Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 януари - 3 февруари

 

1. Джак Кар. В кръвта. Бард

2. Агата Кристи. Седемте циферблата. Ера 

3. Артуро Перес-Реверте. Островът на спящата жена. Еднорог

 

4. Джулиан Барнс. Отпътуване. Обсидиан

5. 100 любопитни неща. Музиката. Фют

Продължава...

Когато настъпи „Часът на хищниците“

Джулиано да Емполи представя суров коментар за съвременната геополитика и разпадащия се световен ред

След успеха на „Магьосника от Кремъл“, чиято екранизация е вече по кината, италиано-швейцарският писател Джулиано да Емполи се завръща с нова книга за тревожните промени в международната политика. 

„Часът на хищниците“ (Ентусиаст, превод Силвия Колева) е навременен анализ за възхода на автократичните режими, упадъка на традиционната дипломация и нарастващото влияние на технологичните магнати, в който са преплетени блестящи исторически аналогии от времето на Николо Макиавели.

Джулиано да Емполи завършва право в университета „Ла Сапиенца“ в Рим, а по-късно придобива магистърска степен по политология. През годините работи като журналист, редактор, заместник-кмет на Флоренция, съветник на италианския министър-председател Матео Ренци и преподавател в Института по политически науки в Париж. За писателския си дебют „Магьосника от Кремъл“ авторът получава Голямата награда за роман на Френската академия и се нарежда сред четиримата финалисти на престижното отличие „Гонкур“.

Новата му книга „Часът на хищниците“ се уповава именно на богатия му професионален опит, като изследва динамиката на политическите сили с прозорлив и хладнокръвен поглед. Писателят води читателите от другата страна на завесата, където властта се придобива чрез рисковани и театрални действия, където безскрупулни автократи целят максимален хаос, където господарите на технологиите вече обитават друга реалност и където изкуственият интелект се оказва неконтролируем.

„Джулиано да Емполи е хроникьорът на нашите трудни времена“, отбелязват от „Le Monde“. От Ню Йорк до Рияд, от централата на ООН до могъщия Мохамед бин Салман той успява да улови духа на един потъващ в бездната свят и да разкрие ледената завоевателска хватка на друг, който заема мястото му. И днес, когато часът на хищниците е ударил, всичко, което трябва да се уреди, ще се уреди… но с огън и меч.

Продължава...

Книгите лекуват душата в „Книжарницата, над която вишната бди“

Такуя Асакура отвежда към магически светове

Добре дошли в Книжарница „Сакура“  - магическо убежище за любителите на книги, което се появява само по време на краткия сезон на цъфтежа на вишните. Място, скрито от очите на света, пред което се извисява плачеща вишна, управляваща времето и подаряваща чудеса. 

Сгушена сред облак от нежни цветове, тя е пристан за всеки, който носи в сърцето си спотаена тъга, шепот на съжаление или тежестта на миналото. Сред старинния чар на книжарницата и успокояващия аромат на прясно сварено кафе, Сакура - тайнствената млада собственичка, и нейната трицветна котка Кобако, търпеливо очакват пристигането на хора, нуждаещи се от утеха и изцеление. 

Разказана в рамките на четири сезона, историята в „Книжарницата, над която вишната бди“ (Ера) ни среща с различни посетители. Всеки от тях държи книга, която се превръща в мост между миналото и настоящето и води към осъзнаване, приемане и вътрешен мир. Защото в „Сакура” магията живее тихо, готова да обгърне всеки, който се осмели да я потърси.

Такуя Асакура е японски писател, известен със своите завладяващи истории и богати, многопластови образи. Роден е в Сапоро през 1966 г. и е завършил университет в Токио. Творбите му често изследват темите за изцелението и прераждането, а специфичният стил на писане му печели почитатели в много страни. През 2002 г. той става първият носител на голямата награда за криминална литература Kono Mystery ga Sugoi!

Продължава...

Ново издание на „За тиранията: Двадесет урока от XX век“ от Тимъти Снайдър

Книгата, излязла за първи път у нас през 2017 г., става все по-актуална. Провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Дава ценни идеи как да запазим свободата си в несигурните години, които предстоят. 

„За тиранията“ (Обсидиан, превод Кольо Коев) се е задържала впечатляващите 158 седмици в топ 15 класацията на „Ню Йорк Таймс“ на най-продавани заглавия в раздел „Нехудожествена литература“. Тя е първата издадена книга на Снайдър у нас.

