Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 24 ноември - 30 ноември

1. Сара Г. Фордън. Домът на Gucci. Сиела

 

2. Нови мистерии по Коледа. Ера

 

3. Дейвид Атънбъро. Живот на нашата планета. Хермес

 

4. Надя Мурад. Последното момиче. Киви

 

5. Джулия Доналдсън, Аксел Шефлър. Охлювът и китът. Жанет 45

Продължава...

Романът „Майка Нощ“ от Кърт Вонегът – човекът срещу света

Трета среща за годината с големия американски писател

Без съмнение Кърт Вонегът ще остане в историята със своя разпознаваем стил, неудобни морални позиции и необикновено чувство за хумор. Неслучайно американското списание „Комонуел“ твърди, че четенето на Вонегът води до пристрастяване, а това е достатъчна причина на 29 ноември на пазара да излезе „Майка Нощ“ – третата книга на американския автор, която „Кръг“ пуска тази година. Романът е част от проекта на издателството, който възражда творбите на великия писател във вида, в който заслужават. Артистичната корица отново е произведение на художничката Милена Вълнарова, а преводач е именитият Владимир Германов.

Издаден за първи път през 1962-ра, „Майка Нощ“ е дръзко предизвикателство към ценностните възприятия на обществото и днес. Сюжетът включва автобиографични елементи и разказва от първо лице историята Хауърд У. Кембъл-младши – американски писател, устроил живота си в Германия, когато нацистите идват на власт. Като уважаван драматург, женен за популярна немска актриса, Кембъл лесно е нает от нацистите като водещ на пропагандно антисемитско радиопредаване. Негови началници и приближени са Гьобелс и Химлер. Впоследствие обаче се оказва, че още в началото на Втората световна война той е вербуван за шпионин от тайните служби на САЩ и през цялото време от своята медийна трибуна скришом е изпращал кодирани съобщения до съюзнически агенти.

След войната Кембъл се завръща в Ню Йорк, но изпада в немилост, защото никой от американското разузнаване не може да потвърди или отрече, че е бил шпионин. Всички тези събития той описва от израелски затвор, където е съден като нацист за престъпления срещу човечеството.

„Майка Нощ“ изследва несправедливостта като част от същността на живота. В тази брилянтна и горчива сатира Вонегът превръща черно-бялото в смразяващ нюанс на сивото, неизбежното отчаяние, предизвикано от сблъсъка на човека със света – присъда, която преследва всички ни. Но част от очарованието на писателя е способността му да бъде едновременно циничен и сантиментален, скептик, който вярва в доброто – „Ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим“.

„Майка Нощ“ е едва третият роман на Кърт Вонегът, който в началото на 60-те години все още търси своя автентичен глас като творец, за да бъде наречен от Греъм Грийн само след няколко години „най-добрият жив писател в Америка“. Книгата е и своеобразна платформа, която допринася сюжетно за бъдещия бестселър „Кланица 5“, наредил го своевременно сред великаните на литературната епоха.

Кърт Вонегът (1922 – 2007) е американски писател, автор на четиринайсет романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на Вонегът към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.

Продължава...

„Роми и пътят към Париж“ или роман за големия роман на френското кино

Мишел Марли ни потапя в любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала... Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.
Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща на двама от най-великите представители на европейското, а и на световното кино – Роми Шнайдер и Ален Делон. Но четейки за тяхната любов, за връзката, белязана от страст и от болка, не ни напуска чувството, че всичко това е било вчера. На тази среща и на израстването на двамата актьори е посветен новият роман от Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ – „Роми и пътят към Париж“ от Мишел Марли, която е известна на българските читатели с книгата „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, разказваща увлекателно за Коко Шанел и култовия аромат „Шанел №5“.  
Краят на 50-те години на миналия век. Западна Европа се е отърсила от ужасите на Втората световна война и върви мощно към икономически просперитет. А там, където има пари, има място и за културен разцвет.
Разцъфват нови течения, появяват се нови автори с нови идеи, изгряват нови звезди. И всички ги обединява еуфорията на непознатата допреди войната свобода на нравите и на духа. А Париж е станал еманация на тази свобода. Париж живее свой живот и не се съобразява с никого.
 В един пролетен ден на 1958 г. в „метрополията на свободата“ каца почти незабележимо Роземари Магдалена Албах. Приела за псевдоним фамилията на майка си Шнайдер и съкратеното Роми, тя е само на деветнайсет години, но вече е звезда не само в своята родина Австрия, а и в почти цял свят.
  За целия свят Роми Шнайдер е равнозначно на императрица Сиси. Но младото момиче вече ненавижда коронната си роля в сладникавия трисериен филм и мечтае за истинското, сериозното кино. Мечтае и за театър. Мечтае да покори Париж. В мечтите ѝ обаче изобщо не влиза красивият млад грубиян, който я посреща по задължение на летището и е определен да ѝ партнира от френска страна в новата ѝ роля. Но животът, както милион пъти, ѝ готви най-голямата изненада и най-голямата любов – Ален Делон.Роми е дъщеря на известни актьори, израснала при втори баща – милионер, гледана от гувернантка, възпитана в изтънчените обноски на издънка от заможна буржоазна фамилия. Снима се във филми от 14-годишна под зоркото око на майка си и животът и кариерата ѝ са предначертани до най-малкия детайл.
Ален е дете, отгледано в приемно семейство. Изучил е занаята на втория си баща – касапин, изключван е шест пъти от училище заради „подвизи“. Навлиза в гангстерски среди, участва в Индокитайската война като моряк в Националния флот, където е усвоил всичко друго, но не и добри обноски. Ала съдбата го е целунала с впечатляваща красота и талант и му проправя бляскав път през безпътния му живот.

