page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 май - 15 май

15.5.18

1. Майкъл Шейбон. Невероятните приключения на Кавалиър и Клей. Еднорог

2. Мартин Колев. Софийски магьосници 2. Сиела

3. Майкъл Луис. Механизмите на ума. Изток Запад

4. Елица Младенова и др. Гунди, какъвто не го познавате. Труд

5. Джори Джон, Пийт Осуалд. Лошата семка. Таралеж

Продължава...

Среща с непознатия Казандзакис в „Змия и лилия“

Първата публикувана творба на световния класик отново достига до българските читатели близо 40 години след първата си публикация у нас

Книгата е част от поредицата на издателство „Ентусиаст“ Enthusiast Vintage и се нарежда до останалите шедьоври на автора „Рапорт пред Ел Греко“, „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“ и „Христос отново разпнат“.

„Змия и лилия“ е песен за безкрайната и безнадеждна любов, за вечното и неумолимо увлечение. С инстинкта на голям художник Казандзакис ни води през сезоните на любовта като през сезоните на препускащото време.

Книгата, подписана със странното женско име Карма Нирвами, излиза за първи път, когато авторът е едва 23-годишен студент по право в Атинския университет. Със „Змия и лилия“ (mревод Иван Б. Генов) публиката ще има възможност да се запознае с един непознат Казандзакис и причината за това не е случайна. Творбата се превръща в послание-заклинание към неговата най-голяма любов и муза. 

Историята проследява любовта на един художник, измъчван от двойна жажда — физическа и духовна. Героят, у когото откриваме образа на самия Казандзакис, е далеч от света, потънал в собственото си „аз“, пее лебедовата песен за твореца, който търси израз само на вътрешните си вълнения, за да избере красивата смърт пред перипетиите на живота. Любовта се ражда с пролетта, разцъфтява в цялата си пищност през лятото, за да бъде смразена от съмненията на есента и убита от студа на зимата.

В четирите части на книгата проследяваме раждането, развитието, възхода, осъществяването, насищането, покваряването и смъртта на едно голямо чувство, което обаче и двамата лирически герои – художникът и неговата любима, не успяват да съхранят и да превърнат в любов. Тя,  млада и неопитна, присъства само като сянка и отражение в думите на любимия си.

Той – защото има ум, покварен от познанието, и защото очевидно никога не е познал простото любовно чувство на неерудитите и неинтелектуалците, на онези, които изживяват спокойно страстта и любовта и я пренасят в класическо семейство с всички прилежащи му атрибути като деца, дом и обичайните битовизми, с чиято помощ се съхраняват умът и сърцето.

Продължава...

Александър Секулов: „Пиафè“ е пророчески роман за опита на човека да разкъса веригата на раждането и умирането

Нов роман на Недялко Славов и шесто издание на романа сензация „Камбаната“

Новият роман на Недялко Славов – „Пиафè“, е книга за трагизма на любовта в нашия все по-абсурден свят. В неговото мото: „Това сме ние – цялото човечество, решено с първата му формула – жена и мъж, които идват – жена и мъж, които си отиват“, е кодът на връзката между двамата герои Крис и Зара. Романът е шоков, шеметен и безмилостен.

Авторът на „Камбаната“ отново е верен на себе си да разсъждава мащабно и провиденчески над големите теми на съвремието ни. "Крис и Зара. Тъжна и вълнуваща история за неосъществения танц на любовта пиафè", казва за книгата Стойо Вартоломеев. А според Александър Секулов тя е „пророчески роман за опита на човека да разкъса веригата на раждането и умирането“.

Заедно с нея Издателска къща „Хермес“ пуска шесто издание на романа „Камбаната“, който получи подкрепата на хиляди читатели. Книгата предизвика фурор в литературните среди, печелейки много награди, сред които „Хеликон“ 2016, „Цветето на Хеликон“ за най-продавана българска книга сред номинираните, Националната литературна награда „Хр. Г. Данов“ 2017. Към „Камбаната“ има проявен интерес за превод на английски, филмова продукция и театрална драматизация.

