Докато „Черен мрак“ завладява града

Новият трилър на Рагнар Йонасон въвлича в ледената мъгла на заплетена история

„Черен мрак“ е трилър, наситен с атмосфера, създадена от вулканичното изригване. Сюжетът  въвлича читателя в ледената мъгла на заплетена история - насред мрак, който завладява града. Историята приковава вниманието на читателя и го задържа до самия край.

 

Заслепяващата светлина на белите нощи по време на арктическото лято е помрачена от прах и пепел от наскоро изригнал вулкан. Тялото на млад мъж лежи на брега на усамотен фиорд в Северна Исландия…

Амбициозна репортерка усеща, че това ще бъде новината на живота ѝ и започва разследване без да осъзнава, че от нея зависи съдбата на един невинен човек.

Ари Тор Арасон и колегите му от малкия полицейски участък в Сиглюфьордюр се опитват да разплетат неочаквано сложния случай, докато собствените им вътрешни битки едва не ги повалят. Мракът става все по-внушителен, а в него се крият тайни, които ще разтърсят цялата страна. От убиецът няма и следа. Екипът трябва да го спре преди да се изгуби в непрогледната тъмнина. 

 

„Черен мрак“ (Ера, превод Росица Тодорова) е втората книга, която излиза на  българския пазар от автора на бестселъра „Снежна слепота“.  Рагнар е адвокат, банкер, писател, университетски преподавател и преводач, превел от 17-годишна възраст 14 от произведенията на Агата Кристи на исландски. Романите на Рагнар Йонасон (1976) са публикувани в  33 държави и са продадени в над 2 милиона екземпляра.

Продължава...

Четивото Холокост

Петко Тодоров

Защо не ни стигнаха осем десетилетия за него

Семейството е докарано с ешелон в Аушвиц, двете момичета държат майка си за ръце: „Наш ред е. Д-р Менгеле вдига пръст. „Тази майка ли ти е, или ти е сестра?” – пита ме той. Стискам дланта на мама, а Магда стиска другата й длан... И тогава изричам думата, която ще се опитвам да забравя през остатъка от живота си, да я залича от съзнанието си до ден днешен. – Майка.
Твърде късно разбрах значението на въпроса. „Сестра, сестра, сестра” – искам да извикам. Менгеле посочва на мама да тръгне наляво. Тя върви след малките деца и възрастните, след бременните и жените с деца на ръце...” Колоната, отведена директно в газовите камери. Първата сцена в „Изборът” на Едит Егер.

Тя тогава е на 16, унгарска еврейка. Пише автобиографията си на 90. Със сестра си оживяват по чудо. „По чудо” е словесната формула за оживелите, но само словесната. Всяко оживяване в нацистките концлагери е уникална човешка драма... Зрялата Едит е психотерапевт. Споделя с оживелия Виктор Франкъл приятелство и идеи. „Виктор Франкъл представя психологията на затворниците в Аушвиц, а д-р Егер ни предлага психологията на свободата”, отбелязва прочутият психолог Филип Зимбардо в предговора.

Да, основните страници в автобиографията на д-р Егер са за живота след освобождението. Драмата на оцеляването и драмата на оцелелия са различни драми. В живота на Едит Егер натежава втората. Изборът „майка” или „сестра” пред Йозеф Менгеле е доживотен кошмар, но само единият. А кошмарите на оживелия се трупат и върху околните му. Което ги мултиплицира...

 

И докато в „Изборът” (Рива, превод Або) са реализацията и последствията от холокоста, в „Пътуващият” (Лист, превод Любомир Илиев) на Улрих Александер Бошвиц е предвестието. Денят е 10 ноември 1938 г., по вратата на богатия берлински търговец Ото Зилберман се блъска: „Отваряй, чифут такъв, веднага отваряй... – деряха се множество гласове”. Евреинът Ото се изнизва през задния вход. Денят след Кристалната нощ.

Зилбелман буквално няма къде да се скрие и пътува по влакове до развръзката. Също рисковано, трепери през цялото време. Оттам заглавието на романа... „По всяка вероятност е най-ранният литературен документ, изобличил въпросните изстъпления”, отбелязва преводачът Любомир Илиев. Бошвиц бяга от Германия през 1935 г., пише този роман веднага след Кристалната нощ, издава го в Лондон през пролетта на 1939 г. Интерниран е в Австралия, връща се обратно в Англия през 1942 г., но корабът му е торпилиран и загива. Заедно с подобрената версия на романа. Който е издаден в нова редакция чак през 2018 г., от нея е преводът.

