page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

„Златно сърце“ от Калина Малина идва на Деня на детето

1.6.20


Първият български детски роман е история за доброто, което винаги побеждава

Доброто, приятелството и благородството побеждават всички трудности – това е вечното послание на първия български детски роман – „Златно сърце“. Написан от една от жените пионери в родната литература, прословутата майсторка на словото – Калина Малина, романът е публикуван за първи път преди деветдесет години. Новата му поява, благодарение на издателство „Кръг“, запълва дупка от почти две десетилетия, в които „Златно сърце“ отсъства от книжарниците. Художественото оформление е дело на Виктор Паунов.

По страниците на книгата пленително е нарисуван разказ за отминало време, в което героите имат различно ежедневие от днешното, но онова, което ги тласка напред и ги превръща в достойни хора е същото като в XXI век – стремежът към справедливост, непримиримост и упоритост пред трудностите и разбира се, добро сърце. Всичко това превръща романа в четиво, ако не задължително, то поне важно за децата от осем до четиринайсет, че и повече.

Малкият Димчо е сирак от малък. Той живее на село при баба си и дядо си и жадува за майчина ласка. В лежерните детски дни, Димчо се чувства леко нещастен, но не знае, че му престоят още много изпитания, докато дочака сърцето му мир и светли дни. Той ще бъде отвлечен от чергари, ще трябва да работи усърдно като ратай и да пътува дълго, докато се върне в родния си край и научи истината за себе си и родителите си.

Родова принадлежност, лоялност, сила на духа и неспирна борба, която накрая винаги се възнаграждава – това са темите в тази българска детска история.

Елин Пелин за романа:

Темата на „Златно сърце“ е универсална, но тя оригинално и свежо е ушита върху канавата на българския живот, с наши бои, с наши орнаменти и цветя, с вдъхновение и с чувство за мярка. Книгата интересува и увлича. Трогателното не е сантиментално, доброто не е преднамерено, животът не е насилен.

Продължава...

Кого възпита Жан дьо Лабрюйер

31.5.20

Петко Тодоров
   
„Ораторът и писателят не могат да не изпитват удоволствие от възхищението, което предизвикват; но те би трябвало да се срамуват от себе си, ако словата или писанията им търсят само хвалби. Още повече че най-сигурното и недвусмислено одобрение е в промяната на нравите и в поправянето на тези, които четат или слушат. Човек трябва да говори и пише само за да възпитава”, отбелязва Жан дьо Лабрюйер в предговора към „Характери” (Колибри, превод Стоян Атанасов).

Сборник от кратки очерци, афоризми, фрагменти, размишления. Авторът (1645-1696) ги замислил като допълнение към превода на същото заглавие от Теофраст – за нравите от неговия век. Но с всяко издание на книгата, а приживе той направил девет – ги увеличавал и накрая Теофраст се оказал допълнение.

Подредено в 16 тематични глави: За творенията на човешкия ум, За личното достойнство, За жените, За сърцето и т.н. Сегашното българско издание е с 10 от тях в обновен превод.

Типично за френския класицизъм произведение. Дьо Лабрюйер не е оптимист по отношение на човешката природа, но явно приема работата си с ентусиазъм: „да възпитава”. Валидността на написаното три века по-късно не оправдава ентусиазма му. Ето:

  • „Недостатъците, които смъкват хората от високите длъжности, са същите, които са ги издигнали на тях.”
  • „Когато наш приятел стане знатна личност, той ще направи голям жест, ако продължава да ни познава.”
  • „Обикновеният произход и доброто възпитание са единственият залог за дискретност.”
  • „Нахалството е функция на глупака. Интелигентният човек разбира дали е приятен, или отегчителен; той се оттегля миг преди момента, в който може да стане излишен.”
  • „Колко е трудно да си доволен от някого!”
  • „В двореца се говори добре за някого по две съображения: първото е, за да разбере въпросното лице, че говорите хубави неща за него; второто, за да каже и той същото за вас.”
  • „Няма съвършен човек, който да е толкова необходим на близките си, че да не намерят те с какво да се утешат при неговата загуба.”



Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 20 май - 26 май

26.5.20

1. Анджей Сапковски. Кулата на шутовете. Сиела

2.
Георги Господинов. Времеубежище. Жанет 45

3. Иван Илчев. Розата на Балканите. Колибри
 
4.
Николай Стариков. Защо Русия няма съюзници. Хермес

5.
Цвета Брестничка. Небивалици с буквите от А до Я. Фют





 

Продължава...

