page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 март - 19 март

19.3.19

1. Вал Макдърмид. Гроб на мечти. Еднорог

2. Джейн Харпър. Сушата. Хермес

3. Боряна Дукова. Извън редовете. Ентусиаст

4. Лоран Бине. Седмата функция на езика. Парадокс

5. Еманюел Макрон. Революция. Слънце

Продължава...

„Фламинго за обяд” сервира Любомир Николов

Пъстроцветна палитра от колоритни персонажи, които едновременно разсмиват, натъжават и провокират читателя

След няколко години мълчание писателят Любомир Николов се завръща на литературната сцена с „Фламинго за обяд” (Сиела). Новият сборник с къси разкази на Николов съдържа 50 кратки истории, които, в типичния за автора си стил, издават по елегантен начин високата ерудиция и финото чувство за хумор на Николов.

Оставайки верен на стила си, авторът на „Щастливите хора” ни запознава с истински пъстроцветна палитра от колоритни персонажи, които едновременно разсмиват, натъжават и провокират читателя да се замисли малко по-дълбоко над ежедневното и над света, който ни заобикаля.

Сред героите във „Фламинго за обяд” са  човекът бонзай, 22-годишният философско-стоически изследовател Марко и хазайката му в околностите на Братислава г-жа Бехерова, равнодушният селски клисар, който разговаря с кон и с… Чингис хан, нестандартният диктатор, който обича графитите и мечтае от дете да боядиса целия свят, няколко колоритни крадци на фламинго и още куп непредвидими чудаци. Автор на корицата на новия сборник е Живко Петров.

Любомир Николов е добре познат майстор в жанра (на късия) разказ. Автор е на сборниците „Въжеиграчът Карой” и „Очи на сляп, език на болен”, номинирани за наградата „Хеликон” съответно през 2010 и 2012 г. Следват други два успешни сборника – „Слънчев бряг – код жълто” (новели) и „Щастливите хора”, който излезе в края на 2016 г. Сред престижните литературни отличия на Николов е и наградата „Чудомир”. Негови текстове са публикувани в редица български издания – „Капитал Лайт”, „Труд”, „Литературен вестник”, „Сега”, „ЛИК”, „Море”, „Съвременник”, „Знаци”, „Страница”, както и в няколко български и чужди антологии. Разкази на Любомир Николов са превеждани и публикувани на английски, испански и словашки език.

Най-новото от него – „Фламинго за обяд”, ще бъде официално представено на 20 март (сряда) от 18:30 часа в столичния Dada Cultural Bar (ул. „Георги Бенковски” 11). Следва откъс.

Както и други нелогични истории, и тази започнала с бутилка долнопробен алкохол.
Тримата приятели изпили бутилката, трите им разума се слели в един, който работел зле и произвеждал дребнохулигански намерения. Тъй като били много гладни, единият предложил да отидат до зоопарка и да откраднат фламинго.
– Какво фламинго? – учудили се другите.
– Розово – казал им геният.
Общият разум приел идеята и те на смях и уж за забавление отишли в зоопарка, прескочили ниската ограда, притичали до езерото и сред птичи грак и бой с крила грабнали едно розово фламинго. Хванали го за изящния врат. Полузадушеното пиле обърнало очи. Напъхали го в една кожена чанта, съвсем непригодна за носене на фламинго. Тялото сложили в чантата, но дългият врат на фламингото не влизал и те го навили, все едно е маркуч. Непростимо. По едно време по пътя фламингото провряло глава, погледнало ги първо с едното, после с другото око и попитало: „Защо мен?!“. Не му обърнали внимание. Напъхали обратно главата му в чантата. Фламингото след малко пак изпружило телескопичната си шия и ги предупредило: „Скъпо ще платите за това!“.
Фламингото било право.

Продължава...

