page contents Книжен ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 10 юли - 16 юли

16.7.24

 
1
. Никола Бьогле. Пътника без лице. Ентусиаст

2. Ричард Озмън. Последният дявол. Софтпрес
 
3. Мануела Инуса. Орехови желания. Хермес
 
4. Ирина Вагалинска. Мистерии в Хераклея Синтика. Ноус
 
5. Владимир Сотиров. На планина с деца. Ракета

Продължава...

„Ще те намеря“ или още един зашеметяващ трилър на Харлан Коубън

Нищо в този живот не изчезва без следа...

„Ще те намеря“ (Колибри, превод Надя Баева, художник на корицата Живко Петров) ни напомня, че нищо в този живот не изчезва без следа, миналото непрестанно се завръща под една или друга форма. Дейвид и Черил Бъроуз притежават всичкo, за което човек би могъл да мечтае, но една нощ ги сполетява кървава трагедия, която променя живота им завинаги. Пет години по-късно след ужасяващата нощ Черил е омъжена повторно, а Дейвид излежава доживотна присъда за убийството на сина им Матю. Но тогава при него идва сестрата на бившата му съпруга и му показва снимка на дете, което удивително прилича на Матю. След разтърсващата среща Дейвид планира мъчително бягство от затвора, решен да направи това, което изглежда невъзможно – да спаси сина си, да изчисти собственото си име и да открие истинската история на случилото се в онази опустошителна нощ.
Роден през 1962 г. в Ню Джърси, САЩ, Харлан Коубън е автор на десетки книги в жанра „психологически съспенс“, от които са продадени над 70 милиона екземпляра в цял свят. Всеки един от седемте последователно издадени романа - „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има безупречна екранизация – едноименният филм на Гийом Кане печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е първият писател, който е носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература – „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“. Името му фигурира в списъка на 50-те най-велики автори на мистерии и трилъри на всички времена. През 2011 г. Харлан Коубън получава Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към творци със  специален принос към културата на международно ниво. Следва откъс.

В МОМЕНТА ТЕЧЕ ПЕТАТА ГОДИНА
от доживотната ми присъда за убийството на собственото ми дете. Изпреварвам описанието на събитията: не го направих аз.
Синът ми Матю беше на три години, когато бе брутално убит. Той беше най-прекрасното в живота ми, а после вече го нямаше и оттогава аз излежавам доживотна присъда. Не метафорично. Или е по-редно да кажа не само метафорично. Това във всички случаи щеше да си е доживотна присъда, дори да не бях арестуван, съден и пратен в затвора.
Но в моя случай, в този случай, доживотната ми присъда е и метафорична, и реална.
Знам, че се чудите как е възможно да съм невинен.
Ами просто съм такъв.
Само че не се борих и не настоявах за невинността си с всяка своя фибра.
Не го направих. Вероятно произтичаше от метафоричната присъда. Не ме интересуваше особено дали ще ме обявят за виновен. Знам, звучи шокиращо, но това е истината. Синът ми е мъртъв.

Продължава...

Откъс: „Момичетата от пансиона“, преследвани от призрака на миналото

Симон Сейнт Джеймс, превърнала се във феномен сред авторите на мистерии със свръхестествен елемент, за първи път у нас