„Кеят на злото“ – кримитрилър роман за разбунтувалия се юноша

Класиката на Греъм Грийн, адаптирана 6 пъти, поразява и днес с актуалността си

„Кеят на злото“, класическият роман на Греъм Грийн от 1938 г. за вечната битка между доброто и злото, продължава да пленява и днес читатели по цял свят. В своя над осемдесетгодишен живот едно от най-успешните заглавия на Грийн е било адаптирано три пъти за театър (1942, 1943 и 2018 г.), веднъж като мюзикъл през 2004-та и два пъти за голям екран през 1947-а и 2010-а – показателно за актуалността на посланията и сюжета. Днес издателство „Кръг“ публикува романа отново на български език 25 години след единственото му излизане у нас. Преводът отново е на Владимир Германов, а корицата на Дамян Дамянов.
Трилърът ни въвежда в подземния свят през 30-те години в Брайтън, Англия. Бавно и брутално разбулва чистия образ на злото, въплътен в антигероя Пинки, тийнейджър социопат и прохождащ мафиот. Седемнайсетгодишният бос на мафията е безпощаден към жертвите си, едновременно обсебен и отвратен от човешките взаимоотношения и секса. Стряскащо достоверен и свиреп образ на Пинки изгражда британската кинолегенда Ричард Атънбъро в първия филм от 1947-а. Именно този антигерой, символ на разбунтувалия се юноша, дава сила на романа, която резонира до днес. Той предвещава възхода на култа към младостта през втората част на XX в.
Уилям Голдинг (авторът на „Повелителят на мухите“) нарича Грийн „върховен летописец на човешкото съзнание и тревожност от ХХ в.“. Спряган за Нобелова награда за литература през 1966-а и 1967-а Грийн създава 25 романа за 67-те години, в които твори. Печели одобрението на критиците още с първата си прозаическа творба „Човекът отвътре", която излиза, когато е само на 25. В своите книги английският писател засяга морални и политически проблеми от съвременния свят, често през католическа перспектива. Той приема религията на Ватикана, когато е на 22, заради бъдещата си съпруга Вивиън. Религиозната тематика е толкова изявена в книгите му, че е определян повече като католически писател, отколкото като католик, който е станал писател. За самият себе си казва, че е „католически агностик“. Все пак много от заглавията му се определяни като златен стандарт в католическия роман. „Кеят на злото“ е първият от тази линия, който донася и голям търговски успех на своя автор.

Продължава...

Шинрин-йоку – японското изкуство на горските бани

Имали ли сте онова специфично усещане за баланс и удовлетвореност след разходка в гората? Зеленината възвръща ли силите у вас и смятате ли, че сте по-щастливи в ежедневието си, ако сте получили необходимата доза духовен еликсир от природата?

Човекът винаги е бил тясно свързан с горите, които са му осигурявали храна, подслон и духовно спокойствие. Животът в бетонни лабиринти ни отдели от естественото ни местообитание, отприщи всякакви разстройства на тялото и ума.
Франсеск Миралес и Ектор Гарсия ни потапят в шинрин-йоку – японското изкуство на горските бани. Както показват много научни изследвания, да се свържем с гората, да усетим енергията ѝ с всичките си сетива, води до положителни промени в много области от живота. Независимо дали разходката е половин час, или няколко часа, тя повдига настроението и намалява безпокойството.
„Шинрин-йоку“ (AMG, превод Светлана Славчева) ще ви разкаже за физическите и духовни ползи от шинрин-йоку, а практическите съвети ще ви дадат насоки как да намалите стреса, да подобрите здравето и съня си и да имате по-дълъг и щастлив живот.
Франсеск Миралес е испански писател, преводач, издател и музикант. Сътрудничи като литературен консултант на няколко издателства и агенции. Автор е на десетки книги в различни литературни жанрове. На български език към момента са издадени книгите му „Най- хубавото място на света е точно тук“ (в съавторство с Каре Сантос), „Уаби-саби“, „Любов с малки букви“, „Ти си нощта“, както и „Шинрин-йоку“ и „Икигай“ (и двете в съавторство с Ектор Гарсия).
Ектор Гарсия е писател, блогър, пътешественик. Роден е в Испания и е работил в CERN в Швейцария, преди да се премести в Япония през 2004 г. Живее в Токио и работи в ИТ индустрията. Автор е на книги, посветени на японската култура и специфични японски практики (изкуства), каквато е и „Шинрин-йоку“. Следва откъс.

