Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 февруари - 17 февруари

1. Даниъл Силва. Колекционера. Хермес

2. Боян Йорданов. Под месечината огромна като тиква. Жанет 45

3. Ели Лозанова. Обаче не стана точно така. Сиела

4. Атле Нес. Едвард Мунк. Изида

5. Габриела Георгиева. Бягство към вкъщи. Така започна всичко

Продължава...

Откъс: „Старецът край морето“ - ново бижу от големия майстор Доменико Старноне

Изтънчен роман за загубата и непокорната памет, за чудото на писането и любовния кипеж 

„Старецът край морето“ (Колибри, превод Паулина Мичева) запознава читателя с Никола Гамура, добре запазен осемдесетгодишен мъж, който всяка сутрин сяда на сгъваемия си стол с лице към есенното море. На плажа е и младата Лу, плъзгаща се към хоризонта с кануто си. Тя е на същата възраст, на която е била майката на Никола, когато баща му се влюбил в нея. Това е началната точка на една изящно разказана история, преплитаща герои и спомени, пробните на малък бутик и кухнята от детството на Никола, където майка му шиела роклите на богатите си клиентки…

Авторът на „Доверие“ и „Връзки“ е създал изненадващо ведра книга за старостта и провала на един писател, опитващ се напразно да улови същината на живота. Духове, въображение, литература: настоящият роман е игра на огледала без отражения, жив организъм, задвижван от деликатна еротика, болезнени спомени и финес.

Роден през 1943 година в Неапол, Доменико Старноне е виден писател, сценарист и журналист, бивш гимназиален учител, един от най-популярните гласове на съвременната италианска литература. Печели наградите „Стрега“ и „Неапол“ през 2001 г. с автобиографичния си роман „Улица Джемито“. Книгите му са вдъхновили много успешни филми и са преведени на повече от трийсет и пет езика. Съществува хипотеза, че именно Доменико Старноне е авторът, който стои зад псевдонима Елена Феранте. Следва откъс.

Отивах на плаж, почти не бях спал заради силния вятър. Колко лесно се пречупва времето и с времето се пречупват коленете, гърбът, всичко. Морето вдигаше много шум, небето се подпираше върху водата с малки сини проблясъци, преследвани от черни облаци. С лявата ръка притисках шапката на главата си, на рамо носех сгъваем стол, през рамо – платнен сак, с дясната ръка се държах за перилото на дървеното стълбище, прорязващо дюните. Мислех си за моите си неща, когато внезапно всичко спря: вятърът, морето, храстите, ударите на сърцето и трепкането на миглите ми, вибрациите на ръждивата бодлива тел, ограждаща частните имоти отляво и отдясно. Смутих се, стори ми се, че отново ми прилошава, и в този миг на дезориентирана

неподвижност единственото нещо, което се движеше, бе фигурка със златисти очертания: не тяло, не въртележка от прах, не трептяща светлина, а присъствие, което пробяга по дървените стъпала и се плъзна върху пясъка малко по-нататък. Помислих си: знам точно какво е това, може би знам и името му, макар все още да нямаше такова.

Продължава...

Алисън Еспак кани на „Сватбата“

Смях, сълзи и приятелство в една от най-четените книги през последните две години в световен мащаб 

Вдигаме тост за добрата литература и ставаме гости на „Сватбата“ – една от най-четените книги през последните две години в световен мащаб вече може да бъде открита и на български език. 

Носител на наградата на читателите на Goodreads за „Най-добра художествена литература“ за 2024 г., „Сватбата“ (Сиела, превод Йолина Найденова) на Алисън Еспак събира над 1 милион рейтинга в платформата и прекарва над 40 седмици в класацията на New York Times. 

В този забавен, утвърждаващ и проницателен роман два коренно различни живота преплитат нишките си, за да докажат, че понякога най-големите случайности могат да ни донесат нова перспектива и вдъхновение. 

Фийби Стоун пристига в луксозния хотел на морския бряг „Корнуол Ин” само с една зелена рокля, която открай време пази „за специален случай”, чифт златисти обувки и глава, пълна с мрачни мисли. Някога тази първа почивка на брега на океана е била нейната мечта за бягство от реалността. 

Ала сега Фийби е разведена, депресирана и без каквато и да е воля за живот. И никога не си е представяла, че ще изживее мечтата си сама. 

