page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 май - 21 май

21.5.19

1. Франческо Фиорети. Тайната библиотека на Леонардо. Колибри
 
2. Ерик-Еманюел Шмит. Феликс и невидимият извор. Ера

3. Тери Пратчет. Клавиатурна грешка. Сиела
 
4. Весела Тошева. Падение и спасение. Жанет 45
 
5. Карло Колоди, илюстрации от Марайа. Приключенията на Пинокио. Миранда

Продължава...

Магия и любов в Париж

Дебютният роман на Даниела Богоева – Гюргакова „Огънят в мен” е завладяваща любовна история, която ще ви пренесе в магазин  „Пет сезона“ – антиквариат и езотерика, намиращ се на тиха уличка във вълшебния Париж

Неговата собственичка Катрин Дюроа,  с лумналата си червена коса и покоряващи зелени очи, е горда наследничка на поколения умни и силни жени, вещи в магията. И знае, че най-важното е да пази стриктно тайните, които владее, защото в неподходящи ръце те могат да причинят много злощастия.

Но макар умът ѝ да знае, че трябва да внимава, сърцето ѝ жадува за истинска любов. И след едно жестоко опарване с неподходящ мъж, който се е опитал да открадне късчета от нейната магическа същност, Катрин се е зарекла, че няма да погледне друг.

Докато не среща Ален. Сериозен и прагматичен, той не вярва в магии и подобни глупости. Но вярва на сърцето си, а то го тегли към Катрин въпреки всички пречки и неразбираеми събития около нея. Катрин е привлечена от Ален и същевременно е объркана – защото е сигурна, че го е виждала и преди. Но къде ли?

И двамата не знаят, че красивата магьосница е в огромна опасност и нейните повтарящи се огнени сънища са само предупреждение за кошмара, който се задава. Защото някой е готов на всичко, за да навреди на Катрин – и е призовал могъщи сили от отвъдното.

В  „Огънят в мен” (Сиела) почти всичко е истинско – от парижките улици и барове, през заклинанията и историите за вавилонски, шумерски и древноегипетски богове, та до ритуалите и съставките на магическите благовония. А измислицата… е, колко пък може да е измислена любовта между двама влюбени, които са готови да се изправят не само срещу целия свят, но и срещу онова, което се простира отвъд него? Следва откъс.

Този път щеше да му се скара. Това на нищо не приличаше! Най-любезно го бе помолила да внимава, а ето че вече трета поръчка пристигаше с проблем. Първия път една от кристалните пирамиди се оказа с чукнато ръбче – вярно, резката едва се забелязваше, но все пак си я имаше, след това дойде счупеното шишенце от пратката с етерични масла и накрая – като капак – петте изгубени пакета с изсушени билки, които бяха изпаднали по време на транспортирането. Пълно безобразие! Две години работеше с тази куриерска служба, но за първи път попадаше на толкова невнимателен куриер – сякаш докарваше стоката от другия край на планетата, и то по възможно най-ужасния маршрут. Днес отново беше ден за доставка и ако нещо се окажеше надраскано, счупено или разсипано, щяха да хвърчат глави. Една поне със сигурност.

Продължава...

“Братството на светата плащаница” - мащабен исторически трилър на Хулия Наваро

Колко може да струва една тайна? Стотици човешки животи, унищожаването на културни храмове и символи, разместване на пластовете в могъщи организации?

Мащабът на отговорите на всички тези въпроси е неизмерим и само автор от ранга на Хулия Наваро може да го обхване в думи. Българският читател става свидетел на майсторството на испанската писателка за пръв път в “Братството на светата плащаница” (Еднорог, превод Веселка Ненкова).

Историческият трилър на Наваро ни отвежда в италианския град Торино, където се съхранява един свещен символ за милионите християни по цял свят - плащаницата, в която според преданието Йосиф Ариматейски положил тялото на Исус Христос след разпятието му. Над 4-метровото ленено платно е много повече от артефакт за вярващите - то носи отпечатъка от разпнатия Божи син. Загадките около тази светиня обаче са много и 2000 години след появата му катедралата в Торино е обхваната от пламъци, а обгорен труп на мъж с отрязан език привлича вниманието на местната полиция.

