Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 17 юли - 23 юли

 

1. Харлан Коубън. Ще те намеря. Колибри

 

2. Рей Селестин. Блусът на мъртвеца. Кръг

 

3. Елин Хилдебанд. Зимна разходка. Сиела

 

4. Арундати Рой. Министерство на върховното щастие. Жанет 45

 

5. Макис Цитас. Бездомният Костас. Изида

Продължава...

Способен ли е перфектният автор на криминалета да извърши перфектното убийство?

Ей Джей Фин в смразяващия трилър „Краят на историята“ примамва читателите в диаболична въртележка от убийства, тайни и лъжи

Със сензационния роман „Жената на прозореца“ и хитовата екранизация с участието на Джулиан Мур и Гари Олдман  Ей Джей Фин успя да се утвърди като лошото момче на криминалната литература, като оглави седмици наред класацията на New York Times, но и предизвика бурни коментари около собствената си личност.
Сега пишещият под псевдонима aвтор и издател се появява отново на български език с дългоочакваната си втора книга – смразяващия и психологически  „Краят на историята“ (Сиела, превод Калин Караиванов) , в който животът е трилър, а развръзката – фатална.
Остават ми три месеца живот. Елате, за да напишете моята история.
Себастиан Трап не е просто човек. Той е човекът, който е написал най-добрите детективски истории от Златния век насам. Той знае всичко за всяка литературна мистерия, а около него самия витае неразгадана такава. Затова, когато изследователката на криминална литература Ники Хънтър получава покана от легендарния писател да разкаже неговата собствена история, тя поема без каквито и да е колебания към една от най-елегантните и изискани къщи в Сан Франциско, за да се срещне със своя кумир. А попаднала в имението с величествени пропорции и изящни деко¬рации, младата жена се оказва впримчена и в паяжина от ревниво пазени тайни, които завинаги ще променят и нейната собствена съдба.
Двамата с вас може дори да решим една-две стари загадки.
20 години по-рано, в нощта срещу Нова година, първата съпруга и синът на Трап изчезват безследно. Полицейското разследване не открива нищо, но мнозина са убедени, че самият той е отговорен за тяхната смърт. Но способен ли е перфектният автор на криминалета да извърши перфектното престъпление?
Ники усеща как я обзема детективската треска, подклаждана умело от самия Себастиан, който ясно ѝ показва, че крие нещо. Но дали прочетените криминални романи са я подготвили за реалността, когато се озовава в центъра на истинско полицейско разследване? Защото историята, която тя трябва да разкаже, се оказва психологически трилър, а по думите на специалиста в жанра Себастиан Трап – в него уликите почти неизбежно те водят на място, където не искаш да отидеш.
Сред страниците на този изкусителен, умен и заразителен разказ препускат имената и героите на Реймънд Чандлър, Г. К. Честъртън, Агата Кристи, Едмънд Криспин, Артър Конан Дойл, Александър Дюма и Дороти Л. Сейърс, a финалът би смаял и най-големите почитатели на жанра.
В духа на иконичния Knives Оut, eлегантен и обсебващ, новият роман на Ей Джей Фин още веднъж примамва читателите в заплетена въртележка от убийства, тайни и лъжи, в която „Краят на историята“ е едва началото...  Следва откъс.

Сърцето ѝ спира.
Ехото рикошира от тавана и се блъска обратно в пода – мрачно, плътно и гръмотевично.
– Не звучи като умиращ човек, нали? – отбелязва Даяна, а Ники забелязва лека руменина по бузите ѝ: жена, която обича съпруга си. – Бъдете внимателна в тази къща – добавя тя. – Звукът се носи навсякъде. Няма тайни.
Ники се надига, премята чантата си през рамо, бърше ръце в бедрата си (кому е нужно да се здрависва с изпотени длани?) и следва домакинята си под огромния свод на фоайето, където токчетата на Даяна – скромни, естествено – потропват по пода. Голямото стълбище, ветрилообразно в основата, води до втория етаж, след което се разклонява. Тя мълчаливо следва Даяна до площадката горе.