Е, не точно сама, а заедно с гостите на огромна и пищна сватба. Изведнъж се оказва, че Фийби е единственият гост на хотела, който не е поканен на „Сватбата“. И докато тя планира да изживее един последен ден, в който да се наслади на стриди, шампанско и джакузи, булката Лайла планира да изживее най-перфектния ден, за който се подготвя от години. 

Лайла е проиграла всеки възможен сценарий за това какво може да се обърка в седмицата на сватбата ѝ. Всеки освен появата на Фийби, която гарантира истинска катастрофа. И когато Лайла се опитва да я предотврати, двете жени откриват, че не са чак толкова различни, колкото са си мислели. А разцъфналото между тях приятелство доказва, че дори и напълно непознат може да ти подаде ръка и да те извади отново на брега – далеч от бурното море. 

Изпълнена с хумор и смелост, с дълбоки послания за тъгата, разочарованието и депресията, „Сватбата“ е слънчева история за най-мрачните моменти от живота на възрастните. Свеж като чаша пенливо вино с гледка към морския залез, в този роман почитателите на книгите на Фредрик Бакман и Емили Хенри ще открият своето щастливо място.  

Алисън Еспак забърква коктейл от емоции с нотки на сълзи, смях и романтика, с който всяка страница е празник на живота и приятелството. Следва откъс.

Приемът за „Добре дошли“

ХОТЕЛЪТ ИЗГЛЕЖДА точно както Фийби си го представяше. Има достолепната осанка на старо куче, което, застанало на ръба на скалата, търпеливо очаква пристигането ѝ. Океанът зад него не се вижда, но Фийби си знае, че е там, така както навремето знаеше, че съпругът ѝ вече се е прибрал и работи на бюрото в кабинета си. 

Защото любовта те свързва с хората и с нещата като с невидима нишка. 

Излиза от таксито и мъж с униформа в цвят бордо се приближава към нея с вежливо, сериозно изражение, което я кара да се почувства по-сигурна. 

– Добър вечер – поздравява мъжът. – Добре дошли в „Корнуол Ин“. Може ли да ви помогна за багажа? 

– Нямам багаж. 

Продължава...

Към хормонален баланс с „Кортизол под контрол“

Постоянна умора. Тревожност без ясна причина. Мозъчна мъгла. Разсеяност, лош сън и килограми, които сякаш отказват да си тръгнат. Често зад всичко това стои един подценяван фактор – хроничният стрес и хормонът, който го управлява: кортизолът.

В „Кортизол под контрол“ (Ера) Марина Райт показва как нарушените стресови механизми влияят върху всяка система в тялото - от енергията и настроението до метаболизма и хормоналния баланс. Вместо бързи решения и изпадане в крайности, тя предлага практичен, щадящ и дългосрочен подход за възстановяване на здравето.

В книгата ще откриете:

• Персонализирани въпросници за разпознаване на хормоналния дисбаланс и проследяване на индивидуалната симптоматика;
• Ключова информация за стреса и механизмът, по който кортизолът управлява настроението, енергията и метаболизма ни. 
• Лесни рецепти за повече енергия и намаляване на стреса;
• Насоки за балансиране на кръвната захар и съвети за работа с нервната система;
• Практически стъпки за по-добър сън, концентрация и устойчивост на стрес.

„Кортизол под контрол“ не е просто книга за хормоните - това е пътеводител към по-спокойно тяло, ясен ум и цялостно здраве.

Марина Райт е австралийска нутриционистка, която комбинира диагностика и холистични подходи, за да подпомага възстановяването на здравето, енергията и спокойствието.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 февруари - 10 февруари

1. Емили Бронте. Брулени хълмове. Лист

2. Захари Карабашлиев. Последният ловец на делфини. Сиела

3. Юнас Юнасон. Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство. Колибри

 

4. Джеферсън Фишър. Следващият разговор. Хермес

5. Приказки за самодиви, змейове и други вълшебни създания. Пан

Продължава...

Откъс: „Старей, без да остаряваш“ - възможно е!

Мнозина все още вярват на широкоразпространената заблуда, че когнитивните ни способности отслабват с напредването на възрастта. Неотдавна откритата истина е далеч по-приемлива и познаването ѝ може да промени целия живот на човек.

Историята разполага с изобилие от примери за великолепни постижения в живота на късна възраст: от Микеланджело през Джузепе Верди до Марта Греъм. „Старей, без да остаряваш“ (Колибри, превод Надя Баева) преобръща преобладаващото в света мнение, че с възрастта способностите на човешкия мозък отслабват. 

