page contents Книжен ъгъл
Предоставено от Blogger.

Първи том на „Китай“: Едуард Ръдърфърд съживява многоликата и драматична история на една от най-древните и влиятелни цивилизации

19.5.25

„Монументален! Един от най-амбициозните романи за Изтока, писани някога.“

The Guardian

„Книга, която не просто се чете, а се изживява. Величие, трагедия, културен сблъсък и човешки съдби – събрани в едно безсмъртно произведение.“
The Times

Поемаме на грандиозно пътешествие през хилядолетната история на една от най-древните и могъщи цивилизации с новия бестселър на Едуард Ръдърфърд. Биографът на велики градове този път обръща поглед към Изтока с „Китай“ (Еднорог, превод Златка Миронова). Подобно на епичните му романи за Париж, Лондон, Ню Йорк и Дъблин, той изтъкава плътен и въздействащ исторически гоблен чрез хроника за живота на няколко поколения герои – китайци, британци и американци, чиито съдби се преплитат по време на сблъсъци между култури, вярвания и идеологии. Те се влюбват, предават, борят се, страдат, градят и рухват под тежестта на историческите сили, които оформят цял един континент.

В романа са представени по впечатляващ начин най-бурните и преломни десетилетия от историята на Поднебесната империя. Преминаваме през управлението на династията Цин, Опиумните войни, до началото на западната експанзия и вътрешните бунтове като Тайпинското въстание. Сблъсъкът между цивилизации, морали и ценности е представен поразително, при това от две гледни точки – на китайците и на по-напредналите нации. Убеждаваме се как историята се гради от сблъсъка на гледни точки, надежди и страхове.

Чрез образите на императори, търговци, шпиони, дипломати, воини, наложници, интелектуалци и революционери, Ръдърфърд ни прави свидетели на величието и разпада на империи, на сблъсъка между традиции и промени, на болката от колониализма и жаждата за независимост и възраждане. Той за пореден път ни убеждава в таланта си да вдъхва живот на времето и пространството. С невероятно внимание към детайла и историческа точност ни повежда по Великата китайска стена, сред дворците на Забранения град, по прашните селски пътища и на борда на британските кораби, натоварени с опиум.

Чрез старателно сплетени сюжетни нишки и многопластови персонажи ставаме свидетели на величието, болката, гордостта и трансформациите на един древен и необятен свят. И макар героите да се менят с всяко следващо поколение, истинският главен герой и в този роман е самият Китай — огромна, мистериозна, древна и същевременно модерна и динамична страна. Страна на противоречия и красота, на мъдрост и насилие, на философия и огън. „Пленяващ разказ, изпълнен с величие, интрига, триумфи и трагедии. Ръдърфърд още веднъж доказва, че е ненадминат майстор на историческия роман“. Това е коментарът на Publishers Weekly за този бестселър.

Франсис Едуард Уинтъл, известен със своя творчески псевдоним Едуард Ръдърфърд
, е роден в Солсбъри. Той получава образованието си в университетите в Кеймбридж и Станфорд, Калифорния, работи в областта на политическите науки, книгоиздаването и търговията с книги. През 1983 г. се завръща в родния си дом в Солсбъри. Тук той написва първия си роман „Сарум“, посветен на хилядолетната история на този град. Книгата се превръща в бестселър и се задържа 23 седмици в списъка на бестселърите на New York Times.
Следващите романи на Ръдърфърд повтарят този успех. Книгите му са преведени на двадесет езика. Писателят е живял в Лондон, Ню Йорк, Ню Хемпшир и Ирландия. В момента той непрекъснато пътува между Америка и Европа.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 май - 13 май

13.5.25

 
1
.
Анджей Сапковски. Вечна светлина. Сиела

2. Агата Кристи. Автобиография. Гнездото

3. Алейна Ъркхарт. Играта на Касапина. Хермес
 
4. Капка Касабова. Анима. ICU

5. Майкъл Бонд. Падингтън - оригиналната история. Инфодар


Продължава...

