Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 18 март - 24 март

1. Майкъл Крайтън. Еволюцията на Андромеда. Бард

2. Бил Брайсън. Тялото. Сиела

3. Том Ханкс. Рядък модел. Колибри

4. Омър Хикъм. Завръщането на Албърт у дома. Изток-Запад

5. Елен Делфорж, Кантен Гребан. Мама. Дъбови листа

Продължава...

Как да се погрижим за „Чудото кожа“ с д-р Яел Адлер

 Бръчките разказват за болка и радост, белезите – за наранявания, силно ботоксираната мимика – за страха от остаряване, настръхването – за уплаха или радост

Как да се отнасяме към кожата през различните периоди от живота ни? Вярно ли е, че начинът, по който живеем, е по-важен за нея от всяка скъпа козметика? Защо солариумът и татуировките вредят на здравето ни?

Да се доверим на д-р Яел Адлер и нейната книга „Чудото кожа“, посветена на най-големия орган на човешкото тяло. „Чудото кожа“ (Колибри, превод Лазарина Чернокожева) ще ви запознае с устройството, функциите и сложните задачи, които кожата изпълнява. Тя е огледало на душата, екран, на който историите от вътрешния ни свят, от несъзнаваното, стават видими.

Като добри следователи ние страстно търсим улики върху кожата. Следите понякога ни отвеждат дълбоко във вътрешността на тялото. И с изненада откриваме, че кожата разказва за душевен проблем, за стрес, за липса на психично равновесие или за състоянието на нашите органи и хранителните ни навици.

Бръчките разказват за болка и радост, белезите – за наранявания, силно ботоксираната мимика – за страха от остаряване, настръхването – за уплаха или радост, а някои пъпки – за това, че прекаляваме с млякото, захарта или бялото брашно. Инфекцията в областта на кожните гънки може да е следствие от наднорменото тегло, а сухата или потлива кожа често е знак, че нещо не е наред с щитовидната ни жлеза. Кожата е като голям архив от следи и насоки, открити и скрити.

Д-р Яел Адлер е известна германска дерматоложка, практикуващ лекар, доктор на медицинските науки. Изучавала е медицина във Франкфуртския университет и в Берлинския свободен университет. В момента е един от ръководителите на Център за кожни и венерически заболявания и лазерна медицина в Берлин. Член е на различни медицински общности и чест гост в телевизионни предавания на здравни теми. Автор е на научни публикации и популярни книги, свързани с дерматологията. Издадена през 2016 г., книгата й „Чудото кожа“ се радва на огромен читателски интерес и е международен бестселър. Написана с любов, тази книга не е медицински справочник с готови предписания. Тя дава популярно и систематизирано знание и призовава да разберем кожата си и информирано да се грижим за нейното здраве. Следва откъс.

Тя е с площ почти два квадратни метра и обгръща всичко, което носим в себе си. Кожата е нашата връзка с външния свят. Нашата антена. Тя може да предава и приема и да храни сетивата ни. Тя е обект на желание, наш граничен слой, изумителен съд, в който е пъхнат животът ни – и същевременно колосален биотоп за бактерии, гъбички, вируси и паразити.

Всъщност езикът е този, който разкрива колко важна е за нас кожата. Има дни, в които „не се чувстваме добре в кожата си“, понякога се стига дори до „излизане от кожата“. На работното място е нужно „дебелокожие“ – който трудно понася критика, е с „тънка кожа“ (чувствителен).

Продължава...

„Изхвърлени в Америка“ - неразказаните истории на невидимите жертви на терора

С Джанин Къминс на необичайно пътешествие из вътрешния свят на хората, решени да пожертват всичко заради искрица надежда

Една от най-нашумелите и обсъждани книги в световен мащаб за последните месеци - „Изхвърлени в Америка“ (American Dirt) от Джанин Къминс - се появява на българския пазар с логото на издателство ICU само два месеца след световната си премиера. Определяна като „нова американска класика“, книгата е необичайно пътешествие из вътрешния свят на хората, решени да пожертват всичко заради искрица надежда.