Двама млади, по-различни от които не може и да има.
Двама млади, които се свързват в безумна любов и сякаш искат да докажат, че противоположностите се привличат. Но дали тази връзка носи еднакво щастие и на двамата...
Зад името Мишел Марли, авторката на „Роми и пътят към Париж“, се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот.
С този псевдоним авторката издава вече пет биографични романа за известни жени в изкуството, и петте стават бестселъри в Германия и извън пределите ѝ. Но книгата за Роми Шнайдер се оказва, както споделя авторката, най-трудната – нейните родители са били близки със семейството на голямата актриса и чести гости в дома им, което прави отговорността при създаването на образите изключително голяма.
С марката на издателство „Емас“ са излезли романите „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“ и „Мадам Пиаф и песента на любовта“.

Продължава...

Откъс: Мишел Гейбъл разгадава „Тайната на книжаря“

От авторката на бестселъра „Парижкият апартамент“ идва нов завладяващ роман, вдъхновен от живота на британската писателка Нанси Митфорд и поръсен с щипка коледно настроение!

„Тайната на книжаря“ (Софтпрес, превод Яна Парашикова-Аролска) от Мишел Гейбъл отвежда читателите в книжарница „Хейуд Хил“, където една талантлива писателка пише най-прочутия си роман, а 80 години по-късно мястото продължава да посреща хора, посветили се на литературата. И напомня, че понякога вдъхновението наднича зад купчина пожълтели страници, приютили неразказани истории!
Лондон в наши дни. Празничните светлини греят ярко, а коледната магия витае из въздуха и се отразява по витрините на магазините. За американската писателка Катарин Кабът британската столица е идеалното място, където да се скрие от шумните си роднини, да излекува разбитото си сърце и да потърси онази искра, която да я извади от творческия застой. Когато приятелката ѝ я изпраща в книжарница „Хейуд Хил“, тя не подозира, че там е работила една от най-любимите ѝ писателки – Нанси Митфорд, нито че в архивите се пазят писма, свидетелстващи за неиздаден ръкопис на нейните мемоари. Кейт не е единствената, която се интересува от Нанси Митфорд. Един чаровен и потаен мъж също търси отговори и в опитите си да разнищят миналото, двамата ще намерят всичко, от което се нуждаят в настоящето.
През 1942 г. Нанси Митфорд е далеч от образа на успяла писателка, за който копнее. Без финансова издръжка, без история, която да предложи на издателите, с роднини, които непрекъснато замесват името ѝ в скандални новини, и брак, който се намира на ръба на пропастта, тя е принудена да започне работа в една от лондонските книжарници. Именно там разбира, че е най-важно да пишеш от сърце, затова се посвещава на нова книга, различна от останалите. Нанси Митфорд избира да разкаже за войната и за живота на онези, от които тя е взела най-много. Без да знае, че е поела по път, който ще ѝ отнеме много, но и ще я доближи до мечтата ѝ.
„Книгите трябва да носят удоволствие, а библиотеките – да напомнят на хората за нещата, които обичат.“
„Тайната на книжаря“ свързва две жени от различни епохи, за да разкаже една история за силата на книгите да осветяват пътя и в най-непрогледния мрак. Водена от интереса си към забележителни личности, оставили своя отпечатък, и вплитайки частица от собствения си опит като писател, Мишел Гейбъл създава завладяващ разказ, изпъстрен с ярки персонажи и любопитни факти от биографията на едно от най-известните имена в британската литература – Нанси Митфорд. Роман за любовта като извор, от който творците черпят сила и вдъхновение, за магията на думите, които си проправят път през годините, за книжарниците, превърнали се в дом на (не)разказани истории. Следва откъс.

