Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 септември - 4 октомври

1.  Джойс Каръл Оутс. Блондинка. Бард

 

2. Тед Чанг. Историята на твоя живот и други разкази. Колибри

 

3. Иван Костов. Политиката отвътре. Сиела

4. Тони Николов. Бленувана София. Рива

 

5. Владимир Зарев. Голямата странна градина. Хермес

Продължава...

„България нашир и длъж“ оживява по-красива от всякога

Пътешественикъ и фотограф Иван Панкев, автор на „Планините на България“, се завръща с нов луксозен албум със снимки и 31 пътеписа

С авантюристичното издание на „Планините на България“ пътешественикът и фотограф Иван Панкев преведе читателите през най-високите върхове на всички 42 планини в страната ни и доказа, че няма заснежен хребет или несъществуваща пътека, които да се изпречат на пътя му.

Сега пътеписецът, пропътувал хиляди километри и пет континента, се завръща с нова доза приключенски дух и ни кани да преоткрием „България нашир и длъж“ в новия си луксозен албум с главозамайващи фотографии и 31 маршрута из планини, каньони, пещери, водопади – та чак до морския бряг.

Във втората си книга Иван Панкев слиза от планинските първенци – след кратко посещение на „Покрива на Балканите“ връх Мусала – и отправя поглед към красотата на някои от най-любимите си места из българската природа, скрити във всеки един край по географските ни ширини.

Странстванията му го отвеждат от най-източната до най-западна точка на страната ни, от най-високия връх до широките брегове на северното Черноморие и най-ниската точка у нас, от обезлюдените погранични села до географския център на България.

Какво е чувството да пропътуваш целия български участък на река Дунав – от устието на река Тимок до Силистра – с дървен сал? Къде свършва българският Камино? Къде се намират Малкият и Големият рай у нас? Коя е новата най-западна точка на България и защо дълги години сме си мислели, че това е връх Китка?

В „България нашир и длъж“ Иван Панкев повдига завесата на тези и още много въпроси и насочва интереса на своите читатели към някои по-слабо известни, но все така красиви кътчета на родната ни природа.
Той оборва широко разпространеното мнение, че България е малка „земя като една човешка длан“ и ни припомня, че на територията ни има невероятно многообразие от златисти пясъчни плажове и планини с алпийски характер, пълноводни водопади и бистри езера, мистични мегалитни хилядолетни паметници и артефакти от древни цивилизации.

А невероятните му фотографии съпътстват, оцветяват и вдъхват живот на всеки един от разказите му; запечатват избухнали в златна есен гори, ярки като пожари залези и безброй блещукащи звезди – гледки, които ни припомнят коя е най-голямата награда на пътешественика.

Продължава...

„Съновидение за св. Борис I“ - специално издание за 100-годишнината на Анжел Вагенщайн

Специално илюстровано издание на „Съновидение за св. Борис I“ посвещава издателство „Колибри“ на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн

 

„Съновидение за св. Борис I“ ни представя може би най-драматичната фигура от българското Средновековие. Борис I е владетелят, наложил и с неописуемо насилие, но и със святост и благост, православието и славянската писменост – два държавнически акта, превърнали България в една от най-великите и могъщите държави на своето време. Написан на едновременно старинен и съвременен български език, което му придава особен привкус на старинна хроника, романът „Съновидение за св. Борис I“ остава една от знаковите книги на големия български писател и завинаги заема мястото си в златния фонд на българската литература. Художественият дизайн на корицата е дело на Маглена Константинова.

Роден на 17 октомври 1922 г., Анжел Вагенщайн е творец, зареден с невероятна енергия и изключителна плодовитост. Вагенщайн е създал сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, произведени в девет страни. Автор е на пиеси за възрастни и деца, поставени в България и чужбина. Написал е седем книги, издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. 

 

Книгите от знаменитата трилогия „Петокнижие Исааково”, „Далеч от Толедо” и „Сбогом, Шанхай”, посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война,  са удостоени с престижни национални и международни награди, в това число Европейската награда за литература „Жан Моне“ и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.

Въз основа на „Съновидение за св. Борис I”, един дълбоко емоционален и проникновен текст, е създаден сценарият на емблематичния игрален филм „Борис I” на режисьора Борислав Шаралиев с участието на Стефан Данаилов в ролята на големия български владетел.

Продължава...

