Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 май - 14 май

1. Ерик-Еманюел Шмит. Феликс и невидимият извор. Ера

2. Никола Бьогле. Пациент 488. Ентусиаст

3. Манал Ал-Шариф. Да се осмелиш да шофираш. Вакон

4. Владимир Гаджев. Милчо Левиев. Артистът не е самотен остров. Колибри

5. Джеф Кини. Дневникът на един Дръндьо. Семейна идилия. Дуо Дизайн

Продължава...

С Ерик-Еманюел Шмит в търсене на невидимия извор

Новата книга на Ерик-Еманюел Шмит „Феликс и невидимият извор“ е част от Le Cycle de l’invisible, известен у нас като „Кръговратът на незримото“, една от най-успешните поредици в изобилното творчество на прочутия автор.

Тук, във „Феликс и невидимият извор“ (Ера, превод Гриша Атанасов), Шмит търси съкровищата от поезия и мъдрост в духовната традиция на анимизма, африканските вярвания, според които всяко нещо на света има душа, а душата на всеки човек е свързана със свой невидим извор на духовни и физически сили, който обикновено е скрит в неговите корени родно място, река, континент.

Героите на повестта са дванайсетгодишният Феликс и неговата майка Фату, които живеят в пъстрото, етнически разнообразно предградие Белвил. Тук майката държи кафене, населено с местни чешити и колоритни образи, описани с много хумор и топлина от Шмит, оттук започва тяхното пътешествие в търсене на невидимия извор... Следва откъс.

Мама държеше кафенето на улица „Рампоно”, в Белвил, тясна зала със стени с цвят на шафран, в която се събираха местните обитатели. Беше й хрумнало да нарече заведението „На бачкане”, така, когато някой постоянен посетител, облакътен на бара с телефон в ръка, говореше със съпруга, съпруг, колега или шеф, който го питаше къде се намира, можеше да отговори напълно искрено: „На бачкане!”

– Затова си стоят и консумират при мен. Никой не смее да им досажда или да ги вика, защото са „На бачкане”.

Мама умееше да назовава предметите, животните, хората. Благодарение на тази дарба обезвреждаше клопките на съществуването. Веднага щом отвори бистрото си, тя изтръгна табелката „WC” от съответната врата и залепи надпис „Усамотяване на спокойствие”. Котаракът на съседа бакалин, рижав рунтав разбойник, обичаше да лежи до касата и стряскаше клиентите, като кихаше по четири пъти в минута, а тя го прекръсти на Апчих, прякор, приет моментално от купувачите. Вече му пожелаваха „наздраве” през смях вместо да се дразнят като преди и се радваха, че Апчих киха, както повеляваше името му.

Продължава...

„Убийството на Командора” - магична сага за любов и самота

Дългоочакваният нов роман на Харуки Мураками  е своеобразен писателски реверанс пред шедьовъра на Ф. С. Фицджералд „Великият Гетсби“

„Убийството на Командора” (Колибри, превод Надежда Розова) е магична сага за любов и самота, за разрушителността на войната и съзидателната сила на изкуството. Измамно семплото повествование представя млад портретист, изоставен от съпругата си, който напуска Токио и се настанява в планинския дом на прочутия художник Томохико Амада.

След като открива в мансардата на къщата неизвестна картина на маестрото и се потапя в света на операта, младият художник неволно задейства поредица от тайнствени събития и с помощта на старинно звънче и на материалното проявление на една Идея се отправя в отвъдна реалност, населена с коварни двойни метафори. Помагат му ексцентричен богат бизнесмен и проницателно тринайсетгодишно момиче.

Вече няколко десетилетия Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Освен че е писател с ярък, разпознаваем почерк, носител на няколко световни литературни награди, той е изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната кройка на повечето му произведения.

„Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборниците „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че разказваческата дарба на Мураками не признава жанрови граници. Следва откъс.