Април 1946 година
Хотел „Бургундия“, 7-и район на Париж
Ето ги и тях, като мушици, уловени в кехлибара на този миг – фотоапаратът щраква и животът продължава, минутите, дните, годините, десетилетията, те ги отнасят все по-далеч от щастието и обещанията на младостта, от надеждите... и от мечтите, които са бленували за себе си.
– Alors, racontez! – рече полковникът и завъртя Нанси в пирует под ръката си.
Естествено, на жената ѝ се наложи да се наведе. Той бе ужасно нисък.
Racontez! Racontez!
Тя се разсмя, когато се сети за всички пъти, в които полковникът бе отправял тази молба. Racontez! Разказвай!
– Allô... allô... – чуваше гласа му отдалеч, а линията пращеше. – Спеше ли?
Обаждаше ѝ се от Париж, от Алжир или от някое друго място, което дори той не можеше да назове. Минаваха седмици или месеци, сетне телефонът иззвъняваше в Лондон и животът на Нанси Митфорд отново се подреждаше.

Продължава...

Плюшените играчки имат душа в детската книга от Благой Д. Иванов

„Плюшеното приключение“ е сърцата история за деца и възрастни с 30 илюстрации от аниматора Свилен Димитров

След хорър комикса „Седем градски гряха“, създаден в съавторство с легендарния художник Петър Станимиров, както и трилъра „Мазето“, популярният писател и кинокритик Благой Д. Иванов прави неочакван завой и този път ще изненада своите почитатели с приключенска история, подходяща за възрастни и деца.
„Плюшеното приключение“ е вдъхновяваща приказка за вярата в доброто и силата на приятелството, а прекрасното ѝ художествено оформление и 30 илюстрации в нея са дело на талантливия аниматор Свилен Димитров, станал популярен у нас с работата си по анимираната част на номинирания за „Оскар“ документален филм „Super Size Me“.
Hякъде там, сред купчина от разноцветни, но почти еднакво мръсни и непотребни боклуци, някой беше изхвърлил една плюшена белуга на бунището. Но Хейли не е обикновена играчка, а има сърце, душа и мечти. И е готов на всичко, за да се върне у дома. Където и да е това.
А в неговото пътешествие ще го последва малкият Тутето – плашлив, но добродушен немски шпиц, който решава да му помогне въпреки че светът отвъд бунището му се струва едно много трашно място. Защото така правят приятелите – вървят редом с нас, дори когато ужасно много ги е страх.
Двете плюшени играчки дори не подозират какво ги очаква по пътя им към морето – там, където живеят истинските белуги. Те ще трябва да се изправят срещу множество препятствия и опасности: братя плъхове, които съвсем не си поплюват, гигантския Железен дракон, ужасяваща буря и глутница кучета – владетели на Страшната долина. Но и ще открият нови приятели, кураж да продължат напред и най-вече – самите себе си.
Благой Д. Иванов успява с лекота да преведе на езика на децата някои от най-сложните теми от света на възрастните – за приятелството, за търсенето на собственото си аз, „истинското семейство“, както и за  свободата, копнежите и прозренията, които носи порастването. А междувременно да обясни по достъпен начин тъгата, самотата и страха и да вдъхне увереност, че доброто съществува. Трябва само мъничко да повярваме в него.
Вдъхновено от японския автор Хидеши Хино, от филма „Момчето, което гони призраци“ и от анимацията „Търсенето на Дори“, „Плюшеното приключение“ е дръзко, забавно и вдъхновяващо пътуване, което намира своя щастлив край в сърцето на читателя. Следва откъс.

