page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 12 септември - 18 септември

18.9.18

1. Джефри Дивър. Имитаторът. Ера

2. Джон льо Каре. Шпионско наследство. Колибри

3. Стив Бери. Офицер и пешка. Обсидиан.

4. Роалд Дал. Момчето пораства. Приключения в Африка. Ентусиаст.

5. Стен Дамянов. Просто Спас. Сиела

Продължава...

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

„Тези хиляда живота минаха много бързо, много, много бързо, със скоростта на колите, които карах. Можех да ги преживея само веднъж, без да ги разказвам. Но аз съм ненаситен и от висотата, която дава времето, ми се ще да поема отново по същия път, по-бавно и в обратна посока.”

В „Хиляда живота струват повече от един“ (Колибри, превод Красимир Петров) легендата на френското кино за пръв път нарушава обичайната си дискретност и решава да говори за себе си. Четейки спомените му – като се започне с белязаното от войната детство, училищните премеждия, трудните първи стъпки на актьорското поприще и се стигне до славата и върховете на кариерата - с изненада откриваме, че в живота великият актьор е тъкмо такъв, какъвто сме го виждали на екрана. Искрен, неподправен, безстрашен, щур, винаги готов да достави радост на себе си и на другите.

Белмондо съчетава с лекота популярно и елитарно кино и снима интимни сцени с най-красивите актриси на планетата. Опровергава и редица критици, които отначало виждат в него едва ли не клоун, който се издига на гребена на Новата вълна с До последен дъх на Годар. В рамките на своята впечатляваща кариера, продължила над пет десетилетия, той работи с най-забележителните режисьори на френското кино, в т.ч. Франсоа Трюфо, Клод Шаброл, Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил, Анри Верньой, Клод Льолуш.

Голямото достойнство на тази автобиография, пълна с любопитни епизоди на снимачната площадка и извън нея, е, че някъде между редовете ние сякаш виждаме жестовете и мимиките, сякаш чуваме гласа на оня Белмондо, който от филм на филм учи нас, зрителите, да се наслаждаваме на живота, да бъдем свободни и да не се боим от нищо в името на тази свобода.
Книгата е написана в сътрудничество с Пол Белмондо и Софи Бландиниер.

Не пишете думата „край“ Невъзможно. Немислимо. Предварително знам, че ще се проваля. Ще се изложа. Няма да мога. Прекалено е трудно. Да издържа три часа и половина, без да забравя нито дума. Прави бяха онези, които ме съветваха да се откажа. Тази роля не ми е по силите, прекалено голям залък е за моята уста, ще се задавя и ще стана смешен. Твърде късно е за мен; не съм играл на сцена от 26 години, откакто позорно се отказах от участие в „Замък в Швеция“ на Саган заради филма на Питър Брук Модерато кантабиле.
За мен това беше, все едно да се опитам да направя каскада без каквато и да било предварителна подготовка. Дори не опасно, а направо самоубийствено начинание.
Най-добре беше да се оттегля, да избягам, преди да дойдат моите партньори и да се опитат да ме спрат. В 18 ч. театърът беше все още тих и безлюден с изключение на неколцина техници, които се суетяха около декорите. Грабнах си палтото, напуснах ложата и излязох от театър „Марини“. Скочих във ферарито и се измъкнах от Париж, за да мога да карам на воля с надеждата, че скоростта по правата лента на магистралата ще разсее обзелата ме тревога. Явно паниката се бе оказала по-силна от мен.

Продължава...

Запознайте се с Лара в първия роман на Ния Йотова

Всяка жена е цял един свят. Лара е околосветско пътешествие. Без предварителна програма и с неочаквани приключения

Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки. Лара е от онези жени, които неизменно привличат вниманието на околните и за които се чудиш - те ли предизвикват съдбата, или вселената постоянно поставя на пътя им изпитания и възможности.

„Лара“ (Софтпрес) е първият роман на Ния Йотова. Роман, който може да ви ядоса, да ви зарадва, да ви разсмее, но няма да ви остави безразлични. Ния не крие, че за образа на Лара и останалите герои в романа е черпила вдъхновение от заобикалящия я живот. Подобно на своята героиня, тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст.

Създаден като роман, „Лара“ може да се чете и като дневник на съвременната жена, която иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони дами в света.

