page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 август - 13 август

13.8.19

1. Матиас Едвардсон. Почти нормално семейство. Ера

2
. П. Г. Удхаус. Питайте Джийвс. Колибри

3
. Анди Уест. Лионел Меси и изкуството да живееш. Прозорец

4
. Светлана Алексиевич. Войната не е с лице на жена. Парадокс

5
. Барбара Киндерман. Сън в лятна нощ по Уилям Шекспир. Унискорп

Продължава...

Отдавна заровена тайна излиза наяве в „Детето“ на Фиона Бартън

Втори роман от поредицата за разследващата журналистка Кейт Уотърс

 „Детето“ (Ентусиаст, превод Маргарита Терзиева), разказва мрачната и напрегната история за отдавна заровена тайна, която започва да излиза наяве и заплашва да промени много съдби.

Веднага след световната си премиера през 2017 г. вторият трилър на Бартън се превръща в бестселър в родната Великобритания, става „Книга на годината“ според американското обществено радио и до момента е преведен на над 20 езика. Писателят Лий Чайлд определя романа като „напрегнат, омагьосващ и грабващ вниманието“, а Опра Уинфри предупреждава – „тази книга ще взриви мозъка ви“.

Историята в „Детето“ започва с шокиращо разкритие – сред развалините на разрушена стара къща в Лондон е намерен малък скелет, заровен там от години. Този случай разпалва интереса на журналистката Кейт Уотърс. Малцина обръщат внимание на кратката ѝ статия във вечерния вестник, но обсебена от тази мистерия, младата жена не спира да си задава въпроса: Кое е бебето от развалините?

Докато се опитва да разплете загадката, тя стига до връзка с престъпление, разтърсило града преди десетилетия: новородено е откраднато от родилното отделение на местната болница и никога не е намерено. Майката и бащата са смазани от загубата.

Кейт е все по-привлечена от миналото на хората, замесени в мистериозните събития. И скоро се оказва пазителка на неочаквани тайни – за една жена тази история е напомняне за най-лошите дни в нейния живот, за друга е истински кошмар, заплашващ да срути целия ѝ свят, а за трета – връщане към срамно събитие, което всячески се опитва да забрави.

Разкъсвана между това, което може и което не може да сподели с околните, Кейт със сигурност знае едно – историята на детето трябва да бъде разказана.

Продължава...

Защо понякога е по-добре да не знаем истината

„Между лъжите” на Мишел Адамс държи читателя в напрежение до последния ред, разплитайки мистерията около забуленото в непроницаема мъгла минало на изгубилата паметта си Клоуи. Острият психологически трилър, който излиза в разгара на лятото, напомня защо понякога е по-добре да не научаваме истината...

Младата британска авторка Мишел Адамс се завръща на български с втория си роман – „Между лъжите” (Сиела, превод Коста Сивов). Психологическият трилър ни запознава с Клоуи, която се буди на болнично легло без никаква идея коя е, какво се е случило с нея и защо е в болница. Момичето не познава нито един от хората, които се представят за нейно семейство и дори не помни името си. Клоуи се възстановява бавно, докато нейните близки й разкриват малко по малко какво е преживяла, коя е, какво е имала и какво е загубила. Постепенно Клоуи научава за своята кариера, за дома си, за мъжа си, за детето си… и за жестоката катастрофа!

Нещо кошмарно се е случило с любимия на Клоуи и тяхното дете. Сега тя не просто трябва да си припомни кои са те, а и какво е направила, че да ги загуби. И докато се опитва да се пребори със забулените си в мрак спомени, героинята на Мишел Адамс се оплита здраво в кълбо от лъжи, което трябва да разплете на всяка цена. Но това далеч няма да е лесна задача – особено когато всички около нея я лъжат… Понякога е по-добре да не знаеш истината. Защото лъжите болят по-малко.

Британката Мишел Адамс (1981) е единственото момиче и най-малкото от 5 деца у дома. Защитава научна степен и работи като физиолог в кардиология, но привлечена от изкуството, музиката и литературата от малка, в началото на новия век решава да последва мечтата си да напише книга. След няколко неуспешни опита Адамс успява да пробие на книжната сцена с романа си „Сестра ми” през 2015 г. През юли 2018 г. на английския пазар излиза и вторият й роман – „Между лъжите”. Адамс споделя, че черпи вдъхновение от заобикалящия я свят и човешките отношения, но най-вече – от любимите си Стивън Кинг и Маргарет Атууд. Следва откъс.

