Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 май - 10 май

1.  Бернар Льоконт. Тайните на Кремъл. Кръг

2. Мик Херон. Куци коне. Сиела

 

3. София Лундберг. И дъбът още е там. Хермес

4. Веселин Методиев. Книга за модерните българи. НБУ

 

5. Янош. Голямото тържество в чест на Тигъра. Миранда

Продължава...

„Любовта за напреднали“ – едно по-различно пътешествие до необятния свят на любовта

Най-великото чувство на света облича думите на близо 90 български поети и писатели и заживява в два тома. Съставител е Светлозар Желев, художник на кориците е Теодор Ушев. Премиерата е на 16 май, понеделник, в 19:00 ч. в бар „Петък“.

„В крайна сметка тя, любовта, е движещата сила на човечеството през всички тези години. Любовта може да бъде религиозна, любовта може да бъде чиста и непорочна, любовта може да бъде плътска, любовта може да бъде разкъсваща, може да бъде даряваща, може да бъде разбираща и споделяна, може да бъде несподелена, болезнена, тежка, разтърсваща, скрита, може да бъде всякаква. Обект на любовта може да бъде някоя муза, любов можем да изпитваме към всичко, което ни заобикаля. То може да ни даде прекрасен заряд, всички тези химически реакции и избухвания вътре, по невронната ни система, която ни кара да се чувстваме влюбени...

Поети и писатели са използвали много метафори, за да я опишат. От пеперудите в корема до ударения от гръм. И всички тези обяснения, метафори, определения, опити тя да бъде обяснена и преразказана с думи не са били напълно обемащи я. Любовта винаги е нещо повече. Любовта винаги се изплъзва, трудно е да бъде изказана, разказана, разголена и разбрана от всеки. Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да приглушим вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме.“

Продължава...

„Родолюбецът“ или Бащата на българското книгоиздаване

„Хермес“ възкресява романизираната биография на Христо Г. Данов от Димитър Мантов

  

Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, но невинаги бе съзнавал докрай какво могат да сторят книгите...

Когато слабичкият Христо от Клисура се крие по копите сено, за да препрочита някоя книжка, заета му от даскала в школото, той дори не дръзва да мечтае, че след години ще отвори собствена книжарница в центъра на Пловдив. Нито пък подозира, че когато прекарва с чамов сал по Дунава първото си отпечатано календарче „Старопланинче“, името му завинаги ще остане в историята като Бащата на българското книгоиздаване.
Неутолимото любопитство на Христо Г. Данов го тласка напред в търсене на знания. И нито опасностите по пътищата или заплахите от турските власти го отклоняват от мисията му. Защото именно желанието му да пръсне тези знания като семена по цялата българска земя му отрежда място сред най-значимите личности на Възраждането.

Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 г. в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно баща му става адвокат. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания „Млад творец“ и „Пролет“. През 1952 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат, журналист в различни издания, издател.
Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си „Калоян“, „Княз Борис I“, „Иван Асен II. Цар и самодържец“, „Царпетрово време“ и много други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, борбата им за национална идентичност и проявата на силна душевност. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков не само щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, но и задават контекста на стремежа на народа ни за книжовно и културно израстване.
Наред с останалите си произведения Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: „Хан Крум“, „Аулите на хан Омуртаг“, „Размирна година“, „Хайдути шетат по море“, „Ястребът“, „Приказки за празници“ и др.
Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многобройните книги, в които помества хиляди традиционни български рецепти.
Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 г. в София. Следва откъс.

