Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 септември - 1 октомври

 

1. Ана Андреу Бакеро. Принцесата от „Бухенвалд“. Хермес

 

2. Радослав Бимбалов. Ти, подобие мое. Сиела

 

3. Крис Картър. Генезис. Ера

 

4. Юнас Юнасон. Сладко отмъщение АД. Колибри

 

5. Музика Густав Холст. Космическо приключение, разказано от оркестър. Планетите. Фют

Продължава...

„Нефритен град“ - епично фентъзи, напомнящо за класическите хонконгски гангстерски филми

Семейството е дълг. Магията е сила. Честта е всичко 

Това е лайтмотивът на романа на Фонда Лий „Нефритен град“ (Колибри), чиято фабула се разгръща сред декорите на фентъзи метрополис, толкова релефен и описан с такова буйно въображение, че ще забравите, че четете книга. Преводът е дело на Валерий Русинов, а художник на корицата е Живко Петров.

Нефритът е животворната кръв на остров Кекон. От поколения той се добива, търгува, краде, дава власт и нечовешки възможности на онези, които могат да го овладеят, и смущава света на онези, които не успяват. Фамилия Каул е един от двата клана Зелени кости, които контролират и защитават острова, и се стремят да запазят традициите на нефрита. Но войната чука на вратата и не чака…

С появата на нова силна дрога, позволяваща на всеки – дори на чужденци – да владее ценния ресурс, тлеещото напрежение между Каул и съперничещата им фамилия Айт изригва в открито насилие. Изходът от тази война между клановете ще предопредели съдбата на всички Зелени кости, както и на самия Кекон.

Фонда Лий (р. 1979 г.) е канадско-американска авторка на спекулативни и фентъзи романи. Печели световна популярност с трилогията си „Сага за Зелената кост“, първата книга от която, озаглавена „Нефритен град“, печели Световната фентъзи награда през 2018 г. и е обявена от сп. „Тайм“ за една от стоте най-добри фентъзи книги на всички времена. „Нефритен град“ е финалист за престижните награди „Небюла“ и „Локус“. Следва откъс.

Двамата кандидат крадци на нефрит се потяха в кухнята на ресторанта „Дваж късметлията“. Прозорците в трапезарията бяха разтворени и настъпването на вечерта носеше прохладен ветрец откъм брега за вечерящите гости, но в кухнята имаше само два тавански вентилатора, които се въртяха от заранта без особен ефект. Лятото едва бе започнало, а град Джанлун вече бе като изтощен любовник – лепкав и вмирисан.

Беро и Сампа бяха шестнайсетгодишни и след три седмици обмисляне бяха решили, че тази вечер щеше да промени живота им. Беро носеше тъмни келнерски гащи и бяла риза, полепнала неприятно по гърба му. Бледото му лице и напукани устни се бяха вкочанили от затаените мисли. Донесе поднос с мръсни чаши до кухненския умивалник и го постави долу, после избърса ръце с кърпа за чинии и се наведе към заговорника си. Сампа плакнеше чинии с пръскалото на чешмата, преди да ги струпа на стойките за сушене.

– Вече е сам.

Беро го прошепна много тихо.

Сампа вдигна очи. Беше младок абукей – меденокож, с гъста непокорна коса и малко пълнички бузи, които му придаваха леко херувимска външност. Примига бързо и се обърна отново към умивалника.

– Смяната ми свършва до пет минути.

– Сега трябва да го спретнем, кеке – рече Беро. – Подай ми го.

Сампа избърса ръка на предницата на ризата си и измъкна от джоба си хартиено пликче. Пъхна го бързо в дланта му. Беро пъхна ръката си под престилката, вдигна празния си поднос и излезе от кухнята.

Продължава...

„Ваканция за двама“ - подарък за пътешественици

Новата книга на Веселина Филипова ни отвежда както на познати, така и на екзотични и любопитни места

  

От слънчева Испания, през шумната и весела Италия, та чак до екзотични дестинации като Гибралтар и Египет. През всички тези места ще ви преведе новата книга на Веселина Филипова – журналистка, писателка и видна пътешественичка. 

 

„Ваканция за двама“ е идеалното четиво за всеки, който е подмамен от далечните хоризонти и постоянно обмисля своето следващо пътуване. Авторката е подготвила (и лично изпитала) десетки дестинации по Средиземноморието (и не само), където двама влюбени могат да намерят уют и приключения.

