Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 януари - 31 януари

 

1.  Дейвид Балдачи. Мъжът от влака в 6:20. Обсидиан

2. Алфред Дьоблин. Берлин Александерплац. Лист

 

3. Мануела Инуса. Портокалови мечти. Хермес

 

4. Васил Панайотов. Плът и Крафт. Фама+

 

5. Дебора Марсеро. Извън буркана. Ерове

Продължава...

„Курбан“ на Еди Рама или изповедта на един политик

Еди Рама се кандидатира за кмет на Тирана неочаквано и за самия него. По онова време той е по-скоро песимист за бъдещето на столицата, превърната в безкраен ориенталски пазар. Предложението идва от председателя на Социалистическата партия и министър-председателя, които не успяват да намерят личност в своите партийни среди, готова да поеме предизвикателството на местните избори: „Беше 2000 година. Тирана нямаше нищо общо с това, което е днес. И не можеше дори да си помислиш, че ще видиш, докато си жив, друга Тирана от това, което бе, един град с излизащи по улиците като провлечени черва тълпи хора, които се движат от всички страни, сякаш са милиони частици от бомбата на бившето комунистическо единство, избухнала в ръцете на Албания.“

Години по-късно, разочарован от загубата на местните избори през 2011 г., Еди Рама решава да направи анализ на постигнатото в Тирана в контекста на ситуацията в страната и да представи своята визия за бъдещето на столицата и на Албания. Така се ражда автобиографичната изповед „Курбан“ (Колибри, превод Зоя Костадинова),. Нейният автор е ерудиран оратор, ярък публицист с остро перо, умело боравещ със словото. Стилът му се откроява с изразителност, богати метафори и множество препратки към албанската и световната литература.

Еди Рама (р. 1964 г.) е харизматичен албански политик и общественик, художник и интелектуалец, деен участник в демократичните преобразования в страната. Три пъти кмет на Тирана (2000-2011), настоящ министър-председател на Албания. Под негово ръководство албанската столица се превръща в модерен европейски град. Удостоен е с редица международни награди, сред които World Mayor Award (2004), а през 2005 г. е включен в списъка на най-успешните кметове на списание „Тайм“. През 2013 г. печели убедително парламентарните избори и вече трети мандат е начело на изпълнителната власт. Автор е на книгата „Размисли“ в съавторство с албанския публицист и писател Ардиан Кльоси, издадена веднага след падането на диктатурата в Албания, както и на две произведения в съавторство с изтъкнатия албански художник Анри Сала.
В „Курбан“ Рама разказва открито за реализираните или наченати от него, ала неизпълнени проекти, откровено споделя размисли, вътрешни противоречия и съмнения, но и твърдата си убеденост и вяра в европейското бъдеще на Албания. Следва откъс.

Локвите кръв точно пред вратата на община Тирана събраха на топка в гърлото ми тази изповед, а върху незасъхналата кръв на прага на сградата новото управление на столицата триумфираше под звуците на фанфари, възгласи на партийните активисти, привикани от режисьорите на празника, и протоколните усмивки на чуждестранните представители в Албания.
В този ден се смениха епохите в историята на Тирана.
Една единайсетгодишна епоха приключи под парещото слънце с пронизващи ножове, смъртни стенания и кървави петна. Това е жертвеният агнец на откраднатата пред очите на всички победа.
Една друга епоха, която не се знае колко ще продължи, но не е трудно да се предположи как ще продължи, започна със сляпата сила на насилието.

I

Тази изповед няма за цел да представи историята на Тирана през въпросните единайсет години. Всеки може да разказва своята история, но самата история е много повече, отколкото свидетелството на едната страна, участвала в събитията. Желанието да разкажа не е опит да изредя всичко, което се направи за Тирана от момента, когато Общината от едно гнездо на уредили се със заплати след бурята през 90-те години се превърна в център на новата власт благодарение на събирането на подходящи хора на подходящото място и в подходящото време. Този екип озари Тирана и Албания с изключителна преобразуваща енергия за промяна, но и привлече върху себе си несметно количество негативна енергия благодарение на много различни обстоятелства, често пъти без връзка помежду си, за които се превърна с течение на годините във все по-силна обединителна, а понякога единствена точка на всички. Против.

Продължава...

