page contents Книжен ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 февруари - 11 февруари

11.2.25

 
1. Камила Лексберг. Бронзови мечти. Колибри

2. Джейн Ан Кренц. Нощният остров. Хермес
 
3. Алис Мънро. Пътят на любовта. Кръг
 

4. Сергей Трайков. Уилям Шекспир не е девствена. Фама+
 
5. Хелена Кралич. Къртичето Кевин намира книга. Софтпрес
 





Продължава...

Мечока на Хулио Кортасар – сред шедьоврите на „Лист”

Аржентинският писател пише историята за децата на свой приятел –художник


Мечок, който живее в тръбите, но е роден от въображението на Хулио Кортасар, е новият обитател в книжното царство на издателство „Лист”.
Той стовари приятелска лапа върху поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” и както всички произведения на своя създател, носи със себе си история, която с лекота преминава границите между литературата за деца и възрастни.
В „Историята на мечока” аржентинският магьосник на думите размишлява над универсални теми като самотата, откривателството и човешката природа. Сюжетът следва по петите един необикновен косматко, който живее в тръбите на една сграда и наблюдава странния, често неразбираем свят на хората. Чрез очите на този мечок Кортасар създава метафора за самотата и отчуждението в съвременния свят, но и за детското любопитство и способността да се намира магия в най-неочаквани места.
Героят се появява за първи път преди 73 години, в писмо, което Кортасар изпраща до децата на своя приятел – художника и поета Едуардо Хонкерес. По-късно разказът намира място в сборника „Истории за кронопи и фами”, където заема особено място сред сюрреалистичните и игриви текстове на автора.
Изданието на „Лист” впечатлява с великолепната симбиоза между работата на преводачката Анелия Петрунова и илюстратора Ясен Григоров.

Продължава...

В „Адски град“ Кърт Вонегът тръгва по следите на сериен убиец

10.2.25

Кейси Шърман майсторски смесва страховити факти с увлекателна фикция

Спокоен малък град се превръща в ужасяващ кошмар от хорър филм в документалния роман „Адски град“ от Кейси Шърман, базиран на истинската история за известния сериен убиец от Кейп Код – Антън „Тони“ Коста.
Написан в стила на най-напрегнатите психологически трилъри, „Адски град“ (Сиела, превод Мария Илиева) е вече и на българския пазар, готов да плени почитателите на true crime в духа на сериала „Mindhunter“. Неочакван герой в разказа на Шърман се оказва не кой да е, а големият писател Кърт Вонегът, чийто път действително се е пресякъл с този на Коста.
Годината е 1969. Хипи вълната е заляла Провинстаун, Масачузетс. Наркотиците се разпространяват между дрънкащи на китари дългокоси младежи със скоростта на светлината. Размириците в следствие от Виетнамската война вълнуват целия Кейп Код.
А междувременно най-опасният човек на полуострова крачи на свобода. Защото Чарлз Менсън не е единственият сериен убиец, който разтърсва Америка в края на 60-те. Случаят с Тони Коста е не по-малко потресаващ.
За определена група млади жени той е известен като Сир – харизматичен и чаровен мъж, който може да ги снабди с всякакви видове наркотици. Да ги омае и ухажва. Докато някоя от тях не се окаже печална новина в градския вестник. Защото Тони Коста е чудовище, скрило зад наглед нормалния си облик неконтролируема ярост.
В същата тази година писателят Кърт Вонегът завършва книгата, която един ден ще се превърне в най-великия му шедьовър – „Кланица 5“. А дъщеря му Еди го изнервя до краен предел, мъкнейки се с всякакви съмнителни типове от града.
Страница от неделния вестник разпалва интереса на писателя към Тони Коста, когото Еди също познава. Определяйки го като американския Джак Изкормвача, Вонегът открива огромен литературен потенциал в лицето на Коста и започва кореспонденция с убиеца.
Поемайки на свое собствено разследване, писателят е разтърсен от „вампира от Кейп Код“. А истината за престъпленията на убиеца се оказва по-мрачна и от най-злокобния сюжет.
Популярният автор на true crime бестселъри Кейси Шърман базира разказа си на реални факти, писма и съдебни протоколи, които се превръщат в завладяваща, шокираща и безпощадна хроника на турбулентната епоха от края на 60-те.
Триумф на документалната литература, „Адски град“ е хипнотично пътуване из изкривения ум на чудовище в човешки облик, толкова ужасяващо, че няма как да бъде измислица. Следва откъс.

