Розмари Стателова за меда и жилото на соц естрадата

Петко Тодоров

„Бях необикновено шокиран. Обикалях по репетиции и констатирах, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предимно чужди песни на чужд език... Когато ги питах защо не свирят и не пеят творби на наши композитори, отговаряха ми, че са малко и не струват” – създателят на фестивала „Златният Орфей” Генко Генов за ситуацията през 1965 г.

И се решава на проверена технология – конкурс: „Започнах да уговарям един по един нашите композитори и в края на май от 50 предоставени песни одобрихме 14”.

Обаче певците отказват: „Да не сме луди?”. Генов се обръща към началството: „Имам една идея, но трябва да разрешите да я приложа. Ами ще им кажа, че който не иска да пее една от новите песни, през лятото няма да пее по Черноморието”. Началството разрешило „и така с добро и с лошо намерихме изпълнители”.

Композиторът Стефан Димитров припомня: „Голям празник беше „Златният Орфей”. Началото на лятото, море, музика. Всички тръгвахме с чувството, че нещо хубаво ни очаква. И така си беше”.

Розмари Стателова ги цитира в „Естрада и социализъм: проблясъци” (изд. „Рива”). История на жанра през соца. Фестивалът тръгва като „Песни за българското Черноморие”. Художникът Дечко Узунов измислил името на наградата „Златен Орфей”, статуетката направил Величко Минеков.

Това около фабулата, която е винаги желаният вестникарски текст. Стателова я възпроизвежда с цитати и със завидно малкословие. Нейната сила е друга: разбирането и премислянето на музиколога. Тя  преживяла и меда, и жилото на соц естрадата и го може. Читателят трябва да се оглежда твърде дълго за друго толкова издълбоко осмисляне на соц явление.

Да се попържа соца отвисоко е като да се прехвалва отвисоко.

Проста работа и изисква нулева компетентност. Но е позиция, за която никой няма де те упрекне и добрият медиен тон. Соца обясняват юнаци, дето на 10 ноември минаваха прави под масата, развявайки червено байраче. Стателова сега се занимава с малцинствена музика, какво друго да прави.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 септември - 10 септември

1. Луиз Пени. Светлина в пукнатините. Софтпрес

2. Антъни Хоровиц. Убийството е всичко. Еднорог

3. Андрея Илиев. По дирите на Никола Гешев. Монт

4. Джейми Кат Келън. Французойките не спят сами. Хермес

5. Мария Пар. Вратарката и морето. Изида

Продължава...

Откъс: Давид Лагеркранс идва с „Тя, която трябваше да умре”

Излиза третото, последно продължение на световноизвестната трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон. Авторът на „Милениум” 6, големият шведски писател и журналист Давид Лагеркранс, е член на престижното международно жури на CineLibri 2019 и ще представи лично творчеството си в отворена среща с публиката на 12 октомври

„Тя, която трябваше да умре“ (Колибри, превод Любомир Гиздов), грандиозният финал на трилогията на Давид Лагеркранс и на поредицата „Милениум“, преплита политически скандали и властови игри на високо ниво с ДНК изследвания, хималайски експедиции, руски фабрики за тролове и организирана омраза в интернет. Бездомен мъж е открит мъртъв в парк в Стокхолм. Смъртта му изглежда като поредния нещастен случай, но според съдебната лекарка Фредрика Нюман нещо не се връзва – и тя решава да се обади на Микаел Блумквист. Микаел моли Лисбет Саландер за помощ. Само че Лисбет е заминала за Москва, за да си разчисти сметките със сестра си Камила веднъж завинаги. Решила е, че повече няма да бъде преследвана. Тя ще бъде тази, която преследва. Следва откъс.

Лисбет Саландер седеше в хотелската си стая с изглед към Манежния площад в Москва и гледаше в екрана на лаптопа си. Видя как Микаел излиза от сградата на Фискаргатан. Не се движеше с обичайната си походка, изглеждаше, сякаш се е изгубил. Нещо бодна Лисбет, но тя нито разбра какво, нито отдели време да мисли за това. Просто вдигна очи от компютъра и се загледа към многоцветното сияние на стъкления купол отвън.  Градът, който доскоро й беше безразличен, сега я привличаше и тя обмисли дали да не зареже всичко, да излезе и да се напие. Но това бяха глупости, разбира се. Трябваше да спазва дисциплина. До голяма степен живееше пред компютъра и от време на време дремваше. Парадоксално обаче, отдавна не бе изглеждала толкова спретнато. Косата й беше къса и наскоро подстригана, пиърсингите ги нямаше, а тя носеше бяла риза и черен костюм, точно както на погребението. Не го правеше от почит към Холгер, това просто се бе превърнало в навик, а и Лисбет не искаше да изпъква.

