Откъс: Първа среща с „Магът“, шедьовъра на Джон Фаулз

Роман загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма, „Магът“ неслучайно е класиран сред стоте най-добри произведения на английската литература на XX век

Никълъс, героят на „Магът“ (Колибри, превод Боримир Паскалев, корица Стефан Касъров), заминава да преподава английски език в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнствения маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности Никълъс става обект на странни експерименти на границата между съня и реалността. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази предварително подготвена постановка. Мислено се връща в миналото, вглежда се в себе си и в хората, които го заобикалят, размишлява над всякакви естетически, еротични, метафизични въпроси. 

Джон Фаулз (1926-2005) завършва Оксфордския университет и дълги години преподава френска литература във Франция и Гърция. Дебютният му роман, „Колекционерът“, е приветстван като първия модерен психологически трилър и незабавно получава международно признание. При публикуването му през 1963 г. „Ню Йорк Таймс“ отбелязва: „Няма страница в този роман, която да не доказва, че неговият автор е майстор-разказвач.“ През 1965 г. творбата е успешно филмирана под режисурата на Уилям Уайлър и получава 3 номинации за „Оскар“.

Успехът насърчава Фаулз да се отдаде на писателската професия. Следват книгите „Аристос“, „Влъхвата“, „Жената на френския лейтенант“, „Даниел Мартин“, „Мантиса“ и, разбира се, „Магът“, един от шедьоврите на съвременната литература. Все примери за пленителна многопластова проза, често изследваща напрежението между обществените норми и свободната воля. Следва откъс.

Магът 

Роденият развратник рядко е милостив.
Дьо Сад, „Неволите на добродетелта“

Роден през 1927 година, единствено дете на родители англичани от средната класа, самите те родени в епохата, белязана от гротескно удължената сянка на онова чудовищно джудже кралица Виктория, от която те двамата не можаха никога напълно да се освободят, по-късно бях изпратен в частно училище, след това пропилях две години от живота си в задължителната казарма, а после се записах да следвам в Оксфорд и там разбрах, че не съм онзи, който искам да бъда.

Много преди това бях открил, че нямам родителите и произхода, от които се нуждаех. Баща ми, благодарение на подходящата възраст и на подходящия момент, а не толкова поради някакъв изключителен професионален талант, беше достигнал до чин полковник, а майка ми бе типичният модел на съпруга на бъдещ генерал-майор – никога не му противоречеше и се държеше така, сякаш той чува всичко от съседната стая, дори и когато се намираше на хиляди километри разстояние.

Като всички мъже, негодни за професията, която упражняват, баща ми беше педант относно всичко незначително във всекидневието и вместо с интелект, бе заредил мозъка си с клишетата, които се криеха зад понятия като Дисциплина, Традиция и Отговорност. Ако дръзнех – а това рядко се случваше – да му противореча, той пускаше в ход една от тези тотемни думи и ми затваряше устата, без съмнение така, както сигурно е постъпвал и с подчинените си. Допускам, че щом някой от тях е отказвал да залегне или да умре за страната си, той е загубвал контрол над нервите си и е избухвал. Характерът му беше като на подивяло куче, налагаше се да го държи на къс повод.

Продължава...

Как се оцелява в едно „Вълче време“?

Харалд Йенер прави  впечатляващ обзор на първото десетилетие в Германия след Втората световна война
 