„Понечих да ползвам сапуна и ми се зави свят...Нали знаеш какво казват..., че е направен от хора” – тресе се Магда, сестрата на Едит в германска къща веднага след освобождението. Неизмерими травми. За преживелите – ясно. Останалите? Четем. Ненаситно. Осем десетилетия не ни стигат. Мазохизъм е неточна дума. Точната не е измислена, защото не е разгадана до практика силата, на която дължим тези преживявания.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 април - 13 април

1. Стив Бери. Мрежата на кайзера. Обсидиан

 

2. Хумористични разкази от знаменити писатели. Фама

 

3. Цветан Тодоров. Дълг и наслада. Изток-Запад

 

4. Анжел Вагенщайн. Отвъд стените. Колибри

 

5. Калина Мухова. Диана с главата надолу. Точица

Продължава...

Колко знаем наистина за Русия?

Събрала хиляди години, културни феномени, кървави епизоди, митология, възходи и падения, „Кратка история на Русия“ изследва една необикновена нация още от зараждането ѝ чак до днешни дни и настоящото ѝ управление

„Кратка история на Русия“ (Сиела, превод Любомир Мартинов) е въведение в руската история и култура от професора по славянски и източноевропейски изследвания Марк Галеоти. Галеоти, чиято професионална специализация е проблеми със сигурността в постсъветска Русия, е автор на 24 книги и гост автор в редица руски списания и вестници. „Кратка история на Русия“ е последното му издание и първото, което се фокусира не върху политиката, подземния криминален свят и войните, а върху историята и културата на руското общество.

Русия е страна, която заема една осма от обитаемата територия на Земята, простира се върху 11 часови зони, а най-североизточната ѝ точка е само на 82 километра от Аляска. Тя няма едно-единствено племе или народ или действителна централна идентичност. Руснаците са многообразен народ, съставен от различни парчета, а влиянията на външния свят са видими във всеки аспект от живота.

Разположението на Русия на кръстопът между Европа и Азия я превръща перманентно в „другата“ – европейците я възприемат за азиатска държава, а азиатците – за европейска. През вековете сложните отношения на Русия със Запада стават все по-важни. Понякога това означава приемственост на идеи и ценности. Друг път е решимост за отхвърляне на западното влияние, дори това да означава пренаписване на миналото.

Днес търсенето на наратив, който обединява избрани аспекти от Запада с традиционни схващания и идеологии, продължава. Въпросът къде е мястото на руското общество в света започва да се преобразява в как светът се отнася към Русия.

В „Кратка история на Русия“ Марк Галеоти се впуска в изследване на историята на Русия през призмата на два преплетени въпроса. Единият е начинът, по който външните влияния са оформили Русия. Вторият е как в замяна това е повлияло върху отношенията на Русия със света. Галеоти не пише за специалисти, а за всички, които се интересуват от дългата и богата история на страна, често описвана едновременно като „реликва на стара империя“ и „екзистенциална заплаха за Запада“.

Продължава...

Започва главозамайващо космическо приключение в „Кеплер 62. Книга първа: Поканата“

От Жанет 45 обещават всички шест книги от поредицата до края на 2021 година

 

Земята е пренаселена, а природните й ресурси намаляват. Тринайсетгодишният Ари се грижи за болното си братче Йони. Двамата играят на нова и особено трудна компютърна игра – Кеплер 62, която малцина са способни да превъртят. 

 

Никой не знае какво ще се случи с преминалите последното ниво – и дали Кеплер не е нещо повече от просто игра. Започва щуро приключение в „Кеплер 62. Книга първа: Поканата“ (Жанет 45, превод Росица Цветанова)

Известните детски писатели Тимо Парвела (Финландия) и Бьорн Суртлан (Норвегия) заедно с финландския илюстратор Паси Питкянен (един от авторите на Angry Birds) са създали завладяващ свят, в който приятелството е подложено на изпитания сред непознатия космос.