Откъс: „СССР и Източна Европа (1941-1991)“

Проф. Марк Крамер ще представи лично книгата си, която излиза за първи път в света именно на български език

В авторитетното си изследване „СССР и Източна Европа (1941-1991)“ (Сиела, превод Борислав Гаврилов) Марк Крамер, преподавател в Харвардския университет и всепризнат експерт по проблемите на Студената война, СССР и Източния блок, представя и анализира различните измерения на продължилата повече от четири десетилетия съветска доминация над държавите от Източна Европа, насилствено изменила естествения ход на тяхното историческо развитие.

Приносното издание се появява за пръв път в целия свят на български език, а официалната му премиера ще се проведе на 7 февруари от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“. Модератор на събитието ще бъде журналистът Бойко Василев, а книгата ще представи проф. Йордан Баев.

В девет мащабни глави, основани на респектиращ по обем, произход и характер архивен материал и отлично познаване на националните историографии, директорът на изследванията за Студената война в Харвард описва обективно и в завладяващи подробности създаването на комунистическия блок в Европа, разрива между Сталин и Тито и подготовката за съветско нападение над Югославия, в която на България е отредена ролята на основен плацдарм, сътресенията в средата на 50-те години, „Пражката пролет“ и „Доктрината Брежнев“, кризата в Полша през 80-те години и последвалия крах на съветския лагер. В дълбочина са разгледани революционните промени от 1989 г., отражението им върху стабилността на Съветския съюз и провокираният от тях дебат за „загубата“ на Източна Европа. Особено ценно е неговото теоретично осмисляне на разпадането на съветската империя.

Безпристрастно, задълбочено и впечатляващо по размах, „СССР и Източна Европа (1941-1991)“ от Марк Крамер не само осветлява ключови събития от XX век, но също така помага на читателите да разберат конфликтите на XXI век, включително войната на Русия в Украйна. Следва откъс.

Югославия и НАТО в съветското военно планиране

Военното натрупване в съветския блок привидно има за цел да възпре или – ако е необходимо – да отблъсне нападение отвън (вероятно нападение от НАТО), но съветските военни плановици приемат, че мащабните операции срещу Югославия ще бъдат неразделна част от всяка война срещу НАТО. Следователно двете непредвидени обстоятелства не могат
да бъдат реално разделени. Самият Сталин споделя това мнение, отчасти защото в края на 1950 г. и през 1951 г. получава строго секретни разузнавателни доклади, в които се твърди, че Съединените щати „оказват натиск върху Югославия да ускори официалното си влизане в НАТО“. Тези твърдения са неточни – по това време американските политици все още са, в най-добрия случай, амбивалентни по отношение на по-пълното военно сътрудничество с Югославия, – но съветската служба за външно разузнаване продължава да настоява в меморандумите си до Сталин, че правителството на САЩ се опитва да привлече Югославия в НАТО, за да формира координиран фронт срещу Съветския съюз. Събитията, последвали срещата през януари 1951 г., като започването на американски и британски оръжейни доставки за Югославия през късната пролет на 1951 г. и установяването на американско-югославско разузнавателно сътрудничество в края на 1951 г., несъмнено засилват убеждението на Сталин, че Югославия скоро ще влезе в НАТО.

Продължава...

„Адвокат на Демона“ - недалечното бъдеще на Русия според Борис Акунин

Макар и далеч от Русия, Борис Акунин не спира да се вълнува от всичко, което се случва там. Дори новата му повест е изцяло свързана със събитията в държавата на Путин за последната година. „Адвокат на Демона“ е първата книга на Акунин, която не е публикувана в Русия. Но както признава самият той „не защото искам да отхвърля руските си читатели, а защото в днешна Русия такава книга няма как да излезе“. Сами преценете защо.

Какво ще се случи с Русия, ако нейният несменяем национален лидер „излезе от строя“? По време на телевизионно участие президентът получава удар и изпада в кома. Това поставя началото на капитален ремонт на цялата държава. А в този ремонт или нова Перестройка участие ще вземе и самият писател, който най-после може да се завърне в една Русия, където привидно вече се диша по-свободно.

Героят, който тук носи фамилията Тургенчиков, е посрещнат като втори Солженицин. Но след първите възторзи той се изправя пред морална дилема: за да се докаже справедливостта на новата съдебна система, тъкмо той трябва да се яви като обществен защитник на обвиняем №1 – заместник-секретаря на канцеларията на Нацлидера, сивия кардинал Владислав Хомяченко. Очевидно това е човекът, дърпал конците, виновен за всички злини в държавата, включително за нападението над Украйна. Дали писателят ще се съгласи да поеме защитата на този истински Демон и как изходът от „процеса на века“ ще се отрази на бъдещето на Русия?