Авторите изказват увереност въз основа на много примери от живота и медицински изследвания, че те, напротив, могат да се подобрят. В действителност звучи логично: по-възрастните са натрупали богат опит в живота си, адаптирали са се към много промени, тъй че мисленето им потенциално е по-гъвкаво. 

Разбира се, както тялото има нужда от трениране, за да е силно и в добра форма, според авторите мозъкът също трябва да бъде редовно и целенасочено стимулиран, при което се създават нови и подпомагащи паметта асоциации. 

 

Книгата дава насоки как да се научите да четете по-бързо, как да усвоите техники за подобряване на паметта за имена, факти и цифри, как да постигнете по-добра организация на мислите си и съответно по-голяма креативност, която на свой ред ще ви поведе към успех. Способностите на този невероятен компютър в главата ни, тежащ около 1,6 кг, произлизат от редица взаимовръзки между мозъчните клетки. А те имат безкраен потенциал за растеж.

Антъни Питър „Тони“ Бюзън е английски писател и консултант по обучение. Бюзън дава гласност на идеята за умствена грамотност, проницателно мислене и техника, наричана „картографиране на съзнанието“, вдъхновена от методите, използвани от Леонардо да Винчи, Албърт Айнщайн и Джоузеф Д. Новак.

Реймънд Денис Кийн е английски гросмайстор, организатор на шахматни състезания, журналист и писател. Той печели шампионата по шахмат на Великобритания през 1971 г. и е първият участник от Англия, който постига гросмайсторска степен през 1974 г. Представлява Англия в осем олимпиади по шахмат. Той е написал официалната биография на Тони Бюзън. Следва откъс.

ОСПОРВАНЕ НА КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ ВЯРВАНИЯ 

Неведнъж в продължилото ни десетилетия проучване на великите умове на миналото и настоящето сме бивали смаяни от невероятната сила, ентусиазъм, амбиция и устрем, демонстрирани от хора на възраст, когато е общоприето, че човешките същества би трябвало да забавят скорост. Днес повече от всякога в предишните общества е налице култ към младостта и тенденция да се изхвърлят като непотребен отпадък около 50-годишни (че дори и такива над 40), та да отварят път на младите. 
И все пак всичко изследвано от великите умове, които изучавахме задълбочено, противоречи на тези конвенционални съвременни вярвания. За наше удивление установихме, че работата на великите гении дори се е подобрявала с напредването на възрастта им. Такъв е бил случаят с Гьоте, Шекспир, Бетовен, Микеланджело... В много случаи върховният им шедьовър е бил тяхната последна творба, създадена на преклонна възраст. 

Продължава...

„Вълшебното грозде” на Капка Кънева – приказка, пълна с магия и забавни герои

Изтъкнатата илюстраторка и преподавателка Капка Кънева представи дебютната си авторска книга „Вълшебното грозде“ (Лист), която въвлича читателя в света на приказни истории с изненадващи обрати и запомнящи се герои. 

 

Във „Вълшебното грозде“ читателят среща три беззъби баби, Малкия симпатичен дявол, огромна риба с мустаци, дебели като корабни въжета, и грозде с вълшебни свойства. Книгата засяга теми като остаряването, копнежа по младостта и, разбира се, любовта. 

 

Историята е посветена на Яна – дъщерята на авторката. Тя е написана във време, когато миенето на зъби е особено важно, а това намира своето отражение в образите на трите баби – всяка с различна „зъбна история“. Така приказката постига въздействието си едновременно чрез хумор и нежност. 

 

Визуалната част на книгата също преминава през дълга еволюция. Първоначалната идея за изцяло хартиени обекти постепенно се допълва от още един ключов елемент – светлината. 

 

През последните години Капка Кънева експериментира активно с изкуствено осветление в илюстрациите си, използвайки комбинации от различни светлинни източници, които променят пространството и придават на образите нова дълбочина и настроение.

Продължава...

Артуро Перес-Реверте отново ни отвежда в свят на приключения по море, война и морални избори

 „Островът на спящата жена“ – напрегнат и въздействащ роман за сражения и любов в Егейско море през 1937 г.

