Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 април - 17 април

1. Джеймс Патерсън, Максин Петро. Единайсетият час. Колибри

2. Еймър Тауълс. Един аристократ в Москва. Изток Запад

3. Дейвид Мичъл. Написано в сянка. Прозорец

4. Д-р Робърт Мелило. Откъснати деца. Кибеа

5. Юта Лонгройтър, Щефани Дале. Най-хубаво е у дома! Фют

Продължава...

Златният век на Кралица Елизабет

„Апостроф“ издава биографията на най-дръзката владетелка на Англия

В началото на годината издателство „Апостроф“ постави началото на амбициозна поредица, посветена на биографиите на значими исторически личности като Кралица Виктория и Бенджамин Франклин. Последната книга, която се присъединява към колекцията, разгръща истинската история за управлението на един от най-митичните владетели в световната история – Кралица Елизабет (1558-1603). Дръзко и остроумно, Литън Стрейчи, познат на читателите с биографията на Кралица Виктория, пресъздава образа на жената, станала символ на непорочността, твърдостта и отговорността към родовото.

Управлението на последната владетелка от династията на Тюдорите е абсолютен прецедент заради избора ѝ да властва сама над своето кралство. Елизабет предизвиква сексуална революция в консервативния английски двор поради факта, че е първата и последна неомъжена жена, която някога сяда на трона на Англия. Без съпруг и без наследници, тя обрича целия си съзнателен живот на страната си.

Елизабет не е владетел, извоювал правото си на бойното поле като дядо си Хенри VII, нито пък е избраният лидер на Англия. Тя трябва да запази позицията на монарх единствено чрез непоклатимостта на личността си и неустоимата си харизма. С тяло на слаба и крехка жена, но със сърцето и смелостта на крал, „добрата кралица Бес“ печели авторитет на загадъчна, но същевременно с това силна жена.

Някои от най-знаменитите актриси на всички времена са се превъплъщавали в ролята на Елизабет в десетките документални и художествени филмови, театрални и телевизионни адаптации, създадени през годините. През 1939 г. двукратната носителка на Оскар Бет Дейвис участва в лентата „Тайният живот на Елизабет и Есекс“. Джуди Денч получава Оскар за превъплъщението си в спечелилия седем награди на Американската филмова академия, включително за най-добър филм, „Влюбеният Шекспир“.

 Кейт Бланшет изпълнява ролята в едноименната екранизация от 1998 г. и в продължението „Елизабет: Златният век“ от 2007 г. Хелън Мирън и Джеръми Айрънс изиграват Кралица Елизабет и нейния фаворит Сър Робърт Дъдли в двусерийния телевизионен филм на Том Хупър, удостоен с три награди „Златен глобус“. През ноември Марго Роби също ще влезе в ролята на Глориана във филма „Мери, шотландската кралица“.

Разбира се, интересът към тайнствената фигура на Елизабет не е случаен. „Сигурно по нашата земя не се е движил никога по-чисто бароков образ от тоя на най-страшната личност в Елизабетината епоха – образът на самата Елизабет“, пише Стрейчи. „Всяка частица от нейната личност, като се започне от външния ѝ вид и се свърши с непроницаемите глъбини на душата, отразява поразителното несъответствие между външността и същността. Под стегнатото и сложно облекло – огромни кринолини, висока плисирана яка, бухнати ръкави, напудрени перли, позлатени леки муселини – очертанията на жената изчезват и мъжете виждат на нейно място само един кумир – величествен, зловещ, самосътворен – един царствен кумир на кралската власт, който по някакво чудо е същевременно и жив.“

Продължава...

Когато еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен

Ново издание на  „Философия в будоара“ от Маркиз дьо Сад с десет непубликувани досега разказа

Във времената на лудост след Френската революция, когато революционният стремеж към равенство е опорочен и Париж е наводнен с кръв, се ражда богочовекът на Маркиз дьо Сад. Свободният човек, който не отговаря пред никого и чийто морален упадък е единствено стремежът му да счупи оковите на обществото.

Обвиняваният в поквара, безочливи сексуални вкусове, уклон към порнографията и подкопаване на закона философ създава своята „Философия в будоара“ (1795) – най-мощния бунт срещу тесногръдието на религията, политическото лицемерие и привидната добродетел.