Стани част от историята. Впусни се в главозамайващо космическо приключение! Една затрогваща история, в която се разказва за извънземни приключения, за тъмни кроежи, за вирус, приятелство и избавление. С великолепни рисунки от един от създателите на култовата игра Angry Birds. Написана в съавторство от финландеца Тимо Парвела (книги 1,3 и 5) и норвежеца Бьорн Суртлан (книги 2, 4 и 6.).

Най-подходяща е за деца от 9 до 13 години, но нищо чудно да се понрави и на по-порасналите – стига да не са изгубили детския си вкус към приключенията. От Жанет 45 обещават всички шест книги от поредицата до края на 2021 година.

Продължава...

Коя е „Любовницата на губернатора“?

Дойде продължението на „Героичната арка“ от Жозе Родригеш душ Сантуш

 

В „Любовницата на губернатора“ (Хермес, превод Весела Чергова) Тихоокеанската война между Япония и съюзническите сили достига критичен етап, като Макао се оказва в крайно неизгодна позиция. За губернатор Тейшейра е все по-трудно да защити неутралитета на португалската колония, притиснат от заплахите на японците и опасността да бъде заподозрян за техен съюзник. 

 

Проблемите с доставките на храна продължават, Императорската армия засилва захвата си, а скоро Макао става обект на бомбардировки. Губернаторът и директорът на Службата по финансово-икономически въпроси трябва да обмислят внимателно всяко свое действие и всеки дипломатически ход, за да гарантират сигурността на колонията.

В тези страшни времена на война и глад Артур Тейшейра намира утеха в споделената любов на Лиен Хуа – красивата китайска наложница на полковник Сава. Двамата започват връзка, съзнавайки, че ако японецът разбере, последствията ще са фатални не само за тях, но и за Макао. В малката колония обаче почти нищо не може да остане тайна дълго време...

Водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател, Жозе Родригеш душ Сантуш се нарежда сред най-популярните и уважавани личности в Португалия. Той става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. в Португалия. С „Божията формула“ Сантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По покана на издателство „Хермес“ и във връзка с премиерата на българското издание на романа, авторът гостува в страната ни. Големият читателски и медиен интерес към книгите му става причина и за последвалите още две посещения на португалеца. Те са свързани с публикуването на други два негови романа: „Седмият печат“ и „Последната тайна“. Следва откъс.

Щом Жорже Лобо се появи в „Кайша Ешколар“, португалските бежанци от Хонконг се втурнаха да го приветстват, мнозина тутакси зарязаха заниманията си и се надпреварваха да го поздравяват. Всички го познаваха от времето, когато организираше изтеглянето им от британската колония.
– Как сте, господине? – интересуваше се някой. – Как я карате?
– Къде се изгубихте, господин директор? – питаше друг. – Ще обядвате ли с нас?
Заобиколен от тълпата, която щеше да го погълне, директорът на Службата по финансово-икономически въпроси положи усилие да се усмихне.
– Отбих се за малко на гости – смутено рече той, почти разкаян, че е дръзнал да се появи, защото се притесняваше, че го обсипват с толкова внимание. Какво не би дал да остане незабелязан, особено като знаеше какво го води там. – Добре ли сте всички?
Той бе попитал от любезност, но му отвърна хор от нестройни отговори:
– Просто чудесно, господине! Чудесно!
– Това е същински рай в сравнение с Хонконг!
– Само храната е проблем. Не мислите ли, че напоследък дажбата е прекалено малка?
– Днес се полагат само две купички ориз на цяло семейство. Така не може!
Като осъзна, че няма как да се измъкне бързо от наобиколилото го множество, Лобо се въоръжи с търпение и се зае да поговори петнайсет минути с бежанците, за да им обясни, че има затруднения с хранителните доставки заради спънките, които японците създават от китайската страна на границата, и за да ги увери, че правителството усилено търси решение. Последва вълна от хули по адрес на „скапаните японци“ и закани „какъв тупаник ще ядат пустите му магарета“, щом прекрачат прага на Грандхотела или на хотел „Централ“, ала скоро духовете се успокоиха.

Продължава...