Той отвори вратата. Лъхна го мирисът на застояла хартия, за други неприятен, но за него познат и хубав.
Ето и лавиците!
Той обгръщаше с очи отрупаните с книги лавици, спираше се на всяка крачка и прочиташе тъй добре познатите заглавия.
Всичко тук беше част от самия него. Даже старите издания на взаимоучителните таблици, които напоследък трудно се продаваха. Но те бяха неговата „издателска“ младост... Ето, няколко „тела“ от тях още стояха. Бе ги опростил и намалил броя им на трийсет и шест. За една година всеки добър учител можеше да научи децата да четат и да пишат, а след това да им преподава по таблиците граматика, аритметика, землеописание, закон божи. Имаше таблици с нравствени поучения, със съвети как да пазим здравето си, бе подбрал някои пословици, имаше и един „Кратък извод из българската история“ ...
На най-долната лавица бяха наредени десетина екземпляра от буквара, в който по-късно бе събрал и издал писаното във взаимоучителните таблици. Учителите го наричаха „табличен буквар“.

Продължава...

За първи път на български: Ерик-Еманюел Шмит кани на карнавал с животни

 

Фантазия в рими, вдъхновена от шедьовъра на Камий Сен-Санс

Фантазия в рими на Ерик-Еманюел Шмит, предизвикана от шедьовъра на Камий Сен-Санс „Карнавалът на животните“, доминира в читателското царство тези дни. От печат излезе едноименната книга на писателя, посветена на музикалната сюита на големия френски композитор. Тя излиза за първи път в България с оригиналните си илюстрации на изтъкнатата костюмографка и художничка Паскал Борде, и в превод на Валентина Бояджиева. Томчето с твърди корици е дело на издателство „Лист“.

Мнозина знаят, че първата любов на големия писател, чиито книги са преведени на 48 езика, е именно към музиката. Той свири на пиано от 9-годишен и детската му мечта е да стане композитор. Един ден обаче майка му го води на представление на „Сирано дьо Бержерак“ с Жан Маре и оттогава театърът се превръща в негова страст, а амбицията му е да бъде писател. С днешна дата пиесите му се радват на топъл прием, както от публиката, така и критиците. Три пъти е удостояван с награда „Молиер”, има и Гран при за театър на Френската академия. Пиесите му се играят в повече от 50 държави. Сред най-обичаните от тях са „Господин Ибрахим и цветята на Корана”, „Енигматични вариации”, „Развратникът”, „Оскар и розовата дама”, „Хотел между тоя и оня свят”.

„Писателят, в който се превърнах, е обитаван от носталгията по музиканта, който оставих след себе си. Ако мога да изкарам един ден без да пиша или чета – рядко – никога не го оставям да свърши без да слушам музика. „Да слушам“, означава да създам празнота в себе си, която да бъде превзета от музиката. Поддържам

постоянен диалог с музиката, изкуството,
което поставям над всички останали.

Търся я в изреченията си, предлагам ѝ изреченията си в песен или опера, или си измислям книги, за да се чува по-добре.“, признава в интервюта знаменитият автор.

Първата среща на Ерик-Еманюел Шмит с творбата на Сен-Санс е в юношеските му години. Открил я в съпровод на различни рецитирани текстове, които създават връзка между отделните мюзикални пиеси. „И макар тези коментари да ме развеселяваха, те не добавяха нищо към музиката и не ме улесняваха при слушането ѝ.“, обяснява писателят в предисловието на книгата си. „Текстът, който ви предлагам, наистина разказва история, но история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, за да ги чуят по-добре. Музиката не представя света като картините, фотографиите и киното, тя има собствен живот и свое особено очарование; при все това може да се забавлява да възпроизвежда елементи от природата – реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, движения, цветове, или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги превърне в костенурки, слонове и динозаври.“
Според автора си книгата ще заинтригува и децата, и възрастните, защото ги повежда на пътешествие из закачливата и поетична глава на един музикант.

Продължава...

Откъс: Любовни тайни с Холи Мартин под „Мандариново небе“

Срещата между Айзък и Бела е повече от необичайна. Моментът – не съвсем подходящ. А фактът, че и двамата са силно привлечени един към друг е малко смущаващ.