Инспектор Марко Валони от отдел „Културно-исторически ценности“ в торинската полиция е решен да стигне до дъното на мистерията кой и защо посяга на реликвата и сее жестокост в мирната общност. Загадката има твърде висок залог и все пак в разследването с риск за живота си се включват журналисти, историци, служители на Църквата и фанатизирани вярващи.
Хулия Наваро умело преплита историческите факти с въображаеми сюжетни линии, които обаче звучат толкова достоверно, че читателят няма как да разбере къде точно е границата. Може би никога няма да разберем, но това, което е в силата ни, е да се докоснем до добре написаните истории. А “Братството на светата плащаница” със сигурно е сред тях.

“Задължителен за читатели, които не могат да се наситят на историческите трилъри” - така Publishers Weekly определя романа. Макар това да е първият ѝ превод на български, Хулия Наваро е многократно награждавана писателка и журналистка, творчеството ѝ е познато на милиони читатели в Испания и по света, а книгите ѝ - преведени на над 30 езика. 

Наваро започва журналистическата си кариера в критичен за Испания момент - преходът от диктатурата на Франко към либерална демократична държава. Днес авторката е политически анализатор за OTR Agency/Europa Press и колумнист по различни социални и политически теми.

Продължава...

„Непознатият” Александър Вутимски - Синьото момче става на сто

Сборникът на „Лист“ с есета и разкази отбелязва века от рождението на поета

„Синьото момче”, както остава в българската поезия Александър Вутимски, не доживява да остарее. Отива си на 24, покосено от туберкулоза. На 30 юли се навършва век от рождението му и издателство „Лист” отбелязва годишнината с изящен том с твърди корици, в който са събрани шестнайсет разказа и петнайсет есета, останали непубликувани приживе.

„Ние живеем в най-чудната страна. Приказната страна със старинни затънтени градове – това съчетание от тишина и мрачно безумие, след фантастичните нещастия, които ние, българите, се научихме да крием като динамит в дълбочините. Безкрайно свързани със земята, участвайки в нейния живот, ние сме се приближили до ритъма на Вселената. Затова космичната стихийност на българската душа знае да намира своето равновесие, чудесния си порядък в мълчаливия труд на селянина, този незаменим деец и едновременно съзерцател.”, пише Александър Вутимски в „Един малко разсеян увод”, с който започва книгата.

Биографията на лирика е пълна с трагизъм, а произведенията му преливат от съзерцание, меланхолия и съмнения. Няма друга такава фигура в българската културна действителност през 30-те и 40-те години. Вутимски е различен и самотен. Високата му слаба фигура кръстосва Докторската градина, където е бил пазач, или застива унесено в съзерцание на залеза от моста на „Сливница”. На младежки сбирки в пролетарския квартал „Хаджи Димитър” страни от момичетата и танцува сам със себе си.

„Александър Вутимски, роден като Вутов, само за една календарна година губи от туберкулоза майка, баща и двамата си братя. Това го принуждава да напусне родния си град Своге и да се пресели в София при сестра си, която също умира. Остава сам с брат си. Почва - и само след година се налага да прекъсне заради здравето си следването на класическа филология. В творчеството му се появява образът на Синьото момче. Дали това е самият Вутимски? Дали това е човекът, от когото той изпитва гореща потребност? Синьото момче е нещастно и щастливо едноевременно. И Вутимски си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та, Европа е все по-стръвна хищница.”, отбелязва в послеслова към книгата поетът Марин Бодаков.

Според него моралните есета на Вутимски, включени в настоящото издание са „отрезвяване след опиянението - опиянение, за да забравиш безпомощността си в свят, който не те харесва, но който и ти самият не харесваш… Развратен свят, който теб самия смята за развратник, а ти просто си отвратен и много уморен от него. За мен тези малки есета са не само рицарска ризница - те са път към смирението, простотата, спокойствието…”
Корицата и оформлението на книгата са на Надежда Ляхова. Следва откъс.

Ние четяхме вестници, когато някъде в света войната разрушаваше градове…

Но аз не мога да мисля само за това. Слушай, забрави за миг големите новини. Аз мисля, че животът ни трябва да остане прост и ясен.

Продължава...