„Изхвърлени в Америка“ е забележителна художествена творба, която е вдъхновена от стотиците истински, но неразказани истории на невидимите жертви на терора, упражнен от наркокартелите в Мексико и цяла Южна Америка. Непоносимостта към този начин на живот, вечната политическа нестабилност, съчетани с произвола на наркобароните, принуждава милиони хора да поемат по опасните маршрути към САЩ.

Авторката Джанин Къминс категорично отказва да коментира политическите теми, свързани с романа. За нея много по-важни са човешките истории, които стоят зад сухата статистика. Читателите ще отворят сърцето си за болката на героите и за всички онези безименни жертви, които са загубили живота си по пътя към спасението отвъд границата.

Един от тези читатели е самият Стивън Кинг, който нарича “Изхвърлени в Америка” “изключителна творба, съвършено балансираща между ужаса от една страна и любовта от друга” и отправя към читателите предизвикателство да прочетат първите седем страници на този роман и да не го довършат. Защото емпатията и любовта към ближния са неговата притегателна сила.

„Изхвърлени в Америка“ е драматично четиво, което пренася читателя в Акапулко - град, който можеше да бъде наречен “земен рай”, ако не бе окупиран от наркокартелите. Те правят живота на мнозина непоносим, а изход от порочния кръг на този живот няма.

Продължава...

Напрежение до последната страница в „Как говорят мъртвите“, дългоочакваният нов трилър на Вал Макдърмид

Интригуващият сюжет и задъханото действие си остават нейна запазена марка

Карол Джордан и Тони Хил, любимата разследваща двойка на почитателите на интелигентния психологически трилър, ще ни поднесат интригуващи изненади в най-новия роман на Вал Макдърмид „Как говорят мъртвите” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска). „Това е Макдърмид във върхова форма, генерираща задъжителното напрежение, но никога незабравяща, че образите на Хил и Джордан са ключовия елемент”, пише Файненшъл Таймс.

Призната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по целия свят, Вал Макдърмид се завръща с новия приковаващ роман от успешната поредица за криминалния психолог Тони Хил и главен инспектор Карол Джордан. В „Как говорят мъртвите” двамата бивши партньори са изправени пред нови предизвикателства след шокиращия финал на „Потайни замисли“.

Когато останките на млади момичета са открити в двора на стар манастир, бързо става ясно, че някой е използвал мястото, за да прикрива своите следи. Но след като манастирът е затворен отдавна, а скелетите са заровени тук от толкова години, възможно ли е страховитата находка да е дело на повече от един убиец?

Започва мъчително разследване, което повдига повече въпроси след нови шокиращи разкрития. След като последният случай, по който работиха заедно, завърши катастрофално, Тони Хил и Карол Джордан могат само да наблюдават всичко от разстояние. Двамата са поели по различни пътища – той трябва да плати цената за своите действия, а тя поема разследването на нови случаи, опитвайки се да преодолее травмите от миналото си.

Карол вече не работи в полицията, но се заема да помага на малка група адвокати и криминални експерти, чиято цел е да се борят в подкрепа на несправедливо осъдени. Междувременно в манастира са открити нови скелети на млади мъже. Вече повишената в чин инспектор Пола Макинтайър открива, че един от скелетите е на мъж, за който има осъден убиец. Въпросният убиец е обект на разследването на Карол Джордан, която се опитва да намери доказателства за неговата невинност. Така пътищата й отново се пресичат с човека, който винаги й е помагал – Тони Хил.

Наелектризиращ и зареден с напрежение до последната страница, „Как говорят  мъртвите“ е дългоочакваният нов трилър на Вал Макдърмид. Интригуващият сюжет и задъханото действие си остават нейна запазена марка. Макар че е част от популярна поредица, книгата ще достави удоволствие на всички почитатели на криминалния жанр, които за първи път се срещат с Тони и Карол.