 

Нейните вдъхновяващи текстове ще поведат пътниците както до известните забележителности, така и до неочаквани скрити кътчета, обгърнати от романтична тайнственост. В цялата книга има изключително много предложения, които може да ви вдъхновят за пътуване във всеки един сезон от годината и за различна продължителност на ваканцията. 

 

Но дори и да нямате планове за пътуване скоро, в тези увлекателни пътеписи ще откриете различни култури и ще натрупате нови преживявания, без да е необходимо да отидете накрай света, за да им се насладите. 

 

Във „Ваканция за двама“ може да прочетете повече за Либия и Лептис Магна – мъртвият римски каменен град, но може да отидете и до края на света през Устата на Ада в Португалия. В книгата може да научите повече и за Мостар – с дупки от война и мост на любовта в Босна и Босна и Херцеговинам както и за Тичино в Швейцария, където е раят на банките, шоколада и часовниците.

 

„Тази книга е един въодушевяващ средиземноморски полъх, който Веселина Филипова споделя с читателите си. Слънчев спомен от щастливо плаване. На всеки, който се докосне до „Ваканция за двама“, му предстои вдъхновяващо преживяване с опитен и щедър водач и с много ведро настроение. Bon Voyage!“, това споделя за книгата Мира Баджева, член на УС на АБУЖЕТ – Българската 

Продължава...

Людмила Калоянова идва през океана с „Американски триптих“

Има емигранти, които обичат родината повече от тези, които живеят в нея

„Американски триптих“ (Жанет 45) е книга за незарасналите в нас рани и възможното или невъзможно изкупление. История за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност, разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Роман, в който търсенето на Черната Мадона – икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на Черно море – се превръща в проникновен разказ за докосващата сила на любовта и взаимното опрощение.

Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават достойнствата и приносите на „Американски триптих“ в потока на съвременната българска литература.” Здравка Владова-Момчева

„Има емигранти, които обичат родината повече от тези, които живеят в нея!“ Съждението е отрезвяващ акцент в романа на Людмила Калоянова „Американски триптих“, но то може да бъде осмислено като представителен слоган на българската участ след падането на Берлинската стена.” Людмил Димитров 

На 3 октомври, четвъртък, от 18:30 ч. в Книжен център Гринуич е представянето на романа „Американски триптих” от Людмила Калоянова. Разговорът ще води Димитър Христов, с участието на Георги Цанков и с музикалното офрмлениение на Петко Славов.

Людмила Калоянова (1959) е поетеса, писателка и преводачка. От 1990 г. живее в САЩ, където защитава докторска дисертация на тема женска идентичност и креативно писане. 

Създателка и главна редакторка на електронния сайт за литература и изкуство Аternapress (aternapress.com).

Нейното литературно-критическо изследване „Creatures of Transition” (Peter Lang Publishing, 1998) повдига въпроса за пола като културен и социален конструкт в литературния дискурс от началото на миналия век, публикувала е поетичния сборник „Аnadromous“ (Захарий Стоянов, 2017) и историко-културологичния труд „Между лавъра и кръста“ (Изд. Жанет 45, 2020).

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 септември - 24 септември

 

1. Тери Пратчет. Доджър. Артлайн

 

2. Георги Господинов. Градинарят и смъртта. Жанет 45

 

3. Габриел Гарсия Маркес. През август ще се видим. Лъчезар Минчев

 

4. Людмила Улицка. Стълбата на Яков. Колибри

 

5. Рита Набаис. История на рока. Робертино

Продължава...

„Майки и синове“ - неизказани чувства и горчивина в сборника на Колъм Тойбин

Нека заглавието не ни подвежда. Тук не става въпрос за хармонични или конвенционални отношения между майки и синове.

Да, във всичките девет разказа майките и синовете присъстват и са основна движеща сила. Но взаимоотношенията им са нагнетени с много тишина, недомлъвки, неизказани чувства, разочарования и горчивина. И изтляват в дълго отлагани решения.

Тойбин има особена чувствителност към хора, които бягат от самите себе си, от своите постъпки и истински чувства. Във всяка от историите в „Майки и синове“ (ICU, превод Елка Виденова) ще открием някаква форма на бягство. Нима всички ние не търсим убежище в ежедневието си, нима не ни се иска да поемем по нови пътища за преодоляване на инерцията и апатията… рутината. Изкустният ирландец съумява да освети тъмните кътчета на душата ни, без да ни вменява чувство за вина. И го умее толкова добре! Всеки от тези девет разказа е побрал в себе си една драматична съдба и ни среща с човек, който сякаш е затворен в изповедалня, но там не го чака ничие съпричастно ухо. Само собственото му.