Бунтарката Симон дьо Бовоар – в търсене на истината и на любовта

 Как една голяма любов може да се съчетае със стремежа към свобода?

Париж, трийсетте години на миналия век. В „Кафе дьо Фльор“ все по-често се заседява млада жена с искрящосини очи и коси, привързани с увит шал. На масата пред нея лежи купчина бели листа, чакащи да бъдат изписани. Жената се казва Симон дьо Бовоар и прави пореден опит да напише първия си роман. А той все не се получава, защото мислите, които авторката иска да вложи, надхвърлят възможностите на листа. Но Симон не се отказва, тя знае, че е предопределена за революция в литературата.

Въпреки мнението на семейството си и особено на строгия си и традиционалистичен баща, Симон се записва в университета. И точно там тя среща мъжа, предназначен да стане неин партньор в живота: Жан-Пол Сартр, малко по-възрастен от нея, известен в университетската среда със своята харизма и философски идеи. Двамата усещат незабавно привличане, заради общите си културни интереси, но преди всичко заради сходните си виждания за света и любовта, основана на абсолютната свобода и отхвърлянето на всички връзки и ограничения.

Точно този мъж, отсядащ редовно на нейната маса в кафето, дава сили на младата Симон да продължи да пише. Не минават много години преди никому неизвестната любовна двойка от „Кафе дьо Флор“ да взриви света със своите мисли... Заедно Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр формулират философията на екзистенциализма и са в центъра на парижкия бохем.

Новият роман на Каролине Бернард за Симон дьо Бовоар "Жената от Монпарнас" (превод Величка Стефанова) – съвсем подобаващо излиза като част от Колекция „Бунтарки“ на издателство „Емас“. Отдадена на философия, литература и политика, Дьо Бовоар се е превърнала в символ на женския бунт и нейният епохален труд „Вторият пол“ може да се нарече библия на феминисткото движение. Но влиянието на френската писателка надминава и това. Тя вдъхновява поколения жени да търсят свободата, да се впускат в интелектуални начинания и да не правят компромиси със себе си.

Авторката Каролине Бернард („Музата на Виена“, „Фрида Кало и цветовете на живота“, „Рандеву в „Кафе дьо Флор“) улавя с изключителен усет и финес духа на тази неповторима личност и увлекателно ни показва пътя, който е извървяла, за да се утвърди като онази Симон дьо Бовоар, останала завинаги в историята, рамо до рамо с любимия ѝ Жан-Пол Сартр.
 

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 21 септември - 27 септември

1.  Рей Селестин. Убийствен джаз. Кръг

 

2. Мария Петерс. Диригентката. Унискорп

 

3. Харуки Мураками. Сляпа върба, спяща жена. Колибри

4. Димо Райков. Избрани разкази. Българи

 

5. Майкъл Бонд. Падингтън в двореца. Агата А

Продължава...

С Дийн Кунц из научнофантастичен лабиринт в „Нейде другаде“

Книгата съчетава напрегнат трилър с теория, вълнувала физика Стивън Хокинг

Колко паралелни светове ще пребродите, ако разполагате с ключа към всичко? На на неочаквано пътешествие ни отпраща романът „Нейде другаде“ на прочутия американски писател Дийн Кунц. Преводът е на Надя Баева, а хипнотизиращата корица е създадена от Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Историята в „Нейде другаде“ се завихря около теорията за мултивселената – тема, която вълнува известния физик Стивън Хокинг в посмъртния му труд. Въпреки това романът на Кунц е в основата си разказ за природата на любовта, смелостта и способността на човечеството да бъде изключително зло, много добро или по-често – нещо по средата.
 
Джефи Колтрейн води съвсем нормален и спокоен живот с дъщеря си Амити седем години след мистериозното изчезване на майка й Мишел. Но всичко се променя, когато на вратата на дома им се появява Плашилото Ед и им дава мистериозна кутия, която не бива да отварят. Посещението на облечени в черно агенти обаче налага промяна в плана, а в кутията се оказва скрито странно устройство – ключът към всичко, чрез който всеки може да пътува в паралелни светове.

Какво обаче се крие в тези непознати вселени и какви са опасностите, които очакват героите там? Дали от другата страна не живее версия на Мишел? И колко дълго ключът може да остане скрит от опасните агенти?

Дийн Кунц, известен със своите майсторски написани трилъри, ни повежда в научнофантастично приключение с тайни служби, невероятни открития и преплетени човешки съдби, а литературата се оказва спасение, което дебне от всяка страница. „Нейде другаде“ може да се определи като един от шедьоврите на писателя – такъв, какъвто го помним от ранните му творби.

