Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 22 март - 28 март

 

1.  Ларш Кеплер. Лазар. Ентусиаст

2. Сара Джио. Последната камелия. Хермес

 

3. Георги Милков. Истории от ръчния багаж. Книгомания

 

4. Димитър Живков. Живак. Сиела

 

5. Даниел Мюлер. Хайде на мач! Лист

 

 

 

 

 

 

 

 

1. 
   

 

Продължава...

Власт. Насилие. Отмъщение. Хаос. На „Островът с плъховете“

Ю Несбьо идва със сборник с разкази от бъдещето

Книгите на Ю Несбьо са преведени на повече от 50 езика, удостоени са с многобройни награди и са надминали внушителните 55 милиона продадени екземпляра. Крими феновете отдавна са свикнали да очакват от него безкомпромисен стил, наситена атмосфера и остро и прецизно изграждане на персонажи. С разказите си Несбьо отново доказа защо е определян за Краля на скандинавския трилър, това вече разбрахме с първия му сборник „Ревност и други истории“. 

Многобройните почитатели на Несбьо с нетърпение очакват голямото завръщане на инспектор Хари Хуле, междувременно обаче от издателство „Емас“ ще ги зарадват с новия сборник разкази на норвежеца – „Островът с плъховете“ (Емас, превод Ева Кънева).  Този път норвежецът е събрал пет разказа от мрачното бъдеще и изследва темите власт и правосъдие. Героите му пътешестват из паралелни вселени, трият спомени, хипнотизират зверове, развъждат отровни змии, водят двойствен живот и се измъкват от патови ситуации. И поставят въпроса за задълбочаващата се морална криза на нашето съвремие. Има ли място за ценности в свят, където хората се самоизяждат като плъхове?

Първият от тях, чието заглавие е заглавие и на целия сборник, ни пренася в постпандемичен свят, където елитът чака да бъде евакуиран от покрива на небостъргач, а простолюдието се бори за оцеляването си. По улиците цари беззаконие и хаос. Световната пандемия е довела до повсеместен разпад: разпад на държавността, разпад на ценностите. Властите са загубили контрол. Вилнеят мародери и разбойнически банди. Полицията и правосъдието са абдикирали от задълженията си. Всеки гледа да се докопа до всичко, до което успее, преди някой да го изпревари. Темида е мъртва – така е изобразена и върху каските на най-страховитата банда в града с емблематичното име „Хаос“. А богатият предприемач Колин Лоу си е купил остров с непристъпна крепост. Многобройната му охрана и яките стени обаче не могат да го предпазят от пълчищата плъхове, които превземат острова в търсене на храна. 

Междувременно Уил Адамс, по професия юрист, става жертва на жестоко престъпление – бандити нахлуват в дома му, изнасилват съпругата му и отвличат дъщеря му. Макар и ревностен борец на върховенството на закона, Уил не вижда друг начин освен сам да залови виновниците. И все пак у него говори правозащитникът, който смята, че всеки престъпник трябва да бъде изправен пред справедлив съд, и вярва в човешката способност да се учим от грешките си. Дали обаче в крайна сметка у него няма да надделее инстинктът за отмъщение? Възможно ли е човек да запази цивилизованото си поведение във времена на повсеместен хаос и варварщина? Не е ли наивно да разчиташ на правосъдие в безусловно капитулирала правова държава, проядена от корупция? Кой ще надделее – осиротелият баща и унизеният съпруг или ревностният правозащитник? Има ли място за идеали и принципи там, където отдавна господстват правилата на джунглата?

В сборника срещаме още учен, който изобретява лекарство против стареенето. Какво е обаче изобретението му – формула за вечен живот или рецепта за хаос и смърт? Кой ще се ползва с привилегията да го използва, ако запасите от необходимата за него суровина не достигат, за да се произвежда масово? И какво ще стане с човечеството, ако хората спрат да умират от болести и старост?

Продължава...

„Доброжелателните“ на Джонатан Лител - ново издание

Излезе дългоочакваното ново издание на монументалния роман на Джонатан Лител „Доброжелателните“ (Колибри). Преводач е Георги Ангелов, а дизайнът на корицата е дело на Стефан Касъров.
„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“ – така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа.
Джонатан Лител е роден през 1967 г. в Ню Йорк, но е отраснал във Франция. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След завършване на образованието си в Йейл се включва в редовете на хуманитарната асоциация „Действие“ срещу глада и в продължение на седем години обикаля редица страни и региони във война като Босна и Херцеговина, Чечня, Афганистан, Конго. През 2001 г. напуска асоциацията, за да се отдаде на писането. „Доброжелателните“ е първата му литературна творба. Романът, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е на всички основни езици и постига безпрецедентен успех. Следва откъс.