Съсредоточена върху трелите и дългите ноти, тя пееше със затворени очи. От време на време правеше паузи от половин секунда между фразите, но не за да си поеме дъх, а за да огледа помещението и хората, да им позволи да чуят собствената си тишина, докато песента наближаваше своя бавен, отчаян финал.

Не пропускайте новия сборник с разкази от автора на “Вълшебника”, “Бруклин”, “Празното семейство” и “Нора Уебстър”.
За автора

Колъм Тойбин е роден на 30 май 1955 г. в Енискорти, Ирландия. Романист, автор на разкази и есета, журналист, драматург, литературен критик, поет. Университетски преподавател (Колумбийски университет, Манчестърски университет). На български е познат с романите „Маестрото“, „Бруклин“, „Нора Уебстър“, „Разказът на нощта“ и „Светлина в черната вода“ и със сборника с разкази „Празното семейство“. В списание „Съвременник“ излиза и откъс от романа му „Евангелие от Мария“. Сред нехудожествените творби на Тойбин има книги за Барселона, за Дъблин и дъблинчани, за живота на хомосексуалния мъж от Оскар Уайлд до Педро Алмодовар, за писателите и техните семейства. Също монография, посветена на американската поетеса Елизабет Бишъп. След „Вълшебника“ – романа за Томас Ман, през 2023 г. излиза и своеобразно продължение на „Бруклин“ – „Лонг Айлънд“.

Продължава...

Откъс: „Нека спи под камък“ - размислите на Итало Калвино за литературата и обществото

Томът с есета е своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино, един от най-големите италиански писатели на XX век
 

Подбрани от самия автор, текстовете в „Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото“ (Колибри, превод Ина Кирякова, художник: Дамян Дамянов) са многократно преиздавани и преведени на десетки езици.
По думите на Клаудио Миланини, автор на послеслова, тези есета на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече известните размисли за ситуацията в литературата, в книгата са включени и текстове за битниците, за историческата роля на работническата класа, за връзката между философия, наука и литература, за политическия екстремизъм, за публиката... Убеждението, че заобикалящият ни свят се оказва все по-неконтролируем, че все по-често се изплъзва от всякакви цялостни проекти или прогнози, подтиква писателя да възприеме някъде към средата на 60-те години на XX век своята „форма-есе“.
Колкото до заглавието на книгата, ето какво пише Калвино:
В началото проверих дали няма да свърши работа някое от оригиналните заглавия на статиите. Но повечето от тях бяха дръзки и наелектризиращи като „Лъвски гръбнак“ или „Предизвикателството към лабиринта“, а аз търсех нещо в унисон с душевната нагласа, с която днес препрочитам и обобщавам своя опит. Избрах „Нека спи под камък“, за да създам представа за приключена безславно история, за да покажа, че можем да се върнем към същата тема едва след като се освободим от влиянието на много наши неоснователни претенции. Но „Нека спи под камък“ носи също смисъла на необходимостта да запечатаме своя опит такъв, какъвто е бил, за да може да ни послужи за нещо… Това означава, че от даден момент нататък камъкът, който слагам върху написаните страници, трябва да се смята само за преспапие.

Итало Калвино (1923-1985) е роден в Куба, но две години след това родителите му се връщат в Италия. Пише първия си роман на 23-годишна възраст. През целия си живот сътрудничи на периодични издания и пътува много в Южна Америка, Мексико, Аржентина, Испания, Франция. Разнообразното му творчество е добре познато в български превод – у нас са издадени заглавията „Невидимите градове“, „Космически комедии“, сборникът с новели „Нашите предци“, сборниците с разкази „Паломар“, „Марковалдо, или сезоните в града“ и „Трудни любови“, както и неговите прочути „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“. Неотдавна „Колибри“ преиздаде „Ако пътник в зимна нощ“ – неподражаем роман за удоволствието от четенето на романи, в който главен герой е Читателят. Следва откъс.

Лъвски гръбнак

Лекция, изнесена във Флоренция на 17 февруари 1955 г. във флорентинската секция на ПЕН клуба по покана на Ана Банти и прочетена впоследствие в редица италиански градове. Публикувана в сп. „Парагоне“, бр. 66, юни 1955 г.

