Хелън Ръсел: Най-щастливото място на земята не е Дисниленд, а Дания

„Така го правят датчаните“ или истинската Дания в забавен и детайлен разказ от първо лице

Какво си представяте, когато чуете Дания? Малка северна страна, покрита със сняг, където хората често ги убват... Дълги, тъмни зими, маринована херинга и Лего.

Журналистката и типична лондончанка Хелън Ръсел ще разбие клишетата за тази всъщност толкова толерантна, равноправна и щастлива нация. След като пред нея се открива възможност да живее една година в Дания, тя веднага започва да проучва малката скандинавска държава.

Представата й за мрачно и студено място е разбита и тя се впуска в щателно и задълбочено изследване, което обхващa всички сфери на живота в страната. И открива нещо удивително: най-щастливото място на земята не е Дисниленд, а Дания.

Със страхотно чувство за хумор Хелън ни въвлича в датската култура, но и в личната си, изпълнена с емоционални моменти история, която завършва с най-неочакван, но силно желан резултат.

Каква е формулатаза техния успех? Дали викингите се раждат щастливи или се научават да бъдат такива? Хелън решава, че има само един начин да разбере: ще даде шанс на Дания за една година и ще се опита да разкрие рецептата за очарователния живот по датски.

От грижата за децата, образованието, храната и интериорния дизайн, данъците, сексизма и странното влечение към изгаряне на вещици, „Така го правят датчаните“ (Ера) е забавно и трогателно пътешествие, което ни припомня, че тайната на щастието обикновено се крие в простите неща.

И че все пак датчаните не винаги го правят по-добре!

Продължава...

Автентичният планинец на Паоло Кониети

Петко Тодоров

Той се оказва невъзможен

„На по-късни години място, което си обичал като дете, може да ти се стори съвсем различно и да се окаже разочарование; или да ти напомни за това, което вече не си, и да те потопи в голяма тъга” – героят на Паоло Кониети в „Осемте планини” (Прозорец, превод Толя Радева).

На 31 е, току-що е загубил баща си, завещал му имот високо в планината. Над селото с 14 жители, където като дете прекарвал лятото с майка си – в Италианските Алпи над Милано и Торино. И където катерел с баща си – страстен алпинист. И където се сприятелил с местен връстник – овчарче. Но израснал, следване, градски живот, занимаване с кинодокументалистика, скитане из Тибет... И сега това наследство. Защо не.

Качва се пак в онова село, Бруно, онзи приятел го завежда до имота: срутена хижа на поляна край езеро – в чукарите. Но запрятат ръкави и я стягат: 2 стаи...

Важен в разказа е Бруно. Човекът, който израства в планината, там се социализира и не се вижда другаде: „Аз веднъж ходих в Милано. – И как беше Милано? – Абе. Много хора”. Бруно е запретнал ръкави и заради собствена ферма, прави сирене. С него остава приятелката на нашия, правят семейство, раждат дъщеричка – в планината... Краят е край на всичко, даже по-лошо.

Романът спечели наградата „Стрега” ‘2017 и в Италия минава за бестселър. Там е така. Разказването за обикновения човек не е умряло с неореализма, но и неореализмът не е умирал. И ако трябва да сме точни: неореализмът не идва от нищото. Та романът е много италиански. Кониети пише за човека и планината, но се е получил роман за човешкия автентизъм.

Между катерене на планина и живеене в планина е като между земята и небето. Героят си донася от Непал молитвени знаменца и ги окача пред хижата си в Алпите. Ти вярваш ли им, пита Бруно. – „Не знам. Но ми носят добро настроение”. Бруно е автентизмът, човекът на планината. Животът го изхвърля като такъв - от себе си, от планината не може. Толкова е логично, че щръква въпросът: въобще възможен ли е автентичният човек?

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 юли - 17 юли

1. Майкъл Конъли. Два вида истина. Бард

2. Александра Маринина. Лични мотиви. Хермес

3. Алекзандър Маккол Смит. За благодарността като изгубено умение. Еднорог

4. Джералд Даръл. Моето семейство и други животни. Колибри

5. Алберт Айнщайн. Никой не ме разбира, но всички ме харесват. Пергамент прес

Продължава...

Давид Фоенкинос разгадава „Загадката Анри Пик“

Чудната история на един библиотекар, който решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите

След като ни показа що е то „Деликатност” и ни потопи в спомени и раздели, популярният френски писател ни предлага „Загадката Анри Пик“ (Колибри, превод Георги Ангелов). Тя се съдържа в чудната история на един библиотекар, който решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите. Когато разкрива намерението си, ръкописите не закъсняват.