Голяма част от властта на авторитаризма е доброволно предоставена. В такива времена хората си представят предварително какво би желало едно по-репресивно управление, след което предлагат подкрепата си, без тя да им е искана. Гражданите, които се адаптират по този начин, учат властта какво би могла да направи.

 

Тази книга ни провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Ако познаваме историята на авторитаризма, ще сме подготвени да реагираме, когато забележим опасни знаци за възраждането му.

Не подсказвайте на тираните докъде могат да стигнат, защото скоро ще е късно да се откажете от необмислените си действия, предупреждава видният историк. Нашите думи и жестове, или тяхното отсъствие, имат голямо значение в политиката.

„Ние, американците, не сме по-мъдри от европейците, които са виждали как демокрацията отстъпва пред фашизма, нацизма или комунизма през ХХ век. Нашето предимство е, че можем да се учим от техния опит. Сега е времето да го направим.“

„Историята и опитът ни разкриват възможните мрачни варианти на нашето бъдеще. Националистът би казал: „това не може да се случи тук”, което е първата крачка към катастрофата. Патриотът би казал, че това може да се случи тук, но той ще го спре.“

Tимъти Дейвид Снайдър (р. 1969) е известен американски историк, професор в Йейлския университет в Ню Хейвън. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Автор е на 15 книги, преведени на 40 езика и отличени с многобройни награди. Гостувал е като лектор и в България. Следва откъс.

Историята и тиранията

Историята не се повтаря, но ни дава уроци. Когато са обсъждали Американската конституция, отците-основатели са се учили от познатата им история. Загрижени, че демократичната република, която са виждали във въображението си, може да рухне, те са размишлявали върху превръщането на античните демокрации и републики в олигархии и империи. Помнели са предупреждението на Аристотел, че неравенството води до нестабилност, и убеждението на Платон, че демагозите експлоатират свободното слово, за да се утвърдят като тирани. Като са основали демократичната република върху правото и законността и са установили система на взаимен контрол на властите и баланс между тях, отците-основатели са се стремели да избегнат злото, което, подобно на античните философи, са наричали тирания.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 21 януари - 27 януари

1. Самюел Бьорк. Бомбаджията. Емас

2. Никълъс Спаркс, М.Найт Шамалан. Остани. Ера 

3. Невяна Троянска. Нирвана за нискотарифни пътешественици. Колибри

 

4. Тим Маршал. Бъдещето на географията. Книгомания

5. Юлия Спиридонова. Кръстьо частен детектив. Къде е бебето. Фют

Продължава...

„Съкровището на сибилата“ – фантастично приключение, което преплита исторически факти и нумизматични загадки

Готово ли е човечеството да получи безценен дар?

Автори на романа са Димитър Драганов - едно от най-авторитетните имена в съвременната българска историческа наука, професор по класическа археология и антична нумизматика, и Жана Янкова - археолог и дългогодишен музеен специалист.

„Съкровището на сибилата” (Колибри, корица Анна Лазарова) е сред книгите, които се четат на един дъх. Защото разказва за откриването на най-ценното съкровище в света - толкова голямо, че всички ще вземат от него, но то никога няма да свърши. За съществуването му се говори в загадъчен древен ръкопис, чието съдържание узнават Пол и Ида - деца на археолозите, ръководещи разкопки близо до Неапол. Жадувайки да се окичат с лаврите на велики откриватели, те смело се впускат по следите на това тайнствено съкровище. Пътят към него обаче ще ги отведе в едно друго време, където старогръцките митове и легенди са реалност. Двамата приятели ще попаднат на кораба на аргонавтите, в храма на забравените и пренебрегнатите божества, в подземното царство на Хадес. Ще участват в открадването на Златното руно, ще се срещнат с магьосницата Медея, с прочутия певец Орфей, със сибилата Амалтея. Ще наблюдават борбите на Язон с медноногите бикове и с омагьосаните драконови зъби, както и подвизите на Херакъл срещу Лернейската Хидра, човекоядните коне на цар Диомед и триглавото куче Цербер... 

Ще открият ли Пол и Ида ключа за съкровището, което може да промени света? И готово ли е човечеството да получи този безценен дар? Само читателите на този фантастичен роман ще научат правилния отговор.