Макар и кратка, повестта казва много за всеки, който е наясно със ситуацията и отношенията в руската държава днес. Много от героите са добре познати хора от властта, известни журналисти и депутати, лесно разпознаваеми, макар и с променени имена. Отново може да се насладим на прекрасния стил на Борис Акунин и на неговото чувство за хумор, което изпробва дори на свой гръб.

Тази повест бе определена като негово пророчество за бъдещето на Русия, но той я нарича предупреждение. „В Русия се случват много страшни неща. Мисля, че трябва да се страхуваме от бъдещето на Русия, защото иначе тази страна отново ще пропадне в дупката, в която вече е изпаднала. Трябва да осъзнаваме тези опасности, трябва да ги предвиждаме. И когато този режим рухне, а той със сигурност ще рухне, след него не трябва да се върви по същия път“, споделя Акунин.

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.

За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 януари - 24 януари

1.  Никола Бьогле. Последното послание. Ентусиаст

2. Тереза Дрискол. Приятелката. Хермес

 

3. Кристен Лъш. Порцелановата кукла. Бениториал

 

4. Лоран Гунел. Intuitio. Колибри

 

5. Себастиан Мешенмьозер. Гордън и Тапира. Точица

Продължава...

След „Жива“ идва и „Посветена“ на Ина Ясипова

Българката, живееща в Австралия, ни повежда на ново приключение в търсене на изгубеното познание на предците ни

Със смайващия си дебют „Жива“ живеещата в Австралия българска писателка Ина Ясипова положи основите на вълнуващо литературно обяснение в любов към истинската България, което хиляди родни читатели приютиха в библиотеките и в сърцата си.
По-малко от година след излизането на тази книга-магия, скътала сред страниците си лек за всяка болка на търсещите, в книжарниците долита и нейното стремително продължение – „Посветена“ (Сиела).
Също толкова смела, проницателна и емоционална като „Жива“, но изпълнена с още повече действие, необясними обрати на съдбата и любов към родните традиции и обичаи, „Посветена“ се впуска в ново търсене на изгубеното познание на старите българи.
А търсенето започва, разбира се, от калдъръмените улици на село Елици. Там, далеч от шума на големия град, Яна най-после е открила своя дом – както в някога изоставената къща на своята баба, така и в сърцето на съпруга ѝ Камен и сина ѝ Боян.
В завитото с плътното одеало на първия планински сняг село, скрило в себе си мъдростта на едно изминало време, се носят тишината и спокойствието, характерни само за местата, до които почти няма път. А и да има, малко са хората, които ще го изминат.
Затова, когато един ден на улицата се появява непознат тъмнозелен джип, Яна знае, че нещо непредвидимо ще се случи. Но не подозира, че притежателят на колата и доцент по етнография от София ще я поведе на неочаквано пътешествие, в чийто край се крие истинската причина за смъртта на родителите ѝ.
Седем са учителите, които Яна ще срещне по пътя си, водена от тефтерчето на даскал Григор от далечния XIX век. Седем са песните, които я повеждат в търсенето им, седем пъти и нейното име се споменава мистично в тях, седем са тайните, които трябва да разгадае, за да открие истината за своите корени.
Истина, чакаща да бъде пробудена от някоя „Посветена“ душа.
Забравени истории от миналото на нашите предци и техните вярвания намират своя път към настоящето изпод магическото перо на Ина Ясипова.
Откровен и чист, черпещ надежда и вдъхновение от позабравената душа на България, „Посветена“ е разказ за българското знание, което се крие някъде – или навсякъде около нас. И нежно ни напомня винаги да поддържаме огъня в огнището на сърцата си да не гасне. А това може да бъде постигнато единствено с любов. Следва откъс.

Идиличната тишина на опустялото селце внезапно бе нарушена от шум на автомобилен двигател.
– Май са ни дошли гости – каза Камен.
– Кой може да е? – тревожно попита Яна.
От години никой не идваше тук. В регистрите Елици се водеше обезлюдено село, въпреки че имаше цели шестима обитатели – баба Стойка, Яна, Камен, Боян, котаракът Василий и кучето Борко. Понякога през лятото идваха наследници на някоя от рухналите къщи с надеждата да я продадат и да изкарат някакви пари. Но бързо се отказваха. Никой не се наемаше да инвестира в място, до което почти няма път, а електричеството често прекъсва.
В края на улицата се появи висок тъмнозелен джип. Бавно, но уверено преодоля дълбокия сняг и спря пред снежния човек. Шофьорската врата се отвори и отвътре слезе мъж на около шейсет години, облечен в тъмнозелен туристически анорак. Тялото му беше слабо и атлетично. Дрехите му не бяха скъпи, но си личеше, че са нови. Имаше къса прошарена брада и носеше очила с тънки рамки.