Това е вторият роман на американския писател, който се появява на български с логото на „Кръг“, след издаването на „Очите на мрака“ през 2021 г.

Дийн Кунц (1945) е сред най-популярните писатели на трилъри, а книгите му често съдържат и елементи на ужас, фентъзи, научна фантастика, мистерия или сатира. Жива легенда в жанра, той е написал над 100 романа, 30 от които са бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, а повече от 15 са екранизирани.

Продължава...

Четем нов, пълен превод на „Звездни дневници“ от Станислав Лем

Най-забавният и най-необичайният плод на свръхчовешкото въображение на великия полски фантаст

След „Соларис“, „Свят на ръба“ и „Дневник, намерен във вана“ „Колибри“ отбелязва стогодишнината от рождението на Станислав Лем и с блестящите му сатирични разкази „Звездни дневници” (Колибри, превод Лина Василева, Силвия Борисова, корица Люба Халева) заедно с „Из спомените на Ийон Тихи“, обикновено смятани за част от същия цикъл.

Знаменитият космически пътешественик, капитан на далечно галактическо плаване, ловец на метеорити и комети, неуморим изследовател, открил осемдесет хиляди и три свята, Кавалер на ордените на галактиките и мъглявините разказва на читателите за своите пътешествия и споделя с тях спомените си от годините странстване по най-невъобразимите места във Вселената. Описвайки пътуванията на чудака Ийон Тихи през пространството и времето, Станислав Лем засяга, както във всичките си произведения, различни философски теми – за технологиите, за същността на човешкия интелект, за ограниченията, но и за величието на човешката природа, за мястото на човечеството в мамещите и опасни истински и виртуални космически светове.

В същото време, в „Звездни дневници“ сатирата на Лем, който никога не се отказва от хумористичната трактовка на който и да е сюжет, достига своите върхове – от иронията и самоиронията, през присмеха и подигравката, до пълния абсурд на ситуации и характери, това произведение е може би най-забавният и най-необичайният плод на свръхчовешкото въображение на великия полски фантаст.

Забележителен фантаст, сатирик, хуманист, философ, футуролог, есеист и експериментатор, Станислав Лем (1921-2006) е носител на множество полски и международни награди и е преведен на над 40 езика, включително на български. Романите му „Соларис“, „Едем“, „Сенна хрема“, „Облакът на Магелан“, циклите му за роботите, за Ийон Тихи, за пилота Пиркс са любими на няколко поколения читатели. Наскоро „Колибри“ издаде и „Дневник, намерен във вана“, а навръх 100-годишнината от рождението му излезе първо българско издание на книгата анкета „Свят на ръба“, в която Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски на предела на миналия век и на прага на новото хилядолетие. Следва откъс.

ПРЕДГОВОР

Представяйки на читателите избрани фрагменти от „Звездни дневници“ на Ийон Тихи, издателят не смята да хаби мастило за описване добродетелите на този пътешественик, чието име е известно и в двете чаши на Млечния път. Този прочут звездопроходец, капитан далечно галактоплаване, ловец на метеорити и комети, неуморен изследовател и откривател на осемдесет и три хиляди планети, доктор хонорис кауза на Университетите на Двете мечки, член на Дружеството за защита на малките планети и на много други сдружения, кавалер на Ордена на галактиките и мъглявините – Ийон Тихи – сам ще се представи в своите Дневници, които го нареждат до такива безстрашни мъже от миналото, като Карл Фридрих Йероним барон фон Мюнхаузен, Павел Маслобойников, Лемюъл Гъливер, метр Алкофрибас.
Целите Дневници, събрани в осемдесет и девет тома in quarto с приложенията (звезден речник и сандък с нагледни материали), плюс карта на всички пътешествия се обработват от научен колектив астрогатори и планетници и поради огромната необходима работа по тях няма да бъдат издадени скоро.
Издателят смята за неправилно да крие великите открития на Ийон Тихи от широката публика и затова представя малка част в необработен вид, без подписи, бележки, коментари и речник на космическите изрази.

Продължава...