Западен Барнстъбъл, Масачузетс, 1968 г.
Еди Вонегът се притесняваше да заведе момчето у дома, за да го запознае с баща си, който се беше заврял в писателската си барака, зад фермерската им къща в Кейп Код на Скадър Лейн. Седемнайсетгодишната Еди беше свикнала да се промъква много внимателно около баща си Кърт, особено докато той работеше.
– Изчакай тук – каза Еди на гаджето си, красив, млад хокеист от близкото градче Хаянис. – Каза, че иска да се запознае с теб. Връщам се след малко.
Еди остави момчето на брега на езерото Хогинс в задната част на имението им, докато тя изтича на пръсти до дървената врата и почука.
– Какво? – попита раздразнено Вонегът. – Какво пък сега?

Продължава...

Откъс: „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска


Авторката Ана Андреу Бакеро пристига в България по покана на Институт „Сервантес“ и Издателска къща „Хермес“

Ваймар, Германия, 1945 г. Скоро след освобождаването на концентрационния лагер „Бухенвалд“ седем мъже от италианската „Реджа Марина“ влизат в градското гробище и се отправят към занемарен участък със забити в земята колове. След много усилия и голяма доза късмет намират парцел номер 262, където според регистъра почиват останките на unbekannte Frau – непозната жена. Когато изтръгват кола, виждат, че в основата му е написано име. Най-накрая могат да го заменят с паметната плоча, с която са се сдобили с цената на много жертви в онези първи дни след края на войната. Сега вече гробът е отбелязан подобаващо и злокобният номер е заменен със знатно име: Мафалда Савойска.
Така започва „Принцесата от Бухенвалд“ (Хермес, превод Стела Илиева) на Ана Андреу Бакеро, който разкрива печалната история на Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна Българска.
Романът проследява живота на италианската принцеса от най-изисканите дворци на Европа до концентрационния лагер „Бухенвалд“, където е изпратена след залавянето ѝ на връщане от България от погребението на зет ѝ цар Борис III. С риск за сигурността си Мафалда е решена да се добере до окупирания от нацистите Рим, за да се събере с децата си. А това решение ще предопредели съдбата ѝ.
Ана Андреу Бакеро е родена и израснала в Албасете, Испания. Завършва английска филология и технология на превода. Освен майчиния си кастилски, говори каталунски, английски, немски и италиански. Кариерата ѝ е свързана с преподавателска дейност и преводи за различни издателства. През 2010 г. публикува книга с любопитни истории от света на литeратурата. Прави дебюта си в историческите романи с „Принцесата от Бухенвалд“.

На 12 февруари (сряда) от 18,30 часа испанската писателка ще се срещне с почитателите си в Литературен клуб „Перото“, където ще представи романа си „Принцесата от Бухенвалд“. Модератор на срещата ще бъде водещият на „Панорама“ – Бойко Василев. Като част от гостуването си Ана Андреу Бакеро ще проведе разговор с ученици, изучаващи испански език. Следва откъс.

Слънцето вече изгряваше, когато група мъже прекоси входа на гробището и пое по алеята, водеща към южната част. Двама от тях носеха мраморната плоча, с която толкова трудно се бяха сдобили, а другите петима си бяха разпределили останалите принадлежности: желязна верига, четири пръта, дървен кръст и малка ваза с цветя.
Апостоло Фуско вървеше малко по-назад и наблюдаваше шествието, тържествено напредващо към целта си. За разлика от деня, в който за първи път стъпиха на това място, сега не се лутаха напосоки сред гробовете, без да знаят къде да търсят, потиснати от тежката задача, с която бяха решили да се нагърбят. Този път те знаеха със сигурност каква е тяхната съдба и тази увереност им вдъхваше жизненост, която отдавна бяха изгубили.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 29 януари - 4 февруари

4.2.25

 
1. Сорая Лейн. Кубинската наследница. Хермес

2. Ан Фюлда. Жените във властта. Рива
 
3.Емил Минчев. Стръв. Вижън букс
 
4. Мария Донева. Боядисвам в бяло лятото. Жанет 45
 
5. Преразказана от Розалба Трояно. Етюд в червено. Артър Конан Дойл. Бук травъл

Продължава...

