page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 22 януари - 28 януари

28.1.20

1. Цветан Тодоров. Четене и живот. Сиела

2. Амос Оз. Същото море. Милениум

3. Марк Менсън. Всичко е прецакано. Хермес

4. Тери Пратчет. Подвижни образи. Вузев

5. Ан Сиварди, Колин Кинг и др. Как да стана добър детектив. Наръчник за начинаещи. Фют

Продължава...

Любов и омраза, копнежи и покруса на изгнаниците

В дългоочаквания роман на Исабел Алиенде „Цвят продълговат в морето“

„Цвят продълговат в морето“ (Колибри, превод Маня Костова) заплита съдбите на прекрасно обрисувани герои, изпитващи любов и омраза, копнежи и покруса, надежди и разочарования.

Пред все по-ясно очертаващото се поражение на републиканските сили в Гражданската война в Испания хиляди испанци поемат пътя на изгнаничеството, прекосяват Пиренеите и се отправят към Франция. Оттам около две хиляди бежанци - сред тях младият лекар Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера, тласнати от обстоятелствата набързо да сключат фиктивен брак - биват качени на пригоден за пасажери товарен кораб и закарани в Чили.

В увлекателен ритъм се редуват мирни промеждутъци с етапи на страдания, на срещи и раздели. В рамките на един живот на героите им се налага да изживеят няколко живота. Неизменни остават само силата и гъвкавостта, с които, подмятани без корен в бушуващия световен океан от връхлитащи ги изпитания, те търсят онзи тих пристан в морето, където с обич и благодарност да пуснат корени. Мечтаят за завръщане в родината, но откриват, че понякога трудно е не да избягаш, а да се завърнеш…

Сравнявана с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм, Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, но днес е сред най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“. Следват близо 60 милиона реализирани копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време – любовта, войната, самотата, бремето на спомените и старостта, както и страховете и болестите, които са неразделни от зимата на човешкия живот. Следва откъс.

1938

Пригответе се, момчета,
пак да убивате, пак да умирате
и с цветя кръвта да покриете.
Пабло Неруда , „Морето и камбаните“

Войничето беше от набора на биберона, тоест от юношите, мобилизирани в армията, когато не бяха останали вече нито млади, нито стари мъже да вою - ват. Виктор Далмау го посрещна заедно с други ране - ни, които измъкнаха не особено внимателно, понеже трябваше да се бърза, от товарния вагон, и стовариха като дърва върху постелки на циментово-каменния под на Северната гара в очакване други возила да ги откарат до болничните центрове на Източната армия. Войничето лежеше неподвижно, с кроткото изражение на човек, съзрял ангелите, и без страх пред нищо. Кой знае колко дни го бяха клатили от една носилка в друга, от една полева станция до следващата, от една линейка в още една, докато най-сетне с този влак се бе озовал в Каталония. На гарата неколцина лекари, санитари и медицински сестри посрещаха войниците, най-тежките случаи незабавно изпращаха в болницата, а останалите сортираха според мястото на нараняването: група А – ръце, Б – крака, В – глава, и така по азбучен ред, и после ги насочваха с табелка на шията към съответния пункт.

Продължава...

Отново на вълшебната „Валери Лейн“ с Мануела Инуса в „Магазинчето за шоколад и мечти“

В една студена януарска сутрин пет жени се срещнаха на една оксфордска уличка, обрамчена с шест стари фенера и осем празни кашпи, в които през лятото цъфтяха и разпръскваха аромата си най-разкошните цветя на света. Тази мъничка павирана пресечка тръгваше от една от големите търговски улици и често оставаше незабелязана. Който обаче попаднеше на нея, откриваше много повече от няколко магазинчета – а именно топлина, усещане за уют и искрена дружелюбност... Добре дошли отново на „Валери Лейн“!