Въпреки че напоследък е изправена пред трудности, Бела е оптимистично настроена, приема философски несполуките и вярва, че все някога колелото ще се завърти. Но когато предлага помощта си на Айзък, тя не очаква, че това ще промени напълно живота й.

Айзък пази огромна тайна от Бела, но никога не е предполагал, че ще срещне толкова открита, щедра и очарователна жена. Когато тя разкрие истината, цялата магия ще изчезне… Освен ако не успее да я убеди, че между тях се случва нещо, което заслужава да разцъфти - разкрива Холи Мартин в „Мандариново небе“ (Ера, превод Красимира Абаджиева).

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории. Следва откъс.

Елси, Роджър и Бела работиха цял ден по организацията на лунапарка. Разполагаха с малко повече от седмица и нямаше време. Бела имаше опит с подготовката на лунапаркове, но не и за толкова кратък срок. Прегледа списъка с хората, на които можеше да разчита за получаване на разрешение, помисли и за рекламата, която трябваше да стигне до всичките острови, а защо не и до Корнуол.
В края на деня си тръгна заедно с Елси и Роджър. Качиха се в асансьора и Роджър попита:
– Имаш ли планове за вечерта?
Бела се беше замислила за рекламата по радиото, но го чу и не можа да скрие усмивката си.
– Нищо особено – сви рамене тя. – Ще вечерям и в десет ще бъда в леглото. А вие двамата?
– Аз ще пия кафе в Дамския клуб – отвърна Елси.
– Да не забравиш да им кажеш за лунапарка.
– Разбира се, че ще им кажа. Сигурна съм, че ще има участнички в разпродажбата на торти.
Бела се усмихна. Нямаше спасение от тортите, но Айзък би се примирил, тъй като разпродажбата им щеше да е само част от голямото събитие.
– Страхотна идея! Стига да има и шоколадови.
Елси се усмихна.
– Моята шоколадова торта е най-вкусната на острова, нищо, че само аз го твърдя.
– Сигурна съм, че е прекрасна – съгласи се Бела, едва ли някой би дръзнал да заяви обратното.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 20 април - 3 май

1.  Джейн Ан Кренц. Цветовете на нощта. Хермес

2. Карстен Хен. Пекарят, който създаваше истории. Ера

 

3. Богдан Русев. Тронът на Алкирия. Сиела

4. Крис Уолъс, Мич Уайс. Обратно броене 1945. Труд

 

5. Илюстрована библия на българското дете. Пан

Продължава...

„Безсмъртната смърт“ - дългоочакваната трета част от поредицата „Земното минало“ на Лиу Цъсин

Какво е най-лошото, което може да се случи, и кои са цивилизационните ценности, необходими на човечеството, за да оцелее?

„Безсмъртната смърт“ (Колибри) доразгръща лъкатушната история на човечеството след избухването на трителната криза. Във все по-сложното състезание на политики и технологии съдбата на земната цивилизация отново попада в неочаквани ръце – този път в центъра на събитията е Чън Син, специалистка по космически двигатели и непоправима идеалистка, чиито решения определят успехите и паденията на човечеството в продължение на стотици, милиони години. Преводът от китайски на монументалното научнофантастично творение е дело на Стефан Русинов. Дизайнът на корицата е на Виктория Стайкова.

Със своя инженерен подход към литературата Лиу Цъсин предлага убедително страховита визия за бъдещето, базирана на някои от най-интересните астрофизични хипотези на нашето хилядолетие и подплатена с нова порция грандиозни и зловещи идеи за вселенското и човешкото състояние. Криза след криза и поврат след поврат всяка сцена в романа повдига въпроса: какво е най-лошото, което може да се случи, и кои са цивилизационните ценности, необходими на човечеството, за да оцелее в тъмната гора на Вселената?

Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) израства във времената на Културната революция, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи по специалността си, преди да започне да пише през осемдесетте години на миналия век, повлиян от твърдата научна фантастика на Артър Кларк, но и от реализма на Лев Толстой.

