Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 юни - 15 юни

1. Джефри Арчър. Направи се, че не виждаш. Бард

 

2. Алек Попов. Мисия Туран. Сиела

 

3. Лиза Сий. Чаеното момиче. Изток-Запад

 

4. Елена Феранте. Тягостна любов. Колибри

 

5. Пламен Абаджиев. Споделяме София. Седем мисии за любопитни деца. Парнас

Продължава...

„Хилядолетната битка: Лабиринт“ - от битките на кръстоносците до войната в Сирия

Има и българска следа в новия роман на писателя и пилота Йордан Колев

Новият роман на Йордан Колев „Хилядолетната битка: Лабиринт“ (Книгомания) съчетава в сюжета си две линии: съвременна – с героите Борис и Невена, и тази с перипетиите в мисията на средновековния рицар Ромен де Валоа.
Ромен де Валоа е рицар от Ордена на храма. Годината 1187-а е съдбоносно време за християните в Светите земи след битката при Хатин и падането на Йерусалим. Той трябва да изпълни Завета и да предотврати най-страшното – победата на мюсюлманските орди на Саладин, за да оцелее Вярата. В този исторически роман за Доброто и Злото обаче има и „българска следа“, а събитията от XII столетие ще отекнат в XXI век. Със своя талант на разказвач и ярко въображение Йордан Колев ще ви поведе в лабиринта на „Хилядолетната битка“.
Тамплиерът Ромен де Валоа търпеливо понася жегата и болката от своите рани. За него е без значение, че бялото наметало с кръста не помага кой знае колко срещу палещото слънце, а дебелият гамбезон под ризницата му вече е подгизнал от пот. Жажда мъчи и Бо, любимия му дестриер. Но кон и ездач са се слели в бойна машина, очаквайки сигнала за атака. Датата е 4 юли 1187 година, а вражеските пълчища се предвождат от самия Саладин! Още миг и ще потекат реките от кръв, за да размесят пустинния прахоляк с „все още пулсиращите вътрешности от разпрани търбуси в лепкава каша под нозете на хора и животни“. А звънтенето на мечовете, ятаганите и копията ще се добави към писъците на ранените и на обречените...
 Картината от сражението в началото на „Хилядолетната битка: Лабиринт“ е толкова ярка и наситена с цветове, звуци и миризми, че буквално не оставя избор на читателя – той остава здраво впримчен в събитията отпреди девет века. Но само няколко страници по-късно ще трябва да се пренесе от тогавашна Галилея в днешна България. И да затаи дъх заедно с Невена, надничаща в лаптопа за недовършения роман на любимия си Борис. А бъдещата книга на нейния приятел разказва за същите кръстоносци от първата глава на „Хилядолетната битка: Лабиринт“, строени върху конете си преди кървавото сражение за Хатин. Но дали само това е връзката между двете основни линии в сюжета?
Защо Борис сънува кошмари с отсечени глави, защо се събужда с белег на врата, защо не помни как го е получил? Има ли скрита причина да се интересува още от дете какви са били тамплиерите?
По-нататък ще има още обрати и пресечни точки между епохите. Тайна средновековна мисия ще даде смисъл на живота на единия герой и ще се окаже ключова за другия, а кръстосването на мечовете от чиста литература на исторически фон ще се превърне в подтик за присъединяване към снайперистите в съвременна Сирия...
Но нека да не издаваме всички изненади в новия роман на пилота Йордан Колев, чието име нашумя още след издаването на предишния – „Кацането“ (2019). Тогава писателят Владимир Зарев не пропусна да отбележи качествата на книгата, която „щастливо обединява екшъна с достойнствата на психологическата проза“.
И в „Хилядолетната битка: Лабиринт“ стилът пак е много динамичен, а езикът – цветист и богат; има ги отново и верният усет за драматичното, и прецизността в детайлите. Но авторът вече е по-смел в избора на тема, отдалечавайки се от най-близкото и познатото. По някое време и на героя Борис му се налага да лети със самолет, но това е кратък епизод в наситения с приключения нов роман на Йордан Колев, поредно доказателство за таланта му на роден разказвач.
А за онези, които ще си кажат, че тамплиерите и тайните общества са прекомерно експлоатирана тема, така че едва ли може да се добави нещо интересно по нея, ще поясним – „Хилядолетната битка: Лабиринт“ е поне едно ниво над обичайното впускане в мистиката около Ордена на храма. Тук и „българската следа“ е повече от любопитна подробност, защото става част от чудесната идея на Йордан Колев да ни покаже жестокостта на войната от различни времеви ракурси.
Въпреки че темата дава голяма свобода при вплитането на фантазии и легенди в тъканта на историческите събития, авторът не си е позволил нито за миг да бъде небрежен към описанието на фактите. За всичко, свързано със Средновековието и Изтока, се е съветвал с видния арабист Борис Жогов, а за ездата и поведението на конете – с  доц. Юри Вълев от НСА и други негови колеги. Проверени при специалисти са и всички термини от сферата на оръжията, компютрите, медицината. Така че когато Борис е ранен тежко на финала, читателят получава и обоснована диагноза, и надежда за още по-интересно развитие на сюжета в следващия том от „Хилядолетната битка“. Следва откъс.

