Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 март - 21 март

1.  Вал Макдърмид. 1979. Еднорог

2. Теодора Димова. Не ви познавам. Сиела

 

3. Бойка Асиова. Благ мехлем. Жанет 45

 

4. Искрен Красимиров. Да предадеш Левски. Колибри

 

5. Кантен Гребан. Подарък за мама. Хермес

Продължава...

„Лазар“ от Ларш Кеплер – умопомрачителен трилър със смущаващ обрат

 

Седма среща с инспектор Юна Лина

Популярният писателски тандем Ларш Кеплер провокира феновете на криминални истории с нов смразяващ роман. В „Лазар“ (Ентусиаст, превод Антоанета Дончева-Стаматова), инспектор Юна Лина се изправя пред най-големия си кошмар, който ще отведе читателите на мрачно и заплетено пътешествие в съзнанието на отмъстителен убиец. Заглавието е разпродадено в тираж от над 17 милиона екземпляра по целия свят, а през 2019 г. получава наградата на Storytel за най-добър съспенс в Швеция. Вече се работи и по мащабна екранизация на книгата за Apple TV+, където в главната роля ще се превъплъти магнетичният Том Харди.
След „Хипнотизаторът“, „Договорът „Паганини“, „Свидетел на огъня“, „Пясъчния човек“, „Преследвачът“ и „Ловеца на зайци“ съпрузите Александър и Александра Андорил, стоящи зад псевдонима Ларш Кеплер, представят своята най-сурова история до момента. Авторите разказват най-ударното и емоционално разследване на Юна Лина, което ще накара читателите да затаят дъх. В началото се случва нещо напълно неподозрително, но скоро инспекторът осъзнава, че е изправен пред неудържимо зло.
Най-безмилостните престъпници из цяла Европа започват да умират по ужасяващи начини. Първоначално изглежда, че досегът им с подземния свят най-накрая ги е застигнал, но когато се оказва, че две от жертвите имат връзка с инспектор Юна Лина, става ясно, че убиецът е един. Въпреки това полицията не е склонна да се заеме със случая. Ако мистериозен бдителен гражданин улеснява работата им, защо да застават на пътя му? Юна обаче е убеден, че това не е някой бъдещ герой. Всички тези убийства имат много по-мрачен замисъл.
Отчаян, Юна се обръща за помощ към Сага Бауер. Ако предчувствието му е правилно, тя е единственият човек, който може да му помогне да повали този безскрупулен престъпник. Но Сага се бори със собствени демони, а убиецът знае точно как да ги използва като свое предимство. Той продължава да действа безнаказано и, изглежда, никой не е в безопасност. Когато започва да се насочва към най-близките до Сага и Юна, инспекторът разбира, че това е най-страшният злодей, когото би могъл да си представи.
„Лазар“ поддържа почти непоносимо ниво на напрежение през цялото време и кара читателите да се страхуват, че всеки момент някой ще бъде убит по изключително жесток начин“, споделят от Publishers Weekly. „Почитателите на трилъри не трябва да пропускат този роман.“

Продължава...

Британски изследовател написа „Кратка история на България“

Специалистът по източноевропейска и българска история предлага интригуващ поглед назад към миналото ни

Безпристрастна външна гледна точка с нужната дистанция от собствената история предлага специалистът по източноевропейска и българска история Ричард Крамптън в приносното издание „Кратка история на България (Сиела, превод Веселина Седларска).

В него популярният учен и автор на общо пет книги за България си поставя за цел накратко и обективно да представи най-важните събития, оформили лика на съвременна България.

От историята на българските земи в праисторическите времена, през Средновековна България, България под Османска власт, Освобождението, ролята на България през Втората световна война, престъпленията на комунистическия режим, особеностите на прехода към демокрацията, Крамптън проследява механизмите, довели до приемането на страната ни в НАТО.

С балансиран и богато обоснован поглед над събитията, подходящ за всички читатели, които искат да се задълбочат в българската история, британският изследовател представя една по-различна, интригуваща и много нужна гледна точка назад към миналото ни.