Шотландката Вал Макдърмид е сред най-добрите автори на психологически трилъри в света. Изключително популярна е не само на стария континент, но и в САЩ, където книгите ѝ са публикувани в многомилионни тиражи.

Продължава...

Заобиколена от предатели. Русия според Николай Стариков

В „Защо Русия няма съюзници“ от автора на „Ликвидирането на Русия“ и „Кой накара Хитлер да нападне Сталин“ 

Николай Стариков е руски обществен и политически деец, публицист и популярен блогър. Заема поста търговски директор на Канал 1 – Санкт Петербург. Автор е на документални книги за новата руска история и геополитиката. Тезите му предизвикват полюсни реакции – от възторжени отзиви до крайно негативни коментари. Изявен националист и убедителен оратор, Николай Стариков е изключително противоречива личност с множество и привърженици, и критици. Самият той се определя като консерватор, поддръжник на православните ценности и противник на болшевишката идея, либерализма и политическата и културна инвазия на Западна Европа и САЩ.

Подобно на всяка държава с дълга история, Русия има огромен опит в участието си във военни и дипломатически съюзи. Според Николай Стариков, ако внимателно се вгледаме в отношенията на страната с нейните партньори, пред нас постепенно ще се разкрие картината на ужасяващо и системно предателство. Като се аргументира с исторически факти и документи, в тази книга той смело заявява: „Всички наши съюзници при първа възможност винаги ни предават! И не само – самите те създават възможностите за това! В отговор Русия продължава като заслепена да воюва и да помага, да спасява и да създава, заплащайки с кръвта на своите синове. И тъй – година след година, век след век. А в отговор на нашата помощ отново следва изключителна неблагодарност и откровено предателство. Този порочен кръг не е прекъснат до ден днешен и не му се вижда краят“. Следва откъс.

„Политиката е мръсна работа“ – всеки знае този афоризъм. Но далеч по-малко хора знаят, че освен това тя е кървава и безмилостна. На световната политическа сцена всеки ден и всеки час се води борба на живот и смърт. Загиват държави, навлизат в упадък империи, променят облика си народи и континенти. Всичко това е плод на политиката. Във всекидневната суетня малко хора проследяват събитията в политическата борба. За много наши съвременници резултатите от действията на политиците са невидими. Те дават своите плодове едва десетилетия, че дори и столетия по-късно. По същия начин и грешките на държавните мъже постепенно довеждат страните им до катастрофа. А изборът на съюзници и отношенията с тях играят решаваща роля в живота на всяка държава.

Предателство, предателство, предателство. То оплита цялата история на руската държава като лепкава паяжина. През ХХ век нашата страна се изправи пред лицето на смъртната опасност и по чудо избегна гибелта си в огъня на Първата световна и Гражданската война, та сетне, едва поела дъх, през 1941 година отново да се озове на ръба на пропастта. И в тези събития ролята на нашите „съюзници“ също е огромна и значима. Те изразходват много сили и средства, за да тласнат Русия към пропастта.

Продължава...

„Изходни рани“, нанесени от майсторите на криминалния жанр

Лий Чайлд,  Дийн Кунц, Джефри Дивър и Джон Конъли в антология на престъпния ум

От романите на Агата Кристи до детектив Морс на Колин Декстър, от коравите детективски истории на Реймънд Чандлър до разказите за серийни убийци на Томас Харис и Джеф Линдзи – криминалният жанр е един от най-разнообразните – съчетаващ психология, емоция и напрегнат сюжет; преливащ от класическия ноар до криминална фантастика.

 „Изходни рани“ събира 19 разказа на някои от най-знаковите имена на криминалната литература – Лий Чайлд, Дийн Кунц, Джефри Дивър, Джон Конъли и други. Под редакцията на Пол Б. Кейн и Мари О’Риган, тази антология на престъпния ум предлага някои познати и много непознати истории, превърнали се в образци за жанра.