Откъс: Когато свидетелката е по-опасна от убиеца

12.5.25

В „Свидетел №8“ Стив Кавана изправя любимия си  герой Еди Флин пред смъртна заплаха


Руби Джонсън чисти домовете на милионери в елитен квартал на Манхатън. Преди баща ѝ да пропилее на хазарт огромното си наследство, тя също е живяла там. Била е богата като работодателите си. Те знаят това и ѝ имат доверие. Докато се прибира една вечер, Руби става свидетел на убийство. Тя познава жертвата. Познава и убиеца. Но посочва за извършител друг човек, когато подава анонимен сигнал в полицията. Защото Руби не е тази, за която се представя.
 
В „Свидетел №8“ (Обсидиан, превод Милко Стоименов) Еди Флин, бивш дребен престъпник, а сега адвокат, поема защитата на обвиняемия. Той вярва, че този човек е невинен, въпреки че оръжието на убийството е намерено в неговия дом. И докато Руби продължава своята смъртоносна игра, Еди трябва да се бори не само за клиента си, но и за собствения си живот. Защото един от босовете на нюйоркската мафия е обявил награда за главата му.

Стив Кавана е авторът на „Тринайсет“, „Съучастници“ и „Сделка за убийства“ и е носител на награда „Златен кинжал“ за най-добър криминален роман. През 2015 г. става част от програмата Amazon Rising Stars. Всички негови романи получават номинации за различни международни награди и често ги печелят. Прочут е по света с трилърите си за Еди Флин. Книгите на Кавана са четени от милиони и са преведени на над 30 езика. Следва откъс.

Има нещо сбъркано в Руби, така казваше навремето баба ѝ.
Напоследък Руби Джонсън често се сещаше за тези нейни думи. Отдавна не беше малко момиченце. Беше на двайсет и две, определено по-мъдра и може би по-осъзната. Често се улавяше да мисли, че не прилича на другите хора. Това се случваше в моменти като този.
Наближаваше полунощ. Тя седеше на кухненския плот и разбъркваше чаша с кафе. Кухнята беше два пъти по-голяма от апартамента, в който живееше. Въпросната кухня беше в къща на стойност трийсет и пет милиона долара в Горен Уест Сайд, Манхатън.
Чад и Лара Пулър трябваше да се приберат всеки момент. Те бяха сред новите клиенти на Руби, която от няколко месеца гледаше децата им на повикване. Шестгодишната Клара и неотдавна навършилата три Зара спяха в своите просторни, луксозно обзаведени стаи на горния етаж.

Продължава...

„Братя“ - историята на Санто и Джани Версаче, които промениха света на модата

Искрен разказ за семейство Версаче и тяхната модна империя представя Санто Версаче в автобиографичната си книга

Историята на влиятелното италианско семейство, създало една от най-големите модни империи, оживява в автобиографичната книга „Братя“ от Санто Версаче – брат на легендарните дизайнери Джани и Донатела Версаче.

„Братя“ (Сиела, превод Иво Йонков) е истинската история за таланта и упорития труд на фамилия Версаче и най-вече на двамата братя в нейния център – Джани, дизайнера визионер, и Санто, бизнесмена с предприемачески нюх. Заедно те превръщат модна къща „Версаче“ не просто в разпознаваема марка, а в символ на стил, вкус и изисканост.
 
От шивашкото ателие на майка им в Калабрия, през първия бутик, до най-лъскавите модни дефилета на Милано, Париж, Ню Йорк – книгата проследява неравния, но и бляскав път до върха на семейство Версаче, завихрило революция в изкуството и бизнеса на модата.
 
Сред страниците на красивото издание с цветни снимки оживяват светът на високата мода, взаимоотношенията между членовете на семейство Версаче, както и образите на редица звездни личности около него – на съперниците като Джорджо Армани, на любимите рекламни лица като Клаудия Шифър, на  знаменитите приятели като лейди Даяна и Елтън Джон и много други.
 
Санто Версаче осветява и своя болезнен спомен за покушението срещу брат му от 15 юли 1997 г. в Маями. Датата, на която съдбата на семейството се променя с куршума на един сериен убиец. Куршум, който обаче не може да заличи великото наследство и да угаси вдъхновението, завещано от Джани Версаче.
 
Написана откровено и прямо,  книгата „Братя“ ще плени любителите на модата, както и почитателите на литературни изкушения като „Домът на Гучи“ от Сара Г. Фордън и великолепните книги на Наташа Лестър.
 
