page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Парите на властта

15.7.18

Петко Тодоров

Нийл Фъргюсън: Капитализъм не е задължително демокрация

„Връзката между икономиката и политиката представлява ключът към разбирането на модерния свят. Но самата идея, че съществува проста каузална линия, свързваща едната с другата – в частност от капитализъм към демокрация, е погрешна” – Нийл Фъргюсън в „Пари и власт в модерния свят (1700-2000). Паричната връзка” (Рива, превод Борислав Гаврилов).

Ако ни стои радикално, то е заради свежата ни неолиберална индоктринираност. Работата на британския историк е аналитична – 600 страници за парите и властта и с неизбежния акцент: парите на властта.

Той не отрича паричната връзка. Проследява я през последните 3 века. Не отрича нищо и следва да го отметнем като сериозен историк. Това му е и най-ценното – фактографията. Хваща данъците, или финансирането на партиите и разнищва до кокал... Данъци, държавен дълг, централна банка, а непряко и парламент са измислени заради войните. И не всичко става в модерното време, корените са в сътворяването на самата държавност.

Точно тези четири неща – данъчна бюрокрация, парламент, национален дълг и централна банка нарича „квадратът на властта”. На него се крепи държавата. Тя по правило воюва. Авторът цитира свой колега, който преброил от 1815-а до 1984 г. 410 войни.

И ето го прилежният историк – Фъргюсън не отбелязва изненада, че квъдратът на властта е военновременно изобретение. Да, изтъква, че силните западни държави харчат бюджета си преди век предимно за военни цели, днес – за социални. Политолозите може би ще обяснят дали справянето с мирновременни проблеми не носи дефекти на военновременните инструменти и въобще възможно ли е мирновременно битие.

Но историкът е по-близо до фактите. Те му казват: „Конфликтните импулси – нека ги наречем с цел опростяване секс, насилие и власт, взети поотделно или заедно, са способни да елиминират парите, т.е. икономическите мотиви” и „Паричната връзка не осигурява достатъчно обяснение на модерния свят, но дава едно необходимо обяснение”... Книгата е от 2001 г., написана днес тя нямаше да е съвсем същата.

Продължава...

Уди Алън: Човекът, който задаваше мъчни въпроси

14.7.18

100 години от рождението на Ингмар Бергман

На 14 юли 2018 г. светът отбелязва стогодишнината от рождението на един от най-великите филмови стилисти на всички времена – Ингмар Бергман. Честването на това важно за седмото изкуство събитие е сред акцентите в програмата на CineLibri 2018.

В знак на почит към личността на твореца фестивалът ще предложи кинопанорама с негови филми, увенчана с изискана галавечер в зала „България” на 13 октомври. В рамките на събитието ще бъде излъчен документален филм за Бергман, съпроводен с видео поздрав към зрителите от страна на норвежката звезда Лив Улман, муза на прочутия режисьор. Ще звучи музика от филмите на Бергман, изпълнена на живо от оркестъра на Софийска филхармония, която ще ни пренесе на снимачната площадка, възкресявайки сцени с любимите му актьори.

Във връзка с годишнината преди броени дни „Колибри” пусна ново издание на „Латерна магика” (превод Васа Ганчева), удивително визуална автобиография, открехваща завесата към чудото Бергман. Тя проследява живота на режисьора от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното и бурните му романтични истории. Бергман си спомня свои преживявания и състояния чрез поредица от разтърсващи ретроспекции, които документират някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век.

Ингмар Бергман (1918-2007) е един от гениите в киното - режисьор, сценарист и продуцент с над 60 филма в творческата си биография. Също толкова ценен и като драматург, той режисира над 170 театрални постановки. Шедьоври като „Есенна соната”, „Сарабанда”, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”, „Фани и Александър”, „Поляната с дивите ягоди” налагат нов кинематографичен език и резонират дълбоко у милиони зрители по света.

