Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 февруари - 19 февруари

1. Луиз Пени. Красива мистерия. Софтпрес

2. Майкъл Конъли. Дълга тъмна нощ. Бард

3. Людмила Улицка. Непрекъсната линия. Колибри

4. Ювал Ноа Харари. Homo Deus. Кратка история на бъдещето. Изток-Запад

5. Здравка Евтимова. Зелените очи на вятъра. Жанет 45

Продължава...

„Завръщането на визона“ на Божана Апостолова - безпощаден роман, изпълнен с много любов към човека

Божана Апостолова отдавна е превърнала любовта в централна тема на своето творчество. Но никога преди разказвана от нея история не е била толкова горчива, трудна, провокираща, както в новия роман „Завръщането на визона“

Три приятелки, след дълги години раздяла, се събират отново заедно, за да си припомнят нещата от живота, които ги свързват. Общото им детство е останало в далечното минало, заедно с прекрасните спомени за родния Пловдив, с хармонията между хората от различните етноси, живели тогава като добри съседи в този град. Сега, от висотата на зрялата си възраст, те правят своята равносметка и разсъждават за това коя какво е загубила или спечелила в живота.

Дали детските им мечти са окончателно забравени по пътя на кариерата, или продължават да ги вълнуват? Какво е за тях Любовта и струвало ли си е преследването й цял живот? Можем ли да позволим на любовната страст да води и управлява живота ни и ако да, къде ще ни изведе тя? И кой кого подчинява – любовта нас или нашият разум – любовта? Това са въпроси, върху които героините на Божана Апостолова разсъждават, докато разказват живота си.

Написана с жив, увлекателен език, историята в романа ни води през съдбите на тези три жени – всяка в нещо успяла и в нещо прекършила се; разхожда ни по стъпките им в Италия и Норвегия, за да събере помъдрелите и уморени от живота приятелки в родопското село Орехово, където те ще си кажат важни неща – за страната ни и за живота си, за това какви хора сме българите, накъде е потеглил народът ни и накъде въобще върви този наш свят.

На места Божана Апостолова ни разплаква, на други – разсмива, на трети – дълбоко замисля. Толерантност, висока етика, мъдрост – това са все качества на книгата, които все повече липсват не само в съвременната ни литература, но и в живота, който живеем тук и сега.

„Завръщането на визона“ е един безпощаден роман, изпълнен с много любов към човека, думите са на София Несторова, редактор на романа. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

Продължава...

В „Световете на Яворов” с Катя Зографова

Книгата  ще бъде представена на 21 февруари  от 18.00 ч. в Националната библиотека, където Яворов е работил 4 години

Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв личен литературен култ, „духовното съкровение” на детството й, когато уредничка на музея в Чирпан е сестрата на майка й... Този култ продължава и днес - „Световете на Яворов” са част от него! Книгата представя множествените светове на гениалния български поет: неговите любови, страсти и загадки, каузи, стихове, архиви и музеи.

Бездните на трагическата му душа са разкрити в сложната им взаимосвързаност с жените в интимния му живот: неосъществената голяма любов с Дора Габе, потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова според неразлистените ѝ мемоари, значимостта на „Яворовата Мина“ в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите. Анализирано е дълбинното влияние на трагическия Яворов „код“ върху жизнебитието на Екатерина Ненчева, изтляла от туберкулоза, а темата за митологичната Жена е разтълкувана в „Царици на нощта“ -  в съпоставка с Ив. Вазов и Ал. Балабанов в „Антология на българската поезия“ на Дебелянов и Подвързачов, 1910 г.

Авторката изследва „Култът Яворов“ – от мъчителното му създаване до живота му днес; прави обстоен анализ на програмната творба „Нощ“, за да премине към съдбовното въплъщаване на заклинанието „С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял“ в битието на поета. Проследено е не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) и участието на безстрашната Арменска рота в Балканската война, водена от легендарните военачалници Антраник Озонян и Карекин Нъждех. Яворов е показан като апостол на националната кауза в Македония - в паралелен животопис с другия „литературен войвода” - Христо Силянов. Особен акцент е поставен върху историята на невероятното превземане на гр. Кавала през 1912 г.

