъра на събитията и установява, че заключен в кабинета си, смазан под тежестта на огромен старинен шкаф се намира не друг, а именно младоженецът. Полицията е категорична: по всичко личи, че причината за смъртта е нещастен случай. Но детектив-сержант Таника Малик вече знае, че е по-добре да се довери на следователския нюх на Джудит Потс и приятелките ѝ – а той им подсказва, че е необходимо по-задълбочено проучване. Трите дами са сигурни в едно – извършителят е някой от гостите на партито. И още щом подхващат разговор с присъстващите, разбират, че не един или двама имат зъб на сър Питър Бейли. Изглежда изобщо не е бил толкова мил и приятен, за колкото се е представял. Разрешаването на случая се оказва неочаквано трудна задача, когато логичен отговор на въпроса „как“ липсва, а всеки заподозрян има достатъчно добър мотив да бъде убиецът.
В „Смърт в Марлоу“ Джудит, Бекс и Сузи се сблъскват със същинска главоблъсканица – мистерия в затворено помещение, подплатена с интригуваща семейна драма. С множество неочаквани обрати и непредвидими разкрития, Торогуд още веднъж изумява почитателите на класическите криминални истории с таланта си да създава сложни загадки. Колоритните персонажи, хумористичният стил и идиличната обстановка в английската провинция в допълнение към остроумната мистерия превръщат „Смърт в Марлоу“ в забележителна втора книга от вече любима поредица.

Робърт Торогуд е създател на хитовия телевизионен сериал на BBC One „Убийства в рая“ и е част от продуцентския екип, който работи по адаптацията на книгите от поредицата „Криминален клуб „Марлоу“ за малкия екран. Торогуд е роден в Колчестър, Есекс. Когато е на десет години, прочита първия си истински роман – „Загадката на Енд Хаус“ от Агата Кристи. Оттогава е влюбен в криминалния жанр. Сега живее в Марлоу, Бъкингамшър, със съпругата си, децата си и уипетите на име Уоли и Иви. Самият Торогуд е част от продуцентския състав, работил по адаптирането на книгите от поредицата „Криминален клуб „Марлоу“ за малкия екран. В главните роли влизат Саманта Бонд, Кара Хорган и Джо Мартин, които се справят великолепно с нелеката задача да се превъплътят в на образите на Джудит, Бекс и Сузи. Към момента има два излъчени сезона, а продуцентите споделят, че е започнала работата по трети. Следващата книга от поредицата – „The Queen of Poisons“ – ще излезе на български през 2026 г. Следва откъс.

След вълненията от предходното лято през зимата госпожа Джудит Потс се завърна към по-усамотения ритъм на ежедневието си. Будеше се късно, гледаше по малко телевизия, редеше пасианс, излизаше на разходка, когато беше в настроение – което всъщност не беше особено често,  – и всеки ден отделяше време да съставя кръстословиците си за вестниците. Когато коледните светлини грейнаха на Главната улица, тя осъзна, че както всяка година, тихомълком избягва празненствата. Не че имаше нещо против Коледа. Нищо подобно. Но  ѝ се струваше, че празникът принадлежеше на другите хора, предимно родителите с малки деца и семействата, решени на всяка цена да се отдадат на насилено веселие.
Но ако Коледа беше малко скучна, а периодът между нея и Нова година – смущаваща седмица на бездействие, то Джудит знаеше, че януари беше нейното време. Eдин от любимите ѝ месеци. През януари никой не я караше да прави нищо. Или да ходи някъде. Спокойно можеше да презареди батериите си и да обмисли всичко.
И да плува, разбира се.

Продължава...

