Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 април - 7 април

1. Ерик Уайнър. География на мъдростта. Фабер

2. Джанин Къминс. Изхвърлени в Америка. ICU

3. Добри Божилов. Заветът. Лексикон

4. Бен Коутс. Това е Нидерландия. Ера

5. Чарлз Дарвин. Произход на видовете. Сиела

Продължава...

Коя Багряна не познаваме?

„Колибри“ поднася на читателите възхитително издание с избрана лирика на голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Художественото оформление е дело на Кирил Златков. Предговор и съставителство: Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.

Лириката, намерила място в сборника „Аз обичам самата любов“, търси отговор на въпросите „Коя Багряна не познаваме?“ и „За коя Багряна обикновено не се говори?“ Днес, когато литературният ни избор не е управляван, нито ограничаван от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния шанс да открием за себе си и по този начин да реабилитираме най-добрата поезия, създадена от поетесата. Тоталитарното ни литературознание, възприело съветските идеологически доктрини, отказва да иконизира „вечната и святата“ Багряна; то сякаш постоянно ѝ отмъщава за нещо. И ако няма за какво, го измисля.

Съдържанието на този сборник обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край. Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без „птица с моторно сърце“, самотата, споменът... Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е извънположен спрямо света. Багряна е не само и не просто „Стихии“, „Кукувица“ или „До моя син на фронта“: тя е елитарен автор, който може да бъде четен от всекиго – всъщност най-труднопостижимата амбивалентност в нечий творчески процес.

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е една от най-изявените български поетеси, авторка на детски книги и преводачка, родена през 1893 г. в София. Сътрудничила е на различни медии: „Вестник на жената“, вестниците „Лик“ и „Литературен форум“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Дългият й творчески път минава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Лириката на Багряна е преведена на 30 езика и издадена във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни. Тази книга е опит поезията ѝ да бъде показана не толкова в светостта, колкото в нейната вечност: Багряна завинаги.

Следват стихове от сборника.

СЪН

Аз те срещнах – и бликна в душата ми песен

на предчувствие, радост и страх –

сякаш топло крило ме издигна, понесе,

сякаш в някакъв сън заживях.

Продължава...

Можем да бъдем щастливи според Аристотел

„Да мислиш като Аристотел“ от британския учен и професор в Кингс Колидж Едит Хол предлага как да решим проблемите си чрез философията на древния грък

Днес щастието е най-котираната валута. Всички искат да са щастливи. Но какво е щастието? Искаме го за постоянно, но го определяме винаги като краткотрайни състояния – вкусен обяд; коктейл; съобщение от любим човек. Опитваме се да го измерим с различни скали. Да дадем конкретни условия, при които то се случва. Но... обективно или субективно ли е щастието? Различно ли е то за всеки човек? От благополучието ли зависи или от умението да се наслаждаваме на живота?

Философите и изследователите са разделени по тези въпроси, обяснява Едит Хол в „Да мислиш като Аристотел“ (Кръг, превод Анелия Данилова). Аристотел е първият философ в света, който изследва субективното щастие, и разработва сложна програма за постигането му от всеки човек. Тази програма е толкова солидна, че е валидна и до днес.

Етиката на Аристотел говори за всичко, което тормози днешния човек и всичко, което той се опитва да постигне – да се реализира; да открие смисъла на живота си; да намери онова нещо, което да го движи напред и да му носи удовлетворение и наслада. Аристотеловите идеи могат да помогнат в това и могат да ни направят щастливи, защото за древния грък най-важната отговорност на човека е да бъде щастлив.

Щастието за Аристотел не е хедонизъм, според който човешкото щастие не се различава от това на прасетата. А оползотворяване на човешкия потенциал по пътя към съвършенство. Удовлетвореност от собственото поведение, от начина, по който общуваш и направляваш живота си, а тук влиза и елемент на действие. „Аристотел вярва, че ако обучаваш себе си в доброта, ако работиш върху добродетелите си и контролираш пороците си, ще откриеш, че усещането за щастие идва от това постоянно да постъпваш правилно“, пише авторът Едит Хол.

Продължава...

Макс Блехер – полюс на литературния балканизъм

Петко Тодоров

Четем двата му романа

Да не беше „Случки в близката нереалност”, щяхме да  успоредничим „Белязани сърца” на Макс Блехер с „Вълшебната планина” на Томас Ман. Румънски студент следва в Париж, откриват му туберкулоза на гръбначния стълб, пристига в санаториум в Берг на брега на Атлантика да се лекува, затварят го в гипсов корсет и хоризонтално преживява около година.