Трите седим в кухнята, когато татко се прибира у дома. Очите ни са сухи, но зачервени от всичките пролети сълзи. Аз мълча, защото не знам какво да кажа или да направя. Чувствам се празна и скована. Чуваме грохота на двигателя по алеята и тежкото затръшване на вратата на колата му. Мама става, за да го посрещне, и излиза първа от кухнята.

Продължава...

Лучия Джованини: Започнете с решението да сте щастливи

Италианската сензация на приложната психология  се завръща с бестселъра „Заслужавам най-доброто“

„Заслужавам най-доброто“ (Колибри, превод Иво Йонков) ще ви убеди, че щастието е умение и като такова е възможно да бъде овладяно. За целта първо трябва да открием истинските си лица, вместо да носим маски. Основната цел на тази книга е да ни помогне в процеса на осъзнаването, така че да можем да изключваме автопилота, когато се налага смяна на посоката. Толкова е лесно да попаднем в негативната спирала, да си разказваме истории за страх и отчаяние, да прожектираме в ума си филм на ужасите: най-ранната система на мозъка, рептилната, е създадена за наша защита и е програмирана да забелязва всички възможни опасности и да реагира с неподвижност, защита или бягство. Ако я оставим да държи юздите, къде мислите ще ни отведе? Всичко започва с избора на друг път. Впоследствие този избор бива активиран от действието. Кои са вашите действия за щастие? Какво правите, за да сте на висота, да давате най-доброто и да имате най-доброто? Не е достатъчно само да се чете или говори за щастие, нужно е да се действа.

Лучия Джованини има докторат по консултативна психология, бакалавър е по психоантропология, член е на Американската психологическа асоциация. Преподава невролингвистично програмиране, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт, води обучения по нестинарство. Една от първите последователки на Луиз Хей в Италия, самата тя често е наричана „италианската Луиз Хей”. Авторка е на бестселърите „Освободи живота си”, „Толкова различен живот” и „Заслужавам най-доброто”, помогнали на хиляди хора в процеса на промяната. През 1999 година създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване, и вече над 20 години заедно със съпруга си Никола Рива води курсове и семинари за частни лица и бизнес организации от цял свят. Следва откъс.

Моето изследване върху смисъла на живота започна, когато бях много малка. През по-голямата част от детството ми измъчвах всички с въпроси от типа: Защо се раждаме? Какво правим тук?
На практика задавах тези трудни въпроси на всеки приближил се до мен възрастен. Не си спомням отговорите, но може да си представите израженията им!
Мисля, че в известен смисъл никога не съм преставала да си ги задавам. И разбира се, не съм първата. Този тип дилеми са се запечатали в човешката душа от хиляди години. Какво придава смисъл на живота ни? Заради какво си заслужава да бъде живян? Кои неща ни карат да се чувстваме удовлетворени накрая? Кое ни прави щастливи?

* * *

При всяко мое пътуване, при всеки контакт с различните народи, във всяка страна, където съм живяла, във всеки изучаван текст по психология, във всяко практикувано духовно учение, по време на посещаваните или провежданите от мен курсове, във всеки срещнат човек търсех отговорите.
Лека-полека започнах да се питам дали смисълът на живота не е свързан по някакъв начин с развитието на нашите способности, дали така не проявяваме най-доброто от себе си. Докато наблюдавам бавното протичане на този процес в мен и в околните, няма как да не забележа дълбокото чувство на радост и удовлетворение, произтичащо от него.

Продължава...

„ Железния човек“ спасява планетата

Фантастиката на Тед Хюз излиза за първи път в България с илюстрации от Капка Кънева 

Железния човек крачи по Земята с железни стъпала, всяко голямо колкото легло. Поглъща трактори и камиони, вместо спагети хапва телени мрежи, мазните печки са му вкусни като шоколадови бонбони. Много е лаком! Обаче не дебелее, а става все по-лъскав и спасява света.

Когато излиза през 1968 г. във Великобритания, романът на английския поет Тед Хюз „Железния човек” окупира класациите за книги от жанра научна фантастика. Днес вече е класика. Тези дни излиза за първи път в България с логото на издателство „Лист” в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. Сюжетът и персонажите в него нямат нищо общо с тези от поредицата на Marvel Comics.

