Легенда оживява в романа „Димов гроб“

Анани Ананиев е роден в Радомир, където прекарва живота си, запленен от тайните на Радомирския край. Той е бакалавър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За него тази наука е страст, на която служи с публицистичните си трудове по спорни въпроси от миналото на България и краеведските си проучвания.

Годината е 1576-а. Младият писар Методий пристига в Радомир с турския кадия, за да правят списъци на джелепкешаните. Когато поробителите го принуждават да записва и момчетата, взети за кръвен данък, той се запознава с Димо – негов връстник с буен нрав и смело сърце, и Шуна – егълнишката вещица, почитаща старите богове. Тримата трябва да намерят наследника на последния български цар, който е призван да вдигне България на оръжие след двеста години иго и да върне предишната ѝ слава.

Но речено е, че цар без корона не бива, а най-подходяща за възкресението на Отечеството е изгубената първа корона на рода Дуло. Легендата гласи, че мистичният венец е изкован от паднал небесен камък. Не изпъква с красота и скъпоценности, но сияе и дава на притежателя си неземна сила, разум и власт над човеците, в замяна на което бавно го убива…

Стара легенда, записана от Симеон Мильов, разказва, че между селата Извор и Дебели лак се намирал баирът Котеш. На него се издигала крепостта на цар Котис, а под нея било селището Оролаци. По турско в селото живеел Димо Сирак. Той имал сестра Дена и брат Богдан, когото турците взели за еничар, а имал белег на дясната вежда. Минали години. Веднъж заради размирици в селото от Радомир дошъл Асан ага с войници. Срещнали се Димо и агата. Дигнали ножове. Димо имал по-силна ръка и избил ножа на Асан. Видял белега и не убил Асан, а само нанесъл дълбока рана на челото му. Димо и неговите другари напуснали селото и отишли в Света гора. След време се върнали и станали хайдути при Миленко войвода от с. Извор. Веднъж на Хайдушки поляни турците нападнали Димо и го убили.

Днес легендата оживява в романа „Димов гроб“, кръстен на мястото, където е погребан. За да не забравим! Какво се е случило по-нататък според легендата и дали книгата я следва едно към едно, ще разберете, когато се потопите в света ѝ.

Авторът – историкът Анани Ананиев, посвещава труда си на родния си край Радомир. Зад гърба си Анани има публикации в научни исторически списания и две книги, включващи краеведските му проучвания.

С него разговаряме не само за романа, но и за българското ни съзнание, предадено в дълбочина в „Димов гроб“.

- Анани, от всички съществуващи български легенди защо те плени именно тази за Димо?

На първо място, тя ми е своя, родна. Аз буквално съм пораснал в подножието на Шундола и Димов гроб. Тези места ме викат, омайват ме. Благодарение на проучвания за друга книга, имах готови знания за Радомир и Радомирско под турска власт, които можех и се чувствах длъжен да използвам.

Друго много важно нещо: тази легенда притежава всички качества на героичен епос и стои редом до най-добрите образци – като се започне от крал Артур, та се стигне до „Междузвездни войни“. Има несправедливост, битки, предателства, смелост, неочакван и разтърсващ финал. Едно момче няма как да не бъде очаровано.

И накрая – във всяка привързаност има и щипка магия. Нещо ирационално, необяснимо, което кара сърцето да тупти по-бързо и те прави щастлив.

Продължава...

Круизен кораб. Мрачни тайни. Кой ще стане „Пасажер 23“?

Кралят на психологическия трилър Себастиан Фитцек въвлича в смразяващо кръвта трансатлантическо пътешествие

Какво би станало, ако видиш дъщеря си да влиза в медицински кабинет, но никога не излезе оттам? Или ако куриер те помоли да приемеш пратка за съсед, за когото дори не си подозирал, че съществува? Ами ако чуеш глас у дома, въпреки че би трябвало да си напълно сам? Все въпроси, минавали през ума на един от майсторите на психологическия трилър в Европа – Себастиан Фитцек. 