1. Често се говори за един проблем на героя в днешната наша литература: положителен или отрицателен герой, нов или стар герой. Тази дискусия може да се стори някому ненужна, но ще бъде винаги важна за онези, които не отделят литературните си интереси от цялостната и комплексна мрежа от отношения, която свързва помежду им разнообразните човешки интереси. Защото сред възможностите за въздействие върху историята, които се откриват пред литературата, тази е най-историцистка, може би единствената, която не е илюзорна: да се разбере за какъв тип човек историята подготвя  – с многостранната си и противоречива подмолна дейност – бойното поле и да се определи неговата чувствителност, моралната му реакция, тежестта на думите му, начинът, по който този човек ще трябва да вижда заобикалящия го свят; с една дума, онези неща, на които само поезията – а не примерно философията или политиката – може да ни научи.

Продължава...

Самият Създател разказва в романа на Радослав Бимбалов „Ти, подобие мое“

В едно плашещо близко общество емпатията е забранена

След „Екстазис“ и „Млък“ като логично продължение на арката от теми, изграждащи митологията на писателските му търсения, се появява и „Ти, подобие мое“ – помитащ и труден за побиране в един жанр роман, в който се пропуква въпросът за Сътворението и човешкия смисъл.
Естествен отбор. Оцеляват дебелокожите. В едно плашещо познато общество да помогнеш на някого е равносилно на провинение, което предопределя бъдещето ти. Най-ценното човешко откритие – думите – биват използвани за шумна омраза. Чуждите страдания са просто повод за лицемерна или откровено никаква съпричастност. А всяка постъпка може да бъде лесно проследена и вписанa в старателно поддържано досие.
И точно в това общество един почти обикновен учител се оказва на грешното място в грешния момент. А съдбата на петима души се оказва фатално преплетена и разказана през погледа на не кого да е, а самия Създател.
Но как ли вижда този свят създание, представата за което се променя през вековете, но на което човечеството сякаш е склонно да припише всичките си неуспехи, да забрави в технологичните си революции или да назовава по име (понякога съвсем нехайно)?
Със своя графитен, плътен стил Радослав Бимбалов рисува смазващ портрет на съвременното общество, поело по пътя на собственото си отрицание. А физическите отклонения в романа обагрят до кървава наситеност метафизичните болки на света ни.
Смел, гъвкав, мащабен в своето послание, „Ти, подобие мое“ е оригинален летопис на човешкия път от първата разказана история до днес. Антиутопичен в рамките си и дълбоко хуманен в своята същност, това е роман, който търси отговори на въпроси отвъд видимото и крепи на страниците си тонове човешко минало, настояще и бъдеще.
А на 25 септември от 19:30 ч. на сцената на „Топлоцентрала“ (ул. „Емил Берсински“ 5) самият създател на романа – Радослав Бимбалов – ще влезе в разговор с един от най-светлите умове на съвременната преводаческа мисъл – Мари Врина-Николов.

Продължава...

„Пътят на любовта“ среща българските читатели с най-доброто от Алис Мънро

Разказите на нобелистката излизат у нас малко след смъртта ѝ

Вероятно най-разпознаваемият и обичан сборник с разкази на Алис Мънро – „Пътят на любовта“, излиза на български четири месеца след смъртта на канадската писателка, разтърсила литературния свят. Единайсет истории, уж в спокойна, бавна атмосфера, а всъщност наситени с целия водовъртеж от човешки емоции, са в сърцето на тази забележителна книга. Бисерът в кариерата на нобеловата лауреатка за литература вече е в добрите книжарници с логото на „Кръг“ – в превода на Василена Мирчева и с корица на Люба Халева. В изданието е добавен и пространен послеслов от редакторката Антония Апостолова, с който българските читатели да се запознаят с живота и творчеството на авторката, сравнително неизвестна у нас.

Сборникът „Пътят на любовта“ е публикуван за първи път през 1986 г. Той е сред по-ранните колекции с разкази на Мънро, но съдържа някои от най-ярките ѝ и популярни текстове, което го нарежда сред най-разпознаваемите ѝ книги. Представителни за нейното творчество и съдържащи неподражаемия ѝ почерк, тези непознати за българския читател единайсет истории са едва вторият сборник у нас на световноизвестната писателка. Сред тях срещаме родители в безмълвен ужас, че рожбата им се дави; дъщеря, затъваща в болезненото минало след смъртта на майка си; зрял похотливец, повел приятелката си на гости на бившата си жена само за да открие неочакваната си близост с нея... Човешки сюжети, в които всеки читател може не просто да се припознае, но и в пълна степен да съпреживее и изпита емоциите на героите.