Защо и как сънуваме

Научаваме в „Ето защо сънуваш“ от д-р Рахул Джандиал

Защо сънуваме, с какво са полезни сънищата и какво разкриват за будния ни живот, изследва „Ето защо сънуваш“ – нова книга на уважавания невроучен, неврохирург и ръководител на изследователска лаборатория д-р Рахул Джандиал. 
Д-р Джандиал от години изучава мозъка и една от най-мистериозните негови функции – сънуването. В „Ето защо сънуваш“ (Сиела,превод Елена Филипова) експертът включва информация от различни дисциплини и обобщава актуалните научни познания по темата, като осветлява и любопитни разногласия в света на учените. 
Какво се случва с мозъка и тялото ни, когато спим? Какво означават нашите сънища? Как влияят на всекидневието ни и развитието ни и обратното – как ежедневието ни се отразява в тях? На база на дългогодишните си проучвания и собствената си изследователска работа д-р Джандиал предлага своите знания и наблюдения по тези въпроси.
От ценното издание читателите ще научат:
• защо е важно да сънуваме;
• защо дори кошмарите са полезни;
• как сънищата отключват творческия ни заряд;
• какво разкриват те за здравословното ни състояние;
• как да предизвикаме осъзнати сънища;
• как да тълкуваме сънищата си.
С достъпен стил, но подплатена с научни аргументи и теории, „Ето защо сънуваш“ дава възможност на всеки да научи повече за мозъка и скритите лабиринти на подсъзнанието си. Този труд ще се превърне в доверен приятел на онези читатели, които искат не само да подобрят съня си, но и да прилагат умението си да сънуват, за да усъвършенстват будния си живот. 
Д-р Джандиал напомня, че сънищата са прозорец към същността ни, интересите ни, тревогите ни и съкровените ни мисли. Колкото по-добре разбираме тях, толкова по-добре можем да разберем самите себе си. Следва откъс.

Ние сме еволюирали да сънуваме

В операционната зала при така наречената мозъчна операция в будно състояние аз използвам един уред, подобен на химикалка, с който пускам много лек ток директно в мозъка на пациента. Когато бъде разкрита, вълнообразната повърхност на мозъка е лъщяща и опалесцентна, осеяна с артерии и вени. Пациентът е буден и в съзнание и все пак не чувства болка, защото мозъкът няма рецептори за болка. Електричеството обаче има въздействие. Всеки мозък е уникален и някои места, които докосвам, оживяват. Допра ли една точка, пациентът съобщава за детски спомен. Допра ли друга, усеща мирис на лимон. Допра ли трета, изпитва тъга, смущение или дори желание.

Продължава...

„Самотен мъж в Берлин“ държи в напрежение до самия финал

Крис Пауър дебютира с елегантен трилър, в който нищо не е каквото изглежда 

 

„Самотен мъж в Берлин“ (Кръг, превод Диляна Георгиева) е брилянтно написан, елегантен трилър, който държи в напрежение до самия си финал – тук нищо не е каквото изглежда. Докато обърква и увлича едновременно, Крис Пауър дава смела заявка, че шеметният му дебютен роман ще се превърне в един от най-оригиналните и обичани образци в жанра.

В сърцето на Берлин се срещат двама англичани, и двамата писатели. Робърт се е установил там със семейството си в опит да се измъкне от дълбока творческа криза. Патрик е беглец, уверен, че го преследват чужди тайни служби заради работата му за руски олигарх, изплъзнал се от режима на Путин.

За Робърт историята на Патрик изглежда като спасителна сламка – тя му дава дългоочакваната идея за роман. Но дали навлизането в конспиративния сюжет няма да постави него и близките му в смъртна опасност? Страница след страница границата между разказвач и жертва се размива, а отговорът на въпроса „Кой съм аз?“ води до напрегната игра на котка и мишка.

Крис Пауър (р. 1975) завършва английска и американска литература в университета в Суонзи. Повече от десет години е литературен колумнист за „Гардиън“, а е водил и предаване за книги по Би Би Си Радио 4. След отлично приет дебютен сборник с разкази през 2018 г., „Самотен мъж в Берлин“ е неговият първи роман.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 10 юли - 15 юли

1. Борис Акунин. Лего. Еднорог

 

2. Симон Сейнт Джеймс. Момичетата от пансиона. Бениториал

 

3. Михаил Вешим. Стари хипари и нови разкази. Сиела

 

4. Рудолф Куцли. По следите на богомилите. Замония

5. Астрид Линдгрен. Роня, дъщерята на разбойника. Пан

Продължава...