Рекордьор по получени награди „Галактика“, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата „Артър Кларк“ за въображение в служба на обществото, която от основаването си през 2012 г. е връчвана на писателите Урсула Ле Гуин, Лари Нивън, Маргарет Атууд, Ким Стенли Робинсън и Джордж Мартин.

Продължава...

Захари Карабашлиев за „Към себе си“ на Марк Аврелий: Дестилирана мъдрост в блестящия превод на Богдан Богданов

Само преди няколко дни (26 април), но преди 19 века е роден Марк Аврелий, макар и под друго име — Елий Аврелий Вер. Смята се, че той е един от последните добри римски императори. 

Империята по това време е разтегната от Африка до Англия, от Мала Азия до Испания, но все още здрава, административно уредена, просперираща.  Известно е, че Марк Аврелий разделя императорската позиция с Луций Вер, докато самия той воюва срещу германските племена на север, далеч от охолството и сплетните на Рим. Денем води аскетичния живот на воин, а вечер в палатката чете древните философи и ни оставя тези записки, които пренасят през вековете неговата лична версия на стоицизма.
 Дестилирана мъдрост, дошла до нас благодарение на блестящия превод на Богдан Богданов.  “Към себе си” (Та еis heaution) не е философски трактат, казват, че по такъв начин са били озаглавявани личните документи на императора в двора. Езикът е толкова прост и ясен, че каквото и да се напише за него ще бъде неминуемо по-сложно, отколкото всъщност го е формулирал Марк Аврелий.
Моята лична връзка с “Към себе си” е дълбока. Думите му са ми помагали в някои от най-трудните житейски моменти. Подчертавал съм я безобразно, подгъвал съм страници, подарявал съм на приятели, давал съм назаем английското си копие. От няколко дни, тя е важна част от портфолиото на издателството ни. С твърди корици (Дамян Дамянов) и чудесен предговор от проф. Богдан Богданов. Препоръчвам горещо за всяка библиотека.
Ето и някои произволно избрани редове:
Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.
…
Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оста- вяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма.
….
Недей да хабиш останалата част от живота си да се занимаваш наум с другите хора, когато това не води до нещо общополезно. Защото се лишаваш от друго дело, като заемаш ума си с мисли какво върши еди-кой си и защо го върши, какво говори, какво има предвид и какво крои, подобно занимание те обърква и отклонява от собственото ти ръководно начало. Нужно е да се справиш и със случайното и безцелното в реда на това, което ти минава наум, но най-вече с дребнавото любопитство и злобата. Трябва да привикнеш в главата ти да има само такива неща, за които, ако някой те попита неочаквано: „Какво мислиш в момента?“, да можеш незабавно да отговориш откровено: „Това и това“…
….
Търсят усамотение – на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай. Нека бъдат кратки и отнасящи се до основното тези поло- жения, които, попаднеш ли на тях, веднага са в състояние да те уединят по най-добрия начин и като премахнат недоволството ти, да те отпратят натам, накъдето все се каниш да тръгнеш.

Продължава...

„Тайните на Кремъл“ разплита историята на Русия от Распутин до Путин

 

Френският журналист Бернар Льоконт дава отговор на въпроса защо се появи Владимир Путин

„Владимир Путин е лъжец, на когото не трябва да се вярва, но чиито думи трябва да бъдат слушани“, казва френският журналист и специалист по руските въпроси Бернар Льоконт. През цялата си история Русия е била част от великите сили, фактор с влияние върху целия свят. Но днес повече от всякога политически анализатори и историци се опитват да стигнат до първопричината за руския империализъм – вроден или придобит, приемлив или достоен за презрение? Отговори на тези загадки търси и Бернар Льоконт в своя труд „Тайните на Кремъл. От Распутин до Путин“. Книгата излиза на 28 април с логото на изд. „Кръг“. Майсторският превод от френски е на Гриша Атанасов, а впечатляващата корица е на Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Изследването на Льоконт се фокусира върху режима, установен след ноември 1917 г. в Русия и превърнал дори името на страната в акроним, със значението на политически терор и множество разбити надежди. В основата на тази система, която разтърсва света, е Кремъл – московската крепост и център на властта (където се помещава и настоящият президент Путин), която все още не е разкрила всичките си тайни.