Продължава...

Откъс: „Само лъжи“ от Дейвид Балдачи

Авторът на над 40 бестселъра, преведени на 46 езика в над 80 страни, ще ни срещне с непознати герои в новия си трилър

В „Само лъжи“ (Обсидиан, превод Милко Стоименов) Мики Гибсън води съвсем обикновен живот – грижи се за децата си и работи за голяма фирма, която разследва данъчни и кредитни измами. Неочаквано обаждане от офиса я изпраща в дома на търговец на оръжие, избягал с парите на техен клиент. В запустялото имение тя попада на тайно помещение и трупа на неизвестен мъж.
Като бивш полицай, Мики Гибсън веднага разбира, че нищо не е такова, каквото изглежда. Търговецът на оръжие не съществува и никой не се е обаждал във фирмата. Мики е станала жертва на измама и изведнъж се оказва заподозряна в убийство. Разследването е поето от полицията, а убитият е Хари Ленгхорн, бивш мафиот, включен преди години в Програмата за защита на свидетели.
Опасната игра е започната от мистериозна жена без име, без минало, без лице. Защо е избрала Мики за свой враг? Или за инструмент на своето отмъщение? Мотивите са неясни, залогът е висок, а целта – смъртоносна. Следва откъс.

Мики Гибсън работеше за „ПроАй“, като използваше компютърните си умения. Компанията се беше специализирала в проследяването на активи на богати измамници, които продължаваха да се радват на луксозен живот, подигравайки се на съдилища и кредитори, скрити зад стена от безскрупулни адвокати, ловки счетоводители и специалисти по черен пиар. Толкова много хора бяха натрупали богатството си по престъпен начин, че „ПроАй“ – и съответно Гибсън – бяха затрупани с работа.
Някои богаташи очевидно не обичаха да плащат задълженията си, сякаш смятаха себе си за изключение от правилата. И докато данъчните редовно проверяваха представителите на по-обикновените професии като автомобилен механик, касиер в супермаркет или общ работник в склад – и то за суми от порядъка на хиляда-две хиляди долара, тъй като очевидно бяха лесна плячка, – армиите от счетоводители и адвокати, с които разполагаха баровците, явно плашеха ревизорите.
Гибсън лично беше присъствала на снемането на показания на милиардер, обвинен в укриване на данъци. Магнатът бе заявил, че неговият бизнес създава хиляди работни места и неговите служители плащат данъци, докато той самият получава твърде ниски приходи, тъй като по-голямата част от милиардното му състояние е вложена в ценни книжа (които милиардерът залагаше като обезпечение по кредити, за да покрива екстравагантния си начин на живот и да избягва плащането на данъци), освен това дарява сериозни суми за благотворителност. Когато юрисконсултът на данъчните изтъкна, че това не е оправдание да избягва плащането на данъци върху реалните си доходи, милиардерът не го наруга. Той просто отвърна: „Изчакайте, докато започнем ние да правим законите. Това ще стане съвсем скоро“. След което вече наруга представителя на данъчната служба.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 10 юли - 16 юли

 

1. Никола Бьогле. Пътника без лице. Ентусиаст

2. Ричард Озмън. Последният дявол. Софтпрес

 

3. Мануела Инуса. Орехови желания. Хермес

 

4. Ирина Вагалинска. Мистерии в Хераклея Синтика. Ноус

 

5. Владимир Сотиров. На планина с деца. Ракета

Продължава...

„Ще те намеря“ или още един зашеметяващ трилър на Харлан Коубън

Нищо в този живот не изчезва без следа...