Семката на тази книга е посята в горите на Хаконе, малък град в префектура Канавага.
След като книгата ни „Икигай“, преведена на 38 езика до този момент, разкри пред целия свят вековните тайни на японците, ние решихме да предприемем пътуване с наши добри приятели далеч от японските градове.
Настанихме се в къща на един хълм сред гъстата гора, която деляхме с известен психолог, доктор по биология и философ, и се заехме да изследваме природата и езерата в района.
След като прекарахме нощта на пода, както повелява традицията в старите японски домове, на сутринта се уверихме, че обещанието, което ни бе дал собственикът на къщата, беше изпълнено. От верандата ясно се виждаше планината Фуджи в целия си блясък.
Без да откъснем поглед от митичния връх, посипан със сняг, закусихме и сетне си приготвихме по чаша зелен чай, докато разопаковахме инструментите, които бяхме донесли, за да композираме и изпълняваме песни по време на пътуването.
Нашият импровизиран оркестър разполагаше само с малък синтезатор „Касио“, едно гиталеле (инструмент между китарата и укелелето) и с гласовете ни.
Вдъхновени от гледката към езерото Хаконе, която се разкриваше пред нас, и от тучния килим от дървета, който обграждаше свещената планина, започнахме да си припяваме през смях и закачки една проста песен:

Продължава...

Любимите герои от „Маргаритка“ оживяват и на хартия

Популярният детски музикален проект стартира заедно с изд. „Сиела“  нова инициатива, посветена на най-важните „Полезни навици“ 

От 2016 г. досега сутрините на хиляди български деца започват с гласовете на най-популярните звезди на нашето време в песничките на „Маргаритка“. А с песен дори научаването на елементарни навици се превръща в забавна игра!

От 20 май любимите герои оживяват и на хартия с първите книжки от поредицата на „Маргаритка“ за полезните навици – „Маргаритка и чистите ръце“ и „Маргаритка и вкусната храна“.

В тези книжки на пръв поглед досадни за децата занимания като миенето на ръцете и храненето превръщат в незабравими и вълнуващи приключения. С Биби, Мими, Маргаритка и Бухалчето по забавен начин и през вълшебни приказни истории най-малките научават по-лесно елементарните навици и как да бъдат учтиви и отговорни към себе си и другите.

Забавните и съобразени с детското мислене текстове са дело на Илия Деведжиев, а цветните и шарени илюстрации от Веселка Велинова показват нагледно как всеки малък читател може да се превърне в истински герой, който познава най-важните правила.

И двамата автори са част от екипа на „Маргаритка“ от самото създаване на проекта, а издаването на поредицата е естествено следствие на реализираните през 2019 г. видеа и музикален албум „Полезни навици”. Чрез игри и забавни предизвикателства Виктория Великова (Вики от „Мастило“), Яна Липованска и екипът на проекта продължават мисията за създаване на качествено, изцяло авторско българско съдържание с образователен характер за най-малките деца.

„Маргаритка” се превръща в спасител на много родители още през 2016 г., когато на пазара се появява първият албум с нови аранжименти на някои от най-популярните български детски песнички. След впечатляващия успех, създателите на проекта Виктория Величкова (Вики от „Мастило“) и Яна Липованска, издадоха още един албум през 2018 г, а миналата година предприеха огромна крачка напред със създаването на изцяло авторски музикален албум, посветен на по-лесното усвояване на полезни навици.

Продължава...

Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си

„Ентусиаст“ преиздава един от бестселърите на Лиз Бурбо

След „Слушай своето тяло“ и „Твоето тяло казва: Обичай се!“ „Ентусиаст“ преиздава едно от най-търсените заглавия на световноизвестната канадска авторка Лиз Бурбо – „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ (превод Гергана Соколова). Книгата излиза у нас с ново заглавие след години отсъствие от пазара. Чувствате ли се, сякаш личният ви път се върти в омагьосан кръг? Случва ли ви се проблем, който смятате, че сте разрешили, да се появи отново в живота ви? Това са само част от въпросите, на които Бурбо ще отговори тук.
Също като предишните книги на авторката и тази подкрепя тезата, че всички физически, емоционални или психологически проблеми произхождат от петте рани на душата: отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта. Подробното описание на тези рани и на маските, които сме развили, за да ги прикрием, ще ни помогне да установим реалната причина за конкретни проблеми в живота ни, включително що се отнася и до физиката на тялото.
Според Лиз Бурбо всички имаме една и съща мисия на тази планета: да преминаваме през различни опитности, докато се научим да ги приемем и да се заобичаме чрез тях. Когато едно преживяване е съпроводено с неприемане или, с други думи – с осъждане, вина, страх, съжаление или всякаква друга форма на отричане, човекът привлича непрестанно обстоятелства и хора, които го карат да преминава отново и отново през същите преживявания. На някои хора не просто им се случват едни и същи събития в рамките на техния живот, но и се въплъщават още веднъж или дори по няколко пъти, докато успеят да приемат въпросните преживявания.
Като всяка книга на Лиз Бурбо и „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ предлага практически решения, за да превърнем всекидневните си проблеми в трамплин към осъзнаването и израстването. Тя ще ни посочи правилния път към изцелението на раните на душата и ще ни помогне да преоткрием истинската си същност и най-сетне да бъдем себе си.