Димитър Драганов e професор по класическа археология и антична нумизматика. Специализирал е в Оксфорд. Член e на Английското кралско нумизматично дружество (от 1991 г.) и почетен член на Румънското нумизматично дружество. Автор е на осем научни книги и на множество публикации. Носител е на редица национални и международни награди, сред които „Златен век“ и Наградата от Световния нумизматичен конгрес в Глазгоу, Шотландия (2009). Характерно за неговото писане е умението да води читателя през лабиринтите на миналото, правейки го съпричастен към процеса на откривателство. Текстовете му са наситени с ерудиция, но остават достъпни и вдъхват любопитство към античното наследство по нашите земи.

Жана Янкова е археолог и дългогодишен музеен специалист. Участвала е в археологически разкопки в България и Италия. Автор е на книгите „Средновековният Ямбол и неговата славна история“ и „Александър“ (за детството и юношеството на Александър Македонски). Следва откъс.

„Съкровището е толкова голямо, че всички ще вземат от него и пак няма да свърши!“

Тези думи, дочути случайно преди няколко дни, звучаха натрапчиво в главата на Пол и не му даваха покой. Изтегнат в удобната самолетна седалка, той си представяше ту високи планини от злато, ту безброй купчини от диаманти.

– Пол, спиш ли? Искам да поговорим. – Гласът на майка му звучеше припряно.

„По-добре да се преструвам на заспал“ – реши момчето. Точно сега никак не му се водеха разговори. На тръгване майка му и баща му се бяха скарали и вероятно това беше причината през последните няколко часа тя да е непоносимо нервна.

Продължава...

Кои са „Чудовищата в нас“?

Дженифър Нивън изследва тъмната страна на човешката природа

След като спечели милиони фенове по света с емоционалните си тийн романи, американската писателка Дженифър Нивън прави смела крачка в своето творчество с пристрастяваща мрачна история. „Чудовищата в нас“ (Ентусиаст, превод Ивайла Пеева) е посветена на силния копнеж, вината, травмите и вътрешните демони, които човек е готов да освободи, когато мечтите му са само на една крачка разстояние.

Дженифър Нивън е авторка на близо десет романа, превеждани на повече от седемдесет и пет езика и превърнали се в международни бестселъри. У нас тя е позната с „Вселената на раменете ми“, „Без дъх“, „Не ме напускай“ в съавторство с Дейвид Левитан и „Всички наши места“ – най-успешната ѝ книга до момента, носител на редица литературни отличия в целия свят и екранизирана през 2020 г.

С „Чудовищата в нас“ писателката поема в нова посока, като преминава от романтичния жанр към завладяващ съспенс с обтегната готическа атмосфера. Романът запазва фокуса на авторката върху многопластовите персонажи, но този път ги обвива в мистерия и напрежение.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 януари - 20 януари

 

1. Антъни Хоровиц. Убийства с продължение. Еднорог

2. Сорая Лейн. Сапфирената корона. Хермес 

3. Васил Попов. Лехуса. Колибри

 

4. Джон Бойн. Вода. Лабиринт

5. Люк Пиърсън. Хилда и Съчко. Да събудиш Мразовей. Пурко

Продължава...

Откъс: „Свободна“ - Леа Ипи за израстването в последните дни на последния сталинистки бастион

„Тази книга е писана предимно в един килер в Берлин по време на пандемията Ковид 19. Той се оказа идеалното място за криене от децата (моите собствени), които трябваше да обучавам вкъщи, и за размисъл върху думите на баба ми: „Когато е трудно да видиш ясно бъдещето, трябва да помислиш какво можеш да научиш от миналото“.

Нашумялата мемоарна книга на Леа Ипи „Свободна. Да пораснеш в края на историята“ (Колибри, превод Паулина Мичева) е един от най-смислените текстове, родени „от отломките на комунизма“. Заглавието е иронично, доколкото иронията е способ за оцеляване в мрачни времена. 

По думите на авторката първоначално замисленият от нея философски труд, изследващ родството в идеите за свободата в либералната и социалистическата традиция, в процеса на писане променя облика си. Обяснението за този завой е просто - в процеса на писане идеите се превръщат в хора. Крайният резултат е отрезвителен разказ с дух на изповед за семейството, съзряването, личната чувствителност, обществената отговорност. За политическото пробуждане и за парадоксите на свободата. 