С ерудиция на класик и с ярка белетристична дарба Ирене Вайехо преосмисля сюжета на „Енеида“

От изпепелената Троя през възникващия Картаген до бъдещия Рим – митът за Еней под звуците на песента и стрелите на Ерос оживява в романа „Песента на стрелеца“

Това е вторият поред роман на Ирене Вайехо, авторката на есеистичния бестселър „Безкраят в стрък тръстика“. Българското издание (Колибри) е в превод на Десислава Антова. Художник на корицата е Люба Халева.
Троянецът Еней, когото мистериозно пророчество сочи като основател на бъдещата римска цивилизация; картагенската царица Елиса, тирското име на Дидона; жрицата Ана, сестра на Елиса, едно от най-старите божества покровители на Рим; бог Ерос, който с тънките си нишки оплита душите на смъртните; и Вергилий, създал по поръка на Август епическата „Енеида“… Като в многогласен хор се нижат – сурови, лирични и мистериозни – разказите на легендарните герои за битки и изгнание, за обречена любов и тежки житейски избори, за политически интриги и жажда за власт и величие, за мястото на жената в изконно мъжка вселена.
С ерудицията на класик и с ярка белетристична дарба Ирене Вайехо преосмисля сюжета на античната поема, преплита история и митология, придавайки приключенски характер и съвременно звучене на своя роман, в който осезаемо отекват болезнени теми и конфликти от днешния размирен свят. И отдава почит към изкуството да се разказват истории и към вечната стойност на мита.
Родена в Сарагоса през 1979 година, Ирене Вайехо е филолог, историк и писател. Завършва класическа филология в университетите в Сарагоса и Флоренция, има докторска титла. Първоначално интересите ѝ са съсредоточени върху изследването на класическата римска литература. Автор е на романи, детски книги и сборници със статии, публикувани във вестниците „Ел Хералдо де Арагон“ и „Ел Паис“. През 2019 г. есеистичната ѝ книга „Безкраят в стрък тръстика“ предизвиква сензация и се превръща в едно от най-награждаваните испански издания през последните години. Този фрагментиран, обилно документиран и удивително емоционален разказ за изобретяването на книгите в античния свят печели множество отличия, в т.ч. „Критично око“ (2019), испанската Национална литературна награда за есеистика през 2020 г. (Вайехо е петата жена, удостоена с този приз от учредяването му през 1975 г.), наградата на правителството на Автономната област Арагон (2021), Наградата на испанските издатели „Антонио де Санча“ (2022). Авторските права са продадени в над 30 страни. Следва откъс.
 
Еней

И тази нощ, за кой ли път, мога да кажа, че бях на косъм от смъртта. Чух пращенето на кораба. Небето ни притискаше към морето, морето ни подмяташе към небето. После ми се стори, че море и небе се пръснаха на парчета и се объркаха в едно. Сякаш че пропадахме в пукнатините от мълниите или се хвърляхме от гребените на вълните.
Дори не разбрах как хората ми успяха да се доберат до този бряг със смъртно ранения ни кораб. Бряг, който в нощта сред морето бе просто къс от още подълбок, по-непрогледен мрак. Докато изплувахме от черния дъжд, пред нас се разкри естествено пристанище, залив от толкова тихи води, че не ни трябваха дори въжета, за да закотвим кораба.

Продължава...

„Клайдио си гризва от живота“ - Дженифър Анистън написа детска книга


Това е Клайдио. Всеки в семейство Клайд знае в какво е най-добър, освен Клайдио.

Той не може да сърфира като чичо си, нито да рисува със завързани очи като братовчед си. А да изравя динозавърски кости, както прави леля му, определено не е за него. Клайдио опитва какво ли не, но нищо не го окрилява и не кара света да блести. Дали някога ще открие какво най-много обича да прави? Кое е „неговото нещо“?
Актрисата Дженифър Анистън ни запознава с чаровния Клайдио и неговото весело приключение!

Дженифър Анистън
е актриса и продуцентка. Позната като Рейчъл Грийн от хитовия сериал „Приятели“, тя има и редица успешни филмови роли. Дженифър е носителка на множество награди и има звезда на Алеята на славата. „Клайдио си гризва от живота“ (Ера) е първата ѝ детска книга.
 
Бруно Джейкъб е бразилски илюстратор и аниматор. Неговата страст е да създава образи и творби пълни с емоция и да разказва истории с изкуството си. Той живее в Сао Пауло, Бразилия със съпругата си Рената, дъщеря си Луна и тяхното куче Бруно.