Кошмарите от съзнанието му го превръщат в най-продавания съвременен немски писател в жанра, преведен на над двайсет и четири езика, и му носят отличия като Европейската награда за криминална литература, както и номинация за „Глаузер“. Самият той споделя, че черпи вдъхновение от необичайни случки в ежедневието си, такива, които в реалния живот обикновено имат рационално обяснение. За неговите герои обаче подобни ситуации рядко завършват благополучно.

Такъв е случаят и с петата книга на Себастиан Фитцек, публикувана в България. След впечатляващия успех, който немският автор постига сред почитателите на трилъра у нас с „Терапията“, „Пациентът“, „Пакетът“ и „Календарния убиец“, на хоризонта на българския книжен пазар изплува и „Пасажер 23“ (Бениториал, превод Мария Проданова). Вдъхновението за романа идва от статия, на която писателят попада, която е посветена на броя на пътниците, изчезващи ежегодно от круизни кораби. 

Това, което разбужда въображението на Фитцек обаче, не е самият феномен, наречен „Пасажер 23“, а доводите, с които корабните компании се оправдават пред властите. Според тях значителна част от липсващите са хора, избрали сами да сложат край на живота си, превръщайки круиза в своето последно пътешествие. 

В повечето мистерии и трилъри има намерено тяло и задачата е да се разкрие извършителят. Тук обаче тяло липсва, а човекът, смятан за мъртъв, внезапно се появява отново.  Анук Ламар е открита само след няколко месеца, жива, макар и психически травмирана и с тежки физически наранявания. По-странното обаче е, че носи със себе си реликва от миналото – любимата играчка на изчезналия преди пет години Тими. Плюшеното мече в ръцете на единайсетгодишното момиче принадлежи на сина на полицая Мартин Шварц, чиято съпруга е обвинена, че е хвърлила собственото си дете в океана, а след това е сложила край на живота си на борда на „Султанът на моретата“. 

Съкрушен от загубата на семейството си, Мартин се заклева никога повече да не стъпва на круизен кораб, докато все пак не бива подмамен от възрастна писателка на трилъри, разказала му за случая на Анук. Скептичен към официалната версия за съдбата на Тими и Надя и воден от надеждата да открие истината, полицаят се захваща да разбули загадката около „Пасажер 23“. Времето обаче е ограничено – едва шест дни до акостирането на кораба в Ню Йорк, а тайните, скрити на „Султанът“, се оказват повече от една.

Притискащо и почти задушаващо, неумолимо изтичащо време. Клаустрофобична атмосфера, в която път за бягство липсва, особено насред открито море. Множество герои с тайни, така прецизно изградени и умело преплетени, че е невъзможно да бъдат разкрити предварително. И неочаквани обрати, които, по думите на самия автор, понякога успяват да изненадат дори него самия. Това са съставките на добрия психологически трилър, така бива описан „Пасажер 23“, както и останалите непредсказуеми и завладяващи истории на Себастиан Фитцек. 

Продължава...

„В гората“ - още от „Чудните приказки на дядо“

Карин-Мари Амио се завръща с ново вълшебно допълнение към популярната си серия

С настъпването на първите топли дни френската писателка Карин-Мари Амио представя нова книга от успешната си поредица за деца. „Чудните приказки на дядо. В гората“ (Ентусиаст, превод Силвия Колева) съдържа шест трогателни истории, наситени с нежност, свежест и поезия. С красивите илюстрации на талантливата художничка Жюли Мелан изданието пренася читателите под разлистените клони на дърветата с доза уют и пролетно настроение за цялото семейство.

Карин-Мари Амио израства, като слуша красиви истории, и започва да създава свои собствени веднага щом се научава да пише. Днес тя е майка на осем деца и писател на пълен работен ден. Автор е на редица детски книги, преведени на близо десет езика.

В „Чудните приказки на дядо. В гората“ писателката отново среща читателите с очарователни герои, чиито приключения се превръщат в ценни житейски уроци. Децата ще се запознаят с мъдрия Дядо Козел и неговите приятели в подготовка за големия пролетен празник, ще помогнат на разтревожения Бискотен да намери пътя към дома, ще се отправят в търсене на най-вкусната ягода и ще отпразнуват раждането на едно малко птиче.