Вярата иска кръв

4 юли 1187 година от Христа

Жега. Адска жега…
Най-тежкото наказание беше слънцето. Дори стрелите на неверниците бяха по-малко предизвикателство. Под шлема си той имаше мек и фино изтъкан наглавник, който не му носеше никакво облекчение. Все едно бе нахлупил желязото направо от пещта на ковача! Бялото наметало също не помагаше. Дебелият гамбезон под ризницата му подгизна от пот.
През него се усещаше паренето от всяка брънка метал.
Ромен де Валоа неволно прекара ръка през лицето си в безсмислен опит да намали мъката – очите му смъдяха от солта.
Но само чу звука, когато метална плочка от ръкавицата дрънна в ръба на шлема. Той опита да оближе напуканите си устни, ала подпухналият и удебелен от жаждата език остана залепен за небцето. Зъбите му скърцаха от прахта, но не успя да я изплюе. За последно накваси уста при изгрев-слънце предишния ден, когато източи няколко вмирисани капки от своя мях.

Продължава...

Какви „Навици” има Габриела Манова?

На 16-и юни е премиерата на дебютната стихосбирка

 

Стихосбирката ще представи редакторът ѝ Иван Ланджев, който споделя за книгата:

Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички“ означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника“ пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове.

Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?

Излязла още през есента на 2020 г., ще можем да се отърсим от асоциалните навици на пандемията на 16-и юни от 19 ч. в бар Singles (ул. Сан Стефано 22, срещу БНТ).

 

Габриела Манова е родена през 1995 г. в София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Завършва „Книгоиздаване“, а в момента следва магистратура „Превод“ в Софийски университет.

Работи като редактор за издателство „Просвета“.

Печели първа награда на 36-ото издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.

Първата ѝ стихосбирка “Навици” печели награда “Южна пролет” през 2021 г.

Нейни текстове са публикувани във вестник „Култура“, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Нула 32“, „Под моста“, „Аз чета“ и др. Поддържа личен блог и блог за преводна поезия.

Продължава...

Жоел Дикер като автор и герой в „Загадката на стая 622“

Новият роман на прочутия швейцарец шества из класациите на цяла Европа

„Загадката на стая 622“ (Колибри, превод Красимир Петров) ни пренася в една декемврийска нощ в луксозния хотел „Палас” в Швейцарските Алпи, където е извършено убийство. Въпреки усилията на полицията извършителят така и не е открит. 

 

След време един писател отсяда в същия хотел, без да подозира, че неусетно ще тръгне по полузаличените дири на това престъпление. Писателят е самият Жоел Дикер, автор и герой на своя роман, който този път избира за декор родния град Женева с неговите банки, възхитителни гледки и мнимо спокойствие. 

 

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност, чувство за вина свързват в кълбо от напрегнати отношения героите, всеки от които в една или друга степен е загадка за своето обкръжение и за читателя. Редувайки с присъщото му майсторство минало и настояще, реално и въображаемо, истинско и мнимо, една интрига с друга, Дикер нито за момент не изпуска заплетената нишка на повествованието и в поредица от последователни разкрития ни държи в напрежение до последната страница.

Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Дебютният му роман, „Последните дни на нашите бащи”, получава Наградата на женевските писатели през 2010 година. През 2012 г. излиза бестселърът „Истината за случая „Хари Куебърт”, от който са продадени над 3 милиона екземпляра, включително в България. За него Дикер печели последователно Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и Награда „Гонкур” на гимназистите. След феноменалния успех на „Истината за случая „Хари Куебърт” Дикер затвърждава таланта си с блестящата семейна сага „Книга за Балтиморови”. Следва откъс.

В началото на 2018 година, когато заминах за Вербие и отседнах в „Палас“, прочут хотел в Швейцарските Алпи, изобщо не си представях, че почивката ми ще мине в изясняване на едно престъпление, извършено там преди много години.
Намерението ми бе да си отдъхна след две злощастни събития в личния ми живот. Ала преди да ви разкажа какво се случи през въпросното лято, трябва да върна на онова, което стана причина за цялата тази история: смъртта на моя издател Бернар дьо Фалоа. Бернар дьо Фалоа бе човекът, комуто дължа всичко.
Радвам се на успех и известност благодарение на него.
Наричат ме писател благодарение на него.
Хората четат книгите ми благодарение на него.
Когато се запознахме, все още бях автор без нито една публикувана творба: той ме превърна в писател, четен по целия свят.
С достолепната си осанка Бернар бе един от най-видните френски издатели. За мен той бе учител и преди всичко, въпреки шейсетте години разлика във възрастта, голям приятел.
Бернар почина през януари 2018 година, малко преди да навърши деветдесет и две години, а аз реагирах на смъртта му така, както би постъпил всеки писател: реших да му посветя книга.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 юни - 8 юни

1. Даниъл Силва. Орденът. Хермес

 

2. Никълъс Спаркс. Три седмици с брат ми. Ера

 

3. Нов речник на новите думи в българския език. Наука и изкуство

 

4. Цочо Бояджиев. Философия на фотографията. Изток-Запад

 

5. Аксел Шефлер. Пип и Поузи. Жабче за сън. Фют

Продължава...

„Хитлер и Сталин” от Лорънс Рийс - успореден животопис на двамата най-страховити тирани на XX век

Мащабно и детайлно описание на два режима, лишени от морална сърцевина и обречени на самоунищожение, както и на личностите на върха, оковани в абсолютната си власт над живота и смъртта на милиони

За кратко съюзници в началото на Втората световна война, от лятото на 1941 г. до късната пролет на 1945 г. Адолф Хитлер и Йосиф Сталин се оказват вкопчени в най-мащабното противопоставяне, което светът е виждал. Десетки милиони невинни са пожертвани в името на тоталитарните им идеологии в този сблъсък.

Но до каква степен двамата лидери са формирали времето, в което са живели, и до каква степен това време е формирало тях?

В своето мащабно изследване „Хитлер и Сталин: Тираните и Втората световна война“ (Сиела, превод Марин Загорчев) уважаваният британски историк Лорънс Рийс разглежда основните прилики и разлики между водачите и техните режими през призмата на събитията от Втората световна война.
Базирана на близо 30-годишните проучвания на автора на „Тайните на Втората световна война“,„Холокостът“, „Зловещата харизма на Хитлер“ и др., тази книга проследява детайлно периода 1939–1945 – годините, през които Хитлер и Сталин имат пряко съприкосновение: първо като съюзници, а после не само като противници, но и като лидери на две от най-могъщите армии в историята.

Рийс изгражда убедителен портрет на злото, в който човешкото страдание се използва като политически инструмент и като средство за консолидиране на властта.

„Хитлер и Сталин: Тираните и Втората световна война“ е мащабно и смайващо детайлно описание на два режима, лишени от морална сърцевина и обречени на самоунищожение, както и на личностите на върха, оковани в абсолютната си власт над живота и смъртта на милиони.

Този завладяващ успореден животопис на Хитлер и Сталин в годините на Втората световна война разкрива два звяра, вкопчени в битка на живот и смърт. Лорънс Рийс показва, че Хитлер и Сталин са до голяма степен просто различни лица на едно и също тоталитарно зло – урок, който съвременността трябва да помни. Следва откъс.