„Ще те намеря“ (Колибри, превод Надя Баева, художник на корицата Живко Петров) ни напомня, че нищо в този живот не изчезва без следа, миналото непрестанно се завръща под една или друга форма. Дейвид и Черил Бъроуз притежават всичкo, за което човек би могъл да мечтае, но една нощ ги сполетява кървава трагедия, която променя живота им завинаги. Пет години по-късно след ужасяващата нощ Черил е омъжена повторно, а Дейвид излежава доживотна присъда за убийството на сина им Матю. Но тогава при него идва сестрата на бившата му съпруга и му показва снимка на дете, което удивително прилича на Матю. След разтърсващата среща Дейвид планира мъчително бягство от затвора, решен да направи това, което изглежда невъзможно – да спаси сина си, да изчисти собственото си име и да открие истинската история на случилото се в онази опустошителна нощ.
Роден през 1962 г. в Ню Джърси, САЩ, Харлан Коубън е автор на десетки книги в жанра „психологически съспенс“, от които са продадени над 70 милиона екземпляра в цял свят. Всеки един от седемте последователно издадени романа - „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има безупречна екранизация – едноименният филм на Гийом Кане печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е първият писател, който е носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература – „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“. Името му фигурира в списъка на 50-те най-велики автори на мистерии и трилъри на всички времена. През 2011 г. Харлан Коубън получава Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към творци със  специален принос към културата на международно ниво. Следва откъс.

В МОМЕНТА ТЕЧЕ ПЕТАТА ГОДИНА от доживотната ми присъда за убийството на собственото ми дете. Изпреварвам описанието на събитията: не го направих аз.
Синът ми Матю беше на три години, когато бе брутално убит. Той беше най-прекрасното в живота ми, а после вече го нямаше и оттогава аз излежавам доживотна присъда. Не метафорично. Или е по-редно да кажа не само метафорично. Това във всички случаи щеше да си е доживотна присъда, дори да не бях арестуван, съден и пратен в затвора.
Но в моя случай, в този случай, доживотната ми присъда е и метафорична, и реална.
Знам, че се чудите как е възможно да съм невинен.
Ами просто съм такъв.
Само че не се борих и не настоявах за невинността си с всяка своя фибра.
Не го направих. Вероятно произтичаше от метафоричната присъда. Не ме интересуваше особено дали ще ме обявят за виновен. Знам, звучи шокиращо, но това е истината. Синът ми е мъртъв.

Продължава...

Откъс: „Момичетата от пансиона“, преследвани от призрака на миналото

Симон Сейнт Джеймс, превърнала се във феномен сред авторите на мистерии със свръхестествен елемент, за първи път у нас
 

Единственият сигурен спътник в живота е страхът. Това е универсална емоция без универсална форма. Така мисли канадската авторка Симон Сейнт Джеймс, която черпи вдъхновение както от явните, така и от по-фините страхове – тези, които на пръв поглед не се забелязват, но са винаги там, потънали дълбоко в сенките. Именно спектърът на това изконно човешко усещане съживява „Момичетата от пансиона“ (Бениториал, превод Майре Буюклиева), дава плътност на готическата атмосфера и превръща историята в реалност.
„Айдълуайлд Хол“ е място за отхвърлените, за нежеланите, за проблемните момичета. Но някъде насред лабиринта от зловещи коридори и потискащи запуснати стаи четири съквартирантки намират истинското приятелство. Прошепнатите помежду им страхове ги сплотяват, обаче всяка крие своите тайни. Започват да се случват необясними неща и момичетата разбират защо в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от призраци. Историите за духове звучат прекалено правдоподобно. Особено след като една от тях изчезва.
Шейсет години по-късно изоставеният „Айдълуайлд Хол“ е обявен за реставрация. След като разбира, че нов собственик e решен да ремонтира и съживи стария пансион, журналистката Фиона Шеридън е решена, че няма да остане безпристрастна. Все пак двайсет години по-рано точно на това място е открито тялото на мъртвата ѝ сестра. И въпреки че приятелят ѝ е осъден и излежава присъда за престъплението, интуицията на Фиона ѝ подсказва, че разкритията по случая не са цялата истина. Колкото повече задълбава в злокобната историята на пансиона обаче, толкова по-ясно става, че училището крие дълго пазени тайни. И с всяко следващо парченце от пъзела Фиона осъзнава, че призрачният шепот не е просто ехо от миналото, а предупреждение, че злото никога не си е тръгвало.
„Момичетата от пансиона“ е съвършена смесица от  мистерия със свръхестествен елемент и психологически съспенс, която, подобно на красив танц, с всяка следваща стъпка води все по-близо до жестоката истина. Историята се разгръща пласт след пласт, а Симон Сейнт Джеймс с елегантност и грация въвлича читателите в мрежа от тайни, която едновременно завладява и тревожи, вълнува и смразява кръвта.
Симон Сейнт Джеймс прекарва двайсет години зад кулисите на телевизионния бизнес, преди да се отдаде на писане на пълен работен ден. Живее в покрайнините на Торонто, Канада, със съпруга си и една разглезена котка. Пристрастена е към сушито, готическите романи от 70-те години на миналия век, дъждовните дни, кафето и „Шерлок“ по Би Би Си. Можете да я намерите във Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Гудрийдс и Пинтерест (но не на всички места едновременно). Следва откъс.

