page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 октомври - 15 октомври

15.10.19

1. Олга Токарчук. Бегуни. ICU

2. Сергей Гризунов. Мостът на тайните. Слънце

3. Олег Рой. Купувачката на спомени. Гнездото

4. Петер Хандке. Люси в гората с онези неща. Блек Фламинго

5. Елин Пелин. Чичо Пейо. Миранда

Продължава...

Три срещи с Роберт Зееталер

Петко Тодоров

В съкровената традиция на европейската литература
   
„Как мирише смъртта, Бернар? – Смъртта мирише на сол. Донесла си цветя ли?” – диалог по изключение между покойник и жив в „Полето” на Роберт Зееталер (Атлантис КЛ, превод Любомир Илиев).

„Полето” наричат старото гробище на градче. Мъж го посещава редовно и се заслушва в мъртвите. Те изповядват свои истории монологично. Някои само сцена от битието си.  Историите се засичат, става роман.

Австрийският писател (1966) е с улегнало перо, с изфинен усет за ритъм и детайли: „Там на перваза са седнали три ангелчета. Първото държи в джоба си съня. Второто – щастието. А третото следи останалите две”. Брадатият въпрос за смисъла на живота в удивително кратки и белетристично завършени форми.

Получихме в превод три заглавия на Зееталер почти изведнъж.  „Цял един живот“ (Аквариус, превод Даря Хараланова)  и „Продавачът на вестници и цигари” (Колибри, превод Жанина Драгостинова). Тук майката праща 17-годишния син във Виена да чиракува при продавач на вестници и цигари, 1937 г.

Магазинчето се посещава от Зигмунд Фройд. Младежът се допитва как да пребори чоглавото всекидневие, Фройд го съветва да намери момиче, нашият намира, нещо не се получава, сближава се разговорно с професора по психоанализа. Който обаче е евреин, тече нацификацията и следват известните от историята събития.

Бива го Зееталер в извеждане на историческото време през участта на отделния човечец. И във внушението, особено важно за нас българите, че антифашизмът е в най-съкровените пазви на хуманизма.

Продължава...

Иван Раденков разкрива „Вкусът на приключенията“

В новата си книга авторът представя 10 истории за лакомници

След успеха на „Котаракът Франт и загадъчният остров“ известният детски писател Иван Раденков се завръща с ново вкусно-сладко заглавие. Във „Вкусът на приключенията“, издавана от „Ентусиаст“, авторът разказва 10 истории за лакомници, които не само ще разсмеят малките читатели, но със сигурност ще разбудят вълчия им апетит! Оригиналните илюстрации на Яна Казакова допълнително ще изострят желанието им за кулинарно-литературни приключения, а ехото на „палачин-палачин-чин-чин-чинките“ ще отеква дълго след затварянето на книгата.
Свежарска като зелена салата от домашната градинка, бухнала като питка, мека и пръхкава, още топла – топла, „Вкусът на приключенията“ ни среща с герои като доматените пирати, мечето Крайшник и коричкозаврите, прасето Жан-Пиер, Джо Хрътката и палачинковото чудовище. Но не бива да се заблуждаваме от на пръв поглед хумористичните им имена – тази книга идва със стриктни инструкции за употреба. Тя е:
като шоколад – трябва да внимаваме да не полепне по пръстите;
като сладолед – препоръчително е да четем бързо, че ще се разтопи;
като сладкиш – задължително е да използваме културно салфетка, но никога да не изтриваме усмивката си!
„Вкусът на приключенията“ е отлична гарнитура за всяко хубаво похапване. Според автора тази забавна книжка трябва да се държи близо до масата, на рафта със сладката или в долапа с брашното. „А когато седнете да хапвате, извадете я и прочетете по едно разказче на семейството: за да стане по-вкусна храната и да грейне лакомо пламъче в очите на децата. Изяжте я с кориците и си поискайте допълнително!“

Продължава...

