Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 септември - 17 септември

1. Ю Несбьо. Нож. Емас

2. Иван Вазов. Нова земя. Кръг

3. Мари Кондо. Магията на подреждането. Бард

4. Антон Стайков. Добре че умря Джузепе. Жанет 45

5. Крис Грабенстайн. Бягство от библиотеката на господин Лимончело. Сиела

Продължава...

„13 за късмет“ или първа среща с Агата Кристи

Готови ли сте да откриете любимия си писател? „13 за късмет“ е колекция от специално подбрани разкази, които потапят читателя в изключителната атмосфера, създавана от Агата Кристи.

В „13 за късмет“ са включени разкази с участието на емблематичните герои на Агата Кристи - Еркюл Поаро, госпожица Марпъл, Харли Куин, Томи и Тапънс и инспектор Евънс! Всеки със своя специфичен стил, обаяние и метод за разкриване на най-заплетените престъпления.

Тайни кодове, добре прикрити улики, подозрителни персонажи, смели догадки, хитроумни заключения и сложни главоблъсканици – това са само част от съставките, с които Агата Кристи забърква неповторимите си творби.

Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за „Първата дама на криминалния жанр“.

Продължава...

С Христо Добротинов „В търсене на холивудския прислужник“

Героите на тази книга познават света – те нямат комплекси, но имат идея

Понякога тя е жалка и дребна, понякога обгръща цялата планета и в нейно име героите търсят този, който ще ги поведе към щастието. Авторът не мами в разказите си, защото знае, че щастливият край би звучал като лъжа. Не се опитва и да поучава. Скрити паралели с библейски мотиви вплитат българския контекст в нишките на историята. Надзъртането в отвъдното е съчетано с равното ежедневие.

Без да натрапва извод, все пак авторът го формулира директно по повод на несъстоялото се състезание по безсмъртие в разказа, дал заглавието на книгата: Никой не беше дорасъл за вечността и прошката, която получихме, не беше заради глупостта ни, а за да ни накара да обичаме повече.

Христо Добротинов е роден на 8 май 1952г. във Велико Търново. По образование е юрист. Автор е на книгите „Погребението на капитанската шапка”, получила Национална награда за първа книга , „Отвъд снега”, „Спомен за курорта”, „Бракове в София”, „Игра на конспиратори“. Негови разкази са преведени в Русия, Полша, Германия, Турция. Член на Съюза на българските писатели и на българския ПЕН-център. Следва откъс.

Х. започна да пречи на щастието ми още от училище. Дали към това го тласкаше завистта? Ревността? Омразата? Така и не научих, но действията му бяха последователни и изненадващи. Причината беше Катя. Тя дойде в класа ни по средата на втория срок, в едно никакво време – нито зима, нито пролет, и аз веднага съзрях в бледото й лице собственото си щастие. Усещането беше мълниеносно – като тънка игла, минаваща през сърцето, но завинаги. Постепенно щастието придоби видими форми – то приличаше на книга, на албум, пазещ пожълтели снимки, и моята единствена задача беше да го пазя или да не го забравя някъде, защото крадецът дебнеше. Крадецът – това беше Х. – имаше зорък поглед и лоша мисъл. Той ловеше усмивките ми към Катя, незначителните жестове на интерес, като преписването на домашните по математика или едновременното закъсняване за сутрешната гимнастика. Х. беше ловък и вездесъщ. Ушите му долавяха шепота и неизречените думи, очите му виждаха отвъд мисълта. Именно така Х. разбра, че съм поканил Катя на кино, и подготви първия си удар срещу щастието ми – прати две циганета да ме набият пред киносалона. Бабаитлък.

Продължава...

„Седем градски гряха”. Може ли насилието да има своите причини?

Благой Д. Иванов и Петър Станимиров създават безмилостен комикс за възрастни

В провокативното издание „Седем градски гряха“ писателят и кинокритик Благой Д. Иванов и художникът ветеран Петър Станимиров обединяват усилия, за да създадат един особен вид книжен звяр, без аналог на български език и пряк резултат от над двегодишен съвместен труд.

„Седем градски гряха“ съдържа седем независими комикс истории, които открехват вратите на Aда, скрит в човешките души; седем прокълнати приключения в мрака, готови да ви потопят в един черно-бял и ужасяващо красив свят, който ще ви докаже, че няма по-добро място за виреене на греха от… града.

Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост – това са истинските изкушения, които хилядолетия наред въвеждат човешкия род в екстаз и агония… а след тях идва заблудата, че те ще бъдат последвани от изкупление или поне от прошка.

Но дали това е така?

Благой Д. Иванов вече има зад гърба си две книги – публицистичната „Добрите, лошите и грозните” и жанровия сборник „Трансформации”.

Петър Станимиров е добре познат още от 80-те и 90-те години на миналия век с популярното списание „Дъга“ и с художественото оформление на кориците на Стивън Кинг и Дийн Кунц у нас.

Продължава...

Ирина Каракехайова търси красотата на реалността в „Азбука за деца и възрастни“

Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни

За детето светът е реалност и природа едновременно. То не прави естетическа разлика между фаса и розата. С наслада опипва, опитва и разкъсва и двете. С огромен труд и шумна радост то изследва света неуморно и непредубедено, с прецизност и страст. Затова е обидно, когато го обучаваме с „адаптирани“ заместители, а не с красотата на реалността, която го привлича и възбужда въображението му.

Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.

„…красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа.“ (Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“)

Ирина Каракехайова е родена в София през 1975г. Автор и художник е на книгите „Племето на майките“ (2009), „Храната на племето“ (2010), „Домашна екология“ (2011), „Град като град“ (2013) от поредицата „Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е „Сценография“ и „Живопис“ в Нов  български университет, София. Темата на докторската й дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“

Продължава...

Розмари Стателова за меда и жилото на соц естрадата

Петко Тодоров

„Бях необикновено шокиран. Обикалях по репетиции и констатирах, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предимно чужди песни на чужд език... Когато ги питах защо не свирят и не пеят творби на наши композитори, отговаряха ми, че са малко и не струват” – създателят на фестивала „Златният Орфей” Генко Генов за ситуацията през 1965 г.

И се решава на проверена технология – конкурс: „Започнах да уговарям един по един нашите композитори и в края на май от 50 предоставени песни одобрихме 14”.

Обаче певците отказват: „Да не сме луди?”. Генов се обръща към началството: „Имам една идея, но трябва да разрешите да я приложа. Ами ще им кажа, че който не иска да пее една от новите песни, през лятото няма да пее по Черноморието”. Началството разрешило „и така с добро и с лошо намерихме изпълнители”.

Композиторът Стефан Димитров припомня: „Голям празник беше „Златният Орфей”. Началото на лятото, море, музика. Всички тръгвахме с чувството, че нещо хубаво ни очаква. И така си беше”.

Розмари Стателова ги цитира в „Естрада и социализъм: проблясъци” (изд. „Рива”). История на жанра през соца. Фестивалът тръгва като „Песни за българското Черноморие”. Художникът Дечко Узунов измислил името на наградата „Златен Орфей”, статуетката направил Величко Минеков.

Това около фабулата, която е винаги желаният вестникарски текст. Стателова я възпроизвежда с цитати и със завидно малкословие. Нейната сила е друга: разбирането и премислянето на музиколога. Тя  преживяла и меда, и жилото на соц естрадата и го може. Читателят трябва да се оглежда твърде дълго за друго толкова издълбоко осмисляне на соц явление.

Да се попържа соца отвисоко е като да се прехвалва отвисоко.

Проста работа и изисква нулева компетентност. Но е позиция, за която никой няма де те упрекне и добрият медиен тон. Соца обясняват юнаци, дето на 10 ноември минаваха прави под масата, развявайки червено байраче. Стателова сега се занимава с малцинствена музика, какво друго да прави.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 септември - 10 септември

1. Луиз Пени. Светлина в пукнатините. Софтпрес

2. Антъни Хоровиц. Убийството е всичко. Еднорог

3. Андрея Илиев. По дирите на Никола Гешев. Монт

4. Джейми Кат Келън. Французойките не спят сами. Хермес

5. Мария Пар. Вратарката и морето. Изида

Продължава...

