page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 ноември - 20 ноември

20.11.18

1. Димитър Бербатов. По моя начин. Сиела

2. Джефри Арчър. Ези печели. Бард

3. Бохумил Храбал. Прекалено шумна самота. Колибри

4. Владимир Зарев. Поп Богомил и съвършенството на страха. Хермес

5. Маури Кунас. Дванайсет дара за Дядо Коледа. Дамян Яков

Продължава...

„Гала-Дали” на Кармен Доминго - за художника и неговата муза

Психологически достоверен портрет на един вечен съюз, запечатан в неподражаеми картини

„Гала-Дали” (Колибри, превод Маня Костова) хвърля светлина върху личността на Елена Дмитриевна Дяконова, известна на света с името Гала. Неустоимата рускиня остава в аналите на сюрреализма като муза на трима бележити творци, притежаваща неоспоримата дарба да открива таланти и да ги подтиква да разцъфнат в пълния си блясък.

Гала не е просто извор на вдъхновение, импулс за съзидание и безмълвна сянка. Опиянена от свободата и плътската наслада, от езотериката и парите, обичана до полуда от партньорите си и недолюбвана от обкръжението им, тя неистово се бори да наложи своя облик и глас в мъжкия свят, в който ролята на жената се свързва най-вече със съпружеска вярност и всеотдайно майчинство. И го постига, защото е Гала и за нея силата на женствеността не означава да се облегне на мъжка ръка. А геният Салвадор Дали е нейното „най-сложно творение“, както сама го нарича.

Родена през 1970 година, Кармен Доминго е нашумяла испанска писателка, неведнъж номинирана за престижни литературни награди. Известна като изследовател на мястото на жените в историята на XX век, сега тя логично отправя взор към съдбата на Елена Дмитриевна Дяконова, позната с името Гала. Влиятелна и болезнено амбициозна жена, покорила не един мъж и положила харизматичния си отпечатък върху емблематично за столетието изкуство. Следва откъс.

Днес започва всичко

Москва–Клавадел, 1913 г.
– Ще бъдеш сама за известно време, но ще се върнеш излекувана. Белите ти дробове вече няма да ти създават неприятности – увери я баща ѝ Дмитрий с тон, който отдалечаваше драматизма и потвърждаваше важността на стъпката, която предстоеше да предприеме.
Гала и Дмитрий бяха свързани в особено съучастничество, каквото не съществуваше нито между нея и майка ѝ, нито с братята и сестра ѝ. На всичко отгоре той не ѝ беше кръвен баща, а пастрок. Въпреки това обаче от самото начало тя го възприе като свой истински родител. Беше единственият баща, когото познаваше, и единственият мъж, от когото бе приемала съвети и по някой и друг упрек. Неговото присъствие бе изтрило от паметта ѝ онзи Дяконов, който се наливаше с водка и биеше майка ѝ всяка вечер, докато един ден напълно изостави семейството си на произвола на съдбата и оттогава – ни вест, ни кост от него. Малко след това Дмитрий Илич Гомберг влезе в живота на Антонина, майката на Гала, и на четирите ѝ деца, за да остане там завинаги.

Продължава...

ЕРА представя: Класически коледни истории

Оригиналните текстове на най-прочутите коледни разкази

Когато снежинките навън отброяват оставащите минути до Коледа и ароматът на канелени сладки и какао се носи във въздуха, има ли по-сгряващо сърцето изживяване от едно пътешествие из най-обичаните коледни истории на всички времена...

Големите имена в литературата карат магията на Коледа да оживява на страниците. Всеки автор поднася с уникалния си стил човешки истории, изпълнени с доброта, топлина и написани толкова увлекателно, че няма как да не останете запленени от незабравимата атмосфера.

Насладете се на оригиналните текстове на класическите коледни разкази, част от тях излизат за първи път на български език, а останалите са с нов превод, направен специално за това издание. Тази забележителна книга ще стопли празника ви и ще ви накара да вярвате в чудеса, а усещането ще остане с вас дълго след като сте затворили последната страница.

Колекцията "Класически коледни истории" включва най-прочутите коледни творби на именити писатели, сред които Робърт Луис Стивънсън, Луиза Мей Олкът, Антон Чехов, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Оскар Уайлд, Братя Грим, О. Хенри, Чарлс Дикенс и други.