Тази приказна съкровищница кани малки и големи на вълнуващо пътуване сред природата с напомняне за истински важните неща – обичта, грижата и споделените моменти с близките. С деликатен език и фини образи книгата се превръща в сърдечна прегръдка, която носи спокойствие и вдъхновение с разгръщането на всяка следваща страница.

Първите три заглавия от обичаната поредица – „Чудните приказки на баба“, „Чудните приказки на баба. В градината“ и „Чудните приказки на дядо. Край огъня“ – са достъпни и във вариант за слушане в аудио платформата Storytel, а много скоро ще бъдат налични и най-новите издания от колекцията.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 април - 21 април

1. Ричард Озмън. Невъзможно богатство. Софтпрес

2. Веселина Седларска. Едно налице, две наопаки. Сиела

3. Петър Мутафчиев. История на българския народ. Хермес

4. Стивън Пинкър. Просвещение сега. Изток-Запад

5. Зорница Христова. Витоша. Точица 

Продължава...

Как хората са натрупвали състояние през вековете и за какво са го използвали?

Различни ли са богатите днес от богатите в миналото 

Как хората са натрупвали състояние през вековете, как са го използвали и каква е ролята на богатите в западния свят вчера, днес и утре, изследва нова книга професор Гуидо Алфани.

„История на богатите в Запада“ (Сиела, превод Елена Савова) е амбициозен научен поглед върху социално-икономическата група на богатите и тяхното влияние върху обществените процеси от древността до наши дни. 

Алфани, прeподавател по икономическа история в Университет „Бокони“, Милано, проследява еволюцията на богатите, търсейки отговор на въпроса: Доколко всъщност са се променили нещата?

Във внушителните над 500 страници историкът разглежда представата за „богатството“ и „свръхбогатството“, пътищата към богатството и мястото на богатите в обществото в различни периоди от развитието на западната култура. Мащабното изследване се занимава с любопитни теми като:

• Кой всъщност може да се счита за „богат“?

• Защо икономическите елити винаги предизвикват обществено безпокойство?   

• Колко са били богатите във времето?

• За какво са харчили и как са спестявали парите си?

• Как изглежда богатството днес?

• Как действат заможните хора по време на криза – като Черната смърт през Средновековието или COVID-19 през XXI век?

• Зли „богове сред хора“ ли са богатите, или избраници, които могат да помогнат на обществото при нужда? 

Чрез множество конкретни примери, новаторски изследователски подходи и интересни разкази за живота на забележителни личности „История на богатите в Запада“ рисува многопластова и обективна картина на богатството в западния свят.

Подходящ за почитатели на книги като „Sapiens. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари, „Кратка история на Европа“ от Саймън Дженкинс или „Пътят на човечеството“ от Одед Галор, този труд ще помогне на читателите да си обяснят икономическите процеси в миналото и съвременността, за да си начертаят изводи за тенденциите в света утре.

Продължава...

„Пожарникаря“ се бори с пламъците на миналото

Баща, склонен да манипулира.

Син, преследван от миналото.

Сестра, изчезнала в пламъците.

Младият Исак не си е представял, че някога ще види отново баща си. След инцидент, отнел живота на майка му и на сестра му, бащата е изоставил момчето на едва шестгодишна възраст. Ала сега, притежаващ милиони, но страдащ от неизлечима форма на рак, болният има последно желание - да види своя син и двамата да възстановят отношенията си. Затова след години мълчание го кани в луксозното си имение на далечен остров в Балтийско море. Исак се съгласява да замине заедно с приятелката си Маде, макар да е изпълнен със силно недоверие към баща си. 

Неусетно обаче младият мъж се оказва въвлечен в сложна психологическа игра. С разбулването на дълго пазени семейни тайни границата между кошмар и реалност се размива все повече. И при все това никой дори не подозира колко пагубни ще бъдат последствията за всички замесени. Истинска игра на живот и смърт…

Шведският писател Улф Квенслер поднася на българските читатели „Пожарникаря“ (Емас, превод Ева Кънева) – мрачен литературен пъзел, в който семейните тайни се оказват смъртоносни. Със своята първа книга „По ръба“ авторът получи наградата за дебют на Шведската академия на криминалните автори и номинация за роман на годината на Швеция, с което си спечели място сред големите имена на скандинавския ноар. В „Пожарникаря“ той умело въвежда читателя в живота на Исак, млад мъж, преследван от миналото си. Той се изправя пред съдбоносни морални дилеми и е въвлечен в опасна игра на котка и мишка, от която няма изход.

