Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 ноември - 1 декември

 

1. Рагнар Йонасон. Снежна слепота. Ера

2. Ивинела Самуилова, Илиана Николова. И замириса на бабини гозби и спомени. Хермес

3. Евгений Дайнов. Духът на времето. Прозорец

4. Михаил Заимов. Черноморски диалози. Парадокс

5. Дан Браун. Дива симфония. Бард

Продължава...

Една О’Брайън рисува портрет на художника Джойс

Ключ към духа и изкуството на ирландския класик

 

„Джеймс Джойс” (Колибри, превод Иглика Василева) рисува портрет на художника Джойс с една-единствена цел – да го направи по-разбираем за публиката. Авторката, една от големите съвременни писателки на Ирландия, се обръща към него в пореден опит да разтълкува творчеството му, проследявайки тежкия му житейски път. Но не го прави с преклонение, дори на места се явява доста суров негов съдник.

Джойс е описан като човек, който още от ранни години е угнетен от  църквата, държавата и семейството, но макар и смазан от догмите им, е успял да напише творби, „трогнали сърцата на хора и ангели“. От арогантен младеж, през „хлътването му“ по Нора Барнакъл, бурната им сексуална връзка, децата, скиталчествата, безпътството, разврата и неспасяемото затъване в дългове до болезнената му привързаност към родния Дъблин, на който непрекъснато се обяснява в любов. 

Необичайно малка по обем (повечето биографии на Джойс са над 500 страници), книгата на Една О’Брайън ни представя великия Джойс, без да ни спестява нито едно от прегрешенията му спрямо близки, деца и приятели, които той без угризения принася в жертва на творчеството си.

Една О’Брайън (р. 1930) е многократно награждавана ирландска авторка на романи, пиеси и разкази, приветствана като един от най-задълбочените хроникьори на женския опит през ХХ век. Носителка е на ирландската награда PEN за литература, медала „Одисей“ на Университетския колеж в Дъблин и Наградата за цялостни постижения на Ирландската литературна академия. Дебютният й роман от 1960 г. „Момичето от провинцията“ е забранен в родната ѝ Ирландия заради новаторския подход към илюстрирането на женската сексуалност. Следва откъс.

Имало едно време мъж, който крачел из Дъблин и сам себе си наричал с името на Дедал вълшебника, строител на лабиринти и майстор на крила за Икар, дето прелетял толкова близо до слънцето, че паднал в морето, както апостолическият дъблинчанин Джеймс Джойс ще пропадне надълбоко в света на думите – от „епифаниите“ на младостта до „епистолудологиите“ на по-късните му години.

Джеймс Джойс, прът в колелата, „фукльоменален тип, владетел на весела къща сред бордеите на оклюмалите духом“. Името му идва от латинската дума за радост, ала понякога гледал на себе си поинак – сиромах йезуит, отхвърлил с презрение земното тяло Христово, разтропан развратник, човек, познал лукса на „Христовите братя“, отракан омайник, бард биколюбив, театрал безподобен, безочлив богохулник, монах, сменил расото с паче перо, кормчия, пулбегски ексхибиционист и помазаник Божи с дарба за славните ирландски писмена.

Продължава...

„Двама братя“ - най-личната история на Бен Елтън

От екстатичните джазови години на Берлин до ужасите на нацизма в история за двама братя, разделени от войната

„Двама братя“ е впечатляващ със своя размах и тежест роман от Бен Елтън („Известен и мъртъв“). Елтън – един от най-разноликите британски автори, който умее да забавлява и провокира към размисъл в еднаква степен – е изправял читателите срещу цяла палитра от теми: от премеждията на знаменитостите до климатичните промени, през риалити шоу културата до редица комедийни предавания. Новият му роман „Двама братя“ (Сиела, превод Ангел Ангелов) се гмурва в една от кървавите рани на Европа – нацистката власт над Германия. 