Продължава...

Анхелес Доняте: „Зимата на нашите писма“ е за силата на малките жестове и солидарността

Вярвате ли, че една верига от писма може да постигне чудеса? Мислите ли, че в забързаното ни технологично ежедневие имаме нужда да спрем и да се замислим за истински ценните неща в живота ни? Търсите ли книга, която да ви изпълни с надежда, да придаде топлина и уют на наближаващите зимни дни и да ви подари няколко предпразнични усмивки?

Ако сте се познали поне в един от тези въпроси, ви приканваме да прочетете „Зимата на нашите писма“ (Хермес, превод Весела Чергова) от Анхелес Доняте! Ето какво ви очаква сред страниците на романа...

Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът – преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота.
Сара – единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза – жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да й помогне. Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара?

Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето й цели шейсет години. А когато останалите жители на селото я последват, може и чудото да се случи!
В „Зимата на нашите писма“ Анхелес Доняте доказва старата максима, че заедно сме по-силни. Чрез всяка от историите на колоритните герои виждаме как и най-малкото действие в положителна посока може да доведе до големи и важни промени.

Книгата не се обявява срещу технологиите, а показва, че не е толкова важно как ще изберем да си комуникираме – с есемеси, имейли или писма, по-ценното е съобщението, което предаваме, и усещането на свързаност, което общуването ни носи. Да бъдеш част от нещо по-голямо, да знаеш, че някъде някой е щастлив благодарение на теб и твоите думи... Какво по-подходящо време да си припомним всичко това от наближаващите коледни празници?

За писането на писма и надеждата, която носят думите
Интервю с Анхелес Доняте

Анхелес Доняте е испанска писателка и журналистка. Родена е в Барселона и е изучавала журналистика, а днес работи като мениджър комуникации за различни бизнес организации и в сферата на образованието. В свободното си време Доняте се занимава с доброволческа дейност, като обучава възрастни хора да четат и пишат.

Как се роди идеята за „Зимата на нашите писма“?

Пиша писма от дете. Баба ми живее в град на 300 км от Барселона и е глуха. Затова започнах да й пиша и все още продължавам да го правя. Изпращам й писма, картички, пожелания за Коледа... Всъщност това бяха първите ми писателски опити.
Един ден, докато чаках на опашка в пощата, се замислих какво би се случило с пощенските служители, ако всички ние спрем да си изпращаме писма. Институция, която е съществувала повече от 5000 години, е напът да изчезне. Тази идея ме вдъхнови да напиша книгата и да вплета още една тема в нея – за силата на малките жестове и солидарността.

Продължава...

Допинг, убийства, футбол във „Внезапна смърт“ от Ане и Евен Холт

 

Двама кардиолози отново се изявяват като детективи

Във „Внезапна смърт“ (Емас, превод Калина Тодорова) – продължение на романа „Мъждене“ – авторите Евен и Ане Холт „изобретяват“ нов наркотик, а заглавието назовава най-големия страх на всички пациенти със сърдечни заболявания. Защо един кардиолог да не печели като следовател? Сърцето е централен орган в човешкото тяло и е метафора на човешката душа – казва Ане Холт. – Но тази книга е с тематика, която надхвърля тясно медицинската. В нея става дума и за международни финансови машинации, и за незаконна търговия с картини, и за еврейската култура,  и за израелския шпионаж, и за фармацевтичната индустрия, и за футбола…

Сара Цукерман току-що е отпразнувала петдесетгодишния си юбилей. С голямо нежелание тя приема поканата на своя приятел да присъства на финала на Шампионската лига между двата немски футболни гранда  „Борусия Дортмунд“ и „Байерн Мюнхен“. След последния съдийски сигнал един от играчите колабира на терена. Сара се спуска да помага и единствено бързата ѝ намеса спасява футболиста от лапите на смъртта. Това се случва пред очите на милиони зрители по трибуните и пред телевизионните екрани. Силно впечатлен, собственикът на заможен лондонски футболен клуб, в който приятелят на Сара е мениджър, я кани на вечеря.