–  Хей, на теб говоря!
Непознатият продължаваше да маха с опашка, а белугата все така мижеше и се преструваше на най-обикновена играчка.
– Ако не слезеш оттам, ще дойда и ще те заръфам! – закани се непознатият, но гласът му беше весел и не звучеше особено заплашително.
Белугата отвори едното си око и фокусира натрапника. Той все още стоеше до купчината с мухлясали дрехи и ухилено се беше вторачил нагоре. Имаше четири лапи, пухкава козина и остра муцуна с малко черно носле на върха.
Беше куче! Белугата знаеше за кучетата, защото съседите имаха две, но те бяха по-различни – по-големи, по-издължени и обикновено много сърдити. Това тук изглеждаше дребно, симпатично и значително по-безопасно.
Можеше ли да рискува и да се запознае с нахалния, но по всяка вероятност приятелски настроен досадник?
Белугата отвори и второто си око и също се усмихна.
Вдигна едната си перка за поздрав.
В отговор кучето още по-силно замаха с опашка и развълнувано рече:
– Айде здрасти, бау-бау!

Продължава...

В очакване на „Коледно чудо“

Сборник с лични чудеса, отвъд клишетата и представите за Коледа в смисъла на погачи, елхи и подаръци

 

Ако Дядо Коледа имаше библиотека, това „Коледно чудо“ (Колибри) щеше да присъства в нея по неизбежност. Защото сигурно и на добрия белобрад старец му е омръзнало да го свързват само с елхички, звезди, чорапчета и прасета! 

В тези дни отваряме сърцата си за вдъхновението, честваме новото начало и оповестяваме готовността си да бъдем по-добри, по-искрени със себе си и с хората около нас (неслучайно една от версиите за произхода на думата „Коледа” е от латинското calendae – „тези неща, които трябва да бъдат известени”, оттам името на Календите, първите дни от всеки месец). 

 

На страниците на „Коледно чудо” ще откриете тринайсет разказа, които са коледни, защото са точно такива – напълно искрени и изненадващи, вдъхновяващи ни да погледнем с други очи на света около нас. И тогава ще открием и светлина в мрака, и смях сред сълзите, и чудо сред най-делничните неща.

По думите на Паулина Мичева, редактор на книгата, тези провокативни, стряскащи с дързостта си и отказващи да се подчиняват на традиционната коледна атмосфера разкази ни приканват: „Елате при нас, добре сте ни дошли. На трапезата ни има за всекиго по нещо, защото Коледа е изобилие и щедрост”. Е, може и да се наложи да жертвате нещо – част от времето си, от предразсъдъците си, от сантименталността си... Но и това е част от духа на Коледа – да дарявате нещо от себе си. Затова... четете с коледен трепет и с мъдрост!

Кремена Димитрова, автор и съставител на сборника „Коледно чудо“, събира на едно място Иван Владимиров – Нав, Жечка Георгиева, Иван Димитров, Андрей Велков, Благой Д. Иванов, Рене Карабаш, Мария Касимова – Моасе, Петър Крумов, Велина Минкова, Владимир Полеганов, Владислав Тодоров и Соня Тодорова. И колкото и различни да са те, има нещо, което ги обединява: вярата, че чудото винаги е отвъд човешките представи.

Съставител на сборника е Кремена Димитрова, а премиерата ще се състои на 3 декември от 19:00 ч. в бар „Петък“. Следва предговорът.

Чудото няма определение
 

Кремена Димитрова

Това е сборник с лични чудеса, отвъд клишетата и представите за Коледа в смисъла на погачи, елхи и подаръци. Авторите, които си дават задочна среща тук, са толкова различни като език и теми, като изказ и емоция, като подход към темата, че аз лично изпадам в дълбок екстаз от силата на тези ярки авторски гласове. И колкото и различни да са те, има нещо, което ги обединява, и то е безкомпромисната вяра, че чудото винаги е отвъд човешките представи, че надскача понятийния ни и мисловен апарат, че ни спохожда въпреки скепсиса, че има различни проявления, че ни владее със силата на своята необяснимост точно толкова, колкото се учудваме всеки път, когато чуем да проплаква детето, раждащо се от утробата на жена.
Коледа е това чудо – чудото на сътворението. Дали се ражда нова звезда, нова ерес, нова надежда, нова илюзия, нова любов, всеки автор избира сам, но едно е важно – има нещо отвъд разума, има нещо отвъд думите, има нещо, което ни възбужда всяка година по същото време.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 17 ноември - 23 ноември

 

1. Вал Макдърмид. Убийствена Коледа. Еднорог

 

2. Боряна Дукова. Лиза. Пътуване с Багряна. Ентусиаст

 

3. Тина Търнър. Щастието ти отива. Локус

 

4. Дейвид Ейпстийн. Размах. Сиела

 

5. Емили Хокинс, Р. Фресън. Приключение в планината. Книга-игра. Фют

Продължава...