Беше решила да нанесе първия удар, вместо да чака като плячка в ъгъла. Ето защо се намираше в Москва и беше инсталирала камери на Фискаргатан в Стокхолм.

Продължава...

„Нож“ на Ю Несбьо - мракът се сгъстява около инспектор Хари Хуле

„Нож“ е най-добрата книга от и без това изключителната поредица на Ю Несбьо. Моралните дилеми ще ви напомнят Достоевски, изненадите ще ви спрат дъха, диалозите ще ви разсмеят, а напрежението е безспирно. „Нож“ е от онези редки обемисти книги, за които никой не би си помислил, че е трябвало да бъдат съкратени дори с една страница. (Уолстрийт Джърнъл)

Дванедесетият случай на инспектор Хари Хуле от поредицата на „властващия крал“ на скандинавското криминале излезе на български. Името на Ю Несбьо отдавна говори само за себе си, а героят на криминалната му поредица инспектор Хари Хуле е не по-малко известен. Книгите на норвежеца са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра.

Неговият „Макбет“ беше сред най-важните книги за 2018-а година според престижната селекция на „Ню Йорк Таймс“, година преди това се появи и първата касова екранизация по „Снежния човек“, а към следващите филмови проекти се свързват звезди като Леонардо ди Каприо, Чанинг Тейтъм, Мила Кунис, Дени Вилньов, Джейк Джиленхол...

Многомилионната публика на Несбьо чака с нетърпение следващия случай на любимия Хари Хуле. Още с излизането си това лято, „Нож“ стартира на първо място в Обединеното кралство и в челната десятка на „Ню Йорк Таймс“. А сега тръгва и по българските книжарници в превод на Ева Кънева (изд. „Емас“).

Заварваме Хари – легенда сред силите на реда в Осло, но също така известен със самоунищожителното си поведение – обратно при отколешната си любима, бутилката уиски, и изгонен от съпругата си Ракел. След дългогодишен престой зад решетките серийният изнасилвач и убиец Свайн Фине излиза на свобода, в същото време Хуле губи службата в полицията заради собственото си безразсъдство... И е безсилен да спре най-стария си враг. Мракът се сгъстява и се случва немислимото: жена, близка до Хари, е намерена намушкана до смърт.

Какво е най-лошото, което може да сполети един човек, запитал се Несбьо. И го „причинил“ на Хари Хуле. „Животът му се преобръща наопаки – синтезира Несбьо преживяванията на главния герой в „Нож“. – Закъсал го е здравата. А често, когато човек си мисли, че по-лошо няма накъде, се случва наистина голямо нещастие.“ Във всеки следващ роман Ю Несбьо подлага своя инспектор на такива „изтезания“ , физически и психически, че е чудно как нещо е останало от него. Но в „Нож“ норвежецът е особено безмилостен.

Продължава...

Да научим с Лейл Лоундз „Как да общуваме на работното място“

От авторката на бестселърите „Изкуството на общуването“ и „Изкуството да водим разговор“ предлага изпитани съвети за успешна делова комуникация

Лейл Лоундз е международно признат авторитет в областта на комуникацията и междуличностните отношения. Наричат я американския Гуру на общуването. Тя обучава ръководните кадри на водещи компании от класацията на списание „Форчън 500” и техните служители да общуват по-ефективно.

Лейл живее в Ню Йорк, но изнася беседи в редица градове в САЩ и провежда семинари за Американския Корпус на мира, чужди правителства и могъщи корпорации. Авторка е на 9 книги, преведени на повече от 20 езика. Има редица публикации в множество национални и международни вестници и списания: Тайм Мегазин, Уолстрийт Джърнъл, Ню Йорк Таймс, Чикаго Трибюн, Сайколъджи Тъдей, Космополитън и др.