 

На 24 февруари 1920 г. се случват две събития. Хитлер държи разпалваща реч в задушна мюнхенска бирария и Германската работническа партия сменя името си на Националсоциалистическа. Същевременно в болница в Берлин в семейство на евреи се раждат двама близнаци. Едното от бебетата се ражда здраво, другото – мъртвородено. Родителите тайно са помолени да осиновят трето дете, родено в същия ден, чиято майка е починала при раждането. Детето е от арийски произход, но те обещават да го гледат като свое.

 

Братята растат, близнаци във всяко отношение освен в кръвта, която тече във вените им. Но върху техния живот все повече се извисява сянката на кръвожадния им връстник – нацизма. А когато избухва войната, двамата братя трябва да вземат тежки решения в името на любовта и семейството – дори това да налага единият да се отрече от всичко и дори да стане неохотен член на SS.

 

Тежките избори растат – в името на държавата, в името на семейството, в името на братството, в името на любовта. Двамата са изправени в безизходица без надежда за бягство. Но трябва да намерят начин да спасят едното нещо, което ги свързва и разделя в еднаква степен – момичето, което и двамата обичат.

 

„Двама братя“ e базиран върху личната история на Бен Елтън и семейството му. Чичото на Елтън – сър Джефри Елтън – е роден под името Годфрид Ернберг в еврейско семейство, което бяга във Великобритания през 1939 г. Годфрид приема британско име и се записва в армията. Но един от братовчедите му – осиновен ариец – остава в Германия.

 

„Двама братя“ – най-личната история на Бен Елтън досега – изгражда дълбоко човешки, олицетворен образ на познатите ни исторически събития от гледната точка на семейство, което се е намирало в самото око на ужаса.

Продължава...

Жозе Родригеш душ Сантуш: Това, което правя, е като холивудска продукция, само че с думи

За фактите и фикцията в „Героичната арка“

Генерал Артур Тейшейра пристига в Макао, за да поеме поста на губернатор в малката португалска колония на брега на Южнокитайско море. На управника му предстои не само бързо да възприеме неписаните правила на общуване в местната странна смесица от китайска и португалска култура. Той ще трябва и да опази суверенитета на колонията и безопасността на населението й в задаващите се смутни времена - в „Героичната арка“ (Хермес, превод Весела Чергова).

След като атакува Пърл Харбър и нахлува в Хонконг, японската армия поставя под обсада Макао, за да възпрепятства доставките на храна за Китай. Скоро вълни от бежанци заливат колонията, недостигът на провизии води до масов глад, а японците затягат хватката си. С помощта на адютанта си Тавареш и директора на Службата по финансово-икономически въпроси – Жорже Лобо, губернаторът се опитва да поддържа неутралитета на страната си във войната. Бъдещето на Макао зависи от отношенията му с полковник Сава и Тейшейра хитро поддържа дружески отношения с него. А когато съзира сред наложниците на японеца една красива синеока китайка, сърцето на губернатора се изпълва с чувства, които правят мисията му още по-трудна.

Водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател, Жозе Родригеш душ Сантуш се нарежда сред най-популярните и уважавани личности в Португалия. Той става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. в Португалия.

С „Божията формула“ Сантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По покана на издателство „Хермес“ и във връзка с премиерата на българското издание на романа, авторът гостува в страната ни. Големият читателски и медиен интерес към книгите му става причина и за последвалите още две посещения на португалеца. Те са свързани с публикуването на други два негови романа: „Седмият печат“ и „Последната тайна“.  Следва интервю с писателя.

Годините, в които сте живели в Макао, бяха ли достатъчни, за да опишете достоверно атмосферата в книгата, или трябваше да се върнете там и да направите проучване?

Разбира се, фактът, че съм живял в Макао, беше от решаващо значение за мен, за да мога да предам духа на мястото през онези дни. Живях в Макао между 1979 и 1983 г. и тогава градът беше много различен от днешния – не само със своята архитектура, но и със социалната, културната и политическата си среда. В книгата използвам доста исторически източници, както обикновено правя. Също така използвах информация от стари книги и вестници, интервюирах хора от онова време. Не беше необходимо да пътувам до Макао специално за това, но се възползвах от посещението на местен литературен фестивал. Посетих някои от местата, където се развива действието в романа. Сред тях беше Грандхотелът, който през 1940 г. е бил най-високата сграда в Португалската империя и е частично окупиран от японците през Втората световна война.

