Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 февруари - 24 февруари

1. Доменико Старноне. Старецът край морето. Колибри

2. Паскал Мерсие. Нощен влак за Лисабон. Ентусиаст

3. Питър Франкопан. Пътищата на коприната. Сиела

4. Вилхелм Райх. Масовата психология на фашизма. Леге артис

5. Кейти и Кевин Цанг. Градът на драконите. Вакон

Продължава...

Откъс: Спираща дъха мистерия се разкрива в „Алената рокля“

През горещото лято на 1995 г. Алис Ланг наема каравана в комплекс в покрайнините на курорта Севърн Сендс. Младата жена се сприятелява с Марни, срамежливата дъщеря на пазача на комплекса, наскоро загубила майка си. Уил, чиято майка също работи там, се влюбва в Алис от пръв поглед и тя отвръща на чувствата му. Той обаче ревнува от всеки, който дръзне дори да погледне привлекателната му приятелка. Уил все почесто се напива до безпаметност, включително и през вечерта, в която Алис изчезва. Единствено любимата ѝ алена рокля е намерена близо до брега. Полицаите заключават, че се е удавила, и прекратяват разследването, но близките ѝ така и не я забравят.

Двайсет и пет години по-късно западналото градче отдавна не е сред предпочитаните туристически дестинации. Уил и Марни се опитват да продължат живота си, но мисълта за Алис не им дава мира. Той все се надява, че тя отново ще се появи и ще му даде още един шанс. Но какво всъщност се е случило с красивото момиче с алената рокля? Може ли миналото да бъде забравено или е като водна стихия, която нищо не може да удържи? 

Луиз Дъглас, авторката на „Алената рокля“ (Хермес, превод Дафина Янева-Китанова) е родена в Шефилд, но прекарва повече от двадесет години в Съмърсет. Автор е на единадесет романа, които се превръщат в бестселъри в родната ѝ Англия и са преведени на дванадесет езика. Определят книгите ѝ като модерни готически романи с любовна история и психологически елемент. Живее във Съмърсет със съпруга си и трите им деца. Когато не се занимава с писане, посвещава времето си на семейството, приятелите и животните – обожава кучетата, птиците и китовете. Споделя, че обича да пише за различните проявления на любовта, животните, природата и дълбоката връзка помежду им, но най-вече за хората и тайните, които всеки един от нас пази. На българските читатели е позната с книгите „Изгубената тетрадка“, „Тайната на вила Алба“ и „Лятото на лъжите“. Следва откъс.

Когато детето се събужда отново, навън вече е тъмно. През пролуката между завесите вижда изгрялата луна – млечна светлина зад облаците. Всичко е тихо и неподвижно, сякаш въздухът е натежал в очакване на буря. Детето чува хрипливото си дишане.

В стаята нищо не помръдва. На стената, осветен от луната, Исус гледа надолу от дълбоките сенки, вдигнал ръка за благословия. Детето иска майка си, но майка ѝ е мъртва. Единственото, което ѝ е останало, е медальонът, който пази под възглавницата си – малък и с форма на сърце, една тайна.

Продължава...

Ще се преборят ли „Техеранските лъвици“ за правото си на свободен живот?

Авторката на „Момичето от Техеран“ Марджан Камали поднася на българските читатели своя нов изключителен исторически роман

„Техеранските лъвици“ (Емас, превод Емилия Ничева-Карастойчева) представлява емоционален разказ за едно женско приятелство, подложено на предизвикателствата на младостта и развиващо се на фона на политическите турбуленции в Иран през XX век. 

Камали намира вдъхновение за романа, попадайки случайно на снимки на своята най-близка приятелка от детството. Подтикната от отпечатъка, който техните отношения са имали върху нея, тя пише бурната история на Хома и Ели – две момичета, а после и жени, търсещи своето място в свят, който сякаш не се нуждае от тях. Животът на Камали е наситен с истории за живота в Техеран през втората половина на XX в. 