Продължава...

С Жозе Сарамаго към психологическата и философска дълбочина на „Пещерата“

На 24 януари, вторник, от 19 ч. в РЦСИ „Топлоцентрала“ ще се състои премиера на българското издание на романа „Пещерата“ от Жозе Сарамаго – един забележителен творец и хуманист, неподражаем стилист, носител на Нобелова награда за 1998 г. Книгата ще бъде представена от преводачката Илияна Чалъкова в разговор дискусия със Светлозар Желев и в присъствието на г-жа Анаиза Гордино, директор на Португалския културен център „Камойш – София“.

„Пещерата“ (Колибри) е типично сарамаговски роман – с нестандартна пунктуация, проникновени размисли, притчи, библейски препратки, психологическа и философска дълбочина, с тънък хумор и ирония. Авторът с размах рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество.

В едно безименно селце един грънчар и неговата дъщеря изработват глинени съдове в стара примитивна пещ, за да ги продават на безименния гигантски модерен Център. Ала ето че Центърът отказва да купува техните изделия, тъй като вече не задоволяват изтънчените вкусове на клиентите. Тогава баща и дъщеря започват да ваят фигури от глина, но и те са безцеремонно отхвърлени. А зетят на възрастния грънчар работи в Центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където зловещо разкритие ще преобърне живота им завинаги.
Сарамаго създава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е Центърът с неговите обитатели, затворени в измамна изкуствена среда, противопоставен на естествените възприятия, на простите, но истински чувства, на верността на едно куче, на една неочаквана любов, на изконната човешка природа.
 

През 2022 г. отбелязахме 100 години от рождението на Жозе Сарамаго с ново специално издание на романа шедьовър „Слепота“, който е част от Бисерната поредица на издателство „Колибри". А сега за пръв път на български език излиза „Пещерата“. По думите на писателя това е и последната книга от своеобразна трилогия, която включва „Слепота“ и „Евангелието по Исуса Христа“. Следва откъс.

Мъжът, който кара малката търговска кола, се казва Сиприано Алгор, грънчар е по професия и е на шейсет и четири години, въпреки че на вид не изглежда толкова възрастен. Мъжът, който седи до него, е зет му, казва се Марсал Гашо и все още не е навършил трийсет. Във всеки случай с неговото лице никой не би му дал толкова. Вече сигурно сте обърнали внимание, че както единият, така и другият носят залепени за собствените си имена необичайни фамилии, чиито произход, значение и причина не познават. Най-вероятно ще се почувстват подразнени, ако някога по някакъв начин научат, че въпросното „алгор“ означава силна телесна студенина, предвестница на треска, и че „гашо“ е ни повече, ни по-малко от онази част от врата на вола, за която се захваща яремът. По-младият носи униформа, но не е въоръжен. По-старият е облечен с цивилен костюм и що-годе подхождащи му панталони, носи ризата си прилежно закопчана до якичката, но е без вратовръзка. Ръцете, които управляват волана, са големи и силни, селски ръце, но въпреки това, навярно заради ежедневния досег с мекотата на глината, на който занаятът го задължава, разкриват и известна чувствителност.

Продължава...

Четем „най-хубавите приказки, които съществуват“ от норвежките братя Грим

„Най-хубавите приказки, които съществуват“ - това определение четем в изпълненото с възхита писмо на Якоб и Вилхелм Грим до техните норвежки последователи и съмишленици, събирачите на народни приказки Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му. 

През 1836 г. двамата приятели прочитат „Детски и домашни приказки“ на Братя Грим и откриват своето призвание – през следващите петнайсет години ще обиколят цяла Южна Норвегия, ще разговарят с всички онези, които най-добре познават народното творчество – земеделци, пастири, ловци, прислужници, деца и старци, ще пишат писма на приятели и познати от всички краища на страната с молба да им изпращат местни приказки и предания. 