„Изумителни и дълбоко отекващи мемоари за израстването в последните дни на последния сталинистки бастион на 20 век… Това, което ги прави незабравими, е, че виждаме този свят през очите на дете… Книга за човечността, за объркването и чудесата на детството. Леа Ипи създава магия“, пише Лора Хакет в „Сънди Таймс“. „Свободна“ на Леа Ипи е първата книга след „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, която съм препоръчала настоятелно на семейството, приятелите и колегите си. Завладяващи мемоари и проникновени разсъждения за това какво означава да бъдеш свободен“, според Рут Скър, „Спектейтър“.

Родена през 1979 г. в албанската столица Тирана, днес Леа Ипи е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика. Учила е философия и литература в Римския университет „Сапиенца“, има докторска степен от Европейския университетски институт. През 2022 г. британското списание „Проспект“ я обявява за един от десетте най-големи мислители в света, а „Франкфуртер Алгемайне Цаутинг“ - за една от най-важните фигури на съвременната култура. 

Трудовете ѝ са отличени с множество награди, включително „Брайън Бари“ на Британската академия за високи постижения в областта на политическите науки. Книгата ѝ „Свободна“ (2021) печели наградата „Ондатджи“, наградата за първа биография „Слайтли Фоксед“ и е мемоар на годината на „Сънди Таймс“, „Гардиън“, „Ню Йоркър“, „Файненшъл Таймс“ и др. Номинирана е за наградата „Бейли Гифорд“ за 2021 г. и за награда „Коста“. „И все пак, въпреки всички ограничения, ние никога не губим вътрешната си свобода: свободата да правим това, което е правилно.“ Следва откъс.

СТАЛИН

Никога не си бях задавала въпроси за значението на свободата преди деня, в който прегърнах Сталин. Отблизо той беше много по-висок, отколкото очаквах. Учителката ни Нора казваше, че империалистите и ревизионистите обичат да изтъкват колко нисък е бил Сталин. Всъщност не е бил толкова нисък, колкото Луи XIV, за чийто ръст те – странно – никога не повдигали въпроса. Във всеки случай, добавяше учителката сериозно, фокусирането върху външния вид, а не върху наистина значимите неща, е типична империалистическа грешка. Сталин е великан и делата му са много по-важни от физиката му.

Нещото, което прави Сталин наистина специален, обясни ни един ден Нора, е, че той се усмихва с очите си. Можете ли да повярвате? Да се усмихваш с очите

си? Така е, защото дружелюбните мустаци, красящи лицето му, закриват устните му и ако се съсредоточите само върху тях, никога няма да разберете дали Сталин

се усмихва, или прави нещо друго. Но щом погледнете очите му – пронизващи, интелигентни и кафяви, веднага разбирате. Сталин се усмихва. Някои хора не могат да ви погледнат в очите. Явно имат какво да крият. Сталин ви гледа открито и ако е в настроение или ако се държите добре, очите му ви се усмихват. Винаги носел невзрачно палто и обикновени кафяви обувки и обичал да поставя дясната си ръка под левия ревер на палтото си, сякаш докосва сърцето си. А лявата ръка често държал в джоба си.

Продължава...

Какъв е „Светът нощем“?

Английският писател Бен Лъруил разкрива магията на природата под звездното небе 

Какво се случва на нашата планета, когато приключи денят? Какви чудеса крие тя и как те я променят? Животните все още ли припкат наоколо? А хората все още ли работят? Новата книга „Светът нощем“ от Бен Лъруил (Ентусиаст, превод Катя Перчинкова) дава отговор на тези и още много въпроси с невероятни факти за Земята и поведението на нейните обитатели. С пъстрите илюстрации на Паула Босио това издание представя подробно живота след залез и разглежда редица природни процеси, за които малките читатели дори не подозират. 

Освен писател Бен Лъруил е и неуморим пътешественик. Неговите интереси включват природата, дивите животни, пътуванията по суша, историята и музиката. След три десетилетия на непрестанни приключения по света той решава да сподели историите на необикновените места, които посещава. 

Автор е на над двайсет издания за деца и е награждаван четири пъти от British Guild of Travel Writers. Негови текстове са публикувани в National Geographic Traveller, Time Out, The Sunday Times, The Daily Telegraph и The Guardian. 

 „Светът нощем“ е задълбоченото изследване на Лъруил за всички любопитни неща, които настъпват на Земята, щом Слънцето се скрие. Авторът отвежда децата по най-различни пътища с животните, които под прикритието на тъмнината понякога предприемат и опасни пътешествия, като бебетата костенурки вечер и глобалната миграция на брадатите свине. Разглежда нощните растения, които са еволюирали, за да цъфтят само на лунна светлина, и дивите гъби, които зависят от своята суперсила да светят в тъмното, за да оцелеят. 