Вие записахте видео за книгата, в което говорите на кантонски език (един от основните езици от китайската езикова група). Имахте ли нужда от помощ, или все още помните толкова добре кантонския?

Получих помощ. Спомням си някои неща, разбира се, но това не е достатъчно. Освен това със сигурност някои интонации са погрешни. Кантонският е много фин в това отношение.

Продължава...

„Сиди“ - Артуро Перес-Реверте за неразказаната история на рицаря Руи Диас

Ставаме свидетели на грандиозни битки през очите на Сиди, усещаме тежестта на стоманените брони, нагорещените от слънцето шлемове и жуженето на мухите, които се трупат над пресните трупове

 

Артуро Перес-Реверте е особено пристрастен към историята. Доказал го е с толкова много романи, които задължително предизвикват много дискусии и се превръщат до един в социален и културен феномен. А решението му да разкаже за живота на Родриго Диас де Бивар, наричан Сид (господар), го преследва още, откакто като дете прочита „Легендата за Сид“.

Руи Диас се откроява с качествата си на ненадминат военен стратег, спечелил почти всички битки, които е водил, включително и когато противникът го е превъзхождал значително. Той е харизматична личност и е съвършеният лидер, който не само е роден да воюва, но и притежава способността да влияе на хората, да налага авторитета си, да взима трудни решения. Затова още приживе се превръща в легенда, възпявана в безкрайно много произведения, включително прочутата „Песен за моя Сид“, Корней пише пиеса за живота му, а Холивуд му посвещава класиката „Ел Сид“ с Чарлтън Хестън и София Лорен.

В „Сиди“ (Еднорог, превод Веселка Ненкова) Перес-Реверте ни представя най-задълбочения психологически портрет на Руи Диас, макар и разказвайки един кратък период от живота му. Прочутият рицар е изпратен в изгнание от своя крал и трябва да оцелява заедно с войската си – сурови мъже, които са готови да го следват във всяка битка и да дадат живота си за него. Именно тогава се проявяват и развиват лидерските му качества и уменията му на бойното поле, които му спечелват уважението и на най-яростните му противници.

За подвизите на Руи Диас се носят легенди, но той е най-вече истински човек на честта и дълга, символ на смелост, благородност, лоялност и достойнство. Перес-Реверте ни го представя като обикновен човек, който страда от тежестта на командването и от отговорността за живота на своите верни воини. Всички тревоги обаче остават на заден план по време на грандиозните битки. Ставаме техни свидетели през очите на Сиди, усещаме тежестта на стоманените брони, нагорещените от слънцето шлемове и жуженето на мухите, които се трупат над пресните трупове.

Целта на Артуро Перес-Реверте е да разкаже неразказаната история на Сид. Романът, в който говори за насилие, смърт и кръв и който е съобразен с историческите факти и с преживяванията на самия автор, работил дълги години като военен кореспондент, той определя като „делото на живота ми“ . 

 

„Тази книга е за това как да се превърнеш в лидер. Как представител от най-нисшия ешелон на благородниците, изпаднал в немилост, чужд на всякакви желания и амбиции, успява да се превърне в легенда, която засенчва имената на най-прочутите крале за времето си? Как един човек успява да убеди своите сподвижници да го следват и да умрат за него? Как успява да спечели доверието им – нещо, което е най-трудно да спечелиш? И не ме интересуваше завършения му образ, а как той започва да се превръща в Сид – годините му на еволюция, когато е в изгнание, накратко началото на легендата.“

Това споделя Перес-Реверте за своя най-нов шедьовър, превърнал се в най-четената книга на испански автор за 2019 г. „Сиди“ излиза у нас с предговор от професор Петър Моллов, който разказва интересни подробности за личността и подвизите на Родриго Диас де Бивар.

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата. Книгите му са продадени в над 20 милиона тираж по целия свят.

Продължава...

Време е за писмото до Дядо Коледа от „Книжен ъгъл“!

