В кралството на Куонимор при истинския крал Артур

Норман Дейвис*

Според една английска поговорка „Благотворителността започва у дома“. Така е и с повечето пътешествия – повечето изследователи и околосветски пътешественици първо прекрачват прага си.

Първото от многото ми посещения в прекрасния Корнуол в „Западната страна“, както я наричат англичаните, беше като момче по време на семейна почивка. Английската гледна точка към този район се налага от безброй пътеводители, туристически брошури и пътеписи, чиято цел е да увековечи приемливото лице на настоящето. Като успешен имперски народ англичаните са учени да обичат света си такъв, какъвто е, за да не им се случат нещата, които те някога са причинили на другите. С помощта на организацията „Английско наследство“ Труъроу, Пензанс, Нюкий и Сейнт Айвс се борят да привлекат тълпи екскурзианти, сърфисти, търсачи на ръчно изработени предмети, празнуващи тийнейджъри и плажуващи, които се стичат там, за да се наслаждават на морето, да напълнят хотелите и да подсилят икономиката, но не и да нарушат статуквото.

„Английско наследство“ е основана в съответствие със Закона за националното наследство на Обединеното кралство от 1983 г. Организацията работи във всички страни на Великобритания, управлява исторически обекти, поддържа паметници и представя културни събития.

(Съответни организации има и в другите части на Обединеното кралство – в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.) В Корнуол обаче „Английско наследство“ се замеси в неприятности, тъй като законът не указва точно чие национално богатство има власт да подкрепя. През 1999 г. група протестиращи накъсаха множество знаци на „Английско наследство“ с обяснението, че обектите, за които се отнасят знаците, принадлежат на наследството на Корнуол, а не на Англия. Кампанията беше наречена „Операция Червеноклюна гарга“, а за протестиращите се твърдеше, че действат от името на организацията „Корнуолски калаен парламент“. Действията им накрая доведоха до съдебно дело на 18 януари 2002 г. в Кралския съд на Труъроу, където трима души – Хю Роу, Родни Нют и Найджъл Хикс – бяха изправени пред правосъдието за „участие в заговор за престъпно деяние“. Полицията ги заловила, докато карали голяма табела от замъка „Пенденис“ на тавана на колата им, а тримата били заплашени от ефективни присъди. Съдията определил мотивите на обвиняемите като „политически“ и изразил намерението си да им откаже „публичност“. Наложил солидна глоба от общо 4500 паунда и ги задължил да спазват етническия мир. Прокуратурата, която изискала запазване на доказателствата в тайна и блокиране на информацията за необявени сделки за собственост между „Английско наследство“ и херцогство Корнуол, се отказала от по-сериозните обвинения. Като оправдание за кампанията си задържаните излезли с отворено писмо, изразяващо мнението им ясно и категорично. В него пише: „Знаците бяха конфискувани и задържани като доказателство за английската културна агресия. Подобни знаци с расистка мотивация са дълбоко обидни и огорчават мнозина корнуолци“.

Марк Куонимор е римско-бритски крал, известен също като Марг или Марк, живял през V–VI век. Името му е запазено върху древен крайпътен надгробен камък в Менабили близо до Фой, на който вероятно е указано, че той е бил бащата на „Дръстанс“, което почти сигурно е Тристан от средновековните легенди за Тристан и Изолда. Експертите поддържат крехко съгласие, че доста ерозиралият надпис върху надгробния камък гласи: DRUSTANS HIC IAGET CUNOMORI FILIUS (Тук лежи Тристан, син на Куонимор).

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 декември - 10 декември

1. Антъни Хоровиц. Присъдата е смърт. Еднорог

2. Луиз Пени. Дългият път към дома. Софтпрес

3. Стивън Кинг. Институтът. Бард

4. Елин Хилдебранд. Зима в рая. Сиела

5. Юлия Роне. Джулието си търси работа. Точица

Продължава...

