Джакомо Казанова отвъд съблазнителя

В „Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ на Матео Струкул

Венеция, 1755 г. Крехкото равновесие, на което Републиката се крепи – все по-близо до упадък, рискува да рухне. Сред каналите, потопени в мъгла и патрицианските дворци с ослепителна красота, Венеция от XVIII век никога не е била толкова съблазнителна и безмилостна.

Матео Струкул майсторски обединява приключенския разказ с любовните интриги чрез вълнуващо преплитане на историческа достоверност и въображение и създава изключителна атмосфера, богато подплатена с емблематични за времето личности.

Джакомо Казанова току-що се е завърнал в града, а графиня фон Щайнберг му отправя дръзко предизвикателство: ако успее да съблазни дъщерята на един от най-влиятелните хора в града, тогава самата графиня ще бъде негова.

Казанова приема, убеден в успеха си с очарователната Франческа Еридзо. След поредица от зловещи машинации и интриги Джакомо заподозира, че събитията са плод на пъклен заговор и той е само пешка в сложна игра между шпиони на Венеция и Австрийската империя.

Дали най-прочутият любовник ще постигне целта си, или този път ще падне в собствената си мрежа...?

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ (Ера) ни потапя в живота на един от най-харизматичните персонажи за всички времена, очаровал целия свят. Помни се най-вече като авантюрист и класическа икона на съблазнител и либертарианец.

Продължава...

Как се живее от едната идея

Петко Тодоров

Показва Владимир Шаров в романа „Репетиции”

„Аз мисля – каза Миша, - че именно руските офицери, застанали на страната на болшевиките, са обяснили на Сталин, че в името на величието на Русия може да се стреля по свои. Той ги е последвал. Историята оправда и него” – в „Репетиции” на Владимир Шаров (изд. „Факел експрес”, превод Здравка Петрова). За царските офицери, масово преминали на страната на болшевиките през Гражданската война...

Млад историк от 60-те години попада последователно на самороден религиозен философ, професор литературовед със своя философска теория, историк на Сибир и ръкописен дневник на френски театрал от XVII век. Онзи Миша му превежда ръкописа и философства... И младият историк се приближава към своя сюжет: строителството на Новия Йерусалим край Москва от патриарх Никон в средата на XVII век.

Никон бил убеден, че Христос няма да избере при Второто пришествие оригиналните Свети места, а построените от него техни копия. И наел френския театрал да режисира евангелските събития. Който мобилизирал над 200 селяни да изпълнят ролите на евангелските персонажи. И почнали репитиции. Нямало изпълнител единствено на Христовата роля – оставили я за самия Спасител.

Но събитията изхвърлят Никон и французина и историята в романа на Шаров отстъпва на притчата. Онези селяни продължават репетициите. Заточили ги, репетициите не секнали. Подхванало ги следващо поколение, след него друго и така до 30-те години на ХХ век.

Роман за живеенето чрез идеи. Темата „православни-евреи” е хиперболизирана и е силно руски прочит. Нас ни интересуват идеите. Един от философстващите в първата част разсъждава как историята влияе на идеите, а не обратното.

Материалното, вещевото в романа е само илюстративно, той е конструиран в принципите на православната икона. Можем да го отметнем като характерно руска тема – живеенето чрез идеи, тя е от вечните в тяхната литература и е от причините за нейната универсална сила. А силата на Шаров е, че струпва в романа много, много литература, а е удивително четивен.

Още за романа: Първа среща с „новия Достоевски“

Продължава...

„Операция „Сладкоугодник“ за 70-годишния юбилей на Иън Макюън

Британският писател ще открие фестивала CineLibri 2018 през октомври

Иън Макюън, най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци, който днес празнува 70-годишен юбилей, ще бъде специален гост на международния кино-литературен фестивал CineLibri 2018.

Роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания, Макюън e носител на "Букър", "Уитбред”, "Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни награди и отличия (Общо 6 пъти е номиниран за наградата "Ман Букър" и 2 пъти за Международната награда "Ман Букър"). Автор е на 15 романа, преведени на над 30 езика. Навръх рождения му ден у нас излиза "Операция "Сладкоугодник".