Финансовият магнат от ливански произход се оказва голям ценител на изкуството и собственик на внушителна колекция. По време на вечерята той споделя, че преди години е станал жертва на обир. Неизвестни крадци нахлуват в дома му, задигат три изключително ценни картини и откриват стрелба, при която двайсет и две годишен футболист от Гана, лично протеже на собственика на клуба, загива, а новороденият невръстен внук на милиардера получава животозастрашаващи наранявания. В резултат детето ще остане инвалид до края на живота си. Крупният бизнесмен подозира, че зад чудовищния акт стои израелската разузнавателна агенция „Мосад“.

Знаейки за финансовите затруднения на близкия си колега Ула Фармен, Сара му съдейства да го вземат на работа в медицинския екип на отбора. След известно време обаче Ула забелязва, че сред футболистите зачестяват случаите на сърдечен арест, а бързината на играчите се повишава неимоверно. Това го притеснява, защото подозира, че им дават забранени стимуланти. Същевременно обаче, като баща на шест деца, той има нужда от работата, за да осигурява прехраната на семейството си. Сара също се колебае дали да започна да дълбае по случая, защото се опасява, че приятелят ѝ може да се окаже в епицентъра на грандиозен допинг скандал...

Ане Холт е сред най-успешните криминални автори на Скандинавието и вече е продала 10 милиона от книгите си, преведени на повече от 25 езика. Интересно за нея още е, че тя е утвърдена професионалистка и в други поприща – бивша министърка на правосъдието на Норвегия, прокурорка, адвокатка, ръководеща собствена кантора, журналистка, телевизионна редакторка и водеща.

Романите ѝ са интелигентни, достъпни и напрегнати, и читателят бързо става съпричастен с героите и на всяка цена трябва да разбере – какво ще се случи до края? Ане Холт решава да напише роман в съавторство с брат си Евен Холт – завеждащ кардиологичното отделение в престижна норвежка болница, и така се появява „Мъждене“, първият случай на доктор Сара Цукерман – световноизвестен кардиохирург, предпочела спокойствието на провинциална норвежка болница пред блестящата кариера във водеща американска клиника.

Продължава...

Втората световна война не свършва

19.11.18


Петко Тодоров


Заради глад за нейни прочити

През студената война западните автори намаляват техните загуби във Втората световна война и увеличават тези на противника. По същия начин постъпват и съветските, припомня Васил Сгурев в „Курският сблъсък” (Захарий Стоянов). Той се опитва да е обективен за най-крупното сражение. Любопитен е анализът на академика кибернетик с математическо моделиране.

Най-впечатляващото у Антъни Бийвър в „Сталинград: Съдбовната обсада 1942-1943” е белетристичният език (Изток-Запад, превод Мария Кондакова). Британският историк не спестява анализи, но грижата му за читателя е основната.

С картинната репортажност, с усета за парадоксалния детайл или кинематографичното описание, примерно на пленяването на Паулус, с психологичните портрети на участници и ситуации.

Борис Богачов е неизвестен съветски офицер и побългареното му заглавие„Цената на победата” влиза в поредицата на редактора Марин Гинев с мемоари предимно на германски участници заради „неконвенционалността” си (Прозорец, превод Мария Михайлова).

Поделен с драматизма и пацифизъм героизъм. Но и отрича митове, примерно за ролята на водката. Ала по-важно е съпоставителното четене с германците, които по правило съжаляват единствено, че са загубили войната. Незаменим хляб за народопсихолозите.

Продължава...

1968 година на Ориана Фалачи

18.11.18

Юбилеен сборник със статии и интервюта на покойната италианска журналистка Ориана Фалачи излезе по повод 50-годишнината от една от най-значимите години в историята на XX век

Сред публикуваните материали на Фалачи в книгата „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико” (ИК „Сиела”) са разпитите на свидетели на убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, интервюта с Далай Лама, с едно от главните действащи лица на виетнамската политическа сцена тогава –министър-председателя на Южен Виетнам Нгуен Као Ки, и др.