Забранявана столетия наред, цензурирана, „Философия в будоара“ излиза за пръв път на български език в луксозно издание с твърди корици и без цензура (Сиела, превод Валентина Бояджиева). Към новото издание са добавени непубликувани досега разкази, които допълват идеята на Маркиз дьо Сад за раждането на човека, равен на боговете в своята свобода.

Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в принципите на най-голямата сексуална упадъчност, за да преследва желанията на тялото си, далеч от оковите на обществото.

Двеста години след смъртта на автора най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи шок и удоволствие на читателите.

Сексуалната наслада е страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първични инстинкти, не носим повече вина от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува. Следва откъс.

Към вас, развратници

Сластолюбци на всякаква възраст и от всякакъв пол, тази творба е за вас: хранете се с принципите ѝ, те поощряват вашите страсти, а точно онези страсти, с които бездушни лъжливи моралисти ви плашат, са всъщност само средствата, които природата използва, за да накара човека да прозре намеренията ѝ спрямо него; слушайте единствено тези очарователни стремления; само техният орган е този, който трябва да ви отведе до щастието.

Похотливи дами, нека сластолюбивата Дьо Сент-Анж ви бъде пример; и като нея презирайте всичко, което възразява срещу върховните закони на удоволствието, водили я цял живот.

Девойки млади, предълго оковавани в абсурдните и опасни вериги на измислената добродетел, на противната религия, бъдете като пламенната Йожени; унищожете, стъпчете с нозе бързо като нея всички смехотворни правила, наложени от глупави родители.

Продължава...

Вилаянур Рамачандран: Фактите за мозъка са по-необикновени от измислицата

„Мозъкът разкрива“ е провокативно и увлекателно изследване на загадките на човешкия мозък

В знаковия си труд – „Мозъкът разкрива“, световнопризнатият учен Вилаянур Рамачандран изследва странни случаи от практиката си – от проявления на редки състояния, като синдром на Капгра и афазия на Брока, до пациенти с фантомни крайници или извънтелесни преживявания. С подчертан афинитет към необичайните подходи, той провежда прецизно „разследване“, за да добие ценни факти за мозъчните механизми и да открие ключ – понякога удивително прост – към лечението на пациента.

„Открили сме само малка част от онова, което има да се узнае за човешкия мозък. Но колкото и скромни да са нашите открития, те все пак са по-вълнуващи от който и да е роман за Шерлок Холмс. Сигурен съм, че новите идеи и технологии, които предстои да открием, ще ни удивяват и разтърсват и в същото време ще смиряват и възвисяват духа ни. Твърдението, че фактите са по-необикновени от измислицата, сякаш важи с особена сила за функционирането на мозъка. В тази книга се надявам да предам поне известна част от почудата и страхопочитанието, които моите колеги и аз чувстваме в дългогодишната си работа, търпеливо разбулвайки слой подир слой загадъчната връзка между ума и тялото. Надявам се тя да разпали и вашия интерес към човешкия мозък“, казва Вилаянур Рамачандран

В тази книга Рамачандран не просто гради новаторски теории, но и поставя важни въпроси относно човешката ни същност: Как възприемаме света? Какво представлява връзката ум–тяло? Кое определя половата ни идентичност? Какво представлява съзнанието? Как бихме могли да обясним присъщите за човека способности – като езика, метафората, творчеството, самосъзнанието и дори религиозната чувствителност?

Вилаянур Рамачандран е директор на Изследователския център за висша нервна дейност и професор по психология и неврофизиология в Калифорнийския университет в Сан Диего. Започва кариерата си с изследвания на зрителните възприятия, но впоследствие разширява диапазона на научните си интереси.

Продължава...

Лоренцо Мароне се поддава на „Изкушението да бъдеш щастлив“

Как да се почувствате истински щастливи с причудливата италианска комедия

„Изкушението да бъдеш щастлив“ (Колибри, превод Мария Добрева) разказва историята на 77-годишния вдовец Чезаре Анунциата. Следвал собствените си правила цял живот, той така и не е успял да обикне истински жена си, отношенията с дъщеря му Свева са сложни, а синът му Данте дори не смее да му представи спътника си.