Зара приближава под кънтящия свод, Чувам стъпките й в аванс. Виждам я, преди да я видя. Възниква, нараства, изпълва слуха ми. Откъсва се като сянка от царството на мъртвите звуци. И ето я – прелива от звуковото си видение в образ. Акустично променена (издължена от кънтящия свод!), прекосява от звуковия в зримия си свят.
Средна на ръст, с високи рамене, с бедра, забавяни елегантно от дължината си.
Клепачът ми почиства обектива, блендата на зеницата щрака. И пак.
Край!
Снимките са в депото на паметта.
Зара приижда и влиза в живота ми.

Недялко Славов (1952) е поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Той е сред най-успешните съвременни български писатели. Автор е на романите „Камбаната“, „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, поетичния сборник „Мраморни години“, пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, сборника „Филипополски разкази“. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. За книгите си той е получил много награди, сред които Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“, награда „Хеликон“ (2015, 2016), „Цветето на Хеликон“, награда „Иван Николов“, награда „Пловдив“ и др.

Продължава...

Дебютът на Джилиан Флин „Отворени рани“ най-после на български

14.5.18

Перфектно подбраните детайли и динамичният сюжет на „Отворени рани“ ни потапят във вътрешния свят на млада жена, измъчвана от собствените си страхове. Джилиан Флин вниква в най-тъмните кътчета на човешката душа и поставя читателя в плен на напрегнат разказ с неочакван край. През юли стартира оригиналният сериал на HBO, адаптация по романа "Отворени рани", с участието на холивудската звезда Ейми Адамс

Джилиан Флин, авторката на прочутия трилър „Не казвай сбогом“ (Gone girl), започва да изследва дълбините на човешката психика и тънката граница между нормалното и патологичното още в дебютния си роман „Отворени рани“ (Sharp objects, 2006), представен сега на български от „Ера“.

Малкият град Уинд Гап, Мисури е в центъра на поредица от убийства на невръстни момичета. За Камий Прийкър това място е свързано с тъмни спомени, от които е избягала при първа възможност. Сега тя е журналист в Чикаго и се опитва да събере парчетата от объркания си живот. Когато се налага да се върне, за да отрази събитията, тя е изправена пред истинско изпитание. И има ясна причина за това – майка й. Камий не поддържа връзка с нея и почти не познава по-малката си сестра.

Докато разследването напредва, провокирана от стари страхове и напрегнати семейни отношения, Камий започва прекалено да се идентифицира с жертвите. Тя упорито търси отговори и рови все по надълбоко в историята. Но пътят към истината, я води все по-близо до собственото й минало и врагът може би е по-близо отколкото е очаквала.

С романа „Отворени рани“ Джилиан Флин бележи огромен успех, като едновременно пленява публиката и критиката. Перфектно подбраните детайли и динамичният сюжет ни потапят във вътрешния свят на млада жена, измъчвана от собствените си страхове. Флин вниква в най-тъмните кътчета на човешката душа и поставя читателя в плен на напрегнат разказ с неочакван край.

Продължава...

Прочут френски историк води из преданията на античността

 В „Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората“ Жан-Пиер Вернан представя някои от най-известните истории на Древна Гърция в типичния за него жив и разговорен стил

„Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората“ (Колибри, превод Доротея Табакова) възкресява обичаните фигури от легендите, които лежат в началото на нашата цивилизация. Памет, устна употреба, традиция: това са условията на съществуване и оцеляване на мита.

Дори и днес едно стихотворение живее само ако е изговорено; трябва човек да го знае наизуст и за да му вдъхне живот, да си го рецитира с мълчаливите думи на вътрешната реч. Също и митът е жив само ако още се разказва от поколение на поколение в ритъма на всекидневния живот. В противен случай, пратен в изгнание в библиотеките, закован в писмена форма, той се превръща в справка, предназначена за читателския елит на специалистите по митология.