Именно на тези разкази се дължи автентичността както на „Техеранските лъвици“, така и на „Момичето от Техеран“. Авторката споделя: „Темата за иранските жени е средоточие в живота ми. Жените от рода ми са силни и борбени. Някои са новаторки – баба е сред първите иранки, отдали се на пълноценна професионална кариера през 40-те. Животът на други е белязан от тесногръдието на патриархалната култура. И всички са били свидетелки как твърдолинейни правителства заличават бързо и безогледно права, за които жените са се борили с десетилетия.“

„Техеранските лъвици“ неслучайно се радва на успех сред читателите и литературната общност. Романът получава номинация за наградите на „Гудрийдс“ в категория „Исторически романи“ и е част от специалния подбор на препоръчани заглавия на редакторите на „Амазон“. 

Техеран, 1950 г. Със смъртта на баща ѝ познатият досега заможен живот на седемгодишната Ели си отива, отива си и усмивката на майка ѝ. Двете са принудени да напуснат просторния си дом и да се преместят в беден квартал в покрайнините на града. В училището там Ели среща Хома, будно дете с неудържим дух, и момичетата бързо стават неразделни. Заедно се учат да готвят в каменната кухня на гостоприемното семейство на Хома, тичат из лабиринта от пъстри сергии на Големия пазар, споделят сладоледени сандвичи и мечти в какви жени ще се превърнат – „жени лъвици“. 

Всичко се променя, когато Ели и майка ѝ получават възможност да се завърнат към предишния си буржоазен живот. Момичето се чувства намясто в новата си роля на популярна ученичка в най-доброто девическо училище на Иран. Някогашната ѝ приятелка и сродна душа така и не намира място в новата реалност на Ели. Ала години по-късно Хома внезапно се появява в привилегирования ѝ свят и го преобръща из основи. 

Двете млади жени вървят по своя собствен път към бъдещето, в което вярват – личното, но и това на страната си. Междувременно обаче политическите вълнения в Иран достигат критична точка и едно съкрушително предателство отново променя хода на живота им, този път завинаги…

Марджан Камали е родена през 1971 г. в иранско семейство в Турция. Като дете Марждан живее заедно със семейството си в Иран, Кения и Германия, докато не се установява в САЩ през 1982 г. Получава бакалавърска степен по английска литература от университета „Бъркли", след което продължава да учи в университета „Колумбия", както и в Нюйоркския университет. Днес тя живее с мъжа си и двете си деца в покрайнините на Бостън.

Продължава...

Откъс: Джак Ричър има „Изходна стратегия“

Трийсети роман от поредицата с „най-страхотния екшън герой на нашето време“

Днес Джак Ричър ще свърши три неща. Но не всичките са предварително планирани.

Първо, ще се отбие в кафене в Балтимор. Ще седне в ъгъла и ще си поръча кафе. Черно, без захар. И с лекота ще реши малък проблем с мошениците, канещи се да ограбят двама старци.

Второ, Ричър трябва да си купи яке, което ще изхвърли, когато времето се стопли.  Достатъчно голямо за човек с неговите размери. Но когато бръкне за пари в джоба на старата си дреха, той ще открие там нещо ново. Бележка, написана на ръка от младия мъж, който уж неволно се е блъснал в него на излизане от кафенето. С отчаяна молба за помощ.

Трето, Ричър е впечатлен от уменията на непознатия и е заинтригуван от посланието. Затова  решава да научи повече за случващото се. И да помогне.

Защото за Джак Ричър най-важна е справедливостта.

Така започва следващото приключение на Ричър, изпълнено с корупция, гняв, брутална сила и убийства. „Изходна стратегия“ (Обсидиан, превод Милко Стоименов) е 30-тата книга от поредицата за Джак Ричър, написана от Лий Чайлд и вече и от брат му Андрю Чайлд. Следва откъс.

Нейтън Гилмор знаеше неща, които други хора не знаеха.

Например останалите служители в пристанищната администрация на Балтимор.

Те не знаеха, че неотдавнашната смърт на техен колега не беше нещастен случай независимо от заключението на полицейското разследване. Защото не беше нещастен случай, а и онзи работник не беше набелязаната жертва. Трябваше да бъде Гилмор. Който отлично знаеше, че именно той ще плати с живота си. В това не можеше да има никакво съмнение. Затова, останеше ли тук, продължеше ли да изпълнява заповедите, убийците щяха да се усетят, че са допуснали грешка. И щяха да я поправят. В това също не можеше да има никакво съмнение. Ето защо той нямаше избор. Трябваше да изчезне безследно.

