page contents Книжен Ъгъл: Светът проговаря в „Странност на ума”
Предоставено от Blogger.

Светът проговаря в „Странност на ума”

25.4.16

Петко Тодоров

С този роман Орхан Памук постига съвършенството

Очите им се срещат на селска сватба, женят се нейната най-голяма сестра и негов братовчед. Той решава, че е влюбен, тя е невръстна. Другият братовчед му казва името й: Раиха. Влиза в казармата и 3 години й пише най-влюбени писма. Излиза, но не може и да си помисли за нормална сватба – няма пари. От 12-годишен е амбулантен бозаджия из Истанбул. Ще я краде.

Въпросният братовчед му помага в тъмната нощ. И като я вижда на светло, онемява: не е тя. Но заживява с нея, ражда му 2 дъщери. Братовчедът го е изиграл. И той си харесал най-малката от трите сестри: Самиха. Тя обаче избягва с най-добрия приятел на Мевлют, главния герой. И т.н. Турски тв-сериал? Не, романът „Странност на ума”, Орхан Памук (изд. „Еднорог”, превод Розия Самуилова).

Просто историята е силно турска. „Богатите са богати, защото са дошли преди нас в Истанбул и преди нас са спечелили парите си. Само тази е разликата” – философия на надеждата и отчаянието. Геджеконду е незаконна постройка в покрайнините на Истанбул, издигана за една нощ. Едностайна. Гладът на съвкупната провинция я строи. Спекулата я прави полузаконна, строителни предприемачи надуват печалби от същия глад.

Тв-сериалите имат друга задача, Орхан Памук разказва света на геджеконду. Пълнокръвен свят, това са живи хора. „История за живота, премеждията, фантазиите и приятелите на бозаджията Мевлют Караташ и картина на истанбулския живот между 1969 и 2012 година, видяна през очите на немалко хора” е подзаглавието му.

„Сняг” беше романът най-често споменаван при награждаването му с Нобел’2006. И ако подозираните в него дефицити подхранваха съмненията за политконюнктурност на Нобеловия комитет, то „Странност на ума” говори: Памук не се нуждае от никакви награди. В сравнение със „Сняг”, този е съвършенството. Съвършенство е без всякакво сравнение. Съвършенството не понася сравнение...

„Ако този свят можеше да говори, какво ли щеше да каже?”, пита Памук в него. Въпросът е риторичен, отговорът: този роман.