page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Малкото паяче Отвратко – един по-различен детски герой

16.1.19


- МАМО? - попита паячето. - Защо хората се плашат от нас?
- Как ти хрумна пък това? - стъписа се мама.
- Ами днес край новата ми мрежа минаха хора, развикаха се: „У-у-у, че отврат!“ и се разбягаха - отвърна тъжно малкото паяче.
- Знаеш ли, съкровище мое - поде мама със съчувствие, - на някои въпроси не е лесно да се отговори. Но умният паяк не спира да ги задава и така си съставя свое мнение.

Зайчета, мечета, лисичета, мишлета... Книжките за най-малките изобилстват от какви ли не пухкави герои, представени в най-сладки краски. Но какво правим с животинките, анатемосани да бъдат отвратителни? И не възпитаваме ли сами чувство на страх у децата си пред съвсем безобидни твари, каквито са например паячетата.

Популярната немска актриса Диана Амфт се е замислила отдавна върху този въпрос и отдавна си е отговорила:

„Преди години аз също изпитвах огромен страх от паяци. Днес не съм сигурна дали е било страх, или отвращение. Защото всъщност знаех, че не могат да ми сторят нищо лошо. Всеки път когато видех паяк, започнах да си представям, че и той си има семейство, малко братче или братовчедка, и дори, че е тръгнал на гости. За всеки си измислях име и лице, и цяла история. И в крайна сметка от тези истории възникна книжката с картинки за малкото паяче Отвратко.

Ако се замислим по-дълбоко, паяците са всъщност възхитителни същества. Какви магически произведения на изкуството представляват техните мрежи сред природата. И колко вълнуващо е човек да ги наблюдава!

Не е зле от време на време да погледнем от друга перспектива нещата, които не обичаме. Нерядко се боим от това, което не познаваме или не разбираме...“

И в отговор на този въпрос младата актриса става детска авторка – започва цяла поредица с герой едно очарователно паяче, което страда, защото хората се боят от него – „Малкото паяче Отвратко“. Във всяка книжка паячето се разкрива в различна среда – на село, на морето, в училище, на рожден ден...

В родината на Диана Амфт – Германия, поредицата премина вече половинмилионния си тираж, за което принос имат и веселите илюстрации на друга млада жена – художничката Мартина Матос. У нас на пазара са първите две книжки за паячето Отвратко, поднесени от издателство „Емас“ в превод на Василка Ванчева.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 януари - 15 януари

15.1.19

1. Ремигиуш Мруз. И никога не я откриха. Ера

2. Елиф Шафак. Градът на огледалата. Егмонт

3. Шон Битъл. Дневникът на един книжар. Еднорог

4. Бранислав Нушич. 7 хайдути и 1 магаре. Сиела

5. Божидар Янев. Конструктивен поглед. Стефан Добрев

Продължава...

„Жюл и Жим” и неутолимата жажда за разточителни удоволствия

Четем отново романа, вдъхнал живот на едноименния драматичен филм на Франсоа Трюфо с вечната Жана Моро

 „Жюл и Жим” (Колибри, превод Изабела Георгиева) ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада.

Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства.

Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

По думите на Марсел Дюшан най-хубавото произведение на Анри-Пиер Роше (1879-1959) е начинът, по който прекарва времето си. И сигурно е прав, защото книгите на Роше са неизменно автобиографични и черпят случки и преживелици от огромен личен дневник - хроника на един живот, белязан от страсти.

Писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, Анри-Пиер Роше дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга - „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена.

Програмен за френската „Нова вълна“, филмът „Жюл и Жим” (1962) улавя превъзходно волния дух на Бел епок и е заснет с огромно артистично майсторство от легендата Франсоа Трюфо. Следва откъс.