Ян Пол Схютен разгадава за децата „Мистерията на живота“

Веднъж една очарователна актриса предложила на един брилянтен учен да си създадат деца. С твоя ум и моята красота – рекла актрисата – можем да си народим деца, пленителни като мен и талантливи като теб. Възможно е – отвърнал ученият, – но я си представи, че вземат моята външност и твоя интелект…

В „Мистерията на живота” (Колибри, превод Мария Енчева) писателят Ян Пол Схютен и илюстраторката Флор Ридер отприщват чувството си за хумор и развихрят въображението си, и всичко това – в служба на науката. Книгата разказва за чудото на живота и еволюцията. Какво точно представлява животът? Как е възникнал той? Как се размножават живите същества и защо всички те ще умрат някой ден? Какво разказват вирусите за нашето минало? Защо кравата е по-близо до кита, отколкото до коня? Откъде знаят клетките дали да станат зъб, нос или пръст на крак? Това са само малка част от въпросите, на които отговоря авторът. Илюстрациите на Флор Ридер пък допълват текста по закачлив и остроумен начин, така че младият читател да не затвори енциклопедията, преди да я е „изгълтал“ право с кориците!
Ян Пол Схютен е роден през 1970 година в Нидерландия. Почти всички негови книги разказват за животните и науката. Предпочита да пише за случващото се около себе си, защото по негово мнение действителността е по-интересна от измислиците; кръвните клетки и вирусите в човешкото тяло например водят люти войни помежду си и това според Схютен е далеч по-любопитно от разни истории за магьосници и извънземни.
Схютен е печелил множество награди, цели четири от тях – за „Мистерията на живота“. Следва предговорът на книгата.

Предговор от Йеле Рьомер, директор на Природонаучния музей в Ротердам

Преди приблизително четири милиарда години една адски гореща, съскаща и клокочеща планета невъзмутимо въртяла своите кръгчета около Слънцето. Изведнъж обаче се случило нещо странно. Насред цялото това съскане и клокочене възникнал животът. Просто ей така. Как точно, никой не знае. Но резултатът е ясен. Земята се покрила с всевъзможни микроскопични частици, които образували по повърхността є бели, жълти и лилави лигави петна. Тази жива слуз се развила навсякъде: в хладните локви, в плитчините на моретата и в тесните пролуки на втвърдената лава от вулканите. Сигурно е смърдяло ужасно на сяра и на развалени яйца, на пръцкане и на непрани чорапи. Ала малко по малко от тази слуз се родили още живи неща. Червеи и охлюви, гъби и водорасли. И оттогава повърхността на планетата, която наричаме Земя, гъмжи от живот.

И ето че четири милиарда години след като се появили първите живи същества под формата на бактерии, по планетата вече щъкат хора. Хората са животни, но не какви да е: те са единствените, които размишляват над мъчни въпроси, като: Какви чорапи да си обуя днес? Какво ще е времето утре? Защо водата е толкова мокра? Откъде е дошъл животът? Ами растенията и животните – те как са се появили? А хората откъде са дошли? Такива въпроси най-често задават децата (възрастните предпочитат да си мислят: Все отнякъде ще да сме дошли…). Децата са любопитни, всичко искат да знаят. За щастие, има и любопитни възрастни. Те стават изследователи и се опитват да открият кое как е и защо е така.

Продължава...

Мъдра книга, алгоритъм на една човешка душа

Неда Антонова и Стойо Вартоломеев за „Пепел от мислеща тръстика“

 

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа. На голям читателски интерес се радва трилогията „Възкресените“, а също така „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“ и най-новият й роман „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“. Книги на Неда Антонова са преведени на френски, руски, чешки и полски. Сега „Хермес“ предлага новата ѝ книга „Пепел от мислеща тръстика“.

„Блестяща книга. Писана с душата на поет и опита на мъдрец. Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. Мъдра книга, мъдра и ефирна. Алгоритъм на една човешка душа – Душата на Неда Антонова. Опознайте я!“, казва издателят и редактор на книгата Стойо Вартоломеев. Следва разговор с него и с авторката Неда Антонова.

Г-н Вартоломеев, „Пепел от мислеща тръстика“ е един по-различен сборник, който може би изисква и нетрадиционен редакторски подход. Как протече работата ви по изданието? С какво се отличава то от предишните ви проекти?

Това е книгата, която работих с голямо удоволствие. Напомни ми за моята редакторска младост в издателство „Христо Г. Данов“. Тогава бях редактор на няколко есеистични книги, между които „В късни часове“ на Борис Делчев и „Призори“ на Светлозар Игов. В този тип издание ме удивлява способността на писателите да синтезират словото, да достигнат до неговата сърцевина. С кратки послания преоткриват мъдростта на своя живот.