Не е лесно да се определи най-трудният месец, който Хитлер преживява във войната. Има много варианти: декември 1941 г. и отстъплението от Москва, февруари 1943 г. и трагедията край Сталинград, юни 1944 г. и съюзническият десант в Нормандия са някои от очевидните кандидати. Но от гледна точка на чист, внезапен натиск – до голяма степен неочакван – юли 1943 г. е може би най-тежкият от всички. Как Хитлер успява да преживее този месец, като съумява да се задържи на власт и да убеди съмишлениците си да продължат борбата, е едно от най-забележителните явления в цялата война.
На 10 юли съюзнически войски дебаркират в Сицилия и изведнъж Хитлер се изправя пред редица нови предизвикателства. Въпреки че вторият фронт, за който настоява Сталин – десантът във Франция, – все още не се е състоял, това със сигурност е, както твърди Чърчил, един вид втори фронт. За първи път американците воюват в Европа и скоро става ясно, че те и техните съюзници печелят. Получават се съобщения, че италиански войници хвърлят оръжие и се предават в плен. Дали и други бързо ще последват примера им? Дали всички италианци ще капитулират?

Продължава...

Ю Несбьо ни кани в „Кралството“

Двама братя. Един малък град. Тайни от миналото ще ги опустошат завинаги...

Многобройните фенове на Ю Несбьо у нас имат повод за радост – вече по книжарниците е новият му роман „Кралството“, както винаги в превод на Ева Кънева и с логото на издателство „Емас“. Норвежецът Ю Несбьо отдавна няма нужда от представяне – книгите му, вече надхвърлили 50 милиона продадени екземпляра, се четат на повече от 50 езика и неговият инспектор Хари Хуле е обичан по цял свят. Този път Кралят на скандинавското криминале ни поднася завладяващ самостоятелен роман, като не се свени да навлезе в дълбоките, непрогледни води на човешката природа с характерната си проницателност. „Кралството“ е многопластов трилър за силата на семейните връзки, за конфликта между дълг и морал, за разрушителната мощ на любовта. Несбьо безмилостно ни поднася обрат след обрат в напрегнатата си история за тайни, прогарящи душата и костващи живота на все повече жертви...

Край селцето Ус се намира планинското стопанство на братята Рой и Карл. „Опгор“, тяхното „кралство“, както навремето го е наричал баща им, е разположено насред дива камениста пустош, в края на лъкатушещ път, зад така наречения Кози завой, толкова остър, че преди седемнайсет години родителите на двамата братя претърпяват злощастен инцидент: кадилакът им излита от пътя и се сгромолясва в дълбоката пропаст. Две години след злополуката Карл, по-малкият брат, заминава за чужбина, бягайки от болезненото минало и провалена любовна връзка. Рой остава в Ус. Работи като автомонтьор, а по-късно става управител на бензиностанция.
     
за поминък. Настъпва обаче внезапно оживление, когато в родното село триумфално се прибира някогашният любимец Карл Опгор. Живял е петнайсет години в Канада, направил е кариера, натрупал е пари и сега си е поставил амбициозната задача да построи спа хотел и да превърне Ус в прочут зимен курорт. Придружава го загадъчната му съпруга Шанън, родом от остров Барбадос.

Появата на Карл разбужда задрямалото селце. Вдъхва надежди, разпалва стари страсти, възпламенява едновремешни чувства. Опиянени от щедрите му обещания, всички жители се включват в грандиозния проект. Не след дълго обаче реалността връхлита незрелия фантазьор. Възникват трудности с финансирането, недоброжелатели разгласяват слухове за близък провал. И на помощ отново се притичва отговорният по-голям брат, свикнал да измъква Карл от неприятностите, в които той редовно се забърква. Рой неведнъж е спасявал кожата на брат си. Ще го направи пак. Кой обаче ще спаси самия него от чувствата, които започва да изпитва към Шанън?

Продължава...

Откъс: Кой ще оцелее след „Стажът“?