Смъртта на Распутин и екзекуцията на Романови, Голямата чистка на Сталин, Катинското клане, аферата „Феъруел“ и пучът срещу Горбачов – всичко това намира място в „Тайните на Кремъл“. Макар на пръв поглед тези епизоди от историята да са познати, талантливо и с приятен стил Льоконт поставя фрагментите в контекст, като създава плътна картина на нравствения климат и залозите на великите лидери и хората в сянка.

Задълбоченият труд обръща внимание на Ленин – болшевишкия лидер, призовал своите привърженици „да се направи така, че на стотици километри наоколо народът да вижда, да трепери, да знае и да крещи: мачкат и ще смажат кръвопийците кулаци“. На неговия наследник и експерт в ужасяващите манипулации Сталин, са отделени няколко глави, които изследват ролята му в убийството на Троцки, германо-съветския пакт Молотов – Рибентроп, и Катинското клане. Обърнато е внимание и на гостуването на Шарл дьо Гол в Москва за сключването на съюз за военна помощ, както и на смъртта на тиранина в дачата му в Кунцево през 1953 г.  

„Тайните на Кремъл“ обаче не се ограничава само до скандалите и кошмарите от живота на съветските диктатори. Льоконт обръща внимание и на други моменти от историята като аферата „Кравченко“ – на името на украинския инженер, който ентусиазирано се присъединява към Комунистическата партия през 30-те години на XX в., но търси политическо убежище на Запад през 1944-та. Пред западния свят той разкрива за чистките, екзекуциите, лагерите и лъжите в държавата, с което подкопава легитимността на съветския режим. По същия начин десталинизацията на Хрушчов, съчетана с репресиите в Унгария и Чехословакия, попарва надеждите за „социализъм с човешко лице“.   

В книгата си френският журналист обръща внимание и на ролята на Горбачов и Елцин в историята на Русия, преди да стигне до най-новата страница от развитието ѝ – появата и формирането на настоящия руски президент Владимир Путин. Льоконт проследява развитието му от раждането му в Ленинград (днес Санкт Петербург), през кариерата му в КГБ и издигането му по стълбата на успеха в Съветския съюз, до падането на Берлинската стена, което го изненадва, докато е в Дрезден. Днес Путин е въоръжен с власт, от която няма никакво намерение да се откаже, а в ръцете си държи няколко възможни сценария за съдбата на целия свят такъв, какъвто го познаваме.
 
Бернар Льоконт (1949) е роден в Тунис, а по-късно учи в Париж. Възпитаник е на Националния институт за ориенталски езици и цивилизации, където изучава руски и полски, както и на Парижкия институт за политически изследвания. Има дългогодишен стаж като журналист, отразявал е всички ключови за края на Студената война събития.
Публикувал е множество книги за комунизма, СССР, Източна Европа, Ватикана и историята на Църквата.

Продължава...

Излиза „Куци коне“ от Мик Херон – романът, вдъхновил хитовия криминален сериал с Гари Олдман

Шеметен шпионски трилър, в който всичко е позволено, в духа на творбите на Джон льо Каре