„Видения от древността“ разкрива пътешественикът Николай Н. Нинов

Авторът на „Повторени сънища”, „Времето гледа с десет очи” и „Намерени от чудесата” се завръща с нова книга за пътешествията си из дивата България

Журналистът и пътешественик Николай Н. Нинов, познат с изданията „Повторени сънища. Фотописи от мистична България”, „Времето гледа с десет очи. Пътеписи от мистична България” и „Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България”, се завръща в книжарниците с  „Видения от древността. Ескизи от мистична България“ –  четвъртата книга от своята поредица с пътеписи, разкриваща някои от най-мистичните кътчета на родината ни и многообразие от скални образувания, мегалити и живи светилища.
Тази поредица е плод на повече от 70 000 км зад волана, 900 часа странстване отвъд пътеките и допир с магичната красота на над 555 обекта, останали извън картите и традиционните пътеводители.
От шеметните каньони на река Вит до тунелите от вклинени риолити на скалния комплекс Кривия камък, трудно откриваемите пътеки до светилищните комплекси край Банско и пещерите край село Мадара, „Видения от древността. Ескизи от мистична България“ разкрива дивата красота и древната мъдрост на малко известни скални образувания у нас.
Воден от напътствията и разказите на местните, Николай Н. Нинов събира поверия и легенди от най-различни краища на България, всяко едно от които разказва фантастични истории от българския фолклор и среща читателите с триглави чудовища, змейове, търсещи спасение невести и много други митични персонажи.

В духа на предходните издания, и тук Николай Нинов е включил GPS индекс на всички споменати обекти и множество цветни фотографии, които да събудят интереса у всеки любител пътешественик.
Едно по-различно пътуване към сърцето на българската природа и древните култури по нашите земи – „Видения от древността“ напомня, че „никой не знае толкова много и толкова древни неща, колкото камъка“ и предлага още любопитни идеи за следващи приключения.
Николай Н. Нинов е журналист, писател, пътешественик. Колегите му го наричат търсач на неоткрити места, любител на древните загадки и тайни. А приятелите – приключенец по дух, с око за скалните вълшебства. През 2012 той печели фотоконкурса на в. „Дневник“ „Спомен от лятото“. Три години по-късно той започва да споделя историите за пътешествията си в книгата „Повторени сънища“. Следва откъс.

Чудно в Чудна

Каньонът с чуклите край Камено поле (98) нашумя достатъчно. Познати са и купените край Бресте (133). За куклите над Реселец (421) по-малко се знае. Но за феномена Кама́рата(416) в местността Чудна между Бресте и Камено поле информация липсва, ако не броим няколко труднооткриваеми кадъра в нета плюс толкова минутки, сбутани в два постни репортажа преди време.
Това – официално.
Неофициално обаче витаят едни откъслечни приказки колко чудно било в Чудна, колко слаба ракия били геотопите в района в сравнение с Чудна, колко венците и пирамидите в Чудна били по́ венци и по́ пирамиди от известните варовици по поречията на Белилката, Ръчене и Искър. И как всички тези обекти биха мог ли да се обединят в геопарк за чудо и приказ, който е редно да се рекламира.

Продължава...

Карин Брюнк Холмквист предлага „Еликсир за потентност“

Комична история за неочакваната поява на желание за промяна

Грабващ, жив и изпълнен с поводи за усмивки, шведският роман „Еликсир за потентност“ от писателката Карин Брюнк Холмквист дебютира у нас под логото на „Ентусиаст“ и в превод на скандинавистката Анюта Качева. Тази хумористична книга, наситена с топли емоции, проследява Елида и Тилда Свенсон в опитите им за успешна търговия с подсилващ потентността продукт.
Карин Брюнк Холмквист, носителка на престижната шведска награда „Piratenpriset“ за 2021 г., е една от най-четените съвременни скандинавски авторки. Темите в нейните истории са универсални и привличат почитатели от цял свят. По естествен начин писателката свързва читателите със съдбата на своите художествени образи, в които човек лесно може да се припознае.
В „Еликсир за потентност“ действието се развива в малкото селце Борбю. Историята разказва за сестрите Елида и Тилда Свенсон и техния живот в къщата, в която са се родили преди повече от седемдесет години. Още оттогава по нея не са правени никакви промени. Също толкова неизменчиво е и ежедневието на старите дами. Това обаче коренно се променя, когато до тях се нанася нов симпатичен съсед.
Запознанството на сестрите с Алвар Клеменс отключва в тях нещо, което са смятали за отдавна изчезнало – желанието за промяна. Жените решават, че е крайно време да внесат подобрения в домашните условия. Но ремонтите не са никак евтини, а спестяванията на Елида и Тилда не са много впечатляващи. Тогава как ще се сдобият с нужните средства?
Скоро сестрите Свенсон забелязват, че съседът им използва някаква чудата отвара, която не само стимулира растежа на градинските му растения, но и засилва размножителните инстинкти в околните животни. След като лично изпробват и установяват ползотворния ефект и върху хора, Елида и Тилда започват съвместен бизнес с еликсир за потентност, който разпространяват по пощата. Ще успеят ли двете жени да се справят с новото си начинание?
В тази забавна история Карин Брюнк Холмквист с топлина и нежност описва какво се случва, когато градът се сблъска с провинцията и старото срещне новото.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 септември - 20 септември