Гилмор седеше сам в малкия офис. Единственото бюро беше отрупано с букети. Повечето започваха да увяхват. Въздухът беше напоен с аромата на цветя. Не, с противната миризма на цветя, помисли си той. С миризмата на смърт. Затова задиша през уста и завъртя стола си така, че да не гледа към прозореца. Не искаше да вижда леко провисналия купол на бялата тента. Тя се издигаше точно над мястото, където корабният контейнер падна на земята, след като се откачи от крана. Или беше изпуснат нарочно. Разследващите си отидоха, но петното върху бетона щеше да остане с месеци. Ако се вярваше на клюките в офиса, нещастникът, смазан от контейнера, бил станал тънък като лист хартия. Гилмор го познаваше от шест месеца. Беше делил офиса си с него. Беше започнал да го харесва. А накрая беше станал причина за смъртта му. Той потрепери и извади от джоба си най-обикновен телефон, отвори капачето му и написа съобщение.

911. Трябва да се срещнем.

Гилмор въведе номера. Натисна бутона за изпращане. Запомни часа – точно една минута след единайсет сутринта – и зачака отговор. Днес не беше в състояние да работи. Нито утре или вдругиден. Не и на това място. Нито на което и да било, ако планът му се провалеше.

По същото време, когато Нейтън Гилмор изпращаше съобщението, Джак Ричър влизаше в едно кафене. Заведението беше просторно, ярко осветено, оживено, на хвърлей място от офиса на Гилмор на доковете. Интериорът му предлагаше голи тухлени стени, дъбови дъски на пода и три успоредни редици колони от ковано желязо, които да поддържат тавана.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 февруари - 17 февруари

1. Даниъл Силва. Колекционера. Хермес

2. Боян Йорданов. Под месечината огромна като тиква. Жанет 45

3. Ели Лозанова. Обаче не стана точно така. Сиела

4. Атле Нес. Едвард Мунк. Изида

5. Габриела Георгиева. Бягство към вкъщи. Така започна всичко

Продължава...

Откъс: „Старецът край морето“ - ново бижу от големия майстор Доменико Старноне

Изтънчен роман за загубата и непокорната памет, за чудото на писането и любовния кипеж 

„Старецът край морето“ (Колибри, превод Паулина Мичева) запознава читателя с Никола Гамура, добре запазен осемдесетгодишен мъж, който всяка сутрин сяда на сгъваемия си стол с лице към есенното море. На плажа е и младата Лу, плъзгаща се към хоризонта с кануто си. Тя е на същата възраст, на която е била майката на Никола, когато баща му се влюбил в нея. Това е началната точка на една изящно разказана история, преплитаща герои и спомени, пробните на малък бутик и кухнята от детството на Никола, където майка му шиела роклите на богатите си клиентки…

Авторът на „Доверие“ и „Връзки“ е създал изненадващо ведра книга за старостта и провала на един писател, опитващ се напразно да улови същината на живота. Духове, въображение, литература: настоящият роман е игра на огледала без отражения, жив организъм, задвижван от деликатна еротика, болезнени спомени и финес.

Роден през 1943 година в Неапол, Доменико Старноне е виден писател, сценарист и журналист, бивш гимназиален учител, един от най-популярните гласове на съвременната италианска литература. Печели наградите „Стрега“ и „Неапол“ през 2001 г. с автобиографичния си роман „Улица Джемито“. Книгите му са вдъхновили много успешни филми и са преведени на повече от трийсет и пет езика. Съществува хипотеза, че именно Доменико Старноне е авторът, който стои зад псевдонима Елена Феранте. Следва откъс.

Отивах на плаж, почти не бях спал заради силния вятър. Колко лесно се пречупва времето и с времето се пречупват коленете, гърбът, всичко. Морето вдигаше много шум, небето се подпираше върху водата с малки сини проблясъци, преследвани от черни облаци. С лявата ръка притисках шапката на главата си, на рамо носех сгъваем стол, през рамо – платнен сак, с дясната ръка се държах за перилото на дървеното стълбище, прорязващо дюните. Мислех си за моите си неща, когато внезапно всичко спря: вятърът, морето, храстите, ударите на сърцето и трепкането на миглите ми, вибрациите на ръждивата бодлива тел, ограждаща частните имоти отляво и отдясно. Смутих се, стори ми се, че отново ми прилошава, и в този миг на дезориентирана

неподвижност единственото нещо, което се движеше, бе фигурка със златисти очертания: не тяло, не въртележка от прах, не трептяща светлина, а присъствие, което пробяга по дървените стъпала и се плъзна върху пясъка малко по-нататък. Помислих си: знам точно какво е това, може би знам и името му, макар все още да нямаше такова.