Димо Райков: „Анхедония“ е разказ за хората, които светят с... душата си

Смъртта на всеки един наш татко, на моя, на твоя, на нашите татковци, всъщност е поредната малка смърт на България. Затова не можех да не я напиша тази книга. Защото тя е за нашата горка съдба, българска. Защото тя е разказ за ония хора светулки, без които светът би попаднал във вечна тъма. Те блестят със своята привидна безличност... Те са хора, които не налагат своята собствена светлина нарочно, с някаква користна цел. Те светят тихо, почти незабелязано. Защото те светят с... душата си. Онова, което посяха в нашите сърца, няма цена. И в това „посяване“ се крие техният героизъм – тих, но властен, този толкова нужен и днес, и завинаги, героизъм саможертва... Да, за тях е моят роман. Прочетете го. И помълчете.

Димо Райков е един от най-интересните съвременни български автори. Роден в градчето Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, той извървява дългия път до френската столица – до Града на Свободата, Светлината и Духа, за да потвърди думите на американския президент Томас Джеферсън: „Всеки човек има две родини – своята и Франция!“                        
Димо Райков е автор на книгите „Писма до мъртвия брат. Пансионът“, „Париж, моят Париж...“, „BG емигрант в Париж“, „55 тайни на Париж“, „Кестени от Париж“, „Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза“, „Диагноза: Българин в чужбина“, „Париж – радостта от живота...“ и др. Той е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина. Неговите книги се намират сред 15-те най-известни и големи библиотеки в света, продават се от най-големите световни сайтове като „Амазон“ и др.
Новия си роман „Анхедония“ Димо Райков определя като най-трудно написаната му книга, но и неговата книга светлина. Романът ще излезе на 21 май като част от кампанията  Дни на българската книга, която „Хермес“ организира за пета поредна година в периода от 11 до 24 май. Специално за премиерата на „Анхедония“ авторът ще пристигне в България от Париж, където живее от години със семейството си. Официалното представяне на книгата в София ще се състои на 28 май от 19,00 часа в НДК, Мраморно фоайе. Следва откъс.

И ето – татко му вече е в Париж!

Той току-що бе излязъл от тунела на метрото, правнучката, родена само четири месеца преди смъртта на жена му, го очакваше в детската си количка.
Каква картина – един току-що роден живот и един възрастен мъж, попаднал за първи път в града мечта, докосващ детската плът на своята кръв...
Извади фотоапарата – изпуска ли се такъв миг – прадядото, човекът, който за първи път в своя живот излизаше зад граница, и детето, родено в най-свободния град в света, детето, което още на два месеца отиде в раничката за бебе на гърба на майка си чак до Ню Йорк... Две смаяни от жажда за живот лица... Едното гладко и меко като коприна, другото – грубо, посечено от бръчките на почти изживения вече тежък живот... Но обединени от оная омая, омаята на желанието да тръгнат, да видят, да докоснат...

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 май - 14 май

14.5.19

1. Ерик-Еманюел Шмит. Феликс и невидимият извор. Ера

2. Никола Бьогле. Пациент 488. Ентусиаст

3. Манал Ал-Шариф. Да се осмелиш да шофираш. Вакон

4. Владимир Гаджев. Милчо Левиев. Артистът не е самотен остров. Колибри

5. Джеф Кини. Дневникът на един Дръндьо. Семейна идилия. Дуо Дизайн

Продължава...

С Ерик-Еманюел Шмит в търсене на невидимия извор

Новата книга на Ерик-Еманюел Шмит „Феликс и невидимият извор“ е част от Le Cycle de l’invisible, известен у нас като „Кръговратът на незримото“, една от най-успешните поредици в изобилното творчество на прочутия автор.

Тук, във „Феликс и невидимият извор“ (Ера, превод Гриша Атанасов), Шмит търси съкровищата от поезия и мъдрост в духовната традиция на анимизма, африканските вярвания, според които всяко нещо на света има душа, а душата на всеки човек е свързана със свой невидим извор на духовни и физически сили, който обикновено е скрит в неговите корени родно място, река, континент.

Героите на повестта са дванайсетгодишният Феликс и неговата майка Фату, които живеят в пъстрото, етнически разнообразно предградие Белвил. Тук майката държи кафене, населено с местни чешити и колоритни образи, описани с много хумор и топлина от Шмит, оттук започва тяхното пътешествие в търсене на невидимия извор... Следва откъс.

