Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 октомври - 15 октомври

 

1. Виктория Бешлийска. Нишка. Софтпрес

2. Мария Лалева. Пътища от огън. Книгомания

 

3. Джоан Харис. Студена светлина. Прозорец

 

4. Недялко Славов. Камбаната. Хермес

 

5. Котарана Мърморана. Колибри

Продължава...

„Плешивата певица“ или нова среща с Краля на абсурда

В „Бисерната поредица“ на издателство „Колибри“, излиза дългоочаквано ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско „Носорог. Плешивата певица и други пиеси“ в превод на Бояна Петрова. 

„Плешивата певица“, „Носорог“, „Столовете“, „Урокът“ и „Кралят умира“, събрани в настоящото издание, са без съмнение най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско - родоначалник на театъра на абсурда и негов най-бележит представител редом със Самюел Бекет. „Плешивата певица“ е дебютната пиеса или „антипиеса“ на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър „Ноктамбюл“. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско превръща експерименталното безсмислие в композиционен похват. Клишетата и труизмите на разговорния език се разпадат и произвеждат пародиен ефект. В комичната драма „Урокът“ търпението на един учител, непреклонен в убеждението си, че „от испанския език са родени всички неиспански езици“, се изчерпва винаги в един и същ момент и всяка следваща негова ученичка е обречена да стане жертва на извратения му нрав. В „Столовете“ - трагичен фарс, в който абсурдът е изведен до крайност - двама старци решават да спасят душите си, като спасят света. Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври „Кралят умира“ (1962) и „Носорог“ (1959).
Йожен Йонеско (1912-1994) е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, „Плешивата певица“, с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите. Следват „Урокът“ (1951), „Столовете“ (1952), „Жертви на дълга“ (1953), където комизмът все така се обляга на абсурдността на ситуациите и речта.

В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог“ (1959) и „Кралят умира“ (1962). В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. „Въздушният пешеходец“ (1963), „Жаждата и гладът“ (1966), „Игра на убийство“ (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.
В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
 

Из „Плешивата певица“

ПЪРВА СЦЕНА
Английска буржоазна обстановка с английски кресла. Английска вечер. Господин Смит, англичанин, седи в креслото си, обут в английски пантофи, пуши английска лула и чете английски вестник край английска камина. Има английски очила и английски мустачки. До него, настанена в друго английско кресло, госпожа Смит, англичанка, кърпи английски чорапи. Дълго английско мълчание. Английският стенен часовник отмерва седемнайсет английски удара.

Продължава...

„Глина“, „Сърце“, „Нишка“ - Виктория Бешлийска отговаря на трудни въпроси

С общ тираж от над 200 хиляди трите ѝ романа се превърнаха в абсолютен феномен, а срещите й с читатели по време на протичащите и в момента гостувания в цялата страна, са доказателство, че публиката обича не само да чете, а и да слуша Виктория Бешлийска.

Независимо дали гостува във възстановено читалище в малко селце, в книжарница или на сцената на форумu като TEDx и Dev.bg, авторката на „Глина“, „Сърце“ и „Нишка“ (Софтпрес) безпогрешно намира път към своята публика. Посланията ѝ са насочени към позитивното, но са и възможност да осмислим и надскочим кризите, с които ежедневно се сблъскваме. Именно това е и една от темите в актуалното интервю на Бешлийска за „Литературен вестник“.

В последните години себецентрираността предизвиква кризи от всякакво естество – казва тя в разговор с Мария Калинова. Важи и в личен план, където в основата на проблема е модерната ситуация на откъснатост от всички и всичко, и в полето на литературния диалог заради свободата да изразяваме онлайн мнение, което бързо се чува, но в повечето случаи не е базирано на личен досег с книга, ситуация, човек или идея. Като автор Виктория Бешлийска не се страхува да се изправи срещу наглед провокативните въпроси за романите си и за полемиките, които предизвикат те именно онлайн. Открито адресира и неоснователните сравнения на книгите й с тези на Мария Лалева и Розмари де Мео (Единственото, което смятам, че ни свързва, е популярността на книгите ни сред съвременните читатели.), и обвиненията, че е част от теченията, насочени към фасадното славно минало (Боравя внимателно с източници и факти, разчитам на консултанти, защото целя да бъда максимално близо и точно до историческата епоха. Винаги посочвам и източниците си. В моите романи няма „славно минало“, засягам периоди на кризи, и то през призмата на „обикновения човек“.)