 
Единственият сигурен спътник в живота е страхът. Това е универсална емоция без универсална форма. Така мисли канадската авторка Симон Сейнт Джеймс, която черпи вдъхновение както от явните, така и от по-фините страхове – тези, които на пръв поглед не се забелязват, но са винаги там, потънали дълбоко в сенките. Именно спектърът на това изконно човешко усещане съживява „Момичетата от пансиона“ (Бениториал, превод Майре Буюклиева), дава плътност на готическата атмосфера и превръща историята в реалност.
„Айдълуайлд Хол“ е място за отхвърлените, за нежеланите, за проблемните момичета. Но някъде насред лабиринта от зловещи коридори и потискащи запуснати стаи четири съквартирантки намират истинското приятелство. Прошепнатите помежду им страхове ги сплотяват, обаче всяка крие своите тайни. Започват да се случват необясними неща и момичетата разбират защо в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от призраци. Историите за духове звучат прекалено правдоподобно. Особено след като една от тях изчезва.
Шейсет години по-късно изоставеният „Айдълуайлд Хол“ е обявен за реставрация. След като разбира, че нов собственик e решен да ремонтира и съживи стария пансион, журналистката Фиона Шеридън е решена, че няма да остане безпристрастна. Все пак двайсет години по-рано точно на това място е открито тялото на мъртвата ѝ сестра. И въпреки че приятелят ѝ е осъден и излежава присъда за престъплението, интуицията на Фиона ѝ подсказва, че разкритията по случая не са цялата истина. Колкото повече задълбава в злокобната историята на пансиона обаче, толкова по-ясно става, че училището крие дълго пазени тайни. И с всяко следващо парченце от пъзела Фиона осъзнава, че призрачният шепот не е просто ехо от миналото, а предупреждение, че злото никога не си е тръгвало.
„Момичетата от пансиона“ е съвършена смесица от  мистерия със свръхестествен елемент и психологически съспенс, която, подобно на красив танц, с всяка следваща стъпка води все по-близо до жестоката истина. Историята се разгръща пласт след пласт, а Симон Сейнт Джеймс с елегантност и грация въвлича читателите в мрежа от тайни, която едновременно завладява и тревожи, вълнува и смразява кръвта.
Симон Сейнт Джеймс прекарва двайсет години зад кулисите на телевизионния бизнес, преди да се отдаде на писане на пълен работен ден. Живее в покрайнините на Торонто, Канада, със съпруга си и една разглезена котка. Пристрастена е към сушито, готическите романи от 70-те години на миналия век, дъждовните дни, кафето и „Шерлок“ по Би Би Си. Можете да я намерите във Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Гудрийдс и Пинтерест (но не на всички места едновременно). Следва откъс.

Пролог

Барънс, Върмонт
Ноември 1950 г.

Докато момичето се изкачваше по склона на „Олд Барънс Роуд“, слънцето се скри под хоризонта. Нощта падаше, а ѝ оставаха още около пет километра пеша.
Въздухът тук посиняваше на свечеряване, ставаше лилавеникав и студен. Светлината размиваше дребните подробности на пейзажа, сякаш ги гледаш през димна завеса. Момичето примижа и хвърли поглед през рамо към пътя, откъдето беше тръгнала нагоре. Вятърът рошеше косата ѝ и пропълзяваше през тънката материя на якичката ѝ. Колкото и да се взираше, не видя никого зад себе си.
И все пак по-бързо, помисли си тя.
Забърза се по склона. Здравите ѝ ученически обувки пердашеха по камъчетата на разбитата улица, а дългите ѝ крака се огъваха като на новородено жребче, което се опитва да запази равновесие. Сивата вълнена пола, с която бе облечена, ѝ беше омаляла – вече стигаше до над коленете ѝ, – но нямаше какво да се направи. Полата от униформата ѝ беше прибрана в куфара, който се удряше в краката ѝ. Съвсем скоро щеше отново да я сложи.
Ако имам късмет.

Продължава...

„Блусът на мъртвеца“ - мафията и джазът в криминална схватка

Рей Селестин събира в романа си страшилището Ал Капоне и легендарният Луис Армстронг

 
„Блусът на мъртвеца“ ни пренася в Америка през 20-те години на ХХ в., където из упадъчните улици и тайни барове на Чикаго бродят мафиоти и не кой да е, а самият легендарен джаз музикант Луис Армстронг. Авторът Рей Селестин съчетава фикция с реални личности и събития в романа си, който от „Таймс“ определят като „вълнуваща картина на опасен град, където жестокото насилие съжителства с обаятелна музика“.
 
„Блусът на мъртвеца“ излиза под знака на издателство „Кръг“ в мелодичния превод на Юрий Лучев, а за корица е използвана оригиналната визия – адаптирана за българското издание от Стоян Атанасов (Kontur Creative).

Това е вторият роман от серията „Градски блус квартет“ на английския писател, който обаче може да се чете напълно самостоятелно. Тук Селестин надминава себе си, а залозите в криминалната загадка са по-високи от всякога. Луис Армстронг отново е ключов играч в жестоката мистерия, чието действие се развива през 1928 г. в Чикаго – време, в което цари расово разделениe и масова корупция. Това е и пикът на Сухия режим, когато контрабандата на алкохол процъфтява, а пипалата на подземния свят са плъзнали из целия град. 