„Кратка история на България поставя в балкански, европейски и световен контекст някои от най-важните за изграждането на българската държава и нация процеси като Възраждането, борбата за национално обединение, конфликтите в Македония. С особено внимание Крамптън подхожда към основните политически движения през XX век и трусовете, през които преминава стабилността на страната.

Изкривени през призмата на различни партии и идеологии, които превръщат историята – и нейните интерпретации – в политическо оръжие, тези събития и до ден днешен предизвикват разпалени полемики и обвинения сред българското общество.

Именно тази поляризация на историята – и желанието едни да бъдат обявявани за жертви, а други за потисници – се опитва да избегне Ричард Крамптън в „Кратка история на България.

А апелът, който той отправя към читателите си, е кратък, но категоричен – да не се използва миналото като оправдание на грешките в настоящето и липсата на ангажираност за тяхното отстраняване. В противен случай погледът към бъдещето би бил невъзможен.

Продължава...

„Трудни любови“ - мощна, всепроникваща, но и някак свенлива и прикрита еротика

По случай 100-годишнината от рождението на гениалния италиански стилист Итало Калвино, „Колибри“ предлага сборник с разкази

Изящният и чудноват стил, оригиналността на въображението, разпалването на фантазията и една симпатична пикантност правят тази книга изключително четивна.
„Трудни любови“ (превод Сава Славчев)  разкрива непозната страна от творчеството на обичания в цял свят италиански класик - той буквално ни замайва с чувствеността на така характерната за сънародниците му мощна, всепроникваща, но и някак свенлива и прикрита еротика от 50-те години на миналия век. Неговите разкази и повести дишат с любовната нега на войника в отпуск, срещнал уж безразличната вдовица във влака, излъчват обожанието към очарователните, понякога дръзки, друг път стеснителни италианки, които за писателя са истинските инициаторки на лудите и страстни любовни перипетии. Оригиналните сюжети следват един подир друг като кадри от класическите италиански филми, завладели света. А прелиствайки „Трудни любови“, читателят неусетно се сеща и за великия Бокачо.
Итало Калвино  (1923-1985) е сред най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Роден е в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Известно време учи аграрно инженерство във Флоренция, завършва литература в Торино. Първия си роман публикува на 24-годишна възраст, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, „Космически комедии". Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973 г. се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“ Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Издадената наскоро от „Колибри“ книга „Паломар“ се отличава с дълбочина, присъща само на великите майстори. А настоящият сборник е още едно свидетелство, че Калвино притежава ерудиция, благородство на духа и необятна изследователска енергия, които го превръщат в писател космополит. Следва откъс.

Из „Приключението на един войник“

В купето на редника от пехотата Томагра влезе висока жена със заоблени форми. Ако се съдеше по роклята и воала ѝ, тя приличаше на вдовица от провинцията: роклята ѝ беше от черна коприна, специално ушита за продължителния траур, но пък по нея висяха някакви неподходящи финтифлюшки, а воалетката обрамчваше лицето ѝ, спускайки се от периферията на старомодна тежка шапка. Имаше и други свободни места и войникът реши, че тя сигурно ще избере някое от тях. Но жената го изненада: независимо че той беше само един прост, грубоват войник от пехотата, тя се насочи точно към неговото място и се настани плътно до тялото му. Сигурно така ѝ е най-удобно да пътува – помисли си редникът, – може би заради течението или за да седи по посока на движението.
Загледа се в пищните ѝ форми – тя имаше стегнато, леко сковано тяло и ако сдържаното ѝ поведение не отвличаше вниманието от щедрите ѝ заоблености, ако не смекчаваше впечатлението на чувственост и не я правеше да изглежда по-сериозна, едва ли човек можеше да ѝ даде повече от трийсет години. Но пък ако се загледаше в лицето – сякаш замръзнало и леко отпуснато, с поглед, изгубен под тежките клепачи и катраненочерните вежди, със строго свитите устни, леко оцветени в дразнещо червен цвят, – щеше да реши, че вече е прехвърлила четиресетте.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 март - 14 март