Пролог
Барънс, Върмонт
Ноември 1950 г.
Докато момичето се изкачваше по склона на „Олд Барънс Роуд“, слънцето се скри под хоризонта. Нощта падаше, а ѝ оставаха още около пет километра пеша.
Въздухът тук посиняваше на свечеряване, ставаше лилавеникав и студен. Светлината размиваше дребните подробности на пейзажа, сякаш ги гледаш през димна завеса. Момичето примижа и хвърли поглед през рамо към пътя, откъдето беше тръгнала нагоре. Вятърът рошеше косата ѝ и пропълзяваше през тънката материя на якичката ѝ. Колкото и да се взираше, не видя никого зад себе си.
И все пак по-бързо, помисли си тя.
Забърза се по склона. Здравите ѝ ученически обувки пердашеха по камъчетата на разбитата улица, а дългите ѝ крака се огъваха като на новородено жребче, което се опитва да запази равновесие. Сивата вълнена пола, с която бе облечена, ѝ беше омаляла – вече стигаше до над коленете ѝ, – но нямаше какво да се направи. Полата от униформата ѝ беше прибрана в куфара, който се удряше в краката ѝ. Съвсем скоро щеше отново да я сложи.
Ако имам късмет.

Продължава...

„Блусът на мъртвеца“ - мафията и джазът в криминална схватка

Рей Селестин събира в романа си страшилището Ал Капоне и легендарният Луис Армстронг
 
„Блусът на мъртвеца“ ни пренася в Америка през 20-те години на ХХ в., където из упадъчните улици и тайни барове на Чикаго бродят мафиоти и не кой да е, а самият легендарен джаз музикант Луис Армстронг. Авторът Рей Селестин съчетава фикция с реални личности и събития в романа си, който от „Таймс“ определят като „вълнуваща картина на опасен град, където жестокото насилие съжителства с обаятелна музика“.
 

„Блусът на мъртвеца“ излиза под знака на издателство „Кръг“ в мелодичния превод на Юрий Лучев, а за корица е използвана оригиналната визия – адаптирана за българското издание от Стоян Атанасов (Kontur Creative).

Това е вторият роман от серията „Градски блус квартет“ на английския писател, който обаче може да се чете напълно самостоятелно. Тук Селестин надминава себе си, а залозите в криминалната загадка са по-високи от всякога. Луис Армстронг отново е ключов играч в жестоката мистерия, чието действие се развива през 1928 г. в Чикаго – време, в което цари расово разделениe и масова корупция. Това е и пикът на Сухия режим, когато контрабандата на алкохол процъфтява, а пипалата на подземния свят са плъзнали из целия град. 

Сюжетът на „Блусът на мъртвеца“ се заплита около безследно изчезналата посред бял ден младата наследница на една от най-богатите фамилии в Чикаго. В малка уличка пък е открито обезобразеното тяло на гангстер, а тържеството на корумпирани политици в луксозен хотел – полято с отровно шампанско – завършва с няколко трупа и множество въпроси.