Плодовете на този епохален труд са забележителни – два тома под заглавие „Норвежки народни приказки“, два тома „Норвежки приказки за тайнствени същества и народни сказания“, както и множество самостоятелни приказки, поместени в различни сборници. Същевременно от ранна възраст двамата започват да събират народни приказки, които издават в няколко сборника, най-известен сред които е „Норвежки народни приказки“ (Norske Folkeeventyr, 1841– 1843).

Сега за първи път българският читател държи в ръцете си първия том от двутомното пълно илюстровано издание, което съдържа всички приказки, събрани от Асбьорнсен и Му, както и всички оригинални класически илюстрации от XIX век. Изданието на „Унискорп“ е преведено от Стела Джелепова, корицата е на Фиделия Косева, а оригиналните илюстрации са от Теодор Кителсен. 

Предавани от уста на уста и от поколение на поколение, тези приказки ни пренасят в страната на величествените фиорди, на вековните лесове, на непристъпните ледени планини и могъщите водопади, земя, населена с вълшебни птици и омагьосани мечоци, със зли мащехи и строги крале, с красиви принцеси и смели герои, земя на тролове и великани. Веднъж привикнал и потопил се в тези приказки, читателят бързо ще добие представа за духа на норвежкия народ – високата цел, към която са се стремили техните събирачи.

Cпopeд Яkoб Гpим нopвeжкитe пpикaзки ce xapaктepизиpaт cъc „caмoбитнocт и пълнoтa, кoитo нe мoгaт дa бъдaт oткpити в твopчecтвoтo нa нитo eдин дpyг нapoд“.

Петер Кристен Асбьорнсен (15 януари 1812 г. – 6 януари 1885 г.) е норвежки фолклорист и зоолог.  Роден е в Осло. Завършва Кралски Фредериков университет и работи като зоолог, изследвайки морската фауна по норвежкото крайбрежие.            

Йорген Енгебретсен Му (22 април 1813 г. – 27 март 1882 г.) е норвежки фолклорист и духовник. Роден е в Хуле в семейството на фермер, който малко по-късно е избран за депутат. През 1845 г. става преподавател по богословие в Норвежката военна академия, от 1853 г. е свещеник, а от 1874 г.– епископ на Кристиансан.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 януари - 17 януари

1.  Бернар Льоконт. КГБ. Истинската история на съветските тайни служби. Кръг

2. Анджей Сапковски. Вещер. По-малкото зло. Сиела

 

3. Васил Попов. Вълчи разкази. Ерове

 

4. Остава/ думите. Скрибенс

 

5. Маури Кунас. Страхотна книга за съня. Дамян Яков

Продължава...

Откъс: Мъжът от влака в 6:20 - новият герой на Дейвид Балдачи

Запознайте се с Травис Дивайн. Бивш рейнджър. Брокер на Уолстрийт. Заподозрян за убийство

Всяка сутрин Травис Дивайн се качва на влака в 6:20, за да отиде на работа в една от най-престижните инвестиционни компании в Манхатън. Принуден да напусне армията при твърде неясни и мъчителни обстоятелства, той е решил да продължи живота и битките си на Уолстрийт. На бойното поле, където се печелят големите пари. Всеки ден Дивайн вижда през прозореца на влака именията на свръхбогатите и се надява някога да бъде като тях. Но появата на една красива жена до басейна в луксозния дом на шефа в такъв ранен час изглежда странна. И необяснима.
Новият герой на Дейвид Балдачи в „Мъжът от влака в 6:20“ (Обсидиан, превод Богдан Русев), че във фирмата му се върши нещо нередно. Скоро разбира, че тя е обект на тайно разследване, което разчита на помощта му. А когато приятелката му Сара е открита обесена в сградата на компанията, всичко става твърде лично. Непроследими имейли, съмнителни финансови операции, подозрително следене и... още убийства. Постепенно основните играчи свалят картите си. Но за да стигне до истината, Травис Дивайн трябва първо да си отговори на въпроса на кого може да се довери и с кого трябва да воюва. Следва откъс.