Сега малко математика. Конфликтът със СССР продължи от 22 юни 1941-а три часа сутринта до, официално, 8 май 1945-а 23 ч. 01 мин., което прави три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута, или закръглено – 46,5 месеца, или 202,42 седмици, или 1 417 дни, или 34 004 часа, или 2 040 241 минути (като броим допълнителната минута). За така наречената програма за „Окончателното решение“ ще приемем същите дати; преди това нищо още не е решено, нито систематизирано, еврейските загуби са случайни. Да сведем сега едните цифри до другите: за германците това прави 64 516 убити месечно, или 14 821 убити седмично, или 2 117 убити дневно, или 88 убити на час, или 1,47 убити на минута, това средно всяка минута на всеки час на всеки ден на всеки месец на всяка година в продължение на три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. За евреите, включително съветските, получаваме около 109 677 убити месечно, или 25 195 убити седмично, или 3 599 убити дневно, или 150 убити на час, или 2,5 убити на минута за същия период. От съветска страна накрая имаме към 430 108 убити месечно, 98 804 убити седмично,
14 114 убити дневно, 588 убити на час, или 9,8 убити на минута за същия период. Което общо в моето поле на действие прави средно 572 043 убити месечно, 131 410 убити седмично, 18 772 убити дневно, 782 убити на час и 13,04 убити на минута, всяка минута на всеки час на всеки ден на всяка седмица на всеки месец на всяка година от дадения период или, за да си припомним, три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. Нека онези, които не вземат на сериозно тази допълнителна минута, наистина малко педантична, да имат предвид, че това прави все пак средно 13,04 загинали в повече и, ако могат, нека си представят тринадесет души от тяхното обкръжение, убити за една минута. Можем също да пресметнем интервала време между всяка смърт: това средно ни дава по един мъртъв германец на всеки 40,8 секунди, един мъртъв евреин на всеки 24 секунди и един мъртъв болшевик (смятайки и съветските евреи) на всеки 6,12 секунди, или всичко средно по един мъртъв на всеки 4,6 секунди, това за целия гореспоменат период. Сега, основавайки се на тези цифри, вие сте в състояние да извършите конкретни упражнения за въображението.

Продължава...

Силата на въображението в „Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи“ от Ненко Генов

 

Какво бихте направили, ако срещу вас се появи собственият ви литературен герой?

Книгата за него още не е написана, но пък ето го – стои на вратата и гледа право във вас. Така започва новата фантастична поредица на Ненко Генов „Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи“, която отвежда читателите на разпалващо въображението пътешествие.
Всички са поканени да се впуснат в приключението, което ще започне още с представянето на първата книга „Пратеник през портала“.
Премиерата ще се състои на 30 март 2023 г. от 19:00 ч. в софийския бар Singles.
Книгата ще представят самият Ненко Генов и издателство Artline Studios, а водещ на събитието ще бъде Драгомир Симеонов, който ще застане зад щурвала (или по-скоро зад микрофона), за да преведе зрителите през пътешествието.
„Пратеник през портала“ е първата книга от планирана трилогия. Ненко Генов, познат като автор на поредицата за деца „Сбогом, дневнико!“ и блога „Книжни криле“, този път е забъркал нужните съставки, за да изгради завладяващ фантастичен свят. Поредицата „Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи“ е насочена към младите читатели, но препратките към любими литературни и филмови произведения превръщат книгата в наслада за всеки почитател на приключенските истории.
„Пратеник през портала“ включва 22 черно-бели илюстрации, дело на художника Галин Георгиев. В началото на 2022 г. издателство Artline Studios проведе конкурс за илюстратор на приключенската поредица, чието заглавие тогава все още беше запазено в тайна. Галин Георгиев е победителят в конкурса, пресъздал най-точно атмосферата във фантастичния свят на книгата. Година по-късно изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“.
Основните елементи на всяко класическо приключение са налице в новата поредица на Ненко Генов – ексцентричен аеропират (простете, въздушен буканиер) начело на екипаж от Небесни негодяи, зъл враг, кроящ планове за унищожението на света, междупространствен транспортер, няколко роботизирани твари и разбира се, девойка в беда.
В тази книга приключението на Мат и капитан Клод тепърва започва и в хода на историята героите бързо ще осъзнаят, че най-могъщата изобретателна сила на човека е въображението.