Откъс: Давид Лагеркранс идва с „Тя, която трябваше да умре”

Излиза третото, последно продължение на световноизвестната трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон. Авторът на „Милениум” 6, големият шведски писател и журналист Давид Лагеркранс, е член на престижното международно жури на CineLibri 2019 и ще представи лично творчеството си в отворена среща с публиката на 12 октомври

„Тя, която трябваше да умре“ (Колибри, превод Любомир Гиздов), грандиозният финал на трилогията на Давид Лагеркранс и на поредицата „Милениум“, преплита политически скандали и властови игри на високо ниво с ДНК изследвания, хималайски експедиции, руски фабрики за тролове и организирана омраза в интернет. Бездомен мъж е открит мъртъв в парк в Стокхолм. Смъртта му изглежда като поредния нещастен случай, но според съдебната лекарка Фредрика Нюман нещо не се връзва – и тя решава да се обади на Микаел Блумквист. Микаел моли Лисбет Саландер за помощ. Само че Лисбет е заминала за Москва, за да си разчисти сметките със сестра си Камила веднъж завинаги. Решила е, че повече няма да бъде преследвана. Тя ще бъде тази, която преследва. Следва откъс.

Лисбет Саландер седеше в хотелската си стая с изглед към Манежния площад в Москва и гледаше в екрана на лаптопа си. Видя как Микаел излиза от сградата на Фискаргатан. Не се движеше с обичайната си походка, изглеждаше, сякаш се е изгубил. Нещо бодна Лисбет, но тя нито разбра какво, нито отдели време да мисли за това. Просто вдигна очи от компютъра и се загледа към многоцветното сияние на стъкления купол отвън.  Градът, който доскоро й беше безразличен, сега я привличаше и тя обмисли дали да не зареже всичко, да излезе и да се напие. Но това бяха глупости, разбира се. Трябваше да спазва дисциплина. До голяма степен живееше пред компютъра и от време на време дремваше. Парадоксално обаче, отдавна не бе изглеждала толкова спретнато. Косата й беше къса и наскоро подстригана, пиърсингите ги нямаше, а тя носеше бяла риза и черен костюм, точно както на погребението. Не го правеше от почит към Холгер, това просто се бе превърнало в навик, а и Лисбет не искаше да изпъква.

Беше решила да нанесе първия удар, вместо да чака като плячка в ъгъла. Ето защо се намираше в Москва и беше инсталирала камери на Фискаргатан в Стокхолм.

Продължава...

„Нож“ на Ю Несбьо - мракът се сгъстява около инспектор Хари Хуле

„Нож“ е най-добрата книга от и без това изключителната поредица на Ю Несбьо. Моралните дилеми ще ви напомнят Достоевски, изненадите ще ви спрат дъха, диалозите ще ви разсмеят, а напрежението е безспирно. „Нож“ е от онези редки обемисти книги, за които никой не би си помислил, че е трябвало да бъдат съкратени дори с една страница. (Уолстрийт Джърнъл)

Дванедесетият случай на инспектор Хари Хуле от поредицата на „властващия крал“ на скандинавското криминале излезе на български. Името на Ю Несбьо отдавна говори само за себе си, а героят на криминалната му поредица инспектор Хари Хуле е не по-малко известен. Книгите на норвежеца са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра.

Неговият „Макбет“ беше сред най-важните книги за 2018-а година според престижната селекция на „Ню Йорк Таймс“, година преди това се появи и първата касова екранизация по „Снежния човек“, а към следващите филмови проекти се свързват звезди като Леонардо ди Каприо, Чанинг Тейтъм, Мила Кунис, Дени Вилньов, Джейк Джиленхол...

Многомилионната публика на Несбьо чака с нетърпение следващия случай на любимия Хари Хуле. Още с излизането си това лято, „Нож“ стартира на първо място в Обединеното кралство и в челната десятка на „Ню Йорк Таймс“. А сега тръгва и по българските книжарници в превод на Ева Кънева (изд. „Емас“).

Заварваме Хари – легенда сред силите на реда в Осло, но също така известен със самоунищожителното си поведение – обратно при отколешната си любима, бутилката уиски, и изгонен от съпругата си Ракел. След дългогодишен престой зад решетките серийният изнасилвач и убиец Свайн Фине излиза на свобода, в същото време Хуле губи службата в полицията заради собственото си безразсъдство... И е безсилен да спре най-стария си враг. Мракът се сгъстява и се случва немислимото: жена, близка до Хари, е намерена намушкана до смърт.

