Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 22 ноември - 28 ноември

1. Лий Чайлд, Андрю Чайлд. Тайната. Обсидиан

2. Хавиер Сиера. Пирамидата на безсмъртието. Хермес

 

3. Джеймс Норбъри. Котаракът, който преподаваше дзен. Изток-Запад

 

4. Колектив. Знаци и символи. Книгомания

5. Астрид Линдгрен. Коледа в Смоланд преди много години. Пан

Продължава...

Христо Блажев: Защо това са „100 книги, които трябва да прочетете“

„Професионален читател“ е определението, което Христо Блажев като на шега дава за себе си и което се превръща в негова съдба

 

Създател на най-големия и постоянно обновяван блог за книги в България – „Книголандия“, Христо е автор на над 2500 текста за книги през последните 14 години. Преди 9 години основава и до наши дни поддържа най-голямата българска група за читателите във Фейсбук – „Какво четеш…“. Работил е за издателство „Изток-Запад“, съосновател е на онлайн книжарницата „Книга за теб“ и бутиковото издателство „Deja Book“, a днес е заместник главен редактор на издателство „Сиела“, където всеки ден сбъдва мечтата да издава любимите (си) книги (на българските читатели). Следва предговорът към „100 книги, които трябва да прочетете“ (Сиела).

След 14 години писане за книги и над 2500 ревюта не очаквах да не мога да намеря думи, но ето нà, когато трябва да пиша този предговор, съм безсилен пред белия лист – толкова „писателски“ звучи това, нали? А уж всичко е наред. Основната работа е свършена – стоте заглавия са подбрани, подредени и прочетени, около мен нежно ромоли пианото на Юрума, на фона на чиято музика от години почти медитативно работя, отвън камбаните на „Свети Александър Невски“ възвестяват, че е твърде ранна неделна утрин, и денят е сякаш лято на Бредбъри – безкраен и пълен с възможности. Време за четене, време за писане, време за това, на което съм отдал живота си. И което ми даде повече, отколкото съм се осмелявал да мечтая.
Добре, началото е тук. Много вода се оттече от оная „една нощ през самотния октомври“ на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: „Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог „Книголандия“. Но едно нещо не се промени – когато сядам да пиша за коя да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове „ревюта“, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета или импресии, без да го съзнавам. Но винаги, винаги целта ми е била една – да споделя какво съм прочел, и да запаля други да го прочетат. Това е целта и на книгата, която държите в ръцете си.

Продължава...

„Скъпи Пиер Паоло“ - Дача Мараини пише до Пазолини

 

„Скъпи Пиер Паоло“ е интимен, наситен с разкрития и завладяващ със своята откровеност сборник, издаден по повод 100-годишнината от рождението на Пиер Паоло Пазолини. Един от най-радикалните, противоречиви и „неудобни“ европейски кинематографисти и несъмнено един от най-видните артисти на XX век.
Книгата ще бъде представена в София лично от авторката, голямата италианска писателка Дача Мараини, на 6 декември, сряда, от 18:30 ч. в рамките на Софийския международен литературен фестивал.
„Скъпи Пиер Паоло“ (Колибри, превод Вера Петрова) е сборник с лични писма, интимен дневник и деликатно свидетелство на едно приятелство, разкриващо широк панорамен изглед към цяла епоха. Пиер Паоло Пазолини - гениалният режисьор, сценарист, поет, журналист, драматург и непримирим в антиконформистките си позиции интелектуалец, носител на множество престижни кинонагради - оживява в спомените и сънищата на своята близка приятелка Дача Мараини. Самотни разходки из дюните на морския бряг, неуморни пътешествия в една все още дива и трудно достъпна Африка, страстни дебати по обществено-политически теми, поезия и късчета живот, догадки за неразкритото и до днес убийство на големия творец се преплитат в едно общо безвремие на сънувано и преживяно, на възможно и желано вечно настояще. В книгата присъстват образите на някои от най-известните италиански интелектуалци и артисти на двайсети век в живата, пулсираща духовна среда, в която самата авторка израства и твори.
Дача Мараини (1936) е сред най-значимите представителки на съвременната италианска литература и драматургия. Ярка обществена фигура, тя произлиза от аристократичен сицилиански род и е дъщеря на известен антрополог и ориенталист. Прекарва детството си в Япония, където се озовава в тежките условия на следвоенен лагер. След завръщането си в Италия заедно със сподвижници основава литературно списание и се отдава на активно творчество. Мараини е една от основателките на театър „Мадалена“ в Рим и е авторка на десетки пиеси. Дългогодишна партньорка в живота на Алберто Моравия, тя е близка приятелка на много от прочутите италиански интелектуалци и творци. Сред многобройните ѝ романи, есета и сборници се открояват „Спомени на една крадла“ (1972), „Багерия“ (1993), „Мрак“ (1999), спечелил награда Стрега, „Дългият живот на Мариана Укрия“, награден с Кампиело, „Киара от Асизи. Възхвалата на непокорството“ (2013) и други. Отличията и признанията за творческите й постижения са неизброими.
Мемоарната книга „Скъпи Пиер Паоло“ излиза през 2022 г. по повод стогодишнината от рождението на Пазолини, създател на безспорни киношедьоври като „Мама Рома“, „Декамерон“, „Кентърбърийски разкази“, „Цветът на 1001 нощ“, „Евангелие по Матея“, „Ястреби и врабчета“, „Теорема“. Следва откъс.

