Как хората са натрупвали състояние през вековете и за какво са го използвали?

Различни ли са богатите днес от богатите в миналото 

Как хората са натрупвали състояние през вековете, как са го използвали и каква е ролята на богатите в западния свят вчера, днес и утре, изследва нова книга професор Гуидо Алфани.

„История на богатите в Запада“ (Сиела, превод Елена Савова) е амбициозен научен поглед върху социално-икономическата група на богатите и тяхното влияние върху обществените процеси от древността до наши дни. 

Алфани, прeподавател по икономическа история в Университет „Бокони“, Милано, проследява еволюцията на богатите, търсейки отговор на въпроса: Доколко всъщност са се променили нещата?

Във внушителните над 500 страници историкът разглежда представата за „богатството“ и „свръхбогатството“, пътищата към богатството и мястото на богатите в обществото в различни периоди от развитието на западната култура. Мащабното изследване се занимава с любопитни теми като:

• Кой всъщност може да се счита за „богат“?

• Защо икономическите елити винаги предизвикват обществено безпокойство?   

• Колко са били богатите във времето?

• За какво са харчили и как са спестявали парите си?

• Как изглежда богатството днес?

• Как действат заможните хора по време на криза – като Черната смърт през Средновековието или COVID-19 през XXI век?

• Зли „богове сред хора“ ли са богатите, или избраници, които могат да помогнат на обществото при нужда? 

Чрез множество конкретни примери, новаторски изследователски подходи и интересни разкази за живота на забележителни личности „История на богатите в Запада“ рисува многопластова и обективна картина на богатството в западния свят.

Подходящ за почитатели на книги като „Sapiens. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари, „Кратка история на Европа“ от Саймън Дженкинс или „Пътят на човечеството“ от Одед Галор, този труд ще помогне на читателите да си обяснят икономическите процеси в миналото и съвременността, за да си начертаят изводи за тенденциите в света утре.

Продължава...

„Пожарникаря“ се бори с пламъците на миналото

Баща, склонен да манипулира.

Син, преследван от миналото.

Сестра, изчезнала в пламъците.

Младият Исак не си е представял, че някога ще види отново баща си. След инцидент, отнел живота на майка му и на сестра му, бащата е изоставил момчето на едва шестгодишна възраст. Ала сега, притежаващ милиони, но страдащ от неизлечима форма на рак, болният има последно желание - да види своя син и двамата да възстановят отношенията си. Затова след години мълчание го кани в луксозното си имение на далечен остров в Балтийско море. Исак се съгласява да замине заедно с приятелката си Маде, макар да е изпълнен със силно недоверие към баща си. 

Неусетно обаче младият мъж се оказва въвлечен в сложна психологическа игра. С разбулването на дълго пазени семейни тайни границата между кошмар и реалност се размива все повече. И при все това никой дори не подозира колко пагубни ще бъдат последствията за всички замесени. Истинска игра на живот и смърт…

Шведският писател Улф Квенслер поднася на българските читатели „Пожарникаря“ (Емас, превод Ева Кънева) – мрачен литературен пъзел, в който семейните тайни се оказват смъртоносни. Със своята първа книга „По ръба“ авторът получи наградата за дебют на Шведската академия на криминалните автори и номинация за роман на годината на Швеция, с което си спечели място сред големите имена на скандинавския ноар. В „Пожарникаря“ той умело въвежда читателя в живота на Исак, млад мъж, преследван от миналото си. Той се изправя пред съдбоносни морални дилеми и е въвлечен в опасна игра на котка и мишка, от която няма изход.

Улф Квенслер заема мястото си сред най-добрите писатели в скандинавския ноар редом до Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, Андерш де ла Моте, Самюел Бьорк, Ирса Сигурдардотир… Заедно те са част от селектираните крими заглавия на издателство „Емас“.

Улф Квенслер е роден през 1968 г. в Швеция. Той работи дълги години като режисьор и сценарист. Започва своята кариера с писане на комедии, но в последствие все повече се занимава с драма, трилър и хорър жанровете. Неговият първи роман, „По ръба", печели награда за дебют на годината от Шведската академия на криминалните автори

Продължава...