Сюжетът на „Блусът на мъртвеца“ се заплита около безследно изчезналата посред бял ден младата наследница на една от най-богатите фамилии в Чикаго. В малка уличка пък е открито обезобразеното тяло на гангстер, а тържеството на корумпирани политици в луксозен хотел – полято с отровно шампанско – завършва с няколко трупа и множество въпроси.

Детективите Майкъл Талбът и Айда Дейвис от агенция „Пинкертън“, добре познати от първата книга „Убийствен джаз“, поемат случая с изчезналата наследница, но разследването им е възпрепятствано от невидим враг и се заплита на всяка крачка. Междувременно Данте Кавалера – млад контрабандист на алкохол, е нает от Ал Капоне, за да разследва „отровното празненство“, а криминалният фотограф Джейкъб Русо се опитва да разплете жестокото убийство на гангстера…
 
Самият Армстронг се бори да не бъде въвлечен в конфликта и да усъвършенства собствения си музикален стил на фона на расизма, който му пречи да достигне до бяла публика. Тъкмо той се оказва мостът между двете лица на Чикаго.

„Блусът на мъртвеца“ е задължителна за почитателите на джаза, за заинтересованите от историята на организираната престъпност и влиянието й върху днешното американско общество, както и за всеки читател, който обича добрите криминални истории, които държат в напрежение до последната страница.

Рей Селестин е английски писател и сценарист. Добива известност с криминалната тетралогия „Градски блус квартет“, с която разкрива автентични моменти от джаз сцената на Ню Орлиънс („Убийствен джаз“), Чикаго („Блусът на мъртвеца“), Ню Йорк и Лос Анджелис. Носител е на множество награди за криминална литература и книгите му често са отличавани като особено добри.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 3 юли - 9 юли

9.7.24

1. Джон Гришам. Призраци на Камино. Обсидиан

2Жоел Дикер. Диво животно. Колибри
 
3. Хенри Кисинджър, Ерик Шмит, Даниел Хутенлохер. Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще. Труд
 
4Петър Дънов. За България и бъдещето на човечеството. Хермес
 
5Лилия Старева. Морски приказки. Жанет 45

Продължава...

По следите на „Пътника без лице“

8.7.24

Никола Бьогле разкрива едно от най-мрачните извращения на нашето общество


След като даде силен старт на новата си поредица с психотрилъра „Последното послание“, Никола Бьогле представя нейния втори роман у нас. „Пътника без лице“ (Ентусиаст, превод Иван Баталов) е завладяваща криминална история, в която, напълно в стила на автора, са вплетени зловещи легенди и реални факти.

В тази книга писателят разглежда едно смущаващо и безнаказано престъпление от близкото минало, което няма да остави читателите равнодушни. Главната героиня в поредицата, инспектор Грейс Кембъл, е замесена лично в случая, което я сблъсква с най-големия ѝ кошмар. А страхът ѝ е зарàзен.

В началото на историята Грейс намира анонимна бележка пред прага на апартамента си, която ѝ действа като електрошок и я оставя без избор: трябва да отвори тайната врата в дома си и да се изправи пред тревогите, които я преследват от дете.

От най-затънтените краища на Шотландия до горите на Шварцвалд, където оживява една от най-страшните приказки на Братя Грим, Грейс ще се озове пред фантомите от своето минало и ще се сблъска с безскрупулните членове на тайнствена организация, чиято дейност е толкова потресаваща, че излиза извън пределите на човешкото въображение. За да се срещне накрая с Пътника без лице и да потърси отговори на въпросите, измъчващи я от години.

С този приковаващ вниманието трилър Никола Бьогле ни потапя в най-ужасяващите перверзии на човечеството и кара хората да се замислят: А ако сред онези, притежаващи най-голямата власт и управляващи света, се крият чудовища без лица?

„Напрегнато и изтощително разследване, в което най-първичните ни страхове се срещат с най-злокобните стратегии за управлението на света“, коментират от френския вестник „Nice Matin“. „Приключение, което принуждава героинята да се изправи срещу своята тъмна страна и кани публиката да си зададе въпроси, чиито отговори няма да хареса.“

За автора

Никола Бьогле е френски писател и сценарист. Започва кариерата си като водещ, редактор и артистичен директор в телевизия М6. През 2011 г. публикува дебютния си роман „Първият череп“ под псевдонима Никола Скер. След излизането на обявения за бестселър „Пациент 488“ Бьогле печели няколко престижни френски литературни награди: Наградата за криминален роман на библиотекарите; Наградата за популярен роман; Наградата за нов глас в криминалната литература. Книгата е преведена на няколко езика. Следващите му романи „Заговорът“ и „Дяволският остров“, както и първите две заглавия от новата му поредица „Последното послание“ и „Пътника без лице“, също се превръщат в бестселъри. Книгите му са продадени в общ тираж от над 1 милион екземпляра.