Продължава...

Кой е „Влюбеният“ на Ребека Дотремер?


Лирична история за любовта през детските очи

В навечерието на Свети Валентин световноизвестната френска илюстраторка и писателка Ребека Дотремер се завръща на български език с едно от най-емблематичните си произведения. „Влюбеният“ (Ентусиаст, превод Силвия Колева), е сантиментална книга за първите романтични трепети, изпълнена с невинност, хумор и вълнение. В нея авторката разгръща своя несравним талант, като преплита нежната история с изящни илюстрации, наситени с усещане за дълбочина и емоционалност.
Ребека Дотремер е едно от най-знаковите и обичани имена в света на съвременната детска литература, илюстрация и анимация. Нейният стил съчетава елементи на изчистена графика и експресивна цветова палитра със специален фокус върху композицията и ефектите на светлината и цвета. Техническата ѝ прецизност, допълнена от изразена артистична свобода, превръщат произведенията ѝ във фантастични нови реалности, които по неповторим начин предизвикват въображението на всеки читател – и малък, и голям.  
С множество изложби и награди, които затвърждават майсторското ѝ умение да създава приказки светове, работата на Дотремер е призната не само в родната Франция, но и в международен план. През 2020 г. тя прави и своя дебют в театъра със спектакъла „Безпорядъчната конференция“, а в момента посвещава времето си на различни графични проекти и разширява границите на своето забележително изкуство.
„Влюбеният“ е дебютната книга на Ребека Дотремер. Още с първата си поява във Франция през 2003 г. изданието приковава вниманието на публиката и печели едно от най-престижните отличия за детска литература в страната – Prix Sorcières. Оттогава е издадено в над 10 европейски държави и се превръща в емблемата на нейното творчество.
Историята във „Влюбеният“ среща читателите с малкия Ернест, който все дразни Саломе – дърпа косите ѝ и шапката ѝ и бута очилата ѝ на земята. Майката на Саломе мисли, че може би Ернест е влюбен в нея. Но какво значи това? Докато разпитва своите приятели, героят се сблъсква с различни гледни точки, които го подтикват да изследва това загадъчно чувство. Чрез искрените и по детски наивни въпроси на Ернест, историята улавя красотата, недоумението и откровеността, които съпътстват първата любов.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 22 януари - 28 януари

28.1.25

 
1. Юси Адлер-Улсен. Килия 437. Емас

2. Жоржи Амаду. Габриела, карамфил и канела. Ентусиаст
 
3. Стивън Фрай. Одисея. Еднорог
 
4. Тошиказу Кавагучи. Преди кафето да изстине. Колибри
 
5. Золтан Циган. Чудо и Пакост по света. Ракета

Продължава...

Как да бъдем щастливи в своя „Любовен живот“?

Новата книга на Матю Хъси представя основните инструменти за откриването на правилния човек и изграждането на пълноценна връзка със себе си

След успеха на бестселъра „(С)Хвани го, ако можеш“ романтичният гуру Матю Хъси се завръща с ново дългоочаквано заглавие. Книгата „Любовен живот“, издавана от „Ентусиаст“, разглежда най-важната и основополагаща връзка от всички – тази с нас самите. Авторът дава конкретни практически съвети за това как да се освободим от травмите и страха от отхвърляне, как да срещнем партньора, когото искаме и заслужаваме, без да изгубим себе си в процеса, но най-вече – как да открием любовта към живота си, докато търсим любовта на живота си.
Матю Хъси е международен лектор по динамика на взаимоотношенията. Той е звездата на „Готови за любов“ по американската телевизия NBC и редовен гост експерт в „Плейн Джейн“ по MTV. Неговите събития на живо и онлайн програми са си спечелили почитатели от цял свят, като десетки хиляди участници минават през тях всяка година. Каналът му в YouTube е източник №1 за съвети за запознанства в световен мащаб с над половин милиард гледания, а неговият седмичен бюлетин и подкастът „Любовен живот с Матю Хъси“ достигат до повече от един милион души всяка седмица. Двете му книги до момента, „(С)Хвани го, ако можеш“ и „Любовен живот“, са бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс“.
„Любовен живот“ е повече от наръчник за справяне с предизвикателствата във връзките и се занимава с по-дълбоките проблеми, които той поднася. Любовта не е решение на проблемите ни, пише Хъси. Тя е врата към тях, не път навън, а навътре. Както повечето от нас, през последното десетилетие Хъси преживява много промени и тази книга е възможност да сподели част от тях откровено, наред със своите болки и грешки.
Какво се случва, когато ходим по срещи, влюбваме се или пък се изправяме пред самотата? Какви решения вземаме, които ни носят повече болка и ни отдалечават от нещата, които искаме? Кой от нас не се пази от предприемането на рискове, защото го е страх от отхвърляне? Кой не се примирява с неправилно поведение, защото се бои да не изгуби любим човек или да заяви от какво действително се нуждае? Кой не живее в съмнение и безпокойство, че не е достатъчно добър за партньора си? Или пък да е наясно, че половинката му не е подходяща за него, но да остава във връзка, с което в крайна сметка се  самонаранява и саморазрушава? В „Любовен живот“ Матю Хъси търси отговори на тези и още много други въпроси.
„Уязвима, честна и духовита, тази книга е моето предложение №1 за всеки, който търси любов“, споделя американската актриса, тв водеща, продуцент и режисьор Дрю Баримор. „Уникалният глас на Матю е нещо, към което се връщам отново и отново и заради своята самоувереност, и заради любовния си живот, а това издание е перфектно за всички, които търсят лесноприложима мъдрост и път към свързването със себе си.“