Наред с откровените отговори за собствените си произведения, пред вестника Виктория Бешлийска поставя и важни теми за литературната ни общност – като въпроса за така необходимата активна и достъпна за читателя литературна критика: Уви, в сферата на литературната критика ми се струва, че отсъстват авторитетите – споделя тя. - И мълчанието на хора, които имат компетентността да очертаят мястото на един или друг съвременен автор в литературата, води до крайностите в изказванията на другите.

Самата Бешлийска – това личи от всеки неин роман – предпочита да изследва множеството пътеки и светлосенки между крайностите и ги преплита със смели авторски решения като емблематичните остарели български думи в дебютния „Глина“, непопулярна тематика – като исихазма в „Сърце“, специфична структура и преки литературни препратки като тези към Яворов и Господинов в „Нишка“.

Може би в градината на литературата днес има някаква належаща нужда да се върнем към тези преди нас, да ги очертаем и назовем, а сетне и себе си чрез тях – казва тя пред „Литературен вестник“.

Всъщност героите ѝ в „Нишка“ правят точно това. И доказват, че Силата на съвременната литература е в това да създава културни движения (буквално да движи!) и да помага на хората да намират единен език и пътища помежду си.

Продължава...

Откъс: „Пред камерите“ - риалити в книжен формат в трилъра на Беа Фицджералд

Няма друго убийство с толкова много свидетели. Всичко се случва на живо в популярно риалити на екзотичен остров.
 

Шестима участници – всички известни, успели, привидно богати – се борят за голямата награда и най-вече за любовта на публиката в „Пред камерите“ (Обсидиан, превод Илина Амер). За да изчистят имиджа си, да дадат нов тласък на кариерата си, да получат нов шанс. Неочаквано в последния епизод на шоуто харизматичният, но и безскрупулно амбициозен актьор Рис Сатън загива. И техният малък рай се превръща в местопрестъпление.
Всеки от петимата има мотив. Всеки крие нещо от миналото си. И всеки играе по своите правила. Но когато всичко през деня и през нощта – и свалките, и сексът, и интригите, и скандалите – се случва пред камерите, маските неминуемо ще паднат в един момент.
Как се пази тайна, когато 12 милиона зрители гледат?
Беа Фицджералд е международно призната авторка на бестселъри и създателка на съдържание, която пише фентъзи за подрастващи, както и криминални романи за възрастни. Работила е много години в издателския бизнес.
Тя споделя любовта си към гръцката митология и древногръцката трагедия – онлайн на @chaosonolympus.
Беа е запалена по историите и разказите и се възхищава на това как те остават завинаги в съзнанието. В ежедневието си работи с невероятни автори, а нощите си прекарва в опити да се превърне в такъв. „Пред камерите“ е първият ѝ трилър, както и дебют у нас. Следва откъс.

Дванайсет милиона наблюдаваха как Рис Сатън умира. Телевизията Ей Ейч Екс свали епизода от стрийминг платформите си буквално след секунди, но вече беше късно. Ако го бяха оставили, можеха да счупят рекордите за най-гледано видео в историята. В действителност хората го сваляха и качваха, сваляха и качваха толкова пъти едно след друго, че накрая всеки можеше да се закълне, че го е гледал, без да има работещ линк към него.
В новините го съобщиха без видео. Публикации в социалните медии показваха подбрани рекламни кадри – потта лъщи по обезводнените мускули на Рис, косата му е вчесана идеално, зъбите му блестят на фона на перфектния загар на кожата.
В рамките на няколко дни той най-после постигна славата, за която винаги бе мечтал. Бившата му приятелка излезе пред таблоидите. Приятелите от старата му банда се събраха отново и започнаха да планират почетно турне. Родителите му мигаха пред камерите, докато говореха за загубата си.
А милионите хора забравиха как само ден преди смъртта си Рис беше най-мразеният човек по всички телевизии.
12,4 милиона гледания. Нямаше друго убийство с толкова много свидетели.