Какъв е вашият прочит на книгата? Как бихте я представили на читателите и най-вече на почитателите на Неда Антонова?

Аз вече направих това в редакторското си послание към книгата. Сега го потвърждавам. „Блестяща книга. Писана с душата на поет и опита на мъдрец. Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. Мъдра книга, мъдра и ефирна. Алгоритъм на една човешка душа – Душата на Неда Антонова. Опознайте я!“

Има ли цитати от „Пепел от мислеща тръстика“, които са ви направили по-силно впечатление или бихте отличили като важни и актуални?

В своята редакторска практика работя с два основни знака – удивителен (!) и въпросителен (?). Първият е знак за одобрение, а вторият за питане към автора. Става по-сложно, когато ги смеся (!?). В тази книга има много удивителни. Те не само са знаци за одобрение, а и за препокриване с моите възприятия и съдба. Ще цитирам някои от тях:
– КАКВО Е ЖИВОТЪТ?
– Времето, през което Сърцето се превръща в Душа.
– КАКВО Е ЛЮБОВ?
– И Господ не знае. Той само повтаря: „Обичайте се!“
– КАКВО Е ВРЕМЕТО?
– Реката, която тече през нас и се влива в Небето.

Г-жо Антонова, „Пепел от мислеща тръстика“ се появява след поредица ваши исторически романи. Към кой литературен жанр бихте я отнесли?

Жанра ще го определи читателят – всеки според жаждата, която чрез този текст утолява. А авторът в повечето случаи не знае какво точно е оставил на белия лист. Интуитивно бих определила тази книга като портрет на писателя, изобразен чрез свързване на точки; или пък сборник белези от съществуването; понякога ми изглежда като шепа камъчета с отпечатъци от сбъднати молитви... Но мисля, че най-буквалното определение би било най-вярно: книга с изречения, които нямат връзка помежду си.

Продължава...

Откъс: Време е за пакости с братчетата Карл и Антон, на които „Белите им прилягат“

Книгите на Ева Бексел са леки, четивни и хумористични

 

Пастор Хьорлин би си заложил главата за едно – когато внуците му Карл и Антон са на гости, няма невъзможни неща. Разбира се,  двамата с пасторшата обожават момчетата си, но понякога си мечтаят да не бяха толкова... енергични! Изобретателните пакости на Карл и Антон изпълват страниците на новия детски роман на издателство „Емас“ „Белите им прилягат“, който вече е по книжарниците.
Шведската писателка Ева Бексел, потомка на стар свещенически род, става известна с трилогията за внуците на пастор Хьорлин, в която черпи вдъхновение от собственото си детство. Трите повести, които от издателството са събрали в един том, са преведени на няколко езика, а тиражът им е надхвърлил половин милион. За тях авторката е получила наградата на Сдружението на шведските книжари и отличието „Емил“, учредено в памет на Астрид Линдгрен. Сега пък „Белите им прилягат“ става част от „Европейски разказвачи“, специалната поредица на „Емас“, приютяваща най-доброто от литературата за деца на континента. Книгата е в превод на Ева Кънева и с оригиналните илюстрации на Карин Стернхолм Райдер.
Една ранна утрин в предверието на пастора и пасторшата се появяват Карл, Антон и татко Стюре. Карл е на седем, а братчето му – на пет. Карл държи баща си за ръка, а малкият Антон настоява да е самостоятелен. Баба и дядо ги посрещат радостно, макар и молейки се на бога да се справят с предстоящото предизвикателство.
И помощ наистина ще им е нужна, защото малкият Антон бързо намира в какво да се забърка. Първо си порязва пръста на консервна кутия и надава вик. А няколко дни по-късно от банята потича вода, защото е карал да плуват раците, купени за вечеря.
А пък по време на гостуването на внуците за Коледа Антон открива стара пощальонска чанта на тавана. И цял куп коледни картички. Бързичко се облича и излиза навън, на работа. Чантата е пълна, но не задълго. Скоро баба и дядо започват да си получават честитките от непознати хора, понеже какво е направил малкият работник? Разбира се, разнесъл ги е по пощенските кутии в градчето.
Изобретателността на Антон няма граници! А белите се редят една след друга без дори минута почивка за горкия пастор...
С изключителен хумор и топлина Ева Бексел  пише за Антон и Карл, строгият пастор и милата пасторша, които се опитват да съществуват под един покрив, без да го разрушат. Мнозина читатели се питали дали бащата на авторката е послужил като прототип за образа на пастора, но истината е, че Бексел е почерпила вдъхновение от всички свещеници, навестявали семейството ѝ. А палавият Антон от книгата, признава авторката, до голяма степен прилича на един от братята ѝ.
„При децата радостта е необуздана, гневът – ирационален, а мъката – безгранична. Точно за тези радост, гняв и тъга искам да пиша.“ - споделя авторката при първоначалното публикуване на книгите.
Ева Агнета Магдалена Бексел, както е цялото име на шведската писателка, е родена през 1945 г. в градчето Оседа и е потомка на стар смоландски свещенически род.
Книгите на Ева Бексел са леки, четивни и хумористични. Писателката много държи речта на героите ѝ да звучи реалистично, защото така децата се научават, че характерът на човека прозира в речта му. Авторката обича и противопоставянията: в „Белите им прилягат“, например, възрастните баба и дядо са представени като зависими от изградените си навици, докато децата горят от любопитство към света и непрекъснато измислят нови и нови щуротии. Следва откъс.