Кийра обича това, което прави. В малката си шоколатерия тя изработва ръчно сладкарски изделия – домашните й бисквитки, шоколадовите бонбони и плодовете с кувертюр привличат любители на вкуснотийки на всякаква възраст. А често и самата тя не може да устои на апетитните сладкиши. Но какво значение има? Тя не би се отказала от своята страст, пък и харесва извивките си. Но гаджето й Джордан, с когото вечно спорят, е на друго мнение.
За щастие Кийра има верни приятелки, които я подкрепят и я харесват каквато е. Освен това напоследък един очарователен клиент пазарува все по-често в магазинчето за шоколад...

След забавната и стопляща сърцето история от „Магазинчето за чай и щастие“ петте приятелки ви канят да си приготвите парче вкусен шоколад и отново да се потопите във вълшебната „Валери Лейн“ с Мануела Инуса в „Магазинчето за шоколад и мечти“ (Хермес, превод Емилия Драганова).

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Малко преди своя тридесети рожден ден, решава, че моментът е сега или никога. Сред най-популярните й романи са книгите от поредицата за „Валери Лейн“, които омагьосаха сърцата на читателите и завладяха списъка с бестселъри на Spiegel. Освен автор на увлекателни романи, Мануела Инуса е и почитателка на пътешествията, трилърите, чая и британската поп музика. Тя все още живее в родния си град със съпруга си и две им деца.

Рецепти от „Шоколатерията на Кийра“

Остават дни до Празника на любовта „Свети Валентин“ и ако планирате да изненадате любим човек или да зарадвате себе си с нещо шоколадово, ви предлагаме една вкусна рецепта от „Магазинчето за шоколад и мечти“. Още идеи за сладки изкушения, ви очакват сред страниците на романа.

БЕЛИ СЪРЦА С ПОРТОКАЛ И МАКАДАМИЯ

Съставки за около 30 бонбона

Продължава...

Екшън, тайни и заговори с Атли Пайн, новата героиня на Дейвид Балдачи

27.1.20

Преди трийсет години близначката на Атли Пайн е отвлечена от детската им стая. Няма ден, в който Атли да не се измъчва от мисълта какво се е случило с нея. Затова постъпва във ФБР – да преследва чудовища като похитителя на сестра ѝ

Това е новата героиня на Дейвид Балдачи (Обсидиан, превод Милко Стоименов). Последното назначение на специален агент Пайн е в района на Гранд Каньон. Когато там изчезва турист, а мулето, което е яздил, е намерено убито, тя поема случая. Бързо става ясно, че изчезналият не е дошъл в каньона, за да се наслади на едно от чудесата на природата. Скоро след като попада на шокираща информация, Атли получава заповед да прекрати разследването. Но ако тя не стигне до дъното на тази история, светът ще се изправи пред унищожителен конфликт. Следва откъс.

Онче-бонче, счупено пиронче.
Специален агент Атли Пайн се взираше в мрачната фасада на затворническия комплекс, в който живееха някои от най-опасните престъпници на Земята.
Тази вечер тя бе дошла, за да се срещне с един от тях.
„Флорънс“, разположен на двеста километра южно от Денвър, беше единственият затвор в цяла Америка с максимална степен на сигурност. Всъщност строго охра­няваното крило беше едно от четирите, които образуваха Федералния комплекс за изтърпяване на наказания „Флорънс“. На това сухо, спечено от жегата парче земя живееха над деветстотин затворници. Вечер, при включено осветление и погледнат отвисоко, комплексът приличаше на диамантено колие върху черно кадифе. Мъжете тук, и надзирателите, и затворниците, бяха корави като камък... като скъпоценен камък. Това не беше място за хора със слаби сърца или лабилна пси­хика, макар психопатите да бяха добре дошли.
Редом с всички останали тук излежаваха присъдите си Юнабомбър, терористът от Бостънския маратон, хора, свързани с атентата в Оклахома Сити и атаките на 11 септември, серийни убийци, шпиони, лидери на расистки организации, на наркокартели и мафиотски структури. Мнозина от тях щяха да умрат зад решетките, излежавайки само една от множеството си доживотни присъди.
Затворът се намираше насред истинска пустош. Никой никога не беше успял да избяга от него, а дори да успееше, нямаше къде да се скрие. Земята около „Флорънс“ беше равна и открита. Около стените на зат­вора не се виждаха никакви храсти или дървета, не се подаваше дори стръкче трева. Крилата бяха оградени от четириметрови зидове, които завършваха с бодлива тел. По целия периметър бяха монтирани датчици за натиск. Между зидовете патрулираха тежковъоръжени надзиратели и специално обучени кучета. Всеки затворник, добрал се до оградата, почти сигурно щеше да загине от куршуми или кучешки зъби. И никой нямаше да пролее и една сълза за сериен убиец, терорист или шпионин, проснал се мъртъв на земята.