Детективите Майкъл Талбът и Айда Дейвис от агенция „Пинкертън“, добре познати от първата книга „Убийствен джаз“, поемат случая с изчезналата наследница, но разследването им е възпрепятствано от невидим враг и се заплита на всяка крачка. Междувременно Данте Кавалера – млад контрабандист на алкохол, е нает от Ал Капоне, за да разследва „отровното празненство“, а криминалният фотограф Джейкъб Русо се опитва да разплете жестокото убийство на гангстера…

 
Самият Армстронг се бори да не бъде въвлечен в конфликта и да усъвършенства собствения си музикален стил на фона на расизма, който му пречи да достигне до бяла публика. Тъкмо той се оказва мостът между двете лица на Чикаго.

„Блусът на мъртвеца“ е задължителна за почитателите на джаза, за заинтересованите от историята на организираната престъпност и влиянието й върху днешното американско общество, както и за всеки читател, който обича добрите криминални истории, които държат в напрежение до последната страница.

Рей Селестин е английски писател и сценарист. Добива известност с криминалната тетралогия „Градски блус квартет“, с която разкрива автентични моменти от джаз сцената на Ню Орлиънс („Убийствен джаз“), Чикаго („Блусът на мъртвеца“), Ню Йорк и Лос Анджелис. Носител е на множество награди за криминална литература и книгите му често са отличавани като особено добри.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 3 юли - 9 юли

1. Джон Гришам. Призраци на Камино. Обсидиан

2. Жоел Дикер. Диво животно. Колибри

 

3. Хенри Кисинджър, Ерик Шмит, Даниел Хутенлохер. Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще. Труд

 

4. Петър Дънов. За България и бъдещето на човечеството. Хермес

 

5. Лилия Старева. Морски приказки. Жанет 45

Продължава...

По следите на „Пътника без лице“

Никола Бьогле разкрива едно от най-мрачните извращения на нашето общество

След като даде силен старт на новата си поредица с психотрилъра „Последното послание“, Никола Бьогле представя нейния втори роман у нас. „Пътника без лице“ (Ентусиаст, превод Иван Баталов) е завладяваща криминална история, в която, напълно в стила на автора, са вплетени зловещи легенди и реални факти.

В тази книга писателят разглежда едно смущаващо и безнаказано престъпление от близкото минало, което няма да остави читателите равнодушни. Главната героиня в поредицата, инспектор Грейс Кембъл, е замесена лично в случая, което я сблъсква с най-големия ѝ кошмар. А страхът ѝ е зарàзен.

В началото на историята Грейс намира анонимна бележка пред прага на апартамента си, която ѝ действа като електрошок и я оставя без избор: трябва да отвори тайната врата в дома си и да се изправи пред тревогите, които я преследват от дете.

От най-затънтените краища на Шотландия до горите на Шварцвалд, където оживява една от най-страшните приказки на Братя Грим, Грейс ще се озове пред фантомите от своето минало и ще се сблъска с безскрупулните членове на тайнствена организация, чиято дейност е толкова потресаваща, че излиза извън пределите на човешкото въображение. За да се срещне накрая с Пътника без лице и да потърси отговори на въпросите, измъчващи я от години.

С този приковаващ вниманието трилър Никола Бьогле ни потапя в най-ужасяващите перверзии на човечеството и кара хората да се замислят: А ако сред онези, притежаващи най-голямата власт и управляващи света, се крият чудовища без лица?

„Напрегнато и изтощително разследване, в което най-първичните ни страхове се срещат с най-злокобните стратегии за управлението на света“, коментират от френския вестник „Nice Matin“. „Приключение, което принуждава героинята да се изправи срещу своята тъмна страна и кани публиката да си зададе въпроси, чиито отговори няма да хареса.“

За автора

Никола Бьогле е френски писател и сценарист. Започва кариерата си като водещ, редактор и артистичен директор в телевизия М6. През 2011 г. публикува дебютния си роман „Първият череп“ под псевдонима Никола Скер. След излизането на обявения за бестселър „Пациент 488“ Бьогле печели няколко престижни френски литературни награди: Наградата за криминален роман на библиотекарите; Наградата за популярен роман; Наградата за нов глас в криминалната литература. Книгата е преведена на няколко езика. Следващите му романи „Заговорът“ и „Дяволският остров“, както и първите две заглавия от новата му поредица „Последното послание“ и „Пътника без лице“, също се превръщат в бестселъри. Книгите му са продадени в общ тираж от над 1 милион екземпляра.