Чезаре е достатъчно невъзмутим, за да не се вълнува от всичко това. Пийва по малко винце с приятеля си Марино, среща се с Росана, която официално е медицинска сестра, а в действителност упражнява най-древната професия. Не си прави илюзии за себе си и се отнася към личността си със здравословна самоирония.

Докато не решава да помогне на съседката си Ема, която има тежки семейни проблеми. Това е онзи преломен момент, когато Чезаре се вглежда в живота си и в близките си по друг начин, опитвайки се да влезе в мир със света.

Лоренцо Мароне е роден в Неапол през 1974 г. Завършва право, но живото му въображение го принуждава да се посвети на писателското поприще. През 2013 г. издателска къща „Лонганези” купува правата на първия му роман - „Изкушението да бъдеш щастлив”.

Още преди да бъде издаден в родината си, той е продаден в Германия и Великобритания, а сега има и българско издание, украсено с кориците на Дамян Дамянов. Ведра, напоена с лек хумор и ненатрапчива мъдрост, тази очарователна история ще достави удоволствие на читатели от всички поколения. Следва откъс.

Тиктакането на будилника е единственият шум, който ми прави компания. По това време хората спят. Казват, че първите сутрешни часове са най-доброто време за сън, мозъкът е във фаза БДО, тази, в която се сънува, дишането става неритмично, а очите се движат бързо във всички посоки. С две думи, зрелище, което изобщо не е забавно – като да се намираш пред човек, обладан от демон.

Аз никога не сънувам. Или поне не си спомням. Вероятно защото спя малко и се будя рано. Или защото прекалявам с пиенето. Или просто защото съм стар, а когато остарееш, сънищата се изчерпват.

Продължава...

Капитализмът сам спъва себе си

Петко Тодоров

Преведоха нашумелия Тома Пикети

„Дали динамиката на натрупване на частния капитал неизбежно води до все по-голяма концентрация на богатство и власт в ръцете на неколцина, както е вярвал Маркс през XIX в.? Или пък уравновесяващите сили на растежа, конкуренцията и техническия прогрес спонтанно намаляват неравенството, обуславяйки хармонична стабилизация в по-напредналите фази от развитието, както е мислел Кузнец през ХХ в.?

Какво наистина знаем за изменението в разпределението на доходите и собствеността от началото на XVIII в. до наши дни и какви уроци можем да извлечем за XXI в.?” – основните въпроси, на които Тома Пикети търси отговор в „Капиталът. XXI век” (Изток-Запад, превод Симеон Ангелов).

Доходността на капитала трайно надминава темпа на растеж на производството и дохода в почти цялата история на капитализма, разкрива Пикети. Което ще рече: богатството се държи от все по-тясна група участници. И то „няма нищо общо с каквито и да е дефекти на пазара. Тъкмо обратното, колкото „по-съвършен” е капиталовият пазар, толкова по-интензивно действа описаният механизъм”.

Пикети обработва дълги редове от числа за най-богатите държави от двата бряга на Атлантика. Осигурява цялата информация в достъпен сайт, та понася проверка. Тази концентрация на капитала спъва растежа. Класовото разделение се подразбира. Той пише с погнуса за колегите си марксисти и не му отива нашенското „мръсен комунист”.

Лечението: „разпространение на знания и инвестиране в квалификация и образование” и сериозно прогресивен данък върху капитала. „Предприемачът неизбежно има склонността да се превърне в рентиер и да господства все по-силно над тези, които нямат друго освен труда си, предупреждава Пикети.

Няма друг начин за връщане на контрола върху капитализма, освен да се залага върху все по-съвършена демокрация особено в европейски мащаб.” Какво излиза – капитализъм и демокрация не се подразбират едното с другото, каквото и да означава второто. Някое бъдещо българско поколение ще го проумее.

Продължава...

Първа среща с „новия Достоевски“

„Репетиции“ на Владимир Шаров или второто пришествие на Христос на руска земя

Едни го наричат жив класик,  други – литературен провокатор, който работи на границата между историософията и религиозно-мистичното възприятие на действителността.  Сравняват писането му с реализма на Толстой и фантастичните абсурди на Кафка, а на Запад го наричат „новият Достоевски“.