В своите книги Лейл Лоундз предлага множество ефективни техники как да подобрим общуването си. Тъй като е научно доказано, че 85% от успеха в живота ни се дължи на умението ни да общуваме, да овладеем това изкуство е от жизненоважно значение.

Самата Лейл е била изключително срамежливо дете. За да се избави от болезнената си свенливост, тя започнала да наблюдава как се държат популярните ученици в училище и изобщо как общуват успелите хора във всички поприща на живота.

Докато растяла, проучвала най-различни техники за общуване: на преуспели търговци - да продадат стоките си; на изявени оратори - да убедят слушателите си; на харизматични свещеници - да привлекат нови вярващи; на влюбени - да спечелят сърцата на любимите си; на известни изпълнители – да се превъплътят в ролите си; на секссимволи – да прелъстяват; на топмениджъри – да печелят играта. Открила, че всички те използват определени техники, за да постигнат целите си. Била запленена да открие тайните им, довели ги до успеха, а търсенето й се оказало плодотворно и безкрайно: непрекъснато водело до нови и нови смайващи открития.

Тайните за пълноценно общуване, или т.нар. „хитринки”, разкрити в „Как да общуваме на работното място“ (Хермес) плод на многогодишното изследване на Лейл Лоундз, ни показват как да установяваме добри отношения с околните и да печелим симпатиите им. Това са практични и изпитани техники, поднесени с много чувство за хумор, които могат да подобрят живота ни, като ни научат как да се представяме в най-добрата си светлина.

Ако спадате към преобладаващия процент хора, вие не харесвате работата си и по-точно – не харесвате работната си среда. Може би това се дължи на критичния ви или твърде контролиращ шеф, или пък на недисциплинираните ви подчинени. Възможно е и колегите ви да са интриганти и подмазвачи или пък заядливи клиенти да ви докарват до лудост. Каквато и да е причината, лошата новина е, че не можете да влияете на поведението на другите. Добрата новина е, че ако промените подхода си към околните, ще повлияете на отношението им към вас и работата ви ще е по-приятна и продуктивна.

Уважавана специалистка по комуникативни умения и бестселърова авторка, Лейл Лоундз представя 72 изпитани техники как да общуваме в работна среда, за да избегнем неразбирателствата и да постигнем целите си по-лесно. От наръчника ще научите изпитани съвети, например:

• как да вдъхвате респект в директно и онлайн общуване;

• как да разчитате невербалните сигнали на околните;

• как да изразявате несъгласие, без да си създавате врагове;

• как да постъпите, когато сте (не)справедливо обвинени;

• как да презентирате идеите си убедително и как да обезоръжите критиците.

Следва откъс.

Продължава...

Респектът на ретрото

Петко Тодоров

То съобщава сегашните дефицити

Лена и Елиза са „Сестрите на Макс и Мориц”, според Ран Босилек. И са пакостливки като знаменитите си братя. Жертви на белите им са леля Гана, Мика, дето я сърби езика, стрина Злата, чичо Личо... Беля след беля. Книжката се появява за първи път през 1924 г., съвсем Ранбосилевско стихотворство.

Новата версия е с оригиналните илюстрации на Илия Бешков (изд. „Захарий Стоянов”). В тях липсва умилителното изображение. То доминира сегашната детска илюстрация. Дали заради по правило дамското изпълнение или повлияна от преводните комерсиални издания, примерно от сорта Дисни?

Надникнете в детските телевизионни канали: персонажите в сцени с откровена агресия са задължително умилително изобразени. Кой ти гледа естетиката!...

Та Бешков респектира. Ретрото си струва и в този ред е мястото на „Литературенъ сборникъ на българановците” от 1906 г. (изд. „Гео Милев”).  Фототипно: антология на авторите от вестник „Българан” (1904-1909). Хумор и сатира с големите Александър Божинов, Елин Пелин, Кирил Христов, Трифон Кунев...

„Редакционните сбирки стават в прочутата гостилница „Средна гора”, на ъгъла между улиците „Раковски” и „Славянска”, където сред наздравици, песни, шеги и смях се ражда поредният брой на „Българан”, обяснява Филип Панайотов в предговора.