Какво е имало, когато още не е имало неща, когато е нямало нищо? На този въпрос гърците са отговорили с разкази и митове. Tова, което съществува най-първо, е Зевът: гърците го назовават Хаос. Вернан ни повежда на път от мига, в който Земята се създава от Хаоса, Уран е победен и титаните и олимпийските богове воюват помежду си, през конфликта на Прометей и Зевс и създаването на първата жена, Пандора,  до Троянската война, пътуването на Одисей, трагичната история на Едип и геройствата на Персей.

Жан-Пиер Вернан (1914 - 2007) е виден френски учен, експерт в областта на древногръцката култура, хоноруван професор в Колеж дьо Франс, оставил своя забележителен принос в интелектуалната история на ХХ век. Автор на множество трудове, посветени на гръцката мисъл, митология, трагедия, политика, общество и религия.

Що се отнася до настоящото издание, Вернан е красноречив: „Исках гласът, който някога в течение на столетия се е обръщал направо към гръцките слушатели, а после е замлъкнал, да зазвучи отново за днешните читатели и тъкмо този глас, ако само съм успял да го постигна, да продължи да отеква като ехо по страниците на тази книга.” Следва откъс.

Произходът на света

Какво е имало, когато още не е имало неща, когато е нямало нищо? На този въпрос гърците са отговорили с разкази и митове.
В самото начало това, което съществува най-първо, е Зевът: гърците го назовават Хаос. Какво е Зевът? Той е празнота, тъмна празнота, в която нищо не се различава. Пространство на падане, шемет и объркване, без предел, без дъно. Този Зев ни засмуква като отвор на огромна паст, в която всичко се разтваря в неразличимостта на мрака. И така, в началото съществува само този Зев, сляпа, нощна, безгранична бездна.
После възниква Земята. Гърците ѝ викат Гея. Земята изниква в самото сърце на Зева. Ето я, родена след Хаоса и представляваща в някои отношения негова противоположност.

Продължава...

Георги Господинов изненадва със 103 „свръхкратки истории”

13.5.18

 „Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.”

„Всичките наши тела” (Жанет 45) се нарича новата книга на Георги Господинов, която излиза в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории”, както ги нарича авторът.

Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека...

Свръхкратките истории на Господинов са едновременно смешни и абсурдни, меланхолни и иронични – стил, който разпознаваме безпогрешно от Естествен роман, Физика на тъгата, Сляпата Вайша...

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...”, пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

Продължава...

ХХ-ят век на Жером Ферари

Петко Тодоров

В неговия голям малък френски роман

„Искряща зора ослепява с безмилостната си светлина паметта на хората и болезнените им спомени биват отпращани в отлива на мрака, който се разпръсва и ги отнася със себе си” – що за барок? Да, в „Проповед за падането на Рим” на Жером Ферари (изд. „Факел експрес”, превод Александра Велева). Драматичният бароков взрив е във въведението на романа – 10-ината страници, направени като един параграф. Но от него не бива да се вадят изречения.

Рядък литературен кондензат е това въведение. Изстисква до дъно читателския импулс. В него е жанрът на романа: семейна сага. Многодетно семейство в корсиканско село. Разказът се сгъстява около Втората световна, съпротивата и в следвоенните години. Централният сюжет е селският бар. Наемат го син от това семейство и неговият приятел, студенти. Сменят философията в Сорбоната с търговска практика. За нула време го разработват до социален център и печелившо предприятие...

Поредният ХХ век, направен от Ферари да отрече прилагателното „пореден”. Барокът допринася да се усети драматизма на века чрез участта на отделно семейство. Дългите спираловидни изречения донагнетяват същия драматизъм. И скритият в тях диалог. Пряката реч на Ферари с особената си техника се явява сякаш случайно и по-скоро като крепеж на разказа. С изключение в развръзката.

„Човек строи върху пясък. Ако искаш да прегърнеш онова, което той е построил, ще прегърнеш само вятъра. Ръцете ти ще са празни, а сърцето покрусено. Ако обичаш света, ще загинеш с него” – стои като ключ, но е в края. Разрушението е в човека, той се ражда с него. Френската колониална империя се разпада, но не за нея е проповедта за падането на Рим. Разпадът в колониалните сцени е разпад в човека, имперският разпад остава в мъгла, сякаш неопределено и недоловимо следствие...