Владимир Шаров (1952) е автор на сборници със стихове и есета и на девет романа, сред които „Старото момиче“, „Преди и по време“, „Възкресението на Лазар“, „Бъдете като децата“, „Бягство в Египет“, „Царството на Агамемнон“. Всяка негова нова книга е повод за възторзи и яростни дискусии. 

Историк по образование, Шаров си позволява да интерпретира крайно своеобразно и смело руската история от XVI до ХХ век. Чете лекции в Харвардския, Оксфордския, Кьолнския, Римския, Вашингтонския и други престижни университети, лауреат е на множество литературни награди.

В основата на романа „Репетиции“ (1992), издаден от Факел експрес, е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради – през ХVII век, близо до Москва –  Нов Йерусалим и в новопостроения храм „Гроб Господен“ да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да  доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя.

Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка цена това небивало представление, с което ще дойде дългоочакваният свършек на света. И така – от края на Смутното време до началото на колективизацията и сталинските лагери...

„Репетиции“ е един от най-важните ми романи. Доколкото зная, така мислят и читателите. Много сериозни неща, отнасящи се до историята на Русия, до нашето общо разбиране защо и как се гради животът, къде, вървейки по кой път може да се спаси човек, стана и за мен самия – сега, след този роман – по-ясно и разбираемо, отколкото беше, когато започнах работа по него, казва Владимир Шаров. Следва откъс от книгата.

Рут била много красива. В училище я наричали тургеневско момиче и я карали да разплита своята дебела, дълга цял метър почти пепелява на цвят плитка. В лагера била вече без плитка. Когато в Горловка чекистите дошли в тяхната къща и представили заповедта за арест, първото, което й хрумнало, било, че слава Богу, най-сетне ще й отрежат плитката.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 април - 10 април

1. Майк Викинг. Малък наръчник по люка. Хермес

2. Иван Михалев, Елина Цанкова. 101 отбивки за напреднали. Сиела

3. Тери Пратчет, Стивън Бакстър. Дългата война. Архонт-В

4. Лусинда Райли. Сестра на перлите. Труд

5. Даниил Хармс. Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше. Лист

Продължава...

Обсебени от Краля или „Четем Стивън Кинг“

Те са вманиачени по него. Обожават го. Учат се от него. Следят всичките му изяви. Колекционират всички издания на творбите му. Пишат сценарии по книгите му. Режисират ги.

Те са белетристите Клайв Баркър, Стюарт О`Нан, Ричард Чизмар, Кевин Кюгли, Бев Винсънт и Джак Кечъм, изследователите на Кинг Робин Фърт и Роки Ууд, режисьорите Франк Дарабонт и Мик Гарис, Майкъл Колингс, Джъстин Брукс, Ханс-Оке Лиля… 

Всеки от тях има своя гледна точка към творчеството на Краля, обединява ги голямата благодарност, че са били допуснати в неговия свят.

Повече от 40 години творбите на Стивън Кинг омагьосват милиони читатели по света. В „Четем Стивън Кинг“ (Плеяда)  известни писатели, режисьори, сценаристи и запалени почитатели описват своите срещи с творчеството на Маестрото на хоръра и със самия него.

Ще прочетем откъси от „изгубени“ произведения на Кинг и от неиздавани негови творби, ще пътуваме в Средния свят на Стрелеца, ще проследим как романите на Краля се превръщат във филми… или пък не. Ще получим отговор на въпроса какво е мястото на любовта, секса и брака в света на Кинг и как се живее в паяжина от загадки…

Безценна колекция от размисли, впечатления и преживявания, събрана и подредена от автора на хоръри Брайън Джеймс Фрийман.

Продължава...

„Майките“ от Брит Бенет – роман за любов, тайна и миналото, което ни преследва

Надя e седемнайсетгодишна красавица, която скърби заради скорошното самоубийство на майка си. За да забрави мъката си, тя започва да излиза със сина на местния пастор. Люк е на 21 години, бивша футболна звезда, който след тежка травма започва работа като сервитьор.

Те са млади и връзката им не е сериозна, но последвалата бременност и нейното прекратяване имат последствия, които ще надхвърлят годините им. Надя намира утеха в приятелството си с Обри, която също е загубила майка си, но по съвсем различен начин. И двете пазят тайните си с надеждата да се скрият от тях.