Откъс: „Адската машина на щастието“ от Владислав Тодоров

Остра социално-политическа пародия от автора на „Дзифт“ и „Пумпал“

Изобретателен, гротескно-ироничен и неподражаемо провокативен,  „Адската машина на щастието“ (Колибри) е разказ за стремежа към всеобщо щастие, въплътен в маниакални фиксидеи, чийто сблъсък води до исторически катастрофи и запраща човека в едно насилствено изпразнено от история битие. Действието се развива през 20-те години на XX век в измислена страна на Балканите. Голямата война е приключила, оставяйки след себе си разруха, взривоопасно социално напрежение и политическа радикализация; създадена е анархо-терористичната организация Оръдия на хаоса; след преврат е установена военна диктатура, подготвя се атентат...

Написан в жанра „алтернативна история“, романът целенасочено пренарежда историческия ход на времето, прекроява геополитическия контекст, преобразува събитията и измисля действащи лица. Така в опита си да създаде една възможна дистопия в миналото, той подрива пропагандно втълпените клишета.

Владислав Тодоров е доктор на философските науки, преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга, озаглавена „Адамов комплекс“, излиза в София (1991). В САЩ издава втората си книга – „Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение“ (1995). Следват „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“ и „Хаотично махало: политическа публицистика“. Американските списания „Постмодерна култура“ и „Челси“ публикуват първите му белетристични опити. Автор е на екранизираните романи „Дзифт“ и „Цинкограф”. 

През 2017 г. с логото на „Колибри“ излезе романът „Пумпал” - стряскаща антиутопична приказка, в която смешното спъва страшното, иронията разваля магиите, абсурдът добива желязна логика, а езикът издевателства с чудото на творението, наречено човек.  „Пумпал“ е адаптиран за голям екран със заглавие „φ1.618" под режисурата на Теодор Ушев, който е и художник на корицата. Следва откъс.

ПЪРВИ ВОСЪЧЕН ЦИЛИНДЪР

Да ви помоля за чаша вода, господине? Потя се здравата и гърлото ми съхне…  Благодаря... Да ви попитам нещо... Нали восъчният цилиндър, дето се върти, няма да се стопи от жегата, записът да се затрие и после да трябва да повтарям, мразя да повтарям. Няма, казвате, слава богу! Да започваме тогава.

Продължава...

„Професия ченге“ – най-знаковите разследвания в България, разказни от първо лице

Журналистът Огнян Стефанов и бившият полицай Валентин Цоновски хвърлят светлина върху невидимата страна на престъпността у нас

Помните ли „Наглите“, „Килърите“, „Гранити“? А случая със 17-годишната Мира от Перник, отвлечена и лишена от живот месеци преди абитуриентския ѝ бал? 

Известният журналист Огнян Стефанов и дългогодишният полицай Валентин Цоновски представят безпрецедентен поглед върху най-знаковите криминални случаи в България през последните 30 години. „Професия ченге“, издавана от „Ентусиаст“, разкрива механизмите на тези престъпления и осветява работата на хората „зад кадър“, чийто професионализъм изправя виновниците пред съда. 

Огнян Стефанов работи в някои от най-големите печатни издания в България, а през 2006 г. създава сайта „Фрогнюз“, превърнал се в медия за журналистически разследвания и сурови критики на корупцията в управлението и магистратурата. Автор е на седем книги, между които „Кома“, „Мафията от КГБ до ДС“, „Господари на моргата“, „Интервю с диктатор“, „Путин, войната и ние“ и др.

Най-новия си документален очерк пише в партньорство с Валентин Цоновски – полицай с над 36 години опит в системата на МВР. Кариерата му преминава от началник на Областна дирекция на МВР в Плевен до началник на отдел „Контратероризъм“ в ГДБОП (2009–2014). В годините е отличаван с всички награди по Закона за МВР включително и „Полицай на годината“ през 2010 г. Обучаван във Франция, Ирландия и САЩ, Цоновски е лично ангажиран с редица значими операции – „Наглите“, „Килърите“ и случая „Мирослава“.