Книгата представя и професионалните находки на Зографова, работеща от 25 г. в Националния литературен музей, 5 от които като директор. В ролята на литературен „детектив“ тя разследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Иван Ненов или интригуващия Яворов фотоалбум, разчита знака на Смъртта в черната маска над леглото в последния дом на Вапцаров, портретува „столиката Ганка Найденова-Стоилова“, „заснема“ в прецизна историческа социокултурна и медийна хроника дълголетната сага на Яворовия музей на „Раковска” 136.

„Световете на Яворов“ е изящно и богато илюстрирана със снимки, пощенски картички и ръкописи, някои от които се публикуват за пръв път. Изданието е дело на „Светлана Янчева - ИЗИДА ЕООД”, редактор е Пламен Тотев, дизайнер на книжното тяло - Стефан Тотев, а прекрасната корица дължим на приобщения към култа „Яворов” син на авторката -  Козма Зографов.

Продължава...

Четем отново първата биография на Стефан Стамболов

Осъвременено издание на най-ранната биографична книга за един от най-известните български държавници представи „Сиела”

Авторът на „Стамболов. Биография” е британският дипломат, журналист и личен приятел на Стамболов А. Х. Биман, а книгата излиза за първи път на английски и на български език година след смъртта на Стамболов – през 1896 г.

„Книгата, която читателят държи в ръцете си – „Стамболов“ от А.Х.Биман – е уникална всред цялата огромна биографическа, мемоарна, политологическа, документално-архивистка, художествена и пр. литература, посветена на личността на националреволюционера, на големия политик, дал името на цяла епоха за българската история от предпоследното десетилетие на XIX век. Тя е издадена непосредствено след зловещото събитие – убийството на дългогодишния министър-председател. Написана е след близко всекидневно общуване със своя герой и се схваща веднага като негово своеобразно завещание”, пише проф. Михаил Неделчев в предговора към настоящото издание.

Важен исторически документ, каквато е биографията на Стефан Стамболов (1854–1895), написана от британския журналист, дипломат и приятел на българския държавник Ардърн Джордж Хюлм Биман, вече може да бъде прочетена в първото си осъвременено издание на български. Оригиналът на „Стамболов. Биография” е писан докато българският министър-председател все още е бил жив и е допълнен веднага след смъртта му, за да излезе за първи път на английски език през 1896 г. Още същата година биографията е преведена на български от  Вълко Шопов. През 1990 г. у нас се появява фототипно издание на ръкописа със стария ни правопис, а през 2019 г. текстът излиза с осъвременен правопис.

„Стамболов. Биография” е както лична и политическа биография на министър-председателя ни за периода 1887–1894 г., така и своеобразен политически репортаж на трудностите, пред които Стамболов се е изправял всекидневно в размирните години и преди, и след Освобождението. А. Х. Биман, чийто текст е плод на личния, всекидневен контакт със Стамболов, проследява живота и политическия път на българския държавник – от раждането му през 1854 г. в Търново, през революционните години, адвокатството, първите стъпки в обществения живот и в политиката, встъпването в длъжност като министър-председател на България и смъртта му през 1895 г. в София.

От книгата, издадена непосредствено след убийството на Стамболов, разбираме интересни факти около гоненията срещу него, както и за събитията, довели до смъртта му. Освен че е първата биография на български държавник, текстът е и важен исторически документ – интересен портрет на Стамболов, описващ подробно и политическите настроения към България в Европа през периода. Текстът на Биман е историческо свидетелство за сложната геополитическа обстановка на Балканите и в Европа в края на XIX век и за голямото значение, което България и нейният амбициозен премиер са имали в играта на Великите сили. Биман разглежда обстойно и събитията около ключовата роля на Стамболов за Съединението, Сръбско-българската война и свалянето на княз Александър I Батенберг. Сред темите, които вълнуват Биман, са още избирането на княз Фердинанд бързото развитие на младото княжество и грубите опити за вмешателство в неговата политика от страна на Великите сили и най-вече на Русия.