И ето че се натъква на истински шедьовър, написан от никому неизвестния Анри Пик, починал преди две години. Странно, но вдовицата му не знае нищо за никакъв роман. Според нея покойният й съпруг през живота си не е чел книги, още по-малко е писал такива. И все пак романът съществува, има огромен успех и променя съдбата на много хора….

Дали авторът е имал двойствен живот? Или става дума за мистификация? Комедия, литературен трилър, роман за романа, както и да го наречем, „Загадката Анри Пик“ показва как една творба може да преобърне живота на своите читатели. Където и да се намират те.

Давид Фоенкинос е носител на десетки престижни отличия, а книгите му са преведени на повече от 40 езика. През 2014 г.  „Колибри” издаде елегантния бестселър „Деликатност”, един от най-награждаваните и обичани романи на писателя, екранизиран с участието на Одри Тоту.

Същата година Фоенкинос спечели награда „Рьонодо” за биографичната творба „Шарлот”, посветена на художничката Шарлот Саломон, убита в Аушвиц на 26 години. На български са преведени и романите „Спомените”, „Нашите раздели”, „Инверсия на слабоумието”.

„Спомените” е вълнуващ разказ за отношенията в съвременния свят, за миналото, приемствеността и човешката обич. Романът е претворен на големия екран под режисурата на Жан-Пол Рув. Следва откъс.

През 1971 г. американският писател Ричард Бротиган издава „Абортът“. Става въпрос за много особена любовна история между библиотекар и младо момиче със забележително тяло. В известна степен тя е жертва на това тяло – нещо като проклятие на красотата. Вида, така се казва героинята, разказва как един мъж е загинал заради нея зад волана; зашеметен от невероятната минувачка, водачът просто забравил за пътя. Веднага след удара момичето хукнало към колата. Целият окървавен и агонизиращ, шофьорът успял единствено да й каже, преди да издъхне: „Колко сте красива, госпожице“.

Продължава...

Джоджо Мойс за „Все още аз“: Ню Йорк е идеалното място за приключението на Лу

Трогателен завършек на поредицата за Луиза Кларк... и определено най-добрият роман от нея

Мойс е създала проникновена история за самопознание и за саможертвите, необходими, за да живееш достойно. Ще ви накара да въздишате от наслада буквално до последната страница, пише „Ентъртейнмънт Уикли“.

Във „Все още аз“ (Хермес) Луиза пристига в Ню Йорк, готова да започне нов живот. Следвайки завета на Уил, тя е решена да прави по нещо различно всеки ден и да казва „да“ на новите преживявания. Работата й осигурява достъп до света на супербогатите и я изправя пред неподозирани предизвикателства.

Лу вярва, че е влюбена в парамедика Сам, и се опитва да запази връзката им въпреки хилядите километри, които ги делят. Но случайна среща с красивия и самоуверен Джошуа на светско събитие я разколебава. Той й напомня за Уил и живота, който са можели да имат заедно.

Не след дълго младата жена се изправя пред съдбоносен личен и професионален избор. Тя трябва да си отговори на въпроса коя е Луиза Кларк всъщност. И да намери смелостта да следва сърцето си – където и да я отведе то... Следва интервю с Джоджо Мойс.

Във „Все още аз“ изпращаш Луиза Кларк, любимата ни героиня от „Аз преди теб“, в Ню Йорк. Защо избра толкова далечна дестинация?

Много ми се искаше да извадя Луиза от обичайната й среда. А кое е най-дивото и мащабно място, на което можете да поставите едно момиче от малък град? Сърцето на Манхатън. Прекарах много време в САЩ през последните пет години и повечето ми пътувания започваха с малко свободно време в Ню Йорк. Така че аз самата от дълго време наблюдавам града от гледната точка на чужденец. Преживяването е вълнуващо, трудно, предизвикателно, безпощадно и невероятно забавно. Идеалното място за приключението на Лу.

Ню Йорк е доста далече от дома на Лу в Стортфолд, Англия. Как протече проучването на местата и преживяванията, на които Лу се наслаждава в Голямата ябълка?