ЖЮЛ И ЖИМ

Това се случи към 1907 година.
Ниският и закръглен Жюл, чужденец в Париж, помоли високия и слаб Жим, с когото току-що се бе запознал, да го вмъкне на бала на Четирите изкуства. Жим му намери покана и го заведе да си избере костюм. И докато Жюл смирено ровеше из платовете, за да се спре на един прост костюм на роб, се роди приятелството между двамата. То укрепна на бала, където през цялото време Жюл стоя кротко, с широко отворени и пълни с обич очи.
На другия ден се състоя първият им истински разговор. Жюл сподели, че не познава нито една жена в Париж. Жим, който имаше много познати и приятелки, му уреди среща с една млада музикантка. Началото изглеждаше обещаващо. И Жюл, и момичето се увлякоха през първата седмица. Но скоро той реши, че тя е твърде интелектуален тип, а тя го намираше ироничен и безстрастен.

Продължава...

„Разговорите” на Сесар Айра – бавен роман с действие на бързи обороти

14.1.19


Екшън за четене, в който са намесени отровни водорасли, Путин и „дехидратираща вода”


Чели ли сте скоро екшън филм? Няма грешка във въпроса, романът „Разговорите”(Лист, превод Нева Мичева) на аржентинския писател Сесар Айра „прожектира” точно такъв филм в порядъка на 96-те си страници. Като при това съчетава уж несъчетаемото – бавен разказ за неща, които се случват на бързи обороти.

Действието се задвижва в минутите преди сън на главния герой – всяка вечер той си спомня до най-малките детайли разговорите от деня. Днес е ред на размисъл за случаен филм по телевизията, при това гледан откъслечно от двама приятели.

Конфликтът им започва от твърдението на единия, че няма разлика между актьора и героя на филма и че изобщо не е неправдоподобно изпод кожите, с които е облечен един планински козар, да се подава златният ролекс на холивудска звезда.

В „Разговорите” се преплитат няколко времена и реалности, а разказът в разказа изскача, подобно на матрьошка, от друг разказ. В повествованието такива руски кукли няма, но пък името на Путин изниква в най-подходящия за това момент заедно с анализ на ситуацията в Украйна и положението в региона. Не се минава без местни заговори и олигарси и така нататък, и така нататък. Съспенсът се усилва и заради отровни водорасли от дълбините на морето и от един труп на коза, пила „дехидратираща” вода.

Тази книга е за всички, които са актьори или мечтаят да бъдат такива – тънката ирония на Сесар Айра между редовете ще им извика усмивка „под мустак”. Романът е и за онези, които обичат разговорите и са способни да ги разтягат до безкрайност, за да удължат удоволствието от общуването.

Продължава...

„Стигнахме ли вече?” – как да пътуваме с деца и да оцелеем


Къде се яде най-вкусно? Как да не се окажете нощуващи в палатка някъде из Северна България, Сърбия, Румъния и Гърция, докато зли комари искат да изпият кръвта ви, и защо не трябва да подценявате силата на международните паспорти?
ИСТИНСКИ истории за замъци, красиви водопади, пещери и... ДОВОЛНИ И ЩАСТЛИВИ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ.

„Стигнахме ли вече?” не е страшен въпрос!

„Стигнахме ли вече?” (Сиела) е алтернативният пътеводител за пътуване с деца, който ще ви разведе из прекрасни места, ще ви разкаже къде се яде най-вкусно, къде да отседнете за нощувка. Всичко това – съобразено както с бюджета ви, така и с удобствата и разнообразието, от които се нуждаете.
С типичното си чувство за хумор Елисавета и Красимира ще ви убедят, че има и по-лоши неща от това да пътувате с деца. А понякога тази дейност е дори приятна и завършва без пожари, опърлени вежди, загубени хлапетии и празни джобове.
За да не помислите, че ви лъжат – изданието на „Стигнахме ли вече?” съдържа над 170 цветни фотографии, които доказват, че и двете са се измъкнали живи и щастливи от посочените дестинации.
Елисавета Белобрадова: майка на три деца и партньор на Красимира във великото начинание „Майко мила!”.
Красимира Хаджииванова: Майка на едно дете и два котарака, и партньор на Елисавета в „Майко мила!”.
Следва откъс.