Откъс: Тайни и любов край „Сапфиреният залив“

Нова увлекателна история, нова екзотична дестинация и ново любовно приключение от Холи Мартин 

 

В „Сапфиреният залив“ (Ера, превод Красимира Абаджиева) Ария Филипс израства на райски остров и от малка помага в семейния хотел. След смъртта на баща си, тя прави всичко по силите си да го спаси. Но парите са малко, а гостите – още по-малко. 

Когато успешният хотелиер Ноа Кембъл пристига на острова и предлага помощта си, Ария знае, че той може да спаси хотела ѝ. Двамата си обещават, че отношенията им ще останат само професионални. Въпреки миналото, чувствата и онази целувка, която Ария не може да забрави.
Рискът да загуби дома си на този блестящ като диамант остров расте с всеки изминал ден. А Ноа пази тайна, която ще промени живота ѝ завинаги...

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории. Следва откъс.
 

Ноа си изяде супата и се облегна на стола. Тъкмо остави лъжицата си, когато младата сервитьорка, момиче на не повече от шестнайсет, грабна празната чиния и я отнесе в кухнята. Той би искал да мисли, че това е проява на ефективна работа, но най-вероятно се дължеше на факта, че в хотела имаше десетина гости и персоналът в ресторанта нямаше работа.
От ъгловото сепаре се виждаше цялата зала и прекрасният залез на слънцето над морето. По небето танцуваха облаци с цвят на мандарини и захарен памук. Супата беше най-вкусната, която някога беше опитвал, а той познаваше кухнята на не един и два хотела по света. За съжаление ресторантът беше почти празен.
Едно раздвижване в ресторанта привлече погледа му. Сърцето му трепна, когато видя към него да идва Ария. Беше невероятно красива – с пусната тъмна коса, която се стелеше под раменете ѝ като гладка абаносова драперия. Лятната ѝ рокля с презрамки се развяваше около краката ѝ при всяка крачка. Нещо сякаш искреше около нея, когато минаваше между масите и усмихната питаше гостите дали имат нужда от нещо. Тя сияеше.
Най-сетне стигна и до неговата маса и му се усмихна още по-широко.
– Може ли да седна?
– Разбира се. – Ноа не очакваше да поиска да му прави компания – последния път не се разделиха особено топло, – но бързо ѝ направи място.
Ария се настани близо до него и той усети топлината и уханието ѝ на кокос, когато коленете им се докоснаха. Тя дръпна крака си и се премести малко по-настрани. Прибра косата зад ушите си и попита:
– Какво си поръча?

Продължава...

Изкушението Селинджър

Петко Тодоров

 

В мемоарния роман на Джоана Рейкоф 

 

„Работата ни е да не го безпокоим. Грижим се за неговите дела, за да не се налага той да се занимава с тях. Разбираш ли? Значи никога, при никакви обстоятелства не му се обаждаш. Ако се случи нещо, за което трябва да се допитаме до него – макар че не мога да си представя какво може да бъде то, - казваш на мен и аз ще реша дали е необходимо той да знае. Ти самата никога няма да му се обаждаш. Никога няма да му пишеш. Ако се обади, казваш само: „Да, Джери. Ще предам на шефката”. Ясно ли е?... Той не иска да чете твоите разкази. Нито пък да слуша колко много ти е харесал „Спасителят в ръжта” – началничка в литературна агенция инструктира новоназначената в „Моята година със Селинджър” (Кръг, превод Ралица Кариева) на Джоана Рейкоф. 

 

Да, Джери е Джеръм Дейвид Селинджър. Рейкоф е на 23, когато постъпва там през 1996 г., първата й работа. Селинджър е най-важният им автор. Инструктажът е в абсолютен тон с прословутата му самоизолация. Във въпросната нюйоркска агенция се получават всекидневно купища писма, адресирани до писателя, на Рейкоф се пада грижата да отговаря. И тя преписва съчинения още през 1963 г. стандартен отговор от няколко реда: „... господин Селинджър не желае да получава поща от своите читатели...” и пр. 

 

След година напуска агенцията. Изявява се като журналист и писател, обнародва роман. Много по-късно се връща към преживяната година с името Селинджър. Насърчават я да я опише споменно. Описва я като роман, той излиза през 2014 г. Основното: променя имена, иначе върви съвсем автобиографично. Вече е филмиран. 