Продължава...

Книгата като музей

26.1.20

Петко Тодоров

Който се подрежда от победителите

На 1 декември 1955 г. чернокожата шивачка Роза Паркс се прибира от работа, автобусът се пълни и я карат да стане за да седне бял. Арестуват я за нарушавне на закона за сегрегация, глобяват я. И тя, заедно с активистите Мартин Лутър Кинг и Ед Никсън подхващат кампания за бойкот на обществения транспорт. 

Чернокожите вървят пеш или на автостоп 381 дни и транспортните фирми клякат. Слага се край на транспортната сегрегация. На цената на арестувани над 100 души, тормоз над активистите, Роза и съпругът й са принудени да напуснат града. „Събитията, които промениха света” припомня случая (Хермес, превод Марина Симеонова).

„Тази книга има за цел да припомни и открои най-значимите моменти от миналия век и да ги възкреси”, обясняват британските съставители. От специалната теория на относителността на Айнщайн до оттеглянето на папа Бенедикт XVI. Случката с Роза Паркс променя света.

Впечатлява, че наред с политическите и военни „моменти”, са отбелязани откриването на пеницилина, на противозачатъчното хапче, на интернет и др. под... Изглежда Октомврийската революция и Ялтенската конференция не са променили достатъчно света, за сметка на изкачването на Еверест, смъртта на принцеса Даяна, оттеглянето на Бенедикт XVI... Но снимките са фантастични!

„Тъй като това по същество е „материална история”, без съмнение ще има читатели, които няма да са съгласни с моя избор”, обяснява Роджър Мурхаус за „Третият райх в 100 предмета” (Прозорец, превод Елена Кодинова). Значи музеят, защото книгата на британския историк е това, е изначално субективна подборка. И е онова, което е правилно да се разбира за мястото и времето, а не непременно което е било. Съотношението е измеримо чрез масовостта на предметите.

Банкнотата от 100 трилиона марки, издадена пез ноември 1923 г. е най-едрата, печатана някога в Германия и достатъчен документ за невъобразимата инфлация. Материалната история не е възможна и без радиоапарата „Фолксемпфенгер”, основния инструмент за промиване на мозъци, униформата на Хитлеровата младеж, любимия на Хитлер обект аутобана, знамето със свастиката... Народната кола Фолксваген „Бръмбар”, макар че се оказала съвсем не народна и т.н...

Четката за мустаци на Хитлер, бюстът на Гели Раубал, долните гащи на Рудолф Хес са днешни допълващи щрихи към историята. Тук е и картата на Полша от Германо-съветския договор. Липсва картата на Чехословакия от Мюнхенското споразумение, на което Англия и Франция пускат зеления светофар пред Хитлер. Неизбежна политкоректност. И банално потвърждение на баналната истина, че музеят се подрежда от победителите, или от тези, които се изживяват като такива.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 януари - 21 януари

21.1.20

1. Джон Гришам. Пазителите. Обсидиан

2
. Елена Фавали, Франческа Кавало. Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2. Сиела

3
. Иван Вазов. Нова земя. Кръг

4
. Джак Керуак. По пътя. Бродягите на Дхарма. Парадокс

5
. Николай Николов-Козия. Петият принц разрушител. Книга-игра. Изток-Запад

Продължава...

„Детска академия за добри обноски“ - подходяща за няколко поколения

Как да се запознаваме така, че да направим добро първо впечатление и да печелим приятели показа експертът по социален и международен бизнес етикет Невена Басарова на открит урок по добри обноски

Той беше част от премиерата на дебютната ѝ книга - „Детска академия за добри обноски“ (Софтпрес). Пред гостите на лекцията Басарова разкри и тайната на доброто първо впечатление - искрена усмивка и уверено ръкостискане.

Алекс и Криси – главните герои в книгата „Детска академия за добри обноски“ – се представиха на живо и взеха участие в премиерата на полезния наръчник. Водещ на събитието бе Александър Кръстев, основател на „Аз чета“, най-големия сайт за книги и четене в България. Басарова сподели, че както героите, така и всички напътствия в изданието идват от реалността. Книгата дава отговори на най-често задаваните въпроси в практиката ѝ на обучител и именно това я прави толкова приложима и полезна.
       
„Правилата за общуване, за етикет и добри обноски са еднакви за малки и големи. В наръчника те са представени по приятен начин – така, както го правим и в Първа детска академия за добри обноски. Художествената измислица в книгата е съвсем минимална. Героите и проблемите в нея са реални и актуални за всички нас“, сподели Невена Басарова.

Дори образът на самата авторка се доближава максимално до истинската ѝ визия, придавайки автентичност на наръчника. Илюстрациите на художничката Стелияна Донева и интерактивната структура правят книгата привлекателна и ангажираща за читателите. Според Басарова уникалното качество на „Детска академия за добри обноски“ е, че тя е подходяща за четене от няколко поколения и дава възможност на деца и родители да общуват качествено и да направят ученето увлекателно и забавно.

Продължава...

Черни каси, ДС, мутри и звезди в „Тайната история на българския футбол“

Журналистът Станил Йотов разкрива повдига завесата над мръсните тайни на голямата игра у нас

Книгата „Тайната история на българския футбол“ (Кръг) е посветена на Царя на спортовете у нас и неговата скрита страна в близкото минало. Авторът Станил Йотов, дългогодишен спортен журналист, проследява на повече от 300 страници политическите намеси в най-популярния спорт.

Разказът му започва преди 10 ноември, когато мнозина от лидерите на комунистическия режим се делят на ЦСКА и „Левски“, а други се вживяват като по-големи специалисти дори от треньора на националния отбор на България. Каква позиция заема Тодор Живков? И как са се намесвали във футбола Ангел Солаков, Борис Велчев и останалите големци от управляващата клика?

Авторът разкрива и футболната корупция в онези времена, най-често прокарвана със съдействието на окръжните и общински комитети на БКП. Пресъздадени са всички големи афери с „черни каси“ и финансови злоупотреби по време на соца, както и съдебните процеси начело с шумната афера „Мобуту”, вкарали някои от най-важните футболни дейци в затвора.

Оригинални документи от архива на Държавна сигурност, тайни агенти и доверени лица свидетелстват за работата на секретните служби на режима на Живков във футбола ни. Агентурният апарат държи под око ръководители, треньори, играчи и съдии.

Подслушвани и документирани телефонни разговори съдържат данни за това какви игри под масата са се въртели в първенството на „А“ група. Дори, когато се е налагало, службите за сигурност изпълняват патриотични задачи във важни международни мачове с българско участие.

Описани са и годините на прехода, когато любимите на народа отбори се оказват в ръцете на кредитните милионери, аферистите от банковия сектор и силовите групировки. Повдига се и завесата пред много останали в сянка събития около българското участие на световното първенство в САЩ 1994 година.

Разказани са нерадостните съдби на някои от най-големите ни звезди, както и неизвестни или отдавна забравени истории за други от тях – от Георги Аспарухов – Гунди и Георги Соколов, до Христо Стоичков, Красимир Балъков и Любо Пенев.

Продължава...

Да си спомним за Йордан Радичков

Проф. дфн Мария Младенова

Сладкодумният автор, който посея в своята литературна нива семената на лудата си трева и нейният странен аромат заплени милиони читатели не само у нас, но и в 50 страни по света

Идеята за тази книга със спомени за Мъдреца от Калиманица Йордан Радичков се роди още в деня, в който и аз търпеливо стоях на километричната опашка пред църквата „Свети Седмочисленици“, въпреки януарския студ, за да се простя и да кажа последно „сбогом“ на най-свидното чедо на прекрасния Северозапад. През следващата седмица във всички печатни медии, столични и местни, се появиха редица спомени за напусналия ни творец от хора, които бяха общували с него дълги години.
Те добре познаваха пътя, който бе извървял не само като личност, но и като сладкодумен автор, който посея в своята литературна нива семената на лудата си трева и нейният странен аромат заплени милиони читатели не само у нас, но и в 50 страни по света. Преведена е на 39 езика. Грижливо следях и събирах тези спомени. После лично поканих да пишат немалко писатели, художници, преводачи, журналисти и актьори, всеки един от които беше общувал по свой начин с Йордан Радичков, за да ги добавям в папката.
И зачаках.
Пръв от актьорите ми донесе своя спомен неповторимият Велко Кънев, който ни напусна преди време, а театроведът Димитър Стайков написа за него уникалната биографична книга „И рибите заплакаха за Велко Кънев“ (2014). Написан е саморъчно с черно мастило. Възнамерявам много скоро да го предам на Музея „Велко Кънев“, създаден в родния му град Елхово.
После дойде по пощата на дискета споменът на художника Иван Кирков, който вече беше болен и се беше оттеглил в родния Асеновград. Папката със спомени за Йордан Радичков постепенно ставаше по-пълна.
Не всички обаче, който поканих да напишат спомени, се отзоваха на молбата ми. Голямата писателка и османистка Вера Мутафчиева ми каза: „Съжалявам много, но не бих могла да напиша спомени. Аз съм читателка и почитателка на Йордан Радичков, но лични спомени с него нямам. Двамата никога не изпихме „заедно“ дори една ракия“.
Позвъних на Ивайло Петров. „Спомени ли? Какви спомени? Били сме заедно на лов…“ И тъкмо се канех да му кажа, че точно по време на лов се случват любопитни приключения, слушалката, от която се носеше ведър темерутлък тракна… Отиде си наскоро след Йордан Радичков. Малцина го изпратиха…

Продължава...

Защо „слънцето и нейните цветя” на рупи каур е поетична книга Номер 1 в света

Ода за женствеността и вътрешната сила. Творческото пътешествие на най-продаваната в света поетеса продължава с втора стихосбирка, по стъпките на първия ѝ бестселър „мляко и мед”.

„слънцето и нейните цветя” – книга номер 1 в категория „Поезия” на Amazon в света – излиза в превод и на български. С първата си стихосбирка, която публикува сама – „мляко и мед” – канадската поетеса от индийски произход Рупи Каур (изписвана най-често като рупи каур) бързо се превръща във феномен от световен мащаб. Дългоочакваният втори сборник затвърждава успеха на младата поетеса, която успява да върне интереса към поезията у младите хора.

Както и първата ѝ стихосбирка, „слънцето и нейните цветя” (Сиела, превод Мария Найденова) изминава житейския път на рупи от страданието по загубата, през намирането на вътрешната сила и преодоляването. Оприличени на фазите в живота на цветята, главите носят техните имена: увяхване, падане, покълване, надигане, разцъфване.

Травмата, любовта, оскърблението, изцелението и женствеността, познати ни от първата стихосбирка, са допълнени и от по-задълбочен поглед върху миграцията и живота на преселниците в друга държава. Някои от най-горчивите моменти в човешкия живот намират нов глас през погледа на младото момиче. Вдъхновена от индийската култура, от устоите на традиционните индийски семейства и от поезията на ливанския философ Халил Джубран, рупи посвещава стиховете си на женската сила и освобождението.

Бестселъров автор номер 1 на „Ню Йорк Таймс”, рупи пише и илюстрира десетки стихове, които набират популярност през профила ѝ в световната платформа Инстаграм. След като самопубликува стиховете си и на хартия, рупи започва редица турнета навсякъде по света, за да изпълнява на живо пред публика.

Смятана за един от основателите на така наречения жанр инстапоезия (поеми, популяризирани през Инстаграм), рупи е сред най-четените поети в съвременността ни – не само на своето поколение, но и изобщо. Дългоочакваната ѝ втора стихосбирка „слънцето и нейните цветя” продава над милион копия в първите три месеца от излизането си и е преведена на над 35 езика. Успехите на рупи ѝ печелят място в световната класация на списание „Форбс” за 30 най-успешни хора на възраст под 30 години и в списъка на стоте най-влиятелни жени на BBC.
На 24-годишна възраст рупи каур вече е наричана „гласът на своето поколение”, пише USA Today. Следва откъс.

Из „слънцето и нейните цветя”
рупи каур

когато се ударих в дъното
което се намира под най-дълбокото дъно
и не се появи ни спасително въже
ни протегната ръка
се зачудих
ами ако нищо друго не ме иска
защото аз сама не искам себе си

- аз съм едновременно отровата и антидотът

Продължава...

Откъс: Радостта от живота по френски

19.1.20

В какво се крие безспорният чар и магнетизъм на Франция? Защо е на първо място в света като туристическа дестинация? И защо французите са смятани за мърморковци и самохвалковци?

La vie est belle. Тази прочута фраза описва онова специфично отношение на французите към живота, което ги отличава от всички нации по света. С прочутите кафенета и бутици, изискани дрехи, опияняващи парфюми, примамливо ухание на кроасани, легендарни писатели и величествени замъци, Франция пленява въображението.

Но в какво се крие безспорният чар и магнетизъм на Франция? Защо е на първо място в света като туристическа дестинация? И защо французите са смятани за мърморковци и самохвалковци?

Доминик Баро и Люк Милар решават в „Радостта от живота по френски“ (Ера, превод Радка Митова) да развенчаят всички митове и да ни разкрият тайната – как да открием радостта от живота!Френският начин на живот е удоволствие, а насладата винаги е приоритет. Щастието е едновременно лично и споделено. То е апетит към живота, безгрижно отношение, любопитство към новото и увереност в това, което бъдещето носи. Следва откъс.

На масата „като семейство“

През 2010 година под егидата на ЮНЕСКО френската гастрономия стана част от световното нематериално наследство на човечеството. Добър повод за мощно кукуригу-у и най-вече за признанието на нещо специфично за Франция – единението между сетивното удоволствие и споделянето. Какво се казва в официалното съобщение? То представя френската гастрономия като „обичайна социална практика, когато се празнуват най-важ­ните моменти в живота на отделни индивиди и обществени групи като раждане, сватби, рождени дни, успехи и срещи. Става дума за празнично угощение, което сътрапезниците практикуват – в случая, за изкуството „да се нахраниш вкусно“ и „да си пийнеш добре“.
От това личи, че извън гастрономическия или материалния аспект (каква прецизна формулировка само!) ЮНЕСКО признава и една чисто културна специфика, присъща на сътрапезническото приятелство made in France – храненето не е само повод човек да опита вкусни ястия и хубаво вино, сервирани на прелестно подредена маса. То също, а може би най-вече, е привилегирован начин да се изгради навикът да се живее задружно, да се създаде общност, зачитаща чувствителността и вкусовете на всеки. Или както би казал ученият, цялото е по-голямо от сумата от отделните части , а те са сътрапезници, съставки на храната и желанието случващото се да придаде смисъл в живота на много умове и много сърца.