Сред страниците на сборника ще откриете един истински побойник в лицето на героя на Джефри Дивър, една властна майка, готова на всичко, една определена знаменита картина в разказа на Джон Конъли и първия публикуван някога разказ на Дийн Кунц – шокиращия „Котета“. И всичко ще започне с продажбата на една къща в разказа на Лий Чайлд.

Брилянтен и безмилостно пристрастяващ, „Изходни рани“ е задължително четиво за всички любители на криминалната литература.

„Криминалната литература е толкова широкообхватна: от психологическите до полицейските кримки, от кабинетните детективи до наемните убийци – всички те са част от жанра. Обаче има едно нещо, което винаги търсите в криминалния разказ, и то е някакъв краен изход. Понякога той е смъртта, понякога някое събитие, от което е започнало всичко… или с което завършва. Неизбежното следствие от този краен изход или отсъствието му – независимо дали той е в края, или в началото на историята – е да има и някакъв вид нараняване. Не е задължително то да е физическо – може да емоционално (понякога този вид рани са дори по-лоши). Свържете тези две идеи заедно и ще се получи… „Изходни рани“ – книгата, която държите в ръцете си”, казват Пол Б. Кейн и Мари О’Риган. Следва откъс.

„Побойникът“ от Джефри Дивър

Два дни по-късно, рано сутринта в неделя, седя в грижливо подредения ми офис. Не съм виждал Стан Уиткомб от „Орелът“ насам и разсеяно се чудя дали от оплакването ми не е имало някакъв ефект.

„Третият път е на късмет“ – както обичаше да казва баща ми през цялото време.

Чувам двойния звън от втория етаж и слизам на първия. Отварям вратата, за да открия двама души с мрачни физиономии, облечени в костюми – мъж и жена, и двамата около четирийсетгодишни. Мъжът ми подава карта за идентификация. Окръжен шериф. Детектив Терънс Стоун. Той е висок и строен. Представя се с името си. Жената също е детектив. Емили Филмор. Тя е слаба, с руса коса и си е сложила плътен грим върху набръчканата кожа.

– Хенри Ларсън?

– Да? – намръщвам се аз. – За какво става дума?

Продължава...

Версията на Тед Хюз

Петко Тодоров

За живота му със Силвия Плат в романа на Кони Палмен

„В съзнанието на повечето хора ние – моята невеста и аз – съществуваме само в книга. През изминалите трийсет и пет години с безсилно омерзение трябваше да гледам как истинският ни живот бе завлечен от калния порой от апокрифни истории, лъжесвидетелства, сплетни, измислици, митове; как реалните ни, сложни личности бяха подменени с клиширани персонажи, сведени до опростени образи и създадени като по калъп специално за една зажадняла за сензации читателска публика”, разказва Тед Хюз в „Ти го каза” на Кони Палмен (изд. „Колибри”).

Неговата невеста е Силвия Плат. Най-обещаващият английски поет и най-обещаващата поетеса на САЩ – по медийния жаргон – се женят през 1956 г., седем години по-късно тя се самоубива. Палмен минава за най-значимата съвременна холандска писателка.

Като се добавят 35 години към кончината на Плат през 1963-та, идва 1998-ма – годината на смъртта на Хюз. В романа на Палмен той възпроизвежда изповедно живота с невестата си. Само припомняме: темата „Плат-Хюз” е доминирана от интригата той ли е виновникът тя да посегне на живота си на 30 и да остави двете им деца. Плат във версията на жертва се ползва като знаме на най-активния феминизъм и процесът има своите нелицеприятни ексцеси...

Но сега слушаме Хюз. По-точно: четем Хюз. Длъжни сме да признаем на Палмен поне две заслуги: че е влязла в кожата на мъжа и че е влязла в кожата на поета. Нямаше да повярваме на нейния Хюз, ако беше спестил примерно повода за разсипване на брака им – изневярата му. Нямаше да му повярваме и без олитературения език. С неизбежната маниерност, но какъв език! За което сме длъжни да признаем и работата на преводачката Иглика Василева – ван дер Хайден. Този език ни принуждава да сведем примирен  поглед – като се сетим за езика на нашенските постмодернисти.