Тазгодишното издание на международния кино-литературен фестивал ще се проведе между 11 и 24 октомври в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Ловеч, Видин, Враца, Благоевград, Търговище, Стара Загора и други областни центрове. Програмата включва над 40 филма с национални премиери, гости със световно признание, много галасъбития и изненади. Тематичен фокус е любовта във всичките й форми и превъплъщения, а мотото е Любов между редовете. Следва откъс от „Латерна магика”, послеслов от Уди Алън.

Новината, че Бергман е починал, стигна до мен в Овиедо – прелестно градче в Северна Испания, където снимам филм. На самата снимачна площадка ми бе показано телефонно съобщение от общ приятел. Веднъж Бергман ми каза, че не искал да умре в слънчев ден, а след като не бях на мястото, можех само да се надявам да е получил унилото време, любимо на всички кинорежисьори.

Продължава...

Откъс: „Полунощ в книжарница Блестящи идеи“ - криминална мистерия с неочакван финал

11.7.18

Матю Дж. Съливан предлага среща на страстни читатели - чудати книжари и още по-странни клиенти, които бягат от мрачните си тайни сред книгите

Книжарница „Блестящи идеи“ е като излязла от роман. Трите етажа на бившата фабрика за електрически крушки са място за среща на страстни читатели - чудати книжари и още по-странни клиенти, които бягат от мрачните си тайни сред книгите.  Книжарницата е втори дом за Лидия - скрита наяве между рафтовете с книги, тя винаги намира точната книга за всеки човек и прекарва дните си в наблюдение на клиентите.

Като във всеки добър криминален роман, всичко започва с мистериозна смърт. Джоуи - един от най-младите посетители на книжарницата, избира да сложи край на живота си между лавиците с книги и завещава всичките си притежания -  книги, обезобразени по обезпокоителен и необясним начин - на любимата си книжарка Лидия.

Странните обстоятелства около смъртта на Джоуи пробуждат кървави кошмари от собственото й минало. Дали в книгите на младия мъж не се крие ключът към загадката около смъртта му? Защо в нощта на смъртта си той е носел у себе си снимка от десетия рожден ден на книжарката – един от последните щастливи дни на Лидия, преди животът й да потъне в болка и отчаяние?

Умопомрачаваща, пристрастяваща и интелигентно написана, „Полунощ в книжарница Блестящи идеи“ (Софтпрес, превод Калина Лазарова) е криминална мистерия с неочакван финал, която перфектно улавя ексцентричността на книжарския свят и ни превежда през тъмните коридори на човешкия ум.

Матю Дж. Съливан работи години наред като книжар в Денвър и Бостън, а днес преподава творческо писане и литература. Автор е на множество награждавани разкази. „Полунощ в книжарница Блестящи идеи” е първият му трилър. Следва откъс.

Лидия чу далечно пърхане на хартиени криле, когато първата книга падна от рафта. Вдигна поглед от касовия апарат, наклони леко глава и си представи как през някой отворен прозорец отново е влетяло врабче и кръжи из просторните горни етажи на книжарницата в търсене на изход.
Няколко секунди по-късно падна още една книга. Този път се чу по-скоро тупване, отколкото пърхане, и тя бе сигурна, че не е птица.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 юли - 10 юли

10.7.18

1. Елена Михалкова. Не е препоръчително да се обиждат котки. Еднорог

2. Луиз Пени. Камъкът на смъртта. Софтпрес

3. Ричард Фланаган. Смъртта на речния водач. Колибри

4. Ерик-Еманюел Шмит. Човекът, който виждаше отвъд лицата. Ера

5. Ноам Чомски. Глобални недоволства. Бард

Продължава...

Откъс: Кога идва „Краят на самотата” за Бенедикт Уелс

Фин, проницателен и въздействащ роман, удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз 2016
„Краят на самотата” (Колибри, превод Величка Стефанова) разказва драматичната история на двама братя и една сестра, изгубили родителите си при автомобилна катастрофа и преживели детството си, белязани от чувство за враждебност и изоставеност.