Дебютният роман на Ради Георгиев с премиера на 15 юни
    
„Ентусиаст“ представя дебютния роман на едно от най-новите имена в българската литература Ради Георгиев. „Стажът“, който привлече вниманието на читателите още преди излизането си, е история за пътя към успеха, за свирепия свят на шоубизнеса и за това в какво се превръща една мечта, когато си готов да я постигнеш на всяка цена.
Ради Георгиев се занимава с PR и маркетинг вече 17 години. Започва кариерата си в голяма рекламна агенция, работил е в телевизии като маркетинг директор, а от 7 години е съсобственик на PR агенция, която работи в сферата на културата, образованието и шоубизнеса.
В първата си книга Ради представя света на публичните комуникации такъв, какъвто той го вижда. Макар написаното да е художествена измислица, много от историите в „Стажът“ са вдъхновени от реални събития.
Мечтата на Димитър, главния герой в романа, е да работи в сферата на рекламата и масовата комуникация. Тя се сбъдва, когато Митко получава шанс да стажува в най-голямата PR агенция в света. Скоро той успява да се издигне и се сблъсква със света на комуникацията. Бързо осъзнава каква сила е тя и колко опасна може да бъде. Всичко това преобръща живота му и единствено от него зависи дали ще съумее да се съхрани, или ще потъне.
Според журналиста Стойчо Керев „Стажът“ е задължителен роман за всеки, който иска да се занимава с медии. А режисьорът Стефан Командарев споделя: „Добрата книга е приятел, който те хваща за ръка и те води в непознат и интересен свят. „Стажът“ прави точно това – чете се на един дъх, с човешките си истории и вълнуващи персонажи те потапя във вселената на медиите и пиар агенциите. Истинска находка!“
Официалната премиера на книгата е на 15 юни от 19:00 ч. в Kino Cabana. Водещ на събитието ще бъде Борислав Чучков, а любима звезда от родната музикална сцена ще е гост изненада. Следва откъс.

Аулата беше препълнена, студентите трескаво търсеха места за сядане, бутаха се едни други, говореха къде на висок тон, къде шушнеха, напрежението се усещаше навсякъде. Тракаха токчета, чуваха се викове, едни сядаха, но после се местеха, други пазеха места за приятели, а трети изобщо нямаха идея къде се намират. Спокоен беше единствено професорът. За поредна година той наблюдаваше суматохата за изпита си, за поредна година знаеше, че с повече от половината ще се види наесен, за поредна година се забавляваше да гледа изтерзаните студенти. Цялото това лутане, цялата тази истерия, постоянното коментиране на неговия изпит из университета го караха да се чувства горд. „Нека се потят сега, нека им е трудно, то това ги очаква. Животът не е лесен“, обичаше да казва професорът. За жалост в неговия живот нямаше много място за радост, затова и изпитът така го зареждаше, и точно по тази причина всяка година ставаше все по-трудно да се вземе. Професор Иванов беше несполучил в професията, беше опитвал да работи като пиар специалист, но и на трите места го уволняваха с един и същ мотив: „Много знае на теория, но на практика е друго“, беше заключила последната му шефка. В университета го уважаваха, но не го харесваха. Държаха го само защото наистина знаеше много за теорията, а и придаваше сложност на специалността „Масови комуникации“, в която повечето изпити се взимаха в кафето или по коридорите. Затова и изпитът по „Теория на комуникациите“ се определяше като най-важния и всеки студент знаеше, че вземе ли него, то все едно е взел дипломата си. Малко бяха тези, които успяваха от първия път, дори не малко, а направо единици. Да те скъсат по „теория“, се беше превърнало в най-нормалното нещо за желаещите да са пиар специалисти, но и нямаха много избор.

Продължава...

Великият „Херцог” вече и у нас

Романът на Сол Белоу е в Топ 100 на сп. „Тайм”, излиза на български език 57 години след написването си

„Херцог” – един от великите романи на нобеловия лауреат Сол Белоу, излиза за първи път в България 57 години след написването си. Книгата е третото му произведение в каталога на издателство „Лист” след „Приключенията на Оги Марч” и „Равелщайн”. Преводът е на Боряна Даракчиева. 