Железния човек, роден от въображението на Тед Хюз, е съвсем друг герой, върху чиито рамене през 1999-а израства Железния гигант от анимационния филм The Iron Giant . Никой не знае откъде идва, как е бил направен. Историята му започва от върха на една скала, минава през нажежаване до бяло и стига чак до Слънцето. Там Железния човек праща на изпитание един космически прилеп-ангел-дракон.

Наред с приключенията романът на Тед Хюз занимава читателите и с въпроси на екологията, науката, даже геополитиката и философията на мира!

Освен на превода на Владимир Молев, българското издание на „Железния човек” залага и на фантазията на Капка Кънева, която визуализира романа. Нейните илюстрации партнират достойно на оригиналния текст и провокират още повече въображението.

Това е третата книга от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”, върху която работи художничката. Предишните истории – „Съвет към малките момичета” от Марк Твен и „Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат – са сред най-любимите на читателите.

За автора
Тед Хюз (1930-1998) е английски поет и писател. „Ястреб в дъжда” и „Луперкал” са най-известните му стихосбирки. През 1984 г. получава почетната титла „поет-лауреат на Великобритания”. Съпруг е на Силвия Плат, с която имат две деца. През 1961 година пише първата си книга за деца „Meet my Folks!”. След това още 17 истории за малки читатели. „Железният човек” е най-известната от тях.

Продължава...

Възможна ли е войната между великите сили

11.8.19

Петко Тодоров

Май, да – според прочита на Барбара Тъкман

Велика илюзия е, че от война се печели. При финансовата и икономическа взаимозависимост на нациите победителят ще пострада колкото и победеният, войната ще разруши международните търговия и кредит. И т.н. – в книгата „Великата илюзия” на Норман Ейнджъл.

Тя излиза през 1910 г., преведена е веднага на 11 езика, според едни, според други на 25, продадена в 2 млн тираж, в британските университети се пръкнали над 40 кръжока за изучаването й. Припомня Барбара Тъкман в „Оръдия през август” (Изток-Запад, превод Димитър Стефанов).

Шокиращото е, че това са аргументите на сегашните глобални анализатори, че войната между великите сили е невъзможна и те ще тормозят невелики сили. Някой вярва ли, че великите са поумнели?

Книгата на американката Тъкман излиза през 1962 г., веднага я харесват и критици, и публика, награждават я с „Пулицър”. Възпроизвежда събитията през август 1914 г. в Европа – началото на Първата световна война. Особеното е в думите на авторката: „На първо място аз съм писателка, чиято тема е историята и изкуството на писането ме интересува точно толкова, колкото и изкуството на историята”.

Уплътнила текста с факти и събития до невъзможност, но и пипнала изтънко детайлите, които правят  обемни основните играчи. На две съседни страници се сипят сълзите на началника на германския генерален щаб Фон Молтке и на техния посланик в Петербург. И сцени като в Париж при обявяване на мобилизацията: „Оркестрите в ресторантите свирели френския, руския и английския химн. Някой казал: „Като си помисли човек, че всички тия химни се свирят от унгарци”...

Тъкман спестява балканския август’1914, стигат ни редовете за Фердинанд от погребението на Едуард VII: „С копринен тюрбан на главата, който дразнел останалите суверени, наричайки се „цар”, и държал в един сандък пълен комплект одежди и аксесоари на византийски император, с които се бил сдобил от един шивач на театрални костюми в очакване на деня, когато щял отново да обедини византийските владения под своя скиптър”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 31 юли - 6 август

6.8.19

1. Борис Акунин. Звезда на челото. Еднорог

2. Крис Картър. Смъртоносно обаждане. Ера

3. Петя Кокудева. Поздрави от синята палатка. Жанет 45

4. Крис Захариев. Да се изгубиш нарочно. Колибри

5. Валери Петров. Бяла приказка. Лист

Продължава...

На какво си готов, за да спасиш дъщеря си?

Роман за едно престъпление - „Почти нормално семейство“ на Матиас Едвардсон

Деветнайсетгодишната Стела е обвинена в убийството на мъж със съмнителен бизнес. Родителите й – изключително уважавани в града, са изправени пред тежка морална дилема – вярват ли в невинността на дъщеря си... И докъде ще стигнат, за да я защитят.