Сред многото острови в Егейско море има един, познат като Островът на спящата жена. В романа на Артуро Перес-Реверти „Островът на спящата жена“ (Еднорог, превод Веселка Ненкова) морякът от търговския флот Мигел Хордан Кириазис се отправя натам по поръчение на франкистите, начело на група наемници със съмнително минало. 

Гражданската война в Испания е в разгара си, а Съветският съюз снабдява републиканците с боеприпаси и снаряжение.

Новоизпеченият капитан Кириазис трябва да оглави тайни бойни операции срещу корабите, пренасящи оръжие за републиката – без официална подкрепа и без право на грешка. Островът, предоставен за база на операциите от своя собственик, бързо се превръща не само в стратегическа точка, но и в сцена на морални и лични изпитания.

Въвлечен в сложните отношения между собственика на острова и неговата прелъстителна и загадъчна съпруга, лутащ се между предателства и безмилостни идеологии, капитан Кириазис – пират по неволя – се изправя пред дилеми, които надхвърлят военната стратегия. Събитията го принуждават да разчита единствено на своя морален компас – както в сраженията, така и в любовта.

Критиката определя романа като произведение, в което Перес-Реверте съчетава класическия дух на приключенската литература с модерна психологическа чувствителност и ясно изразен морален хоризонт. Според El País това е „вълнуващ роман за приключения, любов и война, разказан с характерното за Перес-Реверте майсторство“.

Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена, Испания, през 1951 г. В продължение на двайсет и една години работи като военен кореспондент и отразява осемнайсет въоръжени конфликта за вестниците и телевизията.

Книгите му са преведени на четиридесет езика и продадени в над двайсет и седем милионен тираж по света, екранизирани и адаптирани за телевизията. Сега той посвещава времето си на литературата, морето и ветроходството. Член е на Испанската кралска академия и на Френската асоциация на писателите-маринисти.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 януари - 3 февруари

 

1. Джак Кар. В кръвта. Бард

2. Агата Кристи. Седемте циферблата. Ера 

3. Артуро Перес-Реверте. Островът на спящата жена. Еднорог

 

4. Джулиан Барнс. Отпътуване. Обсидиан

5. 100 любопитни неща. Музиката. Фют

Продължава...

Когато настъпи „Часът на хищниците“

Джулиано да Емполи представя суров коментар за съвременната геополитика и разпадащия се световен ред

След успеха на „Магьосника от Кремъл“, чиято екранизация е вече по кината, италиано-швейцарският писател Джулиано да Емполи се завръща с нова книга за тревожните промени в международната политика. 

„Часът на хищниците“ (Ентусиаст, превод Силвия Колева) е навременен анализ за възхода на автократичните режими, упадъка на традиционната дипломация и нарастващото влияние на технологичните магнати, в който са преплетени блестящи исторически аналогии от времето на Николо Макиавели.

Джулиано да Емполи завършва право в университета „Ла Сапиенца“ в Рим, а по-късно придобива магистърска степен по политология. През годините работи като журналист, редактор, заместник-кмет на Флоренция, съветник на италианския министър-председател Матео Ренци и преподавател в Института по политически науки в Париж. За писателския си дебют „Магьосника от Кремъл“ авторът получава Голямата награда за роман на Френската академия и се нарежда сред четиримата финалисти на престижното отличие „Гонкур“.

Новата му книга „Часът на хищниците“ се уповава именно на богатия му професионален опит, като изследва динамиката на политическите сили с прозорлив и хладнокръвен поглед. Писателят води читателите от другата страна на завесата, където властта се придобива чрез рисковани и театрални действия, където безскрупулни автократи целят максимален хаос, където господарите на технологиите вече обитават друга реалност и където изкуственият интелект се оказва неконтролируем.

„Джулиано да Емполи е хроникьорът на нашите трудни времена“, отбелязват от „Le Monde“. От Ню Йорк до Рияд, от централата на ООН до могъщия Мохамед бин Салман той успява да улови духа на един потъващ в бездната свят и да разкрие ледената завоевателска хватка на друг, който заема мястото му. И днес, когато часът на хищниците е ударил, всичко, което трябва да се уреди, ще се уреди… но с огън и меч.

Продължава...

Книгите лекуват душата в „Книжарницата, над която вишната бди“

Такуя Асакура отвежда към магически светове

Добре дошли в Книжарница „Сакура“  - магическо убежище за любителите на книги, което се появява само по време на краткия сезон на цъфтежа на вишните. Място, скрито от очите на света, пред което се извисява плачеща вишна, управляваща времето и подаряваща чудеса. 