Романът „Операция „Сладкоугодник“ (Колибри, превод: Надежда Розова) започва като шпионско четиво, постепенно прелива в любовен роман, а любовният роман се превръща в изследване върху начина, по който функционира писателското въображение – всичко това на фона на един кризисен период от историята на Великобритания, изпълнен със социални конфликти, икономически трудности и ирландски тероризъм.

Серина Фрум, студентка по математика, но и страстна читателка, е завербувана от МИ-5, британското контраразузнаване. Първата й голяма задача е участие в операция с кодово име „Сладкоугодник“. Целта на операцията е да се подпомагат финансово, чрез фасадна фондация, писатели и журналисти от т.нар. антикомунистическа левица, чиито идеи съвпадат с правителствената политика.

На Серина се пада младият обещаващ писател и университетски преподавател Том Хейли. Девойката харесва разказите му, след което се привързва към автора им… Макюън за пореден път се доказва като корифей в умението да размества жанровите граници и да държи съзнанието на читателя будно до самия финал.

Иън Макюън се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление”, „На плажа Чезъл”, „Дете във времето“. „Невинният“ притежава характеристиките на образцов трилър, а „Черните кучета” третира универсалната тема за човешките взаимоотношения, за тяхната мотивация и развитие, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас.

През 2017 г. „Колибри” издаде и съдебната драма „Законът за детето”, екранизирана от Ричард Еър, с участието на Ема Томпсън и Стенли Тучи. Освен като един от най-добрите съвременни романисти, Макюън е известен и със силно ангажираното си социално присъствие, най-вече с откритото си отричане на ислямския екстремизъм. Следва откъс.

Казвам се Серина Фрум (римува се с друм) и преди почти четиресет години Британските тайни служби ми възложиха тайна мисия. Не завърши благополучно. Осемнайсет месеца след началото бях уволнена, но преди това се опозорих и съсипах любовника си, макар че той несъмнено имаше пръст в собственото си падение.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 юни - 19 юни

1. Катрин Панкол. Три целувки. Колибри

2. Анджела Марсънс. Сподавен писък. Еднорог

3. Георги Господинов. Всичките наши тела. Жанет 45

4. Радостина Константинова. Моето защо. Фондация Радостина Константинова

5. Приказки от мъгливия Албион. Лабиринт

Продължава...

Камелия Кучер: Животът е път към дома

Вярвам в съдбата и в това, че всяко нещо идва с времето си. С появата на „Дом“ времето за моето малко тайнство дойде

Камелия Кучер (1985 г.) издава своя дебютен роман „Дом“ (Хермес) след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева.

Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.

Париж, 2016 г. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години.

Марсилия, 1967 г. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. И го приема за нормално. До деня, в който семейството на най-добрия му приятел Джейкъб го кани на вечеря. Сравнението между уюта и топлината в тяхната къща и студенината и пустотата в неговия дом е болезнено. В тежката и драматична за него нощ Франсоа среща младата и красива алжирка Фатима. И това белязва живота му завинаги. Благодарение на нея той тръгва по пътя на съзряването. Път, който ще го отведе в Париж, но и много по-далеч – към любовта, прошката и осъзнаване смисъла на живота. Предлагаме интервюто на Десислава Стаменова с авторката на романа  „Дом“ Камелия Кучер.

Камелия, ти имаш изключително интересна съдба, разкажи ни малко повече за детството си.

Родена съм в град Сиктивкар. Майка ми е рускиня, а баща ми – българин. С родителите ми окончателно се преместихме от Русия в България, когато бях на седем години, и тук започнах училище.

В ранните си детски години свирех на пиано, а след това се занимавах професионално с тенис. Детството ми премина на тенис кортовете. Тренирах усилено и бях много добра. Сякаш съдбата ми вече бе начертана – тренировки и състезания. Спортът ме научи на тежка дисциплина, която в момента ми е изключително полезна и в писането. Тенисът ми липсва и отдавна се каня да участвам в любителски състезания, но засега не намирам време.