Годината е 1945, а крахът на Третия райх е вече факт. Как една страна продължава напред, когато на раменете ѝ лежи смъртта на милиони? В книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955“ (Емас, превод Величка Стефанова) немският журналист Харалд Йенер представя резултата от дългогодишно проучване на един от най-противоречивите периоди в германската история. Период, оказал се решаващ за бъдещето на страната. Това е време на кражби, глад, недоимък, но и време на луди танци, спонтанни карнавални шествия и неподправено щастие от края на войната. Време на стремеж към бъдещето и преломно желание за забрава на миналото. Със своята богата визуална галерия и спомени на общественици „Вълче време“ попълва пукнатините в историята на следвоенна Германия. Това прави отличеният с наградата на Панаира на книгата в Лайпциг обзор неизменна част от съвременния дискурс за Втората световна война и последвалия период на възстановяване.
През 1945 г. от Хитлеровата империя са останали само руини. В големите градове цари пълна разруха, а повече от половината население е останало без покрив и посока. 
Някои германци, оцелели по чудо, изпадат в апатия, докато у други се заражда неудържим стремеж към нов живот. Светът се е преобърнал, но хората отново живеят в относителен мир. За най-младите и най-смелите състоянието на страната изглежда като безкрайно поле на възможности.
В бомбардирания Берлин журналистката и участничка в съпротивата Рут Андреас-Фридрих се топли край импровизирана печка и в дневника си описва как трепетно очакване за промяна обхваща града. Американците изпращат Ханс Хабе – еврейски журналист и войник от американската армия – в епицентъра на събитията, за да създаде медийна империя, чрез която да промени германското мислене. Философката Хана Аренд се завръща в страната, от която е избягала, и с изненада открива, че хората, въпреки желанието си за ново начало, мълчат при споменаването на Холокоста. Всички тези съдби, вълнения и страхове съставят сложната мозайка на следвоенна Германия.
Харалд Йенер е немски журналист. Той завършва литература, история и история на изкуството във Фрайбург и защитава докторска степен в Берлин. От 1989 до 1997 г. Йенер е ръководител на отдела за комуникации на Дома на световните култури в Берлин. След това работи като редактор в „Берлинер Цайтунг“, където от 2003 до 2015 г. ръководи културния отдел. От 2011 г. Йенер е хоноруван преподавател по културна журналистика в Берлинския университет за изкуства. „Вълче време“, неговият литературен дебют, печели наградата за нехудожествена литература на Панаира в Лайпциг през 2019 г. Следва откъс.

На 18 март 1952 година вестник „Нойе Цайтунг“ отпечатал текст от писателя и литературен критик Курт Кузенберг. Текстът бил озаглавен „Нищо не се разбира от само себе си. Възхвала на едно сиромашко време“. В него авторът, само седем години след края на войната, копнее 3а седмиците на безпомощност, последвали края ѝ. Въпреки че нищо не работело — нито пощата, нито железницата, нито транспортът, въпреки бездомността, глада и труповете, все още лежащи под развалините, тези седмици в ретроспекция му изглеждат като едно добро време. След войната хората, „подобно на деца“, започнали „да възстановяват скъсаната мрежа на човешките отношения“, твърди той. Подобно на деца ли?
Кузенберг настоятелно препоръчва на своите читатели да се пренесат обратно в онова „гладно, опърпано, мръзнещо, мизерно, опасно време“, когато, поради липсата на държавен ред, разпръснатите хора определяли по нов начин понятията 3а морал и социална спойка: „Порядъчността не изключваше находчивост и хитрост, дори дребните кражби на храна. Но в този полуразбойнически живот съществуваше разбойническа чест, която може би беше по-морална от днешната чугунена съвест.“

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 юли - 9 юли

 1. Фредрик Бакман. Моите приятели. Сиела

2. Чарли Донли. Момичето с празния поглед. Хермес

3. Момчил Цветанов. Българските планини. Пътеводител. Домино

 

4. Силвия Плат. Колосът. Издателство за поезия Да

5. Бил Дойл. Измъкни се от тази книга! Гробниците на Египет. Ентусиаст

Продължава...

„Челюстта на Каин“: най-сложният роман пъзел. Издателство „Ентусиаст“ обещава книги за 100 евро на решилите загадката

Торквемада провокира острите умове с удивителна криминална загадка

Шест убийства. Сто страници. Милиони възможни комбинации, но само един правилен ред. Написан през 1934 г., „Челюстта на Каин“ не е обикновен криминален роман, а един от най-завладяващите и трудни словесни пъзели, публикувани някога. До момента загадката, измислена от съставителя на кръстословици за вестник „Обзървър“ Едуард Поуис Мадърс с псевдоним Торквемада, е разрешена само от четирима души в целия свят. У нас издателство „Ентусиаст“ дава възможност на българските читатели и любители на мистерии да се впуснат в предизвикателството с предупреждение, че задачата не е за хора със слаби сърца.