Продължава...

Къде са крачили българските революционери, поети и царе

В новия пътеводител „52 исторически разходки из България“ от Ели Иванова. Авторката на блога „Друми в думи“ се завръща с нови 52 дестинации – този път насочени към любителите на българската история.

Българските земи пазят останки от хилядолетна история, от древни цивилизации, от битки, нашествия и дела на велики герои.

По стъпките им – из закътани пътечки, далеч от обичайните туристически маршрути – се впуска обичаната авторка на блога „Друми в думи“ Ели Иванова, която продължава поредицата за красотите на България, започнала с „52 екопътеки за всеки“ и „52 по-малко познати пътеки за всеки“, и ни подарява още „52 исторически разходки из България“.

В новата си книга пътешественичката с око за скрити съкровища ни отвежда до крепости, манастири, скални светилища и места, свързани със старата и по-новата история на земите ни.

Предназначена е за широк кръг читатели, които се интересуват от миналото ни и обичат да прекарват свободното си време сред природата,  „52 исторически разходки из България“ представя 52 маршрута до над 100 забележителности.

Ели Иванова минава през крепости и руини, средновековни църкви и древни светилища, покрай праисторически пещери, дали подслон на първите хора по тези земи, и по пътища, по които са крачили нашите революционери, поети, царе. А по пътя към тези места, тя обръща внимание и на неизменната красота на българската природа – на водопадите и скалите, на спиращите дъха гледки, тучните поляни, бистрите студени извори, закътаните морски заливи и потайните горски пътеки.

От древното скално светилище до село Небеска в Родопите през връх Мечит и Поповото езеро в Рила и Пирин до огромното културно и историческо богатство на Стара Планина и Предбалкана, както и малко познати кътчета из Краище, Странджа и Сакар планина,  „52 исторически разходки из България“ е истинско богатство за всеки пътешественик, поел по следите на българското минало и отворил сърцето си за богатите на истории и легенди кътчета из страната.

Обогатена с полезни съвети, точни координати, информация за достъпността и трудността на маршрутите, книгата на Ели Иванова ни приканва да се запознаем отблизо с историята на България, докато създаваме нови спомени и оставяме душата и ума да пътешестват на воля. А да опознаем родината, е първата стъпка към това да се грижим към нея и да заобичаме нейните разнообразни красоти и нюанси.  Следва откъс.

Хайдушките водопади край Берковица

Начална точка: 43.235867, 23.093831
Водопади: 43.205717, 23.058017
Трудност: 3/5
Продължителност: час и половина в посока
Забележителности: водопади, панорамни гледки
Други места наблизо: връх Ком, Клисурски манастир, Вършец – водопадите Заножене и Райски кът
Хайдушките водопади са чудесно място за сравнително лека разходка, подходяща за хора от всички възрасти. Пътеката се движи край Голяма река, която образува по течението си множество прагове и водоскоци. Най-атрактивни са двата водопада в края на маршрута. Там няколко по-малки реки се сливат и образуват Голяма река. Местността наоколо е защитена и носи името Хайдушки водопади.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 юни - 2 юли

 

1. Давид Лагеркранс. OBSCURITAS. Мрачна музика. Изток-Запад

2. Сара Джио. Лека нощ, Джун. Хермес

 

3. Ингрид фон Ойлхафен, Тим Тейт. Децата, които Хитлер отвлече. Кръг

 

4. Марк Твен. Един янки в двора на крал Артур. Сиела

 

5. Брандън Сандерсън. Алкатрас срещу злите библиотекари. Артлайн

Продължава...

Откъс: „Диво животно“ на Жоел Дикер държи в напрежение до изненадващата развръзка

След „Загадката на стая 622“ „Диво животно“ е вторият „женевски“ роман на Жоел Дикер – творба, в която преливането на привидно и действително държи в напрежение читателя до изненадващата развръзка.
 