Поредният голям малък френски роман. Лишен от проповедност, иначе нямаше да е такъв. На Ферари му е достатъчно изсъскването на героинята: „Защото искам именно това: искам да бъде непоправимо”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 май - 8 май

8.5.18

1. Джефри Арчър. Рогоносецът. Бард

2. Михаил Вешим. Оксиморон. Сиела

3. Райнхолд Меснер. Експедиция до крайната точка. Вакон

4. Петя Кокудева. Лупо и Тумба. Жанет 45

5. Валери Петров. Пук! Колибри

Продължава...

Откъс: Котън Малоун и тайните на ФБР в „Офицер и пешка“ на Стив Бери

Официалната историческа версия гласи, че жестоката вражда между Джей Едгар Хувър и Мартин Лутър Кинг, включваща години незаконно следене и събиране всякаква компрометираща информация в тайно досие, приключва на 4 април 1968 г., когато Кинг е убит. Но така ли е наистина?

Петдесет години по-късно проблемът с провеждането на „черни“ операции отново е на дневен ред. Обществото иска отговори и бившият агент Котън Малоун единствен може да ги даде. Но първо трябва да се справи с последиците от случилото се в онзи фатален ден в Мемфис. В  „Офицер и пешка“, тринадесетият роман на Стив Бери от поредицата за Котън Малоун (Обсидиан, превод Боян Дамянов).

За целта трябва да се върне 18 години назад в миналото, към първата си задача в отряд „Магелан“. Неочакваната поява на най-рядката и скъпа монета предизвиква интереса на важни държавни агенции и Малоун трябва да я прибере. Скоро обаче се оказва, че заедно с нея вървят и секретни документи, свързани с атентата срещу Мартин Лутър Кинг. Информацията в тях може да унищожи невинни хора и да хвърли сянка върху наследството на най-големия борец за граждански права в Америка.

Решението на Малоун да доведе разследването до край – от шумните барове на Мексико и прозрачните води на Драй Тортугас до коридорите на властта във Вашингтон – ще промени не само неговия живот, но и хода на историята. Следва откъс.

Каква ирония на съдбата – мисля си аз, – цялата тази история започна с едно убийство, а по всичко личи, че може да завърши с второ.
Извикан съм на престижен адрес: Обърн Авеню 501, Атланта, щата Джорджия. Къщата е двуетажна, в стил кралица Ана: веранда с филигранни орнаменти под стрехите, кръгли като люкове на кораб прозорци и стръмен покрив с триъгълни фронтони. Част от квартал с прочуто име. Славният „Обърн“. Някога обитаван от работещи семейства от градската средна класа, преди шейсет години кварталът бе станал епицентър на едно движение, което в крайна сметка промени цялата страна. Семейство афроамериканци, живели по онова време в същата къща, не искали децата им да се раждат в сегрегирана болница, затова всички се появили на бял свят тук.

Продължава...

Анджела Марсънс - от охранителка в мол до звезда на британския трилър

„Сподавен писък” е първата книга от обещаваща поредица

Издателите отхвърлят 25 години книгите на Анджела Марсънс, която работи две десетилетия като охранителка в  местния търговски център в Бриърли Хил, Англия. През 2015 г. тя пуска първите три романа от поредицата си за приключенията на инспектор Ким Стоун в платформа за дигитално публикуване и достига милионен тираж още след първата си поява в Amazon. „Сподавен писък” заема пето място в класацията за най-продавани артикули на AmazonUK за 2015 г.

Така се появява ярко ново име в необхватния свят на британския криминален роман. А световното признание идва след заемането на челни места по продажби в САЩ, Канада, Австралия, Франция и Испания. Успехът на първата книга, преведена на повече от двайсет езика, е повторен от следващите заглавия от поредицата, стигнала до номер 8 от очакваните 16.

В „Сподавен писък” (Еднорог, превод Зорница Русева) петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор – тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв...

Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия. Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. Инспектор Ким Стоун разбира, че преследва човек с изкривена психика, убивал безнаказано в продължение на десетилетия.

Труповете стават все повече, Ким трябва да спре убиеца, преди да е нанесъл нов удар. Но дали тя самата ще успее да се справи със сенките от собственото си минало, преди да е станало прекалено късно? Следва откъс.
 
Тереза Уайът изпитваше необяснимото чувство, че това щеше да бъде последната ѝ нощ.

Тя изключи телевизора и къщата замлъкна. Но това не беше обичайната тишина, която се спускаше над дома ѝ всяка вечер, когато и тя, и къщата плавно притихваха и се подготвяха за сън.

Не знаеше какво точно беше очаквала от късните новини. Съобщението вече беше излязло в новинарската емисия на местния канал. Може би се беше надявала на някакво чудо, на помилване в последната минута.

От момента на първото заявление преди две години, тя се беше чувствала като затворник, осъден на смърт. Надзирателите няколко пъти бяха идвали да я отведат до електрическия стол, но после съдбата я беше връщала обратно на сигурно място в килията ѝ. Но този път щеше да бъде за последно. Тереза знаеше, че няма да има повече възражения и отлагания.

Продължава...

Софийски магьосници в окото на бурята

В „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа” бродят караконджули, нестинарки танцуват върху жар, самодиви пеят, а един змей беснее над родната столица. В момент, в който здрачници и зорници усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват, вятърът довява пленителна самодивска песен…

Младият читак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен от всякога. Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна”, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на могъщ магьосник. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае правилните въпроси?

Мартин Колев е всеизвестен фантастичен магьосник, публикувал в „Култура”, „Капитал”, „Литературен вестник”, „НО поезия”, „Море”, „Гранта”. Автор е на сборника с разкази „Кучето на терасата” (2009) и на колекцията кратки разкази „Микро”. През април месец 2017 г. печели първа награда на дарителски фонд „13 века България“ в конкурса „Рашко Сугарев“ за къс публикуван разказ на автори до 35 г. Носител е на наградата „Славка Славова” на Театър 199 (2017), а дебютният му роман „Софийски магьосници” вече се превърна в любима книга на хиляди млади сърца, копнеещи за повече магия! Следва откъс.

Тази нощ някой го повика в съня му. Отново.
Бриӣн избута чаршафа в краката си и се изправи. В просъница огледа стаята за подозрителни подробности. Дали отново се беше събудил вътре? Напоследък случаите бяха зачестили, но невинаги можеше да прецени със сигурност. Стаята беше потънала в плътен мрак, но все пак различи всичко наоколо: щорите на прозорците; дрехите, нахвърляни върху стола; календара, окачен на вратата.
Вратата.
В главата му прозвучаха думите на учителката му, които от толкова повтаряне вече помнеше наизуст. „Когато се събудиш, първо си погледни ръцете. Няма значение къде се намираш или какво се случва – първо си погледни ръцете, чуваш ли?“ Бриян кимна по навик и огледа лявата си китка. Първоначално нищо не забеляза − трябваше да разтръска ръка, да отмести поглед и пак да се взре. Чак тогава видя нишката. Тънък сребрист конец, който се опъваше във въздуха и продължаваше право в стената.

Продължава...

Как го правят финландците? Много просто: четат

7.5.18

Петко Тодоров

„Ние седемте. Защо точно ние?”, пита еврейката към края на „Oneiron” на Лаура Линдстед (изд. „Фабер”). Подзаглавието: „Фантазия за секундите след настъпването на смъртта”.

Седем жени се намират една след друга в бяло пространство. Бързо губят способността да усещат. С изненада откриват, че могат да не дишат и пр. Смъртта.

Нюйоркската еврейка анорексичка е първа, после московска счетоводителка, бразилка с трансплантирано сърце, бременна с близнаци марсилка, холандка с рак в гърлото, сенегалка, 17-годишна австрийка – 7 различни култури. Яркочервената перука на холандката им служи за огън – огнище, край което могат да се споделят истории.