Едуард Поуис Мадърс е признат британски преводач, поет и пионер в създаването на сложни кръстословици. Роден и израснал в Лондон, той завършва висшето си образование в Тринити Колидж в Оксфорд. Негов висок литературен принос са английските преводи на „Хиляда и една нощ“ („Приказки на Шехерезада“) от френски език и на поемата „Черни невени“ от санскрит. От 1924 г. до смъртта си Мадърс съставя загадъчни и невероятно трудни кръстословици за в. „Обзървър“. През 1934 г. публикува „Книгата с пъзели на Торквемада“, която включва прославените му главоблъсканици, спунеризми, игри на думи, няколко вида акростих, анаграми, както и романа пъзел „Челюстта на Каин“.

След близо век от създаването си през 2019 г. романът излиза в ново издание благодарение на „Ънбаунд“. По този начин се позволява на възможно най-много читатели да се потопят в сложностите, подвеждащите улики и литературните приключения, забулени из пъзела, както и да стигнат до идентифицирането на героите зад зловещите престъпления.

Състояща се от точно сто страници с разбъркан ред, „Челюстта на Каин“ провокира участниците в играта да подредят текста в правилната му последователност. Веднъж сглобена вярно, историята разкрива улики за шест убийства, а целта е да се посочат жертвите и техните убийци.

Тази умопомрачителна криминална загадка е обвързана с награда за всеки един, който успее да я разреши. През 1934 г. тя се е изразявала в сумата от 15 лири, а през 2019 г. „Ънбаунд“ предлага по 250 лири за всеки победител. Сега от издателство „Ентусиаст“ предоставят шанс на читателите да спечелят книги по избор от техния каталог на стойност 100 евро срещу правилните отговори. Предизвикателството продължава до полунощ на 31 декември 2028 г. Пълните условия и изисквания за участие в играта са достъпни в сайта на „Ентусиаст“.

Продължава...

Откъс: Изцеление в „Хотел „Птиците“

 „Хотел „Птиците“ на Джойс Мейнард е лиричен и причудлив роман за издръжливостта, смелостта, изцелението и човешката щедрост – за неочакваните начини, по които се спасяваме взаимно. Епично напомняне, че животът може да осигури антидот на страданието, стига да сме търпеливи и да знаем къде да го търсим. 

В сърцето на „Хотел „Птиците“ (Колибри) има мистерия, топлота, драма, романтика, хумор, попкултура и магически реализъм. Млада американка с трагично минало пристига в страна, която макар и да прилича на различни места в Централна Америка, е измислена. Такива са и разпадащият се хотел на брега на езерото, за който тя започва да се грижи, и надвисналият над селото вулкан, и всички местни жители и бродещи души, намерили за кратко или за дълго пристан там, и вълшебната билка, и светулките, които се появяват само веднъж годишно и само за една нощ. Но обичта и емоциите на героите, намерили в продължение на четири десетилетия надежда и радост сред тайни и споделена болка, са напълно искрени и действителни. Много от описаните в книгата птици също не съществуват реално. Така че читателят може да приеме цялата история като приказка, фантазия или просто сън. Затова пък казаното за силата на любовта – и за способността на подвластните ѝ да извършват привидно невъзможни неща – си е живата истина.