 

1.  Хавиер Сиера. Изгубеният ангел. Хермес

 

2. Стив Бери. Символът Омега. Обсидиан

 

3. Ървин Шоу. Нощна работа. Бард

4. Франсоаз Саган. Чашата преля. Колибри

 

5. Джудита Кампело. Есента и таралежчето. Сиела

Продължава...

Харуки Мураками: „Моите разкази са като меки сенки, които пускам в света“

В сборника с разкази „Сляпа върба, спяща жена“ изкусният майстор на формата Харуки Мураками обхожда целия спектър между сюрреалистичното, магичното и рутинно земното, създавайки истории, които са едновременно поучителни, изненадващи и безмилостно забавни!

„Моите разкази са като меки сенки, които пускам в света, като бледи следи от стъпки, които оставям подире си. Помня точно къде съм оставил всяка една такава следа и как съм се почувствал…“, споделя авторът в предговора към настоящото красиво издание. „Сляпа върба, спяща жена“ (Колибри, превод Надежда Розова) обхваща двайсет и четири разказа – ексцентрични и дръзки, изтъкани от спомени, сънища и фантазии. Разкази, родени от индивидуални представи за опустошително земетресение – зловредни дървета, тайни желания, маймуна престъпник, леден човек, загадъчна празна кутия, безконечни тъмни коридори, – в които героите търсят пътя към своя истински „аз“. Дали по време на сърф ваканция на Хаваите, любовно изгнание в Гърция, случайна среща в Италия, или в желязната хватка на ежедневието, героите на Мураками преодоляват мъчителна скръб, невъзможна любов, споделена доброта и непреодолимо отчуждение между хора, които би трябвало да бъдат най-близки.
Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. „Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборници с разкази като „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че талантът му вирее в различни жанрове. След преизданията на романите „Преследване на дива овца“, „На юг от границата, на запад от слънцето“, „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” неотдавна „Колибри“ издаде сборника с разкази „Първо лице, единствено число“ - стегната, остроумна и магична проза, която е едновременно философска и мистериозна, трогателна и забавна. Настоящият сборник демонстрира по един блестящ начин колко е опасно да се мъчиш да напъхаш пулсиращия живот в еднакви тесни кутийки. Следва предговорът на автора.

Казано най-просто, за мен писането на романи е предизвикателство, а писането на разкази – удоволствие. Да напишеш роман е като да засадиш гора, а да напишеш разказ е като да засадиш градина. Двата процеса се допълват и очертават пълен пейзаж, който много обичам. Зелените корони на дърветата хвърлят приятна сянка, листата шумолят на вятъра, понякога обагрени в искрящо златисто. А в градината се появяват цветни пъпки, пъстри венчелистчета подмамват пчели и пеперуди и напомнят за неусетната смяна на сезоните.

Продължава...

Към дълбините на човешкото подсъзнание с „Инкогнито“ от Дейвид Игълман

Най-популярната книга от известния невроучен излиза в ново издание и разкрива тайния живот на нашия мозък