Италианските издатели на световно известната журналистка Ориана Фалачи (1929–2006) – „Рицоли”, публикуваха юбилеен сборник с материали на видната интелектуалка по повод половинвековния юбилей от една от най-значимите години в историята на XX век: 1968.
В книгата „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико” четем авторските текстове на Ориана Фалачи, писани от различни краища на света и засягащи редица ключови процеси, променили хода на историята на човечеството. Сред тях са разговори с очевидци на убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, интервюта с Далай Лама и министър-председателя на Южен Виетнам Нгуен Као Ки, коментари за брутално потушената Пражка пролет в Чехия и др.

Фалачи, която обикаля цялото Земно кълбо, за кратко време се превръща в икона на военната журналистика. През повратната 1968 г. италианката отразява конфликта между Израел и Палестина, противопоставя се на американската инвазия във Виетнам, пише за бурните промени в Латинска Америка, Китай на Мао Дзъдун и т.н.

Сред материалите й, публикувани в „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико”, са текстове, свързани с възхода на Ричард Никсън по пътя му към победата на президентските избори в САЩ, със Студената война, расовите борби и движенията за граждански права, както и социалните протести в Европа – все актуални за времето си теми, които продължават да оказват влияние върху развитието на света и до днес.

Част от статиите в сборника са препечатани за първи път от броевете на „Л`Еуропео” от 1968-ма, които са своеобразен дневник на тази преломна година.

Книгата започва с пояснителните думи на Ориана Фалачи, отправени в отговор на запитване на капитана на специална оперативна група на карабинерите (РОС) в Италия Масимо Джираудо: „Наясно съм с вашата работа и безкрайно я ценя. Освен това съчувствам на карабинерите. Те винаги умират първи. Заради другите. Но ако наистина търсите информация за споменатите от вас години, уви – аз съм най-неподходящият човек. Както е видно и от моите статии, всъщност от 1967-а до 1975-а почти постоянно съм била на фронта във Виетнам. Когато не бях във Виетнам, се намирах в други далечни страни. В Индия или Бангладеш – заради индийско-пакистанската война. В Хонконг или Макао – покрай маоистките бунтове. В Бразилия или Перу – по време на местните размирици. В Йордания и Израел следях близкоизточните конфликти. В Мексико, където бях много тежко ранена по време на касапницата на площад „Тлателолко“ и излязох от строя за няколко месеца. Единственото изключение от този вид работа бяха космическите полети. Следях ги от Кейп Кенеди между една военна кореспонденция и друга. Рядко се връщах у дома, тоест в Ню Йорк, където живея от трийсет години. Още по-рядко – в Италия, там отивах набързо – само за да видя възрастните си родители.”

Преводът на „1968. Дневник на една критична година. От Виетнам до Мексико” от италиански език е на Иво Йонков. Корицата е на художника Дамян Дамянов. Следва откъс.

Продължава...

„Кръг“ започва с „Изповед“

15.11.18

Дни преди годишнината от смъртта на великия руски автор Лев Толстой (20 ноември 1910 г.) на български ще излезе неговият автобиографичен труд „Изповед“. Книгата е първата в каталога на издателство „Кръг“, което си поставя за цел да издава стойностна литература за читатели на всички възрасти

Есето „Изповед“ е написано през 1879 г., като само последните абзаци от него са добавени три години по-късно. Въпреки краткия си обем - едва 100 страници, текстът и до днес се приема за един от ключовите на руския класик. С тази творба писателят бележи преломен момент в живота си, когато цялото му разбиране за света рухва.
Лев Толстой навлиза в тежка депресия на 51-годишна възраст. По това време той разполага с всичко: здраве, голямо семейство, материални облаги, а романите му „Война и мир“ и „Ана Каренина“ вече работят за литературното му безсмъртие. И все пак творецът обмисля самоубийство: „Аз сякаш бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до пропаст и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, само гибел. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, за да не гледаш как пред теб няма друго, освен измамата на живота и щастието, истинските страдания и истинската смърт, пълното унищожение“.
Според някои литературоведи тъкмо „Изповед“ предпазва Толстой от „пълното унищожение“ в онзи критичен момент от живота му. Да запише на хартия всичките си страхове, грехове и съмнения, да премисли дните си – това го съхранява. Думите му са привидно подредени, но безкрайният поток на мисълта му е несъмнен знак за психологическа нестабилност. Това прави есето дори по-актуално за читателя днес.
„Изповед“ е забележително есе, защото позволява да се надникне в ума на един от големите творци, и то в момент на негова пълна слабост. Дори в най-уязвимото си състояние обаче Толстой разпростира размишленията си към класически текстове от Библията, Платон, Буда и Шопенхауер.
Драматичното слово на Толстой е преведено от Денис Коробко, а дизайнът на корицата е дело на Димитър Кьосев. В края на книгата е поместен и послеслов от д-р Иван Ланджев, специално написан за читателите на „Кръг“. Университетският преподавател по руска литература и специалист по късното творчество на Лев Николаевич споделя: „Изповед“ е съчинение, което едновременно вярва и разчита на собствения си патос. С читателя също е сключен пакт за взаимно доверие, за извървяване на пътя заедно. Наред със саморазкриването е видимо и удовлетворение от признатите истини и от достигнатите прозрения, желание те да станат общовалидни – авторовият глас отпразнува процеса на духовното пробуждане. „Изповед“ дава началото на Толстоевата проповед“.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 ноември - 13 ноември