Вярата на бащата

Адам е стълб на общността, отдаден баща и предан съпруг. Когато бъдещето на дъщеря му е поставено под въпрос, той осъзнава, че е готов на всичко, за да я защити. С всяка граница, която пресича, той разкрива свои неочаквани тъмни страни.

Лоялността на дъщерята

Стела е обикновено момиче, което мечтае за независимост и вижда семейството си в една съвсем различна светлина. А престоят в килията изкарва наяве мисли, с които се е борила цял живот.

Етиката на майката

Улрика е адвокат по наказателни дела. Амбицията ѝ да спаси дъщеря си е отчаяна, а залогът е невероятно висок.

Докато историята на престъплението се разгръща, едно привидно нормално семейство се разпада...

Едвардсон представя трите гледни точки, като изгражда многопластова картина както на динамиката в семейството, така и на нагласата на обществото. Той умело тъче мрежа, в която всички са заплетени и нищо не е такова, каквото изглежда.

„Почти нормално семейство“ (Ера) бързо се превръща в световен бестселър. Правата за издаване на книгата са продадени в повече от 30 държави. Романът оглавява класациите, а читателите и критиката са единодушни, че майсторството на Едвардсон е впечатляващо.

Продължава...

„Добрата дъщеря“ на Карин Слотър: Шокиращата истина няма да остане завинаги погребана

Майсторски композиран и спиращ дъха психотрилър, изпълнен с драматични обрати, от авторката на световния бестселър „Красиви момичета”

В „Добрата дъщеря“ (Колибри, превод Надя Баева) спокойният живот на тийнейджърките Шарлот и Саманта Куин в малък град е съсипан от брутално нападение над дома им, при което майка им умира. Баща им, известен сред съгражданите си адвокат, е покрусен. Семейството е непоправимо белязано от ужаса и тайните на въпросната нощ. Двайсет и осем години по-късно Шарлот е тръгнала по стъпките на баща си и също е станала адвокат – съвършената дъщеря. Но ето че Пайквил отново е сцена на насилие и разигралата се трагедия потриса целия град, а Шарлот за пореден път преживява кошмар. Тя не само е непосредствен свидетел на убийството, но случаят отприщва у нея спомени, които напразно се е опитвала да заглуши. Защото шокиращата истина за престъплението, разрушило семейството ѝ преди толкова години, няма да остане завинаги погребана.

Карин Слотър е една от най-популярните и ценени авторки на трилъри в света, приветствана от имена като Майкъл Конъли и Джилиан Флин. Има две успешни поредици – „Грант Каунти“ и „Уил Трент“, както и шест самостоятелни романа. Бестселъри на „Ню Йорк Таймс”, книгите й съчетават готика и черно криминале, преведени са на 36 езика и са продадени в тираж  от над 35 милиона екземпляра. През 2015 г. романът „Красиви момичета” е обявен от Амазон за „книга на месеца”, а Лий Чайлд го харесва толкова много, че го нарича „книга на годината“. Следва откъс.

Саманта Куин имаше усещането, сякаш хиляди стършели хапят краката й, докато тичаше по дългата и пуста алея към фермерската къща. Шляпането на гуменките й по голата земя бе в синхрон със забързаните удари на сърцето й. От потта конската й опашка се беше сплъстила като въже и я шибаше по раменете. Фините костици в глезените й бяха на път да се пречупят.
Тя затича още по-бързо, задавена от сухия въздух, устремена срещу болката. По-нагоре беше Шарлот, застанала в сянката на майка й. Те всички бяха в сянката на майка им. Гама Куин представляваше внушителна фигура: пъргави сини очи, къса тъмна коса, кожа, бледа като лист хартия, с остър език, винаги готова да нанесе болезнени боцкания по най-деликатни места. Дори от разстояние Саманта зърваше устните на Гама, опънати в неодобрителна права линия, докато гледаше хронометъра.
Отброяваните секунди отекваха в главата на Саманта. Насили се да ускори темпото. Разтегналите се сухожилия в краката й предизвикаха пронизително изпискване. Стършелите се раздвижиха в дробовете й. Усещаше хлъзгавата пластмасова щафета в ръката си.
Двайсет метра. Петнайсет. Десет.

Продължава...