Естествено е да смятаме, че всички наши мисли, действия и усещания се случват под внимателния контрол на съзнанието ни. Но възможно ли е собственият ни мозък да крие от нас изненадващи тайни и да работи „Инкогнито“?
Световноизвестният невроучен и популяризатор на науката Дейвид Игълман се впуска в шеметно пътешествие из дълбините на човешкото подсъзнание и неговите неподозирани мистерии в най-популярната си книга – „Инкогнито. Тайният живот на мозъка“. Следвайки успеха на „Мозъкът. Това си ти“, „Жива мрежа“ и „Сума“, това забележително издание отново излиза на българския пазар в нов превод от Елена Филипова (Сиела).
Облягайки се на дългогодишните си проучвания и смайващи изследвания в сферата на невронауката, Игълман разглежда удивителния факт, че човешкият мозък ръководи своя собствена мащабна програма, до която нашето съзнание почти няма достъп.
Представена през призмата на интригуващи въпроси, които засягат мозъчните травми, връзките, наркотиците, красотата, изневярата, синестезията, закона, изкуствения интелект, визуалните илюзии, „Инкогнито“ изследва в дълбочина необятния свят, който се крие под повърхността на собственото ни Аз.
Свят, изграден от безброй невронни мрежи, които постоянно се борят помежду си и, без дори да го осъзнаваме, влияят на нещата, които ни привличат, на начина, по който действаме, и на мислите, които имаме.
Защо кракът ни може да се придвижи до педала на спирачката, още преди да осъзнаем опасността пред нас? Защо ни е трудно да пазим тайни? Защо, независимо от това къде може да е насочено вниманието ни, винаги можем да чуем, когато името ни се споменава в разговор? Защо човек се ядосва на себе си? Защо намираме някои хора за по-привлекателни от други?
Революционен в своите идеи, Дейвид Игълман поставя под съмнение всяко едно решение, което мислим, че взимаме съзнателно. С помощта на примери от поп културата, литературни препратки и исторически факти, ученият обяснява как опознаването на несъзнателните части на мозъка ни може да ни помогне да разберем повече за природата на времето, реалността, религията и престъпленията.
Написана по достъпен, увлекателен и провокиращ мисленето начин, „Инкогнито“ е книга, която ще ви накара да погледнете на себе си – и на света – с други очи.

Продължава...

Шедьовър в сянката на Попокатепетъл

Романът „Под вулкана” трябва да се прочете поне два пъти, съветва британският в. „Гардиън”

Романът „Под вулкана” от Малкълм Лоури, нареждан сред шедьоврите на английската литература от ХХ век, радва ценителите с второ издание. Легендарният текст излезе с логото на „Лист” в превода на покойния корифей Спас Николов отпреди 40 години и с корица на художника Станислав Беловски, вдъхновена не само от сюжета, но и от прочутата картина на Ханс Холбайн Млади „Посланиците”.
Действието се развива в градчето Куаунауак, сгушено на поглед от кратерите на Попокатепетъл и Истаксиуатъл в рамките на един-единствен ден през 1938 г. Сенките на двата вулкана и наближаващата война надвисват зловещо и над съдбата на главния герой Джефри Фърмин – бивш британски консул в битка с демоните на душата си, родени от алкохолизма. Бракът му се разпада и в последен опит да го спаси в семейното гнездо се завръща съпругата Ивон. Разказът преплита драматичните съдби на двойката с тези на Хю – полубрат на Джефри, и приятеля му от детинство Жак Ларюел.
Всеки трябва да прочете този шедьовър на английския модернизъм поне два пъти, съветва редакторът на в. „Гардиън” Крис Пауър.
Завършен след близо десетгодишни усилия, „Под вулкана” среща първите си читатели през 1947 г. Продажбите му вървят добре в САЩ, но във Великобритания залежава, а в Канада, където е написана, се продават само два екземпляра до 1949 г.
Част от читателите се затруднява от Фокнъровия поток на съзнанието, а други

боготворят романа тъкмо заради него,
използваните метафори и гората от символи.

Лоури непрекъснато препраща към знакови текстове като „Пуста земя” на Томас Елиът и „Одисей” на Джеймс Джойс, към гръцките митове, индийския епос „Махабхарата”, стиховете на Бодлер, „Моби Дик” от Хърман Мелвил и Шекспировите трагедии. Над всички тях обаче се извисяват „Фауст” на Гьоте, „Доктор Фауст” от Кристофър Марлоу и „Божествената комедия” на Данте.
В „Под вулкана” авторът включва и елементи от собствената си биография – като престоя с първата му съпруга в Мексико, където проблемите му с алкохола се задълбочават.
Репутацията на романа изригва след смъртта на Лоури, застигнала го при неизяснени обстоятелства във вила в Съсекс през 1957 г.
С днешна дата „Под вулкана” е постоянно присъствие в различни класации за най-добрите литературни постижения на ХХ век. Той може да бъде четен като откровено политически, религиозен, мистичен или философски роман. Става дума и за проклятие, и за фашизъм и за любов.

Продължава...