Затрогващ разказ за величието и славата, но и за загубата и болката, книгата на Санто Версаче показва, че големите успехи винаги вървят ръка за ръка с трудностите. Но и че семейството, дори и изтъкано от противоречия, е най-голямата опора. А силата на мечтите – най-голямото вдъхновение.  



Продължава...

Тийнейджърите, Хитлер и розовият заек

10.5.25

Юношеският роман на Джудит Кер излиза за първи път на български език


80 години след края на Втората световна война, точно в Деня на Европа, на български език за първи път излиза романът „Когато Хитлер открадна розовия заек” на Джудит Кер. Авторката, спечелила милиони сърца по света с илюстрованите си книги за котката Мог, вече е добре позната на българските деца. 
 
Сега издателство „Лист“ хвърля ръкавица и към по-големите читатели – тийнейджърите, които днес живеят в свят, отново разтърсван от конфликти, бежански кризи и тревожни заглавия. Именно към тях е насочен този юношески роман – не за да ги натовари с тежестта на историята, а за да им я покаже през очите на дете като самите тях.
 
Както и предишните книги на Джудит Кер, преводът е дело на поетесата Мария Донева, която с лекота улавя деликатния баланс между тъгата, страха и тихия хумор в романа.
 
Историята се завърта около деветгодишната Ана и нейното еврейско семейство, принудено да избяга от нацистка Германия. Баща ѝ – известен журналист и критик на Хитлер – изчезва от Берлин малко преди изборната победа на нацистите. След него, набързо, майката на Ана урежда бягството си заедно с двете деца. Малкото момиче не може да вземе всичките си играчки и прави съдбоносен избор – гушва новото си вълнено куче и оставя любимото розово плюшено зайче, убедена, че ще се върне скоро. Но не се връща. И така,

зайчето се превръща в символ на всичко,
което войната отнема от едно дете –


дом, сигурност, спомени, език и принадлежност.
 
Романът е частично автобиографичен – самата Джудит Кер напуска Германия през 1933 г., когато е на девет, заедно с родителите си. Баща ѝ е прочутият критик Алфред Кер, преследван от нацистите. Семейството минава през Швейцария и Франция, преди да се установи в Лондон. Там Джудит изгражда изключителна кариера като писател и илюстратор, и именно през книгите си тя „превежда“ бягството си за новите поколения.
 
„Как Хитлер открадна розовия заек“ е първата част от трилогия, която проследява порастването на Ана в нови страни, езици и идентичности. Преведена на десетки езици и отличена с множество литературни награди, книгата остава един от най-човечните разкази за живота в изгнание, за адаптацията и силата на надеждата.
 
Защо е важна за тийнейджърите днес? Защото показва, че историята не винаги е черно-бяла и че децата не просто „оцеляват” във войната – те я преживяват, изграждат се чрез нея и носят нейните белези завинаги. Ана не е герой с магически сили – тя е просто момиче, което се научава да бъде смела, въпреки страха. Точно като момичетата и момчетата, които четат този роман днес – в свят, който също често изисква от тях да бъдат по-зрели, отколкото им се иска.



Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 30 април - 6 май

7.5.25

1. Джеймс Патерсън. Алекс Крос: Не се страхувай от злото. Хермес

2. Франк Тилие. Лабиринти. Ентусиаст

3. Катрин Деньов. Самата аз. Кръг
 
4. Иво Инджев. Остродумия. Сиела

5Николай Райнов. Самодивско царство. Български приказки, т. 1. Миранда


Продължава...

Романите за Торквемада на Бенито Перес Галдос - светът се движи от пари, амбиции и суета


Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“. 
 
Перес Галдос е водещият испански писател на прага между XIX и ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ (близо 80 романа), като в него влизат съвременни, исторически, социални и психологически творби. Сред популярните у нас творби на автора са „Фортуната и Хасинта“, „Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“ и др.

Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки, в превод на Стефка Петрова).

Главният герой - дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…

На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещание да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…

За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.

В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите звучат удивително актуално и днес. С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.

Продължава...