Разликата е, че Лара не се срамува, когато някоя от тези роли не ѝ е по мярка, не се примирява с очакванията на другите, и не се извинява, че иска всичко.

„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. И без вина.

Продължава...

„Вратарката и морето“ - роман за деца от всички възрасти

Защо наричат Мария Пар „новата Астрид Линдгрен“. Дългоочакваното продължение на „Вафлено сърце“


Мария Пар, неслучайно определяна като „новата Астрид Линдгрен“, не само спечели най-големите награди за детска литература, но и плени милиони деца с прекрасната история „Вафлено сърце“, разказваща за приятелството на 9-годишните Триле и Лена.

Сега във „Вратарката и морето“ (издателство Изида, превод Росица Цветанова) те са на 12 и се впускат в приключения, които са много по-сериозни и опасни. Двамата влизат в света на възрастните, където има повече отговорности и по-сложни взаимоотношения.

Във „Вратарката и морето“ Мария Пар предлага много повече от това, което сме свикнали да очакваме от нея. Новата й книга е също толкова забавна и докосваща като „Вафлено сърце“, с която много български деца израснаха и обикнаха. Но авторката значително разширява спектъра на познанията и емоциите на младите си читатели, като ги въвежда в света на възрастните, където има повече отговорности и много по-сложни взаимоотношения и чувства.

Лудетината Лена отново въвлича приятеля си Триле в неразумни приключения – като например самоделен сал, който ще се разбие в открито море, или събиране на лакомства насред бушуващ ураган. В класа им се появява и ново момиче – Биргите от Холандия, която поражда в Триле неизпитвани досега чувства.  Той иска да бъде с нея, но се притеснява, че така пренебрегва Лена и дядо си. В същото време над футболната кариера на приятелката му Лена са надвиснали черни облаци. Новият треньор не й дава никакви възможности за изява като вратар и тя решава да се премести в друг отбор, в града.

Героите се натъкват на смъртни опасности в морето, претърпяват инциденти с въздушна пушка, има счупени ръце, злополучен училищен концерт и препратка към Астрид Линдгрен, когато малката сестра на Триле е издигната на пилона с флага. А Лена е не само припряна и егоцентрична, но има възможност и да покаже, че притежава златно сърце (размер XL).

Мария Пар кара и героите, и читателите си да мислят, да се учат и да порастват, като резултат от всичко, през което преминават. Борят се със сериозни проблеми и излизат от тях с по-голямо самочувствие, разбиране и уважение към другите хора.

Продължава...

Тайни и изкушения в „Хотел „Захер“

Йоана Ванчева, ЕМАС

„Кралицата на Виена“ Ана Захер и нейният хотел в романа на Родика Дьонерт
Колекция „Музи“ събира вълнуващи романи за изключителни героини – олицетворяващи новата, еманципирана жена от края на XIX и първата половина на XX век. Жени, чиито живот е бил изпълнен с изкуство, вдъхновявали артисти и самите те изпълнени с вдъхновение. Живот на фона на драматични исторически промени и из улиците на бляскавите метрополии – Париж, Лондон, Берлин…

Тази есен Колекция „Музи“ ни отвежда във Виена  с романа „Хотел „Захер“ (ЕМАС, превод Величка Стефанова) и ни отваря вратите към хотел „Захер“ – една от ярките емблеми на града – и към бурния живот между стените му. А из коридорите на пищната сграда се разпорежда Ана Захер, жената, изградила репутацията на хотела като средище на артисти, аристократи, политици и благодарение на която всяка уважавана сладкарница по света има в менюто си торта „Захер“. Оригиналната рецепта за кулинарния шедьовър също се крие между кориците на книгата.

И днес в сърцето на Виена, точно срещу Националния оперен театър, се издига внушителната сграда на хотел с емблематично име - „Захер“. Построен през втората половина на XIX век, хотелът, собственост на Едуард Захер, сина на създателя на едноименната торта, бързо се превръща в център за срещи на виенския, а и на европейския политически и културен елит. В неговите елегантни апартаменти отсядат държавни глави, звезди от цял свят, а в легендарните дискретни сепарета вечерят император Франц Йозеф, кралица Елизабет II, Херберт фон Караян...

Името „Захер“ е известно на милиони хора по света, но малцина знаят, че блясъкът и престижът на хотела, а и дълговечната слава на прочутата торта, се дължат на една жена – Ана Мария Захер, на нейния финес, безпогрешен вкус, неизчерпаема енергия и здрава ръка...