 

Името Селинджър продава в Щатите, у нас ще видим. И в случая подвежда. Романът на Рейкоф е за живота. Момиче с литературни амбиции завършва образованието и търси препитание с непосилни студентски и други заеми на шията: „Всеки ден се обаждах в банката да проверя баланса, а твърде често прибягвах и до отсрочка, макар че записвах всеки цент и прецизно разчитах всеки разход. Храна пазарувах веднъж седмично в събота сутринта, като внимателно калкулирах цялата сметка; преди да пристъпя към касата, връщах всичко, което ми се стореше твърде разточително, като например пакет бисквити или мюсли. За обяд се ограничавах до пет долара, с които можех да си купя смешна малка гръцка салата във веригата магазини за сандвичи зад ъгъла: повехнала маруля, понякога вече започнала да потъмнява по края, няколко прозрачни резенчета домат, почти бяла краставица и малко резенче фета”. 

 

Къде е тук Селинджър? В дузина разменени изречения по телефона и в няколко минутна среща в агенцията: „... в изгладена карирана риза, загащена в дънки, които също изглеждаха изгладени, а посребрената му коса беше сресана на една страна, пригладена и напомадена в стила от 50-те – 60-те години”... 

 

За литературно изкушения може да се окаже доста съдбовно. А за останалите? Шоколадената фирма „Феликс Потен” пуска между 1898 и 1922 г. три серии картички „Световни знаменитости” – отваряш си шоколада и вътре картичка, можеш да си купиш албум и да ги подреждаш в него: около 500 картички в серия. Във втората писателите са 74. Всяка 7-ма знаменитост – писател! 

 

Какво е станало с духовните потребности след един век? Въпросът ще е тъп докато оправданието: Такъв е пазарът, или пазарът го налага – ще се забрави. Защото субект „пазар” не съществува. Той е измислен за да скрива същинските субекти. 

 

Романът се е получил. Рейкоф владее характерния американски белетристичен минимализъм. Който внушава пределна плътност на разказа - „издухана” е и последната глътка въздух от страниците. Селинджър е глътката изкушение. Тя вързва двата края на непрогледното всекидневие и промушва през онази плътност надбитийността.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 31 март - 6 април

1. Вал Макдърмид. Натюрморт. Еднорог

 

2. Антон П. Чехов. Разкази и повести. Колибри

 

3. Тери Пратчет, Иън Стюарт и Джак Коен. Науката от Света на диска. Сиела

 

4. Йеспер Юл. Бонус родители. Жанет 45

 

5.  Джори Джон. Мързеливият картоф. Таралеж

Продължава...

Излезе най-пълната история на град Габрово до края на 2020 г.

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева представя най-пълната история на град Габрово, като обхваща събития от ранния османски период до края на 2020 г. Книгата е пета подред в историческата колекция „Габрово – живият град“, стартирала през 2008 г. Издател отново е Фондация за българска литература - София в партньорство със сдружение Обществен комитет “Васил Левски” - Габрово. В 352 страници авторите представят 28 очерка за габровските квартали от Б (Баждар) до М (Монев дол). 

 

Книгата е енциклопедична по своя характер и обхваща разнородна тематика, в най-широки времеви граници – ранен османски период, Възраждане, Трето българско царство, социализъм и съвремие до края на 2020 г. Читателите ще научат как са възникнали кварталите и какво означават техните имена, кога околните села и колиби са били обявени за квартали на Габрово, кои са най-известните личности и фамилии, родени там, както и историята на фабриките, училищата, църквите и други обществени, културни, образователни, спортни институции, създадени в тях. Оформени са и специални рубрики – „Знаете ли, че...“ с любопитни факти, „Из старите легенди“, „Из старата книжнина“ и „Д-р Вапцов разказва“ с избрано от предишни издания в поредицата „Габрово – живият град“. 

 

„Кварталите на Габрово. Част 1“ е първата книга от поредицата „Габрово – живият град“ с наличен QR код на задната корица, чрез сканирането на който от мобилно устройство читателите ще могат да посетят специална страница в „Онлайн музей на Габрово“ https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/. В нея ще се публикуват уточнения и допълнения към публикуваното в книгата или ново дигитално съдържание, свързано с габровските квартали. Към всеки раздел за квартал в книгата има отделен QR код, чрез сканирането на който читателите ще могат да посетят статия в Онлайн енциклопедия на Габрово gabrovowiki.com, посветена на съответния квартал.