„Майко мила!“ шета из Македония

... одих малко надоле до Петрич... Група „Ъпсурт“

Какво ще видим: с. Коларово Водопада до с. Смолари Самуилова крепост Хижа „Беласица“ Мелник
Какво няма да видим: Оригиналната статуя на Момата
Продължителност на престоя: 4 дни
Подходящ за: Деца и възрастни от всяка възраст
Основна цел: с. Коларово
Второстепенни цели: Да ядем постоянно и навсякъде вкусни гозби и да научим детето да пишка в тоалетна.

А сега накъде? Към Македония, разбира се! Защото и Красимира, и Елисавета имат дълбоки македонски корени, а Елисавета, която ще ви опише това пътуване, силно и страстно тачи и милее за тази прекрасна част от България. Та стягайте куфарите и ще видите колко ще е интересно!

Продължава...

Защо Македония е страдална земя

13.1.19

Петко Тодоров

И кой ще напише историята й

„Този Слав, като завладял силния и почти непревземаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никого от околните владетели. Понякога бил съюзник на италианците (латинците), свързвайки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога на Теодор Комнин. И никога на никого не бил подчинен, нито пък се свързал истински във вярност и съгласие” – византийският хронист Георги Акрополит за Алексий Слав, началото на XIII век.

Слав е първи братовчед на цар Борил, който му отмъкнал земите. И се съюзил с латинския император против него. Обаче последният се сдобрил с Борил и Слав се сродил с византийския император.

По същото време Борил подгонил брат си Стрез, който избягал при сръбския владетел. Онзи му дал войска и Стрез завладял от брат си Македония. После се сдобрил с брат си, но сърбите му взели главата. Цанко Серафимов припомня събитията в „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в.” (изд. „Орбел”).

Самодържците, братоубийствата, предателствата, измамите, кръвта не са новост по тези земи. Според античен летописец древната Македонска държава съществува 924 г. Славните на Филип II и сина му Александър Велики са 36 от тях. Серафимов обяснява в подзаглавието: „Един прочит на историята на страдалната земя” – земята е страдална.

Но важно тук е и „един прочит”. Серафимовият личен прочит на историята. Така структуриран би трябвало да е и всеки учебник по история в сегашна Македония. Значи, който е любопитен, може да сравнява. На български друго такова нещо няма. Има на гръцки – „История”, а не „Прочит”.

Историите се пишат от историците. Нашите историци не го правят. Сигурно е  снишаване. То не е печеливша, поза е на оцеляване. И друго. Зад Серафимовата магична формула „За всичко в новото време са виновни Русия и комунистите” се крие формулата „Всичко се решава от великите сили”. Друга в обозримо бъдеще не се задава. От нея до сега страдалната земя не стана различна. Някой чака ли от старата формула друго?

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 януари - 8 януари

8.1.19

1. Речите, които промениха историята. Хермес

2. Луиз Пени. Красива мистерия. Софтпрес

3. Марк Дж. Сайфър. Вълшебникът. Животът и епохата на Никола Тесла. Книгомания

4. Валери Петров. Меко казано. Колибри

5. Иван Михалев, Елина Цанкова. 101 отбивки с деца. Сиела

Продължава...

„Момиче, измий си лицето“ от Рейчъл Холис вдъхновява читателките за смели планове и дръзки решения

Струва ли ти се понякога, че останалите жени знаят недостъпна за теб тайна как да се справят с всичко с лекота? Смяташ ли другите за по-успели, по-привлекателни, по-достойни от теб? Съмняваш ли се, че можеш да осъществиш мечтите си?

Рейчъл Холис има да ти каже нещо: всичко това са лъжи. Дълбоко вкоренени заблуди, с които е време да се разделиш.

„Момиче, измий си лицето“ (Хермес) от Рейчъл Холис ще постави летящ старт на годината, като вдъхнови читателките да кроят смели планове и да вземат дръзки решения, за да изживеят мечтите си и самите те да станат източник на вдъхновение.