Годината е 1892-а, градът – Виена, бляскавата столица на една от последните империи в света. В една от най-прочутите ѝ сгради, хотел „Захер“, гасне Едуард Захер, нейният собственик. Кой ще го наследи, кой ще поеме проспериращото предприятие? Синът му е малък, съпругата му е просто жена...

Но не така мисли 33-годишната Ана Мария. Защото тя е огън и пламък, защото е една от „новите“ жени – жена със способности и самочувствие, жена, нехаеща за мястото, отреждано ѝ от старите обществени норми. И през следващите десетилетия хотелът ще стане в нейните ръце марка за елегантност и лукс, един от най-известните в света.

Докато новата господарка обикаля салоните с пура и рояк френски булдози, в хотел „Захер“ отсядат в един и същи ден две новобрачни двойки. Само Съдбата знае какво им е подготвила, какви връзки и тайни ще разтърсят богатите фамилии, от които те произхождат. А двете млади съпруги ще станат едни от предвестничките на новото време за жената – жената, решена да отвоюва своето място в мъжкия свят...

Продължава...

„Просто Спас” от Стен Дамянов или най-киселият заек в историята

17.9.18

Как белият заек с около 70 000 последователи във Фейсбук излезе от социалните мрежи и оживя и на хартия с нова вълнуваща история. Есента върви по мед и зайци с първото книжно издание за легендарния комиксов герой!

Славното приключение на Просто Спас (Just Spas) – комиксовия герой на Стен Дамянов, който завладя социалните мрежи е представено от „Сиела”.

Без значение дали се бори с билетчетата в градския транспорт, преспите по тротоарите, неспирния дъжд или с прищевките на дъщеря си, Спас е винаги готов да помогне на приятел. Дори и това да му коства връщане в родното село, където е вършил безброй пакости.

Спас и неговият благ кум Страхил се отправят на приключение със стария си другар Бори. С Бори на тяхна страна идват и неговият Бог, Националната лотария и четирилистните детелини.

Но достатъчно силни ли са те да ги спасят, когато ситуацията стане наистина… кисела?

Отворете си една кутия от сладолед, пълна, разбира се, със сарми, и се подгответе. Страшни неща могат да се случат в гората.

Сигурно е само едно:  след цветния ви сблъсък с „Просто Спас” няма да може да спрете да се смеете.
       

Продължава...

Юлия Кръстева: Щастието е траурът на нещастието

16.9.18

Петко Тодоров

В разговорната й автобиография

„Медийната империя, която днес е превзета от новите информационни и комуникационни технологии, за добро или зло замести тоталитаризма и нейната власт е страховито ефективна, макар и по различен начин. Нищо не може да се направи по въпроса. У всеки, който влияе на общественото мнение, надушвам ченге в широкия смисъл на думата, готово да манипулира информацията и всичко, свързано с нея, по волята на най-щедрия и с оглед на сдобиване с власт, разбира се” - Юлия Кръстева за медиите в „Пътувам себе си” (Колибри, превод Красимир Кавалджиев) .

Какво се случило, срещи, събития, хора, преживелици, идеи, автори, писане: „... да чета по четири книги наведнъж, да пиша по пет едновременно и да поддържам успоредно по три любовни връзки, да участвам в десет събирания дневно и да пътувам със самолет по четири пъти месечно”.

За българския й 24-годишен живот – като за пред френска публика. Разговорите свършили през юли 2016 г., преди „отварянето” на досието й в ДС, но споделя с присмех, че вече е обвинявана във Франция за агент на КГБ.

„Автобиографиите лъжат, а биографиите преправят”, обяснява тя. Избрала разговора: „между биографичния жанр и психологическото изследване”, според Самюел Док. Той е клиничен психолог, пита я, тя отговаря.

Рядък живот. Премерено, интелектуално суетна и с право. Колцина имат спомени като: „Ролан ни напускаше към 22,30 часа и отиваше да „сваля” край „Сен Жермен”, полудоволен, че се освобождава, полуядосан, че трябва да плаща за „арогантността на загубеняците”. С онази дискретна хомосексуалност, с която го запомних – много различна от агресивно-борбения стил например на Фуко” – за Ролан Барт. Или „Именно Роман Якобсон ме запозна с Ноам Чомски в Масачузетския...”. И т.н.