От май до началото на следващата година живях на планински връх близо до началото на тясна долина. Дълбоко в долината през лятото валеше неспирно, но извън нея обикновено беше слънчево благодарение на югозападния океански бриз. В долината навлизаха влажни облаци, тласкани от вятъра, и носеха дъжд, а после се плъзгаха нагоре по склоновете. Къщата беше построена точно на предела, затова често отпред беше слънчево, а отзад валеше проливно. Отпърво това ме смущаваше, но когато привикнах, го намирах за естествено.

Над околните планини бяха провиснали разпокъсани облаци. Задуха ли вятър, те се рееха неуверено над планинските склонове като бродещи духове от миналото в търсене на изгубени спомени. Чистият бял дъжд като ситен снежец се вихреше беззвучно на вятъра и тъй като бризът никога не утихваше, дори през лятото не пусках климатик. Къщата беше стара и малка, но отзад имаше просторна градина. Оставиш ли я без грижи, в нея избуяваха зелени бурени и се заселваше семейство котки. Когато идваше градинар да окоси тревата, котките се местеха другаде. Вероятно на показ се чувстваха застрашени. Семейството се състоеше от възрастна котка на ивици и трите ѝ котенца. Майката беше слаба и гледаше свъсено, все едно животът ѝ беше поднесъл лош жребий.

Продължава...

Тайната Втора световна война

Петко Тодоров

Шпиони, шифри и партизани в историята на Макс Хейстингс

„Всички те са патологични лъжци, склонни да преувеличават собствената си роля”, пише Макс Хейстингс в „Тайната война. Шпиони, шифри и партизани 1939-1945 г.” (Изток-Запад, превод Мария Кондакова).

За мемоарите на тогавашните шпиони. Не му е лесна работата на британския историк, налага му се непрекъснато да ги цитира. Подредил историята си хронологично. Съветските тайни служби се оказали най-подготвени към началото на войната: „Мащабът на  шпионските мрежи, които СССР изгражда в САЩ, Великобритания, Япония и Европа, надхвърля създаденото от която и да е друга държава”.

Проблемът има две страни: работата на съветските тайни служби и мотивацията на вербуваните агенти. Комунизмът е привлекателна идея: „Във всяка страна умни и образовани мъже и жени с високи идеали и безгранична наивност се надпреварват да издават тайните на собствените си общества заради това, което си представят като по-висша кауза”.

Така и свършва онази тайна война: „Дванайсет дни преди първата атомна бомба да бъде сглобена в Лос Аламос, НКВД получава нейната техническа документация”... А германското нападение над СССР е изненада единствено за Сталин и сякаш това е безинтересен сюжет, но Хейстингс внася интригуващи нюанси...

Разбираемо е неговото основно внимание върху британските служби. Сарказмът му за тяхната готовност е неудържим. Ето думите му за МИ-6: „Организацията се управлява от котерия началници с антиинтелектуална настройка, които виждат основната си, ако не и единствена, задача в борбата с революционния комунизъм”.

И все пак четивото му удря в земята който и да било шпионски роман. Не заради мащабите на това и онова: „Публицистите, които твърдят, че някоя сензационна съвременна книга разказва „шпионската история, променила хода на Втората световна война”, могат със същото основание да цитират „Мери Попинс”.

Заради човешкото присъствие. Ексцентризмът е задължителното качество, останалото се наслагва отгоре в парадоксални, причудливи, екстремни, непредвидими, фантазни форми.

Продължава...

„Шантавѝя до шия“ - започват приключенията на близнаците Лина и Нико

Създателката на "Приключенията на мотовете" Радостина Николова зарадва читателите с нова книга

„Шантавѝя до шия“ (Мармот) е първият роман на детската писателка и поставя началото на приключенията на близнаците Лина и Нико, чието очертаващо се да бъде скучно лято тотално се преобръща след срещата със съседката им Стефания.

Предизвикателството към двамата герои е съвсем ясно - стиска ли им да се изправят лице в лице със Стефания – Шантавѝя, която може (или не може) да превръща хората в зайци, бухали, кози и гъсеници! Към шеметното надлъгване, превърнало се в история за приятелството и заличаването на пропастта между поколенията, се присъединяват и един куц заек, един луд детектив, една шарена коза, един щастлив доктор и много, много смях.

„Шантавѝя до шия“ е втора книга на писателката за малко по-големи читатели след “Моите красиви рога”. След като през 2018 г. Николова издаде картинна книга за най-малката аудитория - “Кико без крила”, донесла й за трети път награда “Бисерче вълшебно”, сега тя е създала вълнуваща история за децата между 6 и 12 години.

Графичните допълнения към текста в книгата са дело на Христина Ефтимова, за която това е дебют в детската литература като илюстратор. Леко мистичният ѝ, но пълен с настроение стил обаче допълва по впечатляващ начин сюжета на романа.

„Радостина Николова е написала талантлива книга с предизвикателно заглавие, което обещава, че ще става дума за обилие от „шантави“ приключения. И обещанието е изпълнено!“, казва проф. Валери Стефанов, един от най-уважаваните родни литературни критици и автор на учебници по литература.

Първият български автор, номиниран за международната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен” - Юлия Спиридонова, също е сред първите читатели на приключенията на Шантавѝя, Лина, Нико и техните приятели. „Шантавѝя до шия“ не е просто книга, която ще ви хареса. Това е книга, която ще ви стане любима“, категорична е тя.

Продължава...

Мат Хейг: Никога не влизайте в „Призрачната гора“!

Добре дошли! Все пак се осмелихте и пренебрегнахте първото, най-важно правило на професор Хорацио Тенгълуд. Значи успешно преминахте изпитанието! 

А сега да разберем основното: Самюъл Блинк е главният герой в тази история, но все още не го знае. В настоящия момент той е на задната седалка на семейния автомобил заедно със сестра си Марта. Дори не подозира за гигантския дънер, който ще се стовари от небето върху тях едва след минути и ще преобърне живота им завинаги. Също така не очаква, че двамата ще са принудени да се преместят в Норвегия и да ядат от миризливото кафяво сирене на леля си Ида.

Още по-малко пък има подозрения как Марта ще изчезне в дебрите на Призрачната гора – дом на еднооки тролове, злонамерени духчета Наистина, една магьосница, крадяща сенки, и на злия Променител.

Самюъл Блинк не знае нищо. Така че – недейте да му казвате. Възможно е това да развали историята...

Мат Хейг е автор от световна величина, който пише и за деца, и за възрастни. „Призрачната гора“ (Емас, превод Емилия Ничева-Карастойчева) е дебютът му за млади читатели – малко зловеща, но много забавна и вълнуваща приказка, вдъхновена от северната митология. Самият той признава, че процесът на писане му е доставил огромно удоволствие, защото си е дал пълна свобода в създаването на обитателите на гората, а и в крайна сметка е разказал точно по този начин една трудна история за брат и сестра, които трябва да се справят със загубата на родителите си.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 май - 7 май

1. Ян Стокласа. Архивът на Стиг Ларшон. Сиела

2. Ювал Ноа Харари. 21 урока за 21 век. Изток Запад

3. Изабел. Щастливей. Егмонт

4. Зорница Христова, Анна Цачева. Орелът и врабецът. Точица

5. Джейн Нелсън, Лин Лот. Позитивно възпитание за тийнейджъри. Инфодар

Продължава...

Има ли „Клавиатурна грешка“ при сър Тери Пратчет?

Сборник с предговор от Нийл Геймън

На български език за пръв път излизат „щурите самостоятелни бележки под линия“ на сър Тери Пратчет за живота и със специалния предговор на писателя и близък приятел на автора Нийл Геймън („Американски богове“, „Од и ледените великани“, „Скандинавска митология“).

„Клавиатурна грешка“ (Сиела, превод  Светлана Комогорова-Комата) ще ви разкрие истинското лице на „приветливия мъж с брада и шапка“.

Неиздаваният досега сборник с есета на Тери Пратчет проследява цялата му писателска кариера, от първия фенфикшън до създаването на любимата поредица на поколения за Света на Диска. В него ще се срещнете както с любими герои като Смърт, леля Ог и обитателите на Невидимия университет, така и с непознати като баба Пратчет – а също и с някои много особени размисли за любовния живот на Гандалф.

За книжарниците, драконите, писмата от феновете, сандвичите, инструментите на занаята и гнева към кола маската. За учебните дни, разранените колене, първата работа, тамяна, роботите християни и любимите книги, без да споменаваме орангутана. За болестта на Алцхаймер, кампаниите, противоречията и правото на достоен завършек. И най-вече за опитите да направиш много неща малко по-добри – дали на бялата страница, или в живота отвън, на улицата.

С неуморно чувство за хумор Тери Пратчет – любител на шапки, книги и орангутани – говори за призванието си на писател и за каузите, изградили го като човек. И ни припомня, че понякога бесът и чувството за справедливост могат да те спасят дори и от лапите на смъртта.

С над 55 милиона продадени книги по света и преводи на над 36 езика, най-продаваният британски автор през 90-те години и създател на невероятния Свят на Диска – сър Тери Пратчет – със сигурност може да впечатли с личната си история дори самия Смърт. Следва откъс.

Елфите са били гадни копелета

Програмна брошура на „Хилкон“, ноември 1992 г.

Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, сигурно съм имал страшно тежък ден, дали вярвам още в това?

И отговорът е да, и това „да“ притежава дадена стойност. През 1992 бумът на жанра фентъзи, започнал в средата на осемдесетте, тъкмо го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и местно, и вносно. Голяма част от него бе добро, но имаше и много кофти фентъзи – не задължително кофти написано, но кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона. Спомням си един брой на списание „Локус“, в който се обсъждаха или рекламираха три различни заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше „Властелинът на пръстените“). Олеле, майко. Тях, Господарите на мрака, трябва да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фентъзи. Кориците досущ си приличаха. Сред тях имаше и добри книги, ама как да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, мисии, елфи... Героичното фентъзи се хранеше само от себе си.

Кофти за жанра фентъзи, добре за мен – това бе среда, богата на мишени.

Както и да е, така беше тогава... Сега ми е много по-спокойно. Сигурно ще е добра идея да страня известно време от „Дисни уърлд“.

Продължава...

„Пациент 488“ – смразяваща история за човешката лудост

Никола Бьогле прави своя дебют у нас с обсебващ психотрилър

Вдъхновен от реални събития и разкрития, романът печели редица френски литературни награди. Причината за това не е случайна. Бьогле разказва смразяваща история за човешката лудост и за това колко опасна може да бъде науката, превърната във фатално оръжие от извратени умове.

Действието в „Пациент 488“ (Ентусиаст, превод Силвия Колева) се развива в психиатрична болница „Гаустад“, Осло. В едно мразовито утро тялото на пациент е открито мъртво, а устните му са застинали сякаш в нечовешки вик. С разследването се заема инспектор Сара Геринген, която разбира веднага, че този случай не прилича на никой друг... Необичайните обстоятелства около вероятното самоубийство нямат край: Защо жертвата има белег с числото 488 на челото? Какво означават тайнствените рисунки на стената на стаята ѝ? Защо болничният персонал отказва да разкрие истинската самоличност на покойника, настанен в „Гаустад“ преди повече от тридесет години?

За Сара Геринген това е началото на едно ужасяващо разследване, което започва в Осло, минава през Париж, остров Възнесение, мините на Минесота и стига до покрайнините на Ница. И докато реди този мистериозен пъзел, Сара свързва съдбата си с разследващия журналист Кристофър Кларънс. С негова помощ инспектор Геринген ще стигне до тайни лаборатории, създадени от американското правителство, и ще открие строго секретни досиета на ЦРУ, за чието съдържание никой не е подготвен...

Eдин писък пронизва ледената тишина и отдавна застинали сили се пробуждат. Инспектор Геринген е напът да разкрие една от вечните загадки пред човечеството – има ли живот след смъртта.

Никола Бьогле е френски писател и сценарист. Започва кариерата си като водещ, редактор и артистичен директор в телевизия М6. През 2011 г. публикува дебютния си роман „Първият череп“ под псевдонима Никола Скер. След излизането на обявения за бестселър „Пациент 488“ Бьогле печели няколко престижни френски литературни награди: Наградата за криминален роман на библиотекарите; Наградата за популярен роман; Наградата за нов глас в криминалната литература. Книгата е преведена на няколко езика: словашки, чешки и полски. Следва откъс.

Сара затръшна вратата зад гърба си. Задъхана от виковете си, застана неподвижно и се опита да си поеме дъх. Единствено звукът от телевизора, който все още бе включен въпреки късния час, прорязваше тишината. Сърцето є биеше бързо, но тя се устреми със ситни крачки към стълбището. Вървеше бавно, защото бе уверена, че той всеки момент ще отвори вратата и ще є каже, че все още я обича, че никога не е обичал друга, че тази изневяра e била грешка и проява на слабост, която никога няма да се повтори.

Продължава...

Баба Яга за начинаещи

Петко Тодоров

Дубравка Угрешич съшива фолклор с литература

„Навън духаше вятър и разнасяше боклуци по пустите улици. Градът изглеждаше зловещ. Тровеше ме и това, че не успявах да разпозная нито един детайл от него... Някога това беше красив град. А сега се е превърнал в място, населено с печалбари. Всичко тъне в разруха, занемареност, отвсякъде лъха простащина” – Варна през очите на Дубравка Угрешич в „Баба Яга снесла яйце” (изд. „Колибри”, превод Русанка Ляпова).

Майката на хърватската писателка е от тук. Довеждали я като тийнейджърка. Сега майка й е в Загреб, престаряла вдовица, праща дъщеря си да снима града, та да търси в снимките своите спомени.

Това в първата част на книгата. Във Варна Угрешич е с вманиачена по творчеството й млада българска фолклористка, която й вгорчава до крайност престоя. Във втората майка й, но вече не като нейна майка, а като белетристична героиня, е с две приятелки връстнички на балнеолечебен курорт.

Третата част е фолклористично-фройдистка студия-анализ на първите две, подписана от онази фолклористка. Като литературна игра – виртуозно. Не че Угрешич не го може и без чак толкова сложна конструкция. Ако в първата част приспаднем варненските преживелици се получава шедьовър: превръщане на майката в думи. Не в литература, а в думи. Може да е литература, но стои проникновено автобиографично.

Втората част си е самостоятелна повест. За женската старост: „И докато смисълът в живота все се изплъзва и бяга, историята се стреми да се раздипли както се полага”. Третата част разкодира мотива за Баба Яга в тези истории: „Баба Яга за начинаещи”. Всичко е с корен в мита – от имената на героините до отношенията и до незначителната случка. Всичко може да се интерпретира през славянските митове и фолклор.

Дали е така, или писателката е съчинила история, основана на митове и фолклор? Ето я играта... „В добрия текст читателят трябва да се чувства като мишка в сирене”, четем към края. На любителя на концептуалната литература му е писано да е най-тлъстата мишка.

Продължава...

Д-р Оз: „Храната може да ви излекува“

Любимият лекар на Америка разкрива тайните съставки на здравето

Д-р Мехмет Оз е специалист по кардиоторакална хирургия, професор по хирургия в Колумбийския университет, ръководи програма към Нюйоркската презвитерианска болница и извършва над 50 сърдечни операции годишно. Членува във всички големи професионални организации на сърдечни хирурзи. Той е включен в класацията на сп. „Тайм“ за стоте най-влиятелни хора. „Форбс“ го обявява за най-влиятелна публична личност в сферата на здравната грижа, а сп. „Ескуайър“ го определя като един от 75-те най-влиятелни хора на XXI век.

Д-р Оз е провъзгласен за глобален лидер на Световния икономически форум; той е един от стоте най-влиятелни възпитаници на Харвардския университет и носител на почетния медал на остров Елис. Печелил е престижната стипендия „Грос“ за изследвания в областта на хирургията и е доктор хонорис кауза на Истанбулския университет.

Става световноизвестен с участията си в шоуто на Опра Уинфри, а впоследствие и като водещ на собствено телевизионно предаване – „Шоуто на д-р Оз“, за което е удостоен с осем награди „Еми“. Автор е на осем бестселъра на „Ню Йорк Таймс“.

Определян като „любимия лекар на Америка“ и една от най-влиятелните медийни личности, д-р Оз печели световна популярност с полезните си и практични съвети за лечение и превенция на най-разпространените заболявания. Воден от убеждението, че храната има огромно значение за общото физическо и психическо здраве на човека, в тази книга той показва как да се възползвате от лечебните й свойства.

В „Храната може да ви излекува“ (Хермес, превод Цветелина Лакова) е представен най-лесният и изпитан начин да постигнете цветущо здраве и висок тонус, да се избавите от хроничната болка и излишните килограми и да предотвратите редица болести: пълноценната диета. Целта е да превърнете в навик консумацията на най-здравословните групи храни: плодове и зеленчуци, полезни мазнини, чисти протеини и пълнозърнести въглехидрати.

В книгата са включени специални глави, посветени на най-полезните храни за:

• здравето на сърдечносъдовата система;

• отлично функциониране на храносмилателния тракт;

• стимулиране на имунната система и мозъчната дейност;

• висок тонус и добро настроение;

• постигане и поддържане на оптимално тегло;

• за красива кожа, нокти и коса.

За улеснение на читателите е предложен 21-дневен план, съставен от суперхрани, приготвени по бързи и лесни рецепти. Включените ястия са вкусни и засищащи и ще променят из основи отношението ви към храната.

В „Храната може да ви излекува“ ще намерите и множество работещи стратегии как да се придържате към здравословен начин на живот – какво да избирате, когато се храните навън, как да планирате семейното меню, как да се справяте със стреса и др.

Как да четете етикетите на храните

Етикетите на храните често имат за цел да ви заблудят. Думи, които звучат внушително – например обезмаслен или здравословни съставки, – могат да ви подведат. Обезмаслената храна може да изобилства със захар, а това, че даден продукт съдържа здравословни съставки, не означава, че няма и нездравословни. Освен това може да ви е трудно да разтълкувате някои от числата в таблиците с хранителните стойности. Затова, когато избирате храни, помнете следните неща:

Продължава...

Коя е „Белязаната жена“ на Юси Адлер-Улсен?

Седми случай на Специален отдел „Q“

Римор Киршмайер е мъртва. Удар с тъп предмет. Тялото ѝ е намерено в Кралската градина в Копенхаген, само че това не е случай, до който комисар Карл Мьорк и екипът му имат достъп – задачата на Карл, Асад, Росе и Гордън, или накратко Специален отдел „Q“, е отваряне на студени досиета - в  „Белязаната жена“ (Емас, превод Ева Кънева).

Обстоятелствата около деянието имат поразителна прилика с друг неразрешен случай отпреди повече от десетилетие, но връзката между двете жертви обърква полицията. Междувременно в града някой е вдигнал мерника на група млади жени. Нападенията изглеждат случайни и все пак дали тези брутални прояви на насилие не са свързани?

Бившият началник на отдел „Убийства“ в Копенхаген Маркус Якобсен е изпаднал в емоционална дупка. Загубил съпругата си, вече пенсионер, неочаквано той се натъква на случай, който мигом разбужда позадрямалия му детективски нюх: зверски убита наскоро възрастна жена. Почеркът много напомня случай от преди дванайсет години, останал неразкрит. Тогава жертвата е млада учителка.

Съвпаденията са прекалено много, за да бъдат обяснени с чиста случайност. И Маркус търси съдействие от дългогодишния си подчинен и приятел Карл Мьорк. От своя страна Харди, парализираният приятел на Карл, също е забелязал сходствата и го натиска да разчопли двете убийства. Точно сега обаче, когато Карл най-много се нуждае от детективския усет и бързата мисъл на Росе, тя изпада в тежка психична криза. Карл, Асад и Гордън решават да разплетат загадката около мистериозната кончина на баща ѝ, надявайки се така да подпомогнат възстановяването ѝ. Зад фаталната злополука, представяна като трагичен инцидент, обаче прозира умишлена човешка намеса...

А междувременно емоционално изчерпана социална служителка, изгубила вяра в системата, тръгва на отмъстителен поход срещу социалните паразити, които се възползват от редица придобивки, без да са допринесли с нищо за благото на обществото. Дошло ѝ е до гуша да се разправя с неблагодарни глезли, които просто си търсят причина да не работят. Заслепена от омраза и жажда за възмездие, тя съставя черен списък и започва една по една да елиминира набелязаните жертви...

Юси Адлер-Улсен решава изцяло да се отдаде на писането чак на 47 години – преди това е минал през множество сфери, натрупал е огромен опит и идеи. Роден в семейството на виден сексолог и психиатър, Юси дълго търси своето поприще. Следва осем години – медицина, социология, политология, киноизкуство. Свири на китара в няколко датски рок групи, композира песни, работи като редактор и стига до директор на издателство, след което основава свое издателство, работи като мениджър в различни компании, занимава се с енергийна ефективност и недвижими имоти. И така до 1995 г., когато сяда да напише първия си криминален роман. Което прави и до днес.

Продължава...

„Убийството на прислужницата“ – класиката на П. Д. Джеймс за пръв път на български

Средновековно имение в Есекс, следобеден чай, конфитюр и сладки клюки. Нищо не може да попречи на тази британска идилия. Нищо освен непредвидено събитие като „Убийството на прислужницата“.

Дебютният роман на П. Д. Джеймс – носителка на Ордена на Британската империя за постижения в литературата и наградена с Диамантен кинжал от Асоциацията на писателите криминалисти – е първият от легендарната поредица за разследванията на интелигентния, но саркастичен инспектор Адам Далглиш от Скотланд Ярд. Книгата излиза за първи път на български език в превод на Ваня Томова (изд. „Сиела).

Самоуверена и красива, младата прислужница Сали Джъп бързо научава, че домогванията до „Горния етаж“ не са за хора като нея. След една фатална вечеря в имението момичето е удушено в леглото си, а вратата е здраво залостена отвътре. 

Хладнокръвният и брилянтен инспектор Далглиш и неговият асистент Мартин се нагърбват с нелеката задача да разкрият убиеца, но се оказва, че всички имат достатъчно добри мотиви, за да сложат край на живота на Сали.

Междувременно някой започва свое собствено разследване… но няма ли това да осуети разрешаването на случая? Ще успее ли инспектор Адам Далглиш да открие истината сред тайните и лъжите, оплели едно семейство от английската аристокрация?

„Убийството на прислужницата“ поднася гениално заплетена мистерия в духа на Агата Кристи. Адаптиран за телевизионния екран през 1985 г., романът променя облика на британската литературна сцена, изстрелвайки П. Д. Джеймс на върха на майсторите на съспенса. Следва откъс.

Точно три месеца преди убийството в Мартингейл мисис Макси покани гости на вечеря. Години по-късно, когато процесът вече беше един почти забравен скандал и заглавията във вестниците, с които бяха застлани кухненските шкафове, пожълтяваха, Елинор Макси си спомни, че точно тази пролетна вечер беше поставила началото на трагедията. Спомените є, избирателни и изопачени, приписваха на една съвсем обикновена вечеря атмосфера на лоши предчувствия и неловкост. В тях онази вечеря се беше превърнала в ритуално събиране под един покрив на жертва и заподозрени в предварително замислено убийство. Всъщност не всички заподозрени бяха там. Филикс Хърн например не беше в Мартингейл онзи уикенд. Но въпреки това в нейните спомени той също седеше на масата на мисис Макси и с развеселен, язвителен поглед наблюдаваше встъпителните закачки на участниците.

Продължава...