Продължава...

Къде са крачили българските революционери, поети и царе

В новия пътеводител „52 исторически разходки из България“ от Ели Иванова. Авторката на блога „Друми в думи“ се завръща с нови 52 дестинации – този път насочени към любителите на българската история.


Българските земи пазят останки от хилядолетна история, от древни цивилизации, от битки, нашествия и дела на велики герои.

По стъпките им – из закътани пътечки, далеч от обичайните туристически маршрути – се впуска обичаната авторка на блога „Друми в думи“ Ели Иванова, която продължава поредицата за красотите на България, започнала с „52 екопътеки за всеки“ и „52 по-малко познати пътеки за всеки“, и ни подарява още „52 исторически разходки из България“.

В новата си книга пътешественичката с око за скрити съкровища ни отвежда до крепости, манастири, скални светилища и места, свързани със старата и по-новата история на земите ни.

Предназначена е за широк кръг читатели, които се интересуват от миналото ни и обичат да прекарват свободното си време сред природата,  „52 исторически разходки из България“ представя 52 маршрута до над 100 забележителности.

Ели Иванова минава през крепости и руини, средновековни църкви и древни светилища, покрай праисторически пещери, дали подслон на първите хора по тези земи, и по пътища, по които са крачили нашите революционери, поети, царе. А по пътя към тези места, тя обръща внимание и на неизменната красота на българската природа – на водопадите и скалите, на спиращите дъха гледки, тучните поляни, бистрите студени извори, закътаните морски заливи и потайните горски пътеки.

От древното скално светилище до село Небеска в Родопите през връх Мечит и Поповото езеро в Рила и Пирин до огромното културно и историческо богатство на Стара Планина и Предбалкана, както и малко познати кътчета из Краище, Странджа и Сакар планина,  „52 исторически разходки из България“ е истинско богатство за всеки пътешественик, поел по следите на българското минало и отворил сърцето си за богатите на истории и легенди кътчета из страната.

Обогатена с полезни съвети, точни координати, информация за достъпността и трудността на маршрутите, книгата на Ели Иванова ни приканва да се запознаем отблизо с историята на България, докато създаваме нови спомени и оставяме душата и ума да пътешестват на воля. А да опознаем родината, е първата стъпка към това да се грижим към нея и да заобичаме нейните разнообразни красоти и нюанси.  Следва откъс.

Хайдушките водопади край Берковица


Начална точка: 43.235867, 23.093831
Водопади: 43.205717, 23.058017
Трудност: 3/5
Продължителност: час и половина в посока
Забележителности: водопади, панорамни гледки
Други места наблизо: връх Ком, Клисурски манастир, Вършец – водопадите Заножене и Райски кът
Хайдушките водопади са чудесно място за сравнително лека разходка, подходяща за хора от всички възрасти. Пътеката се движи край Голяма река, която образува по течението си множество прагове и водоскоци. Най-атрактивни са двата водопада в края на маршрута. Там няколко по-малки реки се сливат и образуват Голяма река. Местността наоколо е защитена и носи името Хайдушки водопади.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 юни - 2 юли

2.7.24

 
1
. Давид Лагеркранс. OBSCURITAS. Мрачна музика. Изток-Запад

2. Сара Джио. Лека нощ, Джун. Хермес
 
3. Ингрид фон Ойлхафен, Тим Тейт. Децата, които Хитлер отвлече. Кръг
 
4. Марк Твен. Един янки в двора на крал Артур. Сиела
 
5. Брандън Сандерсън. Алкатрас срещу злите библиотекари. Артлайн

Продължава...

Откъс: „Диво животно“ на Жоел Дикер държи в напрежение до изненадващата развръзка


След „Загадката на стая 622“ „Диво животно“ е вторият „женевски“ роман на Жоел Дикер – творба, в която преливането на привидно и действително държи в напрежение читателя до изненадващата развръзка.

