page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 19 юни - 25 юни

25.6.19

1. Фредерик Форсайт. Лисицата. Бард

2. Ерик-Еманюел Шмит. Феликс и невидимият извор. Ера

3. Венелин Митев. Тайни и загадки на „Тихия фронт“. Книгомания

4. Кристина Курчаб-Радлих. Вова, Володя, Владимир Путин. Сиела

5. Ема Додсън, Сара Хорн. Полезните гадости на човешкото тяло. Фют

Продължава...

Завръщането на „Завръщането на паяка“

Нова среща с първия роман на Джеймс Патерсън от прочутата поредица за Алекс Крос

„Завръщането на паяка“ (Хермес, превод Гриша Атанасов) е първият роман от най-продаваната детективска поредица през последните двадесет и пет години. При първата среща с детектив доктор Алекс Крос той е изправен пред огромно предизвикателство. Сериен убиец, в който живеят две личности, извършва чудовищно престъпление, което поставя на колене първите хора във Вашингтон.

ФБР, Сикрет Сървис и полицията са по следите му, но злият гений винаги е на крачка пред тях. Когато Алекс Крос се впуска в преследването, съдбата го среща с неустоимата красавица Джези Фланаган и между тях пламва изпепеляваща любов...

Ще успее ли детективът да се справи в ситуацията, която се оказва много по-сложна и заплетена? Ще оцелее ли самият той във водовъртежа от раздиращи страсти и дълбоко пазени тайни? Похитени деца от престижно училище, откуп от десет милиона долара, екзотичен остров, невинни жертви и неподозирани виновници се вплитат в повествованието. А то е наситено с толкова неочаквани обрати, че читателят остава без дъх до самия край, до изумителната и неподозирана развръзка...

Неслучайно Пъблишърс Уикли определя Джеймс Патерсън като „Кралят на бестселърите“. След като печели награда „Едгар“ за дебютния си роман през 1977 г., книгите на знаменития писател са продадени в над 380 милиона екземпляра в цял свят. През последните години Патерсън е имал повече бестселъри №1, отколкото Джон Гришам, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун, взети заедно. Включен е в книгата за рекордите на „Гинес“ с 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на „Ню Йорк Таймс“, и общо 45 заглавия, попаднали в същата класация.

Неговият емблематичен герой Алекс Крос е сред любимците на поколения почитатели на криминалните трилъри. Три от романите за детектива психолог, сред които и „Завръщането на паяка“, имат филмови адаптации. Освен на писане, Патерсън посвещава огромна част от времето си и за благотворителност, като влага усилия и средства в редица каузи, подкрепящи четенето. Следва откъс

Официално съм заместник-началник на детективите, а това, по думите на Шекспир и Фокнър, е голяма врява и безумство, които обаче не водят до nada. Тази титла би трябвало да ме прави шести или седми по ранг във Вашингтонското полицейско управление. Но не е така. И все пак хората очакват да се появявам на местопрестъпленията в скъпата ни столица.
Три синьо-бели патрулни коли бяха спрели както дойде пред номер 41–15 на Бенинг Роуд. Беше пристигнал и ванът със затъмнени стъкла на криминалната лаборатория. Също и линейка с жизнерадостния надпис „За покойници“ на вратата.
Имаше и две пожарни до къщата, в която бе извършено убийството. Наоколо се навъртаха местните зяпачи, повечето мъже. Възрастни жени, наметнали зимни палта над пижамите и нощниците си, с розови или сини ролки в косите, зъзнеха по верандите.
Овехтялата дървена къща, същата като всички останали в редицата, беше боядисана в „карибско“ синьо. Стар шевролет със счупено и облепено с тиксо странично стъкло изглеждаше като изоставен на алеята за коли.
– По дяволите... Да бяхме си останали в леглата – изруга Сампсън. – Знам си какво ни чака. Напоследък мразя тази работа.

Продължава...

„WI-FI BG BAR“ или що е то Сердикийски комикси

Дами и господа, не се стеснявайте, отпуснете души, развържете кесии и заповядайте в бара. След работа, след лекции, след залез-слънце, след ваканцията, преди първия съдийски сигнал, на почивката или в добавеното време на мача – заповядайте, когато ви е удобно!