Сгушена сред облак от нежни цветове, тя е пристан за всеки, който носи в сърцето си спотаена тъга, шепот на съжаление или тежестта на миналото. Сред старинния чар на книжарницата и успокояващия аромат на прясно сварено кафе, Сакура - тайнствената млада собственичка, и нейната трицветна котка Кобако, търпеливо очакват пристигането на хора, нуждаещи се от утеха и изцеление. 

Разказана в рамките на четири сезона, историята в „Книжарницата, над която вишната бди“ (Ера) ни среща с различни посетители. Всеки от тях държи книга, която се превръща в мост между миналото и настоящето и води към осъзнаване, приемане и вътрешен мир. Защото в „Сакура” магията живее тихо, готова да обгърне всеки, който се осмели да я потърси.

Такуя Асакура е японски писател, известен със своите завладяващи истории и богати, многопластови образи. Роден е в Сапоро през 1966 г. и е завършил университет в Токио. Творбите му често изследват темите за изцелението и прераждането, а специфичният стил на писане му печели почитатели в много страни. През 2002 г. той става първият носител на голямата награда за криминална литература Kono Mystery ga Sugoi!

Продължава...

Ново издание на „За тиранията: Двадесет урока от XX век“ от Тимъти Снайдър

Книгата, излязла за първи път у нас през 2017 г., става все по-актуална. Провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Дава ценни идеи как да запазим свободата си в несигурните години, които предстоят. 

„За тиранията“ (Обсидиан, превод Кольо Коев) се е задържала впечатляващите 158 седмици в топ 15 класацията на „Ню Йорк Таймс“ на най-продавани заглавия в раздел „Нехудожествена литература“. Тя е първата издадена книга на Снайдър у нас.

Голяма част от властта на авторитаризма е доброволно предоставена. В такива времена хората си представят предварително какво би желало едно по-репресивно управление, след което предлагат подкрепата си, без тя да им е искана. Гражданите, които се адаптират по този начин, учат властта какво би могла да направи.

 

Тази книга ни провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Ако познаваме историята на авторитаризма, ще сме подготвени да реагираме, когато забележим опасни знаци за възраждането му.

Не подсказвайте на тираните докъде могат да стигнат, защото скоро ще е късно да се откажете от необмислените си действия, предупреждава видният историк. Нашите думи и жестове, или тяхното отсъствие, имат голямо значение в политиката.

„Ние, американците, не сме по-мъдри от европейците, които са виждали как демокрацията отстъпва пред фашизма, нацизма или комунизма през ХХ век. Нашето предимство е, че можем да се учим от техния опит. Сега е времето да го направим.“

„Историята и опитът ни разкриват възможните мрачни варианти на нашето бъдеще. Националистът би казал: „това не може да се случи тук”, което е първата крачка към катастрофата. Патриотът би казал, че това може да се случи тук, но той ще го спре.“

Tимъти Дейвид Снайдър (р. 1969) е известен американски историк, професор в Йейлския университет в Ню Хейвън. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Автор е на 15 книги, преведени на 40 езика и отличени с многобройни награди. Гостувал е като лектор и в България. Следва откъс.

Историята и тиранията

Историята не се повтаря, но ни дава уроци. Когато са обсъждали Американската конституция, отците-основатели са се учили от познатата им история. Загрижени, че демократичната република, която са виждали във въображението си, може да рухне, те са размишлявали върху превръщането на античните демокрации и републики в олигархии и империи. Помнели са предупреждението на Аристотел, че неравенството води до нестабилност, и убеждението на Платон, че демагозите експлоатират свободното слово, за да се утвърдят като тирани. Като са основали демократичната република върху правото и законността и са установили система на взаимен контрол на властите и баланс между тях, отците-основатели са се стремели да избегнат злото, което, подобно на античните философи, са наричали тирания.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 21 януари - 27 януари

1. Самюел Бьорк. Бомбаджията. Емас

2. Никълъс Спаркс, М.Найт Шамалан. Остани. Ера 

3. Невяна Троянска. Нирвана за нискотарифни пътешественици. Колибри

 

4. Тим Маршал. Бъдещето на географията. Книгомания

5. Юлия Спиридонова. Кръстьо частен детектив. Къде е бебето. Фют

Продължава...