„Малкото хотелче на име „Коледа” – истинският дух на Коледа е в сърцето

Дебютният роман на Колийн Райт носи духа на класическите и любими коледни филми

С идването на коледните празници героите само трябва да повярват отново в чудесата – и в любовта – за да докажат отново на читателите, че истинската романтика все още е тук.

Снежна буря довява на прага на малък семеен хотел група случайно закъсали на пътя хора. Непознатите нямат нищо общо помежду си, но дали романтичният уют под преспите на Ню Ингланд няма да стопли сърцата точно навреме за Коледа?

Малко хотелче, далеч от света, изглежда като перфектното място за прекарване на празниците. Моли има нужда от тишина и спокойствие, за да завърши новата си книга, защото от месеци страда от писателски блокаж. Появяването на Маркъс обаче – красив вдовец с две малки дъщери – може би е точно каквото ѝ трябва за ново вдъхновение.

Хана се надява на зимна сватба като от приказките, но годеникът ѝ внезапно разваля годежа два дни преди събитието. Съкрушена от разбитото си сърце, Хана търси утеха и закрила. За щастие, приятелят ѝ от детство Люк – пристигнал в града точно преди бурята, за да помага на семейството си по празниците – може би има всички необходими отговори.

Джийн и Тим се борят да свържат двата края и да успеят да поддържат хотела отворен – и охладнялата си връзка топла. Дали непредвидените проблеми от виелицата ще запалят нов огън?

Тихо падащият сняг и огрените от звездна светлина преспи носят точното количество романс и уют, необходими за да превърнат „Малкото хотелче на име „Коледа” (Сиела, превод Клементина Бъчварова) в незабравима история. В духа на класическите романтични комедии „Наистина любов”, „Принц за Коледа” и „Ваканцията”, които неотменно гледаме всяка Коледа, романът на Колийн Райт е съвременна приказка за надеждата и любовта. Следва откъс.

Стаята отговаряше изцяло на описанието: широк и просторен тавански апартамент, на чийто таван бяха разположени капандури, заедно с голямо легло, покрито със скъпоценните цветове на кадифено шалте, няколко удобни кресла и отделна стая с голямо, масивно бюро, заедно с капитански стол и две кушетки. Както и останалите стаи от първия етаж, и тази бе украсена с коледен дух. До леглото свещта, обвита с червена кадифена панделка, излъчваше меко канелено ухание, което се смесваше със свежестта на гирляндата от бор и хвойна, висяща на облегалката на леглото. А на една от масите беше разположена красива колекция от метални фигури: Дядо Коледа с всичките си елени, които бяха вързани заедно с деликатен червен конец.

Продължава...

„Алкохолен делир“ или премеждията на един поляк в нова Русия

 Литературните репортажи за Русия от XXI век на Яцек Хуго-Бадер

Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 г. и значи формално не съществува. Но съществуват последиците от него. Измерени в цифри и статистики, те са страшни. Днес в Русия, само по официални данни, са регистрирани: алкохолици – над 4 580 000; наркомани –8 870 000; психично болни – 978 000; ХИВ-позитивни – 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; честота на пътнотранспортните произшествия; обема на търговията с хорa и още много подобни категории.

Тези данни – достъпни в много медии – не са собствено откритие на големия полски журналист Яцек Хуго-Бадер. Но в неговите репортажи, писани почти цяло десетилетие, абстрактните цифри получават лице и глас. Оживяват в разказите на героите – конкретни хора, с конкретни съдби, както из мегаполисите, така и из необятната, почти недостъпна азиатска шир.

Яцек Александър Хуго-Бадер е полски репортер и журналист. От 1990 г. работи в известния ежедневник „Газета Виборча“. Прекосява с колело Централна Азия, пустинята Гоби и Китай и плава с байдарка през езерото Байкал. Пътува на стоп от Магадан до Якутск. През зимата на 2007 г. предприема самостоятелно пътуване от Москва до Владивосток (с УАЗ-469, разбира се), което е и основа на първата му книга „Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век“ (Парадокс, превод Диляна Денчева). Произведенията му се открояват със своя едновременно обективен характер и лична, чисто човешка реакция от челния сблъсък със съвременната действителност в описаните от него региони.