Скъпи Пиер Паоло,
Тази нощ те сънувах. С обичайната си мека усмивка ми каза: „Тук съм!“. После си свали елека в бледовиолетов цвят и добави: „Топло е“. Тъкмо да те прегърна от радост, че отново те виждам, и изчезна. Само елекът ти остана на пода. Понечих да го вдигна, но изчезна и той. На мястото му зърнах уплашено гущерче, което хукна към стената. Колко странно е, че след толкова години все още намирам начин да си спомня за теб и да те видя в съня си. Ти все така си петдесетгодишният младеж, с когото се срещах през шейсетте и седемдесетте години: с гъвкаво, спортно тяло, сериозно лице – не намръщено, но замислено, замечтан поглед, решителна походка и сякаш винаги готов да се затича.

Продължава...

„Титан“ на Сергей Лебедев - миналото като чудовище под леглото

 

Мълчащата съвест ражда призраци, пише авторът на „Предел на забравата“ и „Дебютант“

Сборникът с разкази „Титан“ на руския писател дисидент Сергей Лебедев е висша форма на висока литература, но не това е неговата ценност. Съществуват такъв вид книги, които се раждат, живеят и отправят послания далеч над литературното поле. „Титан“ прониква дълбоко в тъканта на обществото. Тя е част от паметта, историята, настоящето и бъдещето. Това е книга от обществено значение, най-вече заради безпощадния й опит за справянето с миналото. „Титан“ излиза на 4 декември под знака на издателство „Кръг“. Както и с предишните две книги на Лебедев – романите „Предел на забравата“ и „Дебютант“, които установиха руския автор като един най-добрите в Европа, и тук българският превод е на Денис Коробко. Художник на корицата пък е Албена Лимони. 

Съветският и постсъветският свят, с неизказаното си изобилие от престъпления, са естествен хабитат за призрачни сюжети. С „Титан“ Лебедев създава нов жанр, чрез който преодолява смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. Сборникът е пътепоказател в моралния хаос на постсоциалистическите общества. В предговора авторът обяснява:
„Усещането за наближаващия край на една епоха винаги дава живот на мистиката. (…) Съзнанието на хората търсеше образи, търсеше език за описване на трагедията – и прибягваше към мистични алюзии, които правят зловещото минало реално и едновременно с това го отчуждават, превръщат го в обект на друг свят, друга реалност. Е, призраците наистина не се раждат сами за себе си. Ражда ги мълчащата съвест“.

Лебедев отваря „тъмният килер, в който се е запазило всичко изместено, изхвърлено, задраскано от живота и паметта за седемдесет години комунистическо управление“. Подобно на високо оценените му романи, разказите в тази книга дават думата на реликви, места, животни и лица в търсене на справедливост за бурното минало, наситено с непрекъснато и неназовано зло и наследено от съвремието. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане истории това минало е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сред сюжетите има както реалистични, така и мистични. Някои герои стават жертва на свръхестествени сили или на собствените си психични разстройства. Лебедев ни повежда на зловеща разходка из няколко емблематични сгради: щабквартирата на КГБ Лубянка и дачата на Сталин в Кунцево. Различни моменти от съветската история се появяват в различни истории. А Титан е псевдоним на писател, недолюбван от съветската власт и изпратен в трудов лагер.