1.  Георги Милков. Истории от ръчния багаж. Книгомания

2. Жоел Дикер. Случаят „Аляска Сандърс“. Колибри

 

3. Андрей Апостолов. Куба си. Лепанто

 

4. Хенинг Клювер. Италия отвъд клишетата. Ера

 

5. Мери Ричардс, Каролине Бон-Мюлер. Музикално пътешествие. Фют

Продължава...

Отново „Нежна е нощта“... за първи път с български илюстрации

Шедьовърът на Фицджералд – в иконичния превод на Димитри Иванов –  е изрисуван от Дамян Дамянов

Романът на Ф. Скот Фицджералд – „Нежна е нощта“, неговата най-скъпа творба, най-дълго писана и последна в библиографията му, се публикува за първи път на български в луксозен том с илюстрации. Романът апогей на американския писател е рядко срещана изящна проза, която най-сетне получава достойно издание у нас. Екипът на „Кръг“ се доверява на брилянтния превод на Димитри Иванов, направен през 1967-а и останал у нас пълен образец, и на майсторската ръка на художника Дамян Дамянов.
Илюстрациите са чернобели и непринудени, а пищните години от епохата на джаза са видени през трезвия поглед на съвременния човек. Дамянов обяснява за работата си: „Опитах се да скицирам мигове от привидно самоуверения групов портрет на успелите, богати, и изпълнени с амбиция герои на Фицджералд. Тези мъже с безукорно подбрани вратовръзки и жени в блещукащи под звуците на джаза рокли обаче се държат за една сламка, преди да потънат в бездната. Често тя е забодена в поредния от безброй коктейли, водещи до задънената улица на алкохолизма, друг път е сламката на моментното увлечение, което удавникът бърка със спасението на любовта“.

Дамян Дамянов използва техниката на размит в богати нюанси черен акварел. „Тя e характерна както с аскетичност, така и с импулс и несигурност – все щрихи от крехките съдби на героите“, обосновава се художникът. Това е новаторски подход към илюстроването на „Нежна е нощта“, който спомага разгръщането на трагизма на героите.
Романът отразява блясъка и горчивината в живота на своя автор, особено драматичната му връзка с прекрасната и психически неустойчива Зелда. Познавачите на Фицджералд откриват много от нея у образа на главната героиня – крехката, богата наследница Никол Уорън. Също като съпругата на писателя и тя се лекува в психиатрична клиника. Именно там среща талантливия и очарователен доктор Дик Дайвър, за когото се омъжва. Двамата прекарват времето си между Швейцария, Италия и Френската Ривиера, където богатите американци имат навика да почиват през 20-те години на миналия век. Но в съвършения рай на красивите и изискани господин и госпожа Дайвър са посяти семената на разрушението. Техният екзотичен начин на живот лежи на семейното богатство и контактите. А появата на прекрасната млада холивудска актриса Розмари Хойт, която е заслепена от бляскавото семейство, носи със себе си непоправими последици. В „Нежна е нощта“ героите на Фицджералд са изтъкани от противоречия, те са уязвими и несигурни, жертви на собствените си слабости. Това са герои, които не се забравят, защото болезнено приличат на нас.

Продължава...

Откъс: Съдбите на две силни жени се преплитат в „Последната камелия“ на Сара Джио

Романите на Сара Джио са публикувани в над 27 страни и покоряват класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция

 

В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“. На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“, „Винаги“, „Всички цветя в Париж“, „Утринно сияние“, „Бунгалото“ и „С обич от Лондон“.