Но не надменна. И с не едно прозрения като горното. С демонстративната поза на повелител на езика, където, но само в рамките на аристократичния артистизъм, а нейният си го бива, е възможно какво ли не. Неща като че ли между другото като „Щастието е траурът на нещастието”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 септември - 11 септември

11.9.18


1. Нарине Абгарян. Да живееш нататък. Лабиринт

2. Курт Ауст. Невидимото братство. Персей

3. Ник Харкуей. Машина за ангели. Сиела

4. Матю Дж. Съливан. Полунощ в книжарница "Блестящи идеи". Софтпрес

5. Барингтън Барбър. Наръчник по основи на рисуването. Хермес

Продължава...

„Див огън“ се разгаря на Балканите

Втори роман от триптиха на Анчо Калоянов за Април 1876, за войните от 1912–1918 г. и за Девети 1944 г.

Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите „земляци“), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ в Източния Балкан бе доведен „българският Христос“, а в „Див огън“ пак тук от събитията през 1923 г. е изведен „братоубиецът Каин“ (търсен бе и не бе намерен).

Черната вест от Ньой през 1919 г. в Ченге е изпреварена от смъртоносна епидемия по децата. И селото се възправя срещу нея, въоръжено с лечителската сила на изкуството на един зограф по принуда. И със завещания от дедите „див огън“, придобит от триене на дърво о дърво и наричан още „Божи огън“. Читателят държи в ръцете си шепа живи въглени от този огън и от онова време след Ньой, от което ни делят сто години.

Проф. Анчо Калоянов пише художествена проза на високо национално равнище. Дългогодишен преподавател във Великотърновския университет, той е носител на редица литературни награди, сред които „Христо Г. Данов“ за цялостен принос.

Продължава...

С „Липсващото досие” израелецът Дрор Мишани влиза в клуба на големите автори на трилъри

Първа среща с ексцентричния инспектор Авраам
 
„Липсващото досие” (Колибри, превод Красимир Петров) ни запознава с ексцентричния инспектор Авраам, за когото работата в полицията е целият му живот. Той си остава полицай, дори когато не е на служба, и има тайно хоби: да разкрива грешните ходове, които поднасят майсторите на криминалната проза.

И ето че един на пръв поглед банален случай, изчезването на шестнайсетгодишен младеж, поставя на изпитание способностите му. В семейството и в обкръжението на момчето сякаш всички са се наговорили да премълчават или да крият истината, принуждавайки го стъпка по стъпка, от заблуда към заблуда, да се домогва до нея и в края на краищата да я приеме, колкото и болезнена да е тя.

Дрор Мишани е роден през 1975 година в Холон, предградие на Тел Авив, където се развива действието на поредицата романи с главен герой инспектор Авраам. Първият от тях, Липсващото досие, е преведен на повече от 15 езика и печели наградата за най-добър чуждоезичен криминален роман в Швеция, а също наградата на читателите на френското издание „Поен”. 

Интригата се разгръща постепенно, следвайки не ритъма на литературата, а на живия живот, и изправя читателя пред вечния въпрос за невинността и вината, за признанието и разкаянието. До неочакваната развръзка, която идва като гръм от ясно небе.

По мотиви от романа е създаден филмът Fleuve Noir (2018) с участието на Венсан Касел и Ромен Дюри. Режисьор е Ерик Зонка. Следва откъс.

Пред него седеше майка. Поредната.
Третата по време на дежурството му. Първата сякаш беше решила да става майка прекалено рано, но инак си я биваше. Беше с прилепнала бяла тениска, която разкриваше прекрасната гледка на ключиците ѝ. Имаше намерение да подаде жалба, защото набили сина ѝ на излизане от училище. Той търпеливо я изслуша и я отпрати с обещанието да се заеме сериозно със случая. Втората искаше полицейски служители да проследят дъщеря ѝ, за да разберат защо момичето постоянно шепне нещо по телефона, а вечер се заключва в стаята си.

Продължава...

Халед Хосейни отправя „Молитва към морето“ в помощ на страдащите от войни и насилие

10.9.18

Скъпи читатели,

Дълбоко съм трогнат от ентусиазма и подкрепата ви за „Молитва към морето“. Тази книга означава толкова много за мен и с нетърпение очаквам да я споделя с всички вас.
Все пак искам да уточня, че това не е роман, а книга с около 50 красиво илюстровани страници, дело на големия британски художник Дан Уилямс.
Вашата щедра подкрепа за нея е не само много ценна от мен, ное и важна, защото моите приходи от продажбите ще бъдат дарени на Агенцията на ООН за бежанците и  фондация „Халед Хосейни“ в помощ на хората, страдащи от войни и насилие.