В месеца на премиерата на „Куци коне“ – един от най-хитовите сериали за 2022 г. в стрийминг платформата „Apple TV+“ с участието на носителите на награда „Оскар“ Гари Олдман и Кристин Скот Томас – на български език се появява и феноменалният едноименен роман, вдъхновил телевизионната адаптация.
„Куци коне“ (Сиела, превод Коста Сивов) от Мик Херон е първата книга от криминалната трилърова поредица „Блатната къща“, носител на престижната награда „Златен кинжал“ на британската Асоциация на криминалните писатели. Невероятно напрегнат, сатиричен и с щедра доза британски хумор, той прави читателя част от плашещо реалистична история, в която всичко е позволено.
Лондон, Англия. Блатната къща e адрес, който не може да бъде открит намерено в телефонния указател, не присъства в никой официален документ или табела. Необичайно и мрачно място, където изпадналите в немилост агенти от британското разузнаване се снишават, за да изкарат остатъка от провалената си кариера, вършейки безсмислена и рутинна работа. Докато се пенсионират. Или пък напуснат.
Всички „куци коне“, както наричат подигравателно служителите на Блатната къща, са се провалили по някакъв начин, за да бъдат преместени там. Някои от тях са объркали важна операция и вече не може да им се има доверие. Някои са се изпречили на пътя на амбициозен колега, без да мислят за последиците. А други просто са станали твърде зависими от бутилката – нищо необичайно за тази професия.
Едно нещо обаче ги обединява – желанието им да се върнат обратно в играта. И повечето от тях биха направили всичко, за да го направят. Дори това да значи, че ще трябва да си сътрудничат един с друг.
Огорчен от неуспеха си и от досадната задача да разписва телефонни разговори по цял ден, Ривър Картрайт е един от „куците коне“, на чийто път все пак не бихте искали да се окажете. Когато млад мъж е отвлечен и похитителите му заплашват да излъчат обезглавяването му на живо в интернет, Ривър вижда възможност да изкупи вината си – възможност, която няма как да изпусне.
Но дали жертвата е тази, за която се представя на пръв поглед? И каква е връзката на похитителите с изпаднал в немилост журналист?
Докато времето до екзекуцията стремглаво тече, Ривър открива, че всеки има свой собствен план. И че „куците коне“ понякога са най-бързи.
В духа на творбите на Джон льо Каре и някои от най-известните британски сериали като „Бодигард“ и „Убивайки Ийв“, „Куци коне“ е невероятно забавен, хитър и изтънчен шпионски трилър, който прави циничен разбор на политиката, вътрешните войни за власт и бюрократщината в британското тайно разузнаване. История, която ще прикове вниманието ви и ще ви погълне от първата до последната страница. Следва откъс.

Преди да започнем, е редно да уточним, че Блатната къща нито се намира в блатото, нито пък е къща. Предната ѝ врата се е сгушила в една прашна ниша между два търговски обекта в квартал Финсбъри, недалеч от метростанция „Барбикан“. Вляво от нея се намира бившият магазин за вестници и списания, който в момента е едновременно магазин за вестници и списания, бакалия, магазин за алкохол и видеотека. Вдясно е китайският ресторант „Ню Емпайър“, чиито прозорци постоянно са скрити зад плътни червени завеси. Залепеното на прозореца меню е пожълтяло от времето, но никой не си прави труда да го смени, а само нанася промените с маркер. Ако разнообразието е ключът към оцеляването на магазина за вестници и списания, то дългосрочната стратегия на „Ню Емпайър“ са икономиите, като постоянно от менюто му отпадат ястия като числа от талон за бинго. Джаксън Ламб смята, че съвсем скоро китайският ресторант ще предлага единствено пържен ориз с яйца и свинско в сладко-кисел сос.

Продължава...

„Книжен ъгъл“ става на 17 години на Световния ден на книгата и авторското право!

 

 

Вече 17 години сме заедно - елате да празнуваме в най-книжните дни от годината - от 23 април до 24 май - с големи отстъпки, подаръци и изненади за нашите приятели! 

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 април - 19 април

1.  Даниъл Силва. Челистката. Хермес

2. Дейвид Балдачи. Дневна светлина. Обсидиан

 

3. Андерш де ла Моте, Монс Нилсон. Смъртта отива на оглед. Ера

4. Влада Урошевич. Петмез. Жанет 45

 

5. Свен Нордквист. Петсън и Финдъс майсторят количка. Фют

Продължава...