Румънският писател Блехер живее 28 години (1909-1938). Следва в Париж, откриват му туберкулоза на гръбначния стълб, лекува се из санаториуми във Франция, Швейцария и Румъния, остава неподвижен, издава последователно стихосбирка и романите „Случки в близката нереалност” и „Белязани сърца”, недовършеният му роман „Осветената бърлога” излиза през 1971 г. Първите два романа са на български в един том (Жанет 45, превод Лора Ненковска).

Момче с отприщени до патологичност въображение и чувствителност израства в провинциално градче и в първия  роман. Разказът върви споменно от първо лице без изрично заявен автобиографизъм. Последователност от сцени, чиято единствена задача е да изградят неговата интимност. Случките и състоянията на природата са лишени от самостоятелност; те обясняват него. С удивителна амплитуда между болезнено натурализирана предметност и акварелно обезплътняване.

Не е само до фабула. Потресната картина на стареца, който мие трупа на брат си със сапун за пране и стиски слама е последвана след няколко страници от стоварване на заклани крави за месарските дюкяни. Погледът се впива в кървави подробности, но уловеното е възприето пределно съзерцателно: „Прясното месо блестеше кадифено като венчелистчетата на хипертрофирали гигантски рози. Зората придоби оловносин отблясък. Студената сутрин звучеше като мелодия на орган”... Момчето събира себе си.

Тази словесна пластика, взаимната заменяемост между въобразимо, сън и всекидневие отстъпват първия план в „Белязани сърца” на отношенията. В Берг са изобретили файтон за лежащ, героят се възползва и в подходящото време е извън санаториума. Но измъкване от света на болните е невъзможно. Приятелства, вражди, любови са в драматична гама, различна от обичайната – със скъсено разстояние до смъртта.

Особено любовните изживявания. Те идват като най-нормалното, за да катастрофират задължително. Деликатни растения, присадени на отровена почва. Тук нормалното е осъдено на катастрофа... Никаква изрична податка към предишния роман, но сякаш онова момче е било предназначено за този свят. Това е продължението. Блехер събира себе си.

Такъв писател от между двете световни войни ние нямаме.

Сигурно са търсени обяснения на литературата му през страданието му, но те са за специалисти. Можем да си позволим подозрението, че без него нямаше да е възможно явлението Мирча Картареску. Важното е, че той е от художествените полюси в балканската мешавица на култури и езици. Един ден някой ще теоретизира литературния балканизъм. Дано не е скоро.

Продължава...

„Купи 1 книга“ с Книжен ъгъл!

Днес светът на книгите е изправен пред истинско предизвикателство. И спасяването на този свят е в нашите ръце.

Книгата е това, което остава след нас. Книгата е нашият живот и нашият смисъл.

Включи се в кампанията. Купи 1 книга!

Обръщаме се към всеки, който в тези несигурни времена може да отдели средства и да си купи книга или иска да дари книги за някоя кауза.

Влезте в електронния магазин на любимото си издателство или книжарница и си изберете книга. Желаем ви здраве и приятно четене!

Ако желаете да дарите книги за конкретна кауза, свържете се с избраното от вас издателство или книжарница.

www.kupi1kniga.com

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 март - 31 март

1. Вал Макдърмид. Как говорят мъртвите. Еднорог

2. Стив Бери. Варшавски сенки. Обсидиан

3. Габриел Гарсия Маркес. Спомен за моите тъжни проститутки. Лъчезар Минчев

4. Джордж Майкс. Как да бъдеш чужденец. Как да бъдеш упадъчен. Колибри

5. Кристофър Едж. Другите светове на Алби Брайт. Софтпрес

Продължава...

Откъс: Хумористичният шедьовър „Как да бъдеш чужденец / Как да бъдеш упадъчен“ на Джордж Майкс

30 години след първото българско издание, излиза отново хумористичният шедьовър „Как да бъдеш чужденец / Как да бъдеш упадъчен“ на Джордж Майкс, роден в Будапеща като Дьорд Микеш. (Колибри, превод: Жечка Георгиева).