Повечето хора искат да бъдат запомнени. Никой не го признава, разбира се. Но всеки се бори единствено да не бъде забравен. Всички мечтаят за това. Кой не е драскал името си на някой чин, за да остави мъничка следа в света? Какво друго е желанието за любов освен нуждата да усетиш, че си оказал въздействие върху някого? Да усетиш, че си бил ярка червена нишка в нечие сиво съществуване.
Е, аз не искам да ме помнят. Да не те забравят включва и това да те коментират. Аз търся спонтанност, искам мимолетност, и то веднага. Искам да контролирам стаята, да съм господарят за една-единствена секунда и да изчезна в мига, в който тя свърши.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 октомври - 8 октомври

 

1. Миранда Каули Хелър. Хартиеният дворец. Кръг

 

2. Джо Спейн. Големият тест. Хермес

 

3. Иван Костов. Свидетелства за прехода 2000-2009. Сиела

 

4. Елизабет Рейно. Селин Дион: Силата на любовта. Ентусиаст

 

5. Павлина Върбанова. Как се пише? БГучебник

Продължава...

Занимателни срещи с меломана Пако и „Моите малки музикални книги“

Нова интерактивна поредица въвежда децата в музикалните жанрове. Книгите съдържат кратки истории и музикални откъси за слушане

Най-популярните музикални жанрове представя на децата френската илюстраторка Магали льо Уш в новата поредица „Моите малки музикални книги“, публикувана от „Ентусиаст“. Главен герой в нея е меломанът Пако, а в първите две издания той навлиза във вълнуващите светове на рока и диското. Възхитителната колекция съчетава кратки истории и подбрани фрагменти от песни, което я прави едновременно образователна и развлекателна.

Магали льо Уш завършва специалност „Илюстрация“ в Страсбург и работи по над сто книги за деца, на някои от които е и автор на текстовете, включително поредицата „Моите малки музикални книги“. В момента рисува за детски издателства и за пресата и редовно провежда арт работилници за младежи.

Настоящата колекция предлага истинско музикално изживяване за най-малките. „Пако и рокът“ отвежда децата в Лондон, където героят мечтае да запише първия си албум. Китара, барабани, пиано, саксофон и още много други инструменти звучат от всеки край на града. Бандата вече е сформирана и е готова да влезе в студиото за неповторимо рок приключение.

„Пако и диското“ пренася читателите в Ню Йорк, където се провежда конкурс по танци. С диви ритми и бляскав външен вид атмосферата „треска в събота вечер“ е гарантирана, а неустоимото веселие продължава чак до залез-слънце.

Тази очарователна поредица насърчава възпитаването на музикална култура у децата. По достъпен и забавен начин тя показва разнообразието от жанрове, инструменти и звучене и подтиква към ранно развитие на любов към музиката.

Продължава...

Откъс: „Учителят“ на Фрида Макфадън - внимавайте къде търсите истината

С „Никога не ме лъжи“ и поредицата „Прислужницата“ американската писателка и лекарка Фрида Макфадън доказа, че веднъж пристъпили в света на романите ѝ, читателите не бива да се доверяват на това, което четат, чак до последната страница.

Сега майсторката на криминалните романи, усвоила до съвършенство изкуството да създава спиращи дъха сюжетни обрати, се завръща на български с още по-главозамайващия трилър „Учителят“ (Сиела, превод Калин Караиванов). Книга, в която урок номер едно е да внимаваш къде търсиш истината. Защото изваждането ѝ наяве може да доведе до непредвидени и крайно смъртоносни последици.

Животът на Ив Бенет е излязъл като от филм. Само че филм, в който главен герой е съпругът ѝ Нейт. Защото, честно казано, никой не прави филми за обикновени жени като Ив. Вижте, Нейт е друга бира. Неустоим, забавен и с дразнещо идеална усмивка, той приковава погледите във всяка стая, в която влезе. Особено класната.

Нейт е най-секси „Учителят“ в гимназията в Кейсхем (както гласят класациите на учениците). Той преподава английски, рецитира поезия, мил и учтив е с всички около себе си. По случайност двамата с Ив работят на едно и също място. Само че тя преподава далеч по-скучната математика. И да, по цял ден трябва да понася негласния въпрос на околните: „Как така някой като Нейт Бенет се е оженил за нея?“.