„Професия ченге“ съдържа четири разговора между Стефанов и Цоновски, който знае всички тайни по тези шумни разследвания, завършили с присъди. Виновните и техните злодеяния са ясни, но малко се говори за всички професионалисти, работили по случаите. Те не обичат публични изяви, но ги има, а целта на книгата е да покаже лицата им, като въведе читателите в един малко познат, опасен и изпълнен с напрежение свят в автентичния му вид.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 април - 7 април

1. Рори Клемънс. Английският фюрер. Кръг

2. Кармен Мора. Кланът. Кръг

3. Харлан Коубън. Рийз Уидърспун. Изчезнал без сбогом. Колибри

4. Лий Чайлд, Андрю Чайлд. Изходна стратегия. Обсидиан

5. Бен Милър. Дневникът на Големия лош вълк. Хермес 

Продължава...

Увлекателен разказ за миналото на нашия народ

Четем отново „История на българския народ“ от Петър Мутафчиев

И ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи за народа ни, тая книга навярно нямаше да се яви. Почувствах, че трябва да я напиша, само защото днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

В съзнанието за тоя дълг и за свързаната с него отговорност излагах събитията тъй, както те са засвидетелствани от несъмнени по достоверността си исторически паметници, и теглех заключенията си далеч от всякакви идеологически внушения. Твърде е възможно, поради това, даденото от мене да не се хареса на мнозина. Но вината не може да бъде моя. Историята не би била история, ако не казва истината, както, от друга страна, никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен.

Петър Мутафчиев (1883-1943) е един от най-значимите български историци от първата половина на ХХ век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения.

Незавършената му „История на българския народ“ е наречена „един от шедьоврите на българската историография“. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият – през 1944 г. Скоро след това книгата е забранена и дори иззета от властта. Днес, 80 години по-късно, се завръщаме към разказа за миналото на нашия народ. Следва откъс.

Настоящата книга е предназначена не за учените специалисти, а за широк кръг читатели, предимно из средите на онази част от нашата интелигенция, която в желанието си да опознае своя народ чувства нуждата да го види и в неговото историческо минало.

На тая нужда и на задълженията, които тя налага, мнозина и неведнъж са ми обръщали вниманието. При все това откланях отправяните лично към мене напомняния и подкани. И ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи за народа ни, тая книга навярно нямаше да се яви. Почувствах, че трябва да я напиша, само защото днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Продължава...

„Едно налице, две наопаки“: Веселина Седларска отново се вглежда в човешката душа

16 нови истории, написани с мастилото на състраданието и човечността

С проницателните сборници „Животът е тълковен речник“, „Гладни сърца“, „България за начинаещи“, „Депресията ме обича“ Веселина Седларска отдавна избродира своето заслужено място в сърцата на родните читатели като честен и състрадателен към човешката душа разказвач. 

Сега писателката и журналистка се завръща с деликатния, но ярък сборник „Едно налице, две наопаки“ – книга, приютила в книжните си длани 16 почти измислени, почти реални истории, всяка вплетена в общата тъкан на човешките съдби – крехка, сложна и болезнено истинска. 

Тези текстове повдигат завесата на приглушения киносалон на ювелирната литература, където един след друг се прожектират наглед обикновени житейски епизоди от битието на също толкова наглед обикновени хора. На хора, обединени от вечното търсене на отговора на въпроса: „Къде се губим и как да се намерим?“. А сред тях читателят неусетно открива, че в шарената прежда на този сборник са втъкани онези бисерни мигове, които по тих или внезапен начин обръщат душата му с хастара навън. 

В „Едно налице, две наопаки“ ще срещнете единствения оцелял от самолетна катастрофа, ще станете свидетели на несполучлив банков обир след още по-несполучливо разминаване. Истинска Богиня и едно изкривено токче ще ви накарат да си зададете въпроса „що е то газлайтинг“. 

Ще усетите какво е да се препъваш в отговори. Ще седнете на диванчето на психиатъра и на стола на фризьора – места, които понякога се оказват смайващо близки. Ще преживеете цял един човешки живот, погледнат отвътре навън – през прозореца на болестта. Накрая, като неочаквани звезди в календара на човечността, ще засияят дванайсет възрастни жени – събрали в себе си мъдростта, страховете, болката и щастието на цял един свят. 