Травис Дивайн едва си пое въздух, като се стараеше да не обръща внимание на горещината и влажността, които вървяха нагоре едновременно с изкачването на слънцето в небето, и забърза да се качи на влака в 6:20 сутринта, все едно беше последният полет от Сайгон. Беше облечен в евтин седефеносив костюм с измачкана бяла риза, която имаше нужда от пране, и вратовръзка в приглушени тъмни тонове. Предпочиташе да носи джинси и тениска или камуфлажна униформа и военни боти. Но това нямаше как да стане, не и при това пътуване.
Току-що беше взел душ, но вече започваше да се поти. Гъстата му коса беше толкова сресана, колкото изобщо беше възможно. Бе гладко избръснат и си беше сложил малко обикновен одеколон. Носеше стари черни мокасини, излъскани до блясък. В куфарчето си от изкуствена кожа имаше служебен лаптоп със специална кодирана защита и забрана да бъде използван за лична употреба, едно пакетче ментови бонбони за свеж дъх и друго с капсули за добро храносмилане. Вече не вземаше готините малки хапчета за сила, които гълташе като желирани бонбони, когато, въоръжен до зъби, се сражаваше за родината. От армията щедро ги раздаваха на войниците, за да се бият по-дълго и по-усърдно, като спят и се хранят по-малко.
Тези хапчета вече струваха пари.
Основните му оръжия, заменили карабината М4 и пистолета М9 от едно време, бяха два компютъра „Епъл Мак“ с диагонал на екрана от двайсет и седем инча, свързани с дигиталните си пипала с мощни криптирани облаци, заредени с цялата информация, която щеше да му потрябва някога. Пълни глупости, в интерес на истината, но по някакъв странен начин в то­зи момент на света нямаше нищо друго, което да бе­ше по-важно за него.

Продължава...

Откъс: „Приятелката“ - новият напрегнат трилър на Тереза Дрискол

По време на двайсет и петте си години като журналист – през петнайсет от които е водеща на новинарските емисии на Би Би Си – Тереза Дрискол отразява тъмната страна на живота. Тя е разтърсена от последиците, които престъпленията оказват върху близките, приятелите на жертвите и свидетелите, затова решава да постави именно техните преживявания в основата на романите си. Тя също така пише женска проза и романите й са преведени на повече от 20 езика.

Героинята на новия роман на Тереза Дрискол „Приятелката“ (Хермес, превод Стоянка Сербезова-Леви) Софи се запознава с Ема, която пристига в английското селце Тедбъри с тригодишния си син, и двете бързо се сближават. Децата им също си допадат и не след дълго стават неразделни. Софи е очарована от Ема, която е толкова интересна, различна и магнетична. Тя ѝ доверява най-голямата си тайна, но скоро осъзнава, че не знае почти нищо за миналото на новата си позната.
Селцето е разтърсено от ужасяващото убийство на един от най-близките семейни приятели на Софи и съпруга ѝ Марк. Тя не може да повярва на случилото се, нито на все по-упоритите слухове, че Ема е имала връзка с него.
Когато на Софи ѝ се налага да придружи Марк до Лондон, тя поверява сина им на приятелката си. Докато пътуват с влака към къщи, те научават, че двете момчета са приети в болница след злощастен инцидент. Едното дете е с увреден далак и се налага да бъде оперирано по спешност.
Дали Софи не е допуснала огромна грешка, която ще ѝ струва скъпо? Безпомощна и на стотици киломери от дома и сина си, тя най-накрая ще разбере шокиращата истина за Ема, но дали не е прекалено късно за прошка и ново начало? Следва откъс.

Срещнахме се в четвъртък. Две момчета. Две майки. Впоследствие, особено докато пътувах с влака, щях да се упреквам заради любопитството и вълнението, които изпитвах, и заради готовността, с която допуснах това да се случи.
Но тогава нямах никаква представа какви ще са последиците. Не знаех, че някой ще умре. Бях погълната от ежедневните грижи и в момента на срещата допуснах да бъда разсеяна от пащърнака.
Бях отишла във фермерския магазин, за да купя яйца, и носех само дамската си чанта, но бях изненадана от вида на пащърнака – корените бяха едри и твърди. Купих прекалено много, а хартиената торба беше тънка, и когато стигнах до шумния селски площад, носейки Бен на хълбок, торбата се скъса и пащърнакът се разхвърча на всички страни.

Продължава...

Откъс: Как да излезем от лабиринта на умората

Уморени ли сте? Често ли чувствате, че не ви достига енергия и едва се справяте? Забелязвате ли спад в имунитета? Какво се крие зад тези наглед обикновени симптоми? 