Собственик на просперираща медийна компания, бестселъров автор и майка на четири деца, Рейчъл отлично познава предизвикателствата, пред които се изправят милионите й читателки по цял свят. В тази книга тя развенчава всички митове, които пречат на жените да реализират потенциала си, и им показва как да преследват неотклонно страстта си.

Забавна, дръзка и откровена, Рейчъл заслужено е наричана „най-добрата приятелка на милиони жени по света“. Тя може би ще стане и твоя приятелка. Но не и твой герой, защото точно тук и сега ти си своят собствен герой. А Рейчъл само ще ти го напомни.

Бестселърът, който говори на езика на жените

През 2018 г. Марк Менсън ни научи на „Тънкото изкуство да не ти пука“, сега Рейчъл Холис ще ни покаже своята неподправена, забавна женска гледна точка за лъжите, които ни пречат да живеем пълноценно. С 1 800 000 продадени екземпляра в САЩ само за 8 месеца, 35 седмици в бестселъровата класация на „Амазон“, 27 чужди издатели по целия свят, „Момиче, измий си лицето“ обещава да се превърне в сензацията на 2019 г. и на българския книжен пазар. Тя заслужено зае и първото място в класацията на „Амазон“ за най-търсени заглавия за 2018 г.

Рейчъл Холис – най-добрата приятелка на хиляди жени по света

Лидер на мнение и бестселъров автор, Рейчъл Холис посвещава блога си – и тази книга – на това да насърчи жените да спрат да преследват чужди идеали и да живеят по собствените си критерии за щастие и успех.

С непринудения си и директен подход тя е спечелила милиони последователки в социалните мрежи, където споделя съвети за кариерата и отглеждането на деца наред с рецепти за ястия с много сирене и трикове за красота. Или пък качва снимка от червения килим на „Оскар“-ите, а след това снимка на отпуснатото си коремче със стрии, която взриви Инстаграм. Защото според нея заблудата, че можем да бъдем идеални, е най-големият враг на щастието.

Успехът на Рейчъл не остава незабелязан и сред редицата награди, с които е удостоена работата й, тя попада и в класацията „30 предприемачи под 30“ на Инк. Мегъзин. Следва откъс.

Ей, момиче, здрасти!

Това са гръмките уводни думи към книгата ми – онази част, в която ти обяснявам какво се надявам да откриеш в нея. Тук ще изтъкна намеренията си и ако вече си се навила да продължиш с четенето, сега още повече ще разпаля нетърпението ти. Този увод е важен и за теб, която сега си застанала в книжарницата и се опитваш да решиш дали да купиш тази книга, или пък „Магията на подреждането“, и долните редове ще ти дадат отговора. Така де, това кратко въведение е натоварено с доста голяма отговорност, но да започваме.
Тази книга е посветена на няколко болезнени лъжи и една важна истина.

Продължава...

През 2019 „Попитай сърцето” с Амели Нотомб

5.1.19

Спиращ дъха разказ за трудното израстване на едно лишено от обич дете, за това как ревността преминава в завист и любовта в омраза

„Попитай сърцето” (Колибри, превод Светла Лекарска) е история за първичните страсти и инстинкти, които често движат човешките отношения и пораждат недоверие, ревност, съперничество.

В началото е историята на Мари, красива и суетна млада жена, чиято единствена цел е да буди възхищение и завист. Една неочаквана бременност обърква живота й – Мари изпада в депресия. Следва историята на дъщеря й Диан, която на свой ред буди възхищението на околните и… завистта на собствената си майка.

„Попитай сърцето“ е роман, който разгражда мита за майчината любов. Тук неизменно духовитата Амели Нотомб, която владее иронията и автоиронията до съвършенство, се спуска до най-дълбоките пластове на човешкото его. Финалът, както може да се очаква, е абсолютно непредвидим.

От дебюта с „Хигиена на убиеца“ през 1992 г. литературният ритъм на Амели Нотомб е безотказен – всяка есен нова книга. Със своята неизтощима фантазия и провокативен личен стил тя се превърна в икона за милиони последователи от всички географски ширини.