 
„Диво животно“ (Колибри, превод Красимир Петров, корица Живко Петров) излиза в оригинал през 2024 година. Всичко започва с подготовката и извършването на въоръжен обир на бижутериен магазин в Женева. Каква е връзката на маскираните нападатели с обитателите на разкошната къща с прозрачни стени в луксозното предградие Колони на брега на Женевското езеро? Какво се таи зад красотата на Софи, привлякла недискретния поглед на иначе безупречния във всяко отношение полицай Грег? Кой е тайнственият скитник, който броди наоколо и чиято поява ще преобърне битието на две семейства?
Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Дебютният му роман, „Последните дни на нашите бащи”, получава Наградата на женевските писатели през 2010 година. През 2012 г. излиза романът „Истината за случая „Хари Куебърт”, който се превръща в международна сензация. За него Дикер печели последователно Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и Награда „Гонкур” на гимназистите.  Правата за издаването му са купени в повече от 30 страни, а продажбите надвишават 3 000 000 екземпляра. След феноменалния успех на „Истината за случая „Хари Куебърт” Дикер затвърждава таланта си с блестящата семейна сага „Книга за Балтиморови” и  с романи като „Случаят „Аляска Сандърс“ и „Загадката на стая 622“.

Освен че издава „Диво животно“, по желание на читателите „Колибри“ преиздава бестселъра „Истината за случая „Хари Куебърт” в превод на Росица Ташева. Романът има ново художествено оформление, дело на художника Живко Петров. 
Следва откъс.

Къщата беше модерна. Голям куб, изцяло от стъкло, с плосък покрив, сред безупречно поддържана градина, с инфинити басейн и просторна тераса. Имотът от всички страни бе заобиколен от гора. Мястото представляваше същински оазис, райско кътче, далеч от погледите, до което се стигаше по частен път. По примера на къщата, излезли сякаш от красив блян, нейните обитатели Арпад и Софи Браун бяха идеалната двойка и освен това имаха две прекрасни деца.
Тази сутрин Софи отвори очи точно в шест часа. От известно време бе започнала да се буди по едно и също време. До нея съпругът ѝ Арпад все още спеше дълбоко. Беше неделя и много ѝ се искаше да подремне още малко. Обърна се на другата страна, но напразно. Накрая стана безшумно от леглото. Облече халата и слезе в кухнята. Приготви кафе. След седмица Софи навършваше четиресет години и беше по-красива от всякога. Косите, кожата, прекрасна телом и духом. Никога преди не се бе чувствала така щастлива и удовлетворена.
По същото време, на няколко километра оттам, в центъра на Женева, сиво пежо минаваше по пустия булевард. Беше стар модел, с френски регистрационен номер. В утринния здрач фигурата на водача едва се открояваше през предното стъкло. Колата ненадейно привлече вниманието на полицейския патрул. Синята светлина на сигналните лампи озари околните фасади. Пежото спря на отбивката към близката бензиностанция. Полицаите провериха водача и колата. Всичко беше наред. Един от тях запита мъжа по каква работа е в Женева. „Посещение у роднини“, отвърна той. Видимо удовлетворени, полицаите си тръгнаха. Водачът за пореден път се поздрави, че е избрал кола на старо и преди всичко, че я купи съвсем законно. Най-добрият начин да минеш незабелязано. Макар че тази кола едва ли би могла да му служи дълго. Все пак достатъчно, за да има време да обърне наопаки едно добре уредено битие.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 19 юни - 25 юни

25.6.24

 
1
. Дейвид Балдачи. Недовършена работа. Обсидиан

2. Тило Вюдра. Ален и Роми. Една любов в Париж. Инфодар
 
3. Марио Варгас Льоса. Лудориите на лошото момиче. Колибри
 
4. Кольо Гилъна, Борислав Колев. Извън контрол. Сиела
 
5. Стивън Хокинг, Луси Хокинг. Ти и вселената. Бард

Продължава...

Скитаме из рая на Земята – България – с пътешественичката Мария Тарашманова

Вълнуващите пътешествия за нея са начин на живот. А споделянето им с хора, чиито сърца също горят за красотите на природата – истинско призвание. Тя е травъл инфлуенсърката Мария Тарашманова, която винаги крие поне по едно приключение в ръкава си и вече години „скита“ заедно с над 38 000 свои последователи в Instagram и 18 000 в TikTok.