Освен времето, което прекарвам там по работа, през октомври се върнах специално за едноседмично проучване. Опитах се да направя всичко, на което подложих Лу, без спането в ужасен хотел с дървеници! Мой приятел ми помогна да се настаня в една от онези изключителни сгради, гледащи към Сентръл Парк, което беше неоценимо. Собственикът ме свърза с много опитен брокер на недвижими имоти, който ми разказа подробно за живота на подобно място. Много е специфично, точно както има разлика дали си от Северен, или от Южен Лондон. За мен беше важно да не объркам нещата.

Четенето на „Все още аз“ е като да си говориш със стар приятел. Какво беше чувството да се върнеш към историята на Лу Кларк?

Обожавам да пиша за Луиза. Вече наистина я чувствам като стара приятелка. Понякога е много трудно да се справиш с някой герой, но с нея е все едно да нахлузиш любимите си дрехи. Аз я познавам. Знам как би реагирала във всяка ситуация. Тя е искрена и забавна, и малко луда. Но най-забавното беше да я побутна малко напред. Тя израства, особено в последната част на книгата. Мисля си, че като всички нас, и тя все още търси коя е всъщност.

Продължава...

Брутална история за хляб и зрелища в „Известен и мъртъв” на Бен Елтън

Колко висока цена е готов да плати човек, за да стане известен за няколко дни и да спечели солидна сума? Докъде стигат желанието за смазващ рейтинг и машинациите на продуцентите в риалити форматите? А колко извратени могат да са зрителите, които тръпнат в очакване на повече и повече зрелища, заливащи ги от екрана постоянно?

Британският писател, актьор и режисьор Бен Елтън разказва брутална, но реалистична история за хляб и зрелища в XXI век в трилъра „Известен и мъртъв” (ИК „Сиела”).

1 къща, 10 участници, 30 камери, 40 микрофона.Всички сме гледали телевизионни формати, в които след продължителни кастинги група непознати биват затворени в изолирана от околния свят среда, където са под 24-часово наблюдение. Въпреки всички обяснения и оправдания от рода „искам да разширя собствените си лимити”, крайната цел на участниците обикновено е да спечелят висока сума пари и да станат известни.  За да разчупи клишето, на страниците на смразяващия с реалистичността си трилър „Известен и мъртъв”, Бен Елтън добавя още малко цифри: 1 убийство и 0 доказателства.

Скандалната история на едно неочаквано убийство, излъчено на живо пред хиляди зрители, е това, което вълнува милиони хора по света. Заподозрените са съквартирантите, които все още не са напуснали къщата на „Любопитния Том” – популярен британски риалити формат, чийто трети сезон тъкмо е започнал, а прогнозният му рейтинг е доста нисък.

Запознайте се с колоритните участници в шоуто: красивия нереализиран актьор Дейвид, чернокожия стажант-готвач с наченки на комедиант Джаз, сексапилната консултантка по продажби Кели, татуираната лесбийка Сали, която е охрана в долнопробен бар, шофьора на бус с тъмно минало Гари, цирковата артистка на трапец и еротична танцьорка Мун, безличния и предпазлив стажант-доктор Хамиш, самоопределящата се като моден дизайнер Лейла, анархиста Уогъл, чиято лична хигиена е потресаваща, и накрая сладката Дервла – момиче от ирландски произход, което лекува психически травми.

Някой от тези симпатяги обаче не се страхува да убива пред очите на всички…

За да разберат кой е психопатът, забил нож в главата на жертвата, знаейки, че е под постоянно видеонаблюдение, инспектор Колридж и екипът му имат нелеката задача да наредят пъзела, разполагайки единствено с видеозаписите от шоуто, както и с показанията на слисаните заподозрени, които не дават почти никаква информация за случилото се. Ще успеят ли Колридж и компания да разрешат заплетения случай или ще станат за посмешище пред милионите зрители от всички краища на света, които сега следят с интерес развръзката около единствения риалити формат, в който е извършено убийство?

Продължава...

Парите на властта

Петко Тодоров

Нийл Фъргюсън: Капитализъм не е задължително демокрация

„Връзката между икономиката и политиката представлява ключът към разбирането на модерния свят. Но самата идея, че съществува проста каузална линия, свързваща едната с другата – в частност от капитализъм към демокрация, е погрешна” – Нийл Фъргюсън в „Пари и власт в модерния свят (1700-2000). Паричната връзка” (Рива, превод Борислав Гаврилов).

Ако ни стои радикално, то е заради свежата ни неолиберална индоктринираност. Работата на британския историк е аналитична – 600 страници за парите и властта и с неизбежния акцент: парите на властта.