Продължава...

Том Егеланд: Четенето е скучно, ако се четат неправилните книги

27.1.25

 „Мистерията на мумията“ е новият роман на популярния автор

След много четените и у нас бестселъри „Заветът на Нострадамус“, „Сребърниците“, „Проектът Матусал“… дойде роман, с който популярният писател Том Егеланд попълва редиците си от почитатели и с млади хора. „Мистерията на мумията“ е универсален роман за читатели от всички възрасти. Освен увлекателен сюжет, древна загадка и напрежение, книгата предлага любопитни исторически факти за египетски династии, йероглифи, библейски бедствия и войни. Главен герой е младият Роберт, който се присъединява към майка си, известен норвежки археолог, за археологическа експедиция в Долината на царете в Египет. Там е открита древна гробница, а на входа й с йероглифи е изписано: „Смъртта ще покоси този, който наруши покоя на мъртвеца“. Предлагаме ви интервю с Том Егеланд по повод новата му книга. 

- Защо решихте да пишете и за млади читатели?

- Може би е изкушаващо да отговоря: Защо не? Нека започна с това, че не става дума за пари. Книгите за младежи се продават в много по-малко тиражи, отколкото книгите за възрастни. Те не получават почти никакво медийно отразяване и си късметлия, ако изобщо получиш рецензия. Въпреки това има много причини, поради които ми харесва да пиша книги за младежи. Когато бях момче, обичах да чета вълнуващи книги. Когато бях съвсем малък, майка ми ми ги четеше на глас до леглото. По-късно се снабдих с фенерче и си четях сам, когато родителите ми мислеха, че спя. Спомням си, че си мислех: О, ако можех да напиша книга, която да зарадва друго момче или момиче така, както тази книга зарадва мен! Може би така в мен се събуди писателската мечта…

Да се върнем на въпроса - защо пиша за млади хора… Може да се каже: по егоистични причини. Писането на книги за младежи прави работния ми ден по-разнообразен. Обикновено пиша дебели, сериозни книги за възрастни. Те често се занимават с теми като теология и история. Така че е добре да мога да превключвам между различни видове ръкописи. Не казвам, че е лесно да се пише за млади хора, но е различно. 

Продължава...

Откъс: Уилям Мълиган предлага „Прости правила за добър живот“

От хиляди години стоиците развиват система от простички идеи, предават ги на следващото поколение и ги разпространяват по света. Макар да е възникнало толкова отдавна, това философско учение може да ни помогне в разрешаването на проблеми в днешния свят. 

То ни предоставя пътеводител към стойностния живот и подробен план за самоусъвършенстване. По този път няма градация, а просто създавате добри навици, които улесняват взимането на добри решения, а това ви носи щастие. С развиването на търпение, съпричастност и мъдрост пък помагате и на околните. Така Уилям Мълиган предлага своите „Прости правила за добър живот. Стоицизъм в ежедневието“ (Хермес, превод Снежана Милева).