Зад вратите на дома обаче Нейт далеч не е толкова обаятелен, колкото в училище. Страстта им сякаш се е изплъзнала в пясъка времето и вече се изразява в точно три машинални целувки на ден (и крайно нередовен сексуален живот). А нещо отвътре гложди Ив, която започва да подозира, че Нейт ѝ изневерява.

Особено когато в класа му се появява 16-годишната Аделин – ученичката, станала причина един от най-обичаните учители в гимназията да бъде принуден да напусне. Различни слухове се носят за случилото се помежду им, но каквато и да е истината, Ив знае, че Ади е опасна. Руши домове. Разваля бракове. Съсипва репутации.

Или поне това казват всички. Но Ив не може да рискува да загуби най-ценната си придобивка, нали? А и колко далеч могат да бъдат слуховете от реалността?

Повеждайки ни из училищните коридори на този мрачен и изкусителен роман, Фрида Макфадън отваря шкафчетата на истината едно по едно, а в тях се крият ужасяващи разкрития, скандални тайни и накрая – напълно неочакван финал.

И разбира се – ябълката на раздора, която дебне от бюрото на „Учителят“, има така сладкия вкус на отмъщението.  Следва откъс.

Хората винаги ми казват каква късметлийка съм.
Те мислят, че имам красива къща, чудесна кариера и постоянно получавам комплименти за обувките си. Но аз не се залъгвам. Когато хората ми казват, че съм късметлийка, те не говорят за къщата ми, кариерата ми или дори за обувките ми. А за съпруга ми. Говорят за Нейт.
Нейт си тананика, докато си мие зъбите. Отне ми почти година с него пред огледалото, преди да осъзная, че песента винаги е една и съща. All Shook Up на Елвис Пресли. Когато го попитах защо, той се засмя и ми обясни как от майка си е научил, че тази песен продължава две минути, а точно толкова трябва да се мият зъбите.
Започнах да ненавиждам песента с всяка фибра на тялото си.

Продължава...

Иван Станков разказва „На два гласа“

Не само хората имат любими животни.
Животните също имат любими хора.
Особено тези, които живеят близо до човека.
Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек.
Разбират се помежду си с думи и без думи.
В литературата това е правено отдавна.
Всичко в литературата е стара песен на нов глас.
Тук гласовете са по два във всеки разказ.
Единият да тегли към минор, другият – към мажор.
Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава,
който продължава старателно да отмерва човешките времена.                       
 

Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др. Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др. Автор на книгите „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017),  „Имена под снега. А7“ (2019),  „Вечерна сватба“ (2020) и „Късна смърт“ (2022). Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал „Култура“, „Стоян Михайловски“ и „Хеликон“.

Предговор с дядо Петко

Когато наречем някой човек животно, трябва да внимаваме кого от двамата искаме да уязвим. То под небето всички сме божии твари, ама животинките са останали верни на Бога, та затова няма ад за тях. Грациозни или недодялани, красиви или грозни, кротки тревопасни или хищници – всички те са невинни. Не им е дадено да знаят как могат да бъдат нарушавани божиите закони. А на човека е било дадено. И той кажи-речи постоянно се е възползвал. Затова учителят на Александър Македонски благоволил да признае и човека за животно, но веднага се е застраховал – кръстил го социално животно.
Относно началото на близостта между животното и човека остават неизяснени доста въпроси. Когато преди петнайсет хиляди години в Евразия бил опитомен първият сив вълк и бил превърнат той на домашно куче, кой всъщност е направил избора за сближаване? Човекът или вълкът? Много е вероятно вълкът първи да се е завъртял около това странно двуного животно и като разпознал у него собствената си самотия, сприятелил се с него.
Малко след това, така твърдят учените глави, била опитомена и първата коза. Но не можем ли поне за миг да допуснем, че именно козата е избрала онзи незнаен човек за свой приятел? Тя му предложила мляко и козлета, а от него се искало само малко трева да ѝ събере за през зимата. Човекът се съгласил и така козата го опитомила.
В легендите продължава и до днес да се твърди, че кошутата и Божата майка така са се опитомили взаимно, че когато на Богородица ѝ се налагало да се яви спешно на хората в някое далечно село, пращала кошутата. Но да допуснем, че легендите са измислени. Ами дебелите книги? Я да седнем и да помислим дали пък Белчо и Сивушка не са си избрали Боне Крайненеца за свой домашен любимец и не са го опитомили те до такава степен, че да знае във всеки момент как да им помогне? Да не говорим пък колко много животни са опитомили чичо Митуш в онзи чифлик, нека споменем само Балан, Чивга, Текеш, Комур и колко още...