Той не отрича паричната връзка. Проследява я през последните 3 века. Не отрича нищо и следва да го отметнем като сериозен историк. Това му е и най-ценното – фактографията. Хваща данъците, или финансирането на партиите и разнищва до кокал... Данъци, държавен дълг, централна банка, а непряко и парламент са измислени заради войните. И не всичко става в модерното време, корените са в сътворяването на самата държавност.

Точно тези четири неща – данъчна бюрокрация, парламент, национален дълг и централна банка нарича „квадратът на властта”. На него се крепи държавата. Тя по правило воюва. Авторът цитира свой колега, който преброил от 1815-а до 1984 г. 410 войни.

И ето го прилежният историк – Фъргюсън не отбелязва изненада, че квъдратът на властта е военновременно изобретение. Да, изтъква, че силните западни държави харчат бюджета си преди век предимно за военни цели, днес – за социални. Политолозите може би ще обяснят дали справянето с мирновременни проблеми не носи дефекти на военновременните инструменти и въобще възможно ли е мирновременно битие.

Но историкът е по-близо до фактите. Те му казват: „Конфликтните импулси – нека ги наречем с цел опростяване секс, насилие и власт, взети поотделно или заедно, са способни да елиминират парите, т.е. икономическите мотиви” и „Паричната връзка не осигурява достатъчно обяснение на модерния свят, но дава едно необходимо обяснение”... Книгата е от 2001 г., написана днес тя нямаше да е съвсем същата.

Продължава...

Уди Алън: Човекът, който задаваше мъчни въпроси

100 години от рождението на Ингмар Бергман

На 14 юли 2018 г. светът отбелязва стогодишнината от рождението на един от най-великите филмови стилисти на всички времена – Ингмар Бергман. Честването на това важно за седмото изкуство събитие е сред акцентите в програмата на CineLibri 2018.

В знак на почит към личността на твореца фестивалът ще предложи кинопанорама с негови филми, увенчана с изискана галавечер в зала „България” на 13 октомври. В рамките на събитието ще бъде излъчен документален филм за Бергман, съпроводен с видео поздрав към зрителите от страна на норвежката звезда Лив Улман, муза на прочутия режисьор. Ще звучи музика от филмите на Бергман, изпълнена на живо от оркестъра на Софийска филхармония, която ще ни пренесе на снимачната площадка, възкресявайки сцени с любимите му актьори.

Във връзка с годишнината преди броени дни „Колибри” пусна ново издание на „Латерна магика” (превод Васа Ганчева), удивително визуална автобиография, открехваща завесата към чудото Бергман. Тя проследява живота на режисьора от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното и бурните му романтични истории. Бергман си спомня свои преживявания и състояния чрез поредица от разтърсващи ретроспекции, които документират някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век.

Ингмар Бергман (1918-2007) е един от гениите в киното - режисьор, сценарист и продуцент с над 60 филма в творческата си биография. Също толкова ценен и като драматург, той режисира над 170 театрални постановки. Шедьоври като „Есенна соната”, „Сарабанда”, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”, „Фани и Александър”, „Поляната с дивите ягоди” налагат нов кинематографичен език и резонират дълбоко у милиони зрители по света.

Тазгодишното издание на международния кино-литературен фестивал ще се проведе между 11 и 24 октомври в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Ловеч, Видин, Враца, Благоевград, Търговище, Стара Загора и други областни центрове. Програмата включва над 40 филма с национални премиери, гости със световно признание, много галасъбития и изненади. Тематичен фокус е любовта във всичките й форми и превъплъщения, а мотото е Любов между редовете. Следва откъс от „Латерна магика”, послеслов от Уди Алън.

Новината, че Бергман е починал, стигна до мен в Овиедо – прелестно градче в Северна Испания, където снимам филм. На самата снимачна площадка ми бе показано телефонно съобщение от общ приятел. Веднъж Бергман ми каза, че не искал да умре в слънчев ден, а след като не бях на мястото, можех само да се надявам да е получил унилото време, любимо на всички кинорежисьори.

Продължава...

Откъс: „Полунощ в книжарница Блестящи идеи“ - криминална мистерия с неочакван финал

Матю Дж. Съливан предлага среща на страстни читатели - чудати книжари и още по-странни клиенти, които бягат от мрачните си тайни сред книгите

Книжарница „Блестящи идеи“ е като излязла от роман. Трите етажа на бившата фабрика за електрически крушки са място за среща на страстни читатели - чудати книжари и още по-странни клиенти, които бягат от мрачните си тайни сред книгите.  Книжарницата е втори дом за Лидия - скрита наяве между рафтовете с книги, тя винаги намира точната книга за всеки човек и прекарва дните си в наблюдение на клиентите.