Кои са авторите?

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. Завършила е история във Великотърновския университет и над 30 години е работила в Исторически музей – Габрово. Съавтор е на историческата поредица „Габрово – живият град“. Автор е на повече от 70 изложби с историческа тематика, на над 200 популярни и над 60 научни статии. Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Завършил е журналистика и културология в Софийския университет. Създател е на общностната медия за доброто „Добрите българи“ dobrite.bg, на историческия сайт „Сторник“ stornik.org, на събитийния формат „Нощ на историите“, на Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg и на Онлайн енциклопедия gabrovowiki.com. През 2019 г. е обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България от Международната младежка камара, а през 2020 г. е номиниран за “Будител на годината” в кампанията на БНР. 

 

В поредицата “Габрово - живият град” с автори Момчил Цонев и Даниела Цонева досега са издадени: „Имало едно време в Габрово“ (2008), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662 – 1878 г.)“ (2010), „Снежно Габрово за деца“ (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ (2012).

Продължава...

Да срещнеш „Дарвин в супермаркета“

Блестяща, остроумна „лекция по дарвинизъм“

 

Според Марк Нелисен „Дарвин в супермаркета“  (Колибри, превод Мария Енчева) е сборник на човешкото поведение. Ако на някой марсианец му попадне документална поредица за поведението на земляните, направо ще се пристрасти към този канал – толкова сме интересни. Ние обаче не го осъзнаваме, защото сме нагазили с двата крака в случващото се, не слизаме от подиума и за секунда няма как да проследим спектакъла от разстояние. На актьора не му е дадено да се наслади на красотата на сцената, докато играе на нея, нали? 

 

Векове наред поведението ни е било повече задавано, отколкото изследвано. Религията, политиката, философията напътствали човека какво да прави и най-вече какво да не прави. Приемало се, че човекът превъзхожда останалите животни, понеже духът му умее неща, които го възвисяват високо над животинския свят. За щастие, днес разполагаме с поведенческата биология, която ни предоставя по-широка и реалистична гледна точка: показва ни откъде в крайна сметка идва всяко наше съзнателно или неосъзнато решение.

Марк Нелисен е белгийски поведенчески биолог, преподавател в Антверпенския университет и автор на много книги за човешкото поведение и еволюцията, написани по достъпен и увлекателен начин. „Дарвин в супермаркета“ разказва 36 истории за еволюцията и човешкото поведение с много хумор и самоирония. Оказва се, че следите на Чарлс Дарвин са навсякъде: в магазина, на улицата, във вестника, в получения имейл. След тази книга, за добро или зло, никога повече няма да погледнете на човека пред вас на опашката със същите очи!

Следва откъс.

Крехко момиченце с розова пачка излезе на яркоосветения подиум и издекламира стихчето си, като поклащаше хълбок в лек смут. Беше заучило думите – а дали пък не само звученето им – отлично, но съдържанието им вероятно ѝ убягваше. Съседът ми по място на четвъртия ред в тъмната зала изсъска на жена си:

– Все същите старовремски простотии.

На което жена му отвърна:

– Нищо старовремско няма! Я се замисли малко!

Съгласих се с нея, но не се обадих, защото в залата цареше тишина. За поетичните качества на стогодишните стихове на Алис Нахон може и да се спори, но в съдържанието има далеч повече истина, отколкото простотии.

Не исках да притеснявам момиченцето с пачката, иначе бих възразил на съседа си, че няма да е зле почесто да обръщаме поглед назад, да проверим какви сме ги надробили. Всичко наред ли е било? Само добрини ли сме правили? Не сте ли съгласен с мен, господине, че можем да се поучим от грешките само ако ги огледаме от дистанция? Така ще открием извора на заблудите си, за да го заобикаляме в бъдеще. Щеше ми се да посъветвам добрия човечец да отдели повечко време, за да помисли над четиристишието. Да погледнеш на нещата от дистанция – ето това е ключът за бараката. От дистанция! Няма как да анализираме грешките си, камо ли да ги разберем, ако все още сме заети да ги допускаме. Неслучайно се твърди, че утрото е по-мъдро от вечерта, нали, господине?