„Сердикийски комикси” (Колибри) на Светослав Т. Тодоров ще ви накара да се почувствате как ли не, само не измамени. Светоний – преводач и историк лаик, е безработен мъж в средата на своето жизнено поприще, който редовно изпада в самосъжаление и дави мъката си в чистилището на централен софийски бар. Една съдбовна вечер след инцидент в бара той се събужда, но в друг свят. Годината е 343-та, а мястото – римска Сердика. С помощта на нови и стари приятели, една звездна апликация и вездесъщата Богиня Майка Светоний търси обратен път към „своето време“ и става свидетел на знакови събития от историята на античния град.

Светослав Т. Тодоров е роден в комунистическа София през 1975 г. на аналоговия XX век. По-голямата част от безметежното си съществуване прeкарва между южните квартали на града и Централната баня. Недипломиран философ, небрежен преводач, необвързан продуцент, творчески директор, софийски пройдоха и любящ баща, той е типичен представител на сивото поколение на България, израснало в края на соца. „Сердикийски комикси“ е позакъснялата му дебютна книга. Един шеметно духовит, безподобен фантастичен роман, напоен със софийски жаргон, философски дилеми и любопитни бележки под линия. Премиерата на това неочаквано пътуване през пластовете на историята ще се състои на 27 юни от 19:00 ч. в Casa Libri. Следва откъс.

Обичам историята. Обичам нейните кървави пластове и лабиринти. Придвижвам се по сухожилията на времето и се oплитам в бродерии от недостоверни източници. По изгрев закусвам с апокрифи и легенди, после си правя пикник край оскъдни книжовни извори. Запълвам предобедите с предания за древни царе и герои. По пладне чета евангелия, пея тропари, вия жалейки за светци и мъченици. Обедното ми меню е съставено от биографии на цезари и жития на други масови убийци. Следобед се впускам на вран жребец из вечните библиографски полета, следван под линия от бързоногите хрътки на себепознанието. Привечер поглъщам глоси, апендикси и епитоми. За вечеря отварям амфори с древно клинописно вино и линеарен зехтин. В полунощ бракониерствам – вадя свитъци и ръкописи, чупя печати, разкопавам входове на гробници и мавзолеи. Тъпча се с хронология по малките часове на нощта, преяждам с дати и фактология за епични битки и титанични сблъсъци. За десерт се ровя в юридически основания за войни и мирни договори. Магнит съм за всякакви видове предателства – в часа на вълците, по закона на римското право, участвам в заговори и съзаклятия – боря се с претенденти и узурпатори, които забиват кинжали в гърба ми. По видело обхождам медно гумно и слагам крайъгълни камъни по границите на своята идентичност. По първи петли вграждам сянката си в мостове и крепостни стени, изградени от древни азбуки, слепени с хоросан от йероглифи и символи. Взирам се в антични мозайки, статуи и барелефи. Икони, фрески и стенописи се взират обратно в мен. Програмисти от далечни епохи се свързват с мен чрез древни формули и артефакти. Парченца откъслечни сведения посаждат злите семена на заблудата в лехите на крехкото ми самочувствие. Определят ме, дефинират ме, заблуждават ме, коват и каляват бронята на моето самосъзнание. Kарат ме да изпитвам принадлежност.

Продължава...

Комисарят Мегре в „Подземията на хотел „Мажестик“

Тялото на младата и красива съпруга на богат американски индустриалец е открито в мазето на луксозния хотел "Мажестик". Мегре е повикан и започва своето методично разследване. За негова изненада в чантата на дамата намира оръжие. А следите го водят из безкрайните мрачни коридори на хотела, където животът на служителите е далеч от лукса, с който се ползват гостите. Заподозрените се оказват твърде много, а Мегре попада в свят на алчност, амбиция и изнудване.

Жорж Сименон е един от най-популярните автори на 20 век, а творчеството му обхваща стотици творби. Сименон създава 75 романа и 28 разказа за комисар Мегре – неговия най-известен герой. Книгите за Мегре са преведени на повече от 50 езика, издадени в над 60 държави, с многобройни кино, телевизионни и радио адаптации.

