„Премиерите на демокрацията“ се струпаха в „Книжен ъгъл“!

Нашият известен карикатурист Чавдар Николов, един от създателите на „Прас-прес“, издаде книгата „Премиерите на демокрацията“ за двадесет и двамата министър-председатели на България от 1989 до 2024 година. Книгата-албум с 229 карикатури и 24 разказа за премиерите, белязали прехода от тоталитаризъм към демокрация, е достъпна най напред в „Книжен ъгъл“!

„По-добре да осмиваме политиците, отколкото да ги обезглавяваме“ - Кенет Бейкър

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 27 ноември - 3 декември

1. Джеймс Макбрайд. Бакалницата „Небе и земя“. Озон букс

2. Олга Маркова, Момчил Карамитев. Рицарят на Доброто. Изток-Запад

 

3. Цочо Бояджиев. Животът през Средновековието. Фондация Комунитас

 

4. Николай Райнов. История на изкуството. Скай принт

 

5. Луис Грейг. Вихър. Дакелче

Продължава...

Откъс: Битки за справедливост от Джон Гришам в „Несправедливо осъдени“

Десет истински истории, по-шокиращи от всяка художествена измислица

Това е втора документална книга след „Невинният“, в която Джон Гришам разказва разтърсващи истории за опорочени съдебни процеси, завършили с присъда доживотен затвор или смърт. Тя е в съавторство с Джим Макклоски, основател на организацията „Центуриони“, бореща се за свободата на несправедливо осъдените.
Основана на задълбочен анализ и поднесена увлекателно и напрегнато, както само Джон Гришам може да пише, „Несправедливо осъдени“ (Обсидиан, превод Надежда Розова) е история за битката за справедливост, когато тя изглежда почти изгубена.
Джо Брайън е обвинен в жестокото убийство на съпругата си, макар във фаталната нощ да е на 200 километра от местопрестъплението. Поради опороченото разследване той лежи в затвора 34 години.
Кларънс Брандли прекарва 9 години в отделението на смъртниците за убийството на 16-годишно момиче. Шест дни преди датата на екзекуцията му Апелативният съд го обявява за невинен, след като истинският извършител е открит.
Тод Уилингам и трите му малки дъщери спят, когато в къщата избухва пожар. Осъден е за тройно убийство чрез умишлен палеж и е екзекутиран със смъртоносна инжекция. Тод не дочаква деня, в който е оневинен.
Марк Джоунс и двама негови приятели търсят клуб в Савана, където да прекарат последната му ергенска вечер. Очевидец на улично убийство свидетелства, че колата им „прилича“ на онази, от която е видял да се стреля. Въпреки многобройните оневиняващи ги доказателства тримата излизат от затвора чак след 26 години.
Невероятно въздействащи разкази за човешки трагедии и битката за справедливост, когато тя изглежда почти изгубена. Следва откъс.

Когато Джо Брайън е във втори клас, той се запознава с бъдещата си съпруга Мики Блу, която е в първи. Очевидно са твърде малки да мислят за романтична връзка, но остават взаимно в полезрението си, докато растат в своите съседни градчета в Тексас. Мики е популярна в училище, но не е особено ученолюбива и прилежна. Джо рядко се запознава с нови хора и не е много общителен. Често остава с впечатлението, че Мики не го забелязва. Когато са тийнейджъри, тя излиза с неговия брат близнак, а той – с нейна братовчедка. Имат и други връзки и по някое време разбират, че са с неподходящите хора. Когато Джо най-сетне събира смелост да покани Мики на среща, тя бързо се съгласява и само след седмици са неразделни.
И двамата искат да станат учители и заминават да учат в различни колежи, макар да имат една и съща цел. И двамата обичат децата и вярват, че образованието е ключът към щастливия и успешен живот. Когато се женят през 1969 г., Мики е учителка в начално училище, а Джо преподава латински и английски и тренира отбора по плуване. Той има малък служебен апартамент, в който прекарват най-щастливите си години. Отдадени са един на друг и на своите ученици. Мечтаят за голямо семейство, но след три години брак научават тъжната новина, че Мики не може да има деца. Съкрушени са, но нещастието ги сближава още повече.
През 1975 г. те се връщат в Клифтън, Тексас, родния град на Мики. Родителите ѝ все още живеят там, семейството е уважавано и известно.

Продължава...

Човекът на война в повратния „Ноември 1942“ на Петер Енглунд

Необикновените истории на 40 личности разкриват истинското лице на войната в този новаторски труд

Паметният „Ноември 1942 г.“, когато настъпва повратната точка във Втората световна война, оживява през очите на съвременниците в мащабното историческо изследване на един от най-изявените шведски историци Петер Енглунд (Сиела, превод Любомир Гиздов).

Сред страниците му Енглунд се доближава до истинското лице на войната и насочва фокуса си към събитията от „Ноември 1942 г.“, но не през призмата на бойните полета, политическите тактики и военните лидери, а през историите на 40 личности от целия свят.

Оставили богат документален материал за своите преживявания, мисли и чувства в този период, разказите на тези личности изкарват на преден план всички онези детайли, които обикновено може да откриете само в бележка под линия. По този начин пред читателя се разгръща богата плетеница от биографии и съдби, запечатала какво наистина е представлявала войната за отделния индивид.

Експериментално в подхода си, изследването на Петер Енглунд ни представя своите dramatis personaes – сред тях има както популярни личности като Албер Камю, Василий Гросман, Лидия Гинзбург, Ернст Юнгер, Вера Бритън, така и със съвсем обикновени хора, изправили се срещу немислими предизвикателства.

Базирана изцяло на често непознати досега лични дневници и спомени, „Ноември 1942 г.“ ни среща с  пехотинци в Сталинград, американски пилоти в Тихия океан, младо момиче в Шанхай, студентка в Париж, домакиня от Лонг Айлънд, китайски корабокрушенец, затворник в концлагера „Треблинка“, корейска пленница на японците, германски подводничари, създателите на първия атомен реактор в Чикаго, а също и с тези, които снимат един филм, обречен да стане класика: „Казабланка“.

В тази изключително новаторска и вълнуваща книга шведският учен успява да сведе епохалното събитие до неговия основен компонент – индивидуалното преживяване. А то е от критична важност в месец като  „Ноември 1942 г.“, когато войната рязко сменя посоката си и след него е само въпрос на време силите на Оста да загубят.
 

Давайки глас на истинските потърпевши от тази глобална катастрофа, Петер Енглунд има за цел да представи необхватния ѝ ужас в най-големия му мащаб – без да превръща жертвите в историческа формалност или просто част от една обща цифра.
 

Впечатляваща по мащаба си и изпълнена с истинско уважение към паметта на всички загинали, тази смела историческа панорама пресъздава с поразителни детайли преживяванията на обикновения човек, изправен срещу необикновени предизвикателства.

Продължава...

„Теодорос“ от Мирча Картареску - мащабна фантазия, развихрила се в една паралелна вселена

Излезе романът „Теодорос“ от известния румънски писател Мирча Картареску. За радост на многобройните му почитатели в нашата страна авторът пристига в България за премиерата на книгата. Той ще бъде специален гост на Софийския международен литературен фестивал и на издателство „Хермес“ по време на Коледния панаир на книгата в НДК. 

Закърмен от дете във Влахия с епичните разкази на майка си за родната ѝ Елада, в сърцето на малкия Тудор покълва семето на амбицията – някой ден той ще се изравни със славния Александър Македонски по богатство и приключения! Тудор расте дързък и смел, непокорен и целеустремен. А когато заминава за гръцкия архипелаг, бързо става известен като Теодорос – безмилостния пират, от когото всички се страхуват. Младият мъж не се спира нито пред грях, нито пред злодеяние, за да постигне своето предопределение. Той живее в гори и манастири, става свидетел на битки и чудеса и накрая успява. Животът му завършва като Теодорос II – император на Етиопия.
В своя квазиисторически роман Мирча Картареску разглежда вечния въпрос за човешката душа като арена на битката между Доброто и Злото. Ако е вярно, че когато умреш, ангели и демони се борят за душата ти, за Теодорос не е имало по-жестока битка. Може ли той – алчен за слава, бандит и пират, ужасът на гръцките морета – да се издигне до благословените небеса и да премине портите на рая? Или заслужава горящите пламъци на ада?
Мирча Картареску разказва епос, който изобилства с митове, свещени текстове и легенди, оформили нашия свят. Истории за любов и приключения, реални и фантастични, сладострастни и жестоки. Авторът преплита историческото, легендарното и философското с удивително красиви пасажи, за да създаде вселена, която обхваща времето от Сътворението до наши дни и стига дори по-далеч – до Страшния съд. Една всеобхватна и пламенна творба, която ни пита каква е цената, която трябва да платиш, за да изпълниш съдбата си. Преводът е на Иван Станков.
Мирча Картареску е румънски писател и литературовед, издаван във всички европейски страни, в Латинска Америка и САЩ. Роден е на 1 юни 1956 г. в Букурещ. Преподава литература в Букурещкия университет, а през годините е бил гост лектор в университетите в Амстердам, Виена, Берлин, Колумбийския университет в САЩ. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и литературна критика. Носител е на много национални и международни литературни награди. На български са издадени трилогията му „Ослепително“, романите „Защо обичаме жените“, „Носталгия“, „Соленоид“. За последния му роман „Теодорос“ немското издание Die Zeit пише: „Уникална книга на световно ниво“. Преводът е на Иван Станков.
Пишейки „Теодорос“, живях в приказки за любов, в приказки героични, в приказки жестоки, в приказки реални и фантастични, сладострастни и сурови, случващи се в различни географски пространства и исторически времена, забавлявах се с прецизното им пресъздаване, но и с иронична усмивка. Задълбах в разклоняващите се пътеки на Библията, на светата етиопска книга Кебра Нагаст и на нашата Александрия, намирах във всички тях една експресивност удивителна и безкрайна. Насред пандемията, насред войните, сред депресиите и разочарованията на днешния ден, имах нужда да поживея известно време в тишината на зографисан в синьо и цинобър параклис от един свят, който постоянно се обръща, подобно на слънчогледа, към красотата – единственото нещо, което наистина ценя“, казва Картареску.  Следва откъс.

– Наистина ли си виждала ангели? – често питаше ти майка си, а тя излъгваше и теб, и децата от някогашния остров Тинос, понеже не би ококорил очи от удивление, ако ти е кажела истината, защото само албатроси се виели над манастирите, а ангелите от нейните видения били всъщност нарисувани по стените на църквите, където слизали сред хората и животните, както в някогашните времена, а златистото по пръстите ѝ било от жълтия прах от венчетата на цветята.
– Виждала съм, Теодорос. Имат лица като светкавици и очи с цвета на небето, доста отдалечени към слепоочията, с уста и устни добре оцветени, кои нивга се не разтварят, за да говорят, понеже те говорят право на сърцето ти. Ако влязат в одаята ти, по прозорците се образуват ледени цветя, тъй като образуват около себе си студена вихрушка. Имат по четири крила, а най-силните от тях по шест, с набити бисери по тях. С широките си ноздри надушват отдалеч греха и на ята пристигат да вземат живота на онзи, който е убил, прелюбодействал или е споменавал напразно името Господне. Където има леш, там се събират орлите. Съсичат го със саблята или го вземат в силните си ръце, изписани със синкави еврейски слова, излитат с него над скалите и го пускат от небесната слава, та да стане долу на парчета.

Продължава...

Ясен Гюзелев илюстрира „Всички приказки на Оскар Уайлд“

Издателство „Колибри“ представи ново издание с всички приказки на гениалния Оскар Уайлд в превод на Жечка Георгиева с илюстрации на Ясен Гюзелев

Когато през 1888 г. Уайлд публикува „Щастливия принц и други истории“, той не очаква много от тази книга. А тя му носи първия голям търговски успех. Словесно изящество, артистичност и острота на ума бликат от всяка страница. В сборника съжителстват вълшебни приказки, разкази за животни, сатирични иносказания. Страниците са изпълнени с неговото несравнимо чувство за хумор и елегантен изказ, които той ще доразвие до съвършенство в пиесите си. 

Ясен Гюзелев e един от най-изтъкнатите илюстратори в наши дни. Неговото изкуство се характеризира с брилянтна техника, вдъхновена от Ренесанса, добрите реалистични школи от XIX век, през прерафаелитите до сецесиона. В същото време творбите му са модерни по своята концепция за дизайн, гледни точки, игра между светло и тъмно.
В списъка на книгите, които е илюстрирал, са заглавия като „Алиса в Страната на чудесата” и „Алиса в Огледалния свят” на Луис Карол, „Пинокио” на Карло Колоди, „Дама пика“  на А. С. Пушкин, „Дон Кихот” на Сервантес, приказки на Братя Грим и Оскар Уайлд, творби на Джон Ръскин, Чарлс Дикенс, Артър Конан Дойл, Бокачо, Жул Верн, Ибсен, митологичните истории за „Артур и Екскалибур” и „Орфей и Евридика”, разкази за живота на личности като Сократ и Микеланджело и др.
Печелил е международни и национални отличия за илюстрация, сред които приза за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня и наградата за илюстратор „Константин Константинов“. Два пъти е получавал наградата „Христо Г. Данов“, като  през 2022 г. тя е за илюстрациите в изданието „Орфей и Евридика“ от Иван Б. Генов (изд. „Колибри“).
 

Оскар Уайлд (1854-1900) е гениален ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и на обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Пише и издава два сборника с приказки – „Щастливия принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Слава му носят стотиците му афоризми и анекдоти. Ексцентричността, хапливото му остроумие и блестящото умение да води разговор са негова запазена марка. Следва откъс.
 

Из „Звездното дете“

Имало едно време двама бедни дървосекачи, които се прибирали у дома през гъста борова гора. Времето било зимно, а нощта – пронизващо студена. Сняг покривал с дебел слой земята, клоните и дърветата; скреж постоянно прекършвал тънките вейки от двете им страни, както вървели, а когато се добрали до Планинския поток, той висял неподвижно във въздуха, целунат от Ледения крал.
Било толкова студено, че дори животни и птици се чудели какво да правят.
– Уф! – казал Вълкът, докато куцукал през храсталака с подвита между краката опашка. – Това време е направо зверско. Защо Правителството не вземе мерки?
– Чик-чирик, чик-чирик! – цвърчали Зелените сипки. – Старата земя е мъртва и са я покрили с бял саван.
– Земята ще се жени и това е венчалната ѝ рокля – шепнели си Гургулиците. Розовите им крачета били премръзнали, но те смятали, че е техен дълг да гледат на положението в романтична светлина.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 20 ноември - 26 ноември

1. Жозе Родригеш Душ Сантош. Тайната на Спиноза. Хермес

2. Трейси Шевалие. Маестра. Обсидиан

 

3. Георги Борисов. Моите истории. Колибри

 

4. Мирослав Христов. Очаквани места. Издателство за поезия Да

5. Списание Дъга бр.2/ 2024 г. Комикс манифактура

Продължава...

„Повече“: Как стигнахме до днешното развитие на икономиката

Британският журналист Филип Коган изследва 10 000 години растеж на световната икономика. Замисляли ли сте се колко различни процеси са нужни, за да могат дори най-малките продукти (като паста за зъби, например) да достигнат до дома ви? 

За сложното и динамично развитие на световната икономика през хилядолетията разказва популярният британски журналист Филип Коган в знаковото издание „Повече: 10 000 години растеж на световната икономика“ (Сиела, превод Елена Савова) Наръчник за всеки, който се интересува от история на икономиката, „Повече“ проследява ключови явления като земеделието, енергията, производството, транспорта, имиграцията, влиянието на централните банки и технологиите, които завинаги променят човешкия живот и тласкат света към все повече просперитет. 

Използвайки дългогодишния си опит като колумнист в The Economist, Филип Коган се захваща с нелеката задача да обобщи 10 000 години развитие и да покаже движещата сила на икономиката, която има също толкова голямо влияние в историята на човечеството, колкото революциите и войните. От възникването на най-ранните цивилизации в древна Месопотамия, през индустриалната революция на Великобритания от XIX век, до процъфтяването на китайската икономика, което изиграва главна роля за благоденствието през последните десетилетия, тази книга е предназначена за онези читатели, които искат да видят пълната картина на световното икономическо развитие. 

Филип Коган обръща необходимото внимание и на историческото значение на икономиките извън Запада – Китай, Индия и ислямските империи, както и на мащабните промени в Европа след края на Средновековието, които обуславят нейната лидерска роля в следващите векове.

Онагледена с множество примери от миналото, както и от развитието на големи съвременни брандове като Amazon и Coca Cola, „Повече“ разкрива пред читателите колко сложни всъщност са били икономиките в историята и как много от чертите, за които мислим, че са само част от нашето време, са съществували в продължение на хиляди години. 

А от всички фактори, допринесли за съвременното благоденствие и просперитет, най-важният е комуникацията и сътрудничеството между хората, които раждат „Повече“ идеи, повече търговия и в крайна сметка най-важното – повече свобода.  Следва откъс.

Истинският смисъл на прогреса

Има една мисловна школа, която омаловажава икономическия растеж и манията по статистическите данни за брутния вътрешен продукт (БВП). В живота, разбира се, има и по-важни неща от стоките и услугите. За да разберем обаче как съвременните хора са облагодетелствани от икономическия растеж, нека се върнем 600 години назад, към ранния XV век. 

Ако сте се родили в Европа през 1420 г., първата ви битка би била да оцелеете през първите година или две от живота си – смъртността в ранна детска възраст в този период е около 30%. Типичният европейски селянин през Средновековието е имал много малко мебели освен някой и друг стол, на който да седне (при това не става дума за тапицирани фотьойли), и сламеник, на който да спи (вероятно пълен с бълхи и въшки), нямал никакво лично пространство (всички спели заедно близо до огъня – единствения източник на топлина), разполагал с малко домакински прибори (ножове, но не и вилици или лъжици), както и много малко светлина нощем (свещите били много скъпи). 

Изборът на храна бил крайно ограничен и нямало хладилници, които да я опазят от разваляне. В предмодерен Китай над четири пети от цялата енергия, необходима на хората, идвала от просо, пшеница, ориз и царевица. Европейците оцелявали с черен хляб и зеленчуци, сготвени на яхнии и супи. Месото и рибата били редки деликатеси. Заради лошото хранене хората били по-дребни, отколкото са днес. Нямало течаща вода, нито тоалетни с промиване. Всичката вода трябвало да се носи до дома, обикновено от жените, от селския кладенец или от реката. Колкото до развлеченията, не е имало печатни книги. И без това малцина можели да четат, а и много хора виждали лошо, защото като цяло нямало очила. Разбира се, не е имало радио, нито телевизия. Хората рядко перяли и имали малко дрехи. 

Медицината и стоматологията били примитивни, така че тежко на този, който се разболеел. Жените трябвало да раждат по няколко деца, за да е сигурно, че едно или две ще стигнат до зряла възраст; всяка бременност обаче била хазарт с високи залози. Повече от една на всеки три жени умирали в детеродна възраст. 

Средната продължителност на живота била под 30 години. Ако къщата ви бъде обрана или нападната, не е имало полицейски отряди, които да ви защитят, нито пожарна служба, която да ви спаси, ако дървото или сламата в къщата се запалят.

Ако сте мъж, трудовият ви живот като цяло би преминал на собственото ви парче земя или на земята на стоящите по-високо в социалната йерархия. Ако сте жена, можело да ви вземат на работа като слугиня, докато станете достатъчно възрастна да се омъжите. В брака, освен да вършите домакинската работа, от вас би се очаквало и да доп-ринасяте за отглеждането на реколтата или добитъка или може би да припечелвате малко пари с шиене или предене (от съответния глагол spinning идва и английската дума за неомъжена жена – spinster). Децата започвали да работят от ранна възраст. Повечето хора прекарвали живота си в рамките на няколко километра от мястото, където са се родили; пътищата били първобитни и не е имало влакове или самолети. 

Продължава...

Знаменитият „Авиньонски квинтет“ на Лорънс Дърел е завършен

„Колибри“ представя в един том „Констанс, или самотни занимания, Себастиан, или водещи страсти, Квинкс, или историята на изкормвача“

След „Мосю, или Принцът на мрака“ и „Ливия, или Погребан жив“ за първи път на български език излизат и останалите три части от грандиозното произведение на Лорънс Дърел „Авиньонски квинтет“. В настоящия том са включени „Констанс, или Самотни занимания“, „Себастиан, или Водещи страсти“ и „Квинкс, или Историята за изкормвача“. Преводът е  дело на Паулина Мичева, художник е Люба Халева.

В трите разтърсващи части – „Констанс“, „Себастиан“ и „Квинкс“ – Лорънс Дърел завършва разказа, започнат в „Мосю“ и „Ливия“, първите две части на „Авиньонски квинтет“, за съдбите на своите герои. Въпреки всички разочарования и трагедии, понякога забулени в мистични тайни, те се опитват да възстановят душевното си равновесие и да открият изгубения смисъл на живота.

Действието в настоящия том се развива преди, по време и след Втората световна война в Южна Франция, Швейцария и Египет. Дърел ни показва как войната – чрез смъртта и отлагането на живота – необратимо, непредсказуемо и иронично променя човешките съдби. И въпреки цялата тази лудост по определението на автора този цикъл е „изследване на любовта в съвременния свят“. Някои от героите израстват, други умират, трети полудяват, а тези, които преживяват войната, накрая се завръщат… в Авиньон.

В разгара на Втората световна война Констанс се бори за яснота в свят, обхванат от омраза и необяснима жестокост. Търсенето на здрав разум я отвежда през пустините на Египет до обятията на водача на самоубийствен култ. В Южна Франция тя вижда как приключва една историческа драма – мистериозен разказ, започнал с рицарите тамплиери и завършил с идването на Хитлер на власт.

Себастиан, който всъщност  е тайнственият египтянин Афад, се разкъсва между любовта си към Констанс и вярата си. За да остане верен на гностическото братство, той заминава за Александрия, но съдбата има други планове за него.

„Квинкс“ е петата и последна част от цикъла за Авиньон. В него оцелелите герои (включително измислените персонажи от романа на Бланфорд) се завръщат след войната в Прованс. По различни пътища всички стигат до Пон дю Гар, където се очаква да бъде намерено тамплиерското съкровище. В зоната на здрача между реалния и въображаемия свят се появяват фигури от други времена и други места.

Така завършва този квинтет, последното голямо творение на Лорънс Дърел. Какво представлява той? Роман на идеите, изложба на постмодерни литературни техники, диалог с гностицизма, с фройдистката теория и платонизма, пътешествие в средновековната история, обиколка из Европа, книга с поезия, дневник с размисли… И по думите на самия Дърел – неговата литературна автобиография.

Лорънс Дърел (1912-1990) е англо-ирландски поет и писател, драматург и есеист. Роден в Индия, прекарва почти целия си живот извън Англия – живее по гръцките острови (о. Корфу, о. Родос, о. Кипър), в Египет и в бивша Югославия, обикаля Аржентина. Накрая се установява в Сомиер, Южна Франция, където умира от сърдечен удар на 7 ноември 1990 г. Според критици и читатели Дърел е един от най-изящните стилисти на модерната британска литература и със сигурност най-космополитният автор на ХХ век, а творбите му обединяват всички възможни истории, които могат да се случат на хората. Животът и творчеството му са огледало на разкъсваното от противоречия изминало столетие. На българските читатели е познат с прочутата си тетралогия „Александрийски квартет” и с пътеписите си „Пещерата на Просперо“ и „Горчивите лимони на Кипър“. 

Цикълът от романи „Авиньонски квинтет“ е създаден между 1974 и 1985 година. По думите на проф. Клео Протохристова, независимо от възможните резерви, каквито всяка извънредна амбиция автоматично предизвиква, пенталогията е значим факт на европейската литература: „Още по-ценна е тя за сегашната актуалност, защото представя въздействащ размисъл върху търсенето на смисъл в свят, доминиран от хаос и жестокост. Облъхнат от атмосферата на рицарската доблест, „Авиньонски квинтет“ внушава усещане за собственото си високо предназначение.“

Продължава...

Музика, която свършва капка по капка

„Черно хайку“ на Яна Букова с издание на български, гръцки и английски език 

Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката „Черно хайку“ фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. 

Времето във всичките му превъплъщения – геологично, историческо, биологично – като експеримент, храна и изпитание, красотата на умственото оголване и физическият отпечатък на паметта върху тялото са сред темите, които книгата разглежда. 

Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Авторка е на книги в различни жанрове: стихосбирките „Дворците на Диоклециан (1995), „Лодка в окото“ (2000) и „Записки на жената призрак“ (2018, 2024), сборниците разкази „К като всичко“ (2006, 2018, 2024) и приказки за възрастни „4 приказки без връщане“ (2016), както и на романа „Пътуване по посока на сянката“ (2009, второ преработено издание 2014).

Живее между София и Атина, където е редактор на списанието за поезия и визуални изкуства „ФРМК“ и има издадени четири стихосбирки. Пише критика и теоретични текстове върху проблеми и аспекти на съвременната поетика.

Носителка е на Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2019 г. за стихосбирката „Записки на жената призрак“.

Най-новата ѝ книга, стихосбирката „Черно хайку“ излиза през 2024 г. Същата година книгата се появява на гръцки от издателство Икарос, Атина и на английски като част от сборното издание с поезия на Яна Букова Notes of the Phantom Woman, Ugly Duckling Presse, New York в превод на Джон О’Кейн и Екатерина Петрова.

„Черно хайку“ има тройна премиера на български от Жанет 45, Пловдив, на гръцки от Икарос, Атина и на английски като част от сборното издание “Notes of the Phantom Woman”, Ugly Duckling Presse, NY в превод на Джон О`Кейн и Екатерина Петрова.

От „Черно хайку“ 

Това е музика, която свършва

капка по капка.

Зъб, който го вадиш всяка сутрин.

Както някой, когото много обичаш,

да ти разказва някаква история, която не те интересува,

но не искаш никога да спира

и наричаш това щастие. 

Продължава...

Да четем всеки ден с Hrisilandia

Книжни предизвикателства и вълнуващи препоръки ви очакват в единствения по рода си читателски дневник „365 дни в света на книгите“

Книгите са уют. Книгите са приятелство. Книгите са разговор, който никога няма нужда да приключва. Това ни доказва ежедневно слънчевата Христина Тодорова – създателката на книжния блог Hrisilandia, или едно от най-магичните местенца в родното интернет пространство. 

Точно навреме за да ни вдъхнови да си поставим по-смели книжни цели за 2025 г., Хриси е подготвила предпразнична изненада за онези, които гордо носят титлата „книгохолици“ – вълнуващия читателски дневник „365 дни в света на книгите“. 

По-различен от всички подобни продукти на родния пазар, „365 дни в света на книгите“ е не просто дневник на читателя, а врата към нов и вълнуващ свят, в който четенето не е нито самотно, нито „задължително“ занимание. То е начин да осмисляме света, да разбираме по-добре себе си и хората около нас. 

Допълнено от великолепното оформление на дизайнерката Фиделия Косева-Гайего, сред страниците на това издание ще откриете покана за красиво приключение с главен герой книгите, което мотивира читателите да говорят, пишат и споделят за любимите си заглавия. И още: 

• 4 сезонни предизвикателства;
• 12 месечни предизвикателства, обвързани с празници и важни дати;
• 32 тематични предизвикателства;
• над 250 препоръчани заглавия от различни жанрове и литературни епохи;
• място за вашите записки, цитати и впечатления. 

Подходящ за хора, които вече са открили любовта към книгите, но и за бъдещи читатели, които тепърва искат да развият този навик, „365 дни в света на книгите“ е ценен приятел, с който непрекъснато да разширяваме границите на въображението си. 

Сред страниците на „365 дни в света на книгите“ Хриси продължава мисията си да създава общество от читатели, които живеят и дишат с книгите. Както в блога си със своите уютни снимки, сърцати отзиви и забавни видеа, така и в този дневник тя успява да съхрани истинското предназначение на книгите: да сближават хората. И да достигат до онези, които най-много имат нужда от приятелството им. Следва откъс.

Никога не съм възприемала книгата като обикновена вещ, купчина хартия с мастило, което се шари по страниците ѝ. Винаги съм вярвала, че книгите разговарят с нас и виждат неща, за които ние нямаме очи. Избират ни измежду хилядите читатели в книжарници и библиотеки и разбират, че точно в този момент имаме нужда да научим тяхната история. Няма по-верни приятели от тях, които дори в мълчанието си намират начин да ни прошепнат добронамерен съвет или думи на утеха. 

Първият ми такъв „разговор“ протече у дома, когато забелязах буквара да стои самотен на масата. Имаше причина да е там, но човекът, за когото бе предназначен, отказваше да го използва. И също както деца на площадката се сприятеляват – импулсивно, водени от желанието си да общуват и да се забавляват, така и ние с буквара се срещнахме в празната стая. Аз го излекувах от самотата, той ми подари ключа към един друг свят. 

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 ноември - 19 ноември

 1. Алекс Андорил. Ключът към убийството в старата гора. Ентусиаст

2. Джеймс Макбрайд. Бакалницата „Небе и земя“. Озон букс

 

3. Валери Перен. Вода за цветята. Изток-Запад

 

4. Виолета Цветкова. 45 срещи. Насаме с незабравимите. Сиела

 

5. Лаура Бранд. Поспри и виж! Разкази за природата. Фют

Продължава...

Ами ако Бог е жена? - пита Красимир Димовски в „Тезеят в своя лабиринт“

Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртноопасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят – мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития...
 

Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. „Тезеят в своя лабиринт“ (Хермес) е своеобразно продължение на книгите „Момичето, което предсказваше миналото“ и „Ловецът на русалки“ и завършва тематичната трилогия.

„Тезеят в своя лабиринт“: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя неочакван текст, горещ и уникален. Защото всички знаят: в лабиринтите има само минотаври и генерали, тезеите действат инак – измъкват се от тях. Тезеят на Красимир Димовски обаче се вмъква в лабиринта с всичката си сила, вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен; свят, в който пълният член става дори за женския род, а една цигулка е като нишка, Ариаднина нишка. Тъкмо с тая нишка ни примамват Красимир Димовски и неговият Тезей: „Мами, мами, мами, читателю!“, и ни въвличат дълбоко в едно романово пространство, което преброждаме захласнати, стреснати, очаровани. От таланта, чародейството и красотата на писането очаровани..., пише Митко Новков. 

Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил.
След близо трийсетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021 г.) и „Ловецът на русалки“ – три новели за любовта и яростта (2022 г.). Отличени са с Наградата за проза на „Портал Култура“, с Наградата за проза на СБП, Националната награда „Милош Зяпков“, Награда „Пловдив“. Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Следва откъс.

Продължава...