Улф Квенслер заема мястото си сред най-добрите писатели в скандинавския ноар редом до Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, Андерш де ла Моте, Самюел Бьорк, Ирса Сигурдардотир… Заедно те са част от селектираните крими заглавия на издателство „Емас“.

Улф Квенслер е роден през 1968 г. в Швеция. Той работи дълги години като режисьор и сценарист. Започва своята кариера с писане на комедии, но в последствие все повече се занимава с драма, трилър и хорър жанровете. Неговият първи роман, „По ръба", печели награда за дебют на годината от Шведската академия на криминалните автори

Продължава...

Откъс: „Адската машина на щастието“ от Владислав Тодоров

Остра социално-политическа пародия от автора на „Дзифт“ и „Пумпал“

Изобретателен, гротескно-ироничен и неподражаемо провокативен,  „Адската машина на щастието“ (Колибри) е разказ за стремежа към всеобщо щастие, въплътен в маниакални фиксидеи, чийто сблъсък води до исторически катастрофи и запраща човека в едно насилствено изпразнено от история битие. Действието се развива през 20-те години на XX век в измислена страна на Балканите. Голямата война е приключила, оставяйки след себе си разруха, взривоопасно социално напрежение и политическа радикализация; създадена е анархо-терористичната организация Оръдия на хаоса; след преврат е установена военна диктатура, подготвя се атентат...

Написан в жанра „алтернативна история“, романът целенасочено пренарежда историческия ход на времето, прекроява геополитическия контекст, преобразува събитията и измисля действащи лица. Така в опита си да създаде една възможна дистопия в миналото, той подрива пропагандно втълпените клишета.

Владислав Тодоров е доктор на философските науки, преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга, озаглавена „Адамов комплекс“, излиза в София (1991). В САЩ издава втората си книга – „Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение“ (1995). Следват „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“ и „Хаотично махало: политическа публицистика“. Американските списания „Постмодерна култура“ и „Челси“ публикуват първите му белетристични опити. Автор е на екранизираните романи „Дзифт“ и „Цинкограф”. 

През 2017 г. с логото на „Колибри“ излезе романът „Пумпал” - стряскаща антиутопична приказка, в която смешното спъва страшното, иронията разваля магиите, абсурдът добива желязна логика, а езикът издевателства с чудото на творението, наречено човек.  „Пумпал“ е адаптиран за голям екран със заглавие „φ1.618" под режисурата на Теодор Ушев, който е и художник на корицата. Следва откъс.

ПЪРВИ ВОСЪЧЕН ЦИЛИНДЪР

Да ви помоля за чаша вода, господине? Потя се здравата и гърлото ми съхне…  Благодаря... Да ви попитам нещо... Нали восъчният цилиндър, дето се върти, няма да се стопи от жегата, записът да се затрие и после да трябва да повтарям, мразя да повтарям. Няма, казвате, слава богу! Да започваме тогава.

Продължава...

„Професия ченге“ – най-знаковите разследвания в България, разказани от първо лице

Журналистът Огнян Стефанов и бившият полицай Валентин Цоновски хвърлят светлина върху невидимата страна на престъпността у нас

Помните ли „Наглите“, „Килърите“, „Гранити“? А случая със 17-годишната Мира от Перник, отвлечена и лишена от живот месеци преди абитуриентския ѝ бал? 

Известният журналист Огнян Стефанов и дългогодишният полицай Валентин Цоновски представят безпрецедентен поглед върху най-знаковите криминални случаи в България през последните 30 години. „Професия ченге“, издавана от „Ентусиаст“, разкрива механизмите на тези престъпления и осветява работата на хората „зад кадър“, чийто професионализъм изправя виновниците пред съда. 