В „Последната камелия“ (Хермес, превод Дафина Янева-Китанова) Флора обожава цветята и иска да учи ботаника, но се налага да помага в семейната пекарна. Предлагат ѝ да замине за Англия, където да помогне на крадци на цветя като идентифицира рядък вид розова камелия, вероятно скрита в градините на имението на лорд Ливингстън. Флора ще работи като бавачка на четирите деца на благородника и наскоро починалата му съпруга. Тя бързо се привързва към децата и не след дълго възприема имението като свой дом. Междувременно се опитва да изпълни и задачата си, но вместо на камелията, попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления.

Повече от половин век по-късно Адисън вярва, че е изградила живота, за който винаги е мечтала. Тя притежава бизнес с ландшафтен дизайн, омъжена е за очарователния писател Рекс, но тъмното ѝ минало не спира да я преследва. Затова, когато съпругът ѝ предлага да прекарат лятото в наскоро придобито от родителите му имение в английската провинция, тя се съгласява. Адисън обаче не може да се отърси от усещането, че нещо зловещо се е случило там. Докато се опитва да разплете дългогодишната мистерия, тя открива, че съдбата ѝ е преплетена с тази на Флора по неподозиран начин. Следва откъс.

Къщичка в английската провинция
18 април 1803 година

Старата жена стискаше чашата за чай с трепереща ръка. Дишаше тежко, дори не беше измила пръстта под ноктите си. Стоеше наведена над печката в очакване чайникът да заври и гледаше все още кървящата рана на пръста си. Беше се порязала случайно с градинската ножица и сега пръстът ѝ пулсираше под окървавената превръзка. Щеше да се погрижи за това по-късно. Сега трябваше да се съвземе.
Тя наля вода в малкия бял керамичен чайник с пукнатина по ръба и зачака чаените листа да се запарят. Нима беше възможно? Беше видяла разцъфналия цвят съвсем ясно. Бял, с розови връхчета. Мидълбъри Пинк (вид розова камелия. – Б. пр.) – беше сигурна в това. Съпругът ѝ, бог да го прости, се беше грижил за камелията в продължение на двайсет години – пееше ѝ през пролетта, дори завиваше тъмните ѝ изумрудени листа да не замръзнат. Казваше, че е специална. Жената не разбираше цялото това суетене около хилавото дръвче, особено когато трябваше да се орат нивите и да се вадят картофите.
Да можеше да го види сега! Разцъфтяло. Ами ако някой от селото го открие? Не, тя не можеше да го позволи. Това беше неин дълг.

Продължава...

Матилда учи децата на гениални умения

Героинята на Роалд Дал показва ловки трикове за баламосване на възрастните

Хитрини с числа, пакостливи послания, необичайни експерименти и още много забавни трикове разкрива емблематичната Матилда от едноименния роман на Роалд Дал. Най-новото попълнение в колекцията от детски книги на „Ентусиаст“ ще осигури на малките читатели брилянтни идеи, с които да впечатлят своето семейство и приятели. „Матилда: как да бъдеш гений“ излиза с любимите илюстрации на Куентин Блейк, придружени с указания и факти за всеки един трик.
 

Вдъхновена от невероятната история на Разказвач №1 в света, „Матилда: как да бъдеш гений“ (превод Ивайла Пеева, адаптация Яна Аргиропулос) за необикновените умници по цял свят. Текстът е дело на Лорън Холоуейти – британска писателка, която работи в сферата на книгоиздаването за деца от 18 години и е автор на повече от 200 издания. Тя умело съчетава незабравими цитати от оригиналния роман с главозамайващи номера, които ще заредят малки и големи с много усмивки и настроение.

Матилда Уърмуд е гений – мозъкът ѝ кипи и бръмчи от интелигентност. Тя надхитрява отвратителните си родители и дори своята страховита директорка госпожица Трънчбъл. Подтикната от своя убедителен успех, тя споделя своите трикове с останалите деца, които да смаят и изиграят техните близки с научни чудеса, креативност и дяволски умни пакости.
В „Матилда: как да бъдеш гений“ всеки ще открие страхотни фокуси, пъзели, игри, начини за бързо смятане и четене на мисли, та дори и малко магия. И ще разбере повече за небезизвестните персонажи госпожица Хъни, Брус Богтротър и, разбира се, ужасяващата Трънчбъл.
Тази книга чества удивителния ум на Матилда и как тя го използва, за да се опълчи на всесилните възрастни и да приложи великолепните си наказания.