Да си чужденец, е срамотно, няма как да не се съгласите. Да си чужденец, е проява на лош вкус. Престъпникът може да се поправи и да стане почтен член на обществото. Чужденецът не може да се поправи. Чужденец ли си, то е за цял живот. За него, чужденеца, изход няма. Той може да стане британец. Но англичанин – никога. Заглавието на книгата „Как да бъдеш чужденец“ изразява повече от необходимото. Човек изобщо не бива да е чужденец. Но има определени правила, които трябва да се спазват, ако искате да сте приемлив и цивилизован в рамките на възможното.

Що се отнася до упадъчността, важни са добродетелите, които англичаните продължават да притежават. Търпимост, вежливост, все още поносими обноски при храненето, малко чудноватото чувство за хумор, страстта да се редят на опашки, самоиронията и непоносимостта към всякакво ласкателство, трезвомислието (че и студенокръвието – много си е хубаво дори да не се вдига олелия до небето за всичко, свързано със секса), дарбата да се мисли в две измерения, което ти позволява да друснеш някому в двора летище или автомагистрала, но да не допуснеш друг да ги построи в твоя двор...

Джордж Майкс (1912–1987) е роден в Будапеща като Дьорд Микеш и гради успешна журналистическа кариера до 1941 г., когато вестникът, за който работи, го изпраща за две седмици в Лондон да отрази Мюнхенската криза. Майкс се влюбва в Англия и остава там за цял живот, за да се прослави като един от най-големите английски хумористи редом с Джером К. Джером и П. Г. Удхаус. Неговият хумористичен стил е издържан изцяло в британската традиция, макар че той самият се надявал да не е толкова безобиден, тъй като прицелът на жилото му са самите англичани с техните неповторими чудатости. Ала жертвите на присмеха му така оценили своя сатирик, че още първата му книга – „Как да бъдеш чужденец“ (в Англия, то се знае), излязла през 1946 г., до днес е преиздавана над 40 пъти в над 20-милионен тираж... Следва откъс.

Смятам без излишна скромност, че имам нужната подготовка да пиша на тема „как да бъдеш чужденец“. Аз самият съм чужденец. Нещо повече – бил съм чужденец през целия си живот. Само че през първите двайсет и пет години не си давах сметка за този простичък факт. Живеех си в собствената страна – страна, изпълнена с чужденци, и не забелязвах нищо особено или нередно в самия себе си. След което дойдох в Англия и можете да си представите до болка неприятната изненада...

Като всички велики и важни открития и това стана само за секунди. Вероятно всички си спомняте още от училищната скамейка как Исак Нютон открил закона за земното притегляне. Една ябълка паднала върху главата му. Тази случка го накарала да се позамисли за минутка, след което радостно възкликнал: „Ами да. Гравитационната константа представлява ускорението на един грам маса за една секунда от височина един сантиметър“. Също така сте учили, че Джеймс Уот влязъл един ден в кухнята, където къкрело зелето, и видял как капакът на тенджерата се надига и пак пада. Пляснал се той по главата и изобретил парната машина. С мен се получи същото, само че при малко по-различни обстоятелства...

Продължава...

В „Бунтарката“ на Дженифър Матю момичетата отвръщат на удара

На Вивиан Картър ѝ е писнало – от сексисткия дрескод в училище, от отвратителните и обидни подмятания на съучениците ѝ, от учителите, които позволяват всичко това да се случва.

Но най-много ѝ е писнало да следва правила и да се примирява с традиции, които унижават момичетата и не им позволяват да изразяват свободно себе си.

Вивиан знае, че има силата да промени системата. И преди да се усети поставя началото на истинска момичешка революция с феминисткия зин „Бунтарката“, който разпространява тайно сред съучениците си.

„Бунтарката“ (Ентусиаст, превод Мария Чайлд) се превръща и в заглавието на култовия тийн роман на американската писателка Дженифър Матю. Тя създава провокативна и вдъхновяваща история за предизвикателствата, с които се сблъсква едно момиче в училище. И за всичко, което му коства, за да се пребори с тях.

„Вивиан Картър е силна, умна и толкова вдъхновяваща. Тя е моят нов герой, а „Бунтарката“ е новата ми любима книга. Горда съм да бъда момиче бунтарка!“, споделя друга любима писателка на милиони тийнейджъри по света Дженифър Нивън, автор на бестселърите „Всички наши места“ и „Вселената на раменете ми“.

Актрисата Ейми Полар определя „Бунтарката“ като „сладка, забавна и дръзка“. „Прочетете я и се присъединете към битката!“, споделя още Полар, която e режисьор и продуцент на предстоящата екранизация на романа на Дженифър Матю. Очаква се филмът да излезе до края на годината в онлайн платформата Netflix.