Откъс: „Процесът“ на Дейвид Балдачи - не само страхотен съдебен трилър, а и голям американски роман

Двама адвокати от два различни свята. И един съдебен процес, който би могъл да взриви Америка

1968 г., щата Вирджиния. Едно дело за убийство изправя двама адвокати – бял и чернокожа – срещу несправедливата съдебна система и расовите предразсъдъци в американския Юг.

Джак Лий поема защитата на чернокожия Джером Уошингтън, обвинен в бруталното убийство на възрастното семейство, при което работи. Няма доказателства, че той е извършителят, и младият адвокат е убеден в невинността му. Но последвалите заплахи и нападения срещу самия него му подсказват, че залогът е много по-голям от изхода на делото.

Дезире Дюбоз е опитна юристка от Чикаго, която предлага на Джак помощта си, въпреки че съдебната битка изглежда с предизвестен край. Защото техният опонент е главният прокурор на щата, зад когото стоят могъщи интереси и един опасен кандидат-президент. Обединени от почти невъзможната цел да спасят клиента си, Джак и Дезире се състезават с времето, преди съставеното от бели расисти жури да изпрати невинен човек на електрическия стол.

Обмислян в продължение на 10 години, романът „Процесът“ (Обсидиан, превод Боян Дамянов) излиза в момент, когато Америка е на съдбовен кръстопът. Обявен е за един от най-добрите романи на 2024 г. от „Амазон“ и има най-висок рейтинг в „Гудрийдс“ от всички книги на автора. „Това не е само страхотен съдебен трилър. „Процесът“ е голям американски роман“, казва Алекс Майкълидис. Следва откъс.

Във всеки друг ден мъртвешката тишина в стаята не би направила впечатление на никого, тъй като възрастните съпрузи обикновено си подремваха, седяха неподвижно като котки или четяха мълчаливо еднаквите си библии, прелиствайки със старческите си пръсти страниците, изпълнени с мъдрост, смирение или насилие. 
В случая насилието биеше на очи, защото мъжът бе проснат по гръб на пода, а тялото на жената лежеше сгърчено върху креслото с хубава тапицерия. Животът им бе отнет със сурова решителност. 
Самите жертви не бяха забележителни с нищо. Онова, което щеше да се запомни, беше общественият катаклизъм, предизвикан от смъртта им. Случилото се щеше да взриви страстите като внезапен изстрел сред нищо неподозираща тълпа. Жестокото двойно убийство щеше да стане извор на слухове и клюки, разнасяни с десетилетия из окръг Фрийман, Вирджиния. 
– Имаш право да запазиш мълчание. Чу ли ме? – обърна се първият помощник-шериф към заподозрения. 
Заподозреният беше на колене със закопчани на гърба ръце. Белезниците се впиваха в китките му. Единствените външни признаци на обзелия го ужас бяха треперенето на пръстите му и учестеното дишане. 

Продължава...

Необичайният бунт на „Момичето на дървото“

Нова среща с Шебнем Ишигюзел (1973). Орисията на жените в Османска Турция и в днешно време. Любовна история на фона на протестите и атентатите в Истанбул.  Българските читатели познават нейните романи „Конакът на сълзите, Островът 1876“ (2020) и „Венера. Една семейна история, един разказ за живота“ (2023).

 „Момичето на дървото“ (Кралица Маб, превод Надежда Иванова) разказва за съзряването на едно момиче в условията на жестоки размирици и за неочакваното му бягство. Млада жена се качва на най-високото дърво във вековния парк Гюлхане в Истанбул, твърдо решена да изживее остатъка от дните си там. Кацнала в изоставено щъркелово гнездо в убежище от клони и листа, тя се опитва да осмисли нарастващата вълна от насилие в света долу. Разкъсвана между желанието да забрави всичко, което се е случило, и необходимостта да си спомни, нейната история и историите на хората около нея започват да се разгръщат.