„Подземията на хотел „Мажестик“ (Ера, нов превод на Велимира Костова-Върлакова), е един от най-прочутите романи за комисаря Мегре, публикуван през 1942 г., екранизиран пет пъти, но издаван в България само веднъж преди петдесет години. Следва откъс.

В този час просторните подземия със сложни коридори, с многобройни врати, с боядисани в сиво стени, като лабиринт на товарен кораб, бяха пусти. През стъклените прегради тук-там се виждаха само жълтеещите жички на лампите за нощно осветление.
Навсякъде беше остъклено: кухните вляво, по-нататък сладкарската работилница. Насреща в помещението, наречено „залата на куриерите“, се хранеха висшият персонал и частните служители на клиентите, камериерките и шофьорите.
Още по-нататък се намираше залата за хранене на нисшия персонал, с дългите маси от светло дърво и пейките, които напомняха ученически чинове.
Накрая, над всичко това, като командна кабина на кораб, се извисяваше тясна стъклена клетка, предназначена за счетоводителя, който отбелязваше всяка изнесена от кухнята порция.
Щом отвори вратата на кафетерията, на Проспер Донж му се стори, че някой се заизкачва по тясната стълба, водеща към етажите, но не обърна внимание. Поне това щеше да фигурира по-късно в показанията му.

Продължава...

„Мечът на бога” надвисва над комисар Невзат

Новият трилър на Ахмед Юмит въвлича в разследването на жестоко убийство, свързано с древни вярвания и християнски секти, което ще доведе до още много кръвопролития

Главен комисар Невзат, който отдавна планира да се пенсионира, е убеден, че е видял всичко през дългогодишната си кариера в истанбулската полиция. Новият случай обаче е различен – не просто защото е истински заплетен, а защото видяното на поредното местопрестъпление успява истински да го шокира. Жертвата е пронизана в сърцето с метален кръст, а близо до нея има красиво изработена сребърна кадилница и отворена Библия със загадъчен надпис.

Пред турските разследващи се разкриват нови и нови детайли, свързани с християнската мистика, които обсебват всеки, който работи по случая. Докато неусетно, опитвайки се да разкрият кой е убиецът, силите на реда се оказват въвлечени в сложна игра, в която участват тайнствени секти и древни вярвания. Опасното наследство на вековете религиозна ревност се преплита със сложната политическа обстановка в Турция през миналия век, а кървавите престъпления валят едно подир друго...

В даден момент комисар Невзат и колеги му осъзнават, че за да хванат убиеца, трябва да открият каква е връзката между всички жертви. Само че това връщане към миналото поставя самите тях под смъртоносна заплаха, провокирайки въпроса ще оцелеят или ще паднат жертви, като тези, за които търсят възмездие.

Родният в Газиантеп, Южна Турция, Ахмед Юмит (1960 г.) завършва Университет Мармара в Истанбул през 1983 г. Първата му книга излиза през 1989 г., а днес Юмит е един от най-превежданите и високоуважавани турски автори. На българския читател Ахмед Юмит е известен с книгите „Дервишката порта“, „Патасана“, „Паметта на Истанбул“, „Убийства в Бейоглу“, „Марионетка“ и „Убийството на султана”. Преводач от турски език на „Мечът на бога” е Елен Кирчева, а корицата е изработена от Дамян Дамянов. Следва откъс.

– Това не е ли консулството на Ватикана?
При въпроса на Зейнеп отварям очи. Сигурно съм заспал. Първо виждам летящи пейзажи, после – светлините на уличните лампи. Изправям се, поглеждам през прозореца и питам:
– Къде?
Зейнеп сочи с ръка сградата, покрай която минаваме:
– Там, господин главен комисар.
Гледам, но виждам само дълга и висока стена. Думите на Али променят нещата:
– Вижте, там има линейка... Зад нея е микробусът на „Оглед на местопрестъплението“. Вероятно търсим блока насреща.
Поглеждам към сочената от Али посока и забелязвам линейката с мигащи светлини в долния край на улицата.
– Щом линейката е още тук, значи не са откарали трупа – продължава да обяснява Али.
Това е добре. Явно прокурорът и съдебният лекар още не са дошли. Винаги е от полза да се види местопрестъплението, преди да отнесат трупа. Важно е да видим позата на тялото, предметите около него, посмъртното посиняване. А след вдигането на трупа уликите и следите могат да се загубят.