Загубата на енергия е скрит, добронамерен зов за помощ от страна на нашето тяло!
Д-р Ане Флек разкрива кои са тайните крадци на енергия и дава ясни указания и конкретни примери, с които всеки може да открие корена на проблема и неговото решение.
Извадете лупата, вземете книгата и тръгнете по следите като детектив! Скоро ще се сдобиете с практически решения, които ще положат основите на новия ви живот.
В първата част на „Енергия!“ (Ера) ще се запознаете със скритите причини за липсата на енергия и с потенциалните причинители на болести. Тя ще ви даде възможност да разкриете индивидуалния си проблем. Във втората част ще откриете червената нишка за изход от лабиринта. Ще получите ефективни съвети за успешна промяна. Третата част представя конкретна програма, която включва и лесно приложими рецепти. Можете да я следвате със собственото си темпо, за да създадете своя формула за здраве и енергия.
Д-р Ане Флек, специалистка по вътрешни болести и ревматология, известна с метода „Док Флек“, е международно признат експерт по превантивна и хранителна медицина. Смята се за пионер в цялостната медицина, която обединява модерни научни изследвания и традиционни лечебни практики в иновативна методика за лечение. Следва откъс.

КОГАТО ХРАНОСМИЛАНЕТО ТАЙНО ЗАЕКВА

Решаващо е не само как, кога и какво ядем,
а и как преработваме храната

Какво общо има храносмилането с липсата на енергия? О, има много общо! Ако организмът не е в състояние да оползотвори хранителните вещества и течностите, с които го снабдявате, може да изпадне в състояние на недостиг. В резултат се чувствате уморени, нещастни, разбити. Решаващ е не само въпросът как, какво и кога ядем; има и друг, много по-важен: как преработваме приетата храна? Което означава: кои хранителни вещества приема организмът и кои – не?
Ако лекарят е установил, че ви липсват микроелементи и витамини, например В12, това може да означава и че храносмилането ви не е наред. Не сте сами с този проблем – много хора се чувстват като вас. Толкова по-учудващо е, че в момента твърде малко хора биват изследвани целенасочено за недостиг на хранителни вещества. Може би и вие сте неоткрит досега случай на лошо храносмилане? Може би. Аз съм същият случай. Ала когато знаем къде се намира проблемът, можем да действаме целенасочено. Така и трябва, защото от хронични стомашно-чревни проблеми се развиват не само предупредителни сигнали като умората, а и много заболявания – от акне до възпаление на венците. Тази причинно-следствена връзка остава неоткрита и нелекувана години наред. Затова още в началото на нашето пътуване през тялото ще огледаме внимателно храносмилането. Струва си, повярвайте ми!

Продължава...

Себастиан, Гордън и Тапира

„Стаята ти е заприличала на джунгла!“

„На какво прилича това!“

„Това не може да продължава така!“

Колко пъти, докато сме били малки, сме чували подобни неща?

А колко пъти сме се заричали, че никога няма да се караме с близките си за нещо толкова банално като разхвърлянето?

Е, какво стана? Получи ли се? 

В книгата на немския писател Себастиан Мешенмозер „Гордън и Тапира“ (Точица, превод Калина Иванова) се разказва за двама приятели. Гордън е пингвин, който обича реда. Тапира... обича да му е весело, да има много растения, звуци, приятели... За Гордън всяко нещо си има място и предназначение. За Тапира лентите тоалетна хартия могат да бъдат... лиани от джунглата. Двамата са приятели. И съквартиранти. И... се скарват! И заспиват скарани! О, не!

Картинна книга, която ще достави удоволствие на най-малките, защото е достъпна за тях с краткия си текст и богатите, цветни и забавни илюстрации. Ще се хареса на по-големите деца, които ще оценят хумора и ще откриват нови и нови скрити детайли. А защо не и на възрастните, които са имали време да срещнат на живо много персонажи и от двата типа - като Тапира, който се чувства добре само в динамичния хаос, и като Гордън, който прилежно подрежда дори пръчиците от баркода на задната корица. 

Отлична книга, която ще внесе чувство за хумор в домашните спорове... и така може би ще ги поразсее. Или просто ще ви донесе наслада!

 

Себастиан Мешенмозер е роден през 1980 г. във Франкфурт, Германия. Завършил е изящни изкуства в Майнц. Негови илюстрации са избрани сред повече от 2700 кандидати на Международния панаир на детската книга в Болоня като един от най-иновативните млади илюстратори. Днес той е един от най-успешните и обичани художници на детски книги в Германия. Превеждан е на различни езици. През 2023 г. предстои издаването на още една негова детска книга в България.

Продължава...