Четем легендарните „Кибритчета „Минерва“ на Умберто Еко

За първи път на български език излиза сборникът Кибритчета „Минерва
1990-2000“ от бележития италиански писател, есеист, философ и ерудит Умберто Еко
 
„Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ (Колибри, превод Ина Кирякова) обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор.
Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера, за ролята на интелектуалците в обществения живот, за екологията, за генетиката, проницателни прогнози за бъдещето, поднесени от ерудит и завладяващ разказвач, който притежава умението да превръща злободневното в литература. 
 
Теми, надраснали времето си, звучащи актуално и в наши дни. Така най-сбито може да се представи съдържанието на този сборник – истинска наслада за мислещите хора.
Умберто Еко  (1932–2016) е искрящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и без съмнение един от най-влиятелните интелектуалци на нашето съвремие. Автор е на литературните класики „Името на розата”, „Махалото на Фуко” и „Баудолино”. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра. От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1990).

През 2020 г. „Колибри" издаде сборника „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ (преводач: Вера Петрова), внушително томче с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“. А през 2021 г., отново с логото на „Колибри“, излезе забележителният труд „Да кажеш почти същото“ (преводач: Дария Карапеткова), илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач.  Следва откъс.
 
Как демокрацията вреди на демокрацията

Преди няколко години Ханс Магнус Енценсбергер написа много убедителна статия за това как в наши дни политиците (и изобщо могъщите) са обречени да не разбират хората, с чийто живот би трябвало да се занимават. Колкото по-висока е тяхната отговорност, колкото повече са изложени на риск от покушение (или във всеки случай на посегателства върху правото им на личен живот), толкова повече се заобикалят с телохранители, които ги вкарват в бронирани автомобили, хеликоптери, частни самолети, оттеглят се в укрепени домове, прекарват почивките си в открито море. Колкото по-голяма е отговорността им за света, толкова повече не знаят нищо за света.

Продължава...

Криминална класика – „Невероятното престъпление” от Лоис Остин-Лий

6.5.25

Тънко чувство за хумор, забележителна атмосфера и интригуваща загадка, отговорът на която е скрит зад безупречни маниери и шепота на скандални слухове, смесва една потомка на Джейн Остин

Лоис Остин-Лий е още едно от големите имена, прочули се като автори на криминални романи от златните години на жанра. Потомка на легендарната Джейн Остин, тя си спечелва почитатели още с дебютната си книга „Невероятното престъпление“ (Еднорог, превод Иван Костурков). Издаден през 1931 г., романът възстановява автентичната атмосфера на академична Англия от периода между двете световни войни – свят на чайни следобеди, безупречни маниери и прикрити скандали. Остин-Лий успява да съчетае интелектуалното предизвикателство на мистерията с неподражаем британски чар и изискан стил.

Прудънс Пинсънт е очарователна млада дама, отличаваща се със свободен дух, остроумие и изключителна преданост към семейството и приятелите си. Тя е единствената дъщеря на директора на един от колежите в Кембридж. Освен че очарова местната академична общност, Прудънс обожава и живота в провинцията, и често гостува на своя братовчед лорд Уелънд в неговото имение Уелънд Хол. Тук тя може да препуска на воля и да участва в задължителния лов на лисици.

Докато пътува за пореден път към Уелънд Хол, Прудънс се оказва въвлечена в опасна плетеница от тайни, подозрения и престъпления. Тя научава за съществуването на добре прикрита схема за контрабанда на наркотици, която по загадъчен начин свързва уединения свят на Кеймбридж с имението на братовчед ѝ. Възможно ли е някой от хората, на които най-много държи, да е свързан с престъпната дейност? С много ум, находчивост и малко помощ от непредвидени съюзници, Прудънс трябва да разплете сложния възел на интригата и да разкрие самоличността на контрабандистите – преди някой да извърши убийство, за да опази мрачните тайни.

С фин хумор, ефектни герои и заплетен сюжет Остин-Лий извайва истинска литературна перла, която умело балансира между елегантната лекота и напрежението на криминалната загадка. Местата и атмосферата са описани толкова съвършено, че читателят буквално усеща мириса на кожени кресла в старите библиотеки и чува шепота на скритите тайни. Една изненадваща любовна история добавя още повече очарование от докосването до този стилен и увлекателен роман.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 23 април - 29 април

30.4.25

 
1
.
Франк Тилие. Лабиринти. Ентусиаст

2. Умберто Еко. Кибритчета „Минерва“ 1990-2000. Колибри

3. Пам Дженоф. Кодово име Сапфир. Софтпрес
 
4. Иво Инджев. Остродумия. Сиела

5. Пиер Байи, Селин Фрейпон. Малкият Рунти. Господин Подреди-Всичко. Пурко







Продължава...