Всеки, когото някога съм срещала тук, е бил на някаква мисия. Хората невинаги са намирали това, което са търсили. Но обикновено са намирали това, от което са се нуждаели.
Джойс Мейнард (р. 1953 г.) е американска журналистка и писателка, авторка на множество белетристични творби, сред които бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и екранизирани романи (To Die For с Никол Кидман и Мат Дилън, Labor Day с Кейт Уинслет), активна природозащитничка. „Хотел „Птиците“ е последният ѝ роман. Известна е със скандалния си мемоар At Home in the World, описващ връзката ѝ с Джером Д. Селинджър. В продължение на повече от две десетилетия Мейнард води семинар за писане на мемоари край езерото Атитлан в Гватемала. Преводач на българското издание е Венцислав К. Венков. Художник на корицата е фантазията на Таня Минчева. Следва откъс.

ТА КАТО СТАВА ДУМА ЗА ТРУДНИ ВРЕМЕНА

Бях на двайсет и седем, когато реших да се хвърля от моста Голдън Гейт. До тогавашния следобед бях живяла най-щастливо. Но половин час ми стигна, за да ме обземе изцяло желанието да умра.
Спрях едно такси. Малко след залез-слънце бях вече на моста. Извисяваше се през леката мъгла с онази обожавана от мен отсянка на червеното във времето, когато все още се вълнувах от заобикалящите ме цветове, от мостовете – и от стигането ми до отсрещния им край. Времена, през които се бях вълнувала от какви ли не изведнъж изгубили смисъла си неща.
На излизане за последен път от апартамента бях пъхнала в джоба си стодоларова банкнота. С нея платих на шофьора. Не виждах защо да чакам за ресто. 
Естествено, туристите си бяха там. Както и трафикът към и откъм града. Родители с деца в колички. Съвсем позната ми роля.
Под моста премина корабче. Приготвяйки се за скок, го проследих как мина покрай пилоните и как моряците миеха палубата. Всичко беше изгубило смисъл.
Смътно бях усетила, че ме наблюдава възрастен мъж, и си давах сметка, че може да опита да ме възпре. Затова го изчаках няколко минути да се отдалечи.
Но така и не ми стигнаха силите за онова последно качване върху перилата, за да полетя към отвъдното.

Продължава...

Поемаме на неочаквана ваканция с Фейдра Патрик в „Малкият италиански хотел“

Определяна от британски издания като перфектното лятно четиво, книгата проследява едно интригуващо бягство от действителността сред прелестите на Италия, което ще промени всичко...

 

Очарователна и обнадеждаваща история за новото начало, силата на приятелството и умението да се наслаждаваш на настоящия миг – това поднася романът „Малкият италиански хотел“ от Фейдра Патрик, който излезе на български със знака на издателство „Кръг“.  

 

В центъра на сюжета е Джини Сплинтър – известна английска радиоводеща, наложила се като експерт по взаимоотношенията. След като собственият ѝ наглед съвършен брак внезапно се разпада, тя е принудена да преосмисли целия си живот. И макар да е съсипана от желанието на съпруга си за развод, решава все пак да отиде на почивката в Италия, която е планирала по случай двайсет и петата годишнина от сватбата им. Затова импулсивно кани четирима свои слушатели с разбити сърца да я придружат вместо него. 

Озовали се в западнало, но очарователно хотелче край прелестно селце близо до Болоня, петимата непознати – толкова различни един от друг, колкото и причините за тъгата им, ще споделят една неочаквана и целебна ваканция, изпълнена с надежда и радост от простичките неща. 

Сгряващ сърцето и повдигащ духа, романът „Малкият италиански хотел“ от Фейдра Патрик изпраща безценното послание, че винаги можем да намерим сила и смелост да продължим напред. А покрай това – и истинското удовлетворение и щастие. Неслучайно някои читатели сравняват книгата с вече превърналата се в своеобразна класика „Яж, моли се и обичай“.