Фердинанд е главен герой, но всичко е пропито с бохемски дух. Някой забелязва ли, че бохемлъкът изчезна в сегашния ни преход? Обяснимо е в битийния му смисъл, но в духовния е опасно нездравословно.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 август - 3 септември

1. Елизабет Хики. Нарисуваната целувка. Кръг

2. Джеймс Патерсън. Грабеж по сценарий. Хермес

3. Нина Берберова. Желязната жена. Колибри

4. Теодора Димова. Поразените. Сиела

5. Аби Ханлон. Дори и истинският верен приятел. Еуниката

Продължава...

„Жената от Йерусалим“ или защо наричат А. Б. Йехошуа „израелския Фокнър”

Филмът по романа е част от програмата на CineLibri 2019

„Жената от Йерусалим“ (Колибри, превод Надя Баева) е пропита с ирония и състрадание творба, поднесена с чеховска елегантност, духовитост и усет за детайла. На пазар в Йерусалим самоубиец взривява бомба. Една от жертвите е работничка имигрантка без документи, само с фиш за заплата от пекарната, където е била нощна чистачка. Докато тялото ѝ лежи непотърсено в моргата, работодателите ѝ са обвинени в безчувственост и безчовечност от местен журналист.

Началникът на отдел „Човешки ресурси“ получава задачата да открие коя е тя и защо е дошла в Йерусалим. Когато образът на тази красива някога мъртва жена започва да го обсебва, началникът превръща служебната заръка в лична мисия. Той вече не просто спасява репутацията на компанията, като се опитва да установи нейната самоличност и да ѝ осигури достойно погребение. Целта му е да удовлетвори не само семейството и страната ѝ, но и чистата човечност, която въпреки всичко не е чужда на закоравялото му сърце.

А. Б. Йехошуа (р.1936 г.) е е сред най-изтъкнатите белетристи на Израел, има международни награди за всичките си романи, а през 2005 г. влиза в краткия списък за първата международна награда „Ман Букър”. Живее в Хайфа, където дълги години е преподавал сравнителна литература и продължава да е активист в защита на мира. Романът му „Жената от Йерусалим“ е оценен изключително високо и от критиката, и от публиката, а екранната му адаптация е нестандартна трагикомедия с режисьор Еран Риклис („Лимонова градина”, „Сирийската булка”).

Удостоен с  9 филмови награди и  6 номинации, включително Награда на публиката от международния кинофестивал в Локарно 2010, филмът „Жената от Йерусалим” (оригинално заглавие „The Human Resources Manager” е част от програмата на CineLibri 2019. Следва откъс.

Макар че началникът на отдел „Човешки ресурси“ не се бе стремил към такава мисия, сега, в меката светлина на утрото, той осъзна нейната неочаквана важност. В мига, щом необичайната молба на старицата, застанала в нейното монашеско расо до гаснещия огън, му бе преведена и обяснена, изпита внезапно приповдигане на духа и Йерусалим, опърпаният и страдащ град, който бе напуснал само преди седмица, отново бе окъпан в сияние на значимост, какъвто бе бил в детството му.

Продължава...

Възможно ли e „Бягство от библиотеката на господин Лимончело”?

Книгата-игра, екранизирана в успешен телевизионен сериал, подканва читателя да се включи, за да разреши мистерията и да помогне на героите да избягат от опасните тайни на лабиринта

Добре дошли в Александриявил – малко градче в щата Охайо, където като цяло не се случва нищо необикновено. Тримата братя Кийли – нахаканият спортист Майк, умникът Къртис и най-малкият Кайл – прекарват времето си в това да играят заплетени настолни игри заедно. И то не какви да е игри, а тези на най-известния създател на игри в света – господин Луиджи Лимончело.

Кайл Кийли не може да се сдържи да не прави пакости – и рядко успява да избяга от триумфа на справедливостта, когато го накажат за поредната беля. Но сега го очаква предизвикателство от съвсем друго ниво. Не друг, ами самият господин Лимончело е нает да проектира новата градска библиотека с помощта на тайнствената библиотекарка доктор Янина Зинченко.

Грандиозното откриване ще бъде отпразнувано подобаващо. Специални пропуски ще бъдат разпратени само до няколко деца с покана първи да изпробват невероятните съоръжения на Лимончело. Кайл знае, че просто трябва да бъде един от тези късметлии – и няма да спре пред нищо, честна дума – нищо, докато не получи шанса пръв да влезе в библиотеката.