Героят на романа Моузес Херцог преживява криза на средната възраст. Кариерата му на писател и университетски преподавател е провалена, носи на гърба си товара от два развода и съжалението, че децата му – по едно от бившите съпруги – са отраснали без него. В момента е на 47 години и бяга от сериозно обвързване, макар да се радва на ласките на жизнената Рамона.
Голяма част от времето му минава в самовглъбяване и съчиняване на писма до кого ли не – приятели, семейство, президенти, исторически фигури. Сред получателите са индийският философ Ачаря Виноба Бхаве и банковият обирджия Уили Актьора. В коресподенцията си Херцог разисква важни обществени въпроси, но така и не получава отговор, защото никога не изпраща писмата. Някои от адресатите дори са мъртъвци.

Общата нишка в писмата е разочарованито на 47-годишния мъж – от грешките и думите на другите или пък за начина, по който той самият е предизвикал разочарование у някого.
Романът, който е изтъкан от ирония и самоиронията на Сол Белоу, преплита сюжета с непрекъснати препратки към религията, историята и политиката. „Херцог” излиза за първи път в САЩ през 1964-а и на следващата година носи на автора си Националната награда за литература. През 2005 г. пък списание „Тайм” го включи в класацията си на стоте най-добри романа.
Централната тема на повествованието са връзките на Моузес Херцог не само с жените и приятелите, но и с обществото и самия себе си. 

 

Началото на романа е обещаващо: „Дори да съм откачил, на мен не ми пречи, помисли си Моузес Херцог.

Продължава...

Кучешката гледна точка на Пол Остър

Петко Тодоров

 

Хората са лоши, докато не се убедим в противното

„Кучето притежава приблизително двеста и двайсет милиона рецептора за обоняние, докато човек има само пет милиона, и при такава голяма разлика логично е да приемем, че светът, възприет от едно куче, е много по-различен от този, възприет от човека... Човек разтваря сутрешния вестник и разбира какви ги вършат неговите себеподобни; кучето прави същото с носа си, като души дървета, улични стълбове и пожарни кранове, за да научи всичко за местното кучешко население... Ако кучетата не изпитваха влечение към старите картини и струнните квартети, кой може да каже дали пък нямаше да реагират на изкуство, основано на усещането за мирис? Защо да няма обонятелно изкуство? Защо да няма изкуство за кучета, което пресъздава света от кучешка гледна точка?”, разсъждава Уили в „Тимбукту” на Пол Остър (Колибри, превод Иглика Василева). 

 

Абсолютно пиянска логика. Схваща се като такава само от общувал отблизо с абсолютно впиянчен.

Уили за себе си: „Аз винаги съм бил сбъркан човек, същество, разкъсвано от противоречия и несъвместимости, жертва на разнопосочни влечения”. На 45 е, поет и фантазьор, провален житейски, стигнал до дъното като младеж с наркотици, сменил ги с алкохол. Скита из Щатите, в последните 7 години в компанията на господин Боунс. Господин Боунс е куче помияр по произход. 

 

Романът е разказ от гледната точка на Боунс... Заглавието: „Това е мястото, където отиват хората, когато умрат. Щом душата ти се отдели от тялото, погребват тялото в земята, а душата ти литва към отвъдното. През последните няколко седмици Уили непрекъснато говореше за това и сега в кучешкия ум нямаше никакво съмнение, че оня свят действително съществува. Наричаше се Тимбукту”. Магнитче за писателския слух: в Мали има старинен град Тимбукту; „Остров Тамбукту” е много четен на времето юношески приключенски роман на Марко Марчевски.

Уили посвещава три и половина месеца за изобретяване на кучешка симфония, основана върху концепция за обонянието. По пътя си към Тимбукту и притесненията на господин Боунс са дали и там ще са заедно... Но когато той остава сам и е на границата между живота и смъртта, инстинктът го връща към първото. За да попадне в новобогаташко семейство и да битува по обратния на скитническо мизерния си живот с Уили. Но с кучешките предубеждения и комплекси, които не му обещават  добро... 