Хуго-Бадер е двукратен лауреат на полската награда за най-добър журналист Grand Press. Водеща тема в повечето му произведения е Русия. Следва откъс.

С предница срещу вятъра

Само се молех да не се прецака през нощта в тайгата и да не срещна бандити. За първата от тези беди бях подготвен, за втората – не. Май бях единственият откачен, който пътуваше през този страшен океан от суша без оръжие, при това сам.

Любимият спорт на местните е стрелбата. Карат си нормално от дясната страна на пътя, само дето воланът им също е отдясно, защото колите са внос от Япония. Държат го с лявата ръка, така че много лесно могат да изкарат дясната през прозореца и в движение да пуцат с това, с което са въоръжени, по информационните табели, пътните знаци и рекламите.

В Източен Сибир не видях нито един пътен знак, който да не е надупчен като гевгир. Малки и големи калибри, отделни изстрели, серии, а понякога огромни дупки от картечен огън.

На всеки двайсетина километра останки от изгорял автомобил. Вероятно са се развалили през зимата, при това нощем, а отчаяните им собственици са ги подпалвали, за да се стоплят.

Малък е шансът да оцелееш благодарение на това.

Продължава...

Ана Стоилова, Мая Лилова и Бела Лилова: Как се родиха Ставри и Прокопи

Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота.

Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете – ще си помислите, че лаят.

Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки недоразумения, прости обяснения на сложни казуси и мъдри заключения. Всичко е лесно, когато умееш да бъдеш приятел. И когато в небето над теб прелита ято чавки – сутрин на север, а вечер на юг.

Как няколко истории за лека нощ се превръщат в книга

Много неща могат да обединят строител, художник и физик, освен това, че са семейство – общи приятели, пътешествия, интереси към изкуство. Или една книга, в която да вложат свои опит и знания, преживявания и хобита. В нея приказките за лека нощ са се превърнали в разкази за възрастни, а нашият свят изглежда по-различен в чуждите очи.

„Ставри и Прокопи“ събира различни и забавни разкази, придружени с красиви илюстрации. Как се родиха Ставри и Прокопи и как стигнахте до идеята разказите да се превърнат в книга?

А. Ставри и Прокопи са наши стари познати. Преди около петнадесет-двадесет години, когато Мая и Бела бяха деца, заедно измисляхме истории за лека нощ и главни герои в тях бяха две бездомни кучета. Странните имена бяха харесани от някакви избирателни списъци и вечерно време се забавлявахме с весели истории, които вече не помним. После децата пораснаха, приказките за лека нощ отстъпиха място на други интересни неща и Ставри и Прокопи бяха забравени.

Преди около две години Мая ми предложи да участвам с разказ в сборник, който щеше да бъде издаден в САЩ. Пошегувах се, че ще напиша разказ за Ставри и Прокопи, и идеята ми беше приета. Ставри и Прокопи се завърнаха. Скоро след това ми се прииска да им разкажа друга история за тях. После трета. Първи читатели и критици бяха съпругът и дъщерите ми. Те ме поощриха да продължа, въпреки моята несигурност в качеството на написаното.

М. За мен идеята да направим книга изглеждаше като най-логичната следваща стъпка – независимо дали ще бъде прочетена, най-вече за удоволствие. Разказите ми изглеждаха добри и пълни с моменти, които ми се искаше да нарисувам.

Б. Имам чувството, че стана почти на шега – появиха се дванайсет истории, които се развиват в рамките на една година. След това решихме да направим илюстрации и докато се усетим, се получи цяла книга.

Продължава...