Катерина Хапсали повежда на опияняващо пътешествие със „Сливовиц”

„Сливовиц“ (Колибри) е книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето. Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. По думите на Светлозар Желев „Сливовиц” е глътка леден огън, една дълбока, красива, тъжна, понякога болезнена, но искрена и в крайна сметка всепобеждаваща човешка история, истинска еманация на приятелството и любовта…

Катерина Хапсали е известна българска журналистка и писателка. С романа „Гръцко кафе“, който светкавично се превръща в бестселър, влиза стремглаво в писателските среди. „Кафето“, както бързо става популярно сред читателите, грабва наградата „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 г. През 2017 г. излезе дебютната стихосбирка на Катерина Хапсали - „През девет планини“.

Премиерата на „Сливовиц” е на 21 март, четвъртък, от 19:00 ч. в КЛУБ 1, НДК. В ролята на водещ влиза Драгомир Симеонов, а големите български актьори Руси Чанев и Койна Русева ще предложат избрани откъси на вниманието на публиката. Следва откъс.

– Два големи бърбъна. В една чаша. Без лед.
Казвам го с подкупваща усмивка и кимвам към бутилката „Джентълмен Джак“ на рафта. Човекът срещу мен се ококорва. Малко след осем сутринта е, а някаква руса жена с размазана спирала под зачервените си очи иска гигантски джак облегната на тезгяха на кафенето. Същото кафене, което вечер понякога се превръща почти в бар  – когато кварталните лентяи решат да ударят по още една табла и почнат, улисани в играта, да поръчват бира след бира…
Виж, бърбън не си поръчват. Камо ли водна чашa с това питие.
Знам, че ако трябва да бъда прецизна, не бива да наричам „Джак Даниълс“ бърбън, а „Тенеси уиски“. Но процесът по финалното омекотяване на уискито – преминаването му през филтър от въглени на сладък клен, е нелепо уточнение предвид мястото, на което се намирам. А и надали интересува някого. Аз може и да познавам отровата си добре, но това е само защото обичам да се съсипвам изискано.
Тук дори фактът, че си поръчвам нещо различно от бира или евтина водка, е вече събитие.
Барманът – попрехвърлил петдесетте, но още наричан свойски „момчето“, домъкнал някога тази бутилка „Джак“ за престиж и тя си стояла тук от сума ти време, пълна и запечатана, на централния рафт.

Продължава...

Яник Енел представя у нас „Дръж здраво венеца си“

Романът на Яник Енел „Дръж здраво венеца си“ е първото произведение, отличено с „Гонкур в България“ - заради неговото „завладяващо начало“, за „герой, който се интегрира в свят, налагащ норми и ценности“ и, не на последно място, заради факта, че „се чете леко и с удоволствие до последната страница“

„Дръж здраво венеца си“ (Парадокс, превод Тома Георгиев) от Яник Енел излиза за 20 март - Международния ден на Франкофонията. Тя ще бъде представена от самия автор в зала "Славейков" на Френския институт в България (София, пл. „Славейков" 3) от 18:30 ч. Литературната вечер ще бъде модерирана от журналиста Андрей Захариев, а преводачът на книгата Тома Георгиев ще бъде специален гост.

„Гонкур в България" e инициатива на Френския институт в България, подкрепена от Академия Гонкур, и цели да популяризира съвременната френска литература, френските език и култура и писането на френски. Жури на наградата са ученици, изучаващи френски език и студенти по френска филология. Те прочитат четири заглавия, достигигнали до третия кръг на селекция на Академия Гонкур и платформата Culturethèque на Френския институт, дебатират и избират книгата, която получава титлата Choix Goncourt de la Bulgarie (изборът на Гонкур в България). През 2018 г. Яник Енел спечели сърцата на българските ученици и безусловно спечели титлата. През 2019  г. авторът пристига в София, за да представи книгата си на българските читатели и да ръководи избора за втория "Гонкур в България".

Написан на ръба на бръснача, в постоянно напрежение, дълбокият и халюциниращ роман на Яник Енел е истински фойерверк от тъмен поетизъм и литературен плам.

„В този лъжовен свят истината е принудена да се крие вдън горите като подплашен бял елен“ – това е осъзнал в навечерието на петдесетата си годишнина Жан Дешел, чийто живот оттук нататък е посветен на търсенето на тази истина чрез книгите и филмите, които го обсебват, чрез имената на автори и герои, които се смесват и образуват нови взаимовръзки и смисли в „тайнствено порестата вътрешност” на главата му.