Ненко Генов е писател и преводач от английски език. Основател е на един от най-големите блогове за книги в България „Книжни криле“, в който от 2016 г. публикува свои ревюта на книги. Автор и илюстратор е на поредицата „Сбогом, дневнико!“, която е носител на националната награда „Южна пролет“ в категорията „Детска литература“, класира се на второ място в категорията „Мечтатели“ на наградата за детска литература „Бисерче вълшебно“ през 2020 г. и получава номинация за националната награда за детска литература „Константин Константинов“ в категорията „Най-добър автор“. Следва откъс.

Четвърта глава
която разказва историята на капитан Клод, или по-скоро капитан Клод ни разказва една история

– Идвам от необятен свят на механика и магия – започна капитанът – и макар мнозина да твърдят, че действам „извън закона“, острието ми е винаги на страната на потиснатите и онеправданите. Заедно с членовете на верния ми екипаж, известни като Небесните негодяи, порим висините и се борим с несправедливостта по пътя си. И както можеш да се досетиш, това далеч не се харесва на всички. Някои безскрупулни индустриалци, както и корумпирани личности по високите ешелони на властта, биха дали мило и драго да ни видят увиснали на въжето или гниещи по кралските затвори. Имено тази алчна и могъща клика използва влиянието си, за да очерни името ни, но за щастие, не липсват и такива, които знаят истината за дейността ни и тайно ни подкрепят.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 март - 21 март

1.  Вал Макдърмид. 1979. Еднорог

2. Теодора Димова. Не ви познавам. Сиела

 

3. Бойка Асиова. Благ мехлем. Жанет 45

 

4. Искрен Красимиров. Да предадеш Левски. Колибри

 

5. Кантен Гребан. Подарък за мама. Хермес

Продължава...

„Лазар“ от Ларш Кеплер – умопомрачителен трилър със смущаващ обрат

 

Седма среща с инспектор Юна Лина

Популярният писателски тандем Ларш Кеплер провокира феновете на криминални истории с нов смразяващ роман. В „Лазар“ (Ентусиаст, превод Антоанета Дончева-Стаматова), инспектор Юна Лина се изправя пред най-големия си кошмар, който ще отведе читателите на мрачно и заплетено пътешествие в съзнанието на отмъстителен убиец. Заглавието е разпродадено в тираж от над 17 милиона екземпляра по целия свят, а през 2019 г. получава наградата на Storytel за най-добър съспенс в Швеция. Вече се работи и по мащабна екранизация на книгата за Apple TV+, където в главната роля ще се превъплъти магнетичният Том Харди.
След „Хипнотизаторът“, „Договорът „Паганини“, „Свидетел на огъня“, „Пясъчния човек“, „Преследвачът“ и „Ловеца на зайци“ съпрузите Александър и Александра Андорил, стоящи зад псевдонима Ларш Кеплер, представят своята най-сурова история до момента. Авторите разказват най-ударното и емоционално разследване на Юна Лина, което ще накара читателите да затаят дъх. В началото се случва нещо напълно неподозрително, но скоро инспекторът осъзнава, че е изправен пред неудържимо зло.
Най-безмилостните престъпници из цяла Европа започват да умират по ужасяващи начини. Първоначално изглежда, че досегът им с подземния свят най-накрая ги е застигнал, но когато се оказва, че две от жертвите имат връзка с инспектор Юна Лина, става ясно, че убиецът е един. Въпреки това полицията не е склонна да се заеме със случая. Ако мистериозен бдителен гражданин улеснява работата им, защо да застават на пътя му? Юна обаче е убеден, че това не е някой бъдещ герой. Всички тези убийства имат много по-мрачен замисъл.
Отчаян, Юна се обръща за помощ към Сага Бауер. Ако предчувствието му е правилно, тя е единственият човек, който може да му помогне да повали този безскрупулен престъпник. Но Сага се бори със собствени демони, а убиецът знае точно как да ги използва като свое предимство. Той продължава да действа безнаказано и, изглежда, никой не е в безопасност. Когато започва да се насочва към най-близките до Сага и Юна, инспекторът разбира, че това е най-страшният злодей, когото би могъл да си представи.
„Лазар“ поддържа почти непоносимо ниво на напрежение през цялото време и кара читателите да се страхуват, че всеки момент някой ще бъде убит по изключително жесток начин“, споделят от Publishers Weekly. „Почитателите на трилъри не трябва да пропускат този роман.“

Продължава...