Вече възрастни, те смятат, че са преодолели този удар от съдбата, но превеждайки ги през възходи и падения, животът болезнено възстановява миналото. Вплитайки елементи от собствената си биография, авторът създава удивително зряла и докосваща творба – роман за загубата и самотата, за ролята на семейството и за целителната мощ на любовта.

Роден през 1984 година в Мюнхен, Бенедикт Уелс е сред най-обещаващите представители на съвременната германска белетристика. Фамилията Уелс избира като жест към Хоумър Уелс от произведение на любимия си автор Джон Ървинг, за да се разграничи от роднинските си връзки с видната баварска фамилия Фон Ширах.

Печели признанието на читателите и критиката с романа „Последното лято на Бек”. Определяна като шедьовър, „Краят на самотата” е творба, която не търпи безразличие и забрава. Следва откъс.

Аз отдавна познавам смъртта, но сега и тя ме познава.
Отварям предпазливо очи, примигвам няколко пъти. Мракът бавно отстъпва. Голо помещение, осветено единствено от някакви малки апарати, примигващи в зелено и червено, и от лъч светлина, проникващ през открехнатата врата. Нощната тишина на болницата.
Струва ми се, че съм се събудил от многодневен сън. Тъпа, топла болка в десния ми крак, в стомаха, в гърдите. Слаб екот в главата ми, който набира сила. Бавно осъзнавам какво се е случило.
Оцелял съм.
Изникват картини. Как излизам от града с мотора, ускорявам, пред мен – завой. Колелата се отлепят от шосето, виждам как дървото се приближава към мен, опитвам се да го избегна – напразно, затварям очи…
Какво ме е спасило?

Продължава...

Нова среща с Изабел Далхаузи в „идеалното уютно четиво“

Шеста книга от поредицата на Алегзандър Маккол Смит  - „За благодарността като изгубено умение“

Дори през спокойните летни вечери в Единбург се явяват немалко неща, които нарушават етичните принципи на Изабел Далхаузи и ѝ създават грижи. Подлият ѝ съперник, професор Дъв, продължава с подмолните си опити да й отнеме ръководното място в управляваното от нея списание. Появява се и един отдавнашен враг – безсърдечната, а може би и направо зла Минти Ахтърлоуни, която сега обаче търси помощ от Изабел.

Как трябва да постъпи Изабел, която толкова държи на своите морални принципи? Дилемата се усложнява от слуховете, че Минти отново е нарушила професионалната етика. Но само добрите хора ли заслужават да им се помогне? Племенницата на Изабел отново има неподходящ мъж край себе си, но редно ли е Изабел да му се присмива?

В шестия роман на Алегзандър Маккол Смит от поредицата - „За благодарността като изгубено умение“ (Еднорог) при постоянните си морални дилеми Изабел се уповава на любовта и отново се убеждава в цената на добротата и на изгубеното умение да проявяваме благодарност, а според в. „Индипендънт“ книгата е „идеалното уютно четиво“

Алегзандър Маккол Смит е автор на повече от петдесет романа. Получава международна известност с поредицата “Дамска детективска агенция № 1”. Носител е на три награди “Автор на годината”. През 2003 г получава наградата „Сага“ за хумор, известна още и като „Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”.

През 2007 година получава Ордена на Британската империя. През 2015 година е удостоен с наградата "Болингър Удхаус" за хумористична литература, а през 2017 година - с медала на Националния Клуб по Изкуствата на Америка за постижения в областта на литературата.

Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е вицепредседател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на "Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика на ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в "Наистина ужасния оркестър”.

Продължава...

Убийте яйцата и турете мравките в тенджерето!