В интервю за американската организация в подкрепа на грамотността „Пърмиан Бейсин“ авторката Фейдра Патрик споделя, че тъй като е писала романа по време на пандемията, е разсъждавала особено много по темата за значимостта и целебната сила на общността. „Исках „Малкият италиански хотел“ да покаже как хората се грижат едни за други, а също и как се осмеляват да поемат рискове, затова съм доволна, че тези елементи изпъкнаха – казва тя. – Ако сърцето ви е разбито или сте тъжни и отчаяни, не се затваряйте в себе си, отворете се пред другите, защото те биха могли да ви помогнат. Има толкова различни начини да се справим.“ 

Фейдра Патрик е английска писателка, в чиято библиография до момента има 7 романа. Изучавала е история на изкуството и маркетинг и преди да се посвети на художествената литература, е работила като художник на витражи, организатор на филмови фестивали и пиар мениджър. Печелила е множество конкурси за най-добър разказ в Англия, а книгите ѝ са преведени на повече от 25 езика. Преводът е на Ивелина Минчева-Бобадова, а дизайнер на корицата с красива илюстрация от Екатерина Загорска е Стоян Атанасов (Kontur Creative).

Продължава...

„Лего“ - със забранения в Русия Борис Акунин през литературния лабиринт на руските класици

 „Това е роман за любовта, защото главните му герои са филологията и руската литература – моята доживотна любов, понякога нещастна и дори фатална. Искаше ми се да се потопя в тази жива вода (на руската класика), да се почувствам като различни писатели, да се повлияя от техния стил и от света на техните герои. Лош е този писател, който не мечтае да пише в стила на великите класици.” Борис Акунин

Винаги оригинален и пълен с изненади, Борис Акунин за пореден път надминава всички очаквания с новия си роман „Лего“ (Еднорог, превод Денис Коробко). Той прави немислимото: едновременно отдава почит на великите руски класици и ги надгражда по неповторим начин. Това е оригинален литературен експеримент, изящно взаимодействие между стил и замисъл, интелектуален празник за сетивата. Както подсказва заглавието, „Лего“ е конструктор от думи, епохи, стилове и идеи, в който всяка глава е написана в стилистиката на различен руски класик – от Лермонтов и Гогол, през Достоевски и Булгаков до Солженицин и Сорокин. Акунин не просто имитира, той превъплъщава духа на шест поколения велики писатели и ги превръща в единен, зашеметяващ епос.

Още със заглавието си романът издава двойната си природа. „Лего“ е едновременно препратка към детския конструктор и игра с имената на ЛЕрмонтов и ГОгол, които задават тона на първите глави. Така започва едно филологично приключение без аналог, в което читателят е деен участник. Свързващата сюжета нишка е загадъчната история на една испанска монета, разчупена на две половини, които преминават от герой на герой, от епоха в епоха в продължение на близо два века – от средата на XIX век до разрушаването на Кримския мост през 2022 г. Всяка глава е не само нова история, но и нов литературен свят.

Ако някога сте се питали какво би станало, ако Толстой, Чехов, Пелевин и братя Стругацки пишеха един и същи роман заедно, отговорът вече ви е ясен. Акунин влиза в кожата на своите литературни предци и създава неповторим текст, в който блести както техният гений, така и неговият собствен. Няма друг писател за последните години, който така уверено и изящно да балансира между история, стилистика, философия и забавление. Новият му шедьовър е литературна наслада, интелектуална игра, емоционално преживяване. Може да го прочетете безброй пъти и винаги да изглежда като нов. 

Тази книга ще промени отношението ви към класиката и ще ви накара да се смеете, замисляте и ужасявате – понякога в рамките на една страница. Борис Акунин ни представя огледало на съвременността, проекция на бъдещето и рентген на човешкото – в цялата му сложност и красота. В новия му роман думите се подреждат като елементи от интелигентна игра, но всяко парченце носи заряд, идея, послание. Това не е просто история, а литературен експеримент, философска провокация, криминален лабиринт и сатира на нашия абсурден свят – всичко в едно, изградено с типичната за Акунин блестяща ирония, интелектуален размах и езикова елегантност. Резултатът е задължително четиво за всеки, който обича литературата – и преди всичко за онези, които вярват, че тя все още има силата да удивлява, вдъхновява и преобразява.

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.