Британски изследовател написа „Кратка история на България“

Специалистът по източноевропейска и българска история предлага интригуващ поглед назад към миналото ни

Безпристрастна външна гледна точка с нужната дистанция от собствената история предлага специалистът по източноевропейска и българска история Ричард Крамптън в приносното издание „Кратка история на България (Сиела, превод Веселина Седларска).

В него популярният учен и автор на общо пет книги за България си поставя за цел накратко и обективно да представи най-важните събития, оформили лика на съвременна България.

От историята на българските земи в праисторическите времена, през Средновековна България, България под Османска власт, Освобождението, ролята на България през Втората световна война, престъпленията на комунистическия режим, особеностите на прехода към демокрацията, Крамптън проследява механизмите, довели до приемането на страната ни в НАТО.

С балансиран и богато обоснован поглед над събитията, подходящ за всички читатели, които искат да се задълбочат в българската история, британският изследовател представя една по-различна, интригуваща и много нужна гледна точка назад към миналото ни.

„Кратка история на България поставя в балкански, европейски и световен контекст някои от най-важните за изграждането на българската държава и нация процеси като Възраждането, борбата за национално обединение, конфликтите в Македония. С особено внимание Крамптън подхожда към основните политически движения през XX век и трусовете, през които преминава стабилността на страната.

Изкривени през призмата на различни партии и идеологии, които превръщат историята – и нейните интерпретации – в политическо оръжие, тези събития и до ден днешен предизвикват разпалени полемики и обвинения сред българското общество.

Именно тази поляризация на историята – и желанието едни да бъдат обявявани за жертви, а други за потисници – се опитва да избегне Ричард Крамптън в „Кратка история на България.

А апелът, който той отправя към читателите си, е кратък, но категоричен – да не се използва миналото като оправдание на грешките в настоящето и липсата на ангажираност за тяхното отстраняване. В противен случай погледът към бъдещето би бил невъзможен.

Продължава...

„Трудни любови“ - мощна, всепроникваща, но и някак свенлива и прикрита еротика

По случай 100-годишнината от рождението на гениалния италиански стилист Итало Калвино, „Колибри“ предлага сборник с разкази

Изящният и чудноват стил, оригиналността на въображението, разпалването на фантазията и една симпатична пикантност правят тази книга изключително четивна.
„Трудни любови“ (превод Сава Славчев)  разкрива непозната страна от творчеството на обичания в цял свят италиански класик - той буквално ни замайва с чувствеността на така характерната за сънародниците му мощна, всепроникваща, но и някак свенлива и прикрита еротика от 50-те години на миналия век. Неговите разкази и повести дишат с любовната нега на войника в отпуск, срещнал уж безразличната вдовица във влака, излъчват обожанието към очарователните, понякога дръзки, друг път стеснителни италианки, които за писателя са истинските инициаторки на лудите и страстни любовни перипетии. Оригиналните сюжети следват един подир друг като кадри от класическите италиански филми, завладели света. А прелиствайки „Трудни любови“, читателят неусетно се сеща и за великия Бокачо.
Итало Калвино  (1923-1985) е сред най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Роден е в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Известно време учи аграрно инженерство във Флоренция, завършва литература в Торино. Първия си роман публикува на 24-годишна възраст, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, „Космически комедии". Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973 г. се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“ Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Издадената наскоро от „Колибри“ книга „Паломар“ се отличава с дълбочина, присъща само на великите майстори. А настоящият сборник е още едно свидетелство, че Калвино притежава ерудиция, благородство на духа и необятна изследователска енергия, които го превръщат в писател космополит. Следва откъс.