Продължава...

„Живак“ на Димитър Живков оживява и на хартия след над 10 години на сцена

В емблематичната за Северозапада пиеса зад бронята на смеха се крие дълбоко лична история за завръщането към корените

„Живак“, авторският моноспектакъл на Димитър Живков, вече над 10 години успява да потопи зрителите в автентичния дух на Северозапада и да преведе чрез езика на хумора докосващата и дълбока история на мъж, открил, че колкото и да се опитва, човек не може да избяга от корените си.
По случай 250-тото представление на спектакъла историята на непокорния врачанлия Здравко Димитров е разширена и допълнена в едноименния роман „Живак“ от Димитър Живков.
Нищо и никой не може да се опълчи пред изпълнителния директор на „Агро Гард Интернешънъл“ Здравко Димитров. Безскрупулен, хладнокръвен и дяволски изобретателен, той е успял за седем години да изгради цяла империя, на която се подчиняват  фирми, села и дори цели министерства.
Напът да сключи най-важната сделка в живота си, бизнесменът подготвя пищно празненство, на което триумфално да затвърди успеха си пред своите служители и партньори. Победеносната му реч е изпилена до последната дума от асистентката му София и остава само да бъде изречена пред събраните гости.
Но минути преди да излезе на сцената, в огледалото той дочува познат глас и съзира образ, който отдавна е загърбил. Образ, който го приласкава в  прегръдките на сладко-горчиви спомени за един различен живот, в който веселието и смехът са били неизменни спътници на „момчето от село“. Живот, в който любовта си отива така неочаквано, както идва. И сладни подобно на цяла кутия вафли с бела глазура.
Преплитайки интимната изповед на главния герой с колоритния, на места  крайно цветущ език на Северозапада, Димитър Живков успява да създаде пъстър и цветен каламбур от портрети и сюжети, в които смехът измива болката от разочарованията и тъгите на ежедневието.
На езика на литературата той умело надгражда пиесата с ловки, динамични и чудати истории, които допълват образите на така любимите герои и ги рисуват в нови, още по-ярки цветове.
„Живак“ е шеметно забавна история, в която се оглежда истинският български дух – груб, но справедлив. Роман, който ще ви разсмее, но и ще излекува душата ви. И роман, след който с усмивка ще си повтаряте: „Я съм могу див!”
Празнуваме романа на 20 март от 19:00 ч. в City Mark Аrt Center (бул. „Янко Сакъзов“ 30), където самият Димитър Живков заедно с режисьора на пиесата Димитър Стефанов и водещата Милена Янинска ще ви придружат в света на Северозапада.
Входът е свободен, следва откъс.

– А? ДОЙДЕ ЛИ, БАЦЕ, ТИ НА МОЙТО? Ти си мооогу див! Значи я съм могу див! – изрече бавно с уверен глас.
Бизнесменът отвори очи и видя младият Димитров да седи удобно в близкото кресло с разливаща се по лицето му усмивка. Кога и как бе седнал там, не знаеше. Огледалото продължаваше да трепти. Сетне се огледа – намираше се в празно пространство, осветено само от светлината, идваща през рамката на огледалото, и осъзна, че е в него. Колкото и невероятно да беше, виждаше стаята на хотела и своето оживяло отражение през трептящата повърхност. Димитров вдигна ръка и докосна леко лицето си. Усети бръчките по влажното си чело, дори натисна с нокът слепоочието си, като че да се събуди, ако това е сън. Нищо не се промени. Отражението търпеливо го гледаше и се усмихваше, седнало удобно в скъпото кресло, и сякаш му даваше време.
– Не са напрегай да разбереш – не моаш! Не моаш, що мозъко ти а станал на камик, а сръцето ти а напукано куту суа земя у бостан, къде не а видвала вода три недии – отново проговори отражението.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 март - 7 март

1.  Джейн Ханф Корелиц. Сюжетът. Сиела

2. Питър Мей. Безмълвна смърт. Колибри

 

3. Джоя Дилиберто. Коко в хотел Риц. Хермес

 

4. Кристиан Крахт. Империя. Лист

 

5. Трейси Търнър. Това е нашият свят - от Аляска до Амазония. Ерове

Продължава...