Продължава...

Български летопис за героични саможертви

„Четите в България“ на Захари Стоянов в ново издание представя „Хермес“

Хвърковатият Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджата не може да се каже, че не са известни на своите съотечественици, за свободата и за благоденствието на които те юнашки пролеха кръвта си. Не. Техните имена се произнасят без разлика и на партии, и на съсловия, и на възрасти, и на полове, с една реч те са идеал за всеки българин. Но никой не може да откаже и това обстоятелство, че на малцина са известни действията на тия народни герои, що за хора са били те, кой ги е накарал да минат Дунава, как са се осмелили да излезат с двадесет или стотина момчета срещу колосалната турска империя, каква участ ги е постигнала заедно с верната им дружина и пр. и пр. Онова, което знаят съотечествениците на тия народни юнаци е това: че Тотю направил битка с черкезите при Върбовка, Хаджията стигнал до Бузлуджа, Караджата хванали и обесили в Русчук и нищо повече.

Аз се осмелявам да предположа за минута, че Хаджи Димитър, Тотю, Караджата и други техни братя поборници са хиляди пъти по-интересни и по-велики за българския народ, отколкото чуждите генерали, различните Гамбетовци и принцове. Делата на един Хаджи Димитър ще намерят най-малко стотина подражатели измежду българския народ, когато биографията на всеки надут генерал, колкото и да бъде той мил и известен нам, има своите отрицателни и вредни последствия. Всеки, който не разсъждава по-надълго, ще каже, че той е велик за това, защото не е българин, и че българският народ требва да отдава почитане повечето на такива хора, от които е лишен за сега. И действително, с това немарене към нашите поборници, към нашите хора, мнозина са си съставили фалшиво понятие, че не сме достойни за нищо, че всичко требва да очакваме от чужденците. А чужденецът, мили мои братя, никога не може да бъде истински наш доброжелател. Както и да се преструва той, колкото и да ви се подмазва, че за ваше добро е дошел да се жертвува - недейте го слуша: неговите сълзи са крокодилски. Окото му даже нема да мигне, когато негова милост продаде и опропасти страната. Освен това, има и друго зло, както казах, което така също ни заставя да предпочитаме повече себе си, своите хора, отколкото неканените наши уж доброжелатели. Когато ние захванем да се надяваме на чуждите хора, ние преставаме да съществуваме като самостоятелен и с бъдаще народ. Тежко и горко на ония народи, които чакат помощ от другиго, които не се облягат на своите мишци.

Продължава...

Откъс: Мартин Хайдегер, Хана Арент, Карл Ясперс и изкушението на съвременната тирания

В „Безотговорният разум. Интелектуалците и политиката“ на Марк Лила

„Големите идеологически системи предизвикаха съпротива, защото се оказаха неспособни да се справят със задачата, с която се бяха захванали, а не защото амбицията им е тотално сбъркана”, пише Лила в „Безотговорният разум. Интелектуалците и политиката” (Колибри, превод Стоян Гяуров). Според него никога след края на Втората световна война, а може би дори след Руската революция (1917), политическата мисъл на Запад не е била толкова плитка и безпомощна.

Всички сме наясно, че са в ход застрашителни промени в западните общества, както впрочем и в други общества, чиято съдба неизбежно ще има отражение и върху нашия начин на живот. Липсват ни обаче подходящи концепции и дори понятия, за да опишем света, в който живеем. И което е още по-тревожно: ние дори не съзнаваме тази липса. Марк Лила показва, че историята на Европа през миналия век е пълна с примери за интелектуалци, които подкрепят идеологическите проекти и политиката на тоталитарните режими, комунистически или фашистки. Но как е възможно видни философи и писатели като Хайдегер, Шмит, Бенямин, Кожèв, Фуко и Дерида да се превърнат в рупори на Сталин и Хитлер? Когато не успеят да овладеят болните си амбиции и самочувствие, интелектуалците лесно се предават на една общочовешка слабост – изкушението на властта и силата.