Скоро Надя, Люк и Обри порастват, но продължават да живеят в сянката на решенията, които са взели през това съдбовно лято. След време попадат в любовен триъгълник. Тримата трябва да внимават, за да избягат от съкрушителния въпрос: Ами ако бяхме постъпили различно?

Зашеметяващият дебютен роман „Майките“ е изненадваща история за неразумна любов, за голяма тайна в малка общност и за миналото, което неизменно ни преследва.

Брит Бенет е родена в Калифорния. Завършила е университета в Станфорд. Има магистърска степен по художествено писане от университета в Мичиган. Носител е на няколко награди за литература. „Майките“ е дебютният й роман. Следва откъс.

- Какво правиш тук? - попита го.

- Работя тук - обясни той, след което се засмя, но смехът му звучеше твърдо, като стол, който стърже по пода. - Как я караш?

Люк не я погледна, прелистваше тефтерчето си, и Надя разбра, че е чул за майка й.

- Гладна съм - отвърна му.

- Така ли я караш? Гладна?

- Може ли да си поръчам едни рачешки хапки?

- По-добре недей. - Той насочи пръста й надолу по ламинираното меню до начосите. - Ето. Опитай това.

Ръката му нежно се уви около нейната, сякаш я учеше как да чете и движеше пръста й по непознати думи.

Продължава...

Откъс: Как Иван Вазов пада жертва на правописни реформи

„За българските писатели и другите родни омайници“ – любопитни факти, литературни борби, противоречия и скандали в книгата на журналиста Григор Николов

(Не)известни факти, документи и писма на видни книжовници в родната история са проследени и описани в книгата „Писатели и други български омайници” (Сиела) от журналиста Григор Николов.

В новата си книга авторът хвърля светлина върху малко известни факти, документи и писма за живота на големите писатели и интелектуалци в историята ни, проследявайки живота на Емилиян Станев, Йордан Радичков, Георги Джагаров, Валери Петров и др. Част от текстовете са посветени на прототипите на героите на Йордан Йовков, Николай Хайтов, Димитър Димов, Димитър Талев и др., като не са пропуснати и литературни борби, противоречия и скандали, водещи до люта омраза и дори до дуели.

Николов обобщава: „Родните писатели, освен да творят, са умеели и да се веселят и в тази си битност са направили доста шеговити пророчества, ей така, между другото, на маса или в писателското си кафене. Понякога обаче и уж верните им читатели са им поднасяли доста изненади, но това, разбира се, си е в реда на нещата.”

Сред разгледаните от автора въпроси са хуни или славяни са българите, основаването на БАН, животът на Елин Пелин, как Яворов прави Банско град и много други интересни теми, свързани с пътя и творчеството на видни български писатели и интелектуалци.

От книгата научаваме повече за живота и пътя на светите братя Кирил и Методий, за основаването на БАН, как Димитър Талев е следен и преди, и след 1944 г., за престоя на Димитър Димов в йезуитски манастир в Испания и много други интересни факти.

Григор Николов е журналист с дългогодишна практика, чиито, повече от 2000 публикации в периодичния печат, са публикувани в редица издания. Завършил е българска филология с втора специалност „История“ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий“. Работил е във вестниците „Борба“ – Велико Търново, „Вечерни новини“, „24 часа“ и „Сега“.

През 80-те години на XX век излизат първите му публикации, свързани с българската история – в сп. „Родолюбие“, орган на Комитета на българите в чужбина. През 2004 г. Николов печели престижната награда „Паница“ за журналистическо разследване на историята, придобиването, използването и трактовката на проблема на кого са т.нар. Царски имоти, която предизвика доста диспути и полемики в медиите и послужи за основа на няколко съдебни дела на заинтересованите страни. На българския читател е познат с книгите „Български загадки” (в два тома) и „Грешките на българските политици”. Следва откъс.

Писателят създава „Упътване за общо правописание“, но e сменен като министър на народното просвещение и никой не ги използва. Докато се лутаме из дебрите на това като какво трябва да бъде настоящото българско образование и всякакви министри изказват мнение за него, малко смущаващо из цялата тази поредица на политици от устата на един от тези, къде случайно, къде преднамерено заели поста, прозвуча, че Дядо Вазов бил сложен и неразбираем за учениците.