„Присъдата е смърт” - Антъни Хоровиц отново е персонаж в собствения си роман

Мистериозни случаи, разплетени от брилянтен детектив, и оригинален авторски глас

На читателския интерес, последвал издаването на „Мозайка от убийства“ и „Убийството е всичко„, издателство „Еднорог“ отговаря с „Присъдата е смърт” (превод Зорница Русева), поредна история-загадка от Антъни Хоровиц.

Британският майстор в жанра предлага напрегнат сюжет, оригинални диалози и колоритни персонажи, както и сцени от кухнята на киното, които ще откраднат вниманието на почитателите на криминалния съспенс.

Жестоко убийство, измами и един детектив, който разкрива чужди тайни и крие своите - и Антъни Хоровиц, отново в ролята на недоумяващ любител на загадките в собствения си роман.

Известен адвокат е зверски убит с бутилка вино, която струва две хиляди паунда. Мизантропът Даниъл Хоторн, самотен и озлобен частен детектив, отново трябва да помогне на лондонската полиция. Двамата с писателя Антъни Хоровиц, изпълняващ по неволя ролята на доктор Уотсън, тръгват по заплетена следа, която ще доведе до друга загадъчна смърт, останала далеч в миналото...

„Когато хората пазят тайни, тайните имат неприятното свойство да загниват. Така могат да станат отровни. И смъртоносни.” Следва откъс.

Ако сте чели книгата ми „Убийството е всичко“, вече знаете, че детектив Даниъл Хоторн от криминалната полиция първоначално ми беше представен като консултант по един телевизионен сериал, чийто сценарий пишех тогава: „Несправедливост“. Някога беше работил за Скотланд Ярд, но това беше приключило след нещастен случай с един заподозрян. Някакъв мъж, който се занимавал с детска порнография, паднал надолу по бетонно стълбище. В онзи момент Хоторн се намирал точно зад гърба му. В крайна сметка бил уволнен и се наложило да започне да си изкарва прехраната самостоятелно. Можел е да се насочи към охранителна дейност, както много други бивши детективи, но вместо това решил да използва таланта си, за да помага на филмови и телевизионни компании в продуцирането на криминални истории, което доведе и до нашето запознанство. Но както установих скоро след това, силите на реда все още не бяха приключили напълно отношенията си с него.

Продължава...

„Дилър на реалности“ или кой е Николас Димитров, българинът с невероятна биография

Какво би станало, ако ви предложат съвършен дигитален наркотик? Ще разберете от футуристичния шпионски трилър „Дилър на реалности”. Зловеща сатира на едно въображаемо общество, което твърде много прилича на нашето

Авторът Николас Димитров пристига у нас специално за премиерата, която ще се състои на 13 декември от 19:00 ч. в Carussel Club. „Дилър на реалности“ (Колибри, превод Марта Владова) пренася читателя в близкото бъдеще, където всичко е позволено. Потреблението е достигнало предела си, моралът вече не е на мода, религията се е превърнала във фаст фууд.

Човечеството е затънало в развлечения, разврат и наркотици. Елитът има нов вид забавление – персонална реалност, в която може да се претвори всяка, дори най-порочната и престъпна фантазия. Нов технокулт, творение на тайнствена медийна корпорация обещава на всекиго безкрайни удоволствия и вечен живот в синтезирана персонална реалност.

На корпоративния шпионин Золтан Варго е възложена задачата да проникне в недрата на корпорацията, създаваща тези реалности, за да изясни същността на зловещия проект, но самият той се оказва въвлечен в дяволската игра. Порнографският експеримент с милиони хора и стартирането на първата дигитална религия в света рушат всичките му планове и Золтан открива за себе си ужасяваща истина…

Издателите представят Николас Димитров като визионер и мечтател, интелектуален хедонист и колекционер на впечатления. Българин-полиглот, който говори единайсет езика! Димитров е ярък представител на движението New Age, агностик, self-made, пътешественик, който се чувства еднакво комфортно и в планините на Тибет, и на фестивала Burning Man в пустинята Black Rock.