Защо „Французойките не спят сами“

Джейми Кат Калън търси тайните на любовта и удоволствието от живота

Възприемайте френската жена, описана в тази книга, като метафора за начина на живот, който може да ни помогне да направим любовта си по-вълнуваща, секси, романтична, епична, предизвикателна, могъща и – да, по-удовлетворяваща. Вземете от този образ всички черти, които желаете, и ги направете свои. Може би все пак ще откриете, че у вас има нещо френско. Джейми Кат Калън

Изискани и загадъчни, французойките са обект на възхищение не само на мъжете, но и на жените по цял свят. Безупречният стил и тайнствен чар обаче не са запазена територия единствено за тях. С малко повече самоувереност и някои малки хитрини всяка дама може да разгърне своя уникален стил и харизма.
За да разгадае енигмата на френското очарование, Джейми Кат Калън проследява във „Французойките не спят сами“ (Хермес, превод Дафина Янева-Китанова) френските си корени, премества се в Париж и интервюира много жени и мъже. В тази книга тя разкрива основните съставки на френската рецепта за наслада от живота и споделя любопитни подробности за:
• изкуството на флирта – как съблазняват французойките и защо никога не преследват мъжете;
• грижата за красотата – как френската жена поддържа външния си вид и защо малкото е повече;
• тънкостите на общуването – как да блеснем в разговор и как да организираме хубава вечеря (плюс оригинални рецепти за лесни, но изискани ястия);
• тайните на магнетичния чар – защо истинската красота е в интелекта, а самоувереността е най-мощният афродизиак.

8 малки хитринки от „Французойките не спят сами“

1. Мъжете започват да губят интерес, когато разберат, че притежават една жена. Тайната на французойката е в това, че нейният мъж знае, че може да я загуби във всеки един момент.

2. Когато мислите като французойка, за любовта няма възраст. Любовта и сексът, привлекателността и красотата не са запазени само за младите.

3. Умът е непреходен. Красотата повяхва. Но умът ще ви поддържа красиви, без значение на колко години сте.

4. Ако вярвате, че сте красива, вие сте красива. Това е проста промяна в мисленето, защото, след като веднъж повярвате, че сте красива, вие се грижите по-добре за себе си.

Продължава...

„Масклин“ или ново начало за „Трилогия за номите“ на Тери Пратчет

5.8.19

Любимите на хиляди читатели по света номи се завръщат на български в блестящия превод на Светлана Комогорова-Комата, за да ни вкарат в шантави приключения и да ни разсмеят от сърце по начин, който само героите на сър Пратчет умеят

След „Последният герой“ и „Ерик“ дойде ред друга популярна книга на големия Тери Пратчет да излезе в ново издание – романът „Масклин“ (Сиела), който поставя началото на „Трилогия за номите“, известна и като „Бромелиада“.

В Магазина под вехтите дъски на пода съществува цял един свят, за който хората дори не подозират – светът на високите около педя номи. Общоизвестна истина сред номите е, че Арнолд Брос (създаден в 1905) е сътворил Магазина, за да могат те да го обитават, и е постановил: „Всички неща под един покрив“. И всички неща за миниатюрните номи наистина са под покрива на Магазина, докато един ден внезапно при тях не пристига камион, пълен с номи, идващи Отвънка. Вънка, което според живеещите под дъските номи не съществува.

Освен че твърдят, че Отвънка е съвсем реално, новодошлите бръщолевят и разни глупости за Ден и Нощ, за Сняг и какви ли не други смахнати легенди. И това далеч не е най-лошата новина! Скоро става ясно, че за Магазина предстои Финална Разпродажба. Заповедите за разрушаване са издадени и нищо повече не може да се направи. Сега съдбините на цялото номечество падат в ръцете на младия Масклин, пристигнал заедно с вънкашните гости. Масклин ще трябва да измисли храбър план, който ще промени представата на всички номи за света…

„Масклин“ излиза в оригинал през 1989 г. Макар сър Пратчет да ни запознава с още по-дребните от номите килимени хора през 1971 г., романът „Килимените хора“ и книгите от „Трилогия за номите“ не са свързани помежду си.

Роденият през 1948 г. в малко селце в графство Бъкингамшър, Великобритания, сър Тери Пратчет е най-продаваният автор на Острова през 90-те години на XX век и едно от най-популярните и обичани имена във фентъзи жанра в световен мащаб. Първият му роман – „Килимените хора“, излиза през 1971 г. в оригинал, а оттогава до сетния си час през пролетта на 2015 г. сър Тери Пратчет пише повече от 100 романа, разкази, описания и допълнителни книги към безкрайно интересните си поредици.