Разказите са плод на задълбочено и обстойно изследване, но не на някаква научна литература, а на живота, на обществото, на малкия човек и неговия бит, неговите обсесии и жалки, често безсмислени опити да бъде, всичко това отразено в архивите на ДС. „Фактически през цялото време на съществуването си съветската държава е унищожавала хора и е унищожавала всяка памет за унищожените – пише Лебедев. – При това в архивите на Държавна сигурност и досега се пазят милиони архивно-следствени дела. Милиони измислени обвинения. Милиони лъжливи разпити, построени по един художествен канон: от отрицанието до признаването на несъществуваща вина. Тези дела, този метатекст с неговите стандартни сюжети и жанрове е може би главното и най-страшно руско произведение на ХХ в. Свидетелство за злото, останало непрочетено.“

През февруари тази година Лебедев представи в България при огромен интерес своите два романа. Той обсъди с публиката провалите на съвременното руско общество и остро разкритикува политика на Путин, както и своите колеги писатели в родината си.

Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист, писател и дисидент, автор на шест книги. Още с дебюта си „Предел на забравата“ получава международно признание. Преводът му на български от Денис Коробко получи награда за ярки постижения от Съюза на българските писатели. Романът „Дебютант“ пък е номиниран за две от най-престижните европейски литературни награди – „Ангелус“ и „Ян Михалски“.

Продължава...

„Река в лабиринта“ - Мирослав Пенков пристига с новия си роман

Обичаният български писател и явление в родната литература Мирослав Пенков, който от години живее и твори в Америка, ще зарадва многобройните си почитатели у нас със среща на живо този декември по време на XI Софийски международен литературен фестивал.

Авторът на издадения в 11 страни сборник с разкази „На изток от Запада“, романа „Щъркелите и планината“, носител на престижни международни отличия като BBC International Short Story Award 2012 и професор по английски език в Университета на Северен Тексас ще представи най-новия си роман „Река в лабиринта“ пред родните читатели. Събитието ще се състои на 8 декември 2023 г. от 18:30 ч. в Мраморното фоайе на Националния дворец на културата, където в мистериозните води на този майсторски литературен трилър ще се гмурнем заедно с писателя Захари Карабашлиев, който ще модерира разговора.

„Река в лабиринта“ (Сиела) ще излезе на пазара дни преди официалната си премиера, а сред страниците му читателите ще станат свидетели на високо литературно пиршество, което ще ни поведе по мъгливите дунавски брегове. 

На границите между три държави смъртта протяга безликите си ръце от мътните води и размива разликите между добро и зло, а серия от ужасяващи престъпления ще постави под въпрос представите ни за всичко човешко. 

Млада американка изчезва безследно след бурна нощ във видинска дискотека. Игуменът на един манастир насред Дунава е безмилостно убит. А три години по-рано дванадесет безименни момичета намират жесток край, сграбчени в смъртоносната хватка на дълбините на реката. 

Оплетена в мрежа от лъжи и корупция, полицейската инспекторка Алла Каренина поема по тънката червена нишка, която свързва трите случая. Ще успее ли Каренина да намери изход от дяволския лабиринт, чийто мрак бавно я поглъща? В свят като този, в който смъртта е ловецът, нима за плячката има надежда?

Изгревът е далеч, а нощта е пропита с непрогледен мрак в пристрастяващия роман на Мирослав Пенков. Едновременно близка и лична за българския читател, но и написана с размаха на най-големите трилърови писатели по света, „Река в лабиринта“ още веднъж изтъква майсторството на един незаобиколим глас в родната литература. Следва откъс.

От две седмици е в България, а вече ѝ се гади и от мястото, и от хората. 