Вдъхновен от творчеството на Херман Мелвил, Дешел е изоставил кариерата си на романист, за да напише мащабен филмов сценарий за живота на автора на „Моби Дик“, който задължително трябва да бъде заснет от Майкъл Чимино, „последния голям американски режисьор“. Твърде чувствителен към социалните несправедливости, героят се затваря в свой собствен свят, изпълнен с водка, видения, поетически бяс и „Апокалипсис сега“. Проблясъкът в това ежедневие идва, когато Дешел ненадейно се сдобива с номера на  Чимино, който му определя среща.

В преследването на своя бял елен, Жан Дешел завихря неочаквано приключение, което започва от Париж, минава през Ню Йорк и Елис Айлънд, за да достигне до езерото Неми в Италия. Не по-малко необичайни са и спътниците му в различните етапи на тази авантюра, сред които се открояват далматинецът Сабат, един демоничен съсед, един леко шашав продуцент, самият Майкъл Чимино, насочващ револвер към Статуята на свободата, богинята Диана, двама мустакати биячи, красивата Лена, един заядлив оберкелнер – двойник на Еманюел Макрон и актрисата Изабел Юпер.

Продължава...

Макс Хейстингс разкрива тайните на „Тайната война“

18.3.19

Шпиони, шифри и партизани са скритото течение, което понякога променя хода на Втората световна война. Те са оръжия, които всяка от воюващите страни използва, за да придобие секретна информация за враговете си и да посее хаос в тила им.

„Тайната война“ (Изток-Запад, превод Мария Кондакова) проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването. Тя разкрива как успехите и провалите в шпионажа на САЩ, Великобритания, СССР, Германия и Япония са повлияли върху хода на войната и крайния ѝ резултат.

Ще се ориентирате в особеностите на разузнавателните служби на страните в глобалния конфликт. Ще проследите основните събития от „тайната война“ и ще се срещнете както с редовите ѝ войници – шпиони и агенти под прикритие, така и с нейните военачалници и стратези в разузнавателните централи.

Ще научите за отношенията между разузнавателните служби на съюзническите държави, вариращи от сътрудничество и взаимопомощ до конфликти, недоверие и дори взаимно шпиониране.

Книгата описва както прочути личности като Валтер Шеленберг, Рихард Зорге и Алън Дълес, така и незаслужено забравени герои от света на шпионажа. Ще се запознаете с гениите в разбиването на кодове от „Блечли Парк“, но също и с техните немски противници, които имат собствени триумфи, както и с невероятната шпионска мрежа на Съветския съюз.

Това е история, която на моменти удивително напомня филмите за Джеймс Бонд, но с нотка на трагизъм, защото провалът, страданието и смъртта в нея са напълно реални. Съчетаваща в себе си висша политика и човешка драма, книгата се смята за най-добрата история на „тайната война“, писана някога.

Макс Хейстингс е британски историк, журналист, бивш военен кореспондент и бестселъров автор. Бил е последователно „журналист, репортер и редактор на годината“. Носител е на множество престижни награди, между които наградата „Съмърсет Моъм“ и приза „Прицкер“ за цялостен принос към военната тематика.

Продължава...

„Чудовището“ иде на 14 май. „Хермес“ обявява новия роман на Владимир Зарев от дома на писателя

Редакторът Стойо Вартоломеев: За мен това е „висш пилотаж“ в писането

Датата не е избрана случайно, съобщават от издателство „Хермес“ . Тя съвпада с един специален за родната литература период, а именно Дните на българската книга. Кампанията, която „Хермес“ организира за пета поредна година, обхваща периода от 11 до 24 май. Между тези две знакови дати – Деня на светите братя Кирил и Методий и Деня на българската просвета и култура, ще излезе и дългоочакваният нов роман на Владимир Зарев.

По време на среща в дома на писателя екип на „Хермес“ разговаря с Владимир Зарев и с редактора на „Чудовището“ – Стойо Вартоломеев. Те ни допуснаха зад кулисите, споделяйки любопитни подробности, свързани с работата по текста на ръкописа и избора на заглавието.