Създателката на един от най-популярните и обичани канали за пътешествия в YouTube и блогове в социалните мрежи – Ramble with Tarashmanova (в превод „Скитай с Тарашманова“) – е подготвила нова изненада за почитателите на спонтанните пътешествия – пътеводителя „България. Скитане из рая на Земята“ (Сиела).
 
Едновременно пътеводител, но и дневник на пътешественика, в който всеки читател може да добави своя снимка и впечатления, „България. Скитане из рая на Земята“ ще бъде представена официално на 27 юни от 18:00 ч. в бар Nomo del Arte.

В него пътешественичката, която от години следва мисията да покаже на последователите си, че не е нужно да отделяш много време и средства, за да пътуваш и да си почиваш качествено, събира близо 100 познати и по-малко познати дестинации у нас, които наистина доказват, че България е раят на Земята.

Създадена от едно пътешественическо сърце за друго с много любов и вдъхновение, тази книга е както впечатляващ пътеводител, така и своеобразен дневник на пътешественика, който всеки читател може да персонализира със своите спомени и преживявания.

На всяка дестинация Мария оставя свободно място, където читателите да залепят собствена снимка от дадената дестинация и да допълнят със своите впечатления от маршрута, с какво ще запомнят екскурзията си и с кого са я споделили. А на финала на книгата авторката ни подтиква да оставим своя добър пример за запазването на родната природа като почистим любимо място или пък посадим дърво.

Допълнена с точни джипиес координати и указания, които отвеждат до най-удобните места за паркиране и изходни точки за всяко пътуване, „България. Скитане из рая на Земята“ помества разнообразни дестинации за почитателите на красивите екопътеки, спиращите дъха водопади и магнетичните планински върхове.

От ждрелото на река Ерма до скалната църква Шили камък, през връх Джано, местността Момина баня, хижа „Узана“ и връх Юмрука, по стъпките на Мария Тарашманова читателите ще преоткрият неземната красота на България и многоцветните истории, стаени в разнообразните ѝ забележителности.

Подходяща както за кратки бягства през уикенда, така и за изпълнена със спиращи дъха приключения лятна почивка, „България. Скитане из рая на Земята“ е книга за онези пътешественици, които вечно са вперили поглед напред към поредния магичен залез и опияняващото чувство на свобода, носещо се от ширналите се планински гледки. Е, готови ли сте да поскитаме заедно из рая на Земята?



Продължава...

Откъс: Джон Гришам ни връща на остров Камино

В „Призраци на Камино“ собственикът на книжарница Брус Кейбъл и писателката Мърсър Ман отново попадат в окото на бурята


Брус разказва на вече известната Мърсър изумителна история, която да залегне в основата на следващата ѝ книга. История, която започва близо до Камино, на Тъмния остров, преди повече от 250 години и е изпълнена с насилие и жестокост. Мястото е необитаемо, смята се за прокълнато и обитавано от призраци. А миналото… никога не е само минало - в „Призраци на Камино“ (Обсидиан, превод Надежда Розова).
Голяма корпорация с политически връзки и дълбоки джобове иска да построи хотели и казино на това парче земя. И само последната родена там жена, 80-годишната Лавли Джаксън, ѝ се противопоставя. Тя твърди, че е единственият собственик на острова, но убедителни доказателства няма. Богатите предприемачи не се отказват от намеренията си и спорът се пренася в съда. Борбата за Тъмния остров се превръща в борба за справедливост.

Джон Гришам е авторът на „Остров Камино“, „Ветрове над Камино“ и още 47 световни бестселъра, преведени на 50 езика.
Втората му книга, „Фирмата“, е 47 седмици в бестселър класацията на „Ню Йорк Таймс“ и става най-продаваният роман през 1991 г.  Успехът на „Версия Пеликан“ и „Клиентът“ затвърждават репутацията на Джон Гришам като майстор на съдебния трилър. „Призраци на Камино“ вече е бестселър номер 1 на Ню Йорк Таймс, което прави Гришам автор на 50 последователни бестселъра. Когато не пише, Джон Гришам посвещава времето си на благотворителни каузи, както и на най-голямата си страст: бейзбола. Следва откъс.