Може да започнете още днес и веднага ще усетите подобрение в живота си. Като прилагате в ежедневието си четирите добродетели на стоицизма, можете да успокоите ума си, да се откъснете от разсейващите екрани и културата на консуматорство и да постигнете вътрешен мир и удовлетворение. Стоицизмът изпълнява точно обещанията си и цялата му философия е свързана с постоянството. Важното е да си дадете възможността да изградите тези мънички добри навици, да изберете как искате да живеете и на тази основа да изграждате своето благоденствие. Следва откъс.
 
Че какво му е на живота ми?
или Как стоицизмът може да подобри всичко

Може би всяка сутрин се будите щастливи, а в края на деня полагате глава на възглавницата с чувство на удовлетворение и приятна умора и веднага заспивате блажено, подготвяйки се за още един радостен ден. Може би никога не се карате с приятели и колеги, дългите опашки не ви изнервят и не сте страдали заради края на връзка или загуба на работа. Може би сте от онези, за които чашата е винаги не просто полупълна, а преливаща.

Ако е така, поздравления. Вероятно не е нужно да четете тази книга.

За всички нас, останалите, обаче животът понякога е просто поредица от удари. От дребни оплаквания, като да изпуснем автобуса, да ни свърши бензинът, приятел да отмени срещата или да ни повикат на оперативка точно когато сме отхвърлили всички задачи, до по-сериозни предизвикателства като да се разделим с партньора, да останем без работа или наш близък да почине, животът през XXI век е безкрайна поредица от емоционални, финансови, мисловни и житейски задачи, заровени под натиска и притегателната сила на социалните медии и сложните връзки в интернет обществото.

Продължава...

Откъс: „Мъжът ми“ на Мод Вантюра - напрегната и мрачно забавна история пита доколко познаваме своя брачен партньор

Дебютен роман на младата френска писателка, приветстван от ексцентричната Амели Нотомб! 

„Мъжът ми“ (Колибри, превод Галина Меламед) е роман трилър за любовта, която не признава граници. Героинята има живот мечта – прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още – иска да се обичат като в самото начало. Любовта ѝ е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи – и записва в тематични бележници – всяка негова дума, всеки негов жест, „наказва го“ за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го „хване“ в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство… Напрегната и мрачно забавна история, която задава въпроса доколко познаваме своя брачен партньор. В нея напрежението расте с всяка страница, за да се стигне до един крайно неочакван епилог. 

Родена през 1992 година, френската писателка Мод Вантюра завършва философия и управленски науки, след което работи в радио „Франс ентер“ и поддържа собствен подкаст - „Лалала“, посветен на сложните любовни отношения. Това е и темата, която блестящо развива в романа „Мъжът ми“, удостоен с Награда за дебютен роман и с британската награда „Дагър“. „Мъжът ми“ е неустоимо четиво – завладяващо, напрегнато и увлекателно. История, пропита с лукав подривен хумор и разказана с изключително оригинален глас, което я прави незабравима. Следва откъс.

Влюбена съм в мъжа си. По-скоро би трябвало да кажа: продължавам да съм влюбена в мъжа си. Обичам го като в първия ден с тийнейджърска и старомодна любов. Обичам го, сякаш съм на петнайсет години, сякаш току-що сме се срещнали, сякаш нищо не ни свързва, ни дом, ни деца. Обичам го, сякаш никога не съм била изоставяна, сякаш той е бил първият, сякаш ще умра в неделя. Живея със страха, че ще го загубя, във всеки миг се боя, че ще се случи нещо лошо. Пазя се от заплахи, които не съществуват. Любовта ми към него не е следвала нормалния ход на нещата: първоначалната страст никога не се превърна в кротка привързаност. Мисля за него през цялото време, през деня все ми се иска да му изпратя есемес, всяка сутрин искам да му казвам, че го обичам, копнея да се любим всяка нощ. Въздържам се, защото трябва да съм съпруга и майка. На моята възраст не е прието да си играя на любовница. Страстта не отива на жена с две деца, не е прилична след толкова години съвместен живот. Изпитвам завист към забранените любовни връзки, към нередните любовни истории, които не могат да бъдат излагани на показ. Още повече завиждам на любовта, когато не се е сбъднала или вече не е споделена, когато сърцето бие еднопосочно, без от другата страна да бие друго сърце. Завиждам на вдовиците, на изоставените любовници и жени, защото от петнайсет години изживявам някакво постоянно и парадоксално нещастие: любовта ми е споделена и нищо не пречи на страстта ми.

Продължава...