13.11.18

1. Христо Стоичков, Владимир Памуков. Христо Стоичков. Историята. Софтпрес

2. Габриел Гарсия Маркес. Сто години самота. Лъчезар Минчев

3. Йордан Радичков. Събрани съчинения. Том 9. Нике

4. Братя Мормареви. Еврейски вицове. Сиела

5. Карл-Йохан Форсен Ерлин. Смелият Морис. Една седмица с главата надолу. Хермес

    Продължава...

    Откъс: Йежи Гедройч в „Автобиография за четири ръце”

    „Тази книга е моя автобиография, а не история на Полша. В нея пиша за хора и дела, с които съм се сблъсквал пряко и които бяха важни за мене”

    „Автобиография за четири ръце” (Колибри, превод Силвия Борисова) е подписана от една от знаковите личности по време на Студената война и социализма „с нечовешко лице“ – не само за Полша, а и за целия източен блок. Книгата представлява пъстра картина на бурния живот на Гедройч на фона на най-важните събития в Европа през ХХ век. Написана увлекателно, но и премерено, тя съдържа същностни размисли за нашето време и любопитни факти и истории за личности и процеси, интересни за всеки европеец. Автобиографията несъмнено ще обогати и българските литератори, историци, всички, на които не е безразлично в какъв свят и как живеем.

    Йежи Гедройч (1906-2000) е основателят, ръководителят, мозъкът и душата на легендарния Литературен институт и списание „Култура“ в градчето Мезон-Лафит край Париж. Редактора, както го знаят тогава – и помнят до днес, – осъществява мечтата на живота си да поддържа културата в емиграция жива и свързана с културата в неговата Страна, дума, която той винаги пише с главна буква. За него полската литература и култура са неотменима част от западноевропейските. Домът на духа в Мезон-Лафит е като домашното огнище за хората от редакцията и гостите, които домакинстват и разговарят разпалено по важни политически и нравствени теми. То угасва символично със смъртта на Редактора – списанието спира да излиза, а институтът остава като архив и библиотека.

    На 13 ноември в 18:30 ч. в литературен клуб „Перото” за книгата и автора ще говори проф. Боян Биолчев. Модератор: Марин Бодаков. Събитието се осъществява съвместно с Полския институт в София. Символичен домакин е вестник "К". Следва откъс.

    Ако трябва да характеризирам накратко климата в дома на моите родители, като най-поразителен елемент бих споменал преди всичко голямата толерантност. Вкъщи имаше много книги – два големи шкафа, главно полски, но също така френски и руски. Аз започнах да чета много рано, което не ми беше трудно, така че дори не помня кога и как се случи, и понеже като дете често боледувах, доста време прекарвах в леглото в библиотеката. Книжната сбирка на родителите ми сигурно беше без определена цел, главно от местни книги. Но освен енциклопедиите и патриотичните издания – различни брошурки като Полша още не е загинала със забавни илюстрации – имаше и модерна литература и доста исторически книги, които силно ми повлияха. По това време поглъщах невероятен брой четива, включително абсолютно неподходящи за моята възраст: Госпожица Мери на Тетмайер и други подобни.