Халед

На огрян от луната плаж един баща бди над спящия си син, докато чакат изгрева и лодка, която да ги отведе до спасителен бряг. Той разказва на момченцето за дългите лета на детството си, за каменната къща на дядо му в Сирия, за маслиновите дръвчета и ливадите, осеяни с диви цветя. Бащата си спомня и оживения град Хомс от дните, преди да завалят бомби от небето и войната да принуди хората да бягат. Когато утрото настъпи, те ще предприемат опасно морско пътуване в търсене на нов дом.

Историята в  „Молитва към морето“ (Обсидиан, превод Любомир Николов) е вдъхновена от трагичната съдба на Айлан Кюрди, тригодишното сирийско дете, което през септември 2015 г. се удави в Средиземно море, бягайки със семейството си от войната. През следващата година загинаха още 4176 души, поели по същия път като Айлан. Броят на удавените продължава да расте.

Красиво илюстрираната книга е както за деца, така и за възрастни и се издава в 35 страни. Част от приходите ще бъдат дарени за облекчаване на тежката участ на бежанците по цял свят.
Халед Хосейни е автор на „Ловецът на хвърчила”, „Хиляда сияйни слънца” и „А планините ехтяха”. Неговите романи са продадени в над 55 милиона екземпляра по цял свят. От 2006 г. Хосейни е посланик на добра воля към Агенцията на ООН за бежанците.
Дан Уилямс е известен британски художник, чиито творби са се появявали в „Нешънъл Джиографик”, „Ролинг Стоун” и „Уолстрийт Джърнъл”, както и в много други периодични издания.

Продължава...

Империята на Жан Д’Ормесон

9.9.18

Петко Тодоров

В ерудитската му подигравка с познанието

„Една доста могъща секта от жреци, родом от Сирия, успяла накрая да привиди в речта не само образа, но и самата същност на абсолюта и да слее в един и същ култ, предвестник на монотеизма, Словото и една привилегирована ипостаза на божествената същност” – стои съвсем наукообразно, но е от романа „Славата на империята” на Жан Д’Ормесон (Парадокс, прев. Владимир Сунгарски).

История на 55-годишното властване на император Алексий. Империята му се простира върху Европа, Азия и Северна Африка, той я разширил и укрепил.

Приема се, че романът е повод за избирането на Д’Ормесон във Френската академия през 1973 г. Разказва историята на Алексий и империята му по правилата на историческата наука – с позовавания на извори и историография, с цитиране на светила. Главите са посветени на епизоди, но и на всекидневния живот, науката, културата. Приложени са хронология, библиографски справки, показалец на личности и места, родословно дърво на династията. Но империята е измислена.

Д’Ормесон се забавлява ерудитски на гърба на историография, културология, философия. Разчита на специален вкус към словото: подиграване с всемира, но запазване на равновесие и внушаване на истината през парадоксалния максимализъм. Това последното не върви на българска почва – справка: случаят Свинтила...

Позоваване на измислени автори, цитати на светила от измислени техни съчинения, между изследователите на Алексий споменава и Полин Реаж, авторката на „Историята на О”. На стр. 585 четем: „Безспорно най-големият от историците на Империята написа някъде, че...” с отправка под линия: „Славата на Империята, стр. 585”.

Гъмжило от трафарети, често нелишени от двусмислие: „Алексий да не бил донесъл в Империята нищо друго освен изобретяването на нулата, той пак щял да има неувяхваща слава” – той въвел нулата. Но забранената му любов тече като в античен роман... Д’Ормесон  намига: Не взимайте задължително насериозно познанието и особено неговото изговаряне! И още: То е толкова крехко и безпомощно!

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 29 август - 4 септември

4.9.18

1. Джеймс Патерсън, Ричард Дилало. Магазинът. Сиела

2. Даниъл Силва. Къщата на шпионите. Хермес

3. Харуки Мураками. Изчезването на слона. Колибри

4. Джон Конъли. Той. Прозорец

5. Людмил Вагалински. Детска енциклопедия. История на България. Златно пате

Продължава...