Продължава...

Роман в романа за последния ден от един живот в „Градът в алена пелерина“ на Аслъ Ердоган

„Градът в алена пелерина“ (Парадокс, превод Азиз Шакир-Таш) е една от най-популярните книги на турската писателка Аслъ Ердоган. Изданието излиза у нас 20 години след написването си и броени дни след като писателката бе приета във френския „Орден на изкуствата и литературата”. Ердоган е сред творците, които създават особен дискомфорт на турските власти, и в продължение на месеци бе в затвор в Истанбул след опита за преврат в Турция през 2016 г.

В „Градът в алена пелерина“ Йозгюр е бедна, гладна и на ръба на психически срив, с едно-единствено оръжие срещу Рио: да напише града, който ѝ е отнел всичко. Докато четем фрагментите от нейния незавършен роман (правилно се досещате, заглавието му е „Градът в алена пелерина“), който се превръща в „роман в романа“, нейната лична история постепенно добива контури.

В същото време, разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който се оказва и нейният последен. Докато самата тя следва героинята на романа си Йо през фавелите, обредните ритуали на Кандомбле, насилието и сексуалността по улиците към собствената си смърт, разказвачът търси начин да се помири с живота, като път към катарзиса. Двата концентрични романа, границите между двата Рио – Рио на Йозгюр като метафора за смъртта и Рио като живот – започват да се размиват.

Аслъ Ердоган е родена през 1967 г. в Истанбул. Следва компютърно инженерство и физика и завършва магистратура в Европейската организация за ядрени изследвания CERN. Докато подготвя докторантура по физика в Рио де Жанейро, решава да прекъсне, за да се отдаде на писателска дейност.

Две години живее в Латинска Америка. Първият й роман „Мъжът-рапан“ излиза през 1994, а сборникът с разкази „Чудодейният мандарин“ е издаден през 1996. Разказът й, озаглавен „Дървени птици“, печели наградата на Deutsche Welle и бива преведен на девет езика. Носител е на международната „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“, както и на наградата „Симон дьо Бовоар” за свобода на жените през 2017 г.

Продължава...

В „Забранете тази книга“ Алън Грац разкрива истинската магия на четенето

С уникално приложение за българското издание, създадено от преводачката Елена Павлова

Как ще реагирате, ако някой ви каже, че повече нямате право да четете любимата си книга, защото я намира за неподходяща за вас? Ще се ядосате, ще се почувствате обидени и подценени.  Ще се разбунтувате.

Точно това се случва с деветгодишната Ейми Ан Олингер, героинята в романа „Забранете тази книга“ – всичко започва от едно празно място в училищната библиотека. Там, където обикновено стои любимата книга на четвъртокласничката, я очаква дупка. Не, книгата не е взета от друг ученик. Забранена е. И не е само тя. В библиотеката се появяват списъци с „неподходящи за учениците” книги и броят на забранените заглавия продължава да расте.

Обикновено мълчалива и нерешителна, този път Ейми Ан решава да действа и основава тайна библиотека на забранените книги в своето шкафче.  Но дали тайната е добър начин да защитиш онова, което обичаш? Скоро Ейми Ан се изправя не само срещу загрижените възрастни, забранили книгите в библиотеката, а и срещу собствените си грешни избори и страхове. С подкрепата на приятелите си тя има един-единствен избор – да докаже, че всеки има силата да предизвика промяна, дори да е само хлапе.

Ейми Ан не е единствената, надигнала глас срещу забраняването на книги в обществените и училищни библиотеки. В края на книгата авторът Алън Грац е оставил на читателите бележка, че всички книги, забранени от училищното настоятелство в този роман, са книги, подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки поне веднъж през последните трийсет години.

Всяка година от 1982 насам Американската библиотечна асоциация (ALA) отбелязва Седмицата на забранените книги – седмица посветена на общественото обсъждане и четене на книги, които поради една или друга причина са били предложени за премахване от библиотечните фондове.

Сред най-често забраняваните книги в училищните библиотеки са безспорни класики като „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен, „451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри, „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър и „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Наред с тях под ударите на критиката попадат и феномени като „Хари Потър“, „Вината в нашите звезди“, „Приключенията на Капитан Гащи“.

Продължава...