Само че това, което той и останалите деца не знаят, е, че да влезеш в библиотеката може да е трудно – но да излезеш е направо невъзможно. Господин Лимончело е създал истинска крепост, изпълнена с литературни загадки и пъзели. Децата, затворени в библиотеката – подпомагани от читателите на книгата – трябва да решат задачите заедно, за да успеят да избягат…

В „Бягство от библиотеката на господин Лимончело” (Сиела, превод  Борислав Стефанов) Крис Грабенстайн се обръща към великата традиция на книгите-игри, за да създаде несравнимо предизвикателство и приключение за всички възрасти – магическо място, което самият Джеймс Патерсън нарича „най-яката библиотека на света”! Следва откъс.

Днес Кайл Кийли се оказа наказан за една седмица. Ето как стана това.

Първо мина напряко през любимия розов храст на майка си.

Да, бодлите бодат но след като пребори трънака и стъпка няколко петунии, спечели пет секунди преднина пред най-големия си брат, Майк.

И Кайл, и батко му знаеха точно къде да намерят това, което им трябваше, за да спечелят играта – в къщата!

Продължава...

„Нашите мастилени сърца“ - история за горчиво-сладката първа любов

Хенри Пейдж е киноманиак и безнадежден романтик. Той чака любовта като на забавен кадър, любовта, от която сърцето замира и нищо друго вече не е от значение. 

Така че последният човек, в когото допуска, че може да се влюби, е Грейс. Тя със сигурност не е обичайната филмова героиня. Облича се в размъкнати момчешки дрехи, мирише така, сякаш не се е къпала от седмици, и се подпира с бастун, докато ходи. Образът ѝ не се покрива с ничия представа за момиче мечта, но Хенри не може да спре да мисли за нея.

Има нещо прекършено у Грейс. Душата ѝ е пропукана от мрачните тайни на нейното минало. И единственото, което Хенри иска, е да ѝ помогне да „се събере“ отново и да се превърне в жизнерадостното и усмихнато момиче, което е била. Но дали Грейс ще го допусне до себе си? И достатъчна ли е любовта, за да извади от мрака едно наранено сърце?

След като беше публикуван в над 20 държави, дългоочакваният тийн роман на австралийската писателка Кристъл Съдърланд „Нашите мастилени сърца“ идва и у нас. Книгата излиза в поредицата Enthusiast Teen’s books  в превод на Мария Чайлд и се нарежда до обичаните заглавия „Всички наши места“, „13 причини защо“, „Защото никога няма да се срещнем“ и др. Интересът към романа на Съдърланд по света е толкова голям, че през следващата година се очаква и филмовата му адаптация, продуцирана от „Амазон“.

Дълбоко емоционална, забавна, изпълнена с реалистични, различни и блестящо изградени характери, „Нашите мастилени сърца“ предава изключително красноречиво и достоверно сложната природа на любовта и на скръбта и създава история, пълна с интригуващи и запомнящи се персонажи.

Кристъл Съдърланд е автор на 2 книги – „Нашите мастилени сърца“ (Our chemical hearts) и „Непълен списък на най-големите ми кошмари“ (A Semi-Definitive List of Worst Nightmares). Родена и израснала в Таунсвил, Австралия, тя определя града като неприветливо място, пълно със змии, крокодили и медузи.

За нейна радост домът ѝ се намира точно срещу местната библиотека, където прекарва по-голямата част от времето си. Въпреки това като малка никога не е мечтаела да стане писател, а цветарка, вулканолог и актриса.

Продължава...

Капиталистическият реализъм на Том Улф

Петко Тодоров

В дебютния му роман от 1987 г. „Кладата на суетата”

Той прибира любовницата си от летището, вечерта е с кошмарен трафик, лош късмет отвежда колата им в Бронкс. Спира заради някакво препятствие, двама черни младежи се приближават, замахва им в уплах, дамата се мести зад волана, крещи му да се връща, прави паническа маневра и отпрашват. Но той се съмнява, че са ударили единия, предлага да се обадят в полицията, тя го разубеждава. Удареният, черен парий, се оказва в кома, полицията разследва, стига до нашия. Какво толкова?