 

„Най-четивният роман на Пол Остър до този момент”, четем на задната корица и то не е откритие на българския издател. Остър не е най-нечетивният американски писател от свръхчетивния Хемингуей насам. Изчистено от засуканите му сюжети и интриги и как иначе – те са невъзможни в разказ от кучешка гледна точка. Но това е белетристичната организираност на Пол Остър. Най-малкото – че такъв сюжет провокира лигаво изпълнение – и в интимността между Уили и господин Боунс, и в последвалите премеждия на помияра, и в богаташкото семейство. Остър удържа височината на летвата.

Екзистенциален роман, ако е нужно уточнение. Човешкият живот проглежда през кучешкия, както е обикновено в кучешките сюжети. Излишен схематизъм е да вкарваме в уравнение асоциалния скитник и поет, от едната му страна, и буржоазно щастливия пейзаж на онова семейство – от другата. Кучешката гледна точка е литературен отговор на друга гледна точка. 

 

Почти неуловимата убогост ще изкуси ентусиастите-любители и войнстващи защитници на „четирите лапи” да признаят романа за свое четиво. Нека, но Остър разиграва отношения между четириного и двуноги, които в рамките на двуногите щяха да са подозрително екстремни. И които, задължително промушени през гледната точка на господин Боунс, закръглят кучешката максима като човешка: „хората са лоши, докато не се убедим в добрите им намерения”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 май - 1 юни

1. Ю Несбьо. Кралството. Емас

 

2. Луиз Пени. Къщи от стъкло. Софтпрес

 

3. Лиза Сий. Чаеното момиче. Изток-Запад

 

4. Санджай Гупта. Будният ум. Обсидиан

 

5. В.Сутеев. Приказки и картинки. Миранда

Продължава...

„Орденът“ на Даниъл Силва - един забравен ръкопис може да спаси света от хилядолетна омраза

Силва отново напомня на читателите защо е един от най-талантливите писатели на нашето време с най-новия си роман... Динамичен трилър, който не може да оставите до последната страница

Когато папа Павел VII умира, на католиците по света е съобщено, че инфаркт е покосил Светия отец в съня му. Личният му секретар – архиепископ Луиджи Донати, обаче има основателни причини да подозира, че той е бил убит. Едната от тях е, че писмото, което папата е пишел същата вечер, е изчезнало заедно с книга, имаща силата да сложи край на хилядолетна убийствена омраза. И двете са били предназначени за Габриел Алон - в „Орденът“ на Даниъл Силва (Хермес, превод Коста Сивов).
Докато кардиналите се събират в Рим за началото на конклава, Габриел се впуска в отчаяно търсене на доказателства за убийството на стария му приятел. Всички следи водят до Ордена на света Елена и отдавна изгубеното Евангелие на Пилат. Неговото търсене ще го отведе от Понте Векио във Флоренция, през манастир в Асизи, до Тайните архиви на Ватикана. И накрая до Сикстинската капела, където ще бъде свидетел на ритуал, който малцина външни хора са виждали – свещеното предаване на ключовете на свети Петър на новоизбрания папа.

Даниъл Силва е носител на награди и първи в класацията на автори на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, сред които „Невероятният шпионин“, „Знакът на убиеца“, „Време за убиване“, „Художникът убиец“, „Английският убиец“, „Изповедникът“, „Смърт във Виена“, „Принцът на огъня“, „Пратеникът“, „Агентът“, „Московска афера“, „Предателят“, „Аферата Рембранд“, „Портретът на един шпионин“, „Падналият ангел“, „Английското момиче“, „Крадецът“, „Английският шпионин“, „Черната вдовица“, „Къщата на шпионите“, „Другата жена“ и „Новото момиче“.

Той е най-известен с дългогодишната си серия трилъри, в които главен герой е шпионинът и реставратор на произведения на изкуството Габриел Алон. Книгите на Силва получават високи оценки от критиците по цял свят и са преведени на повече от трийсет езика. Той живее във Флорида със съпругата си, телевизионната журналистка Джейми Гангъл, и техните близнаци – Лили и Николас. Следва откъс.