Продължава...

Английски хумор с хладилник

23.6.19

Петко Тодоров

Сервиран от комика Тони Хоукс

„И когато най-малко очаквах, тоест докато пробвах тъпоумни гримаси, поочукано комби форд „Фиеста” отби точно пред мен. Не можах да повярвам и изтичах да се уверя. През отворения прозорец ме оглеждаха чорлав възрастен мъж и кучето му, джак ръсел” – така почва приключението на Тони Хоукс в „Около Ирландия с хладилник” (Фабер, превод Зорница Христова).

Хванал се на пиянски бас, че за 100 паунда ще обиколи Ирландия на автостоп и с хладилник. За хладилника платил 130 и тръгнал. Обиколил я за 3 седмици и 2 дни. Голям майтап. Разказът върви репортажно.

Хоук е естраден и телевизионен комик. Това е първата му книга (1997), филмирана е. Следващата е за тенис надпреварата му с всички футболисти от националния отбор на Молдова, също филмирана. Зевзешки истории. С обигран усет за комичния детайл.

От надписа в бар „Пеенето строго забранено” до отзивчивостта на игуменката в попътен манастир: „- Питах се дали бихте могли да благословите хладилника ми” – Разбира се”, за да отбележи: „Естествено. Това си е ежедневие за една бенедиктинска монахиня”.

Английски хумор, накиснат в самоирония. Английският хумор е предвидим. В това е и чарът му и досадата. Задачата на Хоукс е да е забавен; изпълнил я блестящо. Срещаните хора и случките са неизмислими от писател.

Всичко обаче нямаше да е чак толкова весело, ако не бяха медиите. Популярен радиоводещ го лапва още преди да тръгне и всяка сутрин се свързва с него на живо за новини. И се обръща към слушателите: Оглеждайте се днес по пътя от там до там за стопаджия с хладилник!

Резултатът: „Боже мой, ама това сте вие!”. С покани за безплатно преспиване и безпаметни почерпки: „Бях започнал да разбирам как работи мозъкът на ирландеца. Колкото по-глупави, абсурдни и ненормални са постъпките ви (а моите очевидно бяха такива), толкова по-сърдечно ви приемат хората”...

Само че така работи универсалният човешки мозък, поне към момента. Припомнете си с какво подозрение, мнителност, съображения, притеснения се посреща всяко що-годе смислено начинание.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 12 юни - 18 юни

18.6.19

1. Вал Макдърмид. Гроб на мечти. Еднорог

2. Питър Джеймс. Абсолютното доказателство. Пробук

3. Петър Делчев. Трънски разкази. Балканска сюита. Изток Запад

4. Александър Секулов. Островът. Хермес

5. Най-красивите приказки от Хиляда и една нощ. Лабиринт

Продължава...

„Сребърният път” на Стина Джаксън – още един шведски трилър покорява света

За първи път дебютен роман печели Голямата награда на Шведската академия на криминалните автори

Историята на безследно изчезналата  малка Лина в трилъра „Сребърният път” (Сиела, превод Любомир Гиздов) от шведската авторка Стина Джаксън завладява читателите още с появата си като регистрира над 200 000 продадени екземпляра само в Швеция и оглавява класациите месеци наред. Успоредно с това романът печели и Голямата награда на Шведската академия на криминалните автори, а правата за превода й са разпродадени на десетки езици по целия свят едва за няколко месеца.

Вече три години Леле кръстосва безспирно шосето, известно като Сребърния път, виещ се сред безкрайни гори и малки изолирани селища в северната част на страната. Нощем, когато повечето хора спят, той пуши и обикаля с колата, търсейки дъщеря си Лина, която за последно е видял в деня, в който я е оставил на една спирка на Сребърния път. Когато обаче автобусът пристигнал 15 минути по-късно, нея вече я е нямало там.