„Изкуството на старата българска кухня” е колосален труд с тайните на повече от 400 ястия, смята Chef Андре Токев

„Убийте яйцата и турете мравките в тенджерето!” – нищо чудно тази заповед да влезе в кухнята на популярното риалити „Мастър шеф” през новия сезон. Кулинарият корифей Андре Токев се сблъска с нея покрай книгата „Изкуството на старата българска кухня. Кулинарното наследство на XIX век”, чийто предговор написа. Затова уточнява с усмивка, че „убийте” означава „разбийте”, а „мравките” са... „мръвки”. Такъв е бил изказът на предците ни в първите години след Освобождението и старите вестници са като моментна снимка на онова време.

Тъкмо измежду техните страници са взети рецептите, включени в обемистия том, илюстриран от художничката Милена Вълнарова, и издаден от „Лист”.

Колосалният труд от 336 страници включва 428 рецепти за ястия – „Конопида със сирене”, „Спаранги Louis XV”, „Супа Мария-Луиза” или „Омелета с домати” са само част от удоволствията за небцето и стомаха. Сред останалите деликатеси са „агнешки крака”, „туршия” от череши и още, и още.

„Убедил съм се, че кулинарията е история и историята е кулинария. Затова разгърнах тази книга с любопитство, а я затворих с усещането за изпитано удоволствие. Идеята на издателство „Лист” да издири и преиздаде рецепти, по които са готвили българите от старо време, е похвална и съм радостен, че е достойно реализирана. Давам си сметка за трудностите и часовете ровене из архивите, но също така съм сигурен, че работата по тази книга е донесла огромно забавление на създателите си. Убеден съм, че същото ще изпитате и вие, читателите.

Ще се почувствате като кулинарни археолози, които ровят в пластовете и продуктите на XIX век и вадят оттам артефакти като рецепта за туршия от череши, съвети как да сварите говеждото по матроски начин или някой и друг непознат съд за храна.

Харесвам много някогашния ни език и чрез забравените думи, които открих в тази книга, усетих какви аромати са извирали от тенджерите тогава. Радва ме този поглед към миналото и връщането към старите традиции в отношението към храната. В стремежа си да сме непрекъснато „в тренда” днес например се нахвърляме на аспержите като нещо ново в менюто на българина, забравяйки, че само преди век страната ни е била най-големият производител на този зеленчук в Европа”, отбелязва chef Андре Токев в предговора.

Като основни исторически извори за рецептите от онова време са използвани броеве на списанията „Христианский свят”, „Семейно огнище”, „Домакиня”, както и писмата на френския граф Робер дьо Бурбулон до майка му и съпругата му. На 26 години той става личен секретар на княз Фердинанд, а по-късно и церемониалмайстор и Велик шамбелан на Двореца.

Продължава...

Зак и Кайли по следите на зловеща конспирация във висшите кръгове на Ню Йорк

9.7.18

Трето изпитание за отдел „Специални клиенти“ в  „Откуп“ на Джеймс Патерсън

Хънтър Олдън има всичко, за което може да се мечтае: красива съпруга, умен син и банкова сметка с милиони долари. Но когато открива отрязаната глава на шофьора си в гаража и синът му изчезва внезапно, той осъзнава реалната опасност да загуби всичко.
Със случая се заемат детективите от отдел „Специални клиенти“ Зак Джордан и Кайли Макдоналд в „Откуп“ (Хермес, превод Гриша Атанасов), третата книга от поредицата на Джеймс Патерсън „Специални клиенти“.

Хънтър не изглежда особено обезпокоен от факта, че синът му вероятно е отвлечен, и сякаш не гори от желание да съдейства на полицията. Дали причината за това не е ужасяваща тайна, която похитителят знае? Тайна, заради която си струва да убиеш... и да умреш.

Зак и Кайли тръгват по следите на зловеща конспирация, която засяга най-висшите кръгове на нюйоркското общество. Приближавайки се до истината, те ще достигнат до самите дълбини на покварата и ще се изложат на смъртна опасност...