На четиринайсет години се отказах от професионалния спорт, за да се отдам на образованието си, и заминах за Швейцария.

Учила си в Institut Monte Rosa – едно от най-престижните училища в Европа, основано в далечната 1874 година. С какво ще запомниш времето, прекарано там?

Institut Monte Rosa се намира в Монтрьо. Училището е английско, със строги правила и униформи. В началото ми беше малко странно, тъй като в България по това време нямаше такива училища.

Сградата му е разположена на брега на Женевското езеро и балконът на моята стая гледаше натам. Виждах бреговете на Франция – уникално красиво място. Колко утрини и нощи съм прекарала на този балкон пред тази невероятна гледка – достойна сама по себе си за роман.

Времето, прекарано в Монтрьо, беше изключително важно за съзряването ми. Там преминаха тийнейджърските ми години, бунтувах се, четях и пишех. Често си спомням с носталгия за онова време, за писането посред нощ, за разходките по алеята покрай езерото.

Продължава...

„Ярост“ на Салман Рушди - мащабна и безмилостна трагикомедия в глобализирания свят

Проникновен и екстатичен роман, поредно доказателство за мощта на неговия разказвачески дар

„Ярост“ (Колибри, превод Надежда Розова) е новото предизвикателство на британския писател от индийски произход - мащабна и безмилостна трагикомедия за ужасните и абсурдни сътресения в съвременния глобализиран свят с епицентър Ню Йорк.

Погнат от своята демонична кипяща ярост, милионерът Малик Соланка – индиец от Бомбай, образован в Кеймбридж, университетски преподавател, майстор на кукли – се опитва да предпази своите близки от самия себе си и търси път за бягство. От Лондон в Америка. От семейството към безопасната самота. От необозримо огромния свят към обозримата миниатюра. В епоха на безпрецедентно изобилие обаче, в кулминацията на американското богатство и могъщество, той попада сред взривната енергия на още по-унищожителна и повсеместна ярост и е принуден да опознае болезнено себе си и другите.

Салман Рушди е ненадминат в изкуството да внушава свои версии за действителността. Името му нашумя с публикуването на романа „Среднощни деца“, за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през 1981 г. Осем години по-късно неговите „Сатанински строфи“ предизвикаха гневна реакция в ислямския свят, иранският аятолах заклейми Рушди като „вероотстъпник“ и издаде прословутата фетва - религиозна смъртна присъда. През 2007 г. британската кралица удостои писателя с рицарско звание за приноса му към литературата.

Стилът на Салман Рушди изобилства от исторически мистификации и препратки към митологията, а темата за съжителството на Изтока и Запада минава като нишка през всичките му произведения. У нас са издадени още „Земята под нейните нозе”, „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи”, „Харун и морето от приказки”, „Срам”, „Последният дъх на мавъра”.

Професор Малик Соланка, пенсиониран специалист по история на идеите, сприхав майстор на кукли, а след петдесет и петия си рожден ден – целомъдрен и самотен по собствен избор (охулван от мнозина), най-неочаквано откри, че в своите „сребърни години“ преживява златен век. Навън беше дълго и влажно лято – първият горещ сезон от третото хилядолетие, прижуряше и изпотяваше. Градът кипеше от пари. Никога досега цената на жилищата и наемите не се бяха повишавали толкова, а модата не беше толкова на мода. На всеки час отваряха нови ресторанти. Магазини, агенции, галерии се състезаваха да посрещат стремително растящото търсене на все по-луксозни стоки: специален зехтин, тирбушони за по триста долара, джипове „Хамър“ със специални екстри, най-нов антивирусен софтуер, компаньонки, включително близначки и акробатки, видеоинсталации, произведения на ар брют, шалове, леки като перце, изтъкани от мъха под брадичката на застрашен вид планински кози.

Продължава...

Откъс: Човекът с феноменална памет Еймъс Декър по следите на необяснимото

„Обсидиан“ представя новия трилър „Предатели“ на Дейвид Балдачи

Еймъс Декър, бивш полицай, включен в специален екип на ФБР, става свидетел на показно убийство пред централата на Бюрото във Вашингтон. Мъж застрелва жена, след което се самоубива - в „Предатели“ (The Fix), третия роман на Дейвид Балдачи с този герой.