Мило дете,

Вземи отново своето Писмо до Дядо Коледа от твоята книжарничка. Попълни го и го изпрати. С него желанията се сбъдват!

Продължава...

Откъс: „Да изживееш норвежката мечта“

Прадядото на Ерик Дрегни напуска Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от сто години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите държави, за да изживее норвежката мечта

Потеклото му предполага, че е подготвен за среща със скандинавската държава, но се оказва, че местните имат с какво да изненадат Ерик. Колоритните обичаи, специфичните им разбирания за живота и… традиционната кухня успяват да го впечатлят. Ерик ни представя Норвегия в пълния ѝ блясък – от необикновената ѝ история, през изключителната социална и обществена система, спиращите дъха природни дадености до ексцентричните ѝ жители.
Ерик Дрегни преподава журналистика, творческо писане, английски и италиански език в университета в Минесота. За написването на „Да изживееш норвежката мечта“ (Ера) той печели престижна стипендия точно когато разбира, че съпругата му е бременна. Това прави едногодишния престой на семейството в Норвегия много по-трепетен. Дрегни е автор на 19 книги. Следва откъс.

Курс по норвежки

Остъклените стени на класните стаи предоставяха зашеметяващи гледки към боровите гори и леденостудените води на фиорда Тронхаймсфьоден. Мисълта за целодневни уроци по норвежки в разгара на лятото ни натъжи, когато си спомнихме норвежкия съвет да се възползваме от всеки лъч на лятото, преди да настъпи мьоркетид, тъмното зимно време, или полярната нощ.
Висока русокоса жена със скована походка донесе купчина учебници в класната стая, сложи ги на катедрата и каза:
– Hei, god dag. Jeg heter Solveig.
И след това напоително започна да говори на норвежки, който, изглежда, разбираха само германците. Кати и аз я гледахме като хипнотизирани и си помислихме дали да не хукнем към вратата, за да се спасим от едномесечното мъчение да ни карат да говорим на норвежки.
Михаел, германски студент с рошава брада, протрити джин­си и сандали „Биркенсток“, я попита на английски:
– Извинете, името ви Солвейг „сребро“ ли означава на норвежки?
Учителката осъзна, че това е курс за начинаещи, и се извини на английски, език, който знаеха всички присъстващи.
– Не, името ми е странно, означава „пазител на ключовете“.
– О, мисля, че името е много хубаво – увери я Михаел. – Солвейг, харесва ми.
Не можех да повярвам – той сваляше учителката ни, преди да са изминали и пет минути от началото на първия урок.

Продължава...

Караманчев изтръсква памет и страсти

Петко Тодоров

В продължението на спомените си

„Професор Пелева изследва живата, нетленната плът на забележителни белетристични творби. След нея е неприлично да се занимаваш с ексхумация на тленни останки. Професор Пелева не заклеймява априори други мнения по темата. Даже очаква оспорване на нейните тези. Поради това и аз с претенции не на изследовател, а на читател – съвременник си позволявам две несъгласия с нея. Във всичките 320 страници тя не излиза вън от парадигмата Георги Марков – Държавна сигурност... Това ако не е „недостатък”, то поне е недостатъчност. Трудът на професор Пелева прави път на бъдещи изследователи на творец като Георги Марков. Да го обхванат цялостно извън неговата обреченост и обвързаност със зловещата ДС. Парадигмата творец и тайни служби не е българско явление. А всеобщо, където е имало, има и ще има държава” – Валентин Караманчев за „Георги Марков – снимки с познати” на Инна Пелева. Нейната книга излезе преди 3 години. Четем Караманчев в „Брашнен чувал” (Синева).

 

Детска болест на „демократизираното” ни литературознание или обикновен конформизъм? По-скоро и двете, но след три десетилетия натежава второто. И ще натежава. Същностното надникване в духовната култура на онова време – соца ще е с излизане от въпросната парадигма, с изоставяне на формулата „власт – култура – власт”. 