Дженифър Матю е родена на Източния бряг на САЩ. Майка ѝ е кубинка, а баща ѝ – чилиец. Дженифър е преподавателка по английски в основни училища и гимназии в Тексас, където живее със съпруга си, сина си и кучето си. Като тийнейджърка е издавала собствен зин и в тази книга пише за всичките си любими неща – пънк-рока, правата на жените, деветдесетте години на миналия век, зиновете, Тексас и едно интересно момиче, нейната героиня. Матю пише съвременни романи за тийнейджъри. Следва откъс.

Учителят ми по английски, господин Дейвис, прокарва длан по късо подстриганата си коса. По челото му избиват капчици пот и той издува зачервените си бузи.

Прилича на пияно бодливо свинче.

Определението „пияно“ може и да е вярно, въпреки че е вторник предобед.

– Нека обсъдим символизма в дванадесети стих – казва той и аз грабвам химикалката, за да запиша дословно думите му относно истинското значение на златната светлина зад сините пердета. Господин Дейвис твърди, че иска да обсъдим символизма, но това не е вярно. Когато дойде време за теста в края на раздела, той ще очаква от нас да повторим дума по дума онова, което ни е казал в час.

Примигвам и се мъча да остана будна. Половината ми съученици са забили погледи надолу и ровичкат в телефоните си с едва забележими усмивки. Усещам как мозъкът ми бавно се втечнява.

– Вивиан, какво мислиш по въпроса? – обръща се към мен господин Дейвис. Ама, разбира се.

– Ами – измънквам и забивам очи в ксерокопираното стихотворение върху чина ми. – Ъъъ... – страните ми поруменяват. Защо господин Дейвис вечно трябва да пита мен? Защо един път не се обърне към 8 тези, които се хилят на слабините си? Аз поне се преструвам, че внимавам.

Никой от нас не продумва в продължение на цяла вечност. Размърдвам се неловко на мястото си, а господин Дейвис ме гледа втренчено. Неуверено прехапвам долната си устна, а той продължава да се вторачва в мен. Ровичкам из мозъка си за отговор – какъвто и да е, но наистина не мога да мисля, когато всички погледи са върху мен. Най-накрая господин Дейвис се предава.

Продължава...

Откъс: „Разкаянието“ на Дан Малакин - кой те дебне онлайн?

Светът на Рейчъл Стоун се разплита по краищата. Още когато е била тийнейджър, един човек тръгва по следите ѝ, за да я унищожи.

Той се казва Алан Грифин. И с нейна помощ полицията успява да го залови и да го прибере зад решетките. Рейчъл е свободна да започне да гради нов живот за себе си, далеч от стария кошмар. Десет години по-късно тя има малка дъщеря, стабилна връзка, здрави приятелства и солидна кариера. Но някой отново я дебне.

Когато телефонът ѝ, имейлът ѝ, банковата ѝ сметка и профилите ѝ в социалните мрежи са хакнати, тя подозира, че всичко е отново дело на Грифин – той е излязъл от затвора и иска да я накара да съжалява, че го е поставила там.

Но врагът ѝ този път е различен. Действа хитро, неуловимо и най-страшното – необяснимо. Дали Рейчъл е изправена срещу човешко същество? Или може би срещу фантом?

Дан Малакин е работил дълги години като консултант по киберсигурност към редица големи компании. Безценните му знания, вплетени умело в сюжета, придават зловещ реализъм на дебютния му роман „Разкаянието“ (Сиела, превод Надя Баева).

„Разкаянието“ на Дан Малакин е смайващо преследване на спасение и унищожение – заявка за нов хитов глас на трилъровия жанр, както и полезен наръчник срещу бедите, които ни дебнат онлайн. Следва откъс.

Искате ли да научите как да се вмъкнете в живота на друг?

Пратете му имейл, за който се предполага, че е от банката му, от Амазон или Ибей. Същото лого, същият корпоративен начин на изразяване, няколко всяващи паника сладкодумни фрази. Натъкнахме се на проблем във вашата сметка. Ако е достатъчно тъп да щракне на линка, ще се озове на уебстраница на вашия сървър, където автентичен на вид формуляр ще се сдобие с данните му за включване в системата.