Тогава неочаквано се появява сродна душа със споделена съдба. Самотно момче, работещо в близкия хотел, вдига поглед и се влюбва. Двамата споделят истории за съдбите на семействата си, за променящия се град и за политическото си пробуждане по време на протестите в парка Гези. Заедно те се ориентират в историята на любовта и загубата на фона на общественото напрежение, довело до трагичния бомбен атентат, който бележи поврат в турската демокрация и кара едно младо момиче да избяга в гората.

Разказан от една от най-незабравимите героини в съвременната художествена литература - изпълнена с дързък хумор и ирония, както и с ярост и скръб - този безпощаден и поетичен роман за политическа лудост, несигурни мечти и воля за оцеляване пресъздава по блестящ начин пътя на едно момиче към непокорството в един преобърнат свят, в който само от върховете на дърветата то може да се докосне до реалността - и до обещанието за надежда.

Продължава...

Откъс: Първа среща с „Магът“, шедьовъра на Джон Фаулз

Роман загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма, „Магът“ неслучайно е класиран сред стоте най-добри произведения на английската литература на XX век

Никълъс, героят на „Магът“ (Колибри, превод Боримир Паскалев, корица Стефан Касъров), заминава да преподава английски език в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнствения маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности Никълъс става обект на странни експерименти на границата между съня и реалността. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази предварително подготвена постановка. Мислено се връща в миналото, вглежда се в себе си и в хората, които го заобикалят, размишлява над всякакви естетически, еротични, метафизични въпроси. 

Джон Фаулз (1926-2005) завършва Оксфордския университет и дълги години преподава френска литература във Франция и Гърция. Дебютният му роман, „Колекционерът“, е приветстван като първия модерен психологически трилър и незабавно получава международно признание. При публикуването му през 1963 г. „Ню Йорк Таймс“ отбелязва: „Няма страница в този роман, която да не доказва, че неговият автор е майстор-разказвач.“ През 1965 г. творбата е успешно филмирана под режисурата на Уилям Уайлър и получава 3 номинации за „Оскар“.

Успехът насърчава Фаулз да се отдаде на писателската професия. Следват книгите „Аристос“, „Влъхвата“, „Жената на френския лейтенант“, „Даниел Мартин“, „Мантиса“ и, разбира се, „Магът“, един от шедьоврите на съвременната литература. Все примери за пленителна многопластова проза, често изследваща напрежението между обществените норми и свободната воля. Следва откъс.

Магът 

Роденият развратник рядко е милостив.
Дьо Сад, „Неволите на добродетелта“

Роден през 1927 година, единствено дете на родители англичани от средната класа, самите те родени в епохата, белязана от гротескно удължената сянка на онова чудовищно джудже кралица Виктория, от която те двамата не можаха никога напълно да се освободят, по-късно бях изпратен в частно училище, след това пропилях две години от живота си в задължителната казарма, а после се записах да следвам в Оксфорд и там разбрах, че не съм онзи, който искам да бъда.

Много преди това бях открил, че нямам родителите и произхода, от които се нуждаех. Баща ми, благодарение на подходящата възраст и на подходящия момент, а не толкова поради някакъв изключителен професионален талант, беше достигнал до чин полковник, а майка ми бе типичният модел на съпруга на бъдещ генерал-майор – никога не му противоречеше и се държеше така, сякаш той чува всичко от съседната стая, дори и когато се намираше на хиляди километри разстояние.

Като всички мъже, негодни за професията, която упражняват, баща ми беше педант относно всичко незначително във всекидневието и вместо с интелект, бе заредил мозъка си с клишетата, които се криеха зад понятия като Дисциплина, Традиция и Отговорност. Ако дръзнех – а това рядко се случваше – да му противореча, той пускаше в ход една от тези тотемни думи и ми затваряше устата, без съмнение така, както сигурно е постъпвал и с подчинените си. Допускам, че щом някой от тях е отказвал да залегне или да умре за страната си, той е загубвал контрол над нервите си и е избухвал. Характерът му беше като на подивяло куче, налагаше се да го държи на къс повод.