 

Можем ли да оспорим Караманчев за „държавата”? Ако не, тогава формулата е „култура – власт – култура”, но само в частност, в задължителна бележка под или над линия, читателят да знае, че е имало и такива обстоятелства и те са били от значение. А формулата „власт – култура – власт” е нещо друго, съвсем тясно, да, литература, която се вписва в нея е имало и ще има и просто не заслужава внимание. Тя е неизбежното мезе на всяка власт. И всичко това, ако се изключи глупостта като мастило за перата на социализмолозите.

 

Караманчев сочи с пръст срамежливата тема. Книгата е продължение на „Патила и страдалчества на книги и люде”. Десетки спомени, портретни зарисовки, полемики по повод. Публицистиката е на по-първа линия, в сравнение с предната му изява. Емоционално, страстно. Генерален директор на ДСО „Книгоиздаване” и председател на Държавното обединение „Българска книга и печат”, както сам се представя. Достатъчно голям началник, за да е любопитно споделеното. Но и писател с категорично лице. 

 

Новост са 10-те биографични портрети на Георгиевци – от министър-председателя Георги Атанасов до литератора и самоук агроном и негов земляк Георги Милчев. Голямата находка е поредицата за местни служители на Бога, в която стърчи Митрополит Пимен, „алтернативният патриарх”. 

 

Принос и в краеведението, защото основните персони и събития тук са от неговия край, Югозапада. Силата на тази изява обаче е в позицията му на пишещ. Пределно убеден в идейната си посветеност и пределно еманципиран от времето – миналото и сегашното за да се хване за историята. Голямата история и малките истории, които не винаги са в хармония с нея и там е чарът им. 

 

Дъбнишките събития от 1925 г. „проблясват” често из съдбите на героите му, а той, който е от най-вещите им познавачи и точно той има какво и как да разкаже, ги спестява. За сметка на автентичните спомени на примерно лекаря анархист Любен Янкулов за преживяното на остров Персин през 1950-1951 г. или за опита за „македонизиране” на населението пак от онова време. Половината да беше истина, пак си заслужават прочита.

 

А всъщност у Караманчев надделява писателят. Хем гласът на писателската честност, хем – винаги дефицитният – еманципираният глас в нашенския живот... Колкото до второто несъгласие с професор Пелева, то е от етичен характер и тук ще го спестим.

Продължава...

Асоциация „Българска книга“: Оставете книжарниците отворени!

Във връзка с обсъждането на новите противоепидемиологични мерки в страната Асоциация "Българска книга" изпрати отворено писмо до г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България, г-н Костадин Ангелов, Министър на здравеопазването, г-н Боил Банов, Министър на културата и до Националния оперативен щаб, с което апелира книжарниците в страната да останат отворени. Следва пълният текст на писмото.

Всички ние от Асоциация „Българска книга“ с голяма тревога и загриженост следим усложняващата се епидемиологична обстановка. Съзнаваме изключителната трудност на ситуацията и огромната отговорност, с която сте натоварени в този момент. Със сигурност кризата има и ще има още по-тежки последици във всички сектори на обществено-икономическия живот и е необходима активна, целенасочена и мъдра държавна политика за преодоляване на щетите от тази безпрецедентна пандемия.

През последните десетилетия книгите и мерките за насърчаване на четенето не са били поставяни силно във фокуса на държавните политики у нас. Не отричаме, че съществуват успешни европейски и национални програми за подкрепа на българската творческа индустрия, в това число на книжния бранш. Правят се опити да се стимулира четенето чрез образователни програми и инициативи. През юли тази година след дългогодишни усилия на автори и издатели държавата намали ДДС върху книгите – мярка, която отдавна е разпозната от почти всички европейски държави като стратегически важна. Важно е да се осъзнае, че тази мярка е тъкмо такава, а не просто антикризисно действие. В същото време, от години властта не чува аргументите за приемане на стандарти за финансиране на библиотеките, вкл. на училищните библиотеки, за решителна борба с интелектуалното пиратство, за покриване на възнагражденията за отдадени под наем книги, за активна подкрепа на представянето на българската литература в чужбина, за инвестиране в изграждането на преводачи от и на български език.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 ноември - 24 ноември

1. Жан-Кристиан Птифис. Големите загадки на световната история. Сиела

2. Яна Петкова. А.Б. Вино. Гурме

3. Яна Борисова. Чудна лятна нощ. Книгомания

4. Бохумил Храбал. Моритати и легенди. Колибри

5. Анита Ганери. Приказки за безстрашни момичета. Хермес

 

Продължава...