Из „Приключението на един войник“

В купето на редника от пехотата Томагра влезе висока жена със заоблени форми. Ако се съдеше по роклята и воала ѝ, тя приличаше на вдовица от провинцията: роклята ѝ беше от черна коприна, специално ушита за продължителния траур, но пък по нея висяха някакви неподходящи финтифлюшки, а воалетката обрамчваше лицето ѝ, спускайки се от периферията на старомодна тежка шапка. Имаше и други свободни места и войникът реши, че тя сигурно ще избере някое от тях. Но жената го изненада: независимо че той беше само един прост, грубоват войник от пехотата, тя се насочи точно към неговото място и се настани плътно до тялото му. Сигурно така ѝ е най-удобно да пътува – помисли си редникът, – може би заради течението или за да седи по посока на движението.
Загледа се в пищните ѝ форми – тя имаше стегнато, леко сковано тяло и ако сдържаното ѝ поведение не отвличаше вниманието от щедрите ѝ заоблености, ако не смекчаваше впечатлението на чувственост и не я правеше да изглежда по-сериозна, едва ли човек можеше да ѝ даде повече от трийсет години. Но пък ако се загледаше в лицето – сякаш замръзнало и леко отпуснато, с поглед, изгубен под тежките клепачи и катраненочерните вежди, със строго свитите устни, леко оцветени в дразнещо червен цвят, – щеше да реши, че вече е прехвърлила четиресетте.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 март - 14 март

1.  Георги Милков. Истории от ръчния багаж. Книгомания

2. Жоел Дикер. Случаят „Аляска Сандърс“. Колибри

 

3. Андрей Апостолов. Куба си. Лепанто

 

4. Хенинг Клювер. Италия отвъд клишетата. Ера

 

5. Мери Ричардс, Каролине Бон-Мюлер. Музикално пътешествие. Фют

Продължава...

Отново „Нежна е нощта“... за първи път с български илюстрации

Шедьовърът на Фицджералд – в иконичния превод на Димитри Иванов –  е изрисуван от Дамян Дамянов

Романът на Ф. Скот Фицджералд – „Нежна е нощта“, неговата най-скъпа творба, най-дълго писана и последна в библиографията му, се публикува за първи път на български в луксозен том с илюстрации. Романът апогей на американския писател е рядко срещана изящна проза, която най-сетне получава достойно издание у нас. Екипът на „Кръг“ се доверява на брилянтния превод на Димитри Иванов, направен през 1967-а и останал у нас пълен образец, и на майсторската ръка на художника Дамян Дамянов.
Илюстрациите са чернобели и непринудени, а пищните години от епохата на джаза са видени през трезвия поглед на съвременния човек. Дамянов обяснява за работата си: „Опитах се да скицирам мигове от привидно самоуверения групов портрет на успелите, богати, и изпълнени с амбиция герои на Фицджералд. Тези мъже с безукорно подбрани вратовръзки и жени в блещукащи под звуците на джаза рокли обаче се държат за една сламка, преди да потънат в бездната. Често тя е забодена в поредния от безброй коктейли, водещи до задънената улица на алкохолизма, друг път е сламката на моментното увлечение, което удавникът бърка със спасението на любовта“.

Дамян Дамянов използва техниката на размит в богати нюанси черен акварел. „Тя e характерна както с аскетичност, така и с импулс и несигурност – все щрихи от крехките съдби на героите“, обосновава се художникът. Това е новаторски подход към илюстроването на „Нежна е нощта“, който спомага разгръщането на трагизма на героите.
Романът отразява блясъка и горчивината в живота на своя автор, особено драматичната му връзка с прекрасната и психически неустойчива Зелда. Познавачите на Фицджералд откриват много от нея у образа на главната героиня – крехката, богата наследница Никол Уорън. Също като съпругата на писателя и тя се лекува в психиатрична клиника. Именно там среща талантливия и очарователен доктор Дик Дайвър, за когото се омъжва. Двамата прекарват времето си между Швейцария, Италия и Френската Ривиера, където богатите американци имат навика да почиват през 20-те години на миналия век. Но в съвършения рай на красивите и изискани господин и госпожа Дайвър са посяти семената на разрушението. Техният екзотичен начин на живот лежи на семейното богатство и контактите. А появата на прекрасната млада холивудска актриса Розмари Хойт, която е заслепена от бляскавото семейство, носи със себе си непоправими последици. В „Нежна е нощта“ героите на Фицджералд са изтъкани от противоречия, те са уязвими и несигурни, жертви на собствените си слабости. Това са герои, които не се забравят, защото болезнено приличат на нас.