Откакто Джеймс Патерсън написва първия си роман, спечелил наградата „Едгар“ за дебют през 1977 г., от книгите му са продадени над 300 милиона екземпляра. Той е автор на някои от най-популярните криминални поредици, както и на няколко детско-юношески серии. Днес Джеймс Патерсън е най-продаваният писател в света. Следва откъс.

На всеки 31 декември Хънтър Хътчисън Олдън-младши си поставяше две едни и същи цели за новата година:
1. Да струва X долара до края на следващата.
2. Да спре пиенето.
Тази година целта беше пет милиарда, а като се имаше предвид, че сегашната му нетна стойност беше 4,86 милиарда, работата изглеждаше опечена. Но след четиресет и пет минути и три „Пелегрино” на новогодишното празненство на баща си той разбра, че цел № 2 е обречена на провал. Отново.
Седна плътно в ъгъла на дивана „Химел”, тапициран със синя телешка кожа, в източния край на Голямата зала, за да не засреща шарещите погледи на рояка надути богаташи, които парадираха из триетажния апартамент на Хъч Олдън на Пето авеню с великолепния си тен в стил „Коледа в Сен Барт”.
Всяка година се събираше все същата тълпа, подбрана сякаш от списъка на най-богатите и повърхностните. А Хънтър беше там само по една причина: беше длъжен да омайва шибаните гости на своя старец.

Продължава...

Откъс: Иво Инджев прави дисекция на „Измамата Сан Стефано”

8.7.18

Санстефанският мирен договор е предварителният мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава. С неговото подписване е свързан и националният празник на Република България – 3 март.
Каква обаче е ролята на руснаците в Руско-турската освободителна война, особено тази на граф Николай Игнатиев, и какъв е характерът на това временно споразумение?
В новата си книга „Измамата „Сан Стефано” (Сиела) журналистът, политически коментатор, бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и блогър Иво Инджев прави опит за мащабно и безкомпромисно изследване, уповаващо се на редица български и чужди източници от епохата – руския военен кореспондент Евгений Утин, имперския хроникьор Газенкампф, включително статии на самия Николай Игнатиев и на друга добре позната ни историческа фигура, Иван Аксаков.
В 480 страници дългогодишният водещ на телевизионното публицистично предаване „В десетката“ прави прецизна дисекция на периода, разглеждайки детайлно фактите и заблудите, дали основа на представата за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ и между двата „уж вечно влюбени през вековете“ народа.
Разбивайки митове, но и заемайки непоклатима позиция, Иво Инджев маркира онези аспекти от руската политика, които оставят трайна следа не само в българската и руската история, но и окончателно променят световната карта.
Премиерата на книгата ще се състои от 18:30 часа на 9 юли 2018 г. в бар Street Lounge в хотел „Маринела”. Самият автор ще разкаже повече за работата си с документите от архивите.
Следва откъс от книгата.
През декември 1876 г. руският посланик ми издаде доста недискретно Руския план: Шувалов ми каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите.“ Лорд Биконсфилд до лорд Дерби, 1876 г.
„Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари.“ Николай Игнатиев, „Записки“, 1875–1878 г.
„Всяко тържество на България е смърт за Русия.“ Иван Аксаков, вестник „Русь“
„За забелязване е, че когато се касае за руския престиж в България, нашите русофили са много по-непримирими, нежели самото руско правителство. Това се дължи, разбира се, главно на факта, че те са тук, в България паразити на руския престиж, с който тъй много злоупотребиха за свои користни цели, щото отвратиха самата Русия. Но често пъти тяхната цинична защита на руските интереси се дължи на невежество.“ Симеон Радев, 1906 г.
Съветското владичество се срина в България в края на 1989 г. Абдикира през 1990 г. мълчаливо от възвеличаването на българското падение след падането под съветско робство, обозначено с датата 9 септември 1944 г., наложена от съветските окупатори за български национален празник.

Продължава...