Последвалото мащабно издирване не дава никакъв резултат – Лина сякаш се е изпарила във въздуха и не е оставила абсолютно никаква следа. А с нейното изчезване отлита и досегашният живот на Леле – майката на Лина го напуска, хвърляйки вината за случилото се върху него, а мислите и цялото му същество са съсредоточени единствено в мига, в който вижда дъщеря си за последно. Затова той използва лятната ваканция, за да шофира неуморно по Сребърния път през белите нощи. Твърдо решен, че няма да се откаже, докато не намери Лина, Леле влиза във всяка отбивка, проверява всяка изоставена барака, всяко сечище, промъква се тайно в чужди имоти и проверява мазетата им – отново и отново, и отново...

Междувременно 17-годишната Мея се нанася в едно от градчета по Сребърния път. Това е поредната спирка на майка ѝ в търсенето на търпелив мъж, който да се грижи за нея и дъщеря ѝ. Тук Мея ще открие дом и обич. А после ще плати жестока цена за това. Пътищата на Леле и Мея ще се пресекат и една мрачна тайна ще бъде разкрита. Но не всичко изгубено може да бъде намерено…

Продължава...

Катрин Тейлър: Обожавам Англия и ми носи удоволствие да изграждам сюжети, които се развиват там

Героинята на Катрин Тейлър в „Лятото на дивите цветя“ (Хермес, превод Емилия Драганова) Зоуи е изправена пред трудното решение дали да се подложи на необходима, но рискова операция. Тя спонтанно заминава за китното градче на брега на морето, където преди четиринайсет години е преживяла най-щастливите си дни и най-страшния си кошмар. Сега тя най-накрая е готова да се изправи пред тайните, останали скрити през онова лято.
На скалите, станали свидетели на краха на мечтите й, Зоуи отново среща голямата си любов. Но дали времето ще им стигне, за да се помирят с миналото?

Катрин Тейлър е немска авторка, добила известност в родината си с еротичната поредица „Цветовете на любовта“, която включва четири романа. Те се превръщат в бестселъри в Германия с продажби от половин милион екземпляра и заемат второ място в престижната класация на „Шпигел“. Голям интерес предизвиква и трилогията „Имението Дарингам“, предназначена за почитателите на сериала „Имението Даунтън“, на книгите на Уна-Мери Паркър и Розамунде Пилхер. Следва интервю с Катрин Тейлър.

- Как започнахте да пишете? Имаше ли някакъв момент в живота ви, който ви накара да си кажете: „Искам да стана писателка“?

- Не, няма конкретен момент. Започнах да пиша много рано – основно кратки разкази. Някои от тях бяха публикувани в местен вестник. В юношеските си години спечелих и награда за едно свое стихотворение. Писането винаги е било част от живота ми и никога не съм поставяла под съмнение факта, че това е нещо, което правя с удоволствие. Затова започнах да се занимавам с журналистика, известно време работих и като преводач. А в момента, в който получих договора за издаване на първата ми книга, се почувствах и истинска писателка.

- Първите ви книги – „Цветовете на любовта“ и „Имението Дарингам“ – се състоят от няколко части. Това ли е форматът, в който- предпочитате да разказвате една история – в отделни книги, а не в един самостоятелен роман?

- И двата варианта имат различни предимства. Поредиците дават повече място на автора да разкаже историята и ми харесва, че позволяват на читателите да опознаят героите по-добре и да прекарат повече време с тях.

Продължава...

Смисълът на живота според проф. Тери Игълтън

Книга за всички, които търсят достъпен, но интелигентен поглед към темата за това как сме изгубили – и как можем да намерим – смисъла в живота си

Фразата „Смисълът на живота” (Колибри, превод Паулина Мичева) за мнозина е странно понятие, подходящо за сатиричния поглед на „Монти Пайтън“ или Дъглас Адамс. Но в това кратко въведение към темата известният критик Тери Игълтън прави задълбочен и същевременно забавен анализ на въпроса за смисъла на живота.