Най-популярните му произведения са романите „Килимените хора“ и „Тъмната страна на Слънцето“, както и книгите от поредиците „Светът на Диска“ и „Трилогия за номите“, известна още като „Бромелиада“. За невероятния си принос към литературата Тери Пратчет е удостоен с редица награди –  той е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. за приноса си към литературата. Сред множеството му престижни отличия са още Fantasy and Science Fiction Author of the Year (1994) на Британските книжни награди, медал „Карнеги“ (2001), награда „Локус“ в категория YA (2004, 2005 и 2007) и за най-добра фентъзи книга за възрастни (2008), World Fantasy Award for Life Achievement (2010) и др. Следва откъс.

От небето унило валеше. Валеше досадно. Валеше точно оня дъжд, дето е много по-мокър от нормалния; оня, дето се сипе на едри пляскащи капки; оня, дето си е изправено море с процепи тук-там по него.
Дъждът барабанеше по старите кутии от хамбургери и по пакетчетата от чипс в теленото кошче, което бе предоставило временно убежище на Масклин.
Погледнете го. Мокър. Премръзнал. Страшно разтревожен. И само половин педя висок.
Кошчето за боклук обикновено беше добро място за ловуване, дори и през зимата. Често в пакетчетата се намираше по някой хрупкав пържен картоф, а току-виж и пилешко кокалче. Веднъж-дваж имаше и плъхове. Последния път, когато имаше плъх, наистина им излезе късметът – цяла седмица преживяха с този плъх. Лошото беше, че на третия ден плъхът вече ти втръсва. На третата хапка, ако става въпрос.

Продължава...

Мразовитото преддверие на ада

Петко Тодоров

В романа на Тор Вилхялмсон „Сивият мъх сияе”

Трима братя махмурлии пътували с конете си, единият паднал, изтърколил се по склона, братята го вдигнали, не помръдвал: „Мъртъв е, рекъл тогава единият. И братята затрупали тялото с камъни, за да не го нападат гарваните”.

Вкъщи баща им яхнал коня му, намерил купчината камъни, изровил го: „Наквасил устните му, а калпазанинът дошъл в съзнание, просто бил заспал” - в „Сивият мъх сияе” на Тор Вилхялмсон (изд. „Лист”, превод от исландски Стефан Паунов).

„Исландия. Земя на ледовете. Мразовитото преддверие на ада”, XIX век. Млад съдия пътува на кон из провинцията за първото си дело – за кръвосмешение и убийство на новородено. Съчинява стихове, приспива се с Ницше.

Хората по тези места разговарят малко, общува се най-вече с природата – дървета, облаци, камъни, птици, океанът. Тя диктува ритъма на битието. Силно е вживяването в смяната на сезоните, просто нищо по-силно не се случва, колкото по-беден е човекът.

Тролове и призраци са банализирано всекидневие. Просветените се позовават на мотиви от древни саги. Атмосфера на вглъбяване, човекът се е обърнал към себе си, но през ставащото в природата: „Вятърът отнесе думите до морето, където върху една скала дремеше женски тюлен. Оттам не идваше никакъв звук”.

Романът на Вилхялмсон (1925-2011) е от 1986 г. и минава за ключово явление в скандинавската литература. Писателят разиграва житейската и съдебна драма в онази атмосфера. Само че атмосферата не е фон, тя е литературата, а събитията се промушват с деликатна мъчителност. Те са предопределени, сякаш не зависят от хората. Фермери и ратаи. Не че първите са нещо извън атмосферата, но за ратаите тя върви със скотския статус: „Съдията навярно знае, че хора като нас нямат официални дрехи”.

Литературата не свършва. Вилхялмсон диктувал романа на сина си, той записвал, обяснява преводачът. Ефектът: напевност, но смислова и ритъмът е като в поема...

Заоплаквали сме се, че сме малка литература. Исландците са колкото жителите на Пловдив.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 24 юли - 30 юли

30.7.19

1. Маркъс Зюсак. Мостът на Клей. Пергамент прес

2. Джени Хейл. Лятната къща. Хермес

3. Чудомир. Разкази и фейлетони. Рамита

4. Вирджиния Улф. Разкази. Колибри

5. Маури Кунас. Седемте чудеса на г-н Хакарайнен. Дамян Яков

Продължава...