Веселина Седларска прави ядрено-магнитен резонанс на човешката душа, изплетена от ред и хаос, от хубаво и лошо. И ни доказва, че балансът на света се крепи „в старанието, даването на всичко от себе си, тази посветеност да не се спестяваш, да се вложиш целият, за да стане резултатът от твоята работа възможно най-добър.“ 

 Мъдър и дълбоко въздействащ, „Едно налице, две наопаки“ облича героите си в различни „пуловери“ от съдби – някои тесни и задушаващи, други топли и изпълнени с любов. А читателят ги облича един по един, за да изживее историите им. Защото, колкото и да е несъвършен светът ни, светлината винаги намира пролука, през която да избуи.

Продължава...

„Дъблин: Основаване. Том 2“: История за власт, вяра и съдби, изковани в огъня на времето

Във втория том на „Дъблин“ Едуард Ръдърфърд ни отвежда още по-дълбоко в сърцето на Ирландия – земя, разкъсвана между традиции и завоевания, между вяра и амбиция, между минало и бъдеще.

Малкото селище край Дъблинския залив вече е оживен град – но зад неговото израстване се крият напрежение и неизбежни сблъсъци. Потомците на древните келтски родове усещат как светът около тях се променя, а английската корона все по-силно налага властта си над острова.

Историята кипи от политически, религиозни и лични конфликти. На трона се издига Хенри VIII – владетел, готов да прекрои не само държавата, но и самата вяра. А Ирландия е принудена да избира: да се подчини или да се съпротивлява.

На този бурен фон се преплитат съдбите на няколко семейства. Любов, предателства съперничество и надежди изпълват живота на няколко поколения и те ще продължат да устояват себе си, докато светът около тях безмилостно се променя.

„Дъблин: Основаване. Том 2“ (Еднорог, превод Майре Буюклиева) е повече от исторически роман – това е жива, дишаща сага за поколения хора, които отказват да бъдат пречупени. Ръдърфърд създава мащабен и завладяващ свят, в който всяка страница носи пулса на историята.

Едуард Ръдърфърд е един от най-успешните съвременни автори на исторически романи. Роден в Англия, той завършва история и литература в университета в Кеймбридж. Известен е със своите монументални епоси, които разгръщат съдбите на цели народи през вековете – от „Дъблин“ и „Лондон“ през „Париж“ и „Ню Йорк“, до „Китай“. Книгите му са преведени на повече от 20 езика и са се превърнали в международни бестселъри. В своя неподражаем стил Ръдърфърд съчетава мащабни исторически събития с интимни човешки истории, което прави романите му едновременно увлекателни и информативни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 март - 24 март

1. Робърт Торогуд. Кралицата на отровите. Бениториал

2. Лорън Уайзбъргър. Дяволът носи „Прада“. Локус

3. Анди Уеър. Проектът „Аве Мария“. Бард

4. Ясен Бориславов, Веселина Маринова. Българска енциклопедия „Виното“. Труд

5. Гарет Мур, Лора Джейн Ейърс. Детски детективски клуб „Агата Кристи“. Ера

д-р 

Продължава...

Защо любовта ни струва толкова усилия?

Стивън Грос, познат с бестселъра „Осъзнат живот“, се завръща с набор от истории за „усилията“ и перипетиите на любовта

В „Усилията на любовта“ (Колибри, превод Мая Ненчева) проницателният читател вероятно ще разпознае себе си или свои близки и познати. Защо любовта ни струва толкова усилия? Какво ни пречи да се влюбим? И какво трябва да направим, за да останем влюбени? Позовавайки се на своята четиресетгодишна практика, авторът на „Усилията на любовта“ успява безпогрешно да определи причините за любовните терзания на своите пациенти. Като писател той елегантно ни показва, че техните чувства и преживявания могат да доведат до ценни прозрения.

Книгата напомня, че всеки от нас има свои мисловни навици. Навикът, както посочва Марсел Пруст, е „онази втора природа, която ни пречи да опознаем първата“. Повтарящото се поведение ни дава увереност, поражда у нас усещане, че контролираме времето и не се оставяме то да ни повлече със себе си, предпазва ни от усещане за загуба. Но понякога тъкмо мисловните навици не ни позволяват да обновим живота си.