Обикновено редакторът на дадена книга се запознава с нея, когато тя вече е написана. В този случай обаче, по думите на Стойо Вартоломеев, не се случва така. Ето какво сподели той за работата си по ръкописа:

Аз се запознах с част от тази книга още преди авторът да започне да я пише. През последните години с писателя Владимир Зарев често пътувахме из България. Повод за това бяха неговите книги, които представяхме в различни градове от страната.

По време на тези пътувания ние водихме дълги разговори за промените в обществения живот и как те се отразяват върху съдбите на хората, за преходността, за остаряващото тяло и неостаряващата душа. Много от нещата, които коментирахме, след това ги прочетох в романа.

Така, в известен смисъл, аз бях подготвен за съдържанието и ми беше любопитно в каква посока ще се развие идеята.

Още когато започнах да чета първия вариант, бях впечатлен от стройната композиция на романа. В развитието на действието имаше динамика, а вглеждането в съдбата на героите и в техния вътрешен свят беше изключително прецизно.

За мен това е „висш пилотаж“ в писането. Малко писатели могат да постигнат златното сечение между повествувателното и мисловното начало. Да вкарат в текста различни мисли, тези, философски възгледи и в същото време да разкажат толкова добре историята.
Владимир Зарев е най-добрият жив съвременен българс
ки писател и беше истинско удоволствие да бъда редактор на новата му книга.

Относно заглавието на романа Стойо Вартоломеев сподели, че „Чудовището“ е втори вариант. До него се е стигнало след обсъждане, тъй като първото не е било толкова подходящо.

Продължава...

Как смъртта управлява живота

17.3.19

Петко Тодоров

В романа на Джумпа Лахири

„Защо не си двама?... Имам две очи, упорстваше тя. Защо ти не си двама? Невинен и интелигентен въпрос. Беше на шест или седем годинки” – бащата си спомня. Защото му предстои да й каже истината. Че не е неин баща.

Живели в Калкута, брат му влязъл в левичарска организация като студент, той заминал със стипендия да учи в САЩ. Брат му се оженил, полицаи го разстреляли пред родителите и жена му през октомври 1971 г. Той се върнал, разбрал, че тя е бременна, че те се канят да изземат детето и да я натирят.

Според обичаите, както е ясно, че тя ще продължава във вдовишкото бяло сари. За да я спаси я уговаря да се оженят и да замине с него. Дъщерята се ражда в САЩ. Но майката не преживява метаморфозата, напуска ги – в „Низината” на Джумпа Лахири (Жанет 45, превод Надежда Розова).

Лахири е родена в Лондон (1967) в семейство на индуси, израства в САЩ, това е вторият й роман. Изучила в детайли движението на наксалитите,заради което погинал онзи, то още битува в Индия. Животът на индусите в САЩ й е ясен и то е от условията за силата на романа.

Но е най-малкото. Не е никакво главоболие героинята да захвърли сарито заради дънки и тениска, проблемът е другаде. Не културата, а паметта интегрира в живота и това независимо дали е в Индия или в Америка. Когато паметта е непреодолима.

Лахири е сетният аргумент за освежаващата кръв на неанглоезичната духовност в англоезичната литература. Тя е пример за еманципиране на героите от себе си. Няма я, има го нейният разказ. В него смъртта управлява живота.

Да, разстрелът на онзи брат присъства текстово в романа до последното изречение, нищо не се случва извън това събитие. Но внушението е обсебващо: не е ли така, не смъртта ли подрежда линията на битието, независимо дали то се осъзнава. Останалото е следствие.

В случая няма семейна драма, има драма на хора – всеки поотделно, неосъществили семейството... Лахири е от доказателствата, че реализмът е най-мъчната литература. То се проумява читателски едва при успешните образци.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 март - 12 март

12.3.19

1. Жоел Дикер. Изчезването на Стефани Мейлър. Колибри

2. Мари Бенедикт. Единствената жена в стаята. Обсидиан

3. Йелена Бачич. Въртележката. Хермес

4. Кристин Димитрова. Уважаеми пътници. Да

5. Рей Бредбъри. От прахта родени. Бард

Продължава...