Нито един от петдесетината гости не носеше обувки. Поканата изрично ги изключваше. Сватбата щеше да бъде на плажа и булката, Мърсър Ман, искаше да усеща пясъка между пръстите си. Предложеното облекло беше „плажен шик“, което вероятно имаше едно значение в Палм Бийч, друго в Малибу и трето в Хамптънс. На остров Камино обаче това означаваше „всичко става“. Само без обувки.
Булката беше с изрязана ленена рокля с гол гръб, мускулест и с прекрасен тен след вече двуседмичния ѝ престой на острова. Ослепителна. Младоженецът Томас също беше слаб и загорял от слънцето. Беше облечен с чисто нов пастелносин раиран костюм от крепон и колосана бяла риза, без вратовръзка. И без обувки, разбира се.
Томас се радваше, че е част от случващото се. Двамата с Мърсър бяха заедно от три години, през последните две живееха под един покрив и понеже на нея ѝ омръзна да чака предложение, преди три месеца тя го попита:
– Какво ще правиш в събота, на шести юни, в седем вечерта?
– Ами не знам. Трябва да проверя.
– Кажи, че нищо.
– Моля?
– Кажи, че няма да правиш нищо.
– Добре, няма да правя нищо. Защо?
– Защото ще се оженим на плажа.

Продължава...

Шокиращата истина за „Децата, които Хитлер отвлече“

24.6.24


Похитената авторка разобличава една от най-големите нацистки конспирации


Историята помни всякакви нацистки ужаси, но за една трагедия, белязала милиони семейства в Европа, не е говорено достатъчно и до днес. Програмата Lebensborn (или „Извор на живот”), създадена от дясната ръка на Хитлер – Хайнрих Химлер, на 12 декември 1935 г., е отговорна за отвличането на над половин милион деца от окупираните страни. Похитените са определени като достойни представители на арийската раса, откъснати са от домовете си и са предадени за осиновяване на германски семейства.
Книгата „Децата, които Хитлер отвлече“ разказва за тази шокираща конспирация през очите на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен. Съвместно с разследващия журналист Тим Тейт тя пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че нацисткият режим педантично е унищожил истинската й самоличност. Българското издание на скандалната история вече е по книжарниците с логото на изд. „Кръг“ – в превод на Гриша Атанасов и с корица от Живко Петров.
В детските си години, а и през целия си живот, Ингрид фон Ойлхафен се чувства отчуждена от майка си и баща си, без да подозира, че те са нейни приемни родители. Едва след края на Студената война и обединението на Германия фактите започват да излизат на светло, а пъзелът на собствената й съдба се нарежда мъчително и постепенно. Тя научава, че е от онези бебета, наподобявали арийци, които са отнети от близките им и са дадени на германски двойки, за да бъдат отгледани в нацистки идеали. Пътуването към истината за произхода на Ингрид е болезнено, а държавната тайна около събитията допълнително го усложнява.
В „Децата, които Хитлер отвлече“ авторката разкрива собствената си идентичност, но и подробно описва зловещия план Lebensborn. Еманация на нацистката мания по расова чистота, той действа най-вече в Югославия и Полша, но също в Русия, Украйна, Чехословакия, Румъния, Естония, Латвия и Норвегия. Така през лятото на 1942 г. в окупираната от нацистите Югославия родителите на Ингрид, подобно на много други, са задължени да подложат детето си на медицински прегледи, за да бъде оценена расовата му чистота. Ерика Матко – русокосо и синеоко бебе на 9 месеца – според нацистките лекари отговаря на всички изисквания за „дете на Хитлер“. Откъсната от биологичното си семейство, тя е отведена в Германия и е настанена при двойка, лоялна към нацизма. Ерика е преименувана на Ингрид фон Ойлхафен. В шокиращите си мемоари тя описва пътя на своята „германизация”, протекла сред бездушни „родители” и сиропиталища. Въпреки че нацистите са унищожили много доказателства за извращението Lebensborn, авторката открива редки документи, включително показания от Нюрнбергския процес за нейното собствено отвличане. Само че тези разкрития поставят и много въпроси, включително за снизходителното отношение към известни нацисти, по една или друга причина избегнали възмездие за делата си.
„Забравените деца на Хитлер“ е не само историята на жена, жертва на нацистките фобии, но е и урок по история на Европа. И в наши дни тя носи белезите на онези години и унищожителното разделение между народите, дори и братски, на което ставаме свидетели.

Продължава...