„Диво животно“ (Колибри, превод Красимир Петров, корица Живко Петров) излиза в оригинал през 2024 година. Всичко започва с подготовката и извършването на въоръжен обир на бижутериен магазин в Женева. Каква е връзката на маскираните нападатели с обитателите на разкошната къща с прозрачни стени в луксозното предградие Колони на брега на Женевското езеро? Какво се таи зад красотата на Софи, привлякла недискретния поглед на иначе безупречния във всяко отношение полицай Грег? Кой е тайнственият скитник, който броди наоколо и чиято поява ще преобърне битието на две семейства?
Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Дебютният му роман, „Последните дни на нашите бащи”, получава Наградата на женевските писатели през 2010 година. През 2012 г. излиза романът „Истината за случая „Хари Куебърт”, който се превръща в международна сензация. За него Дикер печели последователно Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и Награда „Гонкур” на гимназистите.  Правата за издаването му са купени в повече от 30 страни, а продажбите надвишават 3 000 000 екземпляра. След феноменалния успех на „Истината за случая „Хари Куебърт” Дикер затвърждава таланта си с блестящата семейна сага „Книга за Балтиморови” и  с романи като „Случаят „Аляска Сандърс“ и „Загадката на стая 622“.

Освен че издава „Диво животно“, по желание на читателите „Колибри“ преиздава бестселъра „Истината за случая „Хари Куебърт” в превод на Росица Ташева. Романът има ново художествено оформление, дело на художника Живко Петров.  Следва откъс.

Къщата беше модерна. Голям куб, изцяло от стъкло, с плосък покрив, сред безупречно поддържана градина, с инфинити басейн и просторна тераса. Имотът от всички страни бе заобиколен от гора. Мястото представляваше същински оазис, райско кътче, далеч от погледите, до което се стигаше по частен път. По примера на къщата, излезли сякаш от красив блян, нейните обитатели Арпад и Софи Браун бяха идеалната двойка и освен това имаха две прекрасни деца.
Тази сутрин Софи отвори очи точно в шест часа. От известно време бе започнала да се буди по едно и също време. До нея съпругът ѝ Арпад все още спеше дълбоко. Беше неделя и много ѝ се искаше да подремне още малко. Обърна се на другата страна, но напразно. Накрая стана безшумно от леглото. Облече халата и слезе в кухнята. Приготви кафе. След седмица Софи навършваше четиресет години и беше по-красива от всякога. Косите, кожата, прекрасна телом и духом. Никога преди не се бе чувствала така щастлива и удовлетворена.
По същото време, на няколко километра оттам, в центъра на Женева, сиво пежо минаваше по пустия булевард. Беше стар модел, с френски регистрационен номер. В утринния здрач фигурата на водача едва се открояваше през предното стъкло. Колата ненадейно привлече вниманието на полицейския патрул. Синята светлина на сигналните лампи озари околните фасади. Пежото спря на отбивката към близката бензиностанция. Полицаите провериха водача и колата. Всичко беше наред. Един от тях запита мъжа по каква работа е в Женева. „Посещение у роднини“, отвърна той. Видимо удовлетворени, полицаите си тръгнаха. Водачът за пореден път се поздрави, че е избрал кола на старо и преди всичко, че я купи съвсем законно. Най-добрият начин да минеш незабелязано. Макар че тази кола едва ли би могла да му служи дълго. Все пак достатъчно, за да има време да обърне наопаки едно добре уредено битие.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 19 юни - 25 юни

 

1. Дейвид Балдачи. Недовършена работа. Обсидиан

2. Тило Вюдра. Ален и Роми. Една любов в Париж. Инфодар

 

3. Марио Варгас Льоса. Лудориите на лошото момиче. Колибри

 

4. Кольо Гилъна, Борислав Колев. Извън контрол. Сиела

 

5. Стивън Хокинг, Луси Хокинг. Ти и вселената. Бард

Продължава...