„Аз съм динамит. Животът на Ницше“ - за първи път на български биография на големия мислител

Книгата развенчава по изключителен начин закоравелите митове по адрес на една от най-великите личности в човешката история

Фридрих Ницше е един от най-големите мислители на XIX век – философ, литератор, изкуствовед, музикант, чиито идеи повлияват дълбоко европейската и световна култура до наши дни, като в същото време са обект на полемики, спекулации и противоположни интерпретации. Ницше е една от най-загадъчните фигури във философията. Неговите концепции за свръхчовека, волята за власт и робския морал променят фундаментално разбирането за човешката същност.

Като се опира на документи, проучвания, писма, както и на трудовете на Ницше, британската писателка и историк Сю Прюдо обрисува в „Аз съм динамит. Животът на Ницше“  (Ера, превод Марин Загорчев) света на един блестящ, ексцентричен и дълбоко смутен човек, хвърляйки светлина върху събитията и хората, формирали живота и работата му.

От християнското му възпитание, засенчено от мистериозната смърт на баща му, през учителската му кариера, отношенията му с видните интелектуалци на неговото време, самотното философстване по високите планини, до драматичния му психически срив. Сю Прюдо успява с малко щрихи ярко да пресъздаде интелектуалната, културната и политическата атмосфера в Европа от втората половина на ХIХ в.

Сю Прюдо е родена през 1946 г. в Лондон, Великобритания. Автор е на редица биографични книги, за които е отличена с множество престижни награди. Забележителната ѝ творба "Аз съм динамит. Животът на Ницше" е носител на една от най-авторитетните британски литературни статуетки. Следва откъс. 

Когато Ницше е на единайсет години, умира баба му и най-накрая майка му е свободна да управлява самостоятелно домакинството си. След няколко неуспешни опита Франциска и двете деца се преместват в ъглова къща на „Вайнгартен“ през 1858 г., сносна, но с нищо незабележителна наумбургска улица. Сега Ницше има собствена стая. Много скоро си създава навик да работи до полунощ и да става в пет часа сутринта, за да продължи. Това е началото на живот, който нарича Selbstüberwindung, „себепреодоляване“, важен принцип, който по-късно развива метафизично, но засега единственото, което се налага да преодолява, е съсипващо лошото му здраве. Мъчителните пристъпи на главоболие с повръщане и силна болка в очите понякога продължават цяла седмица, през което време трябва да лежи в затъмнена стая със спуснати завеси. И най-малката светлина пронизва очите му. И дума не може да става за четене, писане и дори някаква свързана мисъл. Между Великден на 1854 г. и Великден на 1855 г. например Ницше отсъства от училище сумарно шест седмици и пет дни. Когато е здрав, използва, както го нарича, „величието на волята“, за да изпреварва съучениците си.

Продължава...

„Вторият сън“ и втора среща с Робърт Харис за месец

14.10.19

Четем и „Вторият сън“ след „Офицер и шпионин“

Всички цивилизации смятат, че са неуязвими. Историята ни предупреждава, че никоя от тях не е, казва Робърт Харис във „Вторият сън“ (Обсидиан, превод Надежда Розова).

1468 г. Младият свещеник Кристофър Феърфакс пристига в затънтено английско селце за погребението на местния пастор Лейси, умрял при странни обстоятелства. Хълмовете наоколо са осеяни с древни предмети – пластмасови бутилки и съдове, пластмасови кубчета, найлонови торбички, чудати малки устройства, върху които е изобразена нахапана ябълка. Отец Лейси ги е изравял и съхранявал, въпреки че това е престъпление. Дали пък обсебеността на стария свещеник от предишната внезапно загинала цивилизация не е причината за смъртта му?

Феърфакс е твърдо решен да разбере истината. Следващите шест дни преобръщат представата му за човешката история и разклащат вярата му в Църквата.

Брилянтен трилър, който разкрива крехкостта на съвременния високотехнологичен свят по оригинален начин. Следва откъс.