Дори за Декър, човек с феноменална памет и изключителна наблюдателност, убийството си остава необяснимо. Екипът му започва разследване, но не открива никаква връзка между стрелеца Уолтър Дабни, който има успешна консултантска фирма и прекрасно семейство, и жертвата, учителка по математика.

Тъкмо когато Декър тръгва по обещаваща следа, на сцената излиза амбициозната Харпър Браун от Агенцията за военно разузнаване, която също разследва случая, тъй като той засяга националната сигурност.

Уолтър Дабни е бил подизпълнител на секретни проекти и е продавал информация на вражеско разузнаване или още по-зле – на терористична групировка. АВР се опасява, че ще настъпи нов Единайсети септември.

Декър никога не е следвал правилата, още по-малко сега, когато залогът е толкова голям. Той трябва да разреши случая, преди да е станало твърде късно. Следва откъс в превод на Милко Стоименов.

Това по принцип бе едно от най-безопасните места на света. Но не и днес.

В сградата, която носеше името на Джон Едгар Хувър, се намираше централата на ФБР. Тя бе открита официално през 1975 г. и изминалите десетилетия определено не ѝ се бяха отразили добре. В момента Хувър Билдинг представляваше огромен бетонен паралелепипед с напукана фасада, малки прозорци и неработещи тоалетни. Около покрива на сградата дори бе опъната предпазна мрежа, която да улавя откъртилите се парчета бетон, за да не паднат на земята и да убият някого.

Продължава...

Факти и истории от старите вестници

В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята

Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти.

Документалната книга на Антонио Станоев и Григор Николов „Забравени страници за незабравени българи“ (Книгомания) включва откъси за 30 личности, оставили трайна диря в българската история, политика и култура в годините до политикоразделната 1944 година.

Общото между тях е преди всичко вярата в правотата на техните дела, с които дават своята дан за развитието на България. Поради някои особености на народопсихологията ни, те често са ставали обект на присмех, завист и омраза.

Преди повече от 120 години писателят Константин Величков ще се омерзи от родните политически нрави и ще се самопрокуди от родината си. Ана Карима пък ще определи един от основателите на българския социализъм като „полуинтелигент с турско възпитание“. Не само заради това някои от разказите звучат твърде поучително и за съвременниците ни.

Подбрани са издания, излезли преди 1944 г., за да се избегнат наложените идеологически представи след този политически и исторически вододел, който разделил радетелите за България на големи, незначителни и такива, за които трябва да се направи опит да бъдат заличени от паметта на идните поколенията.

Със сигурност тази книга ще провокира да се зададе въпрос: „Защо са подбрани точно тези 30 личности, защото фактите се различават от общоприетите, които знаем за тях?“ А може би така и трябва. Защото една личност с принос в българската история не е, а и не може да бъде оценявана еднозначно. Тя е като живописна картина, в която има светли, неутрални и тъмни цветове, които оформят нейната цялост. А с това се избистря и истината около нея. Дали картината е ярка, или невзрачна преценяваш ти, читателю.

Продължава...

Ювал Ноа Харари: Датизмът е тук

Петко Тодоров

И ще избираме: интелект или съзнание

„В миналото цензурата е функционирала, като е блокирала информационния поток. В XXI в. цензурата функционира, като удавя хората в несъществена информация” – Ювал Ноа Харари в „HOMO DEUS. Кратка история на бъдещето” (Изток-Запад, превод Юлия Гешакова).

Намират му кусури заради привидния парадоксален максимализъм, но внушенията му са точни. Знаем го от „SAPIENS. Кратка история на човечеството”. Макроистория. Сега наднича напред, но не по-малко ценно е, че интерпретира станалото до тук като причина за бъдещето.

Какво се задава – ще го кажат биотехнологиите и изкуственият интелект. Как те ще променят човека и обществото? Доминиращата доктрина на либерализма е осъдена при всички възможни сценарии.