Какво е най-лошото, което може да сполети един човек, запитал се Несбьо. И го „причинил“ на Хари Хуле. „Животът му се преобръща наопаки – синтезира Несбьо преживяванията на главния герой в „Нож“. – Закъсал го е здравата. А често, когато човек си мисли, че по-лошо няма накъде, се случва наистина голямо нещастие.“ Във всеки следващ роман Ю Несбьо подлага своя инспектор на такива „изтезания“ , физически и психически, че е чудно как нещо е останало от него. Но в „Нож“ норвежецът е особено безмилостен.

Продължава...

Да научим с Лейл Лоундз „Как да общуваме на работното място“

От авторката на бестселърите „Изкуството на общуването“ и „Изкуството да водим разговор“ предлага изпитани съвети за успешна делова комуникация

Лейл Лоундз е международно признат авторитет в областта на комуникацията и междуличностните отношения. Наричат я американския Гуру на общуването. Тя обучава ръководните кадри на водещи компании от класацията на списание „Форчън 500” и техните служители да общуват по-ефективно.

Лейл живее в Ню Йорк, но изнася беседи в редица градове в САЩ и провежда семинари за Американския Корпус на мира, чужди правителства и могъщи корпорации. Авторка е на 9 книги, преведени на повече от 20 езика. Има редица публикации в множество национални и международни вестници и списания: Тайм Мегазин, Уолстрийт Джърнъл, Ню Йорк Таймс, Чикаго Трибюн, Сайколъджи Тъдей, Космополитън и др.

В своите книги Лейл Лоундз предлага множество ефективни техники как да подобрим общуването си. Тъй като е научно доказано, че 85% от успеха в живота ни се дължи на умението ни да общуваме, да овладеем това изкуство е от жизненоважно значение.

Самата Лейл е била изключително срамежливо дете. За да се избави от болезнената си свенливост, тя започнала да наблюдава как се държат популярните ученици в училище и изобщо как общуват успелите хора във всички поприща на живота.

Докато растяла, проучвала най-различни техники за общуване: на преуспели търговци - да продадат стоките си; на изявени оратори - да убедят слушателите си; на харизматични свещеници - да привлекат нови вярващи; на влюбени - да спечелят сърцата на любимите си; на известни изпълнители – да се превъплътят в ролите си; на секссимволи – да прелъстяват; на топмениджъри – да печелят играта. Открила, че всички те използват определени техники, за да постигнат целите си. Била запленена да открие тайните им, довели ги до успеха, а търсенето й се оказало плодотворно и безкрайно: непрекъснато водело до нови и нови смайващи открития.

Тайните за пълноценно общуване, или т.нар. „хитринки”, разкрити в „Как да общуваме на работното място“ (Хермес) плод на многогодишното изследване на Лейл Лоундз, ни показват как да установяваме добри отношения с околните и да печелим симпатиите им. Това са практични и изпитани техники, поднесени с много чувство за хумор, които могат да подобрят живота ни, като ни научат как да се представяме в най-добрата си светлина.

Ако спадате към преобладаващия процент хора, вие не харесвате работата си и по-точно – не харесвате работната си среда. Може би това се дължи на критичния ви или твърде контролиращ шеф, или пък на недисциплинираните ви подчинени. Възможно е и колегите ви да са интриганти и подмазвачи или пък заядливи клиенти да ви докарват до лудост. Каквато и да е причината, лошата новина е, че не можете да влияете на поведението на другите. Добрата новина е, че ако промените подхода си към околните, ще повлияете на отношението им към вас и работата ви ще е по-приятна и продуктивна.

Уважавана специалистка по комуникативни умения и бестселърова авторка, Лейл Лоундз представя 72 изпитани техники как да общуваме в работна среда, за да избегнем неразбирателствата и да постигнем целите си по-лесно. От наръчника ще научите изпитани съвети, например:

• как да вдъхвате респект в директно и онлайн общуване;

• как да разчитате невербалните сигнали на околните;

• как да изразявате несъгласие, без да си създавате врагове;

• как да постъпите, когато сте (не)справедливо обвинени;

• как да презентирате идеите си убедително и как да обезоръжите критиците.

Следва откъс.

Продължава...

Респектът на ретрото

Петко Тодоров

То съобщава сегашните дефицити

Лена и Елиза са „Сестрите на Макс и Мориц”, според Ран Босилек. И са пакостливки като знаменитите си братя. Жертви на белите им са леля Гана, Мика, дето я сърби езика, стрина Злата, чичо Личо... Беля след беля. Книжката се появява за първи път през 1924 г., съвсем Ранбосилевско стихотворство.