„Който се впуска в една такава любов, знае, че в същността й се таи насилие и разруха. Докато не последва смъртта. От самото начало един от нас бе обречен” – Хюз у Палмен. „Нейната любов бе едно много сложно и тъмно чувство, което неминуемо водеше към смъртта; друго удовлетворение то не можеше да намери!... Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!” – Яворов за Лора в изложение до Върховния съд, юли 1914 г.

Еднаквостта в проникновението на двамата поети е никакво откритие. Еднаквостта в същността на драмата също. Еднаквостта в живота на драмата също. Някой представя ли си живота на драмата „Лора-Яворов” без „зажаднялата за сензации публика”? Същият живот се възпроизвежда всекидневно в микрофона, тикан сладострастно към родителя на нелепо загиналото дете от телевизионни репортерки. Тази драма е силно продаваема, което храни и продавача, и купувача. Какво остава за поглед под юргана на известните!

Но Палмен сервира литература. Прецизна дисекция и сетнешна проверка на паметта. Казва го героят й: „Паметта има поначало литературен характер”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 март - 17 март

1. Хавиер Сиера. Невидимият огън. Хермес

2. Бил Брайсън. Тялото. Сиела

3. Ювал Ноа Харари. Homo Deus. Изток-Запад

4. Джанис Париат. Сърцето с девет стаи. Колибри

5. Морис Сендак. При дивите неща. Лист

Продължава...

“Любов” от Елен Делфорж - книга, (с) която да обичаш

Преди година, “Мама” на Елен Делфорж и Кантен Гребан плени хиляди жени от цял свят със своя проникновен поглед към майчинството и спиращи дъха илюстрации. Сега двамата отново си партнират в създаването на “Любов” - картинна книга за възрастни, в която се влюбваш от пръв поглед.

“Любов” (Дъбови листа, превод Зорница Китинска) съчетава изящните текстове на Елен Делфорж с пленителните илюстрации на Кантен Гребан, а големият формат позволява на читателите да се насладят в детайли на картините му, които според белгийската критика са “бляскав химн на любовта и влюбените”. Илюстрациите са своеобразна разходка сред различните епохи и тенденции в изкуството във Франция - арт нуво, арт деко, типичните за Втората световна война агитационни плакати и изкуството на “децата на цветята” от 60-те.

       

“Елен Делфорж и Кантен Гребан създават не просто книги, а изкуство”. “Любов” е изящно литературно бижу, което надниква в най-дълбоките кътчета на човешкото сърце. Освен че е прекрасен подарък за любимите ни хора, тази книга е задължителна за всеки библиофил и ценител на красотата”, споделя писателката и илюстратор Нуша Роянова, основател на издателство “Дъбови листа”.

Гребан споделя, че винаги е бил изкушен от рисуването на портрети и иска да издаде книга с такива. Приема съвета на един от редакторите, с които работи, и се насочва към темата за майчинството, а първите скици носи на Елен, която създава текстовете към тях. Така се ражда “Мама”, която покорява милиони сърца и бързо е преведена над 21 езика в цял свят. “Любов” е нейно идейно продължение - ако първата книга на белгийското дуо е посветена на обичта между майката и детето, то “Любов” е за страстта и чувствата, които предхождат майчинството.

       

“Всичко произтича от илюстрациите на Кантен. Искахме да разкажем истории, неподвластни на времето. Забавлявахме се! И тази книга, също като “Мама”, е много лична. В тези текстове има много от мен самата - любовта към съпруга ми, но и ценностите ми, и спомените за баща ми. Искахме отново да покажем какво е любовта - включително и в онези моменти, когато е трудна, дори невъзможна”, разказва Елен Делфорж.