Продължава...

Откъс: Съдбите на две силни жени се преплитат в „Последната камелия“ на Сара Джио

Романите на Сара Джио са публикувани в над 27 страни и покоряват класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция

 

В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“. На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“, „Винаги“, „Всички цветя в Париж“, „Утринно сияние“, „Бунгалото“ и „С обич от Лондон“.

В „Последната камелия“ (Хермес, превод Дафина Янева-Китанова) Флора обожава цветята и иска да учи ботаника, но се налага да помага в семейната пекарна. Предлагат ѝ да замине за Англия, където да помогне на крадци на цветя като идентифицира рядък вид розова камелия, вероятно скрита в градините на имението на лорд Ливингстън. Флора ще работи като бавачка на четирите деца на благородника и наскоро починалата му съпруга. Тя бързо се привързва към децата и не след дълго възприема имението като свой дом. Междувременно се опитва да изпълни и задачата си, но вместо на камелията, попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления.

Повече от половин век по-късно Адисън вярва, че е изградила живота, за който винаги е мечтала. Тя притежава бизнес с ландшафтен дизайн, омъжена е за очарователния писател Рекс, но тъмното ѝ минало не спира да я преследва. Затова, когато съпругът ѝ предлага да прекарат лятото в наскоро придобито от родителите му имение в английската провинция, тя се съгласява. Адисън обаче не може да се отърси от усещането, че нещо зловещо се е случило там. Докато се опитва да разплете дългогодишната мистерия, тя открива, че съдбата ѝ е преплетена с тази на Флора по неподозиран начин. Следва откъс.

Къщичка в английската провинция
18 април 1803 година

Старата жена стискаше чашата за чай с трепереща ръка. Дишаше тежко, дори не беше измила пръстта под ноктите си. Стоеше наведена над печката в очакване чайникът да заври и гледаше все още кървящата рана на пръста си. Беше се порязала случайно с градинската ножица и сега пръстът ѝ пулсираше под окървавената превръзка. Щеше да се погрижи за това по-късно. Сега трябваше да се съвземе.
Тя наля вода в малкия бял керамичен чайник с пукнатина по ръба и зачака чаените листа да се запарят. Нима беше възможно? Беше видяла разцъфналия цвят съвсем ясно. Бял, с розови връхчета. Мидълбъри Пинк (вид розова камелия. – Б. пр.) – беше сигурна в това. Съпругът ѝ, бог да го прости, се беше грижил за камелията в продължение на двайсет години – пееше ѝ през пролетта, дори завиваше тъмните ѝ изумрудени листа да не замръзнат. Казваше, че е специална. Жената не разбираше цялото това суетене около хилавото дръвче, особено когато трябваше да се орат нивите и да се вадят картофите.
Да можеше да го види сега! Разцъфтяло. Ами ако някой от селото го открие? Не, тя не можеше да го позволи. Това беше неин дълг.

Продължава...

Матилда учи децата на гениални умения

Героинята на Роалд Дал показва ловки трикове за баламосване на възрастните

Хитрини с числа, пакостливи послания, необичайни експерименти и още много забавни трикове разкрива емблематичната Матилда от едноименния роман на Роалд Дал. Най-новото попълнение в колекцията от детски книги на „Ентусиаст“ ще осигури на малките читатели брилянтни идеи, с които да впечатлят своето семейство и приятели. „Матилда: как да бъдеш гений“ излиза с любимите илюстрации на Куентин Блейк, придружени с указания и факти за всеки един трик.
 

Вдъхновена от невероятната история на Разказвач №1 в света, „Матилда: как да бъдеш гений“ (превод Ивайла Пеева, адаптация Яна Аргиропулос) за необикновените умници по цял свят. Текстът е дело на Лорън Холоуейти – британска писателка, която работи в сферата на книгоиздаването за деца от 18 години и е автор на повече от 200 издания. Тя умело съчетава незабравими цитати от оригиналния роман с главозамайващи номера, които ще заредят малки и големи с много усмивки и настроение.