    Продължава...

    Веселина Седларска по дългия път към себе си в „Депресията ме обича”

    След успеха на психологическия роман „Кладенецът”  и пъстрия букет  „България за начинаещи” журналистката и писателка Веселина Седларска се изправя лице в лице с една от най-близките си спътници в живота – депресията.

    „Депресията ме обича” (Сиела) само привидно е книга за онова често бъркано с тъга безчувствие. В 212 страници Веселина извървява дългия път към себе си. Припомня си трагични за България и за себе си дати. Изживява своята и чуждата болка буква по буква, за да създаде невероятна амалгама от поезия, мемоар, хроника и роман.

    Бореща се със собствените си страхове, една от най-добрите журналистки в България застава честно и откровено пред читателите си, прави ги част от една помитаща сценография, съвсем неосъзнавайки, че „споделената болка е половин болка”.

    „Депресията ме обича” е преди всичко книга за себе си и за другите. За всеки един, на когото му е била нужна цяла вечност, за да надживее тази „фрактура на душата”. И най-вече – книга за светлината.

    Разказ за прозрачната тъмнина, която все някога избелява в надежда, за лабиринта на скръбта и за пропукването на тишината. Това не е книга за самопомощ.  Но най-вероятно се нуждаете точно от нея.  Следва откъс.

    Идеята, че времето се движи не по линия, а в кръг и всяка случка затваря стар кръг или отваря нов, е на Венета. Венета е машина на времето, тя е на почетна възраст и може да пътува назад в годините и напред във вековете. Виждаме се веднъж в седмицата и тя ме пренася назад, понякога и напред, зависи какво е мислила през нощта. Миналата седмица си изясняваше чувствата към Пенчо Славейков. „Вени – казвам, – мислиш ли, че ако разкажа на някого, че си говорим за Пенчо Славейков, ще ни възприеме като нормални?“ „Но защо? Той е толкова противоречива личност, толкова интересна! Чудя се дали мога заради „Луд гидия“ и „Неразделни“ да му простя това, което е изприказвал за Ботев? Разнолик човек, естет и... епигон.“ Венета винаги ще каже „епигон“ там, където аз ще изръся „преписвач“. Тя е по-правата, разбира се, все пак Пенчо Славейков не просто е преписвал, налагало му се е да превежда някои неща от немски и руски. Венета рови в думите сякаш са камъчета, избира най-шлифованата, поставя я в обкова на произношението си и я поднася.

    Продължава...

    „Дълга нощ в Париж“ - Дов Алфон в света на сенките и шпионските игри

    Ако го помолите да се представи, Дов Алфон ще ви каже, че е писател и журналист, живеещ в Париж. Ще се похвали със своя трилър „Дълга нощ в Париж“. Навярно ще изтъкне и че е бил главен редактор на вестник „Хаарец“, на най-голямото издателство в Израел „Кинерет Змора“, че е специалист по адаптирането на литературни формати към дигиталната ера...
    Може обаче да пропусне да спомене нещо особено важно: че е бивш служител на Звено 8200, най-секретната част от Израелските въоръжени сили, и познава отлично света на сенките и шпионските игри. Звено 8200 играе важна роля в неговия дебютен трилър, който определено ще привлече вниманието на почитателите на Джон льо Каре и Чарлс Къминг, на сериала „Вътрешна сигурност“ и въобще на модерния шпионски роман.

    Абсолютен бестселър в Израел, „Дълга нощ в Париж“ (Обсидиан, превод Боян Дамянов) превзема света. Освен на български, предстои да излезе на английски, холандски, френски, немски, италиански, полски, испански и още езици.

    ...След полет от Тел Авив и невинен флирт с облечена в червена униформа блондинка на летище „Шарл дьо Гол“ млад компютърен специалист изчезва безследно. Причини за безпокойство на пръв поглед няма, но в Израел е обявена тревога. А полковник Зеев Абади, новият шеф на Специалната секция към суперсекретното Звено 8200, точно в този момент съвсем случайно се намира в Париж.