 Малките читатели ще научат още и за месечните фази на Луната, за звездите и съзвездията, за слънчевите затъмнения, за дългите полярни зими, за съня и защо той е важен, както и кои хора вършат неотложна работа, когато другите си лягат. Със своята богата информация и впечатляващи илюстрации тази книга поглежда отвъд тъмнината на нощта и разгръща един напълно нов свят, изпълнен с живот, тайни и неподозирана красота.

Продължава...

Джулиан Барнс за „Отпътуване“: Това ще е последната ми книга

Роман за любовта, за срещите и разделите, които съпътстват живота ни, както и за изменчивата природа на човешката памет

„Отпътуване“ (Обсидиан, превод Надежда Розова) разказва историята на Стивън и Джийн, които се влюбват, когато са млади, разделят се и отново се влюбват след десетилетия. Това е и историята на един стар Джак Ръсел териер, блажено несъзнаващ своята смъртност. Както и игрив размисъл за преживяванията ни, които избледняват, превръщат се в истории, а после в спомени. Важно ли е дали това, което помним, наистина се е случило точно така? Или е по-важно, че е било достатъчно значимо, за да не го забравим?

Забележителна със своята интелектуална изтънченост и игра между знание и емоция, последната книга на големия английски писател е посветена на единствените неща, които наистина имат значение: как намираме щастие в този живот и кога идва моментът да кажем „сбогом“. „Знам, че много скоро ще съществувам само като лавица с книги, плюс някакви биографични истории. Животът не е трагедия с щастлив край, каквото и да обещава религията; той е по-скоро фарс с трагичен финал или в най-добрия случай – лековата комедия с тъжен край. Или според старата формулировка е комедия за онези, които мислят, и трагедия за онези, които чувстват.“

Джулиан Барнс е един от най-прочутите съвременни британски писатели. Роден е на 19 януари 1946 г. в Лестър, Англия. Завършва филология в Оксфорд. След това три години работи като лексикограф за Оксфордския речник. Бил е литературен редактор и критик за „Ню Стейтсман“ и „Обзървър“. Барнс е получавал различни награди и отличия за своето творчество, сред които „Букър“ през 2011 г. за „Предчувствие за край“. Номинация за „Букър“ имат още три негови романа. Сред другите му отличия са мемориалната награда „Джефри Фейбър“ („Папагалът на Флобер“, 1985 г.), френската награда Prix Médicis („Папагалът на Флобер“, 1986 г.), „Гутенберг“ (1987 г.) и италианската „Гринцане Кавур“ (1988 г). Носител е на френския Орден за изкуство и литература. През 2011 г. е отличен с литературната награда „Дейвид Коен“. Тя се дава на две години за цялостно творчество на англоезичен писател. През 2017 г. френският президент връчва на Барнс Ордена на Почетния легион. Удостоен е с наградата „Йерусалим“ през 2021 г. Същата година получава и наградата „Ясная поляна“ за „Няма нищо страшно“. Следва откъс.

Естествено, Стивън и Джийн заминаха на меден месец, прекосиха с кола Франция и Италия до места, които вече бяха посещавали с някой друг. Вероятно допълнително усложнение, помислих си. Дали двамата разговаряха свободно за тези „други“ хора, докато се разхождат по Английската алея в Ница или гледат Наклонената кула в Пиза? Не би трябвало да им е трудно, защото въпросните бивши се бяха оказали губещата страна, а Стивън и Джийн бяха победителите. Само че искрените разговори за бивши любовници (и съпрузи) невинаги се получават, докато човек се опитва да им придаде нужната тежест в живота си, като същевременно подчертае, че тяхната главна функция, естествено, е да бъдат невинни и нехайни предшественици на славното настояще. Наглед твърде лесно, нали? Дори „простото“ любопитство към предишните връзки на партньора ви може да породи ревност. Да, вие сте спечелили, така да се каже, но в този конкретен случай нищо неподозиращият ви „съперник“ е прекарал месеци или години в разцвета на живота си с вашия човек, когото вие сте спечелили сега, когато и двамата сте почти в пенсионна възраст. Според мен всяка наситена с емоции ситуация лесно може да се превърне в своя антипод. Освен това, докато си представях как те пътуват на юг – Лион, Ница, Чинкуе Тере, Тоскана и после отново на север, се чудех дали не изпитвам някаква завист и дори ревност. Би било голяма ирония, нали? Но пък защо емоционалният живот трябва да става по-ясен и разбираем само защото остаряваме? По-късните години могат да ни поставят пред нови изпитания, които да ни съсипят. Никога не съм вярвал във ведрото спокойствие на старостта – това винаги ми се е струвало някаква измислица, целяща да направи възрастните по-симпатични, а останалите – по-самодоволни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 януари - 13 януари