Като във всеки добър криминален роман, всичко започва с мистериозна смърт. Джоуи - един от най-младите посетители на книжарницата, избира да сложи край на живота си между лавиците с книги и завещава всичките си притежания -  книги, обезобразени по обезпокоителен и необясним начин - на любимата си книжарка Лидия.

Странните обстоятелства около смъртта на Джоуи пробуждат кървави кошмари от собственото й минало. Дали в книгите на младия мъж не се крие ключът към загадката около смъртта му? Защо в нощта на смъртта си той е носел у себе си снимка от десетия рожден ден на книжарката – един от последните щастливи дни на Лидия, преди животът й да потъне в болка и отчаяние?

Умопомрачаваща, пристрастяваща и интелигентно написана, „Полунощ в книжарница Блестящи идеи“ (Софтпрес, превод Калина Лазарова) е криминална мистерия с неочакван финал, която перфектно улавя ексцентричността на книжарския свят и ни превежда през тъмните коридори на човешкия ум.

Матю Дж. Съливан работи години наред като книжар в Денвър и Бостън, а днес преподава творческо писане и литература. Автор е на множество награждавани разкази. „Полунощ в книжарница Блестящи идеи” е първият му трилър. Следва откъс.

Лидия чу далечно пърхане на хартиени криле, когато първата книга падна от рафта. Вдигна поглед от касовия апарат, наклони леко глава и си представи как през някой отворен прозорец отново е влетяло врабче и кръжи из просторните горни етажи на книжарницата в търсене на изход.

Няколко секунди по-късно падна още една книга. Този път се чу по-скоро тупване, отколкото пърхане, и тя бе сигурна, че не е птица.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 юли - 10 юли

1. Елена Михалкова. Не е препоръчително да се обиждат котки. Еднорог

2. Луиз Пени. Камъкът на смъртта. Софтпрес

3. Ричард Фланаган. Смъртта на речния водач. Колибри

4. Ерик-Еманюел Шмит. Човекът, който виждаше отвъд лицата. Ера

5. Ноам Чомски. Глобални недоволства. Бард

Продължава...

Откъс: Кога идва „Краят на самотата” за Бенедикт Уелс

Фин, проницателен и въздействащ роман, удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз 2016

„Краят на самотата” (Колибри, превод Величка Стефанова) разказва драматичната история на двама братя и една сестра, изгубили родителите си при автомобилна катастрофа и преживели детството си, белязани от чувство за враждебност и изоставеност.

Вече възрастни, те смятат, че са преодолели този удар от съдбата, но превеждайки ги през възходи и падения, животът болезнено възстановява миналото. Вплитайки елементи от собствената си биография, авторът създава удивително зряла и докосваща творба – роман за загубата и самотата, за ролята на семейството и за целителната мощ на любовта.

Роден през 1984 година в Мюнхен, Бенедикт Уелс е сред най-обещаващите представители на съвременната германска белетристика. Фамилията Уелс избира като жест към Хоумър Уелс от произведение на любимия си автор Джон Ървинг, за да се разграничи от роднинските си връзки с видната баварска фамилия Фон Ширах.

Печели признанието на читателите и критиката с романа „Последното лято на Бек”. Определяна като шедьовър, „Краят на самотата” е творба, която не търпи безразличие и забрава. Следва откъс.

Аз отдавна познавам смъртта, но сега и тя ме познава.

Отварям предпазливо очи, примигвам няколко пъти. Мракът бавно отстъпва. Голо помещение, осветено единствено от някакви малки апарати, примигващи в зелено и червено, и от лъч светлина, проникващ през открехнатата врата. Нощната тишина на болницата.

Струва ми се, че съм се събудил от многодневен сън. Тъпа, топла болка в десния ми крак, в стомаха, в гърдите. Слаб екот в главата ми, който набира сила. Бавно осъзнавам какво се е случило.

Оцелял съм.

Изникват картини. Как излизам от града с мотора, ускорявам, пред мен – завой. Колелата се отлепят от шосето, виждам как дървото се приближава към мен, опитвам се да го избегна – напразно, затварям очи…

Какво ме е спасило?

Продължава...