„Баба Марта и месеците” – илюстриран сборник с притчи, вдъхновени от българския фолклор

За годишните времена, за месеците и за всевъзможните чудати създания, скитали по земите ни в древността. С корица и илюстрации  от Дамян Дамянов

Колоритни образи и причудливи създания от българския фолклор обитават страниците на първата авторска книга на Слави Ганев „Баба Марта и месеците”.

Сборникът съдържа 34 притчи, вдъхновени от богатата и разнородна палитра на българския фолклор и множество черно-бели илюстрации от художника Дамян Дамянов, който е автор и на корицата.

Познавате ли вечно младия хубавец Дядо Време и чудната девойка Баба Година, които се срещнали още когато земята не била в порядък и годишните времена не съществували? А царя на великаните, който с боздугана си можел да превърне всяка планина в купчина пясък?

Чували ли сте за добрия рибар Никола, в чиято къща Баба Година завършва пътя си и поема по него отначало? А за неземно красивата Снежна царкиня и четиримата побратими ветровете, които влезли в жестока разпра заради нея? Знаете ли, че месеците имат човешки образ? Че Януари препускал на вихрения си жребец, докато Февруари обичал да похапва сладки зимни гозби, а пък Марта била колкото красива, толкова и проклета?

Познавате месеците като периоди от годината, но не и като хора с характерния си външен вид, говор и привички, заради които ще се разсмеете с глас, ще се удивите, пък може и да си вземете поука, стига да не сте толкоз твърдоглави, колкото е Баба Марта…

В „Баба Марта и месеците” Слави Ганев ни запознава с тези и редица други (не)познати герои от пъстрия български фолклор. Притчите – поучителни и издържани в напевен приказен стил, са подходящи и за деца. Следва откъс.

Малък може да си, ала голямо дело да извършиш

Много са качествата, присъщи на човеците, любезни читателю. Те се срещат и у месеците. Твърде силна сред тях е завистта. По-могъща е от смелостта. Всякога съкрушава добротата. Винаги се надига срещу благородството и отзивчивостта. Ето че си дойдохме на думата. Стигнахме до Марта. За нея много може да се говори – много, я! В тия времена, когато спорела с Януари, още била мома. Дълги ѝ били косите, хубави – очите, тънка – снагата. Колкото била красива обаче, толкова и проклета.

Продължава...

Как да продаваме онлайн - правилата на Кристър Холоман

Това ръководство изследва някои от основните правила и похвати, които разрастващият се онлайн търговец на дребно трябва да владее отлично. В „Как да продаваме онлайн“ (Хермес, превод Снежана Милева) Кристър Холоман разглежда стратегиите на най-успешните онлайн магазини и споделя съвети на водещи консултанти в сферата. Той се стреми не просто да представи последните новости и работещи модели, но и да ви насочи как да използвате тази информация, за да стимулирате непрекъснатия растеж на вашия онлайн бизнес.
Благодарение на задълбочените анализи и примери от практиката вие ще усвоите полезни умения за работа с клиенти, правилния подбор на социални платформи и софтуерни програми, изграждането на печеливши маркетингови стратегии и много други.
Във всяка глава ви очакват:
• Експертни коментари от водещи специалисти в областта.
• Примери и казуси от практиката, свързани с конкретни предизвикателства, и идеи за справяне с тях.
• Детайлно представяне на най-важните теми, свързани с онлайн бизнеса.
• Полезни анализи и приложения.

Кристър Холоман е популярен бизнес консултант и лектор. Вестник „Ивнинг Стандард“ го определя като един от най-влиятелните лондончани в света на дигиталните технологии. Той често е и гостуващ автор във вестник „Гардиън“, където пише за тенденциите в тази област.
Преди да създаде своята компания за потребителски финанси – Divido, Холоман лансира стартъп за 100 милиона британски лири и оглавява отделите за разработка на дигитални продукти към „Таймс“ и „Сънди Таймс“. Под негово ръководство са разработени наградени приложения и нови дигитални решения.
В лекциите и книгите си той вплита истории и примери от богатия си опит, които могат да бъдат полезни на всеки, който иска да създаде или да усъвършенства онлайн бизнеса си.