Клубът е полупразен. California, изписано с К. Шепа момичета танцуват без особено желание. Шайка момчета, всичките пияни, се мъчат да им привлекат вниманието. Бели, зелени, червени светлини мигат мътно през цигарен дим, гъст и пулсиращ с всеки удар на баса. Ella. Ella. Eh. Eh. Песента свършва, а Риана пак си захапва опашката. 

Най-добре ще е да се върне обратно в хотела. Вместо това тя е на бара и си поръчва джин с тоник, трети за вечерта. Предишните два изпи самичка в стаята набързо, един след друг. Колко е изморена само. Да си мисли за Елена, да превърта наум днешната им грозна свада. Изморена е, а мислите се усукват, преплитат, текат. 

На бара тя слага десет долара, а на момичето зад него – хубаво, русо, с тъжни очи – казва да задържи рестото. 

– No dollars. Плаща се в левове. 

– All I have is dollars. 

– No dollars. 

Момичето вече посяга към питието, когато нечия малка ръка грабва чашата. По бара се плисват джин и тоник. Плисват се и по ръката, а барманката смотолевя ядно нещо на руски. 

– You are American? Американка ли си? Кажи ми как се казваш. 

Говори ѝ някакво друго момиче. В дънки и бял потник. Облизва ръката си, малката татуировка на предмишницата, която блести от разления джин. Дребно момиче, чернокосо. На не повече от осемнайсет. 

– Кажи ми как се казваш! 

Миг колебание. 

– Дженифър. Джени. А ти? 

– Джени. Pretty name. Ще ти купя ново пиене, Джени. I… как се казва? 

Момичето накланя чашата насам-натам. И понеже явно не знае как е на английски „Разлях ти питието“, изпива го на екс. – I drinked yours. И се ухилва доволно от решението си. Зъби, бели като кости. 

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 ноември - 21 ноември

 

1. Жером Лубри. Глава 12. Ентусиаст

2. Петър Стоянович. Несвършващо време. Книгомания

 

3. Джейми Оливър. 5 съставки по средиземноморски. Хермес

 

4. Аделина Филева, Пламен В. Петров. Албум с репродукции на Иван Милев. Методиеви книги

5. Луси Брауриндж. Коледата на семейство Писанкови. Фют

Продължава...

„Двойната Коледа“ – идеалната романтична книга за празниците

Романът съчетава „Двойната Лотхен“, „Момичетата Гилмор“ и „Мастър шеф“

Перфектният коледен роман е възможен и е тук, за да създаде неповторимо празнично настроените у своите читатели. „Двойната Коледа“ е очарователна, увлекателна и влудяващо романтична история, която е неустоима не само защото предоставя рецепта за любов, но и защото съдържа още много изкусителни рецепти за ястия, които да украсят тържествената трапеза. Романът на Маги Нокс е абсолютен международен бестселър, а критиците го определят като идеалното съчетание на „Момичетата Гилмор“, „Двойната Лотхен“ и „Мастър шеф“. „Двойната Коледа“ ще краси витрините на родните книжарници от 17 ноември – в превод на Ивелина Минчева-Бобадова и с пленителна корица от Адриана Христова (Kontur Creative).

До Коледа остават точно дванайсет дни, когато младата Чарли Гудуин преживява инцидент. Докато снима готварско риалити шоу, тя губи вкуса и обонянието си, а без тях не би могла да запази мечтаната си работа. Ето защо Чарли моли еднояйчната си близначка Каси за нещо, което двете не са правили от деца – да разменят местата си. Кас, затънала в управлението на семейната пекарна и още силно ангажирана с бившия си приятел, се съгласява. Но размяната ще се окаже доста по-сложна, отколкото двете сестри са очаквали. Особено когато се намесват секси пожарникарят Джейк и очарователният лекарски асистент Мигел.

Дванайсетте дни до Коледа се превръщат в изключителна забава и в  приключение, чието действие се разделя между снимачната площадка на предаване за печива в Ел Ей и семейната пекарна в малък заснежен град.

„Двойната Коледа“ носи така мечтания уют в студените, къси зимни дни, поднасяйки на читатели по цял свят вълнуващи първи срещи, прелестно вкусни десерти, клюки в малкото градче и разбира се – надежда.