Късно следобед във вторник, на 9 април от лето Господне 1468-о, един самотен странник прекосяваше на кон голите хълмове на този древен край в Югозападна Англия, наричан още от саксонско време Уесекс. Лицето му беше угрижено по основателна причина. Повече от час не беше срещал жива душа. Стъмваше се и имаше опасност да прекара нощта зад решетки, ако го заловяха навън след вечерния час.
По-рано беше спрял да го упътят в пазарното градче Аксфорд, където неколцина грубовати мъже пиеха пред странноприемница под табела с нарисуван лебед. Те се подсмихнаха на говора на чужденеца, под­качиха го за неговите изтънчени „вие“ и „моля ви“ и го увериха, че за да стигне местоназначението си, трябва да язди право към залязващото слънце. Той вече започваше да подозира, че местните са си направили лоша шега, защото, щом мина покрай високите зидове на затвора, където висяха телата на трима обесени, пресече реката и излезе на открито, в небето на запад се скупчиха плътни облаци, които скриха залеза. Зад него високата камбанария на църквата в Аксфорд отдавна бе потънала под хоризонта. Пътят отпред лъкатушеше между гористи хребети и пустош, осеяна с ивици див прещип, и чезнеше в сумрака.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 октомври - 8 октомври

8.10.19

1. Робърт Харис. Офицер и шпионин. Колибри

2. Хедър Морис. Татуировчикът на Аушвиц. Рива

3. Джоджо Мойс. Повелителката на конете. Хермес

4. Джеф Спек. Пешеходен град. Жанет 45

5. Скандинавски приказки. Изток-Запад

Продължава...

Вергилий отново идва с „Енеида” след 39 години

Епичната поема, с която различни владетели и обикновени хора векове наред предсказват бъдещето си, излиза на български след дълго отсъствие от книжния ни пазар

Издателство „Кръг” публикува античната творба на Вергилий с корица от Виктор Паунов и в забележителния превод на Георги Батаклиев, чието последно издание е отпреди 39 години. В новото издание на епоса от 9 896 стиха са включени също така карта на пътешествието на Еней, родословно дърво на всички герои и подробни пояснителни бележки.

Публий Вергилий Марон заема централно място в литературния канон на цяла Европа по-дълго, отколкото който да е друг писател. Данте го нарича „най-висшият поет” и го „взима” за водач из Ада и Чистилището в първите две части на своята „Божествена комедия”. През XX век Елиът казва, че той е „класикът на цяла Европа”. Съвременниците му разказват, че е бил посрещан в театъра по-възторжено от самия император. Самият владетел по онова време в Рим Октавиан Август едва ли е имал нещо против, като голям любител и покровител на изкуствата, включително и на Вергилий.

Вергилий, Хораций и Овидий сформират триото майстори на словото, които превръщат римската поезия в класическа и оказват силно влияние върху цялата европейска поезия по-късно. Вергилий е пръв по време на поява. Той оставя три големи поеми – „Еклоги” („Буколики”), „Георгики” и „Енеида”.

Прочува се още с първата – „Еклоги”. В четвъртата ѝ част прави предсказание, че скоро ще се роди дете, което ще донесе нов Златен век на света. По-късно християните решават, че става дума за раждането на Христос. Вероятно заради това през Средновековието го почитат наред със старозаветните пророци, изобразяван е и на църковни стенописи.

От заможно семейство, поетът се отказва от адвокатска кариера и се посвещава на философията и поезията. Той е сред кръга на прочутия Меценат, чийто име днес е синоним на подкрепа за артисти. Вергилий приема щедри финансови дарения от своите почитатели и се твърди, че състоянието му достига 10 милиона сестерции.

Работи върху „Енеида” през последните 10 години от живота си – от 29 до 19 г. пр. н. ера. На смъртния си одър, поетът иска от приятелите си да изгорят ръкописа. За радост те не го правят и когато умира, го публикуват. Книгата веднага става хит с неувяхваща слава, а нейният автор се превръща в мъдрец, пророк и магьосник. Още в античността се ражда гадателска практика – затваряш очи, отваряш „Енеида” и пасажът, който посочиш, ти предсказва бъдещето.

Продължава...

В „Лисица“ Дубравка Угрешич изкусно преплита реално и въображаемо

Писателката ще бъде удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет на 23 октомври

От минните полета на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, та чак до Гранд Каньон, от потънали в забвение имена на руския авангард, през Булгаков и Набоков, та чак до българска народна песен…

Наслагват се пластове география, история, литература, традиции и култура.  Дубравка Угрешич разсъждава за „това, как се създават разказите“ и как животът пише романи, за личностното съществуване като низ от бележки под линия. Фантазия и действителност преливат едно в друго, вплитат се автобиографични мотиви, елементи на есе, критическа статия, публицистична проза.