Огнян Стефанов работи в някои от най-големите печатни издания в България, а през 2006 г. създава сайта „Фрогнюз“, превърнал се в медия за журналистически разследвания и сурови критики на корупцията в управлението и магистратурата. Автор е на седем книги, между които „Кома“, „Мафията от КГБ до ДС“, „Господари на моргата“, „Интервю с диктатор“, „Путин, войната и ние“ и др.

Най-новия си документален очерк пише в партньорство с Валентин Цоновски – полицай с над 36 години опит в системата на МВР. Кариерата му преминава от началник на Областна дирекция на МВР в Плевен до началник на отдел „Контратероризъм“ в ГДБОП (2009–2014). В годините е отличаван с всички награди по Закона за МВР включително и „Полицай на годината“ през 2010 г. Обучаван във Франция, Ирландия и САЩ, Цоновски е лично ангажиран с редица значими операции – „Наглите“, „Килърите“ и случая „Мирослава“.

„Професия ченге“ съдържа четири разговора между Стефанов и Цоновски, който знае всички тайни по тези шумни разследвания, завършили с присъди. Виновните и техните злодеяния са ясни, но малко се говори за всички професионалисти, работили по случаите. Те не обичат публични изяви, но ги има, а целта на книгата е да покаже лицата им, като въведе читателите в един малко познат, опасен и изпълнен с напрежение свят в автентичния му вид.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 април - 7 април

1. Рори Клемънс. Английският фюрер. Кръг

2. Кармен Мора. Кланът. Кръг

3. Харлан Коубън. Рийз Уидърспун. Изчезнал без сбогом. Колибри

4. Лий Чайлд, Андрю Чайлд. Изходна стратегия. Обсидиан

5. Бен Милър. Дневникът на Големия лош вълк. Хермес 

Продължава...

Увлекателен разказ за миналото на нашия народ

Четем отново „История на българския народ“ от Петър Мутафчиев

И ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи за народа ни, тая книга навярно нямаше да се яви. Почувствах, че трябва да я напиша, само защото днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

В съзнанието за тоя дълг и за свързаната с него отговорност излагах събитията тъй, както те са засвидетелствани от несъмнени по достоверността си исторически паметници, и теглех заключенията си далеч от всякакви идеологически внушения. Твърде е възможно, поради това, даденото от мене да не се хареса на мнозина. Но вината не може да бъде моя. Историята не би била история, ако не казва истината, както, от друга страна, никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен.

Петър Мутафчиев (1883-1943) е един от най-значимите български историци от първата половина на ХХ век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения.

Незавършената му „История на българския народ“ е наречена „един от шедьоврите на българската историография“. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият – през 1944 г. Скоро след това книгата е забранена и дори иззета от властта. Днес, 80 години по-късно, се завръщаме към разказа за миналото на нашия народ. Следва откъс.

Настоящата книга е предназначена не за учените специалисти, а за широк кръг читатели, предимно из средите на онази част от нашата интелигенция, която в желанието си да опознае своя народ чувства нуждата да го види и в неговото историческо минало.

На тая нужда и на задълженията, които тя налага, мнозина и неведнъж са ми обръщали вниманието. При все това откланях отправяните лично към мене напомняния и подкани. И ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи за народа ни, тая книга навярно нямаше да се яви. Почувствах, че трябва да я напиша, само защото днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Продължава...

„Едно налице, две наопаки“: Веселина Седларска отново се вглежда в човешката душа

16 нови истории, написани с мастилото на състраданието и човечността

С проницателните сборници „Животът е тълковен речник“, „Гладни сърца“, „България за начинаещи“, „Депресията ме обича“ Веселина Седларска отдавна избродира своето заслужено място в сърцата на родните читатели като честен и състрадателен към човешката душа разказвач. 

Сега писателката и журналистка се завръща с деликатния, но ярък сборник „Едно налице, две наопаки“ – книга, приютила в книжните си длани 16 почти измислени, почти реални истории, всяка вплетена в общата тъкан на човешките съдби – крехка, сложна и болезнено истинска. 