Мнозина от нас се борят с чувството за безсмислие, като запълват живота си с всевъзможни неща – от футбол до секс, Кабала, сциентология, Ню Ейдж експерименти или фундаментализъм. От друга страна много образовани хора вярват, че животът е еволюционен инцидент, без по-дълбоко, сложно значение.

„Смисълът на живота” на Тери Игълтън минава през отговорите, предлагани от философията и литературата през вековете, чак до кризата на смисъла в съвременната епоха. И след като ни отвежда до ръба на бездната от безсмислие, Игълтън ни успокоява и предлага своето решение как можем да преоткрием смисъла в нашия живот. Елегантната корица е дело на Кирил Златков.

Професор Тери Игълтън (Терънс Франсис Игълтън) e британски литературен теоретик, нареждан сред най-влиятелните литературоведи от последните три десетилетия. През 1992-2001 г. е професор по английска литература в Оксфорд, днес преподава в Ланкастърския университет. Автор на повече от 40 книги, сред които знаковата „Увод в литературната теория“. Следва откъс.

„Какъв е смисълът на живота?“ е един от редките въпроси, в които почти всяка дума е проблематична. Това включва дори първата дума, тъй като за неизброимите милиони вярващи смисълът на живота не е какъв, а Кой. Един всеотдаден нацист може да се съгласи с това по свой собствен начин, тъй като е намерил смисъла на живота в лицето на Адолф Хитлер. Смисълът на живота може да ни бъде разкрит едва в края на вечността, под формата на Месия, на когото явно му е нужно известно време, докато се появи. Или пък Вселената може да е атом върху нокътчето на палеца на някакъв космически гигант.
Истински спорната дума обаче е „смисъл“. В днешно време сме склонни да вярваме, че значението на една дума е в нейната употреба в специфична жизнеспособна форма; но самата дума „смисъл“ има доста голям брой подобни употреби.

Продължава...

Средновековието според проф. Цочо Бояджиев

„Изток-Запад“ представя „Историко-философски изследвания. Том II. Средновековие ч. I“

Културологичният подход тръгва от убеждението, че – въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене – философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия.
Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.
Носител е на националната награда „Христо Г. Данов“, голямата награда на портал „Култура“, наградата „Златната метафора“, Големия кръст на Суверенния Малтийски орден. Следва предговорът на книгата.

Навлизането в пространството на средновековната философия и култура, на философията и културата на тази така необичайна и екстравагантна от гледна точка на делничните ни представи епоха е, без съмнение, вълнуваща авантюра. Днес, разбира се, едва ли ще се намери сериозен човек, който да споделя баналното схващане за Средните векове като за своего рода цезура, прекъсване на нормалния ход на европейската цивилизация между светлата Античност и не по-малко светлото Възраждане, като период на дълбок упадък на образоваността и абсолютна безплодност на знанието. Терминът „тъмните векове“, обозначаващ в старата просветителска литература феодалната епоха, днес звучи напълно анахронично и едва ли се нуждае от специално опровергаване.
При все това обръщането ни към Средновековието – както изобщо обръщането ни към миналото – предполага една особена пренагласа на възприятието и мисълта ни, култивиране на нова чувствителност за културни явления, битуващи сякаш и в собствения ни всекидневен живот, но носещи понякога напълно различни значения в онези далечни времена, формирането на усетливост за специфичния светогледен профил на Средните векове е продължителен процес.

Продължава...

Когато липсват нравствени основания за живеене

16.6.19

Петко Тодоров 

В дебютния роман на Лизе Спит

Мъжът се обесил. В стаята няма никакъв предмет, абсолютно гола. Под увесения труп единствено локва вода. Загадката е как го е направил. Верният отговор: покачил се на голям леден блок. Никой не стига до отговора в „Топи се” на Лизе Спит (изд. „Жанет 45”, превод от нидерландски Мария Енчева).

Загадката я измисля 14 годишната героиня по заръка на двамата й връстници, приятели от детинство във фламандско селце. Чрез нея те изнудват всички познати момичета по списък за да удовлетворят 14-годишните си сексуални щения. В последна сметка ще го отнесе съчинителката на загадката. Измислената от нея сцена преследва читателя до последната страница.