„4321”, зрелият роман на Пол Остър

Петко Тодоров

Главният герой подозрително напомня на него

Фъргюсън, героят на Пол Остър замисля в самия край на „4321” роман за собствения си живот: „вместо да избере перспективата за един човек с три имена, ще измисли три други версии на самия себе си и ще разкаже техните истории заедно със собствената си (малко или много неговата собствена история, тъй като и той ще се превърне в романизирана версия на самия себе си) и ще напише книга за четири идентични, но различни личности с едно и също име: Фъргюсън”.

Заглавието ще е „4321” заради тези 4 личности. Но вече сме прочели „4321” (изд. „Колибри”, превод Иглика Василева).

Та самият Остър дава точната формула на романа си. Съставя го в 7 етапа от израстването на Фъргюсън – до завършване на следването. И всеки етап се състои от 4 части: 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 2.1, 2.2 и т.н., но някои от частите са бяла страница, съответната „личност” отсъства там или не е важна... Но след втория етап се натрапва усещането за все пак едната личност.

Какво значение как се е сринало печелившото предприятие на баща ти или как точно е почнала връзката с братовчедката Ейми. И като че ли точно в такива въпроси е внушението, формулирано също накрая: „Терзанието да си жив и затворен в едно единствено тяло идва от това, че във всеки момент си само на един път, въпреки че би могъл да си и на друг и да пътуваш към едно съвършено различно място”.

От втория план наднича стаен фатализъм. Какво като си на този, а не на другия път – формулата е същата: „За да печелиш пари, трябва непрекъснато да мислиш за пари”. Другото е Америка на 50-те и особено на 60-те: убийствата на Кенеди и Мартин Лутър Кинг, Виетнамската война, пацифистките движения, студентските бунтове – де не заемеш позиция е също позиция. Къде изчезна тази ангажираност?...

Дали Остър не романизира себе си? Фъргюсън се ражда като него през 1947 г. и също е потомък на евреи от Източна Европа, като него превежда френски поети... Остър напомня с големия си роман, че добрият стар реализъм иска много, много зрялост.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 27 юни - 3 юли

3.7.18

1. Дейвид Балдачи. Предатели. Обсидиан

2. Робърт Галбрейт. Копринената буба. Колибри

3. Георги Господинов. Всички наши тела. Жанет 45

4. Иво Инджев. Измамата "Сан Стефано". Сиела

5. Вилхелм Хауф. Приказки. Хермес

Продължава...

Откъс: „Смъртта на речния водач” от Ричард Фланаган

Още една майсторска творба, подписана от автора на „Тесният път към далечния север”

„Смъртта на речния водач“ (Колибри, превод Владимир Молев) вплита историята на Тасмания и нейната неповторима природа в калейдоскопа от видения на своя герой, запратен от случая към хищната бездна на смъртта.

Името му е Аляж Козини, водач на група от туристи, озовал се заклещен между скалите на един от големите водопади след самоотвержен опит да помогне на човек, който изгубва контрол над сала си.

Опирайки се на древното поверие, че в миговете преди смъртта удавникът вижда целия си живот, Фланаган създава абсолютен шедьовър – искрящ роман с необичайна структура, който ще ви повлече във водовъртеж от емоции, за да изплувате малко по-други след съприкосновението с един „чист, съвършен и непокътнат свят”.

Роден през 1961 г. в Тасмания, Ричард Фланаган е смятан за най-добрия австралийски писател на своето поколение („Икономист”). Освен че е автор на завладяващи романи, отличени с редица престижни награди, той има в професионалната си биография множество статии и есета, посветени на опазване на околната среда и на културното наследство на родния му остров. Следва откъс.