Позвъниха му в 23,42 часа. Луиджи Донати се поколеба, преди да вдигне. Номерът на дисплея на telefonino беше на Албанезе. Причината да му звъни в този късен час можеше да бъде само една.
– Къде сте, Ваше Високопреосвещенство?
– Извън стените.
– Ах, да. Днес е четвъртък, нали?
– Някакъв проблем ли има?
– По-добре да не говорим по телефона. Човек не знае кой може да подслушва.
Нощта беше влажна и студена. Донати бе облечен в черен свещенически костюм с бяла якичка, а не с пищното расо с пурпурен кант, което носеха хората с неговия ранг в Апостолическия дворец. Той беше архиепископ и служеше като личен секретар на Негово Светейшество папа Павел VII. Беше висок и слаб мъж, с гъста черна коса и черти на филмова звезда. Наскоро отпразнува шейсет и третия си рожден ден. Възрастта не се отразяваше на приятния му външен вид. Неотдавна списание „Венити Феър“ го нарече Сладкия Луиджи. Статията му донесе много унижения в изпълнения с интриги свят на Курията. Все пак, предвид заслужената репутация на Донати като безмилостен човек, никой не посмя да му каже нещо в очите. Никой освен Светия отец, който не спираше да се шегува по този повод.

Продължава...

„Просто Маса“ - самотният самурай с руска душа

„Обичам Маса и много му симпатизирам, дори повече отколкото на Ераст Фандорин. С него ми е по-комфортно и забавно. Интересни са ми именно такива персонажи, които надскачат себе си и правят неща, които трябва да прави един истински герой.” Борис Акунин

Познаваме го като верния спътник и помощник на готовия да разследва всяко престъпление детектив Ераст Фандорин от поредицата романи на Борис Акунин. Масахиро Шибата е истински естет като всички японци, хедонист и любимец на жените. Без него приключенията на прочутия детектив нямаше да се радват на такъв интерес, а и той често успява да фокусира вниманието върху себе си. В „Просто Маса“ (Еднорог, превод Денис Коробко)  той е в центъра на събитията. Останал сам след смъртта на Фандорин, Маса се завръща в родната Япония, където го очакват невероятни приключения, невероятни открития и невероятни жени.

След повече от 40 години странстване по света, това завръщане е увенчано с истински апокалипсис. Маса пристига точно в деня на чудовищното земетресение от 1923 г., което предизвиква унищожителен тайфун, повсеместни пожари, опустошения, смърт, грабежи и неизбежни промени. Именно в този потресаващо драматичен момент съдбата му се усмихва. Маса, който мечтае да спечели слава като частен детектив в родината си, получава своята първа задача: да открие британско момиче, отвлечено от якудза с цел продажба на публичен дом. Разбира се, дедуктивните му способности бързо дават резултат.

Грандиозните планове на Маса за нещо голямо оттук нататък обаче се сгромолясват. Две години по-късно той не може да се похвали с нищо значимо, а жалките му доходи се дължат на „грандиозни“ разследвания като издирване на изгубени болонки и на откраднати филмови ленти. Но съдбата все пак се оказва благосклонна към благородния японски ронин. Всичко започва с разследването на кражба на архивен свитък от банков трезор, в който е изключено да проникне крадец. А в хода на операцията Маса среща една фатална жена, която ще преобърне живота му.

Заради нея той се съгласява да обере белогвардейския атаман Семьонов, успял да отнесе легендарното злато на Колчак в Япония, и да участва в най-трудните политически преговори. Маса се превръща в петорен агент, който трябва да се спасява от руските казаци и якудза, освен това се заема да разобличи измамник и предател, който се радва на всеобща почит. Но докато изпълнява невъзможните  си мисии, той остава верен на своя кодекс на честта. И в крайна сметка ще успее да научи тайната на своя произход, ще възстанови мира между воюващите групировки, ще открие и своята голяма любов.

Макар и не в първа младост, Маса е пълен с изненади, а приключенията му ще доставят невероятно удоволствие на всички, които все още преживяват загубата на прочутия му учител Фандорин. В „Просто Маса“ го очакват много капани и опасни противници, но той запазва ледено спокойствие и успява ловко да избегне всеки удар под кръста. Наслаждаваме се на неговите размишления и възгледи за живота и няма как да не му симпатизираме независимо от изборите, които прави.

Продължава...