„Лисица“ (Колибри, превод Русанка Ляпова) пленява читателя с бликащата оригиналност на авторката и изкусното преплитане на реално и въображаемо.

Това мощно разножанрово повествование удивява с невероятната ерудиция на авторката, с умението й остро, проницателно и иронично да подлага на „дисекция“ социалния свят и човешкия манталитет, с искрящите асоциации и хрумвания. И току отнейде надникне рижа лисица – като символ или метафора, митично същество, „тотем на писателите“, като самотен боязлив обитател на запустели места.

Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална свобода и емигрира в Холандия. Творчеството й е щедро на критики към съвременното общество, често поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, често снизходително отношение към жените писателки. Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература", и номинация за Международната награда „Ман Букър“. Дубравка Угрешич ще бъде удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет на 23 октомври от 11:00 часа.  Следва откъс.

Наистина, как се създават разказите? Сигурна съм, че много писатели си задават този въпрос, макар че повечето отбягват да му отговорят. Защо? Може би защото не знаят отговора или пък се страхуват, че ще заприличат на онези лекари (вярно е, че такива се срещат все по-рядко!), които при разговор с пациента използват предимно латински термини, за да демонстрират своето превъзходство над пациента (което имат, тъй или иначе) и да го държат в подчинение (в каквото той и бездруго се намира). Затова писателите предпочитат да свиват рамене и да оставят читателите да вярват, че разказите никнат като бурените, пък и сигурно така е по-добре.

Продължава...

„Кацането” от Йордан Колев – когато професионален пилот напише трилър

Въздействащ и плашещо реалистичен дебютен роман, който  напомня, че скучните полети са най-приятни

Всеки полет започва по един и същ начин. Но кацането може да бъде различно...
Един екипаж, няколкостотин пътници и два часа във въздуха, които могат да променят съдбата им завинаги.

Това, което започва като скучен полет към Рим, се превръща в кошмар, от който бягство през вратата няма. Защото мизансцен на ужаса се оказва… небето.

Ще успеят ли капитан Манов и неговият екипаж да овладеят ситуацията, когато животинският страх се просмуква в порите на всеки един от пътниците на полет 2376 на авиокомпания Еър ГО?

„Кацането” (Сиела) на Йордан Колев е напрегнат и завладяващ трилър, който ще изпита смелостта ви.

Йордан Колев е професионален пилот на Боинг и на Еърбъс. Летял е във Виетнам, на остров Мавриций, в Турция, в Европа и това му е позволило да опознае цялата екзотика на необозримия свят. Първата му книга „От Рио до Кейптаун“ е знаменит документален разказ за една осъществена мечта, за едно плаване на яхта в Атлантическия океан, но и разказ за безнадеждността на свободата, за срещата на един малък, пределно „сгъстен“, пренаселен човешки свят с безкрая и смайващата пустота на океана.

За новата му книга Владимир Зарев казва: „Преди година Йордан Колев приятно ме изненада с новата си книга „Кацането“ – роман, който щастливо обединява екшъна с достойнствата на психологическата проза. Професионалният опит на автора му дава възможността да пресъздаде освен пределно драматичната ситуация, неистовите мигове на изпитание, но и да нарисува цяла галерия от художествени образи, всеки изправен пред ужаса, съвършенството и величието на Страха. Романът „Кацането“ е повличаща, на места разтърсваща, написана с професионален замах и в същото време автентична проза.”
Следва откъс.

3,30
Ани се събуди ужасена и потна. Алармата не беше сработила и тя вече закъсняваше. Скочи като пружина, преодолявайки лекото замайване от рязкото ставане, светна лампата и чак тогава се сети, че телефонът ѝ беше някъде до възглавницата. Върна се обратно до леглото и трескаво заобръща завивката. Екранът светна с часа̀. Кошмар! Пак бе сънувала кошмар! Миналия месец закъсня за работа – беше толкова уморена, че в просъницата, преди да заспи, нагласи неправилно алармата. Събуди я дежурната да пита дали ще ходи на работа. Ани живееше в „Дружба“, на десет минути от Терминал 1 и успя да се качи на самолета преди пътниците. Без грим, с криво-ляво прибрана коса (макар и според служебните предписания) и под укорителния поглед на старшата, който едва не я изпепели.