Мама държеше кафенето на улица „Рампоно”, в Белвил, тясна зала със стени с цвят на шафран, в която се събираха местните обитатели. Беше й хрумнало да нарече заведението „На бачкане”, така, когато някой постоянен посетител, облакътен на бара с телефон в ръка, говореше със съпруга, съпруг, колега или шеф, който го питаше къде се намира, можеше да отговори напълно искрено: „На бачкане!”
– Затова си стоят и консумират при мен. Никой не смее да им досажда или да ги вика, защото са „На бачкане”.
Мама умееше да назовава предметите, животните, хората. Благодарение на тази дарба обезвреждаше клопките на съществуването. Веднага щом отвори бистрото си, тя изтръгна табелката „WC” от съответната врата и залепи надпис „Усамотяване на спокойствие”. Котаракът на съседа бакалин, рижав рунтав разбойник, обичаше да лежи до касата и стряскаше клиентите, като кихаше по четири пъти в минута, а тя го прекръсти на Апчих, прякор, приет моментално от купувачите. Вече му пожелаваха „наздраве” през смях вместо да се дразнят като преди и се радваха, че Апчих киха, както повеляваше името му.

Продължава...

„Убийството на Командора” - магична сага за любов и самота

Дългоочакваният нов роман на Харуки Мураками  е своеобразен писателски реверанс пред шедьовъра на Ф. С. Фицджералд „Великият Гетсби“

„Убийството на Командора” (Колибри, превод Надежда Розова) е магична сага за любов и самота, за разрушителността на войната и съзидателната сила на изкуството. Измамно семплото повествование представя млад портретист, изоставен от съпругата си, който напуска Токио и се настанява в планинския дом на прочутия художник Томохико Амада.

След като открива в мансардата на къщата неизвестна картина на маестрото и се потапя в света на операта, младият художник неволно задейства поредица от тайнствени събития и с помощта на старинно звънче и на материалното проявление на една Идея се отправя в отвъдна реалност, населена с коварни двойни метафори. Помагат му ексцентричен богат бизнесмен и проницателно тринайсетгодишно момиче.

Вече няколко десетилетия Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Освен че е писател с ярък, разпознаваем почерк, носител на няколко световни литературни награди, той е изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната кройка на повечето му произведения.

„Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборниците „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че разказваческата дарба на Мураками не признава жанрови граници. Следва откъс.

От май до началото на следващата година живях на планински връх близо до началото на тясна долина. Дълбоко в долината през лятото валеше неспирно, но извън нея обикновено беше слънчево благодарение на югозападния океански бриз. В долината навлизаха влажни облаци, тласкани от вятъра, и носеха дъжд, а после се плъзгаха нагоре по склоновете. Къщата беше построена точно на предела, затова често отпред беше слънчево, а отзад валеше проливно. Отпърво това ме смущаваше, но когато привикнах, го намирах за естествено.
Над околните планини бяха провиснали разпокъсани облаци. Задуха ли вятър, те се рееха неуверено над планинските склонове като бродещи духове от миналото в търсене на изгубени спомени. Чистият бял дъжд като ситен снежец се вихреше беззвучно на вятъра и тъй като бризът никога не утихваше, дори през лятото не пусках климатик. Къщата беше стара и малка, но отзад имаше просторна градина. Оставиш ли я без грижи, в нея избуяваха зелени бурени и се заселваше семейство котки. Когато идваше градинар да окоси тревата, котките се местеха другаде. Вероятно на показ се чувстваха застрашени. Семейството се състоеше от възрастна котка на ивици и трите ѝ котенца. Майката беше слаба и гледаше свъсено, все едно животът ѝ беше поднесъл лош жребий.

Продължава...

Тайната Втора световна война

Петко Тодоров

Шпиони, шифри и партизани в историята на Макс Хейстингс

„Всички те са патологични лъжци, склонни да преувеличават собствената си роля”, пише Макс Хейстингс в „Тайната война. Шпиони, шифри и партизани 1939-1945 г.” (Изток-Запад, превод Мария Кондакова).

За мемоарите на тогавашните шпиони. Не му е лесна работата на британския историк, налага му се непрекъснато да ги цитира. Подредил историята си хронологично. Съветските тайни служби се оказали най-подготвени към началото на войната: „Мащабът на  шпионските мрежи, които СССР изгражда в САЩ, Великобритания, Япония и Европа, надхвърля създаденото от която и да е друга държава”.