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 септември - 1 октомври

 

1. Ана Андреу Бакеро. Принцесата от „Бухенвалд“. Хермес

 

2. Радослав Бимбалов. Ти, подобие мое. Сиела

 

3. Крис Картър. Генезис. Ера

 

4. Юнас Юнасон. Сладко отмъщение АД. Колибри

 

5. Музика Густав Холст. Космическо приключение, разказано от оркестър. Планетите. Фют

Продължава...

„Нефритен град“ - епично фентъзи, напомнящо за класическите хонконгски гангстерски филми

Семейството е дълг. Магията е сила. Честта е всичко 

Това е лайтмотивът на романа на Фонда Лий „Нефритен град“ (Колибри), чиято фабула се разгръща сред декорите на фентъзи метрополис, толкова релефен и описан с такова буйно въображение, че ще забравите, че четете книга. Преводът е дело на Валерий Русинов, а художник на корицата е Живко Петров.

Нефритът е животворната кръв на остров Кекон. От поколения той се добива, търгува, краде, дава власт и нечовешки възможности на онези, които могат да го овладеят, и смущава света на онези, които не успяват. Фамилия Каул е един от двата клана Зелени кости, които контролират и защитават острова, и се стремят да запазят традициите на нефрита. Но войната чука на вратата и не чака…

С появата на нова силна дрога, позволяваща на всеки – дори на чужденци – да владее ценния ресурс, тлеещото напрежение между Каул и съперничещата им фамилия Айт изригва в открито насилие. Изходът от тази война между клановете ще предопредели съдбата на всички Зелени кости, както и на самия Кекон.

Фонда Лий (р. 1979 г.) е канадско-американска авторка на спекулативни и фентъзи романи. Печели световна популярност с трилогията си „Сага за Зелената кост“, първата книга от която, озаглавена „Нефритен град“, печели Световната фентъзи награда през 2018 г. и е обявена от сп. „Тайм“ за една от стоте най-добри фентъзи книги на всички времена. „Нефритен град“ е финалист за престижните награди „Небюла“ и „Локус“. Следва откъс.

Двамата кандидат крадци на нефрит се потяха в кухнята на ресторанта „Дваж късметлията“. Прозорците в трапезарията бяха разтворени и настъпването на вечерта носеше прохладен ветрец откъм брега за вечерящите гости, но в кухнята имаше само два тавански вентилатора, които се въртяха от заранта без особен ефект. Лятото едва бе започнало, а град Джанлун вече бе като изтощен любовник – лепкав и вмирисан.

Беро и Сампа бяха шестнайсетгодишни и след три седмици обмисляне бяха решили, че тази вечер щеше да промени живота им. Беро носеше тъмни келнерски гащи и бяла риза, полепнала неприятно по гърба му. Бледото му лице и напукани устни се бяха вкочанили от затаените мисли. Донесе поднос с мръсни чаши до кухненския умивалник и го постави долу, после избърса ръце с кърпа за чинии и се наведе към заговорника си. Сампа плакнеше чинии с пръскалото на чешмата, преди да ги струпа на стойките за сушене.

– Вече е сам.

Беро го прошепна много тихо.

Сампа вдигна очи. Беше младок абукей – меденокож, с гъста непокорна коса и малко пълнички бузи, които му придаваха леко херувимска външност. Примига бързо и се обърна отново към умивалника.

– Смяната ми свършва до пет минути.

– Сега трябва да го спретнем, кеке – рече Беро. – Подай ми го.

Сампа избърса ръка на предницата на ризата си и измъкна от джоба си хартиено пликче. Пъхна го бързо в дланта му. Беро пъхна ръката си под престилката, вдигна празния си поднос и излезе от кухнята.