Двамата автори избират кинематографичен подход, показвайки ни само кратки фрагменти от цялата история, с намигване към първите филми в киното. Без изрично да уточняват в коя епоха се развива действието, в картините често виждаме символи, които свързваме с определено време - файтон, трамвай, мотоциклет. Тези символи пренасят читателя в различни периоди и напомнят, че любовта е чувство, което докосва всеки век и всеки човек.

       

Продължава...

Психопат тероризира Копенхаген в международната сензация „Кестеновия човек“ от Сьорен Свайструп

От създателя и сценарист на „Убийството“ – най-успешния скандинавски сериал на всички времена, излъчван в над 100 държави

На детска площадка в предградията на датската столица Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от централата на Европол в Хага. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени.

Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво от цяла година. Нещо повече, това момиче е дъщеря на известен датски политик: Роса Хартунг, министър на социалните грижи. За отвличането и убийството на момичето вече има осъден, направил пълни самопризнания, и случаят се смята за окончателно разкрит.

След второ убийство на млада жена нещата започват да изглеждат още по-сериозни. И до нея е открито кестеново човече – явно визитка на убиеца. Тулин и Хес усилено търсят връзка между убитите жени и дъщерята на министър Хартунг, усещайки, че се надпреварват с времето. Мистериозният психопат още не е приключил мисията си...

Датчанинът Сьорен Свайструп отдавна е получил световно признание – той е създателят и главен сценарист на „Убийството“, най-успешният скандинавски сериал на всички времена. Излъчван е по малките екрани на над сто държави, включително у нас, предизвиква небивал фурор във Великобритания и САЩ, а американците заснемат римейк. „Лос Анджелис Таймс“ дори сравнява сериала с култовия „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч. Наградите също не закъсняват – за сериала Свайструп получава „БАФТА“ и международна „Еми“, наред с много други.

Ето че за огромно удоволствие на крими-любителите той се обръща към прозата и резултатът е „Кестеновия човек“. На българския пазар излиза под селекцията на издателство „Емас“, наред с майсторите Ю Несбьо и Юси Адлер-Улсен. Романът за кратко се превръща в международна сензация – преведен е на 30 езика и издаден в над 50 държави, а издания като „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“ и „Лайбръри Джърнал“ го определят за една от книгите на годината.

„Нетфликс“ нетърпеливо придобиха правата за адаптация и работата по сериала вече е започната със самия Свайструп отговорен за сценария. В дебюта на датчанина се усеща характерната атмосфера, позната ни от „Убийството“: отчасти полицейско разследване, отчасти психологически трилър; въвлечени са политици, като в същото време сюжетът носи типичния скандинавски социален реализъм, поглед върху живота на разнообразните герои, обитаващи историята. А тя е заплетена, мрачна и брутална и в центъра ѝ се вихри един непредвидим сериен убиец.

Продължава...

Амурският тигър – главен герой в нов приключенски роман

Творбата на Поли Кларк е една от първите в жанра клай-фай

Амурският тигър – ловец с огромни размери, застрашен вид, обитаващ суровия Изток на Сибир, броди гордо из страниците на новия приключенски роман от издателство „Кръг”, в превод на Ралица Кариева. Завладяващият „Тигър” на канадско-американската писателка Поли Кларк, награждавана поетеса, е една от първите  творби в начеващия жанр клай-фай (от climate-change fiction – литература за климатичните промени).

Този жанр се ражда от все по-нарастващите тревожни новини за измененията в климата и околната среда. Изчезването на някои животински видове вече не е само в рамките на документалистиката, а навлиза и в художествената литература. Поли Кларк умело избягва капаните на това начинание като антропоморфизъм или влиянието на документалната зоология, и създава една приказна история за дивата природа, която е под заплаха.

Авторката се готви за втората си епическа творба като работи в зоопарк в Единбург, след което пътува до горите на Сибир, за да проследи амурските тигри. Резултатът е един детайлен, достоверен, но и поетичен разказ, който сякаш ни пренася на сантиметри от могъщото животно. Ние виждаме трептенето на козината му, чуваме и далечните звуци, които чува то. Неговият антипод е човекът ловец – крехък, слаб и самонадеян; той променя гората – сече я, гори я, копае я, разрушава я; или както казва Поли Кларк: „Ловецът, за разлика от тигъра, не въплъщава нищо”. Все пак той пресича пътя на царственото животно.