През 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, който има успешна екранизация под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” излиза още през 1995 г. и печели награда „Жан Жионо”, награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда „Ролан дьо Жювнел”.

Заглавието „Попитай сърцето” е взето от стихотворение на Алфред дьо Мюсе, а дежурната ода за шампанското придава лекота на текста и предизвиква съучастническа усмивка. Следва откъс.

Мари харесваше името си. Може и да беше банално за някои, но за нея беше прекрасно. Когато се представяше, винаги постигаше ефект. „Мари“, очаровано повтаряха хората. Но името не беше достатъчно, за да обясни успеха й. Тя знаеше, че е хубава. Висока и стройна, с огряно от руса коса лице, Мари не оставяше никого безразличен. Е, в Париж можеше и да не я забележат, но тя не живееше там, нито в някое парижко предградие, а в доста отдалечен от столицата град. Винаги бе живяла тук и всички я познаваха.

Продължава...

„Красива мистерия“ на Луиз Пени - инспектор Гамаш напуска Трите бора


В този уединен манастир се сливаха естественото и ръкотворното. Покой и гняв, тишина и песни. Гилбертинците и Инквизицията


Луиз Пени се числи към тази рядка категория писатели, способни да създадат поредица, в която главните герои са едни и същи, но книгите са напълно различни откъм сюжетна линия, внушения и епоха. Доказва го с осмата част от поредицата за инспектор Гамаш – „Красива мистерия“ (Софтпрес, превод Калина Лазарова).

Е, няма как да е случайно, че единствено тази поредица цели седем пъти е печелила литературния приз „Агата Кристи“. Или че романите са преведени на 26 езика. А също и че на няколко континента съществуват фен клубове и фен страници, посветени на инспектор Гамаш.

Красива мистерия не е клиширано словосъчетание. Така наричат грегорианските псалми, с които иначе далите обет за мълчание монаси от манастира Saint-Gilbert-Entre-les-Loups (Свети Гилберт сред вълците) са станали известни. Древните песнопения привеждат в мистичен транс както изпълнителите им, така и тези, които ги слушат. Музиката е централна тема в романа и Луиз Пени коментира избора си по следния начин:

Музиката е в състояние да ни пренесе в друго време, на друго място и да предизвика не само спомен, а и емоция. Тя може да вдъхне кураж, както и да напълни очите ни с горчиви сълзи.

Музика. Убийство

Двете вървят ръка за ръка в „Красива мистерия“. Тайнственият манастир е дом за 24 монаси. С черни роби и бели качулки те бродят из притихналите коридори на скрития насред гората храм. Докато един от тях не е намерен мъртъв. Против стремежа им да запазят уединението си, останалите са принудени да отворят вратите на святото място за главен инспектор Гамаш и неговите помощници. Следователите са изправени пред тежката задача да намерят невидимите нишки между музиката, възможните мотиви за убийството и хората, стоящи зад тях. Ще успеят ли обаче да разпознаят „монаха сред вълците“, преди музиката да е заглъхнала?

Мястото

Луиз Пени е известна със задълбочените проучвания, на които се отдава, преди да напише всяка своя книга. Докато търси място, откъдето да почерпи вдъхновение за новия си роман, тя попада на абатство Saint-Benoît-du-Lac. Манастирът в книгата е негово копие, но не и обитателите му. Пени избира да замени реалните бенедиктински монаси с изчезналите преди десетилетия и обвити в мистерия гилбертинци.

Продължава...

Писмо от „Хермес“: Дългоочаквани бестселъри и нови книги от обичани автори през 2019 г.

27.12.18


През 2018 година Издателска къща „Хермес“ зарадва българските читатели с много забележителни нови книги. Безпрецедентният фаворит се оказа „Тънкото изкуство да не ти пука“. От най-продаваното нонфикшън заглавие на „Амазон“ за 2017 година, книгата на Марк Менсън стана и най-продаваната в България от този жанр.