Дебютният му роман е написан на руски и предизвиква голям скандал в Русия и Украйна. Определян като психологически киберпънк трилър, „Дилър на реалности” разказва историята на един корпоративен шпионин, който се превръща в месия на първата дигитална религия в света. Руските издатели предупреждават, че книгата се характеризира с „безцеремонно отношение към религията, наркотиците и сексуалното съдържание“. Следва откъс.

Огромно помещение – виждам го като в разрез. Макар че съм тук за първи път, зная със сигурност къде се намирам. Това е Интертоалетна.
В просторната зала с високи тавани се нижат редици тоалетни чинии, губещи се в тъмнината. Извити тръби, здраво вкопчени в тях, слизат в подземната клоака, чиито размери са много по-големи от горното помещение. Тук вече има много хора, а постоянно прииждат все нови посетители – залата сякаш ще се пръсне. Хората мълчаливо отиват до тоалетните чинии, но вместо да сядат на тях, допират лицата си. В тази фаянсова фуния пускат съкровените си мисли, тайни желания и несбъднати надежди.

Продължава...

Психология на глупостта

Петко Тодоров

Еволюцията не се справя с простотията, значи тя е необходима

„Произвеждането на малоумия, което беше постоянна черта на пресата, се превърна в епидемия, заливаща медиите, интернет и социалните мрежи, които ги разпространяват толкова масово, че простотията стана политическа сила. Тя е част от това, което бе наречено епоха на „постистината”, но е по-добре да го наречем епоха на простотията: произвеждането на такъв тип дискурс и мисъл, в който никой не се интересува дали това, което казва е вярно, и единственото, което има значение, е постигнатият ефект”, според Паскал Анжел, професор във Висшето училище по социални науки в Париж в „Психология на глупостта” (изд. „Изток-Запад”, превод Недка Капралова).

Главният редактор на списание „Серкл Пси” Жан-Франсоа Мармион събрал статии и разговори с 30-тина предимно френски специалисти по темата.

„Изправени пред огромния материал и пълния провал, да твърдим, че можем да изучим глупостта с тази книга, би било просто още една глупост”, предупреждава съставителят. Една четвърт от европейците вярват, че Земята е в центъра и всичко обикаля около нея. Проучване сред американците установило, че 7% от тях (над 16 милиона души) твърдят, че „млякото с какао идва от кафяви крави”.

Във Франция около 100 000 души се обявяват за ясновидци и печалбата им е около 3 милиарда евро годишно. Но не това е „огромният материал”, а гледните точки на учените, обектите и посоките на изследванията им. Типология на глупаците, езикът на глупостта, глупост и нарцисизъм, интернет: поражението на интелекта, глупост и постистина, тъпота и когнитивни изкривявания и т.н.

Скепсисът доминира разсъжденията. Разгадаването на мозъка не дава оръжие за справяне с глупостта: „В плана на еволюцията глупостта очевидно е необходима: ако не беше така, този недостатък отдавна щеше да е изчезнал!”. Те обичат да цитират писателя Флобер оправдателно: „Глупостта е желанието да заключаваш”. И още: „Когато говорим за простотията или за глупостта, трябва да внимаваме, защото винаги говорим за глупостта на другите”.

Продължава...

Да се съберем „Около масата“ с шеф Елена Петрелийска и шеф Николай Красимиров

Издание, посветено на здравословното хранене, с рецепти на гурме ястия през зимата и зимните празници, с режим за повдигане на имунитета и полезни съвети как да храним себе се и семейството пълноценно през студените дни

Зимата ни дава много поводи да се съберем с близките си около масата. И може би точно той отправя най-голямото предизвикателство пред всички – да сервираме здравословни ястия през мразовитите месеци. Но къде се крие балансът между празничните традиции, вкуса и полезния хранителен режим?