Откъс: Денят на Страшния съд се задава във „Вечна светлина“ от автора на „Вещерът“ Анджей Сапковски

29.4.25


Във финала на хуситската трилогия полският писател преплита реални личности  и събития в мрачна приказка за война, власт и избор


След „Кулата на шутовете“ и „Божи воини“ големият майстор на полското фентъзи Анджей Сапковски повежда читателите си към последната сцена в грандиозния си епос – Европа през XV век, където религиозни фанатици, крале и чудовища влизат в схватка за душата на континента. Във „Вечна светлина“ (Сиела, превод Васил Велчев)– трета част на хуситската трилогия от автора на сензацията „Вещерът” – краят на света е на крачка разстояние, а резултатът е  епично, наситено с интриги и обрати приключение в самия край на Средновековието.
 
Настъпва денят на гнева, на прах ще се срине векът… Ще има там страх, трепет ще бъде, щом дойде Съдията Земята да съди. Тръбата тръби, надига мъртъвци от гробове и всичките към трона ги зове... Рейнмар от Белава е загубил илюзиите си. В търсене на светлината е намерил единствено мрак. Свидетел на това как високите идеали се превръщат в пепел, а борбата срещу терора в нов терор, този беглец, магьосник и злополучен любовник все още е готов на всичко за изгубената си любима Юта. И нито Инквизицията, нито Черните конници, нито самият дявол могат да го спрат.

На фона на бушуващите хуситски войни Рейнмар ще премине през кръв и пепел, ще се изправи срещу крале, папски служители и зло, дебнещо отвъд света на живите, за да открие не само любовта, но и самия себе си. Финалната битка наближава.  Но дори и в края н света има място за избор… и за спасение.

Като вплита алюзии за реални личности  и събития в мрачна приказка за война, власт и избор, Анджей Сапковски създава взривоопасна смесица от история, теология, мистика, философия и остър като меч хумор. Почти исторически роман, в който  идеали и реалност, магия и наука, доблест и предателство се сблъскват и оформят мащабна и безпогрешна карта на човешката душа. Проницателен и оригинален, брутално красив и предизвикателно мащабен, романът „Вечна светлина“ е логичният завършек, който превръща трилогията в събитие не само във фентъзи жанра, но и в съвременната литература изобщо. Следва откъс.
 
ГЛАВА ПЪРВА,
в която опитващият се да попадне на следите на своята любима Рейневан се сблъсква с различни неприятности. По-точно, бива прокълнат. У дома и навън, стоящ, седящ и работещ. А междувременно Европа се променя. Приспособява се към нова техника на сражение.

Утрото беше мъгливо и доста топло като за февруари. Цяла нощ течеше размразяване, на разсъмване снегът се топеше, отпечатъците от подковани копита и отъпканите от колелата на каруците коловози моментално се пълнеха с черна вода. Осите и гредите в каруците скърцаха, коларите сънено кълняха. Наброяващата около триста каруци колона се движеше бавно. Над нея се носеше тежкият, задушлив мирис на солена херинга.
Сър Джон Фастолф сънено се поклащаше на седлото си.

Продължава...

От „Странични ефекти“ до „Пълна анархия“ с Уди Алън


Двата хумористични сборника в нови издания са класика в жанра

„Големият въпрос на философията си остава следният: ако животът е безсмислен, тогава какво да кажем за пастата във формата на всички букви от азбуката?“; „Свръхнаселеността ще утежни проблемите до крайност. Статистиките сочат, че на планетата вече има повече хора, отколкото са нужни, за да се премести и най-тежкото пиано“; „Човекът е единственото създание, което някога е прецаквало сервитьор“… Това е само малка част от комедийните бисери, с които са изпълнени „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ – третият и четвъртият сборник с хумористични текстове на Уди Алън. 