Продължава...

„Ваканция за двама“ - подарък за пътешественици

Новата книга на Веселина Филипова ни отвежда както на познати, така и на екзотични и любопитни места

  

От слънчева Испания, през шумната и весела Италия, та чак до екзотични дестинации като Гибралтар и Египет. През всички тези места ще ви преведе новата книга на Веселина Филипова – журналистка, писателка и видна пътешественичка. 

 

„Ваканция за двама“ е идеалното четиво за всеки, който е подмамен от далечните хоризонти и постоянно обмисля своето следващо пътуване. Авторката е подготвила (и лично изпитала) десетки дестинации по Средиземноморието (и не само), където двама влюбени могат да намерят уют и приключения.

 

Нейните вдъхновяващи текстове ще поведат пътниците както до известните забележителности, така и до неочаквани скрити кътчета, обгърнати от романтична тайнственост. В цялата книга има изключително много предложения, които може да ви вдъхновят за пътуване във всеки един сезон от годината и за различна продължителност на ваканцията. 

 

Но дори и да нямате планове за пътуване скоро, в тези увлекателни пътеписи ще откриете различни култури и ще натрупате нови преживявания, без да е необходимо да отидете накрай света, за да им се насладите. 

 

Във „Ваканция за двама“ може да прочетете повече за Либия и Лептис Магна – мъртвият римски каменен град, но може да отидете и до края на света през Устата на Ада в Португалия. В книгата може да научите повече и за Мостар – с дупки от война и мост на любовта в Босна и Босна и Херцеговинам както и за Тичино в Швейцария, където е раят на банките, шоколада и часовниците.

 

„Тази книга е един въодушевяващ средиземноморски полъх, който Веселина Филипова споделя с читателите си. Слънчев спомен от щастливо плаване. На всеки, който се докосне до „Ваканция за двама“, му предстои вдъхновяващо преживяване с опитен и щедър водач и с много ведро настроение. Bon Voyage!“, това споделя за книгата Мира Баджева, член на УС на АБУЖЕТ – Българската 

Продължава...

Людмила Калоянова идва през океана с „Американски триптих“

Има емигранти, които обичат родината повече от тези, които живеят в нея

„Американски триптих“ (Жанет 45) е книга за незарасналите в нас рани и възможното или невъзможно изкупление. История за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност, разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Роман, в който търсенето на Черната Мадона – икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на Черно море – се превръща в проникновен разказ за докосващата сила на любовта и взаимното опрощение.

Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават достойнствата и приносите на „Американски триптих“ в потока на съвременната българска литература.” Здравка Владова-Момчева

„Има емигранти, които обичат родината повече от тези, които живеят в нея!“ Съждението е отрезвяващ акцент в романа на Людмила Калоянова „Американски триптих“, но то може да бъде осмислено като представителен слоган на българската участ след падането на Берлинската стена.” Людмил Димитров 

На 3 октомври, четвъртък, от 18:30 ч. в Книжен център Гринуич е представянето на романа „Американски триптих” от Людмила Калоянова. Разговорът ще води Димитър Христов, с участието на Георги Цанков и с музикалното офрмлениение на Петко Славов.

Людмила Калоянова (1959) е поетеса, писателка и преводачка. От 1990 г. живее в САЩ, където защитава докторска дисертация на тема женска идентичност и креативно писане. 

Създателка и главна редакторка на електронния сайт за литература и изкуство Аternapress (aternapress.com).

Нейното литературно-критическо изследване „Creatures of Transition” (Peter Lang Publishing, 1998) повдига въпроса за пола като културен и социален конструкт в литературния дискурс от началото на миналия век, публикувала е поетичния сборник „Аnadromous“ (Захарий Стоянов, 2017) и историко-културологичния труд „Между лавъра и кръста“ (Изд. Жанет 45, 2020).

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 септември - 24 септември

 

1. Тери Пратчет. Доджър. Артлайн

 

2. Георги Господинов. Градинарят и смъртта. Жанет 45

 

3. Габриел Гарсия Маркес. През август ще се видим. Лъчезар Минчев

 

4. Людмила Улицка. Стълбата на Яков. Колибри

 

5. Рита Набаис. История на рока. Робертино

Продължава...