Спит се родила във фламандско селце, това е дебютният й роман. Нищо особено в композицията. Героинята живее в Брюксел, изневиделица получава картичка от свой детински приятел от родното си село, кани я на на нещо като помен и рекламна демонстрация. И тя пристига, за да си припомни детството, израстването и да си отмъсти...

Кошмарно семейство, пиещи родители, психично болна сестра. Спит разказва пределно натуралистично – в случките и отношенията. С безкомпромисност, която прави разказа убедителен, а романа мрачен до немай-къде. Нравствените основания за живеене са нещо неуловимо, несигурно, не подлежат на преразпределяне.

Спит не идеологизира и не морализаторства. Това най-вече прибавя в романа й зрялост. Литературата идва с истини, които не търпят доказване. Пищните абстракции и великите намерения са само витрина. Сам по себе си човек не е за показване.

И точно тази му особеност става на литература в ръцете на писателя като лекар, по обяснението на Спит: „Мозъкът и храносмилателната ситема си приличат по това, че преработват всичко. Или почти всичко – понякога, в неочакван момент, докато се взират за друго, лекари специалисти изваждат на повърхността необичайни предмети и травми. Парче тел, стара любов, топче за пинг-понг, предателство – все неща, които се носят из телата ни с години”.

Продължава...

Странните пътешествия на Николай Ценков в „Човекът, който продаде морето”

14.6.19

Дванайсет истории, вдъхновени от действителни събития, разказани през гранични човешки ситуации

„Човекът, който продаде морето” (Колибри) обхваща истории, случили се в различно време и на различно място. Предстои ви странно пътешествие из романтичните площади на Катания, топлите улици на Джакарта, култовите места на Дъблин. Ще се огледате във витрините на виенските кафенета и ще помълчите в светата обител в Превели. С носталгия ще се върнете в любимия стар Созопол, съхранил нишките на онова вечно време – отминало и настъпващо, действително и измислено, но винаги повтарящо се. А по време на пътуването ще чувате примамливия ритъм на морето - отдавна вече проиграно, печелено и губено, но винаги там, на същото място, оттатък брега, зад скалите.
Николай Ценков е роден през 1985 г. в Стара Загора. Завършил е право, а в момента работи върху дисертацията си в областта на социалната философия. Заемал е ключови позиции в частния и публичния сектор, където е придобил богат професионален опит в сферата на икономическата дипломация и проектното финансиране. Сборникът с разкази „Човекът, който продаде морето“ е неговата първа книга.
Следва откъс.

Човекът, който продаде света

Тук е студено и красиво. Имам чувството, че преди стотици години всичко е било същото. Че същите хора са живели в този спрян като в кадър град, който наричат Виена. Тук всичко е толкова старо, че както и да нарека предметите, няма да сбъркам. Те още преди векове са имали десетки имена и са ги запазили. Малките улички в центъра винаги ме извеждат до някоя църква. Камбаните бият за кратко, колкото да напомнят, че е време за следобедното кафе или пък направо за бира. Местните разпознават безпогрешно този сигнал и се шмугват зад витрините на сгушените в кадифения мрак кафенета.
На мен пък ми се пие ром, така, нали все наопаки ги правя нещата. В Kleines Café нямали ром, разбирам от бармана келнер – тъмен австриец с прошарена къдрава коса, с раирана тениска и тиранти върху нея. Предлага ми бира. Наливна. Светла. Местна.
– Добре – съгласявам се.
– И наздраве – вика ми.
Място намерих до бара под нещо като арка. Дяволите да ме вземат и небето да се стовари върху главата ми! Само да имаше ром… Море, ех, море. Всичко му е прекрасно на този град, само море няма. Ех, да имаше, влизах на мига в него да гоня звездите.
От стената над ваза с изкуствени цветя ме гледа опушен портрет на Антонен Арто – тъмен и пронизващ, захапал почти угарка от цигара. А от старите тонколони дрезгаво пее Кърт Кобейн. За някакъв, който продал света. За минутки дръпвам първата бира, не разбирам кога. За какво ли му е на онзи да продава света, не разбирам… Какво ще си купи, след като вече го е продал. Няма смисъл…

Продължава...