Вдъхновени от философията за здравословно хранене и любовта си към храната, професионалните готвачи Николай Красимиров и Елена Петрелийска създават рецептите в „Около масата“ (Егмонт), споделяйки с читателите препоръки за избор на продукти, богати на нутриенти, идеи за удачното им съчетаване и техники на приготвяне.

„Окола масата“ през зимните месеци е пълноценен микс от здравословни и иновативни авторски рецепти, традиционни и интернационални вкусове и аромати, които ще се радвате да поднесете на трапезата за Бъдни вечер, Коледа, или Нова година.

В съдържанието са включени още тематичните секции „Януарски брънч“, „Детски рожден ден“, както и „Режим за силен имунитет през зимата“, с който да засилите естествените си съпротивителни сили през студените дни. Авторските фотографии на Павлина Чакърова от книгата стилно допълват нейните послания за здравословен начин на хранене.

Книгата съдържа общо 69 авторски рецепти, които не са представени (или готвени) никъде до този момент, сред които гурме ястия като Лозови сарми с плънка от пълнозърнест кускус, патладжан, диви гъби и какаови зърна, Коледни звездички с глазура от нар и цвекло, Печено пиле с жито, лимони и сушени боровинки, Ролца от спанак с пълнеж от батат и сьомга, а за любителите на десертите има много сладки, но и полезни изкушения като Шоколадова торта с портокалови кори или Поширани круши с кокосов йогурт и шамфъстък.

В „Около масата“ няма да броим калориите, не се отказваме напълно от месото, глутена и млечните продукти, защото вярваме, че здравото тяло има нужда периодично от всичко по-малко. С мярка. Наблягаме на сезонните продукти, сготвени с огромно желание, любов и финес. Не на последно място, вярваме, че грижата за имунитета трябва да е постоянен навик. – споделят Елена и Николай.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 27 ноември - 3 декември

1. Лий Чайлд. Едно на милион. Обсидиан

2. Радослав Парушев. Изнасилени от чудеса. Колибри

3. Ивинела Самуилова. Тъй рече баба Ега. Хермес

4. Здравко Петров. Исторически маршрути София. Сиела

5. Маури Кунас. Дядо Коледа и магическият барабан. Дамян Яков

Продължава...

Когато се сблъскат рокендролът и радикалният ислям

 В новия роман на Радослав Парушев „Изнасилени от чудеса”

„Всяка книга би следвало да се пише с ясното, макар и до някаква степен тъжно съзнание, че във Вселената винаги съществува възможност единственият читател на тази конкретна книга да си остане нейният автор”, казва Парушев. Така започва „Изнасилени от чудеса”, или неоторизираната биография на „Ийгълс ъф Дет Метъл“ (Колибри).

Това не е биографична книга за рок банда, чието име вероятно никога не сте чували. Това е роман за рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство, за планирано и извършено чудовищно престъпление и шеметно преследване между най-разнообразни групи от психопати на три континента.

Роман за сблъсъка между двете сякаш най-противоречиви, най-отдалечени по скàлата на нормалността исторически явления – рокендрола и радикалния ислям; безпощадна пародия на ценностните разломи в днешната цивилизация, на съвременните форми на употреба на фундаментални принципи и идеи. Жестоко ироничен, той е тревожен вик за граничното състояние на модерния свят.

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Автор на романи, сборници с разкази и публицистика. Отличен с награда в конкурса за разказ „Бъди писател“ на списание „Егоист“ измежду 600 участници (2001 г.), носител на награда от националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2003 г.), многократно номиниран за наградата „Хеликон”. Женен, с една дъщеря.

Премиерата ще се състои на 5 декември в бар „Петък” в присъствието на много артисти, гости и съмишленици на автора. Следва откъс.