Стивън Грос е американски психоаналитик с дългогодишна практика с пациенти. Завършил е Калифорнийския университет и Университета в Оксфорд. Живее и работи в Лондон. Преподава в Института за психоанализа и в Лондонския университетски колеж. „Осъзнат живот” е първата му книга – бестселър на „Сънди Таймс”, получила възторжени критически и читателски отзиви в много страни. 

Извор на историите в „Усилията на любовта“ е терапевтичната практика на Стивън Грос. За да защити конфиденциалността на пациентите си, авторът е променил имената им и всички техни отличителни черти. Портретите на психоаналитиците Амадео Лиментани, Ана Фройд, Дороти Бърлингам, Мари Батъл Сингър, Харолд Стюарт и Мървин Гласър са съставени „по памет“. Следва откъс.

Януари 1983-та е, първият понеделник след Нова година. Мрачно небе; проливен, леденостуден дъжд. По Харли стрийт едно след друго са се наредили таксита.

Когато светофарите се сменят, такситата не помръдват. Няма къде да отидат. По тротоарите под различни ъгли подскачат чадъри – собствениците им се накланят, за да избегнат сблъсъка.

Откривам номер пет в горната част на Уимпол стрийт и натискам звънеца. Рецепционистката ме въвежда в чакалня, осветена от няколко лампиона. В камината горят въглища. Тъмен дъсчен под, голям килим. Сядам в далечния край на помещението, за да наблюдавам вратата.

За да станеш психоаналитик, първо самият ти трябва да се подложиш на психоанализа и тази лична анализа неизбежно оказва огромно влияние върху начина, по който работиш с други хора. И как би могло да бъде другояче? В очакване съм да започна първата си аналитична сесия.

Доктор Лиментани се появява точно в девет. Усмихва се леко и кимва. Въвежда ме в скромна стая, по-топла и от чакалнята, и сяда на стола си зад психоаналитичната кушетка.

– Заповядайте, настанявайте се. Имам стол и кушетка. – Той прави пауза. – Поне според мен кушетката е по-удобна.

Продължава...

Откъс: Кой е „Беглецът от Аушвиц“?

Как Рудолф Врба успява да избяга от Аушвиц и да предупреди света, разкрива журналистът Джонатан Фрийдланд

Невероятната и малко известна история на Рудолф Врба – човекът, който извършва немислимото и успява да избяга от Аушвиц, за да предупреди света за случващото се там – излиза на български език във впечатляващото издание „Беглецът от Аушвиц“ (Сиела, превод Даниел Пенев) от награждавания журналист Джонатан Фрийдланд. 

В своя мащабен и впечатляващ документален труд за Холокоста Фрийдланд проследява ужасите, които словакът преживява в концентрационния лагер, трудния път към бягството и неимоверните усилия, които той полага, за да разпространи свидетелствата си.  

10 април 1944 г. Тази паметна дата бележи деня, в който 19-годишният Рудолф Врба (тогава все още Валтер Розенберг) и 25-годишният Алфред Ветцлер се превръщат в двама от първите евреи, които успяват да избягат от нацисткия лагер на смъртта. 

В „Беглецът от Аушвиц“ Джонатан Фрийдланд проследява в най-дребни детайли всички моменти от безпрецедентното им бягство, както и свидетелствата за живота в концентрационния лагер – от депортационните влакове и товарните вагони, през т.нар. отдел за сортиране на заграбените вещи на затворниците „Канада“, газовите камери, крематориумите и всички части от добре смазаната и потайна машина за масово изтребление, наречена Аушвиц. 

Разминавайки се на косъм с куршумите на нацистите, през планини и реки, Рудолф Врба се впуска в надпревара със самата смърт и се връща в родната си Словакия, за да предаде над 30-страничен детайлен доклад за случващото се в Аушвиц. Докладът достига чак до до Рузвелт, Чърчил и папа Пий XII и е първият документ, който убеждава Съюзниците, че в окупираната Полша се извършва безмилостен геноцид.