Продължава...

Как се оцелява в едно „Вълче време“?

Харалд Йенер прави  впечатляващ обзор на първото десетилетие в Германия след Втората световна война
 

Годината е 1945, а крахът на Третия райх е вече факт. Как една страна продължава напред, когато на раменете ѝ лежи смъртта на милиони? В книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955“ (Емас, превод Величка Стефанова) немският журналист Харалд Йенер представя резултата от дългогодишно проучване на един от най-противоречивите периоди в германската история. Период, оказал се решаващ за бъдещето на страната. Това е време на кражби, глад, недоимък, но и време на луди танци, спонтанни карнавални шествия и неподправено щастие от края на войната. Време на стремеж към бъдещето и преломно желание за забрава на миналото. Със своята богата визуална галерия и спомени на общественици „Вълче време“ попълва пукнатините в историята на следвоенна Германия. Това прави отличеният с наградата на Панаира на книгата в Лайпциг обзор неизменна част от съвременния дискурс за Втората световна война и последвалия период на възстановяване.
През 1945 г. от Хитлеровата империя са останали само руини. В големите градове цари пълна разруха, а повече от половината население е останало без покрив и посока. 
Някои германци, оцелели по чудо, изпадат в апатия, докато у други се заражда неудържим стремеж към нов живот. Светът се е преобърнал, но хората отново живеят в относителен мир. За най-младите и най-смелите състоянието на страната изглежда като безкрайно поле на възможности.
В бомбардирания Берлин журналистката и участничка в съпротивата Рут Андреас-Фридрих се топли край импровизирана печка и в дневника си описва как трепетно очакване за промяна обхваща града. Американците изпращат Ханс Хабе – еврейски журналист и войник от американската армия – в епицентъра на събитията, за да създаде медийна империя, чрез която да промени германското мислене. Философката Хана Аренд се завръща в страната, от която е избягала, и с изненада открива, че хората, въпреки желанието си за ново начало, мълчат при споменаването на Холокоста. Всички тези съдби, вълнения и страхове съставят сложната мозайка на следвоенна Германия.
Харалд Йенер е немски журналист. Той завършва литература, история и история на изкуството във Фрайбург и защитава докторска степен в Берлин. От 1989 до 1997 г. Йенер е ръководител на отдела за комуникации на Дома на световните култури в Берлин. След това работи като редактор в „Берлинер Цайтунг“, където от 2003 до 2015 г. ръководи културния отдел. От 2011 г. Йенер е хоноруван преподавател по културна журналистика в Берлинския университет за изкуства. „Вълче време“, неговият литературен дебют, печели наградата за нехудожествена литература на Панаира в Лайпциг през 2019 г. Следва откъс.

На 18 март 1952 година вестник „Нойе Цайтунг“ отпечатал текст от писателя и литературен критик Курт Кузенберг. Текстът бил озаглавен „Нищо не се разбира от само себе си. Възхвала на едно сиромашко време“. В него авторът, само седем години след края на войната, копнее 3а седмиците на безпомощност, последвали края ѝ. Въпреки че нищо не работело — нито пощата, нито железницата, нито транспортът, въпреки бездомността, глада и труповете, все още лежащи под развалините, тези седмици в ретроспекция му изглеждат като едно добро време. След войната хората, „подобно на деца“, започнали „да възстановяват скъсаната мрежа на човешките отношения“, твърди той. Подобно на деца ли?
Кузенберг настоятелно препоръчва на своите читатели да се пренесат обратно в онова „гладно, опърпано, мръзнещо, мизерно, опасно време“, когато, поради липсата на държавен ред, разпръснатите хора определяли по нов начин понятията 3а морал и социална спойка: „Порядъчността не изключваше находчивост и хитрост, дори дребните кражби на храна. Но в този полуразбойнически живот съществуваше разбойническа чест, която може би беше по-морална от днешната чугунена съвест.“

Продължава...