При раждането ми пъпната връв се беше увила около врата и аз се появих на този свят, размахвайки ръце, без да мога да проплача, а следователно и да вдишам нужния за живота извън утробата въздух; това, което до този момент ме беше подхранвало и ми беше дарявало живот, сега ме душеше.
Не сте виждали такава гледка!
И то не само защото бях полуудушен. На всичкото отгоре се родих в ризката си, прозрачното яйце на околоплодния мехур, в който растях в утробата. Мехурът трябваше да се е пукнал много преди мократа ми рижа главичка да се покаже от майчината плът, която се свиваше и отпускаше конвулсивно от болезнените напъни да ме избута навън. Но по някакво чудо аз изскочих от майка ми все още обвит в този еластичен плондер на живота и появата ми на белия свят не се различава особено от начина, по който сега ще го напусна. Плувах в мътната синкава амниотична течност в мехура, несръчно размятах крачета и ръчички, напразно напъвах мембраната, венецът на пъпната връв скриваше главата ми. Правех странни, отчаяни движения, сякаш ми беше съдено завинаги да гледам живота през тънка слузеста преграда, да бъда разделен от останалия свят и от остатъка от живота ми от нещата, които до този момент ме бяха предпазвали. Да, раждането ми беше – и си е – смайващо зрелище.

Продължава...

„Книжарката от Площада на билките“ - роман за признателността към книгите и книжарите

За да си книжар, без съмнение трябва да обичаш книгите, но още повече трябва да обичаш хората

Също както ние, хората, сме различни един от друг, така и никоя книга не прилича на някоя друга. Онази, която ще разтърси някого из основи, на друг ще му се стори скучна, защото всеки има своите интереси, своите мечти.

Но всяка книга е едно пътешествие и една любов. 

„Книжарката от Площада на билките“ (Кръгозор, превод Радка Митова), е топъл и емоционален роман за любовта към книгите и към хората на книгите, за книжарниците като свещено място, което свързва и сближава. За лечебната сила на книгите, които умеят да се отблагодаряват на онзи, който ги обича, и често му дават това, което той търси: даряват го с нежност и топлота, с тръпка, с екзотика, с мъдрост и знание и разкриват пред него нови пътища, по които да върви и да разбира този свят, за да може да живее в него.

Авторът Ерик дьо Кермел ще ни отведе в Юзес – перлата на Гар, прекрасно място с уханни маслинови горички. Ще ни запознае с Натали – парижанка, учителка по литература, и със съпруга й Натан, който е архитект. Двамата решават да напуснат столицата и да започнат нов етап от живота си, като се местят в провансалския град с древна история.

Натали се посвещава на любими занимания, докато не вижда малка табела със сини букви: „Продава се“, окачена на фасадата на книжарницата на Площада на билките. Казва си: Защо да не съм аз? Аз обичам книгите! Обичам всичко в тях – обичам гръбчетата им, хартията, думите върху страниците! Обичам и книжарниците! Защото какво е книжарница – светилище, място, излъчващо светлина и топлина, място, което свързва и сближава. За да си книжар, без съмнение трябва да обичаш книгите, но още повече трябва да обичаш хората.

Чувствителна и интелигентна, щедра и съпричастна, Натали се свързва емоционално с хората, които прекрачват прага на книжарницата й. Споделя живота им чрез книгите, които те четат, понякога дори ги изпреварва по пътя им с творбите, които им препоръчва. Превръща се в лечител, който вместо билки или лечебни настойки предлага на своите клиенти подходящите за всеки от тях книги. С мъдрост и такт тя показва пътя на слепеца, подкрепя падналия духом, дарява обич и любов, учи на прошка, подхранва копнежите за свобода, разчита мълчаливи послания, лекува душевни рани.

Върху вече отпечатаните страници на книгите Натали пише нови истории – своята и на всеки, който е влязъл в книжарницата и й се е доверил. Защото книжарницата е мястото, където човек споделя и се доверява! Следва откъс.

Площадът на билките е в самото сърце на Юзес. До там може да се стигне само пеша през плетеница от прелестни улички. Огромни платани през лятото го засенчват с благодатната си сянка.
Площадът е заобиколен от аркади, под които са се приютили терасите на ресторанти.
Всяка сряда и всяка събота тук има огромен пазар.

Продължава...