Продължава...

„Нормални хора“ от Сали Руни - какво е да си млад и влюбен в съвременния свят

7.10.19

„Еднорог“ представя романа на най-младата носителка на наградата Costa

Колко сложна може да бъде любовта между двама души, млади и интелигентни, в съвременния свят? Ще се огънат ли под обществения натиск за “нормалност”, рискувайки щастието си? Своя елегантен отговор на тези въпроси предлага Сали Руни, най-младата носителка на престижната литературна награда Costa за най-добър роман с “Нормални хора” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска).

Мариан и Конъл учат в гимназия в малко градче в западна Ирландия. Тя живее в богат дом, а той е представител на средната класа. И двамата изпитват симпатия един към друг, но упорито я крият - от света, а сякаш и от себе си. Причините не се назовават директно, те се подразбират. Социалните норми и класовите различия поставят толкова категорични рамки за “нормално поведение”, че на повечето от нас не ни хрумва да ги прекрачваме. Направим ли го, следва наказание...

Историята проследява лутането на Мариан и Конъл по пътя на съзряването им. Те ту са заедно, ту се разделят, в най-трудните моменти от живота си търсят подкрепа в другия, а след това отново се отдръпват. В този непрестанен водовъртеж от събирания и раздели опознаваме двамата - с травмите от миналото им и непосилната тежест на съвремието.

Прекрасно изградените диалози, на които Сали Руни е истински майстор, ни въвеждат леко в някои от основните теми в книгата - самотата, депресията, домашното насилие, стремежът към справедливост, любовта, която никога не бива да приемаме за даденост.

“Нормални хора” е дълбоко психологически роман, който ярко обрисува проблемите на съвременните млади хора. Той е подходящ както за младите хора, на които сблъсъкът с живота на възрастни тепърва предстои, така и за всеки читател, който обича сериозната проза, лишена от претрупаност и претенциозност.

Сали Руни е родена през 1991 г. В Ирландия. Завършва американска литература в колежа „Тринити“ в Дъблин. Нейни произведения са публикувани в „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, „Гранта“ и „Лъндън Ривю ъв Букс“. През 2017 година печели наградата на „Сънди Таймс“ за млад писател на годината, а през 2018 г. с втория си роман, „Нормални хора“, става най-младата писателка, печелила престижната литературна награда „Коста“. Следва откъс.

Конъл хвърля поглед над дясното си рамо. В кухнята е запалена лампа и през вратата към градината се процежда жълтеникава светлина. Той седи така, че погледът му пада косо към кухнята и не може да види какво става вътре. Елейн и Пеги хвалят ягодите. Когато замълчават, Конъл чува как откъм кухнята се извисява глас, достигайки почти до писък. Всички застиват. Той става от масата, за да тръгне към къщата, и чувства как кръвното му налягане пада рязко. Междувременно е изпил бутилка вино или повече.
Когато стига до вратата, водеща от кухнята към градината, той вижда, че Джейми и Мариан стоят край работния плот и се карат за нещо. Не забелязват веднага Конъл от другата страна на стъклото. Той спира за миг с ръка върху дръжката на вратата. Мариан се е зачервила цялата – може да е от продължително стоене на слънце, а може и да е от гняв. Джейми налива с несигурна ръка червено вино в чашата си за шампанско. Конъл натиска дръжката и влиза.

Продължава...

Камелия Кучер: Докато пиша, виждам света през очите на героите си

6.10.19

„Нощ“ е вълнуваща история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта, за предателството и прошката

След успеха на дебютния си роман „Дом“ Камелия Кучер подготвя още една изненада за почитателите на българската литература. „Нощ“ (Хермес) е вълнуваща история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта, за предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си. Официалната премиера на романа ще се състои в София на 10 октомври (четвъртък) от 18,30 часа в хотел „Арена ди Сердика“. Гостите ще могат да научат повече за книгата и автора под звуците на нежна музика. Откъси от романа ще четат актьорите Мартин Методиев и Андреа Йорданова, изпълняващи ролите на Ева и Виторио в трейлъра, режисиран от Яна Титова.