На баба и дядо им идват гости

И ето ги една ранна утрин в преддверието – Карл, Антон и татко Стюре. Карл държеше баща си за ръка. Карл беше на седем, а братчето му Антон – на пет. Антон обаче не държеше никого за ръка. Не, стоеше си най-самостоятелно, стиснал под мишница плюшеното куче Никодемус, и както обикновено, очилата му се бяха смъкнали чак до върха на носа.
- Здравейте, милички мои! – възкликна радостно баба им и плесна с ръце.
- Къде ви е телевизорът? – попита Антон.
- Антоне, дръж се възпитано – напомни бащата. – Най-напред поздрави баба си.
- Първо да видя телевизора! – заинати се малкият.
Показаха му го и тогава той с желание се здрависа с баба си и с дядо си.
Посещението на бащата и двете внучета не беше изненадващо за домакините. О, не. Още през пролетта бяха решили децата да дойдат да постоят при баба и дядо.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 10 ноември - 16 ноември

1. Лиз Нюджънт. Малки жестокости. Еднорог

 

2. Алка Джош. Изрисувано с къна. Бениториал

 

3. Давид Гросман. Повече, отколкото обичам живота си. Колибри

 

4. Чарли Макенси. Момчето, къртицата, лисицата и конят. Сиела

 

5. Агнешка Старок, Беата Рилска-Ковалска. Точната книжка 0-3 месеца. Емас

Продължава...

„Домът на Gucci” от Сара Г. Фордън – шокиращата история на модната династия Гучи

Книгата, вдъхновила едноименния филм, се появява на български седмица преди премиерата му

 

Седмица преди премиерата на едно от киносъбитията на 2021 г. –  филма на именития режисьор Ридли Скот с участието на Адам Драйвър, Лейди Гага, Джеръми Айрънс, Салма Хайек, Джаред Лето, Джак Хюстън и Ал Пачино – на български език се появява вдъхновилата го шокираща истинска история, разтърсила из основи могъщата династия Гучи.

 

„Домът на Gucci” от Сара Г. Фордън (Сиела, превод Богдан Русев) е скандален разказ за лукс, интриги, възходи и падения, но и за същински ренесанс в модната индустрия, завършил с мистериозната смърт на неговия двигател.

Вероятно никой от фамилията Гучи не е подозирал, че когато младият Маурицио получава дела на баща си Рудолфо в семейната компания, това ще доведе до още по-ожесточена борба за контрол, в която всичко е позволено.

За обществото „Gucci” е символ на престиж, но зад кулисите на дома на модата се вихрят безскрупулни политически игри, достойни за империята, в която Гучи се превръщат. А когато на 27 март 1995 г. Маурицио  е покосен от неизвестен убиец на път за своя офис в Милано, най-логичният заподозрян е неговата бивша съпруга Патриция Реджани Мартинели, прочула се в медиите с прозвището Черната вдовица.

Но дали Патриция, движена от ревността към новата любовница на мъжа си, е истинският поръчител? Или пък финансовите разхищения на Маурицио са му спечелили и други врагове и зад едно от най-известните поръчкови убийства на века не се крие по-различен мотив?

Сара Г. Фордън се впуска в щателно проучване на различни документи, свързани с ерата Маурицио Гучи и разговаря със свидетели на някои от описаните сцени, за да създаде изящно написан и страховит портрет на една легенда, чието име все още се смята за еталон на класа и стил.