Тези текстове повдигат завесата на приглушения киносалон на ювелирната литература, където един след друг се прожектират наглед обикновени житейски епизоди от битието на също толкова наглед обикновени хора. На хора, обединени от вечното търсене на отговора на въпроса: „Къде се губим и как да се намерим?“. А сред тях читателят неусетно открива, че в шарената прежда на този сборник са втъкани онези бисерни мигове, които по тих или внезапен начин обръщат душата му с хастара навън. 

В „Едно налице, две наопаки“ ще срещнете единствения оцелял от самолетна катастрофа, ще станете свидетели на несполучлив банков обир след още по-несполучливо разминаване. Истинска Богиня и едно изкривено токче ще ви накарат да си зададете въпроса „що е то газлайтинг“. 

Ще усетите какво е да се препъваш в отговори. Ще седнете на диванчето на психиатъра и на стола на фризьора – места, които понякога се оказват смайващо близки. Ще преживеете цял един човешки живот, погледнат отвътре навън – през прозореца на болестта. Накрая, като неочаквани звезди в календара на човечността, ще засияят дванайсет възрастни жени – събрали в себе си мъдростта, страховете, болката и щастието на цял един свят. 

Веселина Седларска прави ядрено-магнитен резонанс на човешката душа, изплетена от ред и хаос, от хубаво и лошо. И ни доказва, че балансът на света се крепи „в старанието, даването на всичко от себе си, тази посветеност да не се спестяваш, да се вложиш целият, за да стане резултатът от твоята работа възможно най-добър.“ 

 Мъдър и дълбоко въздействащ, „Едно налице, две наопаки“ облича героите си в различни „пуловери“ от съдби – някои тесни и задушаващи, други топли и изпълнени с любов. А читателят ги облича един по един, за да изживее историите им. Защото, колкото и да е несъвършен светът ни, светлината винаги намира пролука, през която да избуи.

Продължава...

„Дъблин: Основаване. Том 2“: История за власт, вяра и съдби, изковани в огъня на времето

Във втория том на „Дъблин“ Едуард Ръдърфърд ни отвежда още по-дълбоко в сърцето на Ирландия – земя, разкъсвана между традиции и завоевания, между вяра и амбиция, между минало и бъдеще.

Малкото селище край Дъблинския залив вече е оживен град – но зад неговото израстване се крият напрежение и неизбежни сблъсъци. Потомците на древните келтски родове усещат как светът около тях се променя, а английската корона все по-силно налага властта си над острова.

Историята кипи от политически, религиозни и лични конфликти. На трона се издига Хенри VIII – владетел, готов да прекрои не само държавата, но и самата вяра. А Ирландия е принудена да избира: да се подчини или да се съпротивлява.

На този бурен фон се преплитат съдбите на няколко семейства. Любов, предателства съперничество и надежди изпълват живота на няколко поколения и те ще продължат да устояват себе си, докато светът около тях безмилостно се променя.

„Дъблин: Основаване. Том 2“ (Еднорог, превод Майре Буюклиева) е повече от исторически роман – това е жива, дишаща сага за поколения хора, които отказват да бъдат пречупени. Ръдърфърд създава мащабен и завладяващ свят, в който всяка страница носи пулса на историята.

Едуард Ръдърфърд е един от най-успешните съвременни автори на исторически романи. Роден в Англия, той завършва история и литература в университета в Кеймбридж. Известен е със своите монументални епоси, които разгръщат съдбите на цели народи през вековете – от „Дъблин“ и „Лондон“ през „Париж“ и „Ню Йорк“, до „Китай“. Книгите му са преведени на повече от 20 езика и са се превърнали в международни бестселъри. В своя неподражаем стил Ръдърфърд съчетава мащабни исторически събития с интимни човешки истории, което прави романите му едновременно увлекателни и информативни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 март - 24 март

1. Робърт Торогуд. Кралицата на отровите. Бениториал

2. Лорън Уайзбъргър. Дяволът носи „Прада“. Локус

3. Анди Уеър. Проектът „Аве Мария“. Бард

4. Ясен Бориславов, Веселина Маринова. Българска енциклопедия „Виното“. Труд

5. Гарет Мур, Лора Джейн Ейърс. Детски детективски клуб „Агата Кристи“. Ера

д-р 

Продължава...