Нова среща с Алберто Анджела: „Клеопатра. Царицата, която предизвика Рим и покори вечността“

Преди повече от 2000 години, в сурови времена на мъжко господство, една млада жена успява да се наложи като фактор на античната геополитическа сцена. Коя е Клеопатра и как го постига?

Алберто Анджела се завръща със заглавието „Клеопатра. Царицата, която предизвика Рим и покори вечността“ (Колибри, превод Толя Радева). Възхитителната корица е дело на Стефан Касъров.

Тази книга се фокусира именно върху един ключов преход в историята. В частност върху четиринайсет години, от март 44 г. пр. Xр. до август 30 г. пр. Xр. Разказът започва с шест големи имена, свързани с властта – Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан и Клеопатра, – а накрая остава само едно, Октавиан. Точно той, вече без съперници, ще има после времето и мъдростта да положи основите на една от най-великите империи на всички времена – Римската.

Въпросът е: колко важна е била ролята на Клеопатра, за да се открие пътят на този процес и косвено да се даде възможност на Октавиан да остане еднолично на власт? Много, както ще видите. Защото Клеопатра е не само пленителна жена и царица с голямо умение в управлението на властта, а и невероятен „катализатор“ на историята.

Египетската царица, покорила двама от най-славните мъже на своята епоха, далеч не се вмества в опростителския шаблон на красива и пагубна прелъстителка. С таланта си на държавник и стратег, с дързостта и решимостта си, със своята култура и ерудиция и с тайните си оръжия на неустоимо омайна жена тя съумява да изведе страната си от изтощителните вътрешни борби към експанзия и разцвет.

Алберто Анджела (р. 1962 г.) е италиански археолог, антрополог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е – съвместно с баща си и самостоятелно – на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI.

Стилът на Анджела примирява три жанра: археологическата монография (заради съдържанието), популярното четиво (заради стила) и романа заради живописно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в древния свят. В един преломен момент в древността фигурата на Клеопатра, съизмерима с тази на Елизабет І в Англия, се превръща в „катализатор” на историята и оказва неизмеримо влияние на събитията, предопределили бъдещето на западния свят и дори нашия живот днес. Ето защо авторът на „Един ден в Древен Рим“ и „Трите дни на Помпей“ й посвещава поредната си увлекателна книга. Следва откъс.

Клеопатра е име, което извиква у всеки от нас ясни картини и атмосфера. В съзнанието ни мигом се явява образът на много красива, умна и елегантна жена с дълбок поглед и бликаща чувственост. Веднага ни обгръща магията на Древния Египет и обаянието на Рим. Автоматично свързваме това име с Цезар и Марк Антоний в две от най-големите любовни истории на всички времена… Малко фигури от миналото са способни да пробудят у нас толкова силни усещания, при все че са живели в най-далечна епоха, по-точно преди повече от 2000 години.
Но как е станало? Как е успяла тази дребничка и сама жена в древния свят на мъжко господство да изведе Египетското царство до една от най-големите му експанзии на всички времена и да се превърне в една от най-ярките звезди в историята? Тук съм се опитал да дам отговор на този въпрос.
Опитах се да открия коя в действителност е била Клеопатра, как е съумяла да прелъсти и покори някои от най-великите мъже на Рим, като Цезар и Марк Антоний, и откъде произтича голямата ѝ стратегическа вещина в областта на геополитиката.
Ще се очертае, ще видите, фигурата на невероятно модерна жена. Много различна от представите ни. Именно тази „модерност“ на Клеопатра ѝ е позволила да се открои властно в древната история. По всяка вероятност и днес тя би оставила следа в политиката, икономиката или висшите финанси. Но е живяла преди повече от 2000 години – и е оказала определящо влияние върху своя свят.

Продължава...