Рим, 1943 г. В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща й, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта.

Умбрия, 1991 г. Виторио води тих и усамотен живот, докато един ден пътя му пресича непознато момиче с лунички, което му напомня миналото. Избягала от дома си, своенравната Лучия е познала болката от загубата също като него. В желанието си да й помогне, Виторио постепенно разголва душата си, връщайки се към спомените си за копнежите, отчаянието и любовта, озарила живота му. И решава да разкаже в книга историята на тази любов.

Камелия Кучер издава своя дебютен роман „Дом“ през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на „Дом“ читателите й ще могат да се насладят на втория й роман – „Нощ“. Една вълнуваща история, започнала в Рим по време на Втората световна война.

- Какво се промени за теб от публикуването на „Дом“ досега?

- Често си мисля тъкмо за това – колко много неща се промениха от публикуването на „Дом“ досега. Моят дом стана по-голям – родих третото си дете и написах две книги. А „Дом“ ме срещна с хора, които днес дълбоко ценя. Това са благословения. Сбъдването на детския ми блян отвори съвсем нов свят за мен – свят, в който оставям частица от себе си, така съкровена, защото досега е била скрита дълбоко вътре в мен и вероятно никога нямаше да се покаже, ако не бях издала „Дом“. Благодарение на книгите ми имам възможността да споделя частица от моя свят – кътче, където битувам сама от дете. Не съм сигурна, че мога да опиша чувството – един съвсем различен вид пълноценност е. Усещане, че най-сетне съм на мястото си и домът ми е пълен, завършен. Ще споделя една своя мисъл: благодарение на „Дом“, а скоро и на „Нощ“, частицата, която ще оставя след себе си, става по-плътна. Тази, която ще оставя на децата си, на внуците, у дома – когато мен вече няма да ме има. Начин да се докосна до тях и те до мен.

Продължава...

Алтернативата Джон Ленън

Петко Тодоров

Беше, сега е мил спомен

„Представи си, че няма рай. Лесно е – просто опитай, пееше мръсният комунист Джон Ленън. – И няма ад под нас. Отгоре има само небе... Представи си, че няма държави. Това никак не е трудно. Няма за какво да убиваш или да умираш и дори религии няма. Представи си как всички хора живеят живота си в мир. Казваш, че съм мечтател, но не съм единствен аз. Представи си (Забележете!), че собственост няма. Чудя се дали ще можеш. И няма нужда от алчност и от глад. Хората живеят в братство. Представи си как всички хора споделят целия свят. Може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единствен. Надявам се някой ден и ти да си с нас и светът да бъде едно цяло.”

Ленън не беше никакъв комунист. Споменавал нещо за социализъм, но по свой начин, беше далече от политическите доктрини. Френският графичен дизайнер Жан Жулиен илюстрира песента му „Imagine”/”Представи си” в прелестна книга (Кибеа, превод Станислава Миланова).

„Текстът е на съпруга ми Джон и аз съм много щастлива да го видя така прекрасно илюстриран. Джон написа песента „Imagine” като призив за мир в света. Днес мирът ни е по-нужен отвсякога, затова думите му са все така важни”, пише Йоко Оно в предговора. Годината е 1971-ва, Бийтълс не съществува, семейство Ленън вече са участвали в демонстрации за мир. Няма нищо маршово в песента, тя е по-скоро с молитвено звучене.

Тя беше много слушана от младежта от двете страни на „желязната завеса”, повече от онази, особено след убийството на Ленън. Статусът й беше алтернатива на властващата идеология. „Комунистическите” думи са закономерни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 25 септември - 1 октомври

1.10.19

1. Ю Несбьо. Нож. Емас

2. Дилия Оуенс. Където пеят раците. Лабиринт

3. Мартин Колев. Софийски магьосници. Вещиците от Витоша. Сиела

4. Ерик-Еманюел Шмит. Отмъщението на прошката. Леге артис

5. Джулия Доналдсън, Алекс Шефлър. Съчко. Жанет 45

Продължава...