Този тип фишинг атака е като мрежа. Хвърляш я надалече и в голям обхват и се надяваш да придърпаш някой глупак. Но ако искаш да нацелиш един конкретен човек – да я наречем Рейчъл – и ако тя е достатъчно отракана да плува близо до мрежата, атаката може да бъде реализирана.

Нарича се прицелен фишинг.

Ето как се осъществява.

Продължава...

Хуморът като последна защитна линия

Петко Тодоров

В романа на Фредрик Бакман „Тревожни хора”

„Демокрацията е обречена система, защото всички идиоти са готови да повярват в каквото и да е, стига да звучи добре”, обяснява героиня на Фредрик Бакман в „Тревожни хора” (Сиела, превод Любомир Гиздов).

Някой да не е съгласен? Грешната дума тук обаче е „обречена”. Нареченото „демокрация” е неизтребимо точно защото всички идиоти са готови... И си идваме на думата: „идиоти”. „Това е история за много неща, но най-вече за идиоти”, почва романа си Бакман. 

Читателят ще разбере, че не просто обилно превежданият у нас шведски писател има героите си за такива, те се имат за такива. И ако се върнем на демокрацията – излиза, че тя е осъзнат идиотизъм. Но демокрацията е само непредвидена жертва на Бакман.

Маскиран влиза в банка ден преди Нова година, размахва пистолет и подава бележка на момичето на гишето: „Това е обир! Дай ми 6500!”. – „Шест хиляди и петстотин? Да не би да липсват две нули? Освен това сме безкасова банка, как смяташ да ни обереш? Ти акъл имаш ли?”. Касиерката ще обясни по-късно на разпитващия полицай: „Кой, по дяволите, обира БАНКА заради шест хиляди и петстотин крони? Ако обираш банка, поискай десет милиона”.

Обирджията се паникьосва, хуква, влиза в първия отворен вход срещу банката, тича по стълбите, нахълтва в единствената отключена врата, заварва брокерка и няколко човека, дошли на оглед – апартаментът се продава. Взима ги за заложници.

Комичен обир, комична заложническа драма, комични разпити в полицейското управление. Гарнирано с характерните Бакманови лакърдии: „Рут нададе толкова дълбока въздишка, че човек би могъл да открие петрол на дъното й”, „Рогер все още изглеждаше ядосан, но думите все пак отвориха малка пукнатина в гнева му, през която напрежението можеше бавно да изтече”, или „Посреща ни (скандинавското небе) с цвета на вестникарска хартия в дъждовна локва, а зората оставя след себе си мъгла като от подпалени призраци”... Всички необходими белези на комедията. Но Бакман съблича хумора до кокал.

Оказва се, че любимата съпруга на обирджията е любовница на началника му, който решава, че при създалото се положение нашият трябва да е уволнен и изгонен от дома си. Човекът намира каква да е работа и каква да е квартира, но му трябват 6500 за предплата. За да не го изолират от двете дъщерички – според шведските закони...

Всеки от героите е докаран до комизма благодарение на лична драма – било заради психотравми от детството, заради екзистенциални катастрофи, фатални загуби, лош социален късмет и какво ли не. Това е само шведската демокрация, би ни успокоил някой социален антрополог по телевизията...

И ето я дълбинната конструкция на хумора. Бакман е щедър – комедията е за който я търси. Но Бакман е и честен писател. Простото обяснение е по-истинно от засукана теория, на негов герой е: „Хуморът е последната защитна линия на душата”... И какво тафтологично заглавие: „Тревожни хора”! Сякаш има нетревожни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 март - 24 март

1. Майкъл Крайтън. Еволюцията на Андромеда. Бард

2. Бил Брайсън. Тялото. Сиела

3. Том Ханкс. Рядък модел. Колибри

4. Омър Хикъм. Завръщането на Албърт у дома. Изток-Запад

5. Елен Делфорж, Кантен Гребан. Мама. Дъбови листа

Продължава...

Как да се погрижим за „Чудото кожа“ с д-р Яел Адлер

 Бръчките разказват за болка и радост, белезите – за наранявания, силно ботоксираната мимика – за страха от остаряване, настръхването – за уплаха или радост

Как да се отнасяме към кожата през различните периоди от живота ни? Вярно ли е, че начинът, по който живеем, е по-важен за нея от всяка скъпа козметика? Защо солариумът и татуировките вредят на здравето ни?