Проблемът има две страни: работата на съветските тайни служби и мотивацията на вербуваните агенти. Комунизмът е привлекателна идея: „Във всяка страна умни и образовани мъже и жени с високи идеали и безгранична наивност се надпреварват да издават тайните на собствените си общества заради това, което си представят като по-висша кауза”.

Така и свършва онази тайна война: „Дванайсет дни преди първата атомна бомба да бъде сглобена в Лос Аламос, НКВД получава нейната техническа документация”... А германското нападение над СССР е изненада единствено за Сталин и сякаш това е безинтересен сюжет, но Хейстингс внася интригуващи нюанси...

Разбираемо е неговото основно внимание върху британските служби. Сарказмът му за тяхната готовност е неудържим. Ето думите му за МИ-6: „Организацията се управлява от котерия началници с антиинтелектуална настройка, които виждат основната си, ако не и единствена, задача в борбата с революционния комунизъм”.

И все пак четивото му удря в земята който и да било шпионски роман. Не заради мащабите на това и онова: „Публицистите, които твърдят, че някоя сензационна съвременна книга разказва „шпионската история, променила хода на Втората световна война”, могат със същото основание да цитират „Мери Попинс”.

Заради човешкото присъствие. Ексцентризмът е задължителното качество, останалото се наслагва отгоре в парадоксални, причудливи, екстремни, непредвидими, фантазни форми.

Продължава...

„Шантавѝя до шия“ - започват приключенията на близнаците Лина и Нико

13.5.19

Създателката на "Приключенията на мотовете" Радостина Николова зарадва читателите с нова книга

„Шантавѝя до шия“ (Мармот) е първият роман на детската писателка и поставя началото на приключенията на близнаците Лина и Нико, чието очертаващо се да бъде скучно лято тотално се преобръща след срещата със съседката им Стефания.

Предизвикателството към двамата герои е съвсем ясно - стиска ли им да се изправят лице в лице със Стефания – Шантавѝя, която може (или не може) да превръща хората в зайци, бухали, кози и гъсеници! Към шеметното надлъгване, превърнало се в история за приятелството и заличаването на пропастта между поколенията, се присъединяват и един куц заек, един луд детектив, една шарена коза, един щастлив доктор и много, много смях.

„Шантавѝя до шия“ е втора книга на писателката за малко по-големи читатели след “Моите красиви рога”. След като през 2018 г. Николова издаде картинна книга за най-малката аудитория - “Кико без крила”, донесла й за трети път награда “Бисерче вълшебно”, сега тя е създала вълнуваща история за децата между 6 и 12 години.

Графичните допълнения към текста в книгата са дело на Христина Ефтимова, за която това е дебют в детската литература като илюстратор. Леко мистичният ѝ, но пълен с настроение стил обаче допълва по впечатляващ начин сюжета на романа.

„Радостина Николова е написала талантлива книга с предизвикателно заглавие, което обещава, че ще става дума за обилие от „шантави“ приключения. И обещанието е изпълнено!“, казва проф. Валери Стефанов, един от най-уважаваните родни литературни критици и автор на учебници по литература.

Първият български автор, номиниран за международната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен” - Юлия Спиридонова, също е сред първите читатели на приключенията на Шантавѝя, Лина, Нико и техните приятели. „Шантавѝя до шия“ не е просто книга, която ще ви хареса. Това е книга, която ще ви стане любима“, категорична е тя.

Продължава...

Мат Хейг: Никога не влизайте в „Призрачната гора“!

Добре дошли! Все пак се осмелихте и пренебрегнахте първото, най-важно правило на професор Хорацио Тенгълуд. Значи успешно преминахте изпитанието! 

А сега да разберем основното: Самюъл Блинк е главният герой в тази история, но все още не го знае. В настоящия момент той е на задната седалка на семейния автомобил заедно със сестра си Марта. Дори не подозира за гигантския дънер, който ще се стовари от небето върху тях едва след минути и ще преобърне живота им завинаги. Също така не очаква, че двамата ще са принудени да се преместят в Норвегия и да ядат от миризливото кафяво сирене на леля си Ида.