За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни. Днес в Русия срещу Борис Акунин се води дело за екстремизъм и тероризъм, а книгите му са забранени.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 юни - 1 юли

 

1. Вивека Стен. Без вина. Колибри

2. Джени Хейл. Златният час. Хермес

3. Костадина Костова. Трифена. Софтпрес

 

4. Мария Конакчиева. Влюбена в живота. Книгомания

5. Петър Брож. Космически пътешественик. Сиела

Продължава...

Откъс: „Създаването на поредния филмов шедьовър“ - Том Ханкс се изповядва в любов към киното

 

Двукратният носител на „Оскар“ Том Ханкс, филмова звезда, продуцент и режисьор, дебютирал като писател със сборника с разкази „Рядък модел“, се завръща в литературата с роман

„Създаването на поредния филмов шедьовър“ (Колибри, превод Надя Баева) е многопластова история, която обхваща почти 80 години. Роман за американската филмова индустрия днес, но и за живота в малкия град след Втората световна война.
Морски пехотинец, завърнал се от тихоокеанския фронт, търси себе си със своя „Харли Дейвидсън“. Млад художник създава комикси, вдъхновен от героизма на своя чичо. Ексцентричен сценарист и режисьор открива изхвърлен кашон с комикси. Един от тях, с помощта на своята пишеща машина, той превръща в основа на високобюджетен екшън с двойка супергерои, вплетени във фантастични огнени битки и непреодолимо привличане.
Забавен, аналитичен и провокативен, зареден с носталгия по идеята за една Америка, останала в миналото, романът на Том Ханкс въвежда читателя в сложния процес по създаването на мултимилионен холивудски блокбастър: от изходния материал през идейния замисъл, развитието, предпродукцията, заснемането, постпродукцията и срещата със зрителите. Герои в романа на Ханкс не са просто звездите на снимачната площадка, а всички членове в екипа на продукцията, които той вади от анонимност, като им посвещава книгата си.
Том Ханкс е американска кинозвезда - актьор и режисьор, роден в Конкорд, Калифорния, през 1956 година. Женен е за актрисата Рита Уилсън, която е от балкански произход. Играе значими роли в популярни и добре приети от критиката филми. Два пъти печели Оскар за най-добър актьор. Образите, в които се превъплъщава, варират от уязвимия Форест Гъмп в едноименния филм, вдъхновяващия герой във „Филаделфия“ до упорития командир в „Аполо 13“. 
През 2018 г. „Колибри“ издаде сборника с разкази „Рядък модел“, който очарова както почитателите на актьора Том Ханкс, така и ценителите на първокласната проза. „Създаването на поредния филмов шедьовър“ е поредно доказателство, че талантът му на разказвач се равнява на актьорската му дарба. Следва откъс.

Изходен материал

Ръцете на Роби бяха твърде къси, та да достигнат дръжките, така че, седнал в скута на чичо си Боб върху широката кожена седалка, той бе опрял длани върху резервоара, за да запази равновесие. Верен на думата си – и за разочарование на Роби – чичо Боб не караше бързо, макар да форсираше шумно двигателя, та малкият да чуе рева му и да усети вибриращия ритъм на буталата, веригата и зъбчатото колело на голямата машина под себе си. Плавното ѝ балансиране се усещаше като возене на въртележката на окръжния панаир.
– Хайде да разгледаме града – викна Боб в ухото на племенника си.
Тръгнаха да обикалят Лоун Бют, като минаха покрай бакалията на Уентли, покрай училището на Роби, обществената библиотека, гимназията „Сейнт Филип Нери“, „Сейнт Пол“ и църквите „Асамблея на Бог“. Когато минаха по моста над река Биг Айрън Бенд, Боб каза:
– Някога скачах оттук във водата!
Роби не можеше дори да си представи каква смелост се изисква да се скочи от толкова висок мост в тъй студена река.
– И на колко години беше тогава? – кресна, за да надвика вятъра.
– Горе-долу на твоята възраст. Чувствах се като Супермен! – После чичо Боб добави: – Не ме издавай пред майка ти, че съм ти го казал!
Заобиколиха градския площад с кметството и сградата на съда, където се помещаваше полицейският участък. Минаха покрай „Стейт Тиътър“ – кинотеатър, достоен за името си, – където чичо Боб намали, та да се полюбува на огромното светещо табло и внушителната фасада.
– Това е ново – отбеляза чичо Боб.
– Имаше голям пожар, така че построиха ново кино – осветли го Роби.
Киното беше на година и бе открито с филм, който на малкия Роби не бе позволено да гледа. 
– Пожар, а? – Оригиналното кино „Стейт Тиътър“ бе построено през 1908 г. – С майка ти сме гледали много филми тук. „Отнесени от вихъра“, „Бунтът на Баунти“.