Продължава...

Малкото педофилия на Джамал Уариаши

Петко Тодоров

Романът му е за двусмислието в западната духовност

„Денят започва с преброяване на умрелите... Когато изнесем мъртвите, аз запретвам ръкави. Проверявам дали сред живите има нещо за спасяване. Най-напред бебетата и малките деца, пресмятаме индекса на телесната маса, проверяваме колко са недохранени. Някои направо ги отписваме. Други ги включваме към системи. Едва тогава се прехвърлям на големите. Даваме им лекарства. Част от възрастните са за операция, въпреки че най-често всяка намеса е безсмислена. Няма как да излекуваш болен организъм, ако не му дадеш достатъчно храна. Но както и да е ... Храна, с две думи, липсва”, разказва приятелят.

Той е лекар в хуманитарна мисия в Етиопия, 1984 г. Сушата довежда глад, гладът – смърт в романа „Глад” на Джамал Уариаши (Колибри, превод Мария Енчева). Нидерландският писател не измисля, официално се приема, че тогава измрели от глад милион етиопци.

„Имах пари в излишък”, спомня си главният герой. На 30, разведен, напуска капризно работа. И заминава с приятеля си – в „лагер за дистрибуция на храна” – място, където гладуващите мрат. Неговата работа е да погребва. Още първата сутрин – 47, следващите повече. Но не смята да се пенсионира като гробар. Развихря се организационно, организира благотворителни концерти и други такива, медиите го харесват, прочува се. И осиновява етиопчета. С годините 28 деца, изучава ги в Нидерландия... Нидерландска студентка идва по задача в Адис Абеба, очарована е от прочутия мъж, залюбват се.

И ето я същинската завръзка: „Малко педофилия няма да навреди на обществото ни”. Тече съдебен процес срещу педофил и нашият герой публикувал оправдателни думи във вестник. На свобода е след 10 години затвор. Заради обвинение от едно от „децата си” в сексуално посегателство. Някогашната студентка е ТВ журналист, семейна с дъщеричка, търси го за участие в предаване, той й дава автобиографични записки да направи от тях книга. Роман в романа.

Уариаши е нидерландски писател с 4 романа, баща му е мароканец. Обиколил Етиопия за впечатления, изучил надлежно медицинските и телевизионни практики, изчел книги и доклади за оная криза и му личи.

Данте се вдъхновявал от 9-годишната Беатриче, Петрарка – от 12-годишната Лаура... Момент! Това твърди героят. Патетичен ерудит. Тръгва от двусмислието в отношението към педофилията и детската сексуалност, минава през двусмислието в западната хуманитарна помощ за Третия свят за да стигне до дълбинната двусмисленост в западната духовност. 

Събитията вписват в този контекст медии и книгоиздаване. Автентична остава единствено личната драма. На героинята, изживяла любовно щастие с него – необхватно и зловещо кратко. И неговата – защото се постарал да се впише плътно в цялата картина и потъне до вежди в двусмислието й.

Голям роман – на страници (650) и на внушения. Какво му остава на западния човек? Дали живеенето в екрана на телефона не е плен на технология, а на нещо друго?

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 януари - 14 януари

14.1.20

1. Дмитрий Глуховски. Граничен пост. Сиела

2. Лорънс Ферлингети. Поезията като бунтовно изкуство. Жанет 45

3. Харалд Харман. Загадката на дунавската цивилизация. Захарий Стоянов

4. Тери Игълтън. Смисълът на живота. Колибри

5. Павел Шрут. Чифтоядците. Изида

Продължава...