Продължава...

Алисън Еспак кани на „Сватбата“

Смях, сълзи и приятелство в една от най-четените книги през последните две години в световен мащаб 

Вдигаме тост за добрата литература и ставаме гости на „Сватбата“ – една от най-четените книги през последните две години в световен мащаб вече може да бъде открита и на български език. 

Носител на наградата на читателите на Goodreads за „Най-добра художествена литература“ за 2024 г., „Сватбата“ (Сиела, превод Йолина Найденова) на Алисън Еспак събира над 1 милион рейтинга в платформата и прекарва над 40 седмици в класацията на New York Times. 

В този забавен, утвърждаващ и проницателен роман два коренно различни живота преплитат нишките си, за да докажат, че понякога най-големите случайности могат да ни донесат нова перспектива и вдъхновение. 

Фийби Стоун пристига в луксозния хотел на морския бряг „Корнуол Ин” само с една зелена рокля, която открай време пази „за специален случай”, чифт златисти обувки и глава, пълна с мрачни мисли. Някога тази първа почивка на брега на океана е била нейната мечта за бягство от реалността. 

Ала сега Фийби е разведена, депресирана и без каквато и да е воля за живот. И никога не си е представяла, че ще изживее мечтата си сама. 

Е, не точно сама, а заедно с гостите на огромна и пищна сватба. Изведнъж се оказва, че Фийби е единственият гост на хотела, който не е поканен на „Сватбата“. И докато тя планира да изживее един последен ден, в който да се наслади на стриди, шампанско и джакузи, булката Лайла планира да изживее най-перфектния ден, за който се подготвя от години. 

Лайла е проиграла всеки възможен сценарий за това какво може да се обърка в седмицата на сватбата ѝ. Всеки освен появата на Фийби, която гарантира истинска катастрофа. И когато Лайла се опитва да я предотврати, двете жени откриват, че не са чак толкова различни, колкото са си мислели. А разцъфналото между тях приятелство доказва, че дори и напълно непознат може да ти подаде ръка и да те извади отново на брега – далеч от бурното море. 

Изпълнена с хумор и смелост, с дълбоки послания за тъгата, разочарованието и депресията, „Сватбата“ е слънчева история за най-мрачните моменти от живота на възрастните. Свеж като чаша пенливо вино с гледка към морския залез, в този роман почитателите на книгите на Фредрик Бакман и Емили Хенри ще открият своето щастливо място.  

Алисън Еспак забърква коктейл от емоции с нотки на сълзи, смях и романтика, с който всяка страница е празник на живота и приятелството. Следва откъс.

Приемът за „Добре дошли“

ХОТЕЛЪТ ИЗГЛЕЖДА точно както Фийби си го представяше. Има достолепната осанка на старо куче, което, застанало на ръба на скалата, търпеливо очаква пристигането ѝ. Океанът зад него не се вижда, но Фийби си знае, че е там, така както навремето знаеше, че съпругът ѝ вече се е прибрал и работи на бюрото в кабинета си. 

Защото любовта те свързва с хората и с нещата като с невидима нишка. 

Излиза от таксито и мъж с униформа в цвят бордо се приближава към нея с вежливо, сериозно изражение, което я кара да се почувства по-сигурна. 

– Добър вечер – поздравява мъжът. – Добре дошли в „Корнуол Ин“. Може ли да ви помогна за багажа? 

– Нямам багаж. 

Продължава...

Към хормонален баланс с „Кортизол под контрол“

Постоянна умора. Тревожност без ясна причина. Мозъчна мъгла. Разсеяност, лош сън и килограми, които сякаш отказват да си тръгнат. Често зад всичко това стои един подценяван фактор – хроничният стрес и хормонът, който го управлява: кортизолът.