„Пътят на любовта“ е важна брънка в дългата и бляскава литературна кариера на Мънро. Несъмнено той е водеща причина писателката да получи Нобеловата награда за литература през 2013 г. за това, че е истински „майстор на съвременния разказ“. В своята обосновка Шведската академия изтъква важността на местното и индивидуалното в прозата ù, антропологическата прецизност, с която тя описва един уж познат и привидно спокоен ежедневен бит в любимата си провинция, както и нейните специфични разказвачески техники, минималистичния ѝ стил и способността ѝ да прескача и покрива огромни периоди от време в историята. Тъкмо тези качества, заради които Мънро се радва на световна слава, откриваме в най-чиста форма в „Пътят на любовта“.

„Алис Мънро несъмнено заслужава широко признание като един от изтънчените майстори на късия разказ – пише „Ню Йорк Таймс“. – Нейните картини на взаимоотношения и на любов притежават едновременно болката и непосредствеността на живота и чистото, мощно излъчване на изкуството.“

Алис Мънро (1931 – 2024) е сред най-известните канадски писателки и е приемана за един от най-знаковите гласове на световната литература. Авторка е на множество сборници с разкази и е носителка на редица литературни отличия още от първата си книга, а през 2013 г. е удостоена с Нобеловата награда за литература.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 септември - 17 септември

 

1. Антъни Хоровиц. Близо до смъртта. Еднорог

 

2. Георги Господинов. Градинарят и смъртта. Жанет 45

 

3. Джоджо Мойс. Бутикът на мечтите. Хермес

 

4. Людмила Улицка. Стълбата на Яков. Колибри

 

5. Емил Минчев. Митко и омагьосаната пещера. Сиела

Продължава...

В „Клети създания“ Алистър Грей преобръща легендата за Франкенщайн

Четем един от най-прочутите му романи, превърнал се и в един от най-коментираните и награждавани филми

„Най-великият шотландски писател след сър Уолтър Скот“.
Антъни Бърджес

Бела Бакстър е една от най-запомнящите се героини в киното, за чието изпълнение Ема Стоун получи „Оскар“ за най-добра актриса тази година. Но Бела е вече достатъчно добре известна на всички, запознати с творчеството на един от най-популярните шотландски писатели. Алистър Грей е затрупан със суперлативи за романа „Клети създания“  (Еднорог, превод Боряна Джанабетска) още при издаването му през 1992 г. Книгата е отличена с наградите „Уитбред“ и с наградата на вестник „Гардиън“ за художествена литература.

Невъзможно е да си представите друга жена като Бела - едновременно изкусителна и по детски невинна и недодялана. Каква е нейната тайна, с която така неудържимо привлича бедния студент по медицина Арчи Маккандълс? Мистерията около нейния произход може да разкрие само приятелят му, гигантът-гений Богуин Бакстър. Тя ни отвежда на шеметно пътешествие от залите за дисекция във викториански Глазгоу, през аристократични казина, до мистериите на Александрия и публичните домове в Париж.

Алистър Грей се заиграва с класическия викториански роман, демонстрирайки таланта си да преплита историческия контекст с елементи на фантазия и сатира. Неговият безспорен шедьовър е политическа алегория, достатъчно провокативен и провокиращ размисъл за сблъсъка между желанията на мъжете и независимостта на жените. По този роман Йоргос Лантимос създава своя възхваляван филм, удостоен с много отличия, между които четири „Оскар“-а, пет награди БАФТА и два „Златни глобуса“.

Книгата излиза у нас с оригиналните илюстрации на Алистър Грей.

Патриархът на шотландския Ренесанс в литературата на Острова, Алистър Грей (1934 – 2019), едновременно писател и художник, е роден в Глазгоу, където завършва художествена академия. Много негови произведения са част от постоянната експозиция на Националния музей в Глазгоу, присъстват в Шотландската национална галерия, както и в галерия „Тейт Модърн“.

Грей работи като стенописец и сценограф, освен това винаги сам илюстрира книгите си и със специалното им оформление превръща всяка от тях в уникално, предизвикателно и нестандартно произведение на изкуството.

Продължава...