Какво ще я замени – технохуманизъм? Датизъм? „Датизмът твърди, че Вселената се състои от информационни потоци и стойността на всяко явление или субект се определя от неговия принос за обработването на информацията.” Датизмът е вече тук. Води началото си от информатиката и биологията. Новата религия. Застрашава пряко формите на властта и сигурността...

Ноа Харари не си играе на пророчество. Задава въпроси: „Ако погледнем на живота в наистина дългосрочна перспектива, всички проблеми и промени ще бъдат засенчени от три взаимносвързани процеса: 1. Науката все повече се обединява около една всеобхватна догма, според която организмите са алгоритми, а животът – обработка на данни. 2.Интелектът се откъсва от съзнанието. 3. Несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми може би скоро ще ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме.

Тези три процеса повдигат три важни въпроса, които, надявам се, ще останат в съзнанието ви дълго след като сте прочели тази книга: 1. Наистина ли организмите са просто алгоритми, а животът – просто обработка на данни? 2. Кое е по-ценно – интелектът или съзнанието? 3. Какво ще се случи с обществото, политиката и ежедневния живот, когато несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме?”

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 юни - 12 юни

1. Четириевангелие на цар Иван Александър. Пълно фототипно издание. Методиеви книги

2. Борис Акунин. Не се сбогувам. Еднорог

3. Матю Райли. Адският остров. Бард

4. Джонатан Сафран Фоер. Ето ме. Лист

5. Катя Антонова. Принцесешки истории и други необикновени случки. Рибка

Продължава...

Откъс: Катрин Панкол ни праща „Три целувки“

Развръзка на сагата с нейните неуморни Muchachas

„Три целувки“ (Колибри, превод Красимир Петров) предлага окончателна развръзка на добре познатата ни увлекателна и кипяща от живот сага. Съдбите на героите се вият, преплитат се, белязани от заговори, предателства, измами, полуистини, семейни тайни, ала също от надежди, споделени чувства и малки, но тъй важни победи.

Стела се съмнява в любовта на Адриан, който става все по-непроницаем. Елена готви своето отмъщение. Сянката на Рей Валенти още тегне над Сен Шалан. Свръхнадареният Младши разгръща способностите си. Ортанс е на път да осъществи мечтата си във висшата мода. Тук са Жозефин, Зое, Калипсо, Том и редом с тях нови персонажи, чиято роля за развоя на събитията е абсолютно непредвидима. Следва откъс.

Седем и десет. Будилникът звъни. Ръцете на Мики Маус започват да се клатят и закриват циферблата, тъничките му крачка потропват. Get up, get up, гъгне през нос той. Стела тупва Мики по главата, отваря очи.

Веднага ги затваря отново.

Стиска с все сили клепки. Опасност, опасност. Не бива да мърда. Трябва да затаи дъх. Да не докосва с левия лакът възглавницата, десният да стои долепен до хълбока. Да не почесва клепача, който я сърби. Да се преструва на заспала, все едно я няма, все едно че не тя трепери под завивките.

Той се е завърнал.

Топки памук запушват гърлото ѝ. Не е възможно, няма как да се е върнал. Успокой се, всичко е наред. През септември Том постъпи в колежа и всичко мина като по вода, само че вече използва нови думи и нов гел за коса. Адриан работи във „Ферай“, Едмон Куртоа му поверява все повече задачи, въвежда го в управлението, запознава го с пазарите, той вече пътува в чужбина. Неотдавна получи френски, европейски паспорт на името на Адриан Козюлино. „Аз съм гражданин на света“, казва той, стискайки в ръце скъпоценния документ. Купил си е сребристосива вратовръзка, морскосин костюм, бели ризи с италианска яка. А също и дипломатическо куфарче. Леони носи поли на цветя, къси блузки с дантела, прехласва се при вида на синеглав синигер, на отронил се от дървото червен лист, който се рее из въздуха, бродира, обшива с галон поредния пачуърк в ателието.

Продължава...