В духа на „Ирландецът“ от Чарлз Бранд, „Домът на Gucci“ e сензационна история за убийство, лудост, блясък и алчност, която ще ви погълне изцяло и ще прикове вниманието ви до последната страница. История, която доказва, че животът понякога е най-добрият сценарист.

Продължава...

Сър Дейвид Атънбъро за най-голямата ни грешка в „Живот на нашата планета“

 Сър Дейвид Атънбъро – световно признат естественик и пионер в научнопопулярните телевизионни програми, прави равносметка на промените в околната среда през последния век и споделя надеждата и визията си за по-устойчиво бъдеще в „Живот на нашата планета“ (Хермес, превод Цветелина Лакова).

Пиша тази книга на 94 години. Имах необикновен живот. Едва сега оценявам колко необикновен е бил. Когато заснемах първите си филми, мислех, че се намирам сред дивата природа и бродя из девствени земи, но това е било илюзия. Трагедията на нашето време се е случвала около нас почти незабележимо с всеки изминал ден – прогресивният упадък на биологичното разнообразие на нашата планета и загубата на дива природа.
Свидетел съм на този упадък и в тази книга споделям разказа си от първо лице за това какво се случи и моята визия за бъдещето. Това е историята на най-голямата ни грешка и как стигнахме дотук – и как, ако вземем мерки сега, все още можем да я поправим.
Имаме последна възможност да построим стабилен дом за себе си и да възстановим богатия и прекрасен свят, който сме наследили от предците си.
Всичко, от което се нуждаем, е воля.

Сър Дейвид Атънбъро е световноизвестен естествоизпитател, създател и водещ на редица документални поредици за дивата природа. Заема поста програмен директор на BBC през 60-те и 70-те години. Вече на 94 години, високоуважаваният телевизионер и естественик оставя своето вдъхновяващо послание към следващите поколения с книгата и телевизионната поредица „Животът на нашата планета“. Поредицата се нарежда сред най-популярните продукции в Netflix, а книгата печели Читателските награди на Goodreads за 2020 г. в категория „Наука и технологии“. Следва откъс.

Най-голямата ни грешка

Украинският град Припят не прилича на никое място, на което съм бил. Там цари пълно отчаяние.
На пръв поглед изглежда като много приятен град с булеварди, хотели, площад, болница, паркове с атракциони, централна пощенска служба, железопътна гара. Има няколко училища и плувни басейни, кафенета и барове, ресторант край реката, магазини, супермаркети и фризьорски салони, театър и кино, зала за танци, спортни зали и футболен стадион с атлетическа писта. Градът разполага с всички удобства, които ние, хората, сме създали, за да си осигурим приятен и комфортен живот – всички елементи на нашия собственоръчно изграден хабитат.
Около културния и търговски център на града са разположени жилищните сгради – 160 блока, построени под определен ъгъл спрямо добре проектирана пътна мрежа. Всеки апартамент има балкон. Всеки блок има обществена пералня. Най-високите блокове са почти на 20 етажа и всеки от тях е увенчан с огромната емблема на основателите на града, изобразяваща сърп и чук.
Припят е изграден в Съветския съюз в период на бурно строителство през 70-те години на ХХ век. Бил замислен като идеален дом за почти 50 000 души, модернистична утопия, която да приюти най-добрите млади инженери и учени от Източния блок заедно със семействата им. Любителски филм от началото на 80-те години на ХХ век ги показва как се усмихват, общуват и бутат детски колички по широките булеварди, вземат уроци по балет, плуват в басейна с олимпийски размери и се разхождат с лодки по реката.

Днес обаче никой не живее в Припят. Стените се рушат. Прозорците са изпочупени, а щурцовете им пропадат. Трябва да внимавам къде стъпвам, докато разглеждам мрачните празни сгради. Във фризьорските салони столовете лежат по земята сред прашни ролки за коса и счупени огледала. Флуоресцентни тръби висят от тавана на супермаркета. Паркетът на кметството е изкъртен и пръснат по голямото мраморно стълбище. В училищата подовете на класните стаи са осеяни с тетрадки, по чиито страници се редят кирилски букви, прилежно изписани със синьо мастило. Басейните са празни. Седалките на диваните в жилищата са пропаднали до пода. Леглата са изгнили. Почти всичко е неподвижно, застинало. Сепвам се, ако повей на вятъра предизвика движение.

Продължава...