Марк Лила (1956) е роден в Детройт, Мичиган. Завършил е Университета в Мичиган и Харвардския университет. От 2007 г. е професор по хуманитарни науки в Колумбийския университет, Ню Йорк. Средоточието на неговата научна работа и на неговите книги е политическата и религиозната идейна история на Европа. Лила, който без съмнение е един от най-ярките политически мислители на нашето време, неотдавна отправи призив към американските либерали да загърбят политиката на идентичността и да разгърнат нова визия за бъдещето, която може да убеди гражданите, че споделят обща съдба. Следва откъс.

Какво общо има философията с любовта? Ако вярваме на Платон – всичко. Докато не всички любещи са философи, то философите са единствените истински любещи, защото само те разбират към какво слепешката се стреми любовта. У всички нас любовта предизвиква подсъзнателен спомен за красотата на Идеите и този спомен ни влудява; чувстваме се обладани от трескав копнеж за чифтосване, за „създаване и раждане в красота“, както е красиво казано в „Пирът“. Тези, които притежават самоконтрол, се съешават интелектуално и контактуват с Идеите, което е целта на философията, докато онези, които го нямат, пречистват страстите си в плътта и остават обвързани със света.

Продължава...

Кой е длъжник на Левски

Петко Тодоров

Седем десетилетия чакаме новата му биография

Кирила Възвъзова – Каратеодорова за джобното тефтерче на Апостола: „То, това трябва дебело да се подчертае, е и си остава най-достоверният и най-неподправеният исторически извор, от който могат да се черпят непосредствени сведения за идеите, мислите и прозренията, движили всички действия на Левски”.

В увода към „Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски”, съавтори Здравка Нонева и Виктория Тилева (изд. „Изток-Запад”). Отново пълното фототипно представяне с изчерпателно разчитане, обяснителни бележки, справочен апарат.

И Мерсия Макдермот: „Малко са народите, които имат такива герои. Нямаме такива в английската история. Имаме, разбира се, много големи писатели, учени, изобретатели, имаме генерали и адмирали но нямаме един Левски, защото нашата история е била съвсем друга”. В поредното издание на „Апостолът на свободата” (изд. „Труд”).

Книгоиздателите се отчитат за „Обесването на Левски”. Иван Градинаров преведе Макдермот през 1970 г., разгърнахме тефтерчето през 1987-а, в годините го последва и издание с други автори. Най-пълната биография на Левски на Иван Унджиев е от 1947 г.

Безсмислени ли са безбройните публикации за Апостола през следващите 7 десетилетия? По-слаби ли са историците след Унджиев? Или не намират мотивация у българския читател? Непрестижно ли е да се пише нова биография?... Всякак сме длъжници на Левски: доникъде не сме с прилагателните в неговата „чиста и свята република”, но то е сякаш друга тема.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 февруари - 12 февруари

1. Дейвид Балдачи. Последен ход. Обсидиан

2. Шон Битъл. Дневникът на един книжар. Еднорог

3. Гийом Мюсо. Момичето от Бруклин. Изток-Запад

4. Давид Фоенкинос. Загадката Анри Пик. Колибри

5. Елин Пелин. Ян Бибиян. Арт лайн

Продължава...

„Непрекъсната линия” или мъдрата деликатност на Людмила Улицка

„Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала“

„Непрекъсната линия“ (Колибри, превод Ася Григорова) е населена с привидно обикновени хора, чието вълнуващо пътешествие през живота е и тъжно, и смешно, и белязано с непредвидими обрати. Повечето истории са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: „Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала“. В последната част, „Изкуството да живееш“, Женя вече е зряла, енергична и амбициозна жена, успяла в професията си. Докато една катастрофа не променя всичко...