Новите издания вече са в книжарниците със знака на „Кръг“ с твърди корици, чийто художник е Албена Лимони. Преводите пък (дело на Теодор Михайлов, Борис Дамянов и Александра Главанакова) са старателно ревизирани, така че да се приближават максимално до неподражаемия стил на писателя и кинотворец. Разкриващи цялата му комедийна и словесна виртуозност, „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ са настолни четива не само за почитателите му, но и за всички, които гледат на живота през призмата на хумора.

Историите в „Странични ефекти“ (1980 г.) – третия сборник на несравнимия комик, са писани през втората половина на 70-те години, когато той се утвърждава като такъв с емблематичните филми „Ани Хол“ и „Манхатън“. Сред разнопосочните теми, разнищени тук, са заплахата от НЛО, кулинарната критика, относителността на нещата и неволите на съвременния човек. Но основен извор на безподобните шеги на Алън, изникващи най-неочаквано, си остава обсесията му по секса, религията и смъртта.

С присъщия си невротизъм и с неподражаемия хумор, добре познати и от филмите му, в четвъртата си книга „Пълна анархия“ (2007 г.) легендарният комик разказва по най-забавен начин за продавачи на молитви по интернет, за дубльор, погрешно сметнат за холивудска звезда и отвлечен от страховит бандит, за бавачка, разкриваща тайните на работодателите си, и за всевъзможни други колоритни персонажи. 

Сборникът, който бележи голямото завръщане на Алън към литературата след 25-годишна пауза, сега излиза за първи път в самостоятелно издание на български, а остроумните и чудати текстове в него често разсмиват още от заглавията: „Да грешиш, е човешко, но да се рееш, е божествено“, „Над закона, под юргана“, „Тъй ядеше Заратустра“ и „Ах, тези зъболекари!“ – намигване към емблематичната и обичана история.

Запитан преди време в интервю за литературното списание „Парис Ривю“ кога е започнал да пише, Алън отговаря така: „Преди да се науча да чета. Винаги съм искал да пиша и постоянно измислях истории в клас. Макар че още оттогава харесвам повече сериозните писатели, открих, че умея да пиша забавно. Ако човек има хумористична гледна точка, пречупва през нея всичко, което му се случва. Това е един от начините за справяне с живота. Хората смятат, че е много трудно да бъдеш забавен, но ако го умееш, е съвсем лесно. Това е природна стихия“.

Продължава...

„За птичките и пчеличките“ – откровен разговор за интимните части

24.4.25

Ново издание за деца отговаря на всички въпроси за тялото и съзряването


Много често родителите изпитват затруднение и неудобство да водят с децата си разговори, свързани с интимните части на тялото и промените, през които минава то. Ето защо френската акушерка Ана Роа и илюстраторката Мадмоазел Каролин предлагат достъпен и искрен подход, който помага на възрастните да направят въведение в тази чувствителна, но особено важна тема. Деликатно и без табута, книгата „За птичките и пчеличките“ (Ентусиаст, превод Бела Чолакова) запознава малките с половата система и нейното развитие.

Ана Роа е акушерка, автор на „Майчината къща“ по телевизия France 2 и създател на подкаста за бременни Sage-meuf, който дава практически съвети от експерти и препоръки от майки. През 2023 г. печели конкурса на Fondation des Femmes и получава наградата Gisèle Halimi за своята реч: „Доброволно прекъсване на бременност: ще бъдем ли някога наистина свободни?“.
 
Тя създава „За птичките и пчеличките“ заедно с френската писателка и илюстраторка Мадмоазел Каролин. Каролин е автор на комикси, посветени на родителството и отглеждането на деца, и вярва, че разговорите за съзряването имат ключово значение за подрастващите.
 
Какво се вижда в огледалото? А какво остава скрито? Какво се случва през пубертета? Как се правят бебетата? Какво става по време раждането? Как се поддържа хигиена на интимните части? Има ли право някой друг да докосва тялото ти? Това издание ще даде отговор на тези и още много други въпроси, подбудени от любопитството на малките читатели.
 
Насочена към деца в начална училищна възраст, „За птичките и пчеличките“ има за цел да информира, но и да даде ясно послание: да познаваш тялото си и да го уважаваш, както и това на другите, е най-добрият начин да се чувстваш добре със себе си. Осведомеността по тази сериозна тема дава гаранция за ранно здравословно развитие, самоувереност и безопасност в бъдеще.

Продължава...