Новите книги на Джоджо Мойс, Жозе Родригеш душ Сантуш, Ървин Ялом, Майк Викинг, Ивинела Самуилова и поредицата луксозни издания от „Клуб Класика“ бързо спечелиха сърцата на читателите.

Всичко това ни мотивира да подберем още по-интригуващи книги за предстоящата 2019 година. Представяме ви някои от авторите и заглавията, които да очаквате от Издателска къща „Хермес“ през следващите месеци.

Още през януари на български език ще излезе една от най-продаваните нехудожествени книги през 2018 г. в „Амазон“ – „Момиче, измий си лицето“ от Рейчъл Холис.

Тази дръзка книга развенчава всички митове, които пречат на жените да реализират потенциала си, и им показва как да преследват неотклонно страстта си. Неслучайно вече 35 седмици е в класацията с най-продавани книги на „Амазон“!

„Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш се нареди сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ почти веднага след издаването си. Романтика, мистерия, тайни от миналото – романът предлага всичко необходимо, за да задържи интереса на читателя до последната страница и дълго след това.

Романът „Сушата“ от Джейн Харпър е обявен за книга на 2017 г. на Австралия, а филмовите права за адаптация са закупени от продуцентската компания на Рийз Уидърспун. Дейвид Балдачи определя този зашеметяващ психологически трилър като „Един от най-забележителните дебюти, които някога съм чел“.

„Истини и митове за успеха“ от Ерик Баркър е другото дългоочаквано нонфикшън заглавие, което дава изненадващи отговори на много въпроси за успеха. Книгата е написана с прекрасно чувство за хумор, което прави и най-сухите факти да звучат забавно, и е пълна с мъдри прозрения от реални ситуации, така че със сигурност ще се хареса на всички почитатели на „Тънкото изкуство да не ти пука“.

Продължава...

Холокостът като характеристика на човешкия род


Петко Тодоров


В „Новата” му история на Лорънс Рийс 

„Имах привилегията да се срещна със стотици хора, които лично са преживели тази история, и както можете да се досетите, вярвам, че техните разкази са от огромна важност”, обяснява Лорънс Рийс за „Холокостът. Нова история” (Прозорец, превод Елена Кодинова).

Необнародваните в основната си част свидетелства му дават основание да постави в заглавието думата „нова”. Успял да разговори и бивши нацисти. Те вече били пенсионери и разказвали свободно. „През последните двайсет и пет години съм прочел смайващи мемоари за Холокоста и множество проникновени академични проучвания на това престъпление, но не съм попадал на генерален труд, който се опитва да съчетае емоционалната сила на свидетелството от първо лице с анализ на машинациите на нацистката държава по начина, който имах намерение да приложа тук”.


И в това отношение историята му е „нова”. Рийс не е първият, който доказва, че германците били готови за Хитлер. И за Холокоста. Вади белези от целия XIX век. Постфактум е лесно. И в момента някой някъде е готов за нещо. И ако времето тръгне в дадена посока... Две са безпомощностите. Да се забележи предварително и да се спре времето. Как ще стане? И друго встрани от кървавата линия. 

На 10 юли 1944 г. Бен Гурион се провиква: Ако не евреи, а американци и англичани бяха изгаряни живи, дали щяхте да действате по същия начин? „Отговорът на въпроса почти със сигурност е „не”, заключава британецът Рийс. Британци и американци отказват да бомбардират Аушвиц. Той поднася българското „спасяване” не както ни харесва. Длъжни сме да преглътнем.



„Тази история ни разказва, може би по-добре от всяка друга, на какво е способен човешкият род”, е последното му изречение. Хомо Сапиенс заварва в Европа неандерталци. Те били по-слабо агресивни, пишат антрополозите. Ако бяхме техни потомци, щяхме да гледаме Луната и Марс отдалече, но щяхме да общуваме не само с други раси, а с поне още един човешки вид. Щяхме да се разбираме с природата. „Сапиенс”, уви, значи „разумен”.