Да се доверим на д-р Яел Адлер и нейната книга „Чудото кожа“, посветена на най-големия орган на човешкото тяло. „Чудото кожа“ (Колибри, превод Лазарина Чернокожева) ще ви запознае с устройството, функциите и сложните задачи, които кожата изпълнява. Тя е огледало на душата, екран, на който историите от вътрешния ни свят, от несъзнаваното, стават видими.

Като добри следователи ние страстно търсим улики върху кожата. Следите понякога ни отвеждат дълбоко във вътрешността на тялото. И с изненада откриваме, че кожата разказва за душевен проблем, за стрес, за липса на психично равновесие или за състоянието на нашите органи и хранителните ни навици.

Бръчките разказват за болка и радост, белезите – за наранявания, силно ботоксираната мимика – за страха от остаряване, настръхването – за уплаха или радост, а някои пъпки – за това, че прекаляваме с млякото, захарта или бялото брашно. Инфекцията в областта на кожните гънки може да е следствие от наднорменото тегло, а сухата или потлива кожа често е знак, че нещо не е наред с щитовидната ни жлеза. Кожата е като голям архив от следи и насоки, открити и скрити.

Д-р Яел Адлер е известна германска дерматоложка, практикуващ лекар, доктор на медицинските науки. Изучавала е медицина във Франкфуртския университет и в Берлинския свободен университет. В момента е един от ръководителите на Център за кожни и венерически заболявания и лазерна медицина в Берлин. Член е на различни медицински общности и чест гост в телевизионни предавания на здравни теми. Автор е на научни публикации и популярни книги, свързани с дерматологията. Издадена през 2016 г., книгата й „Чудото кожа“ се радва на огромен читателски интерес и е международен бестселър. Написана с любов, тази книга не е медицински справочник с готови предписания. Тя дава популярно и систематизирано знание и призовава да разберем кожата си и информирано да се грижим за нейното здраве. Следва откъс.

Тя е с площ почти два квадратни метра и обгръща всичко, което носим в себе си. Кожата е нашата връзка с външния свят. Нашата антена. Тя може да предава и приема и да храни сетивата ни. Тя е обект на желание, наш граничен слой, изумителен съд, в който е пъхнат животът ни – и същевременно колосален биотоп за бактерии, гъбички, вируси и паразити.

Всъщност езикът е този, който разкрива колко важна е за нас кожата. Има дни, в които „не се чувстваме добре в кожата си“, понякога се стига дори до „излизане от кожата“. На работното място е нужно „дебелокожие“ – който трудно понася критика, е с „тънка кожа“ (чувствителен).

Продължава...

„Изхвърлени в Америка“ - неразказаните истории на невидимите жертви на терора

С Джанин Къминс на необичайно пътешествие из вътрешния свят на хората, решени да пожертват всичко заради искрица надежда

Една от най-нашумелите и обсъждани книги в световен мащаб за последните месеци - „Изхвърлени в Америка“ (American Dirt) от Джанин Къминс - се появява на българския пазар с логото на издателство ICU само два месеца след световната си премиера. Определяна като „нова американска класика“, книгата е необичайно пътешествие из вътрешния свят на хората, решени да пожертват всичко заради искрица надежда.

„Изхвърлени в Америка“ е забележителна художествена творба, която е вдъхновена от стотиците истински, но неразказани истории на невидимите жертви на терора, упражнен от наркокартелите в Мексико и цяла Южна Америка. Непоносимостта към този начин на живот, вечната политическа нестабилност, съчетани с произвола на наркобароните, принуждава милиони хора да поемат по опасните маршрути към САЩ.

Авторката Джанин Къминс категорично отказва да коментира политическите теми, свързани с романа. За нея много по-важни са човешките истории, които стоят зад сухата статистика. Читателите ще отворят сърцето си за болката на героите и за всички онези безименни жертви, които са загубили живота си по пътя към спасението отвъд границата.

Един от тези читатели е самият Стивън Кинг, който нарича “Изхвърлени в Америка” “изключителна творба, съвършено балансираща между ужаса от една страна и любовта от друга” и отправя към читателите предизвикателство да прочетат първите седем страници на този роман и да не го довършат. Защото емпатията и любовта към ближния са неговата притегателна сила.

„Изхвърлени в Америка“ е драматично четиво, което пренася читателя в Акапулко - град, който можеше да бъде наречен “земен рай”, ако не бе окупиран от наркокартелите. Те правят живота на мнозина непоносим, а изход от порочния кръг на този живот няма.

Продължава...