В „Кортизол под контрол“ (Ера) Марина Райт показва как нарушените стресови механизми влияят върху всяка система в тялото - от енергията и настроението до метаболизма и хормоналния баланс. Вместо бързи решения и изпадане в крайности, тя предлага практичен, щадящ и дългосрочен подход за възстановяване на здравето.

В книгата ще откриете:

• Персонализирани въпросници за разпознаване на хормоналния дисбаланс и проследяване на индивидуалната симптоматика;
• Ключова информация за стреса и механизмът, по който кортизолът управлява настроението, енергията и метаболизма ни. 
• Лесни рецепти за повече енергия и намаляване на стреса;
• Насоки за балансиране на кръвната захар и съвети за работа с нервната система;
• Практически стъпки за по-добър сън, концентрация и устойчивост на стрес.

„Кортизол под контрол“ не е просто книга за хормоните - това е пътеводител към по-спокойно тяло, ясен ум и цялостно здраве.

Марина Райт е австралийска нутриционистка, която комбинира диагностика и холистични подходи, за да подпомага възстановяването на здравето, енергията и спокойствието.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 февруари - 10 февруари

1. Емили Бронте. Брулени хълмове. Лист

2. Захари Карабашлиев. Последният ловец на делфини. Сиела

3. Юнас Юнасон. Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство. Колибри

 

4. Джеферсън Фишър. Следващият разговор. Хермес

5. Приказки за самодиви, змейове и други вълшебни създания. Пан

Продължава...

Откъс: „Старей, без да остаряваш“ - възможно е!

Мнозина все още вярват на широкоразпространената заблуда, че когнитивните ни способности отслабват с напредването на възрастта. Неотдавна откритата истина е далеч по-приемлива и познаването ѝ може да промени целия живот на човек.

Историята разполага с изобилие от примери за великолепни постижения в живота на късна възраст: от Микеланджело през Джузепе Верди до Марта Греъм. „Старей, без да остаряваш“ (Колибри, превод Надя Баева) преобръща преобладаващото в света мнение, че с възрастта способностите на човешкия мозък отслабват. 

Авторите изказват увереност въз основа на много примери от живота и медицински изследвания, че те, напротив, могат да се подобрят. В действителност звучи логично: по-възрастните са натрупали богат опит в живота си, адаптирали са се към много промени, тъй че мисленето им потенциално е по-гъвкаво. 

Разбира се, както тялото има нужда от трениране, за да е силно и в добра форма, според авторите мозъкът също трябва да бъде редовно и целенасочено стимулиран, при което се създават нови и подпомагащи паметта асоциации. 

 

Книгата дава насоки как да се научите да четете по-бързо, как да усвоите техники за подобряване на паметта за имена, факти и цифри, как да постигнете по-добра организация на мислите си и съответно по-голяма креативност, която на свой ред ще ви поведе към успех. Способностите на този невероятен компютър в главата ни, тежащ около 1,6 кг, произлизат от редица взаимовръзки между мозъчните клетки. А те имат безкраен потенциал за растеж.

Антъни Питър „Тони“ Бюзън е английски писател и консултант по обучение. Бюзън дава гласност на идеята за умствена грамотност, проницателно мислене и техника, наричана „картографиране на съзнанието“, вдъхновена от методите, използвани от Леонардо да Винчи, Албърт Айнщайн и Джоузеф Д. Новак.

Реймънд Денис Кийн е английски гросмайстор, организатор на шахматни състезания, журналист и писател. Той печели шампионата по шахмат на Великобритания през 1971 г. и е първият участник от Англия, който постига гросмайсторска степен през 1974 г. Представлява Англия в осем олимпиади по шахмат. Той е написал официалната биография на Тони Бюзън. Следва откъс.