Продължава...

Писмо от „Сиела”: Обещаваме още много поводи за книжни вълнения през 2019 г.


Изпращаме тази година с широки усмивки и сърдечна благодарност на всички читатели, редактори, коректори, сътрудници и партньори 


Книжна, емоционална, изпълнена с усилена работа, редица нови заглавия и културни събития – това бе 2018 г. за екипа на издателство „Сиела”. През последните 12 месеца издадохме над 180 заглавия и ви поканихме на над 70 премиери и срещи с автори в София и страната. За нас 2018-та бе една своеобразна „Еволюция на всичко”, която започна с „Оксиморон” – тъй като разсъждавахме защо „Бог не е велик”, докато разказвахме историята на „Дядо Добри. Светецът от Байлово”.

Бихме „Отбой в полунощ” и поехме със „Сестри Палавееви. По пътя към Новия свят”, за да стигнем до заключението, че „Щастието е… 500 начина да ти покажа, че те обичам”. Посетихме „Училището за Добро и Зло”, където видяхме „Момичето, което четеше в метрото” и; „Жената на прозореца”.

Отправихме се към „Кралска академия”, а там срещнахме пакостниците „Майлс и Найлс” и „Тими Провала”. Отскочихме набързо до „Република на въображението”, където се запознахме с „Другата” и „Безумецът от Таро”, който „Зове овцете си по име”.

Междувременно не забравихме и да ви отправим ценни съвети: „Не се предавайте!” и „Бъди какъвто си”. Когато бяхме „На предела” на силите си се отбихме в „Магазинът”, за да хапнем нещо „Вкусно с усмивка” и да чуем „Песента на хляба”. Погледахме световното по футбол и проследихме историите на „Ливърпул” и „Манчестър Юнайтед”, докато се учехме „Как да гледаме и разбираме футбола”. След това прекарахме „Едно лято в Италия”, изживявайки истинска „Рапсодия в Тоскана” и се върнахме у дома, за да поемем „През пет планини”, където срещнахме „Господарката на езерото” и „Лордът от планетата Земя”.

Стигнахме далеч в добра компания – на „Софийски магьосници: В сърцето на Странджа”, където отседнахме в „Най-екзотичният хотел „Мариголд”” и се отдадохме на „Морски обреди”. „След бягството” извадихме от ръкава си няколко „Жокери” и поехме към нови „101 отбивки: с деца”. Возихме се на „Призрачната гондола”, запалихме „Малки пожари навсякъде”, покиселяхме с „Просто Спас” и се озовахме в необятната шир „От Балкана до Дунав”.

Направихме нова „Аутопсия на една любов”, избистрихме и „Философия в будоара”, като неочаквано се оказахме в „Светът на Вещера”. На есен, „Когато капят кестените”, по повод 50 години от особено значимата в историята на XX век 1968 г. направихме равносметка на европейската „1968. Смазването на Пражката пролет” и на „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико”.

Димитър Бербатов ни разказа как се правят нещата „По моя начин”, а междувременно погледнахме за „Наука в душата” и разбулихме редица „Митове и истини за храненето”. Отведохме ви в „Стаята на чудесата” и ви споделихме „Коледна тайна”, а точно когато се запитахме „Стигнахме ли вече?”, последва „Примигване на екрана”, започна „Песента на моряка”, а ние утолихме своята „Жажда” в компанията на юбиляра „Английският съсед” и се впуснахме в приключения и нови „Зимни приказки”.

През 2019 г. издателство „Сиела” е приготвило още много и разнообразни книжни забавления, с които ще ви радваме непрестанно! Още през януари ще се появят така чаканата трета част от поредицата на Соман Чейнани „Училището за Добро и Зло 3: И заживели щастливо за последно" и още книги от омайните британски разказвачи Инид Блайтън и Тери Пратчет –„Вещици и магьосници” и „Последният герой”, който ще бъде в луксозно издание с твърди корици и илюстрации на Пол Кидби.

Продължава...