Маги Нокс е псевдоним, под който се подвизават не една, а две писателки, при това всяка от тях извоювала име и слава: Карма Браун и Мариса Стейпли. В късната есен на 2019 г., докато работят по предстоящите си книги, те споделят една на друга огорчението си от потъналия в изолация живот на писателя. Копнеят за проект, който да ги разнообрази. Затова решават да си сътрудничат и да работят заедно. Така създават празничен романс, изпълнен с щастие и радост, забава и много сладкиши.

„Двойната Коледа“ се отличава и с истинска дълбочина, осезаема в стремежа на авторките да разнищят вечния проблем за това какъв живот наистина искаме да живеем и дали има начин да променим настоящото си, ако се чувстваме нещастни.

 

Продължава...

„Мьорсо, контраразследване“ – задълбочен размисъл върху човешката участ и човешките деяния

Камел Дауд признава: „Аз стъпих на раменете на един гигант, за да имам пред погледа си по-широк хоризонт“

 

Гигантът се казва Албер Камю, автор на „Чужденецът“ (1942), може би най-знаменитата творба за самотата, отчуждението и абсурда, за разрива между индивида и света.
„Албер Камю и творчеството му са част от алжирската история, а неговият световноизвестен роман „Чужденецът“ за мен е мит“, споделя още Камел Дауд. Близо осем десетилетия по-късно този мит възкръсва със своеобразно продължение, озаглавено „Мьорсо, контраразследване“ (Колибри, превод Албена Шарбанова) и удостоено с награда „Гонкур за първи роман“.
Дауд описва събитията от своя гледна точка на фона на смутните епизоди от живота на своята страна. Авторът възвръща името Муса на анонимната жертва, упомената в „Чужденецът“ като безличния „арабин“, чийто престарял брат разказва за живота му, като разнищва по нов начин подбудите и съдбата на неговия убиец, Мьорсо – за да стигне до печалното заключение, че в много по-голяма степен прилича на Мьорсо, отколкото на убития си брат.
Роден през 1970 година, Камел Дауд е известен алжирски писател и журналист, дългогодишен главен редактор на „Котидиен д’Оран“, алжирски ежедневник, списван на френски език. През 2014 г. издава „Мьорсо, контраразследване“, а година по-късно получава престижната награда „Гонкур за първи роман“. Оттогава романът е преведен на 35 езика. Следва откъс.

Днес мама още е жива.
Но си мълчи, макар че може да разкаже много неща. За разлика от мен, дето толкова години предъвквах тази история, че си я спомням смътно.
Трябва да подчертая, че историята е стара, защото се случи преди повече от половин век. Ала след като се случи, вдигна много шум. Хората още говорят за нея, но – най-безочливо – споменават само един-единствен мъртвец, докато всъщност са двама. Да, да, двама. Защо ли пропускат втория? Навярно защото първият бе невероятен разказвач и с приказките си успя да омае хората да забравят престъплението му, докато вторият бе един неук клетник, когото Господ сякаш бе създал единствено за да получи куршум и да се завърне анонимно в праха, без дори да се сдобие с име.
Искам отсега да ви предупредя: вторият мъртвец, убитият, беше моят брат. От него не остана нищо. Но останах аз да говоря вместо него, ей тъй, както си седя в този бар в очакване на съболезнованията, които никой никога няма да ми поднесе. Не се смей, това донейде е моята мисия: да описвам тишината зад кулисите в празната зала. Научих се да говоря и да пиша на този език, за да продължа разказа на един мъртвец. Убиецът се прочу и неговата история е тъй добре разказана, че през ум не ми минава да му подражавам. Написал я е на своя си език. Затова постъпвам другояче, както
се прави в моята страна след обявяването на Независимостта: взимам по някой камък от старите къщи на преселниците и си построявам свой дом, с нови думи, създавам си свой език. Словата и изразите на убиеца вече са ничия собственост. Страната е осеяна с думи, които не принадлежат никому, макар все още да ги забелязваме по витрините на старите магазини, в пожълтелите книги, или да ги чуваме преиначени в странния креолски език, роден след деколонизацията.

Продължава...