Шинрин-йоку или изкуството и науката на горското къпане

Тайните на японската горска терапия с лечебните сили на природата

Д-р Цин Ли е доцент в токийския Медицински университет „Ниппон“ и един от водещите световни експерти по горско къпане. Той е вицепрезидент и генерален секретар на Международното общество за природа и горска медицина, президент на Обществото за горска медицина в Япония и един от директорите на Обществото за горска терапия в Япония. Д-р Цин Ли е провел редица изследвания, които демонстрират ефекта на шинрин-йоку върху физическото и емоционалното здраве. В „Шинрин-йоку или изкуството и науката на горското къпане“ (Хермес) той доказва, че прекараното сред природата време понижава кръвното налягане и нивата на стрес и повишава имунитета и настроението.

Какво е шинрин-йоку?

Буквално преведен от японски, изразът означава „горско къпане“ и както се досещате, не става въпрос за това да се изкъпете в горския поток (което всъщност не е никак лоша идея в летните жеги!). Всъщност това е и нещо повече от разходка. Японската практика шинрин-йоку се заключава в това „да се потопиш в атмосферата на гората“ и „да се свържеш с нея посредством петте сетива“. Това е най-лесният начин да постигнем единение с природата и да се възползваме от лечебните й свойства. „Шинрин-йоку е като мост – когато отворим сетивата си, този мост ни свързва с природата.“

Откога и защо се практикува шинрин-йоку?

Въпреки че връзката на човека с природата е в основата на японската култура, практикуването на шинрин-йоку е официално въведено през осемдесетте години на ХХ в. с цел подобряване физическото и психическото здраве на нацията. И макар от древността хората да усещат интуитивно лечебната мощ на природата, именно в Япония за пръв път се прилагат научни методи, за да се установи как дърветата влияят на здравето ни. „Горското къпане“ набира все по-голяма популярност по света през последните години, като става водеща лайфстайл тенденция през 2018 г. Някои британски медии дори обявиха, че този тренд е напът да измести практикуването на йога.

Продължава...

„Никой не знае часа“ – роман за пътя към себе си

Австрийският писател Рене Фройнд предлага завладяваща история за едно необичайно пътуване

В началото на лятото австрийският писател Рене Фройнд прави своя дебют на български език с вълнуващо заглавие. „Никой не знае часа“ (Ентусиаст, превод Жанина Драгостинова), е роман за любовта и приятелството, за едно необичайно пътешествие с неизвестна дестинация и изненадващ край.

Книгата проследява историята на младата журналистка Нора, която току-що е загубила баща си. Сам по себе си този факт е достатъчно тъжен, но това не е всичко: татко ѝ е оставил завещание с необичайна последна воля. За да получи огромна сума като наследство, Нора трябва да загърби приятния си живот в Париж и да се отправи към непознатата Австрия. И там, в ледените Алпи, да разпръсне праха на баща си.

Част от пътуването трябва да се извърши единствено и само пеш и то под контрола на кандидат за нотариус, избран от баща ѝ. Бернхард е педантичен младеж, пълна противоположност на жизнерадостната и спонтанна наследница. У него Нора вижда герой-злодей от научната фантастика, обитаващ вражеска планета.

И двамата не знаят предварително къде отиват и какво ще правят. Всеки ден младата жена получава указания за това – или писмо от баща си, или видео файл, подготвени от него преди смъртта му. Първоначално Нора се чувства като „глупаво момиченце“, но всеки ден от това пътуване носи и на двама им нови познания – за самите тях, за близките им хора, за живота – и разкрива отдавна погребани тайни.

„Рене Фройнд ни предлага забавление, утеха и рафинирана критика на ценностите на нашето време, пише „Винер цайтунг“ за „Никой не знае часа“. А изданието „БукВохе“ определя романа като перфектната книга за уикенда! „Започнеш ли я, не можеш да я оставиш, защото има интересен сюжет, забавна е и съвсем ненатрапчиво подтиква към размисъл.“

„Никой не знае часа“ е разказ за пътешествието, което продължава дълго; в което с всяка следваща крачка човек навлиза в дълбините на собствената си душа. Всъщност, това е история за най-важното пътуване – онова, в което откриваш себе си.

  

Продължава...