Поли Кларк ни разказва реалната история на превръщането на амурския тигър от господар на Далечния изток до застрашен вид. Ужасът на свободния пазар през 90-те години на XX век, наложен от перестройката, променя завинаги региона. Граничният контрол е доста разхлабен. Незаконната търговия с дървесина и животински трофеи процъфтява, а цялата печалба потъва в Китай, Япония и Корея. Тигрите са избивани за китайците и от самите китайци почти до пълно изтребление.

Продължава...

Как възрастните развалят магията

Петко Тодоров

Според класиците за деца Ерих Кестнер и Дино Будзати

   

„Сега тя е моя, защото аз съм най-големият. Това не е нито справедливо, нито несправедливо, просто си е така. Ако ти беше най-големият, ти щеше да получиш мелницата. Кълна ти се във всичко най-свято!”, обяснил най-големият брат на възмутения най-малък. Тримата сина поделят наследството на мелничаря. Мелницата – на най-големия, магарето на средния, на най-малкия – котаракът. „Котаракът в чизми”, досетихте се.

Но в преразказа на Ерих Кестнер откровеничи традиционното наследствено право – през XVII век било така – около Шарл Перо. Кестнер си позволява  иронията. Имаше ли иначе смисъл да преразказва? Само ирония, обаче тя извиква и съответния език. И ето го новият живот на вечната приказка (Колибри, превод Жанина Драгостинова, с оригиналните илюстрации на Валтер Трир).

Наследството като повод. Даваме ли си сметка, че материалният интерес движи сюжета открай до край на тази приказка? Че може ли да е иначе, ще се отзоват неокласическите икономисти. Иронията е безсилна – като литература – срещу този аргумент...

Ето и откритието за нашенския книжен пазар: „Тайната на Старата гора” на Дино Будзати (Лист, превод Нева Мичева, илюстрации Кирил Златков). Пенсиониран полковник се изправя  срещу племенника си – неговата част от наследената гора е по-калпава. Но Будзати е свободен във въображението си, маргинализира материалния интерес за сметка на нематериални страсти. Полковникът изнудва местния вятър да го отърве от племенника, ще преживее катарзис, но със закъснение.

А вятърът ще обясни на 12-годишното момче: „Може би точно днес е съдбовната нощ, в която ще престанеш да си дете... Повечето дори не забелязват своята нощ, изобщо не предполагат, че съществува, а тя е окончателна бариера и се спуска изневиделица. Случва се обикновено насън... И утре ще си много по-силен, утре за теб ще почне нов живот но ще престанеш да разбираш много неща: например езика на дърветата, птиците, реките, ветровете”.

Будзати споделя мотива няколкократно: „Това явление, досега слабо изучавано, се наблюдава във всякакви гори, поля, дефилета, пасища и блата: животни и растения видимо се оживяват, когато се намират в досег с деца, и способността им да се изразяват дотолкова се усилва, че позволява помежду им да се получи истински разговор. Достатъчно е обаче присъствието на един само възрастен и тази своеобразна магия се разваля”.

Наследството тук е единствено повод. Дърветата имат свои духове, които се явяват в човешки образи за да спасят гората. И други такива, но, слава Богу – през 1935 г., когато Будзати го е писал, фентъзито не е било на мода.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 март - 10 март

1. Уилям Сароян. Приключенията на Уесли Джаксън. Лабиринт

2. Едгар Алън По. Гарванът. Лист

3. Рута Сепетис. Фонтани на мълчанието. Сиела

4. Ерик-Еманюел Шмит. Господин Ибрахим и цветята на корана. Леге Артис

5. Свен Нордквист. Какво може да прави Петсън. Фют

Продължава...