„Шах и мат“ от Али Хейзълууд - любов и съперничество над шахматната дъска

От един от най-ярките гласове в съвременната романтична литература идва нов роман, който изправя един срещу друг двама талантливи шахматисти, за да преобърнат представите ви за играта. Пристрастяваща, омагьосваща, неустоимо забавна и очарователно романтична – „Шах и мат“ от Али Хейзълууд ще развълнува сърцето на всеки читател и ще го накара да се влюби в шаха.

С „Шах и мат“ (Софтпрес, превод Яна Парашикова) Али Хейзълууд прави своя дебютен ход в тийн литературата, без да загърбва постигнатото и наученото от романите ѝ за възрастни, а дори напротив – създава романтична история, която да спечели сърцата и на двете групи читатели. Книгата носи характерния почерк на авторката и в типичния за нея духовит стил говори за силата на приятелството и подкрепата на семейството, за порастването и отговорностите, за красотата на влюбването и успехите, които носят най-голяма радост. В същото време „Шах и мат“ навлиза дълбоко в света на една от най-древните игри и фокусира вниманието върху мястото и ролята на жените в състезателния шах, деликатно коментира проблеми, свързани с дискриминацията и снизхождението, на които са подложени някои шахматисти, вкарва ни зад кулисите на най-големите шахматни турнири и пресъздава отлично напрежението и адреналина от надпреварата между двама силни играчи. С образите на Малори и Нолан Али Хейзълууд продължава своята мисия – да създава герои за пример, които да вдъхновяват младите хора да учат и да успяват, като използват ума си.

Малори Грийнлийф не е сядала пред шахматната дъска от две години – точно тогава в семейството ѝ настъпва криза, която я поставя в непозната позиция. А преди не е имало ден без да държи фигурите в ръцете си и да упражнява поредица от успешни ходове. На осемнадесет Малори е обърнала гръб на шаха и се е фокусирала върху таланта си да жонглира с многото задачи и отговорности от ежедневието, като например да се грижи за болната си майка, да осигурява всичко необходимо на двете си по-малки сестри и да работи в автосервиз, за да е сигурна, че сметките са платени. Когато най-добрата ѝ приятелка я убеждава да участва в шахматен турнир с довода, че може да изкара допълнителни пари, Малори приема. Никой не очаква, че „новак“ като нея ще стигне до финала и ще победи най-успешния шахматист на десетилетието и най-лошия губещ в историята на шахмата – Нолан Сойер, по-известен като Цареубиеца.

Продължава...

Трилърът „Кралят на планината“ - Андерш де ла Моте в нова светлина

Един от топ крими авторите на Швеция, започва нова хитова поредица с най-добрата си книга досега

„Кралят на планината“ (превод Ева Кънева) е издадена у нас от „Емас“. През тяхната редакция минават текстовете на някои от най-внушителните скандинавски криминални автори, като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Самюел Бьорк... И все пак рядко са попадали на такава силна заявка за приза „Невъзможен за оставяне“. 

Шведът Андерш де ла Моте вече е издаван и познат в България, но с „Кралят на планината“ достига съвсем ново ниво – и за радост това е едва първата книга в бъдеща поредица за запомнящата се полицайка Лео Аскер. 

Мрачно, дръзко, впримчващо и оригинално – очаква ви страхотно крими преживяване, което донесе на Де ла Моте номинация за крими роман на годината на Швеция и за най-добър съспенс на наградите на „Сторител”.

„Защото е същество с вид на човек, родено от болка и трескави сънища. Но всъщност е чудовище. Така започна неговата история.”

Двама младежи – дъщеря на заможни родители и приятелят ѝ, изчезват безследно след разходка в планината. Момчето е почитател на руини и изоставени сгради, а момичето е запалена фотографка. Единствената налична улика е тяхна снимка, публикувана в социалните мрежи. Първоначалната теория е отвличане с цел изнудване, но дните отминават, а искане за откуп липсва. 

Дръзката инспекторка от отдел „Тежки престъпления” в Малмьо Леко Аскер оглавява мащабното разследване. Ала скоро, по нареждане на началството, Аскер е отстранена от случая и е преместена в никому неизвестния отдел „Ресурси”, мило наричан отдел „Безнадеждни случаи“. И докато инспекторката се мъчи да въдвори ред на новия си пост,  разследването става все по-заплетено. Трупът на издирваното момче е намерен в изоставена на пътя кола, а макетни фигурки на изчезналата двойка се появяват в съседното градче. 

С помощта на своя приятел от детството Мартин Хил, лектор по архитектура и запален почитател на развалини и изоставени сгради, Лео Аскер тайно продължава разследването си по случая. Много скоро ѝ става ясно, че зад отвличанията стои човек с патологичното желание да господства над чуждия живот, да бъде крал на планината… 

Андерш де ла Моте е роден през 1971 г. в Билесхолм, Швеция. След като завършва гимназия, се мести в Стокхолм, където преминава обучение по криминално право и превенция в Шведската полицейска академия. Работи като полицай и специалист по сигурност. Публикува своя първи роман „Играта“ през 2010 г. и оттогава се превръща в един от най-обичаните криминални автори в Швеция.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 ноември - 14 ноември

 

1. Матю Пери. Приятели, любовници и голямото ужасно нещо. Рива

 

2. Джени Хейл. Коледа край фара. Хермес

 

3. Иван Ланджев. За неизбежната случайност. Жанет 45

 

4. Алек Попов. Нови и избрани разкази. Сиела

5. Емили Хокинс, Р. Фресън. Приключение в джунглата. Фют

Продължава...

Откъс: „Джулия“ - дръзкият експеримент на Сандра Нюман с „1984“

Издателство „Колибри“ предлага на взискателната читателска аудитория романа „Джулия“ – провокативна и убедителна нова версия на емблематичния Оруелов роман 1984, от чиято поява ни делят 75 години.

Блестящ прочит на 1984 от различна гледна точка; нов поглед към 1984 на Джордж Оруел; поразителен литературен кавър на 1984; завладяващ размисъл върху тоталитаризма, пречупен през времето на Оруел и нашето време! Всичко това може да се каже за романа „Джулия“ (превод: Радосвета Гетова), получил високи оценки от международната критика.
Джулия, една от героините и в Оруеловия роман, е механик, работи в отдел Художествена литература в Министерството на истината. Познава единствено Океания и докато не среща Уинстън Смит, друг герой от 1984, никога не си е представяла нещо друго. Джулия е „идеалният гражданин“: бодра, цинична, винаги с подкуп подръка, тя благочестиво повтаря всеки политически лозунг, без да вярва в нищо. Редовно нарушава правилата, но също така сътрудничи на режима, когато е необходимо. Всички харесват Джулия.
Един ден тя се поддава на някакъв свой странен подтик и предава на Уинстън Смит тайна бележка. От този момент нататък започва удивителното ѝ пътуване из дистопичния свят, в който се развиват незабравимите събития от класическия роман на Оруел. Свят, в който единствената перспектива е липсата на перспектива, а завършекът е завръщане към все същото начало.
Сандра Нюман (р. 1965 г.) е нашумяла американска писателка, автор на шест романа. Номинирана е за наградата „Гардиан“ за първи роман и наградата „Бейлис“ за женска проза. Творчеството ѝ се отличава с феминистка насоченост, като предпочитаната от нея тематика е в областта на дистопичната фантастика. „Джулия“ (2023) е последният ѝ роман, определен като задължително четиво на есента на 2023 г. от списание PEOPLE. И още: „Джулия“ е бестселър на „Сънди Таймс“, най-добра книга на Esquire тази есен, най-значима нова книга за 2023 г. според „Гардиан“ и най-очаквана книга на LitHub за 2023 година! Следва откъс.

ВСИЧКО ЗАПОЧНА ОТ МЪЖА ОТ АРХИВИ – мрачния мъж с надменните маниери, който не подозираше нищо, затворен в превзетия си свят на стармисъл. Онзи, когото Сайм наричаше Стария нещастник.
Той не беше напълно непознат за Джулия. Служителите от трите отдела - „Художествена литература“, „Архиви“ и „Проучване“, ходеха заедно на второ хранене в тринайсет часа, така че всички се познаваха по физиономия. Но дотогава той просто си беше Стария нещастник – онзи, който изглеждаше така, сякаш е глътнал муха, който кашляше повече, отколкото говореше. Същинското му име бе Другаря Смит, макар че „другаря“ някак съвсем не му прилягаше. Разбира се, ако се чувстваш неловко да наричаш някого „другарю“, по-добре съвсем да не го заговаряш.
Беше слаб и с много светла кожа. Изглеждаше добре, или би изглеждал добре, ако не беше винаги така намусен. Никога не се усмихваше, виждали го бяха само изкуствено да се подхилва от чисто партийно благочестие. Веднъж Джулия направи грешката да му се усмихне и в отговор получи изражение, което можеше да вкисне мляко. Хората говореха, че се справял с работата си отлично, но не можел да напредне, защото родителите му били неличности. Предполагаше се, че това го е озлобило.