Въпреки че в резултат на свидетелствата му са спасени двеста хиляди унгарски евреи, до края на живота си Рудолф Врба смята, че броят на спасените е можел да бъде много по-висок. Голяма част от усилията му са посрещнати с недоверие и пренебрежение, които обаче не отказват Врба от мисията му да продължава да се бори срещу планината от лъжи. 

Базиран на свидетелствата и спомените на някои от най-близките хора на Врба, мащабният документален разказ на Джонатан Фрийдланд се чете като исторически трилър, без това да отменя достоверността на включената в книгите фактология.

„Беглецът от Аушвиц“ е смайващ портрет на една многопластова и дори противоречива личност. Това е историята на забравения герой на Холокоста, която може да служи на човечеството като универсален и все по-актуален урок за влиянието на информацията (и дезинформацията) и самоотвержеността да рискуваш всичко в името на истината. Следва откъс.

Бяхме роби 

Валтер видя двойните редове от бели, бетонни стълбове, всеки от тях опакован с порцеланов изолатор и свързан с останалите, как то изглеждаше, чрез жици с високо напрежение, и заключи, че лагерът е изолиран с двойна електрическа ограда. Видя наблюдателните кули, на всяка от които имаше есесовец на пост, с ръце върху поставена та там картечница. Видя прожекторите, които осветяваха лагера след смрачаване. Видя и дисциплинираните кучета, придружаващи своите есесовски господари. Огледа се внимателно и се зачуди каква тайна се пазеше на това място – тайна, която очевидно беше толкова важна, че на никого не трябваше да се позволява да избяга. 

Продължава...

Да прочетем „Дневникът на Големия лош вълк“

Бен Милър е автор на бестселъри, известен актьор и режисьор. Участвал е във хитовите сериали „Смърт в рая“ по BBC и „Бриджъртън“ по Netflix, във филмите за Джони Инглиш и Падингтън. В момента в България излъчват сериала „Професор Т“, където той играе главната роля.

На българските читатели Бен Милър е познат като автор на „Денят, в който пропаднах в приказка“, „Нощта, в която заседнахме в приказка“, „Нощта, в която срещнах Дядо Коледа“ и „Дневникът на един коледен елф“. Новата му книга e „Дневникът на Големия лош вълк“ (Хермес, превод Мариана Христова).

Зимата не е била никак добра към Големия лош вълк и сега той е ГЛАДЕН! Старата му глутница го смята за мекушав, но той е решен да ги опровергае, като хване Червената шапчица.

Момичето обаче има друга идея. С помощта на приятели тя се опитва да го отдалечи от къщата на баба си и да му даде урок.

Уви, да си най-големият и лош вълк в Приказната гора, се оказва нелека задача… Следва откъс.

АУУУУУУУУУУУУУ!

Зимата в Приказната гора най-после свърши!

Да сме наясно, приятели: пролетта наистина дойде! Сутринта, за първи път тази година, бях грубо събуден от една птица на клона над леговището ми и нейното ЧИК-ЧИРИК-ЧУРУЛИК!

„Ах, каква наглост! – помислих си аз. – Тези объркани животни не знаят ли с кого си имат работа? Коя част от ГОЛЕМИЯ ЛОШ ВЪЛК не разбират?“

Все още сънен, се надигнах ядно от леглото, готов да кажа на тази безделница какво си мисля за чуруликането ѝ, когато изведнъж осъзнах:

НА ДЪРВОТО МИ има птичка!

Вижте, аз не съм голям почитател на птиците – перата винаги ми полепват по гърлото – и още по-малко обичам да ме будят. Все пак красивата ми външност изисква грижи! Трябва да се наспивам хубаво, за да поддържам ноктите си дълги, козината – гъста, а зъбите – извънредно остри и блестящи. Но когато видях въпросната птица, наистина се разведрих. Защото птиците означават пролет. А пролетта означава едно-единствено нещо.

ХРАНА!

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 март - 17 март

 

1. Дейвид Магаршак. Биг Бен удря единадесет. Еднорог

2. Михаил Вешим. Когато бях армейски генерал. Сиела

3. Джим Мърфи. Вътрешно съвършенство. Хермес

4. Борис Христов. Стълп от прах. Рива

5. Р. Госини, А. Юдерзо. Астерикс в Хиспания. Артлайн

Продължава...