Людмила Улицка е забележителна писателка и общественичка, един от най-влиятелните гласове на днешната руска проза. Биолог-генетик по образование, тя сякаш пренася съвършената оптическа апаратура в литературния си свят и внимателно проучва човека и вътрешния му живот. Книгите й са преведени на десетки езици, критиката ги определя като „проза на нюансите“ и често я сравнява с Чехов. Българският читател познава Улицка предимно с романа „Медея и нейните деца” и сборника „Сонечка. Бедни роднини”, преведени блестящо от София Бранц. През 2017 г. „Колибри” издаде и семейната сага „Казусът Кукоцки”, отличена с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Людмила Улицка пише за пораженията след преживяното, но също и за силата да се оцелява, за живота въпреки смъртта, за дарбата да откриваш щастие в нещастието. Следва откъс.

Детето приличаше на таралежче – с бодливата четка на тъмната си коса, с любопитното си издължено носле със заострено крайче, със забавните си движения на самостоятелно и постоянно душещо същество, с абсолютната си недостъпност за ласки, да не говорим за майчина целувка. Но и майка му, както личеше, беше от рода на таралежите – и тя дори не го докосваше, дори не му подаваше ръка по стръмната пътечка, когато се прибираха от плажа. То се катереше пред нея, а тя бавно вървеше подире му, даваше му възможност да се вкопчва само в снопчетата трева, да се изтегля нагоре, да се хлъзга надолу и отново да се изкатерва напряко към къщата, пренебрегнало плавния завой на шосето, по което вървяха нормалните курортисти.

Продължава...

Любов и ревност се преплитат в „Кройцерова соната“

Най-цензурираната творба на Лев Толстой в ново издание

„Сексуален и морален перверзник“ – така бъдещият американски президент Теодор Рузвелт нарича Лев Толстой, след като в САЩ е публикувана революционната за времето си „Кройцерова соната“. Най-цензурираното произведение на руския писател, което десетилетия наред не спира да провокира своите читатели, отново излиза на български език от „Апостроф“. Това е първото самостоятелно издание на повестта от 41 години насам.

Определяна като една от най-великите творби на Толстой, „Кройцерова соната“ е написана през 1889 г., но веднага след публикацията си е цензурирана от руските власти. Няколко месеца по-късно и американските пощи отказват разпространението на издания от периодичния печат, в които са поместени откъси от творбата, а скоро тя е напълно забранена.

Кръстена на музикалното произведение за цигулка и пиано на Бетовен, „Кройцерова соната“ на свой ред дава вдъхновение на голям брой творци да използват елементи от нея за екранизации, пиеси, балетни постановки, музика и картини, но също така разгневява редица политически и обществени личности с основната си идея.

Повестта проследява един сложен любовен триъгълник, който завинаги преобръща живота на героите на Толстой. Дворянският предводител Позднишев има бурна връзка със съпругата си, която често довежда двойката до скандали. След раждането на първото им дете обаче всичко се променя. Съпругата му се разхубавява още повече, интересът на мъжете към нея нараства, а Позднишев вкусва горчивината на заслепяващата ревност. Един музикант и едно известно произведение поставят края на търпението и рационалността на главния герой, а фаталната развръзка е неизбежна.

Продължава...

„Докато светлините греят“ - разкази на Агата Кристи за първи път на български език

 „Ера“ представя № 81 и № 82 от поредицата на Първата дама на криминалния жанр

„Докато светлините греят“ (превод Адриана Момчилова, Росица Тодорова) е колекция от осем разказа, която се появява за първи път на български език. В сборника са включени някои от най-ранните творби на Агата Кристи, както и първият й разказ.

Странен сън, откраднат скъпоценен камък, изнудване и отмъщение, търсене на изгубено съкровище и неочаквана история за ревност и изневяра...

Кралицата на криминалната литература за пореден път изумява с брилянтни истории. Сборникът съдържа и любопитни факти около написването на разказите.

В „Направление неизвестно“ (превод Валентина Панайотова) брилянтният учен Томас Бетъртън изчезва по време на конференция в Париж. Противоречиви сведения за местонахождението му се получават от цяла Европа.

Оказва се, че редица признати учени са изчезнали през последните шест месеца. Няма данни да са били отвлечени, не са открити тела, няма искане за откуп, няма следи. Възможно е съпругата на Бетъртън да помогне за разплитането на случая, но тя претърпява самолетна катастрофа.