Продължава...

„Пирамидата на безсмъртието“ - Хавиер Сиера търси „египетската тайна на Наполеон“

През лятото на 1799 г., в разгара на своята военна кампания по завладяването на Египет и Палестина, Наполеон неочаквано се запътва към Назарет. Не по-малко учудване буди фактът, че прекарва една нощ сам във Великата пирамида в Гиза. Какво се опитва да открие френският генерал на тези свещени места? Защо орденът на масоните и мистични ислямски секти следят всяка негова стъпка?
 

Според небесните знаци, появил се е човекът, комуто ще бъде поверена тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на поразително красивата Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?

През 2002 г. Хавиер Сиера публикува романа „Египетската тайна на Наполеон“. Въпреки международния ѝ успех обаче, книгата остава в сянката на останалите му творби. Затова авторът решава да пренапише историята, правейки я по-малко мрачна, премахва някои от героите и опростява сюжета. Дава ѝ заглавието „Пирамидата на безсмъртието“ (Хермес, превод Стела Илиева), с което насочва вниманието към същинската тема на книгата – смъртта и безсмъртието. С всичко това той я превръща в роман, който моли читателите да възприемат като нов.

Преди двайсет и шест години Хавиер Сиера решава да търси отговорите на големите загадки в световната история посредством писането. Оттогава насам той е написал 11 книги, издадени в 44 държави. През 2017 г. получава престижната награда „Планета“, а и до днес остава единственият испански писател с книга в топ 10 на няколко бестселърови класации в САЩ. В знак на благодарност за усилената му работа като журналист и писател родният му град Теруел му присъжда титлата „Любим син“ и преименува библиотеката на негово име. Там се пазят по един екземпляр от всяко издание на неговите книги, включително и на публикуваните от ИК „Хермес“: „Тайната вечеря“, „Тамплиерските порти“, „Синята дама“, „Забраненият път“, „Египетската тайна на Наполеон“, „Невидимият огън“, „Посланието на Пандора“ и „Изгубеният ангел“ .
Следва откъс.

Великата пирамида, платото на Гиза
12 aвгуст 1799 г.

„В капан съм...“
Пулсът на войника се ускори, блъскайки в слепоочията му със силата на боздуган.
Всичко се срина, когато угасна и последната му факла.
Дотогава стегнатото му тяло рухна, сякаш ноктите на огромен дракон го дърпаха към центъра на Земята. Ударът го остави в съзнание, но се чувстваше замаян. Не успя да разбере какво или кой го е нападнал. Нищо не го болеше. Не беше счупил никаква кост. Не изглеждаше ранен, но по някаквa причина краката не го държаха. Какво би могло да събори мъж като него, силен и твърдоглав, в средата на празна стая?
Пристъп на страх? – Той преглътна.
Ухапване от насекомо?
Може би го бяха отровили?
Преди да намери приемлив отговор, зениците на чужденеца се разшириха докрай. С ужас установи, че не само краката не му се подчиняват. Беше изгубил контрол върху движенията на врата и пръстите на ръцете си. За този млад мъж на почти трийсет години, здрав допреди минута, нямаше почти никаква полза даускори ритъма си на дишане в отчаян опит да се съвземе. Да гребе във въздуха с ръце, докато е легнал по гръб, също не му помогна. И те губеха сила с тревожна скорост, като че ли всичко в него, освен паниката, щеше да угасне всеки момент.
– Какво ми става? – извика той с поглед, взрян в нищото, правейки свръхчовешко усилие. – Извадете ме оттук!

Продължава...