Продължава...

Мит ли е световната конспирация

Петко Тодоров

 

Търсим отговора у Йордан Начев

„Две крави пасат. По едно време едната се замисля и казва: „Не ти ли си струва, че хората ни отглеждат, за да ни доят и после да ни изядат?” Продължавайки да пасе, другата отговаря: „Хайде, стига с тази твоя световна конспирация” – анекдотът, с който Йордан Начев завършва „Световната конспирация: мит или реалност” (Труд). 

 

Важна е биографията му. Според издателството: бивш дългогодишен ръководител на центъра за разузнавателна подготовка на състава в Националната разузнавателна служба (сега Държавна агенция разузнаване). Има богат професионален и дипломатически опит. Той е доктор на икономическите науки и доктор по психология. Преподава в държавни и частни висши учебни заведения по редица дисциплини, имащи отношение към геополитиката, националната и международната сигурност”.

Значи заслужава любопитство. Може да се чете като енциклопедия на световните конспиратори. Съобщаването им е задължително: Комитет на 300-те, Орден на илюминатите, „Череп и кости”, Бохемски клуб, Кралски институт за международни отношения – Чатъм Хаус, Съвет по външни отношения, Група „Билдерберг”, Римски клуб, Тристранна комисия. С история на всеки от тях и влиянието им върху световната политика. И приложения с прелюбопитни поименни списъци.

Три понятия внушава Начев: конспирация, нов световен ред, световна власт. Не го казва в прав текст: те не вървят едно без друго. Сдушават се едни персони с идеята за Нов световен ред. Който е невъзможен за организиране на национално, или държавно равнище. Именно за това е „нов” и „световен”. А е необходим за упражняване на власт не в границите на държава, а над държавите.

 

Конспиративността, секретността на това сдушаване е заради нерегламентираното изземване от проектираната власт на еволюционно устроени институции. Властта сама по себе си е грях. Забележете, че в списъка на Начев отсъства Европейският съюз като наддържавна власт. И ако в четивото му липсваше разказът за конспиративните практики, щяхме да сме длъжни да попитаме: Защо липсва? Не че тези практики са абсолютни – къде са „Билдербергите”, къде Римският клуб.

Най-важното откъм практика внушение: как тези конспиратори влияят върху политиката. Отговорът: кадрово. От университетския орден „Череп и кости”, който пряко захранва най-висшата американска политика с политици, до „Билдербергите”, чиято тема е световната. 

 

Ето и нашенската: „През 2016 г. българският комисар в ЕС Кристалина Георгиева посещава срещата на „Билдерберг” и след това е номинирана като кандидат за генерален секретар на ООН, като по този начин размива кандидатурата на Ирина Бокова. На следващата година (2017) Кристалина Георгиева получава поста изпълнителен директор на Световната банка, а от 1 февруари 2019 г. до 8 април 2019 г. поема функциите на изпълняващ длъжността председател на групата на Световната банка. Три месеца по-късно Кристалина Георгиева е европейският кандидат за ролята на управляващ директор на Международния валутен фронт”. Начев сякаш сам отговаря на „Мит или реалност?” с изреждане на серия от такива примери.

Неназованото Начево внушение е, че световната конспирация е неизбежна и закономерна. Как транснационалните корпорации да стоят със скръстени ръце? Случайна ли е пионерската роля на фамилията Ротшилд в поредица от тези организации? Почва се през 1754 г., но, внимание – преди новата ера. Когато вавилонският цар Хамурапи утвърждава кодекса, според който „царят е всезнаещ и присъства навсякъде едновременно”... 

 

Ако видим „мит или реалност” като везна, която разбирането на световната конспирация накланя на едната или на другата страна, и в двата случая това не изменя участта на четящите този текст.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 24 март - 30 март

 

1. Уолтър Тевис. Дамски гамбит. Кръг

 

 2. Татяна Лолова. Дневници&Делници. Книгомания

 

3. Робърт Галбрейт. Тревожна кръв. Колибри

 

4. Карлос Руис Сафон. Призрачен град. Изток-Запад

 

5. Джудит Кер. Мог Забраваната. Лист

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължава...