page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 16 януари - 22 януари

22.1.19

1. Антъни Хоровиц. Мозайка от убийства. Еднорог

2. Умберто Еко. Как се пътува със сьомга. Колибри

3. Йордан Радичков. Сибирски тетрадки. Нике

4. Мартин Чорбаджийски. Царство България в цвят. Сдружение Българска история

5. Едуард Успенски. Лелята на чичо Фьодор. Дамян Яков

Продължава...

Откъс: 100 „Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ оживяват в цветни илюстрации

Луксозното издание разказва истински истории за познати и непознати момчета и момичета, които следват мечтите си…

Бьорк, Доктор Сюс, Жана д’Арк, Андреа Бочели, Хуа Мулан, Анди Уорхол, Урсула Ле Гуин, Кристофър Робин, Вера Рубин, Ханс Кристиан Андерсен и още много… мъже и жени, променили света по един и друг начин, също са били деца. Но дори и тогава са следвали мечтите си.

„Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ от Бен Брукс и с илюстрациите на Куинтън Уинтър (Сиела, превод Борислав Стефанов) е богато илюстрирано и написано в простичък и докосващ стил издание, което подслонява невероятните истории на 100 известни – или не чак толкова – личности, които не са се страхували да правят това, което обичат, и да се борят за своите мечти.

Навярно сте чували приказките за принцесата и граховото зърно и за голия цар, убеден, че носи прекрасно палто, както и историята за малката русалка, която живее в подводно царство, но копнее да е сред хората. Но знаете ли как Ханс Кристиен Андерсен е бил забелязан и издаден?

А коя е Адекин Тифани Суана от Индонезия? Или как Андреа Бочели губи зрението си, но това не пречи на желанието му да се занимава с музика? Както и защо Еделвайските пирати се опълчвали на нацистите, като отказвали да се включат в Хитлерюгенд?

„Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ от Бен Брукс и с илюстрациите на Куинтън Уинтър  ще ви разкаже всичко това по забавен и увлекателен начин, правейки ви част от дела, оформили облика на световната история такава, каквато я познаваме днес.

Внимание! В книгата е включен и един българин, който следваше самоотвержено пътя, който бе избрал.

Създадена да вдъхновява, тази книга отправя простичко послание – всяко дете е уникално и има своята дарба. И не бива да бъде ограничавано да прави това, което иска и което го прави щастливо. Защото тогава и само тогава то може да разгърне пълния си потенциал. И дори да промени света към добро.

Аделин Тифани Суана (родена 1996 г.)

Всяка година приливните води достигали все по-близо до дома на Аделин в Индонезия. Повечето деца биха се зарадвали – наводнението означавало, че училището е затворено и могат да прекарат деня в игра – но един ден водата протекла през градинската ограда на Аделин и се изляла в дома ѝ.
Семейството ѝ трябвало бързо да премести всичко важно на горния етаж. Когато токът и водоснабдяването спрели, се наложило да изоставят дома си.
Аделин поискала да узнае защо се случва това.

Продължава...

Нова битка за жените на крачка от заветната промяна в „Една арабска принцеса: Светлини сред сенките“

Джийн Сасън повече от двадесет години изравя дълбоко пазените тайни за живота в Близкия изток

Разказани от името на Султана ал Сауд, нейните книги разбулват жестоката действителност в Саудитска Арабия и разкриват пред очите на целия свят потресаващите ограничения, с които жените там продължават да се сблъскват и до днес.

В „Една арабска принцеса: Светлини сред сенките“ (Ера, превод Адриана Момчилова) новините за реформи на гражданските права са обнадеждаващи, но жените продължават да страдат от посегателства и от липса на правна защита. Въпреки че кралството се намира на прага на революционна промяна, за повечето от тях възможността за равноправие и независимост си остава недостижим блян.

Провокирани от огромния интерес към „Една арабска принцеса: Още сълзи под воала” и „Една арабска принцеса: Споделени тайни“, в най-новата си книга Сасън и принцеса Султана отново разкриват актуална информация за съдбата на жените в региона.

Султана умело съчетава своята собствена история с начина на живот в Саудитска Арабия. Принцесата се сблъсква с множество радости и тревоги в усилията си да помогне и да облекчи положението на страдащите. Законът за настойничеството, според който на жената не й е позволено да извършва каквито и да било дейности без своя наставник, все още хвърля сенки на ужас в копнеещата за лятно слънце измъчена душа на саудитските жени.

В "Една арабска принцеса: Светлини сред сенките" за пореден път се убеждаваме в решителността на Султана ал Сауд, която никога не се отказва да се бори за правата за жените в любимото си кралство. Само на крачка от заветната промяна това се очертава да бъде най-ожесточената битка в една война, продължила няколко десетилетия.

Продължава...

Защо „Боговете не пишат“

Величка Настрадинова поднася девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа

„Боговете не пишат“ (Хермес) е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат, казва редакторът Красимир Димовски. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните.

Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като междувремие на големите смисли. И всичко това е разказано толкова увлекателно, че става ясно защо боговете не могат да пишат.

Величка Настрадинова е родена през 1936 година в Пловдив. Завършва държавната консерватория в София със специалност „Виолончело“. Дълги години е преподавател по камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и артист-оркестрант в Пловдивската филхармония. 

Величка Настрадинова е автор на над 20 книги, сред които са издадените от „Хермес“ - „Градът на жеравите“, „Кой крепи света“, „25 приказки и половина“ и „33 приказки и половина“.

За творчеството си е печелила много отличия, сред които е "Гравитон" - първата българска награда за фантастика. Носител е и на наградата на СБП за най-добра детска книга за 2010 г. за „33 приказки и половина“ и награда „Пловдив“ за сборника с разкази „Градът на жеравите“ през 2012 г. През 2016 г. ѝ е присъдена Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ за цялостно творчество.

Продължава...

Casa Libri отваря врати с „Поезия“ на Пиер дьо Ронсар

Излиза първо представително двуезично издание с отбрани произведения на ренесансовия поет Пиер дьо Ронсар, претворени на български от поета Кирил Кадийски

Сборникът „Поезия“ (Колибри) обхваща любовна лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените на Ронсар - Касандра, Мари и Елен, на които той посвещава безсмъртни сонети.

Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания.

Поднесен редом с оригинала, българският вариант на сборника е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Съществува хипотеза, че Пиер дьо Ронсар е потомък на Орфей, което ни кара да се надяваме, че поетическата му дарба е била захранена от досега със средновековната българска душевност.

Геният на Пиер дьо Ронсар (1524-1585) го нарежда до Петрарка и Шекспир. Член на групата от седем поети „Плеяда“, които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.

Наречен от съвременниците си „принц на поетите“, с лириката си той предизвиква сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност и ни насърчава да преосмислим отношението си към природата, хората, поезията.

Сега тя достига до българския читател в изкусния превод на Кирил Кадийски, съставител и преводач на двуезичния сборник „Поезия”. Преводи на отделни стихотворения от сборника се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език. Разкошното художествено оформление на изданията с твърди и меки корици дължим на Кирил Златков.


Продължава...

Литературният дестилат на Иво Андрич

20.1.19

Петко Тодоров

Изтръгнат от живота

„И в чашата на най-тъмното вино съзираме подвижния отблясък на светлината като открехната врата в предели без звук и знак, без образ и вид, без вино и упийване. И докато мълчим, загледани в този блясък, у нас назрява предчувствието, че виното на тази земя изчезва като капка вода върху сач, че пиейки без мярка и прекъсване, ние всъщност минаваме жадни през този свят и ще се появим пред Истината със сухо гърло, загиващи от жажда за капка непозната милост” – Иво Андрич в есето „Виното”.

В „Изтръгнато от живота, моя и вашия” са притчите му, есетата, мимолетни срещи, импресии и размисли (изд. „Унискорп”, съставител и превод Ася Тихинова-Йованович).

Неоспорима е разликата между четенето от хартия и от електронен екран. Разликата между писането на хартия и на екран се премълчава. Неоснователно. Писането на екран е в крак с времето, времето го иска.

Но има и обратна зависимост: писането на екран твори това време. Времето набляга на пиршеството от остроумие, словесна еквилибристика и всичко, което ускорява комуникацията. Остроумието, еквилибристиката и ускорената комуникация заместват друга словесност.

Литературната макдоналдизация се легитимира с позата „постмодернизъм”. Един ден на някои от новите книги ще цъфне надписът „Написано на хартия”. Както сега в едни държави върху опаковките на някои бисквити пише „Без палмово масло”.

Върху книгите на Андрич никога няма да има такъв надпис, излишен е. Да се заслушаме в литературния дестилат на югославския нобелист (1961), роден в хърватско семейство: „Всяка моя пора се прозява от скука”; „И все пак се съмва. Изговарям това и ми се струва, че в тази единствена дума – все пак – и в това, че е подчертана, се съдържа цялата тежест на човешкия живот”.

Балканите раждат щуротии и голяма литература. И като рекохме „Балкани”: „Не бива да забравяме, че и ние, и гърците, и българите сме един малък свят, варим се в казана, над който са се надвесили големите в очакване на своя залък”.

Продължава...

Малкото паяче Отвратко – един по-различен детски герой

16.1.19


- МАМО? - попита паячето. - Защо хората се плашат от нас?
- Как ти хрумна пък това? - стъписа се мама.
- Ами днес край новата ми мрежа минаха хора, развикаха се: „У-у-у, че отврат!“ и се разбягаха - отвърна тъжно малкото паяче.
- Знаеш ли, съкровище мое - поде мама със съчувствие, - на някои въпроси не е лесно да се отговори. Но умният паяк не спира да ги задава и така си съставя свое мнение.

Зайчета, мечета, лисичета, мишлета... Книжките за най-малките изобилстват от какви ли не пухкави герои, представени в най-сладки краски. Но какво правим с животинките, анатемосани да бъдат отвратителни? И не възпитаваме ли сами чувство на страх у децата си пред съвсем безобидни твари, каквито са например паячетата.

Популярната немска актриса Диана Амфт се е замислила отдавна върху този въпрос и отдавна си е отговорила:

„Преди години аз също изпитвах огромен страх от паяци. Днес не съм сигурна дали е било страх, или отвращение. Защото всъщност знаех, че не могат да ми сторят нищо лошо. Всеки път когато видех паяк, започнах да си представям, че и той си има семейство, малко братче или братовчедка, и дори, че е тръгнал на гости. За всеки си измислях име и лице, и цяла история. И в крайна сметка от тези истории възникна книжката с картинки за малкото паяче Отвратко.

Ако се замислим по-дълбоко, паяците са всъщност възхитителни същества. Какви магически произведения на изкуството представляват техните мрежи сред природата. И колко вълнуващо е човек да ги наблюдава!

Не е зле от време на време да погледнем от друга перспектива нещата, които не обичаме. Нерядко се боим от това, което не познаваме или не разбираме...“

И в отговор на този въпрос младата актриса става детска авторка – започва цяла поредица с герой едно очарователно паяче, което страда, защото хората се боят от него – „Малкото паяче Отвратко“. Във всяка книжка паячето се разкрива в различна среда – на село, на морето, в училище, на рожден ден...

В родината на Диана Амфт – Германия, поредицата премина вече половинмилионния си тираж, за което принос имат и веселите илюстрации на друга млада жена – художничката Мартина Матос. У нас на пазара са първите две книжки за паячето Отвратко, поднесени от издателство „Емас“ в превод на Василка Ванчева.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 януари - 15 януари

15.1.19

1. Ремигиуш Мруз. И никога не я откриха. Ера

2. Елиф Шафак. Градът на огледалата. Егмонт

3. Шон Битъл. Дневникът на един книжар. Еднорог

4. Бранислав Нушич. 7 хайдути и 1 магаре. Сиела

5. Божидар Янев. Конструктивен поглед. Стефан Добрев

Продължава...

„Жюл и Жим” и неутолимата жажда за разточителни удоволствия

Четем отново романа, вдъхнал живот на едноименния драматичен филм на Франсоа Трюфо с вечната Жана Моро

 „Жюл и Жим” (Колибри, превод Изабела Георгиева) ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада.

Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства.

Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

По думите на Марсел Дюшан най-хубавото произведение на Анри-Пиер Роше (1879-1959) е начинът, по който прекарва времето си. И сигурно е прав, защото книгите на Роше са неизменно автобиографични и черпят случки и преживелици от огромен личен дневник - хроника на един живот, белязан от страсти.

Писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, Анри-Пиер Роше дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга - „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена.

Програмен за френската „Нова вълна“, филмът „Жюл и Жим” (1962) улавя превъзходно волния дух на Бел епок и е заснет с огромно артистично майсторство от легендата Франсоа Трюфо. Следва откъс.

ЖЮЛ И ЖИМ

Това се случи към 1907 година.
Ниският и закръглен Жюл, чужденец в Париж, помоли високия и слаб Жим, с когото току-що се бе запознал, да го вмъкне на бала на Четирите изкуства. Жим му намери покана и го заведе да си избере костюм. И докато Жюл смирено ровеше из платовете, за да се спре на един прост костюм на роб, се роди приятелството между двамата. То укрепна на бала, където през цялото време Жюл стоя кротко, с широко отворени и пълни с обич очи.
На другия ден се състоя първият им истински разговор. Жюл сподели, че не познава нито една жена в Париж. Жим, който имаше много познати и приятелки, му уреди среща с една млада музикантка. Началото изглеждаше обещаващо. И Жюл, и момичето се увлякоха през първата седмица. Но скоро той реши, че тя е твърде интелектуален тип, а тя го намираше ироничен и безстрастен.

Продължава...

„Разговорите” на Сесар Айра – бавен роман с действие на бързи обороти

14.1.19


Екшън за четене, в който са намесени отровни водорасли, Путин и „дехидратираща вода”


Чели ли сте скоро екшън филм? Няма грешка във въпроса, романът „Разговорите”(Лист, превод Нева Мичева) на аржентинския писател Сесар Айра „прожектира” точно такъв филм в порядъка на 96-те си страници. Като при това съчетава уж несъчетаемото – бавен разказ за неща, които се случват на бързи обороти.

Действието се задвижва в минутите преди сън на главния герой – всяка вечер той си спомня до най-малките детайли разговорите от деня. Днес е ред на размисъл за случаен филм по телевизията, при това гледан откъслечно от двама приятели.

Конфликтът им започва от твърдението на единия, че няма разлика между актьора и героя на филма и че изобщо не е неправдоподобно изпод кожите, с които е облечен един планински козар, да се подава златният ролекс на холивудска звезда.

В „Разговорите” се преплитат няколко времена и реалности, а разказът в разказа изскача, подобно на матрьошка, от друг разказ. В повествованието такива руски кукли няма, но пък името на Путин изниква в най-подходящия за това момент заедно с анализ на ситуацията в Украйна и положението в региона. Не се минава без местни заговори и олигарси и така нататък, и така нататък. Съспенсът се усилва и заради отровни водорасли от дълбините на морето и от един труп на коза, пила „дехидратираща” вода.

Тази книга е за всички, които са актьори или мечтаят да бъдат такива – тънката ирония на Сесар Айра между редовете ще им извика усмивка „под мустак”. Романът е и за онези, които обичат разговорите и са способни да ги разтягат до безкрайност, за да удължат удоволствието от общуването.

Продължава...

„Стигнахме ли вече?” – как да пътуваме с деца и да оцелеем


Къде се яде най-вкусно? Как да не се окажете нощуващи в палатка някъде из Северна България, Сърбия, Румъния и Гърция, докато зли комари искат да изпият кръвта ви, и защо не трябва да подценявате силата на международните паспорти?
ИСТИНСКИ истории за замъци, красиви водопади, пещери и... ДОВОЛНИ И ЩАСТЛИВИ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ.

„Стигнахме ли вече?” не е страшен въпрос!

„Стигнахме ли вече?” (Сиела) е алтернативният пътеводител за пътуване с деца, който ще ви разведе из прекрасни места, ще ви разкаже къде се яде най-вкусно, къде да отседнете за нощувка. Всичко това – съобразено както с бюджета ви, така и с удобствата и разнообразието, от които се нуждаете.
С типичното си чувство за хумор Елисавета и Красимира ще ви убедят, че има и по-лоши неща от това да пътувате с деца. А понякога тази дейност е дори приятна и завършва без пожари, опърлени вежди, загубени хлапетии и празни джобове.
За да не помислите, че ви лъжат – изданието на „Стигнахме ли вече?” съдържа над 170 цветни фотографии, които доказват, че и двете са се измъкнали живи и щастливи от посочените дестинации.
Елисавета Белобрадова: майка на три деца и партньор на Красимира във великото начинание „Майко мила!”.
Красимира Хаджииванова: Майка на едно дете и два котарака, и партньор на Елисавета в „Майко мила!”.
Следва откъс.

„Майко мила!“ шета из Македония

... одих малко надоле до Петрич... Група „Ъпсурт“

Какво ще видим: с. Коларово Водопада до с. Смолари Самуилова крепост Хижа „Беласица“ Мелник
Какво няма да видим: Оригиналната статуя на Момата
Продължителност на престоя: 4 дни
Подходящ за: Деца и възрастни от всяка възраст
Основна цел: с. Коларово
Второстепенни цели: Да ядем постоянно и навсякъде вкусни гозби и да научим детето да пишка в тоалетна.

А сега накъде? Към Македония, разбира се! Защото и Красимира, и Елисавета имат дълбоки македонски корени, а Елисавета, която ще ви опише това пътуване, силно и страстно тачи и милее за тази прекрасна част от България. Та стягайте куфарите и ще видите колко ще е интересно!

Продължава...

Защо Македония е страдална земя

13.1.19

Петко Тодоров

И кой ще напише историята й

„Този Слав, като завладял силния и почти непревземаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никого от околните владетели. Понякога бил съюзник на италианците (латинците), свързвайки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога на Теодор Комнин. И никога на никого не бил подчинен, нито пък се свързал истински във вярност и съгласие” – византийският хронист Георги Акрополит за Алексий Слав, началото на XIII век.

Слав е първи братовчед на цар Борил, който му отмъкнал земите. И се съюзил с латинския император против него. Обаче последният се сдобрил с Борил и Слав се сродил с византийския император.

По същото време Борил подгонил брат си Стрез, който избягал при сръбския владетел. Онзи му дал войска и Стрез завладял от брат си Македония. После се сдобрил с брат си, но сърбите му взели главата. Цанко Серафимов припомня събитията в „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в.” (изд. „Орбел”).

Самодържците, братоубийствата, предателствата, измамите, кръвта не са новост по тези земи. Според античен летописец древната Македонска държава съществува 924 г. Славните на Филип II и сина му Александър Велики са 36 от тях. Серафимов обяснява в подзаглавието: „Един прочит на историята на страдалната земя” – земята е страдална.

Но важно тук е и „един прочит”. Серафимовият личен прочит на историята. Така структуриран би трябвало да е и всеки учебник по история в сегашна Македония. Значи, който е любопитен, може да сравнява. На български друго такова нещо няма. Има на гръцки – „История”, а не „Прочит”.

Историите се пишат от историците. Нашите историци не го правят. Сигурно е  снишаване. То не е печеливша, поза е на оцеляване. И друго. Зад Серафимовата магична формула „За всичко в новото време са виновни Русия и комунистите” се крие формулата „Всичко се решава от великите сили”. Друга в обозримо бъдеще не се задава. От нея до сега страдалната земя не стана различна. Някой чака ли от старата формула друго?

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 януари - 8 януари

8.1.19

1. Речите, които промениха историята. Хермес

2. Луиз Пени. Красива мистерия. Софтпрес

3. Марк Дж. Сайфър. Вълшебникът. Животът и епохата на Никола Тесла. Книгомания

4. Валери Петров. Меко казано. Колибри

5. Иван Михалев, Елина Цанкова. 101 отбивки с деца. Сиела

Продължава...