„Случаят „Аляска Сандърс“ или поредната главозамайваща история от Жоел Дикер

След като разплетохме „Загадката на стая 622“ един от най-отчетливите гласове на съвременната швейцарска проза ни предлага ново предизвикателство

„Случаят „Аляска Сандърс“ (Колибри, превод Красимир Петров) е поредната главозамайваща история на Жоел Дикер, в която героите разкриват действителната си същност един по един, а на бял свят излизат призраци от миналото, сред които е и самият Хари Куебърт... През април 1999 година мирното градче Маунт Плезънт е разтърсено от вестта за извършено убийство. Тялото на неотдавна заселилата се там Аляска Сандърс е намерено край брега на съседното езеро. Много скоро убиецът е разкрит и следствието приключено, макар финалът му да е белязан от трагичен инцидент. Ала единайсет години по-късно случаят отново изплува. Сержант Пери Гахалоуд от щатската полиция на Ню Хампшър ще започне всичко отначало и с помощта на своя приятел Маркъс Голдман ще стигне до истината. Пътят до нея обаче се оказва осеян с множество лъжливи следи.

Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Дебютният му роман, „Последните дни на нашите бащи”, получава Наградата на женевските писатели през 2010 година. През 2012 г. излиза бестселърът „Истината за случая „Хари Куебърт”, от който са продадени над 3 милиона екземпляра, включително в България. За него Дикер печели последователно Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и Награда „Гонкур” на гимназистите. След феноменалния успех на „Истината за случая „Хари Куебърт” Дикер затвърждава таланта си с блестящата семейна сага „Книга за Балтиморови”. Редувайки майсторски минало и настояще, реално и въображаемо, истинско и мнимо, една интрига с друга, във всеки от романите си Дикер нито за момент не изпуска заплетената нишка на повествованието и държи читателя в напрежение до последната страница. Следва откъс.

ВЕЧЕРТА ПРЕДИ УБИЙСТВОТО
Петък, 2 април 1999 година

Последен я видя жива Луис Джейкъб, собственик на бензиностанцията край път номер 21. Беше 19 и 30, когато той се накани да си тръгва. Обещал бе да заведе жена си на вечеря по случай рождения ѝ ден.
– Сигурна ли си, че нямаш нищо против ти да затвориш? – запита той служителката на касата в магазина зад колонките за гориво.
– Никакъв проблем, господин Джейкъб.
– Благодаря ти, Аляска.

Продължава...

Откъс: Идва „Краят на зимата“ от Яна Станкова

Зимата не е просто сезон за Биляна.
Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат.
Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище – самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси в новия роман на Яна Станкова „Краят на зимата“ (Хермес). Защото е настъпил пределният момент – младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и любовта. Към живота.

Яна Станкова (1980) е завършила славянска филология във Великотърновския университет. През 2019 г. ИК „Хермес“ публикува дебютния ѝ роман „Дневниците на Ая“, награден в литературните конкурси „Южна пролет“ и „Светлоструй“. Следва откъс.