Когато бях дете, ние, преебаните в Източна Европа, живеехме в обществен строй, който се наричаше „развит социализъм“, но историята и ние, самите му съвременници, го запомнихме с много по-характерното, конкретно и подобаващо мръсно звучащо понятие „комунизъм“. Комунизмът е най-отвратителното нещо, случвало се някога на човешката раса, като в класацията включваме и германския нацизъм. И така, през мръсния, отвратителен комунизъм комунистите бяха издали една бутафорна книга, която бяха озаглавили „АБВ на попмузиката“. Под попмузика тогава се имаше предвид диското и рокендрола, компютърната попмузика още не беше изобретена.

Продължава...

По Коледа се случват... престъпления

Десет от най-добрите писатели на криминални истории се събират, за да създадат празничен хаос, изпълнен с престъпления, находчиви детективи и неочаквани обрати

Докато светът спи, снегът се сипе леко от небето, подаръци чакат под коледното дърво... коварни злодеи кроят страховити планове.

В "Мистерии по Коледа" десет от най-добрите писатели на криминални истории се събират, за да създадат празничен хаос, изпълнен с престъпления, находчиви детективи и неочаквани обрати.

Настанете се в удобното си кресло, сложете още един дънер в огъня и опитайте от вкусния пай. Само се уверете, че не е отровен...

Сборникът "Мистерии по Коледа" (Ера) включва разкази на Гилбърт Честъртън, Колин Декстър, Антъни Хоровиц, Иън Ранкин, Едуард Хох, Дороти Л. Сейърс, Нгайо Марш, Марджъри Алингам, Агата Кристи и Артър Конан Дойл.

Продължава...

„Вярвай в чудеса“ - 24 приказни истории оживяват преди Коледа

Когато дъщеря ми беше малка, задаваше много въпроси. Различни въпроси. Но застудееше ли навън, наближаха ли празниците, започваше да пита кой е Дядо Коледа, къде живее, с кого, как така обикаля целия свят... И аз разказвах! За джуджета и еленчета, за елхи и вълшебни шейни, за деца и за възрастни с млади сърца... Сега тя е голяма и въпросите са съвсем различни. Но има още много деца, които продължават да питат. За тях са моите приказки

„Вярвай в чудеса“ (Софтпрес) ще ви понесе на шейната на белобрадия старец към селото зад Полярния кръг, където се случват всички вълшебства. Там той е започнал традицията да оставя подаръци на малчуганите, така че сутринта на Коледа да ги очаква прекрасна изненада. Да вижда щастието, изписано върху детските лица, е мисия, която Дядо Коледа приел присърце.

Но тази важна и отговорна задача той не можел да изпълни сам, затова на помощ му се притекли джуджетата, които се грижели да изработят и изпратят навреме всички подаръци. В книгата срещаме още елена Рудолф, който помогнал на Дядо Коледа в избора на шейна, а също и полярния мечок, който пък носил чувалите, пълни с писма, адресирани до Северния полюс. Из страниците на „Вярвай в чудеса“ откриваме някои от най-емблематичните символи на празника – сребърното звънче, захарното бастунче, украсената коледна елха.

Историята на Дядо Коледа и неговите приятели, разказана от Павлина Делчева-Вежинова с илюстрации от Стоян Атанасов, ще ви зареди с коледен дух и добро настроение. Книгата акцентира върху най-силните послания, които свързваме с празничната нощ – колко е важно да бъдем добри един с друг, да съхраним вярата и да отворим сърцата и домовете си; защо никой не трябва да е сам на Коледа и как празникът носи щастие, но също смирение и хармония.

„Вярвай в чудеса“ е за тихата коледна нощ, когато обличаме в думи най-скъпоценните ни желания с надеждата те да бъдат чути. Сгушени между страниците й, долавяме уханието на медени курабийки, горещо какао и домашен уют.

Павлина Делчева-Вежинова е дългогодишен редактор и продуцент в БНТ, автор и редактор на книги за възрастни, сценарист на множество филми, сред които документалният „Отвъд бариерата“, посветен на баща ù – Павел Вежинов. Следва откъс.

 Приказка за Дядо Коледа

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета.

В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо.

Продължава...