ОСПОРВАНЕ НА КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ ВЯРВАНИЯ 

Неведнъж в продължилото ни десетилетия проучване на великите умове на миналото и настоящето сме бивали смаяни от невероятната сила, ентусиазъм, амбиция и устрем, демонстрирани от хора на възраст, когато е общоприето, че човешките същества би трябвало да забавят скорост. Днес повече от всякога в предишните общества е налице култ към младостта и тенденция да се изхвърлят като непотребен отпадък около 50-годишни (че дори и такива над 40), та да отварят път на младите. 
И все пак всичко изследвано от великите умове, които изучавахме задълбочено, противоречи на тези конвенционални съвременни вярвания. За наше удивление установихме, че работата на великите гении дори се е подобрявала с напредването на възрастта им. Такъв е бил случаят с Гьоте, Шекспир, Бетовен, Микеланджело... В много случаи върховният им шедьовър е бил тяхната последна творба, създадена на преклонна възраст. 

Продължава...

„Вълшебното грозде” на Капка Кънева – приказка, пълна с магия и забавни герои

Изтъкнатата илюстраторка и преподавателка Капка Кънева представи дебютната си авторска книга „Вълшебното грозде“ (Лист), която въвлича читателя в света на приказни истории с изненадващи обрати и запомнящи се герои. 

 

Във „Вълшебното грозде“ читателят среща три беззъби баби, Малкия симпатичен дявол, огромна риба с мустаци, дебели като корабни въжета, и грозде с вълшебни свойства. Книгата засяга теми като остаряването, копнежа по младостта и, разбира се, любовта. 

 

Историята е посветена на Яна – дъщерята на авторката. Тя е написана във време, когато миенето на зъби е особено важно, а това намира своето отражение в образите на трите баби – всяка с различна „зъбна история“. Така приказката постига въздействието си едновременно чрез хумор и нежност. 

 

Визуалната част на книгата също преминава през дълга еволюция. Първоначалната идея за изцяло хартиени обекти постепенно се допълва от още един ключов елемент – светлината. 

 

През последните години Капка Кънева експериментира активно с изкуствено осветление в илюстрациите си, използвайки комбинации от различни светлинни източници, които променят пространството и придават на образите нова дълбочина и настроение.

Продължава...

Артуро Перес-Реверте отново ни отвежда в свят на приключения по море, война и морални избори

 „Островът на спящата жена“ – напрегнат и въздействащ роман за сражения и любов в Егейско море през 1937 г.

Сред многото острови в Егейско море има един, познат като Островът на спящата жена. В романа на Артуро Перес-Реверти „Островът на спящата жена“ (Еднорог, превод Веселка Ненкова) морякът от търговския флот Мигел Хордан Кириазис се отправя натам по поръчение на франкистите, начело на група наемници със съмнително минало. 

Гражданската война в Испания е в разгара си, а Съветският съюз снабдява републиканците с боеприпаси и снаряжение.

Новоизпеченият капитан Кириазис трябва да оглави тайни бойни операции срещу корабите, пренасящи оръжие за републиката – без официална подкрепа и без право на грешка. Островът, предоставен за база на операциите от своя собственик, бързо се превръща не само в стратегическа точка, но и в сцена на морални и лични изпитания.

Въвлечен в сложните отношения между собственика на острова и неговата прелъстителна и загадъчна съпруга, лутащ се между предателства и безмилостни идеологии, капитан Кириазис – пират по неволя – се изправя пред дилеми, които надхвърлят военната стратегия. Събитията го принуждават да разчита единствено на своя морален компас – както в сраженията, така и в любовта.

Критиката определя романа като произведение, в което Перес-Реверте съчетава класическия дух на приключенската литература с модерна психологическа чувствителност и ясно изразен морален хоризонт. Според El País това е „вълнуващ роман за приключения, любов и война, разказан с характерното за Перес-Реверте майсторство“.

Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена, Испания, през 1951 г. В продължение на двайсет и една години работи като военен кореспондент и отразява осемнайсет въоръжени конфликта за вестниците и телевизията.

Книгите му са преведени на четиридесет езика и продадени в над двайсет и седем милионен тираж по света, екранизирани и адаптирани за телевизията. Сега той посвещава времето си на литературата, морето и ветроходството. Член е на Испанската кралска академия и на Френската асоциация на писателите-маринисти.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 януари - 3 февруари

 

1. Джак Кар. В кръвта. Бард

2. Агата Кристи. Седемте циферблата. Ера 

3. Артуро Перес-Реверте. Островът на спящата жена. Еднорог

 

4. Джулиан Барнс. Отпътуване. Обсидиан

5. 100 любопитни неща. Музиката. Фют

Продължава...