Нова среща с Изабел Далхаузи в „идеалното уютно четиво“

Шеста книга от поредицата на Алегзандър Маккол Смит  - „За благодарността като изгубено умение“

Дори през спокойните летни вечери в Единбург се явяват немалко неща, които нарушават етичните принципи на Изабел Далхаузи и ѝ създават грижи. Подлият ѝ съперник, професор Дъв, продължава с подмолните си опити да й отнеме ръководното място в управляваното от нея списание. Появява се и един отдавнашен враг – безсърдечната, а може би и направо зла Минти Ахтърлоуни, която сега обаче търси помощ от Изабел.

Как трябва да постъпи Изабел, която толкова държи на своите морални принципи? Дилемата се усложнява от слуховете, че Минти отново е нарушила професионалната етика. Но само добрите хора ли заслужават да им се помогне? Племенницата на Изабел отново има неподходящ мъж край себе си, но редно ли е Изабел да му се присмива?

В шестия роман на Алегзандър Маккол Смит от поредицата - „За благодарността като изгубено умение“ (Еднорог) при постоянните си морални дилеми Изабел се уповава на любовта и отново се убеждава в цената на добротата и на изгубеното умение да проявяваме благодарност, а според в. „Индипендънт“ книгата е „идеалното уютно четиво“

Алегзандър Маккол Смит е автор на повече от петдесет романа. Получава международна известност с поредицата “Дамска детективска агенция № 1”. Носител е на три награди “Автор на годината”. През 2003 г получава наградата „Сага“ за хумор, известна още и като „Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”.

През 2007 година получава Ордена на Британската империя. През 2015 година е удостоен с наградата "Болингър Удхаус" за хумористична литература, а през 2017 година - с медала на Националния Клуб по Изкуствата на Америка за постижения в областта на литературата.

Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е вицепредседател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на "Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика на ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в "Наистина ужасния оркестър”.

Продължава...

Убийте яйцата и турете мравките в тенджерето!

„Изкуството на старата българска кухня” е колосален труд с тайните на повече от 400 ястия, смята Chef Андре Токев

„Убийте яйцата и турете мравките в тенджерето!” – нищо чудно тази заповед да влезе в кухнята на популярното риалити „Мастър шеф” през новия сезон. Кулинарият корифей Андре Токев се сблъска с нея покрай книгата „Изкуството на старата българска кухня. Кулинарното наследство на XIX век”, чийто предговор написа. Затова уточнява с усмивка, че „убийте” означава „разбийте”, а „мравките” са... „мръвки”. Такъв е бил изказът на предците ни в първите години след Освобождението и старите вестници са като моментна снимка на онова време.

Тъкмо измежду техните страници са взети рецептите, включени в обемистия том, илюстриран от художничката Милена Вълнарова, и издаден от „Лист”.

Колосалният труд от 336 страници включва 428 рецепти за ястия – „Конопида със сирене”, „Спаранги Louis XV”, „Супа Мария-Луиза” или „Омелета с домати” са само част от удоволствията за небцето и стомаха. Сред останалите деликатеси са „агнешки крака”, „туршия” от череши и още, и още.

„Убедил съм се, че кулинарията е история и историята е кулинария. Затова разгърнах тази книга с любопитство, а я затворих с усещането за изпитано удоволствие. Идеята на издателство „Лист” да издири и преиздаде рецепти, по които са готвили българите от старо време, е похвална и съм радостен, че е достойно реализирана. Давам си сметка за трудностите и часовете ровене из архивите, но също така съм сигурен, че работата по тази книга е донесла огромно забавление на създателите си. Убеден съм, че същото ще изпитате и вие, читателите.

Ще се почувствате като кулинарни археолози, които ровят в пластовете и продуктите на XIX век и вадят оттам артефакти като рецепта за туршия от череши, съвети как да сварите говеждото по матроски начин или някой и друг непознат съд за храна.

Харесвам много някогашния ни език и чрез забравените думи, които открих в тази книга, усетих какви аромати са извирали от тенджерите тогава. Радва ме този поглед към миналото и връщането към старите традиции в отношението към храната. В стремежа си да сме непрекъснато „в тренда” днес например се нахвърляме на аспержите като нещо ново в менюто на българина, забравяйки, че само преди век страната ни е била най-големият производител на този зеленчук в Европа”, отбелязва chef Андре Токев в предговора.

Като основни исторически извори за рецептите от онова време са използвани броеве на списанията „Христианский свят”, „Семейно огнище”, „Домакиня”, както и писмата на френския граф Робер дьо Бурбулон до майка му и съпругата му. На 26 години той става личен секретар на княз Фердинанд, а по-късно и церемониалмайстор и Велик шамбелан на Двореца.

Продължава...