Новата версия е с оригиналните илюстрации на Илия Бешков (изд. „Захарий Стоянов”). В тях липсва умилителното изображение. То доминира сегашната детска илюстрация. Дали заради по правило дамското изпълнение или повлияна от преводните комерсиални издания, примерно от сорта Дисни?

Надникнете в детските телевизионни канали: персонажите в сцени с откровена агресия са задължително умилително изобразени. Кой ти гледа естетиката!...

Та Бешков респектира. Ретрото си струва и в този ред е мястото на „Литературенъ сборникъ на българановците” от 1906 г. (изд. „Гео Милев”).  Фототипно: антология на авторите от вестник „Българан” (1904-1909). Хумор и сатира с големите Александър Божинов, Елин Пелин, Кирил Христов, Трифон Кунев...

„Редакционните сбирки стават в прочутата гостилница „Средна гора”, на ъгъла между улиците „Раковски” и „Славянска”, където сред наздравици, песни, шеги и смях се ражда поредният брой на „Българан”, обяснява Филип Панайотов в предговора.

Фердинанд е главен герой, но всичко е пропито с бохемски дух. Някой забелязва ли, че бохемлъкът изчезна в сегашния ни преход? Обяснимо е в битийния му смисъл, но в духовния е опасно нездравословно.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 август - 3 септември

1. Елизабет Хики. Нарисуваната целувка. Кръг

2. Джеймс Патерсън. Грабеж по сценарий. Хермес

3. Нина Берберова. Желязната жена. Колибри

4. Теодора Димова. Поразените. Сиела

5. Аби Ханлон. Дори и истинският верен приятел. Еуниката

Продължава...

„Жената от Йерусалим“ или защо наричат А. Б. Йехошуа „израелския Фокнър”

Филмът по романа е част от програмата на CineLibri 2019

„Жената от Йерусалим“ (Колибри, превод Надя Баева) е пропита с ирония и състрадание творба, поднесена с чеховска елегантност, духовитост и усет за детайла. На пазар в Йерусалим самоубиец взривява бомба. Една от жертвите е работничка имигрантка без документи, само с фиш за заплата от пекарната, където е била нощна чистачка. Докато тялото ѝ лежи непотърсено в моргата, работодателите ѝ са обвинени в безчувственост и безчовечност от местен журналист.

Началникът на отдел „Човешки ресурси“ получава задачата да открие коя е тя и защо е дошла в Йерусалим. Когато образът на тази красива някога мъртва жена започва да го обсебва, началникът превръща служебната заръка в лична мисия. Той вече не просто спасява репутацията на компанията, като се опитва да установи нейната самоличност и да ѝ осигури достойно погребение. Целта му е да удовлетвори не само семейството и страната ѝ, но и чистата човечност, която въпреки всичко не е чужда на закоравялото му сърце.

А. Б. Йехошуа (р.1936 г.) е е сред най-изтъкнатите белетристи на Израел, има международни награди за всичките си романи, а през 2005 г. влиза в краткия списък за първата международна награда „Ман Букър”. Живее в Хайфа, където дълги години е преподавал сравнителна литература и продължава да е активист в защита на мира. Романът му „Жената от Йерусалим“ е оценен изключително високо и от критиката, и от публиката, а екранната му адаптация е нестандартна трагикомедия с режисьор Еран Риклис („Лимонова градина”, „Сирийската булка”).

Удостоен с  9 филмови награди и  6 номинации, включително Награда на публиката от международния кинофестивал в Локарно 2010, филмът „Жената от Йерусалим” (оригинално заглавие „The Human Resources Manager” е част от програмата на CineLibri 2019. Следва откъс.

Макар че началникът на отдел „Човешки ресурси“ не се бе стремил към такава мисия, сега, в меката светлина на утрото, той осъзна нейната неочаквана важност. В мига, щом необичайната молба на старицата, застанала в нейното монашеско расо до гаснещия огън, му бе преведена и обяснена, изпита внезапно приповдигане на духа и Йерусалим, опърпаният и страдащ град, който бе напуснал само преди седмица, отново бе окъпан в сияние на значимост, какъвто бе бил в детството му.

Продължава...