Коледа с Мануела Инуса в „Магазинчето за прежда и чудеса“

 На всички, които обичат Коледа

Сюзън обожава Коледа! За нея това е най-вълшебното време от годината. И как да е иначе, когато любимата й уличка „Валери Лейн“ се преобразява в място, излязло от приказките. 

 

Магазинчетата са украсени, хората избират подаръци за близките си, а тя и приятелките й се грижат за празничното настроение. В „Раят на преждата“ Сюзън плете ли плете шалове, шапки и ръкавици за тези, които са останали без дом - в „Магазинчето за прежда и чудеса“ (Хермес, превод Мария Спасова).

Тази година обаче самотата в сърцето на Сюзън тежи повече от обикновено. Въпреки че се е зарекла никога вече да не се довери на мъж, тя тайно си пожелава едно-единствено нещо за празника. Но когато съдбата преплита нишката на живота й с тази на Стюарт, тя трябва да загърби миналото си, за да даде шанс на бъдещето.

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Малко преди своя тридесети рожден ден, решава, че моментът е сега или никога. Сред най-популярните й романи са книгите от поредицата за „Валери Лейн“, които омагьосаха сърцата на читателите и завладяха списъка с бестселъри на Spiegel. 

Освен автор на увлекателни романи, Мануела Инуса е и почитателка на пътешествията, трилърите, чая и британската поп музика. Тя все още живее в родния си град със съпруга си и две им деца.

Мануела Инуса за Коледа

Коледа е най-хубавото време на годината. При мен тя винаги събужда спомени за прекрасно детство, за каране на шейна и курабийки, за печени бадеми и детски пунш, за коледни песни и играчки за елха. И за любими хора, които отдавна са си отишли, но живеят в сърцето ми – особено на Коледа. Искам да благодаря на тези хора, които толкова са ми повлияли. Без тях моите спомени щяха да бъдат само наполовина хубави.
Благодаря на моите прекрасни читатели за това, че четат книгите ми и ми изпращат обратна връзка и подаръци, и то не само за Коледа. Пазя всички подаръци от вас – чаши за чай, разделители за книги, пощенски картички – на почетно място.
И сега не ми остава нищо друго освен да пожелая на всички Весела Коледа. Надявам се, че ще я прекарате с любими хора, както прави Сюзън. И се надявам, че под елхата ви има много, много книги за подарък.

Весела Коледа!
Ваша Мануела

Продължава...

Въвлечени в зловещ „Водовъртеж“ от Исландия

Ирса Сигурдардотир продължава хитовата поредица за инспектор Хюлдар и психоложката Фрея 

Исландската кралица на криминалния жанр Ирса Сигурдардотир убедително се завръща на българския книжен пазар с втория случай от изключителната си поредица, която от издателство „Емас“ превеждат у нас. „Водовъртеж“ (превод Ваня Пенева) ни отвежда във времето, непосредствено след събитията в първия роман „ДНК“, като ни потапя в автентично, многопластово разследване и поставя фокуса върху дългогодишните душевни белези, които травмите в детството могат да нанесат. 

 

Читателят отново среща главните герои инспектор Хюлдар и психоложката Фрея насред твърде необичаен случай: в училище в Рейкявик отварят капсула на времето, съдържаща детски мечти за бъдещето... откриват и бележка, предсказваща смъртта на шестима души. Макар и зловеща, кой би я взел насериозно, та нали е написана от дете? Но следват поредица необясними – и абсолютно ужасяващи – събития и у Хюлдар и Фрея вече няма място за съмнение, че списъкът с имена не е единствено плод на невръстното въображение. Ако се окажат прави, очаква ги още по-дълбоко гмурване в тъмнината на човешката природа.  И в миналото, където се крие тайната за едно изчезнало момиче.

 

Ирса умело демонстрира на какво се дължи репутацията ѝ на „една от най-добрите криминални писателки в света“ („Таймс Литерари Съплемент“) и гарантирано ще ви накара да настръхнете с „Водовъртеж“, неслучайно номиниран за криминален роман на годината на Исландия. Четем майсторска мистерия, едновременно страховита и емоционална, която принадлежи на лавицата на всеки почитател на скандинавското криминале.

Ирса Сигурдардотир е сред най-четените исландски автори на криминална литература. Тя дебютира в жанра през 2005 г. с „Третият знак“, първата част от поредицата за адвокатката Тоура Гудмундсдотир. Оттогава Ирса работи по редица самостоятелни трилъри и към днешна дата е преведена на повече от 30 езика. С „ДНК“, първият роман от награждаваната серия за детската психоложка Фрея и полицейския инспектор Хюлдар, Ирса Сигурдардотир затвърди позицията си на един от най-добрите писатели на криминални произведения на нашето време.

Продължава...

Ето го романа, вдъхновил Бертолучи да заснеме „Мечтатели”

Често твърдим, че книгата е по-добра от филма. А когато книгата е вдъхновила филмов гений като Бернардо Бертолучи, е ясно, че става въпрос за литературен шедьовър

 

Точно такъв е романът „Мечтатели“ от шотландския писател Гилбърт Адеър, чието ново издание излиза на 24 ноември с логото на издателство „Кръг“. Изкусният превод е на Юрий Лучев, а прекрасната корица с кадър от филма е дело на Наталия Чайкина. 

 

Първоначално публикуван със заглавие „Блажени невинните“ (1988 г.), романът на Адеър е преработен и преиздаден, когато той получава възможността да напише и сценария за филма на Бертолучи от 2003 г. Съвместната работа на двамата творци по продукцията създава една особена и изключително интересна симбиоза между двете произведения, които сякаш се раждат и прераждат едно в друго. Любопитен факт е, че романът дори е посветен на тримата актьори, изиграли героите от книгата: Ева Грийн, Майкъл Пит и Луис Гарел.

 

Критиката често определя „Мечтатели“ като прекалено провокативен и скандален, а репутацията на литературната творба се допълва и от тази на автора, който е на ръба да бъде идентифициран като „гей писател“. Но провокацията на Адеър е изпълнена със съдържание, емоционална и дъ лбоко смислена. „Мечтатели“ е любовно обяснение към младостта, свободата и интелекта.

Романът проследява интимната история на трима приятели в историческия контекст на майските събития в Париж от 1968 г. Близнаците Тео и Изабел и американският студент Матю са влюбени в киното и са сред редовните посетители на легендарната филмотека Cinémathèque Française. Когато любимото им място затваря врати за посещения, героите откриват свой начин да запълнят липсата му.

 

Останали у дома без родителски контрол, тримата мечтатели прекарват няколко шеметни месеца в пълна изолация от света. В бохемския апартамент те се потапят в света на филмите, прекрачват всякакви граници, събуждат сетивата си и изпитват силата на въображението си.

 

„Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968 г.“, казва самият Бертолучи.

Книгата, заела своето значимо място в умовете и сърцата на читатели и критици, ще остане завинаги в световната литературна историята.

 

Повече за автора

 

Гилбърт Адеър (1944 – 2011) е шотландски писател, поет, журналист и филмов критик. Роден в Единбург, той прекарва в Париж годините от 1968-а до 1980-а. Най-известен е с романите си „Любов и смърт на Лонг Айлънд“ (1997) и „Мечтатели“ (2003) – и двата с популярни филмови версии. Пише и множество сценарии за чилийския независим режисьор Раул Руис.

Сред критиците е най-известен с постиженията си в превода на постмодерния роман на Жорж Перек „Пустота“, в който буквата „е“ не се използва нито веднъж. През 1995 г. Адеър дори печели Scott Moncrieff Translation Prize за това произведение.

През 1998 г. и 1999 г. той е старши филмов критик в „Индипендънт он Съндей“, където води и своя рубрика, наречена „Гилотината“.

Продължава...