Поредица от странни събития водят към конспирация с неподозирани мащаби. А една жена, която няма какво да губи, ще се включи в играта, решена да стигне до края.

Продължава...

Забавни и искрени „Мигове любов” от Catana Comics

Малките моменти любов, съпровождащи живота на една двойка, оживяват в луксозното българско издание на комикса от популярната художничка

Истинската любов не се ограничава само до дни или месеци. Тя се крие в малките моменти, в грижата за другия и в готовността да я заявиш смело пред света.

Катана и Джон са щастливата мъничка двойка от северната част на щата Ню Йорк, която се осмели да разкрие чрез своите рисунки най-забавните, смешни, трагикомични и стоплящи сърцето моменти от връзката си.

Тези мигове, които събират двама души завинаги заедно.

Днес милиони влюбени по цял свят откриват своите малки моменти любов в техните комикси. Instagram профилът Catana Comics има около 2 000 000 последователи, а книжното издание на поредицата комикси  „Мигове любов” бе очаквано от стотици хиляди двойки.

Без значение дали сте високи 2 метра (като Джон) или не чак толкова (като Катана), дали имате котка или сърдито куче, дали и в коя област работите, в  „Мигове любов” (Сиела, превод Темз Арабаджиева) на Катана и Джон ще откриете всички онези малки моменти любов, които често остават необясними за околните.

От хапането като израз на привързаност,  приготвянето на кафе сутрин, през изяждането на храната на другия до дребните жестове, които превръщат отношенията между двама души именно в нея – Връзката.

Невероятно забавни и искрени, тези  „Мигове любов”ще ви разсмеят, ще ви вдъхновят и най-вече ще ви направят част от тази най-сладка и искрена емоция – да обичаш и да бъдеш обичан.

Защото най-важното нещо в живота е любовта. Че какво друго?

Продължава...

Илюзорната Европа

Петко Тодоров

В днешния прочит на Стефан Цвайг

„Всяка радикална промяна, всяко насилие изглеждаха вече невъзможни в този век на разума.Това чувство на сигурност беше най-завидното притежание на милиони, техен общ жизнен идеал.”

И другото: „Закрепостени в нашите възгледи за правото, ние вярвахме в съществуването на  немската, на европейската, на световната съвест и бяхме убедени, че има предел за безчовечността, която ще се унищожи от само себе си и веднъж завинаги ще изчезне от цялото човечество” – Стефан Цвайг в „Светът от вчера. Спомени на един европеец” (изд. „Колибри”, превод Анна Лилова).

Единият цитат е от навечерието на Първата световна война, другият – от навечерието на Втората. Някой да открива разлика между тях?

Цвайг споменава в самия текст годините на писане 1940-а и 1941-ва. Тогава е в САЩ и Латинска Америка, през 1942 г. се самоубива с жена си в Бразилия. Ако това е автобиография, то тя е духовна автобиография. Битийното се отбелязва само доколкото е от значение за небитийното. Но не е писана като автобиография.

Ключът е във втората част от заглавието и в признания от сорта: „Както знаем от опит, хиляди пъти по-лесно е да се възстановят фактите на една епоха, отколкото нейната морална атмосфера”. Той възстановява Европейската морална атмосфера от края на XIX век до началото на Втората световна война.

Стигаха в това четиво интимните портрети на Верхарн, Рилке, Ромен Ролан, Фройд... Но в днешния прочит щръква европейската идея. За Цвайг тя е „мирното единение на Европа”, „Колко безсмислени са тези граници, разсъждавахме ние...”. Тя пред очите му се проваля два пъти. То и Хитлер е преследвал единение на Европа - по своему.

Моралната атмосфера е илюзорна. Защото е по задължение въпрос на гледна точка и моралът е функция на интереси, както и да се обяснява. В наши дни го крием зад евфемизма „ценности”. Четенето на този Цвайг е здравословно. Неговото проникновение е отрезвяващо. Не че точно от читателя на Цвайг зависи нещо, но така читателят се усеща по-близо до себе си.

Продължава...