Откъс: Анете Биерфелт кани в „Пътуващото кино на мистър Сайто“

Още един пленителен роман от авторката на „Когато животът ти изпрати хипопотам“

„Пътуващото кино на мистър Сайто“ (Колибри, превод Росица Цветанова) е одисеята на едно семейство и техните приятели, изпълнена с музиката на аржентинското танго, с ритъма на биещи сърца, с рибари с кехлибарени очи и с магическата атмосфера на киното, завладяла живота и съдбата на героите.
Новородено момиченце е оставено в кутия за обувки в манастир в Буенос Айрес. Сестрите го наричат Фабиола. Когато поотраства, Фабиола развива страст към красивите обувки, която запазва през целия си живот. Но още по-неудържима е страстта ѝ към тангото. И точно докато танцува танго с непознат младеж, зачева Кармелита. Майка и дъщеря потеглят към Европа в търсене на по-спокоен живот, но съдбата ги отвежда на остров в далечна Канада. Тук се настаняват в гостоприемния дом „Витлеем“, тук Кармелита се сприятелява завинаги с глухата Уна, тук изживява първата си любов и тук всяка година идва мистър Сайто със своето пътуващо кино. На това райско място океанът приижда на седем последователни вълни, а животът на Кармелита се разделя на седем вълнуващи периода, които завършват с голямата ѝ окончателна любов.
Преди да напише първия си роман, датската писателка Анете Биерфелт е известна в родината си като певица, авторка на текстове на песни и носителка на редица награди. Два пъти е номинирана за „Грами“. Не е тайна и интересът ѝ към изобразителното изкуство. През 2020 г. излиза дебютният ѝ роман „Когато животът ти изпрати хипопотам“ -  творба, написана на неповторим образен език и съчетала поетичното с екстравагантното. Тази книга я превръща не просто в изгряваща, а в ярка звезда на европейския литературен небосклон. „Пътуващото кино на мистър Сайто“ е вторият роман на Анете Биерфелт – любовна история, удостоена с датската награда за литература „Марта“. Следва откъс.

Зачената съм на дансинг в Буенос Айрес през 1927 година. За саундтрак послужило тангото на Карлос Гардел „Валенсия“, което онази година продънило тъпанчетата на цяла Аржентина. Ако човек познава майка ми, Фабиола Кордеро де Диос, не би било ни най-малко учудващо, че съм създадена точно така.
Впоследствие щяха да са необходими пътуване по море на север, сваляне от кораба край Нова Скотия и един особен масаж на скалпа, за да се изтръгне цялата информация от нея. Но строго погледнато, това с дансинга не изненада никого. Дори и мен. Още от малка си знаех, че Фабиола сама определя съдбата си. Че е лисица майка и познава всички изходи от бърлогата.

Продължава...

„Сиела“ поздравява за Деня на София със специално издание

 „Честит Ден на София“ си казваме в най-вълнуващата компания – с новото издание на култовия сборник „#НаЖивоОтСофия“ от виртуоза на краткия градски разказ – Александър Шпатов, допълнено с нови истории и великолепните илюстрации на Дамян Дамянов.

В „#НаЖивоОтСофия“ Александър Шпатов ни предизвиква да погледнем през визьора на вълшебен аналогов апарат, който кадър по кадър попълва разноликия портрет на града вдъхновение – с нюанси, които само талантливото писателско перо би могло да улови.

Има ли рецепта за истинска принцеса? Могат ли софийските улици да бъдат мизансцен, достоен за сюжет на романтична холивудска продукция? Що е то софийско жителство и има ли тест за него? Води ли софийският Yellow Brick Road до Изумрудения град ала „Вълшебникът от Оз“?

Един град е толкова многоброен, колкото са историите му. А в „#НаЖивоОтСофия“ историите, съдбите и мечтите на намерилите дом под необятното софийско небе зазвучават в джазов етюд от фикция и реалност, минало, бъдеще и настояще. Ако се вслушате достатъчно внимателно в мелодията на софийските улици, някъде там ще чуете и ритъма на своето собствено сърце. Следва откъс.

Да изживееш този град

Вкатакомбите под Свeта София. На таван с гледка към Невски. С розови домати от Женския. Столично в Кривото през зимата. Ариани пред Народния през лятото; задължително наесен да си влизал и вътре. Да си катерил Морените. Да си качвал Черни връх (+ Камен дел и Боянския водопад). Да си слизал по стълбичките при Арена ди Сердика. С метрото от Младост до Обеля и обратно. Минимум час в петъчно задръстване на Цариградско, посока морето. София Филм Фест в Дома на киното; да си минал през чешмите на Банята след това. Левски–ЦСКА на живо. Ритане на Спортна София. Нощно каране на Лалето. Уейкборд след работа на Казичене. Първа целувка точно на Лилиите в Борисовата; следващите – на лифта към Алеко, или класика – на Моста на влюбените.

Продължава...