1. Джон Гришам. Вдовицата. Обсидиан

2. Мария Трегър. Музата на Пикасо. Ентусиаст 

3. Ерих Мария Ремарк. Нощ в Лисабон. Фама 1

 

4. Франц Кафка. Метаморфозата и други разкази. Сиела

5. Петя Кокудева. Мадам Мрън. Жанет 45

Продължава...

Откъс: Коя е „Голямата игра“?

Панорамен роман за приятелството, технологиите, екологичния колапс и последната дива територия на планетата – океана. Автор е Ричард Пауърс, една от най-значимите и разпознаваеми фигури на съвременната американска литература

„Голямата игра” (Колибри, превод Елка Виденова) е като сигнален буй в размътеното море на нашето настояще – тревожен и красив роман за онова, което предстои, и за това, което все още можем да спасим.
Четири живота се преплитат в разказ за бъдещето на Земята, красотата на морето и крехкостта на човешките връзки. Момиче открива себе си под водата. Младо момче търси опора в думите и философията. Художничка се опитва да улови света чрез отпадъците му. Учен постига съдбоносен пробив в изкуствения интелект, който може да промени самия смисъл на живота. Съдбите им се пресичат на малък остров насред Тихия океан – място, където се сблъскват природата, историята и утопията. Остров Макатея е избран за старта на грандиозен проект: автономни, плаващи градове в открито море. Но първо местните жители трябва да гласуват – да отворят ли вратите към бъдещето, или да защитят своя свят от ново посегателство? Философски и дълбоко човешки, „Голямата игра“ е роман архипелаг: портрет на тройно приятелство, киберпънк трилър, екологичен епос и постколониална алегория в едно.
Ричард Пауърс е роден през 1957 г. Заради първия си роман - „Трима селяни тръгнали на танци“ (1985), е цитиран от престижното списание „Ескуайър“ като един от тримата най-значими автори на десетилетието (другите двама са Мартин Еймис и Дон ДеЛило). Пауърс е написал десетина други книги, включително „Времето, когато пеем“, избрана за най-добра книга на 2003 г. от „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“, и „Ехото отеква“, увенчана с Националната награда за най-добра книга. „Дървесна история“ е неговият 12-и роман, смятан от мнозина за шедьовър и за „една от най-добрите книги, писани някога.“ Отличен с награда Пулицър за художествена литература (2019), с Голямата награда за американска литература (2018) и с награда Уилям Дийн Хауърс, „Дървесна история“ влиза в краткия списък на номинациите за наградата „Ман Букър“ през 2018 г. и повече от година е в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“.
На свой ред селектиран в краткия списък на наградата „Ман Букър“ през 2021 година, „Недоумение“ е дълбоко емоционален роман, изтъкан от въпроси, който позволява да надникнем отвъд видимото към смисъла на живота и мястото ни във Вселената. Ричард Пауърс рисува обезпокоителен портрет на един разпадащ се свят, в който екологичната катастрофа е неизбежна, а демокрацията се сгромолясва. Следва откъс.

СТРАДАМ ОТ ТОВА, което ние, компютърджиите, наричаме латентност. Оттеглям се в миналото, както правеше майка ми през последните си години. Не твърдя, че проклятието непременно се предава по наследство, но понякога се случва. Кой знае, може би и майка ми го е носела. Може би зад фаталната злополука се крие недиагностицирана болест.
Колкото по-замъглени стават последните месеци и години, толкова по-отчетливо се открояват основополагащите събития от детството ми. Затворя ли очи, виждам първата си стая под покрива на замъка в Евънстън. Детайлите изпъкват по-ясно, отколкото би трябвало да позволява паметта: малко бюро, затрупано с пластмасови акули и манти. Рафт с книги за морските дълбини. Кръгъл аквариум, пълен с гупи и хелери. Дрешник, задръстен с маски за гмуркане, шнорхели, изсушени ракообразни, парчета корал и вкаменелости на риби от девона, купени от магазина за сувенири към океанографския комплекс „Шед“.

Продължава...