Продължава...

Детската класика „Чорлав Петър” за първи път на български

 

Близо 200 години книгата на Хайнрих Хофман е световен феномен

Детската класика „Чорлав Петър”, която от близо двеста години е с култов статут в целия свят, най-сетне излиза и на български език. Публикувана за първи път през 1845 г. от германския лекар Хайнрих Хофман, досега тя има близо 240 преиздания и вдъхновява цели поколения автори, илюстратори и възпитатели.

Преведена с усет и чувство за хумор от Любомир Илиев и реализирана с логото на „Лист”, книгата запазва ритъма и иронията на оригинала. 

Изданието включва 10 истории в рими и илюстрирации от Хофман. Той ги съчинил като коледен подарък за тригодишния си син. Разочарован от скучните, нравоучителни издания по онова време, решил сам да напише и нарисува нещо живо, забавно и образно – такова, каквото истински говори на въображението на малките деца.

„Да нарисуваш на едно дете пейка и да чакаш то да се зарадва, че това е пейка – истинска пейка! – е безсмислено“, пише авторът. „Детето не мисли абстрактно. То не разбира от общи морални повели. Но ако му кажеш: „Ей сега ще дойде Торбалан!”, то разбира.“ 

Така, между задълженията си като психиатър и семейните грижи, Хайнрих Хофман измисля рими и рисува герои като Чорлав Петър – невчесано момче с дълги нокти, Ханс Вироноското, детето, което си смуче палците, и още персонажи. Всички истории са поучителен край в духа на черния хумор.

Творбата предизвиква бурни реакции – от възторг до възмущение. Хофман е обвиняван, че плаши хлапетата и им вреди естетически, а други го поздравяват по улиците на Франкфурт, защото децата им най-сетне обичат да четат. Тъкмо от „Чорлав Петър” черпи вдъхновение и Вилхелм Буш за своите пакостници Макс и Мориц.

Още приживе на своя автор историите на Хайнрих Хофман се разпространяват в десетки преводи – един от тях е дело на Марк Твен, и достига до Бразилия, Русия и Швеция, а до днес остава сред най-четените детски книги в Германия.

Продължава...

Романът „Жана д’Арк“ разкрива жената отвъд легендите

Катрин Дж. Чен разказва историята на знаменитата французойка от непозната гледна точка

Тя не моли – тя заповядва. В романа си „Жана д’Арк. Завладяващата история на една героична жена“ американската писателка Катрин Дж. Чен загърбва легендите за светицата, за да изгради образ на жена от плът и кръв, изпълнена с воля и гняв. Книгата излиза на български със знака на издателство „Кръг“ в превод на Мариана Христова и с корица от Таня Минчева (Kontur Creative).   

Историята ни връща в 1429 година, когато цяла Франция е в пламъци. От близо век бушува война с Англия и французите са загубили част от земите си. Кралете се сменят, народът страда. Спасението идва неочаквано със 17-годишната Жана. Израснала сред побои, глад и безнадеждност, в свят, в който жените са обречени да се подчиняват и да страдат безмълвно, тя се надига – с меч в ръка, с огън в сърцето и с една-единствена цел: да промени съдбата си и тази на родината си, разкъсвана от Стогодишната война.