Умен начин да се пише странно. Финландката Линдстед посетила Москва, Ню Йорк и Бенин за добиване на непосредствени впечатления, писала романа 7 години. Противно на нашенските постмодернисти, за които е достатъчно да се пише странно за да е странно. Роман за смъртта, който е за живота – неизбежно.

Всяка от 7-те е преживяла насилие. Линдстед прави от насилието универсално съществуване. Сплав от жанрове. Премерен феминизъм. Укротен език – така се усеща читателски. Стабилна конструкция на лишения от линейност разказ.

Финландците четат. Всеки финландец заема над 20 книги или други материали годишно и посещава библиотека веднъж месечно, научаваме от „100 социални иновации от Финландия” (изд. „Фабер, съставител Илка Тайпале).

Всеки българин е заел 2,4 книги и е посетил библиотека един и половина пъти през цялата 2013 г. – последната за която Националната статистика предлага такава информация.

Четенето е от факторите за рекордно ниската корупция във Финландия, според министъра им на правосъдието. Автори на книгата са учени, общественици, политици.

„Практични решения, които подпомагат гражданското участие и подобряват стандарта на живот, здравето, образованието и други показатели за благосъстояние” е определението на „социални иновации” според президента на републиката...

Та всеки народ си заслужава писателите.

Продължава...

„Тайният дневник на Хитлер“ - Харис Влавианос в тайните лабиринти на диктатора

Преосмисляне на феномена „Хитлер” и на нацизма в светлината на възраждащите се популистки и националистически движения

„Тайният дневник на Хитлер” (Колибри, превод Здравка Михайлова, Иван Б. Генов) не е истински роман, а по-скоро „неистинска история“, един разказ на историята или „сътворен документ“.

„Открай време ме занимава „феноменът Хитлер“. Как един незначителен човек с натрапчиви идеи, ниско потекло и оскъдно образование е успял да омае германците, да ги завладее, да торпилира с евтината си реторика политическия договор на времето, да поведе една страна по път, оказал се най-унищожителният за целия свят и за самата нея, и да се превърне в олицетворение на абсолютното зло? Колко мощно трябва да е било усещането за национално унижение и всеобщо отчаяние, че германското общество да приеме Хитлер като Месия, способен да възвърне наранената му гордост?“, пише Харис Влавианос.

„Тайният дневник на Хитлер” свързва историческите факти с измислицата и, естествено, не би могло да бъде написана от друг, освен от писател, особено надарен и в двете области – историята и литературата. Фактите, въз основа на които Харис Влавианос развива своето повествование, са абсолютно точни: на 8 ноември 1923 г. Адолф Хитлер прави опит за преврат начело на Националсоциалистическата германска работническа партия, над която упражнява абсолютна власт. Организацията на т.нар. национално въстание или Бирен пуч е слаба, Хитлер е арестуван и е изправен пред съда...

Тази история е основата, върху която авторът създава записките в дневника на диктатора, един силен и завладяващ текст, който удовлетворява изискванията на поетическото изкуство. А целта му е ясна - да ни доближи до истината като предупредителен знак да не допускаме европейският дом да рухне.

Разказът започва от деня на арестуването на Хитлер в Мюнхен през ноември 1923 г. и приключва през декември следващата година, когато той е освободен след амнистия.

Историческата фактология, свързана с метежа срещу Ваймарската република и с участниците в него, изпълва всяка страница на книгата. Но романът е преди всичко оригинален опит да се проникне в мрака на „века на крайностите”, във вътрешния свят на диктатора, в тайните лабиринти на личността му.

Харис Влавианос е изтъкнат гръцки интелектуалец - учен, поет, писател и есеист, роден през 1957 г. в Рим. Завършва философия в Университета в Бристол и политология и история в Оксфорд. Преподава история и политология в Американския колеж в Гърция, води семинари по поетическо изкуство в издателство „Патаки”. Издал е единайсет стихосбирки, преводи на Уолт Уитман, Езра Паунд, Т. С. Елиът, на съвременни англоезични поети.

Продължава...