    За комисар Леже всяко съвпадение е подозрително. И когато след няколко часа друг млад израелец е отвлечен от хотелската си стая, опасенията на френския полицай прерастват в неприкрита паника. Възложеното му разследване се оказва неочаквано сложно. Очертава се дипломатически скандал. Намесват се политически фигури от най-висок ранг. Медиите внасят допълнителен хаос и объркване.

    Единствено полковник Абади успява да се ориентира в извънредната ситуация. И реагира светкавично. За помощ той може да разчита само на своята заместничка в Тел Авив Ориана Талмор, която трябва да идентифицира жертвите. Но всяка тяхна стъпка се следи от китайски командоси, които провеждат невероятна по мащабите и жестокостта си тайна операция във френската столица. Убийствата следват едно след друго. Напрежението в кабинетите на властта расте. Очертава се дълга нощ в Града на светлината... Следва откъс.

    Хаосът на парижкото летище изглеждаше почти неконтролируем и комисар Жул Леже искаше денят му вече да е приключил.
    Главата го болеше. И това не бе от онези леки главоболия, които вървят в пакет с приятни спомени за отминалата нощ. Нито пък главоболие от глад, съпроводено с надежда за един даващ сили обяд. Определено не беше и от онзи вид неразположение, което изчезва от само себе си, като след изпиването на един леден шейк през лятото. Не. Това беше истинско главоболие, граничещо с пристъп на мигрена, и за него имаше множество причини, които комисар Леже се опитваше да формулира мислено в този момент.

    Продължава...

    Гари Келър и методът на „Единственото нещо“

    12.11.18

    Възможно ли е да постигнем повече за по-малко усилия и време?

    Основател и председател на борда на най-голямата компания за недвижими имоти в света, Гари Келър споделя уникалния си начин на работа: „Свърши едно-единствено нещо, което е най-важно и което ще направи всичко друго по-лесно или ненужно“. С помощта на графики и забавни истории той показва как да организираме максимално ефективно времето си, да оптимизираме начина си на работа и да подредим приоритетите си в работата и личния живот.

    Вече стотици компании прилагат този лесeн и ефикасeн подход, за да повишат резултатите си. Той е помогнал на хиляди хора да изградят успешни кариери, да постигнат промяна в личен план и да се наслаждават на живота. Вие също може да се възползвате от метода, като с помощта на „Единственото нещо“ (Хермес, Марина Огнянова) откриете вашето единствено нещо.

    Няколко години след като завършва колеж, Гари Келър вече е постигнал впечатляващи успехи като мениджър на търговски екип и стартира собствен бизнес. Финансовата криза почти го довежда до банкрут и той решава да направи генерална промяна. Две години по-късно неговата компания заема първо място по продажби на недвижими имоти в района на Остин, Тексас. След години на растеж и франчайзинг, компанията вече държи челна позиция в световен мащаб и има офиси на няколко континента.

    Днес Келър се нарежда не само сред най-влиятелните лидери в сектора на недвижимите имоти, но и сред най-продаваните автори на бизнес и мотивационна литература. Благодарение на личната си аура, позитивно отношение и безотказно ноу-хау, Гари е търсен лектор и водещ на обучителни семинари. Той работи с мениджъри от различни нива и с техните екипи, помагайки им да получат невероятни резултати, като стесняват фокуса си до своето единствено нещо.

    Ето какво разказва Гари Келър за важните уроци, които е научил през годините, и за полезните съвети, които е описал в „Единственото нещо“.

    Гари Келър: Искам да науча хората, че трябва да правят по-малко неща, за да постигат по-добри резултати

    - Концепцията на „Единственото нещо“ е много интересна. Разкажете ни повече за основното послание, което искахте да предадете с книгата?

    - Искам да науча хората, че трябва да правят по-малко неща, за да постигат по-добри резултати. Често срещана човешка черта е да анализираме и планираме твърде много в личен и професионален план. Смятаме, че успехът изисква дълъг списък със задачи и запълнен график. Истината е, че дългите часове работа не ни правят нито по-добри, нито по-здрави. Всъщност в повечето случаи успяваме въпреки всичко, с което сме се нагърбили, а не заради него.
    Затова трябва да осъзнаем, че не всички задачи имат едно и също значение, да открием най-важната и да започнем с нея.

    Продължава...