„Жана д’Арк в тази книга не е благочестива девица“, пише именитата канадска писателка Маргарет Атууд, впечатлена от дръзкия и хуманен подход на Чен. А двукратната носителка на „Букър“ Хилари Мантел отбелязва малко преди смъртта си: „Сякаш авторката се е вмъкнала в една статуя и ѝ е вдъхнала душа, създавайки от Жана д’Арк жена за нашето време“.

Със своя въздействащ, почти кинематографичен стил, романът „Жана д’Арк“ е повече от историческа проза – той провокира злободневен разговор за властта, ролята на жените и цената на непокорството. Тук Жана не се стреми да бъде обичана, а чута, разбрана и запомнена. Вместо да се примири със съдбата си, тя я прекроява със собствените си ръце. Затова книгата е не само възхвала на една героична жена, а и болезнено актуален разказ за съпротива срещу всяка форма на тирания: лична, политическа, религиозна... На читателите този пленителен роман предлага както драматично потапяне в средновековния хаос, така и неочаквана близост с вдъхновяваща личност, която не е искала да бъде легенда, но се е превърнала в такава, защото е отказала да се подчини на статуквото.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 юни - 24 юни

1. Стив Бери. Завръщането на Медичите. Обсидиан

2. Артър Дж. Магида. Кодово име „Мадлен“. Кръг

3. Марк Елиът. Клинт Истууд: Американски бунтар. Бард

 

4. Шейн Периш. Мисли ясно. Хермес

5. Сабине Щединг. Петронела Ябълкова. Вълшебна шапка и жилещи сладкиши. Инфодар

Продължава...

„Мерим земята с телата си“ – магическа сага за любовта и саможертвата на едно семейство

Завладяващо интимен и нюансиран портрет на света на тибетските изгнаници, този красив и лиричен роман е размисъл за колонизацията, разселването и цената, която сме готови да платим, за да останем свързани със земята на предците си. 
 

Отчасти вдъхновен от личния опит на авторката Церинг Янгзом Лама, „Мерим земята с телата си“ (Колибри, превод Майре Буюклиева) разказва историята на тибетско семейство в изгнание в продължение на 50 години и три поколения. 

 

Нахлуването на Китай в Тибет през 50-те години на XX век е трагедия, която разпръсва един народ по света. Две сестри, Лхамо и Тенкий, пристигат в бежански лагер в Непал. Загубили родината и родителите си, момичетата ще се опитат да изградят нов живот в този непознат свят. Древна статуя на безименен светец – реликва, която изчезва и се появява отново във времена на нужда – ги съпътства в техните лутания. 

 

Пътят отвежда семейството им до далечната Канада. И когато Долма, дъщерята на една от сестрите, открива Безименния светец в колекцията на богато канадско семейство, тя трябва да реши докъде е готова да стигне за своя народ. Готова ли е да рискува мечтите си в името на една изгубена родина?

Церинг Янгзом Лама е тибетска писателка, родена и израснала в Непал. Живяла е във Ванкувър, Торонто и Ню Йорк. Има магистърска степен по изкуства от Колумбийския университет и бакалавърска степен от Университета на Британска Колумбия по творческо писане и международни отношения. 

 

„Мерим земята с телата си“ е нейният смайващ литературен дебют. Романът получава множество отличия, включително Наградата за нови писатели на Асоциацията на колежите от Големите езера за художествена литература и Наградата за нови писатели GLCA. 

„Мерим земята с телата си“ е дело на писател с рядък талант и безкомпромисна визия. На тези страници, които разказват за изгнание и загуба, за копнеж и скръб, Церинг Лама също така успява да ни напомни – с поразителна красота и състрадание – за всичко онова, което оцелява. Този роман е свидетелство за решимостта на хората да обичат независимо от всичко. Триумф,“, пише Мааза Менгисте, авторка на „Кралят на сенките“.

Продължава...