5 причини да прочетете това ръководство

Потребителските очаквания винаги са изпреварвали способността на търговците да ги удовлетворят.
***
Независимо дали се преминава от реално към виртуално, или обратно – принципите на успешната търговия си остават едни и същи.
***
Ако искат да имат успех, онлайн търговците трябва да избягват изкушението да третират като еднакви всички онлайн пътища.
***
Не е важно кои са хората на едно повърхностно ниво като възраст, пол, дори география. Нито какво ви казват. Важното е какво правят.
***
Получаваме вниманието на един човек за съвсем кратко време, затова трябва да отправим послание, което да бъде почувствано лично.

Продължава...

„Гроб на мечти” на Вал Макдърмид - кървавата следа води нависоко в обществото

Вал Макдърмид - международно призната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по цял свят,  се завръща с най-новия роман от успешната поредица „Студени досиета“, чиито загадъчни мистерии разкрива инспектор Карен Пири.

Петата книга от поредицата - „Гроб на мечти” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска) води читателя на смразяващо кръвта пътешествие из планинската пустош на Северна Шотландия, където един мъртвец спи неспокоен сън в незнайния си гроб. 

Започналото като приключение търсене на закопано наследство достига зловещия си край, когато търсачите откриват труп, съхранен като по чудо от торфената почва. Разпознаването на незнайния мъртвец и издирването на убиеца е работа за отдел „Студени досиета“ на шотландската полиция, оглавяван от смелата, проницателна и неуправляема Карен Пири.

Главен инспектор Пири започва упорито да събира нишките на случая, водещи далеч назад във времето, към още злодеяния, датиращи от времето на Втората световна война и довели до смъртта на невинен човек в шотландските планини. Следата води от планинската школа за подготовка на агенти, изпращани в тила на нацистите, до окупирания Антверпен и още по-надалеч, отвъд Атлантика.

Главен инспектор Пири се натъква случайно и на хладнокръвно убийство в сърцето на благонравния и изискан Единбург, но упоритата ѝ борба за възмездие и справедливост е възпирана от хората, които трябва да ѝ помагат. А кървавата следа води толкова нависоко в обществото, че само жена със смелостта на Карен Пири би посмяла да разобличи подобен престъпник...

Шотландката Вал Макдърмид е сред най-добрите автори на психологически трилъри в света. Изключително популярна е не само на стария континент, но и в САЩ, където книгите ѝ са публикувани в многомилионни тиражи.

На българския пазар досега са издадени романите ѝ „Мястото на екзекуцията”, „Смърт в сенките”, „Струна в кръвта”, „Последното изкушение” , "Далечно ехо", "Чуждото страдание", "Възмездие от гроба", "Кървав лабиринт", "Скритият пожар" "Владения на мрака", “Изгорени мостове”, “Пътят на скелета” и др.

Продължава...

„Изчезването на Стефани Мейлър“ – швейцарската сензация Жоел Дикер се завръща с друга мистерия

11.3.19

„Колибри“ представя новия трилър  на писателя, който спечели милиони почитатели с „Истината за случая „Хари Куебърт”

Какво всъщност се е случило вечерта на 30 юли 1994 година? „Изчезването на Стефани Мейлър“ (Колибри, превод Красимир Петров) ни пренася в малък курортен град в района на Хемптънс, в щата Ню Йорк. Жителите са потресени от брутално престъпление: убит е кметът на градчето заедно с цялото си семейство, както и млада жена, станала неволен свидетел. Случаят е поет от щатската полиция и разследването е поверено на двама млади полицаи, Джеси Розенбърг и Дерек Скот. С упоритост и амбиция те успяват да съберат достатъчно солидни улики и да разобличат убиеца, с което си спечелват уважението на колегите и дори награда за добре свършената работа. Ала двайсет години по-късно, през лятото на 2014 година, една журналистка на име Стефани Мейлър заявява на Джеси, че навремето са се излъгали в самоличността на извършителя. Скоро след това тя на свой ред изчезва при тайнствени обстоятелства.

Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Дебютният му роман, „Последните дни на нашите бащи”, получава Наградата на женевските писатели през 2010 година. През 2012 г. излиза бестселърът „Истината за случая „Хари Куебърт”, от който са продадени над три милиона екземпляра, включително в България. За него Дикер печели последователно Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и Награда „Гонкур” на гимназистите. След феноменалния успех на „Истината за случая „Хари Куебърт”, който скоро оживя на телевизионния екран под режисурата на Жан-Жак Ано, Дикер затвърждава таланта си с блестящата семейна сага „Книга за Балтиморови”, която също е преведена на над 30 езика. Следва откъс.

ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Понеделник, 23 юни 2014 г.
33 дни преди премиерата на Двайсет и първия театрален фестивал в Орфия

За пръв и последен път видях Стефани Мейлър, когато тя се появи на малкото празненство, организирано в моя чест по повод оставката ми от полицията на щата Ню Йорк.
През онзи ден колеги от всички отдели се бяха струпали под палещото обедно слънце пред дървената естрада, която издигаха за подобни случаи на паркинга до регионалния център на щатската полиция. Самият аз се бях изтъпанил на нея, редом с майор Маккена, под чието началство бе преминала цялата ми служба и който в този момент се беше заел да изтъква моите заслуги.
„Джеси Розенбърг е полицейски капитан, който, макар и млад, е решил да напусне редиците ни – каза майорът и думите му предизвикаха всеобщ смях. – Никога не съм си представял, че ще си тръгне преди мен. Явно животът е зле устроен: всички се надяват аз да се махна, но все още съм тук, и всички разчитат Джеси да остане, но ето че той си заминава.“

Продължава...

Юлия Кръстева е агент, все пак. В бурлеската на Лоран Бине

10.3.19

Петко Тодоров

„Господин комисар, в деня на произшествието господин Барт е притежавал документ, който му е бил откраднат. Желая вие да откриете този документ. Използван злонамерено, той би могъл да предизвика неизчислими щети и да заплаши самите основи на демокрацията. Това е задача, свързана с националната сигурност” – президентът на държавата, но не е характерната завръзка в американски трилър. Валери Жискар Д’Естен.

Камионетка блъска на парижка улица пешеходеца Ролан Барт на 25 февруари 1980 г. Шофьорът е Иван Делахов, българин, а прочутият литератор и семиотик умира по-късно в болница.

Въпросният комисар тръгва да издирва познавалите го по правилата на занаята. Но не им разбира приказката: Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Луи Алтюсер... Те филолозите не им я разбират, какво да прави ченгето? Наема талантлив докторант по семиотика да му превежда. Двамата ще търсят документа до края.

А-ха, да забравим що е бурлеска и ето я: „Седмата функция на езика” на Лоран Бине (Парадокс, превод Владимир Сунгарски). Писателят Филип Солерс притичва със съпругата си Юлия Кръстева в болницата, приятели са на Барт. „Казвам се Жюлия”, представя се тя на ченгето „с френско произношение с палатализирани „жи” и „ю”.

За последно Барт се е виждал с арабско жиголо, двама го убиват. Българи. Въоръжени с чадъри, с какво друго. Ченгето стига и до Цветан Тодоров за да заключи след разпита му: „Значи наистина има българска следа”. И след 100-тина страници: „Българската следа води към Кръстева”. Която е агент на българските тайни служби.

Бурлеската е тънка работа, лесно се къса. Бине карикатури без каквато и да било почтителност: от Фуко в гей сауната до кървавата вакханалия в гробището на Итака, САЩ с Дерида – в стила на „Шарли Ебдо”. И жанрът му се връзва в съвсем прилична словесна хармония. А понеже линията е върло криминална, сме длъжни да приключим с мъдростта на ченгето: „За Червената шапчица реалният свят е този, в който вълците говорят”.

Продължава...