Още по-малко пък има подозрения как Марта ще изчезне в дебрите на Призрачната гора – дом на еднооки тролове, злонамерени духчета Наистина, една магьосница, крадяща сенки, и на злия Променител.

Самюъл Блинк не знае нищо. Така че – недейте да му казвате. Възможно е това да развали историята...

Мат Хейг е автор от световна величина, който пише и за деца, и за възрастни. „Призрачната гора“ (Емас, превод Емилия Ничева-Карастойчева) е дебютът му за млади читатели – малко зловеща, но много забавна и вълнуваща приказка, вдъхновена от северната митология. Самият той признава, че процесът на писане му е доставил огромно удоволствие, защото си е дал пълна свобода в създаването на обитателите на гората, а и в крайна сметка е разказал точно по този начин една трудна история за брат и сестра, които трябва да се справят със загубата на родителите си.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 май - 7 май

7.5.19

1. Ян Стокласа. Архивът на Стиг Ларшон. Сиела

2. Ювал Ноа Харари. 21 урока за 21 век. Изток Запад

3. Изабел. Щастливей. Егмонт

4. Зорница Христова, Анна Цачева. Орелът и врабецът. Точица

5. Джейн Нелсън, Лин Лот. Позитивно възпитание за тийнейджъри. Инфодар

Продължава...

Има ли „Клавиатурна грешка“ при сър Тери Пратчет?

Сборник с предговор от Нийл Геймън

На български език за пръв път излизат „щурите самостоятелни бележки под линия“ на сър Тери Пратчет за живота и със специалния предговор на писателя и близък приятел на автора Нийл Геймън („Американски богове“, „Од и ледените великани“, „Скандинавска митология“).
„Клавиатурна грешка“ (Сиела, превод  Светлана Комогорова-Комата) ще ви разкрие истинското лице на „приветливия мъж с брада и шапка“.

Неиздаваният досега сборник с есета на Тери Пратчет проследява цялата му писателска кариера, от първия фенфикшън до създаването на любимата поредица на поколения за Света на Диска. В него ще се срещнете както с любими герои като Смърт, леля Ог и обитателите на Невидимия университет, така и с непознати като баба Пратчет – а също и с някои много особени размисли за любовния живот на Гандалф.

За книжарниците, драконите, писмата от феновете, сандвичите, инструментите на занаята и гнева към кола маската. За учебните дни, разранените колене, първата работа, тамяна, роботите християни и любимите книги, без да споменаваме орангутана. За болестта на Алцхаймер, кампаниите, противоречията и правото на достоен завършек. И най-вече за опитите да направиш много неща малко по-добри – дали на бялата страница, или в живота отвън, на улицата.

С неуморно чувство за хумор Тери Пратчет – любител на шапки, книги и орангутани – говори за призванието си на писател и за каузите, изградили го като човек. И ни припомня, че понякога бесът и чувството за справедливост могат да те спасят дори и от лапите на смъртта.

С над 55 милиона продадени книги по света и преводи на над 36 езика, най-продаваният британски автор през 90-те години и създател на невероятния Свят на Диска – сър Тери Пратчет – със сигурност може да впечатли с личната си история дори самия Смърт. Следва откъс.

Елфите са били гадни копелета

Програмна брошура на „Хилкон“, ноември 1992 г.

Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, сигурно съм имал страшно тежък ден, дали вярвам още в това?
И отговорът е да, и това „да“ притежава дадена стойност. През 1992 бумът на жанра фентъзи, започнал в средата на осемдесетте, тъкмо го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и местно, и вносно. Голяма част от него бе добро, но имаше и много кофти фентъзи – не задължително кофти написано, но кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона. Спомням си един брой на списание „Локус“, в който се обсъждаха или рекламираха три различни заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше „Властелинът на пръстените“). Олеле, майко. Тях, Господарите на мрака, трябва да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фентъзи. Кориците досущ си приличаха. Сред тях имаше и добри книги, ама как да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, мисии, елфи... Героичното фентъзи се хранеше само от себе си.
Кофти за жанра фентъзи, добре за мен – това бе среда, богата на мишени.
Както и да е, така беше тогава... Сега ми е много по-спокойно. Сигурно ще е добра идея да страня известно време от „Дисни уърлд“.

Продължава...