Матилда Уърмуд е гений – мозъкът ѝ кипи и бръмчи от интелигентност. Тя надхитрява отвратителните си родители и дори своята страховита директорка госпожица Трънчбъл. Подтикната от своя убедителен успех, тя споделя своите трикове с останалите деца, които да смаят и изиграят техните близки с научни чудеса, креативност и дяволски умни пакости.
В „Матилда: как да бъдеш гений“ всеки ще открие страхотни фокуси, пъзели, игри, начини за бързо смятане и четене на мисли, та дори и малко магия. И ще разбере повече за небезизвестните персонажи госпожица Хъни, Брус Богтротър и, разбира се, ужасяващата Трънчбъл.
Тази книга чества удивителния ум на Матилда и как тя го използва, за да се опълчи на всесилните възрастни и да приложи великолепните си наказания.

Продължава...

„Живак“ на Димитър Живков оживява и на хартия след над 10 години на сцена

В емблематичната за Северозапада пиеса зад бронята на смеха се крие дълбоко лична история за завръщането към корените

„Живак“, авторският моноспектакъл на Димитър Живков, вече над 10 години успява да потопи зрителите в автентичния дух на Северозапада и да преведе чрез езика на хумора докосващата и дълбока история на мъж, открил, че колкото и да се опитва, човек не може да избяга от корените си.
По случай 250-тото представление на спектакъла историята на непокорния врачанлия Здравко Димитров е разширена и допълнена в едноименния роман „Живак“ от Димитър Живков.
Нищо и никой не може да се опълчи пред изпълнителния директор на „Агро Гард Интернешънъл“ Здравко Димитров. Безскрупулен, хладнокръвен и дяволски изобретателен, той е успял за седем години да изгради цяла империя, на която се подчиняват  фирми, села и дори цели министерства.
Напът да сключи най-важната сделка в живота си, бизнесменът подготвя пищно празненство, на което триумфално да затвърди успеха си пред своите служители и партньори. Победеносната му реч е изпилена до последната дума от асистентката му София и остава само да бъде изречена пред събраните гости.
Но минути преди да излезе на сцената, в огледалото той дочува познат глас и съзира образ, който отдавна е загърбил. Образ, който го приласкава в  прегръдките на сладко-горчиви спомени за един различен живот, в който веселието и смехът са били неизменни спътници на „момчето от село“. Живот, в който любовта си отива така неочаквано, както идва. И сладни подобно на цяла кутия вафли с бела глазура.
Преплитайки интимната изповед на главния герой с колоритния, на места  крайно цветущ език на Северозапада, Димитър Живков успява да създаде пъстър и цветен каламбур от портрети и сюжети, в които смехът измива болката от разочарованията и тъгите на ежедневието.
На езика на литературата той умело надгражда пиесата с ловки, динамични и чудати истории, които допълват образите на така любимите герои и ги рисуват в нови, още по-ярки цветове.
„Живак“ е шеметно забавна история, в която се оглежда истинският български дух – груб, но справедлив. Роман, който ще ви разсмее, но и ще излекува душата ви. И роман, след който с усмивка ще си повтаряте: „Я съм могу див!”
Празнуваме романа на 20 март от 19:00 ч. в City Mark Аrt Center (бул. „Янко Сакъзов“ 30), където самият Димитър Живков заедно с режисьора на пиесата Димитър Стефанов и водещата Милена Янинска ще ви придружат в света на Северозапада.
Входът е свободен, следва откъс.

– А? ДОЙДЕ ЛИ, БАЦЕ, ТИ НА МОЙТО? Ти си мооогу див! Значи я съм могу див! – изрече бавно с уверен глас.
Бизнесменът отвори очи и видя младият Димитров да седи удобно в близкото кресло с разливаща се по лицето му усмивка. Кога и как бе седнал там, не знаеше. Огледалото продължаваше да трепти. Сетне се огледа – намираше се в празно пространство, осветено само от светлината, идваща през рамката на огледалото, и осъзна, че е в него. Колкото и невероятно да беше, виждаше стаята на хотела и своето оживяло отражение през трептящата повърхност. Димитров вдигна ръка и докосна леко лицето си. Усети бръчките по влажното си чело, дори натисна с нокът слепоочието си, като че да се събуди, ако това е сън. Нищо не се промени. Отражението търпеливо го гледаше и се усмихваше, седнало удобно в скъпото кресло, и сякаш му даваше време.
– Не са напрегай да разбереш – не моаш! Не моаш, що мозъко ти а станал на камик, а сръцето ти а напукано куту суа земя у бостан, къде не а видвала вода три недии – отново проговори отражението.

Продължава...