Да, ако кметските избори не чукаха на вратата и черният вот не беше решаващ. Защото нашият е бял брокер на ценни книжа, парите го затрупват на Уолстрийт, обитава апартамент за $ 3,2 млн с жена си и детето. Блъснал черния и избягал. И как скандалът ще стане? Чрез медиите, те за какво са! В „Кладата на суетата” на Том Улф (Лист, превод Зорница Христова).

Дебютен роман (1987) на автора, нарочен за баща на „новата журналистика”, литературна сензация. Превъзходен капиталистически реализъм. Не заради 700-те страници, а заради перото на Улф. Преводачката Зорница Христова извежда напред сарказма му в следговора. Той е тотален, не подминава никого и нищо. Но с перо, което е в състояние да разхожда читателя из  хайлайфски купон – коктейл от досада и скука върху 15-20 страници, а читателят е обсебен...

Вървят два литературни пласта: социалният и развлекателният – с вълнуващите обрати на полицейско-съдебната сага. Гришам е, според втория - само бледа сянка на Улф, но сравнението не е коректно – това са отделни пазарни ниши.

Ако беше преведен веднага, романът щеше да се чете както се гледаха американските филми. Сега капиталистическият реализъм го живеем. Българската демокрация е само прилежна ученичка на великите си учителки. Тя усвои печеленето на избори на гърба на шумни медийни процеси, прилични пари от програми за малцинствата, превърна съдебната система в „банка за услуги”, по определението на Улфов адвокат. Не я е усетил само който не се е изправял в съда срещу интереса на едни големи пари. И т.н.

Продължава...

Втората световна война в енциклопедично издание

На 1 септември 2019 г. се навършват 80 години от избухването на Втората световна война.

Най-големият военен сблъсък в историята на човечеството е описан и богато илюстриран в енциклопедичното издание с автори Оуен Буут и Джон Уолтън „Илюстрована история на Втората световна война” (Сиела, превод Пламен Кирилов).

За тези повече от 6 години между 1 септември 1939 и 2 септември 1945 г., в които трае мащабният конфликт, съдбите на военни и цивилни на територията на 5 континента се променят безвъзвратно, а броят на жертвите достига почти 50 млн. души.

Втората световна война противопоставя териториалните амбиции на нацистка Германия, фашистка Италия и империалистическа Япония срещу внушителния и малко очакван съюз между САЩ, Съветска Русия и Британската империя. Нещо повече – тя противопоставя не просто армия срещу армия, а нация срещу нация, въвличайки в сблъска огромни маси цивилно население от всички слоеве на обществото. Водените между двата лагера битки по суша, въздух и вода се простират от Западна Европа до степите на Русия, от пустините на Северна Африка до джунглите на Югоизточна Азия, във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.

Как започва всичко? Какви са причините за избухването на войната? През какви етапи преминава най-кървавият военен конфликт, който познаваме?

Всичко това е проследено хронологично и подплатено с над 300 снимки и графики и близо 30 цветни карти, които ясно показват етапите на най-смъртоносната война. На страниците на обективната хроника на Оуен Буут и Джон Уолтън се запознаваме отблизо с всички етапи от събитието, формирало облика на света такъв, какъвто го познаваме днес. Едновременно с това книгата напомня и защо трябва да ценим времето, в което живеем, и да се радваме, че навярно най-кървавите дни в историята на човечеството са зад гърба ни. Следва откъс.

Мащабната японска инвазия във Филипините започва на 22 декември 1941 г. Поради колебливите действия на командващия американските сили генерал Дъглас Макартър половината от американската авиация предварително е унищожена, и то още в базите си – сценарий, вече познат от Пърл Харбър. Липсата на въздушна поддръжка обезсмисля и присъствието на намиращите се в района американски кораби. Улеснени от тези обстоятелства, японците бързо дебаркират и поемат към Манила, столицата на Филипините.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 21 август - 27 август

1. Джеймс Патерсън. Грабеж по сценарий. Хермес

2. Тери Пратчет. Масклин. Сиела

3. Дина Рубина. Синдромът на куклата. Лабиринт

4. Джон Ленън. Представи си (Imagine). Кибеа

5. Ран Босилек. Косе Босе. Миранда

Продължава...