Бащите им били приятели от детство, от една махала. Впоследствие и жените им се харесали. Студентските любови се превърнали в семейства. Когато се родил Йован (кръстен на дядо си от Зайчар), а скоро след това и Биляна, майките им заминали отново да учат и да бъдат близо до мъжете си. Оставили децата на бабите във Враца. А те, добре поддържани четиридесет и няколко годишни жени в разцвета на живота, разхождали децата заедно, водели ги на една и съща площадка и докато внучетата играели, разменяли Burda и Neckermann (тираджиите и моряците от Лом и Видин били тяхната топла връзка с останалия свят), обсъждали рецепти за вкусни ястия, домашни козметични кремове, плетки и кройки от модни списания, както, разбира се, и комшиите от квартала. Минало време, децата поотраснали. Появил се братът на Йово, както и сестрата на Биляна. Малките внуци заели местата на големите, а Йово и Биляна заминали да започнат животите си в различни градове. Биляна – в Търново, Йово – в София. Пътищата им се разделили, но всяко лято се пресичали отново. Така, когато около девет-десетгодишен стоварили Йово на паркинга между блоковете с целия му летен багаж, той видял Биляна на пейката пред нейния вход, скръстила по турски дългите си крака, да чопли семки с едно друго момиче. Загледал се в нея, без да мига и без да диша, изведнъж усетил някаква непозната болка в слабините си, паникьосал се, грабнал две торби и хукнал към входа пред майка си, баща си и малкия си брат.
След няколко лета всички деца на тяхната възраст вече били преобразени. Когато се събрали в средата на юни, всеки оглеждал всекиго с крайчеца на окото, скришом. Момичетата, с онези набъбнали гърдички, момчетата, които час по час оправяли нещо между краката си. Всичките с едни несъразмерно големи зъби... Тогава се радвали на вечерите. Под булото на мрака пак си били онези, по-познатите деца, и можели да общуват по-спокойно помежду си. Но растежът си искал своето и така започнали да играят на подаръци.

Продължава...

„1979“ - пол, сексуалност и политика в смутни години

Разследваща журналистка е героиня на Вал Макдърмид в нова поредица

 Призната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по целия свят, Вал Макдърмид демонстрира класата си с първа книга от нова увлекателна поредица. С нея тя ни връща в недалечното минало, но предразполага към много размисъл за настоящото. За „1979“ (Еднорог, превод Златка Миронова) авторката се осланя на опита си като журналист и засяга теми, свързани с класова принадлежност, пол, сексуалност и политика, на фона на рисковани разследвания за корупция и безредици в Глазгоу в онези смутни години.

Още в началото си 1979-та година разтърсва Шотландия със снежни виелици, стачки и политически вълнения. Но за младата журналистка Али Бърнс всички сътресения са шанс да направи своя мечтан пробив. Али е сред малкото жени в редакцията на популярен вестник и се нуждае от нещо сензационно, за да започнат колегите й най-после да я приемат сериозно. След като обединява сили с начинаещия разследващ журналист Дани Съливан, това може да стане факт.

Дани вече работи по интересна следа, свързана с международни данъчни злоупотреби. Той успява да събере достатъчно доказателства, но има един проблем – не може да пише толкова добре, колкото Али. Тя е готова да му помогне да подготви силен материал, който да привлече вниманието на влиятелните фактори във вестника. Набрала скорост и вдъхновена от първия успех, Али също се готви за нещо голямо.

Една от най-обсъжданите теми в Шотландия по това време е предстоящият референдум за независимост. Мнозина изцяло подкрепят идеята, дори са готови на по-радикални действия. Али се натъква на терористична група, която планира бомбени атентати с помощта на ИРА. Тя обаче има нужда от Дани, който да стане част от групата, за да проследи всичко от първа ръка. Двамата усещат, че с тази история ще бетонират успеха си, но пропускат нещо съществено – забъркват се в опасна игра, защото със своите разкрития си създават могъщи врагове...

С новия си бестселър Вал Макдърмид ни потапя в опасния свят на журналистическите разследвания, където всяко голямо разкритие може да има фатални последици. Тя пресъздава автентично един от най-турбулентните периоди в британската история. Романът улавя духа на онези времена във всички области на живота и особено на журналистиката, в която жените са пренебрегвани и са жертва на ширещия се с пълни сили сексизъм.

Продължава...