Световноизвестната писателка Лиз Бурбо е автор на 24 книги, които са продадени в близо 5 милиона екземпляра. От откриването на нейната школа през 1982 година учението ѝ е помогнало на огромен брой хора да направят конкретни промени във всекидневието си и да подобрят живота си. СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО – най-голямото училище по личностно развитие в Канада – вече има свои работни ателиета в повече от 20 страни.

Продължава...

Югославия отвън и отвътре

25.5.20

Петко Тодоров

Нейните уроци са все по-универсални

„На практика всички са чели книгата „Фермата на животните”, обаче попитайте колцина са чели предговора към нея. Отговорът ще бъде много малко или никой. Причината е, че отначало той не е бил публикуван. Защо не е бил публикуван? Общоприето бе, че „Фермата на животните” е сатира на тоталитарните врагове на Запада като Съветския съюз. Това, разбира се, бе чудесно и всички я хвалеха.

Обаче в предговора Оруел казва, че я е писал за Англия. Предупреждава, че хората във Великобритания не трябва да бъдат толкова самомнителни, тъй като Англия изобщо не е толкова различна. Предговорът му се казва „Свобода на пресата” Той описва как в свободна Англия неудобните идеи се потискат, маргинализират и никога не биват чути... Той дори дава някои основания за това. Казва, че добре образованите хора започват да разбират, че има неща, които просто е неуместно да бъдат изречени (или дори помислени)”, припомня Ноам Чомски в „Югославия: мир, война и разпадане” (Сиела, превод Марианна Панова).

Къде е Оруел, къде Югославия? Давор Джалто събрал всичко писано от Чомски по повод на Югославия. Който се отзовавал още от 70-те години – за преследването на дисидентите. Но основните текстове са за разпадането на държавата и за войните там през 90-те. С акцент на Косово и бомбардирането на Сърбия. Чомски не просто не оправдава бомбардировките на НАТО, той ги анализира като събитие до съкрушимост. Нашенското отзоваване „Той не плюе само сърбите, значи е с тях” е мизерия, много под равнището на неговата мисъл. Само припомняме: Давор Джалто е босненец!

Това е друга мисловна вселена. Както и да е – Югославия, войните – са история. Чомски бива да е препрочитан заради заглавието на Оруеловия предговор „Свобода на пресата”. Неговият анализ тук на отношението медии-власт ще е учебник задълго. Предстои ни да изживеем това отношение и заради пандемията.

„Край на войната. Мнозина вече ги няма”, отбелязва Самира Кентрич в „Балканалия” (Парадокс, превод Георги Стойчев). За същата война. Уникално издание вероятно и в световен контекст. Графичен автобиографичен роман. Фотореализъм, съчетан с алегория. И кратки текстови отметки. Едното не илюстрира другото. Два различни погледа към изразеното, не изобразеното. Тя е с босненски произход, родителите се преселват в Словения за по-добър живот още в Югославия. Бащата е строителен работник, майката чистачка. Самира (1976) израства и се социализира там, живее в Любляна. Работи основно илюстрация. Има още един графичен роман.

Животът й във възможно най-интимно измерение. Но задължително в социално-политическата среда. Търсено или не, внушението е, че няма спасение от нея. Какви събития: разпадане на държавата, взривяване на етническия конфликт, война, радикална смяна на обществени отношения: „Тук, сред хуманитаристите, не съм единствената, има и други, които се чудят защо се приватизира общото. Да, сега сме общество на личности и е справедливо най-способният да има всичко, а слабият – нищо. Кога точно ни убедиха в това, господин професоре?”, пита студентката.

За да обяви: „Заменям критическото си мислене на докторант по философия за пълна финансова независимост”. И още по-горчиво: „Търсещият истината не е пръв сред равни. Той явно не е в ред”. Но и с политически обобщения: „ЕС изгуби блясъка си. Социалната несигурност изглежда единственото сигурно нещо в него”.

Това минава в богата Словения. В бедна България книгата на Кентрич задължително ще мине, наред с хвалбите, с надменното „наивна”. Наивността според нея: „Балканите: който е вълк за съседа си, ще бъде агне за чужденеца”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 май - 19 май

19.5.20

1. Ирса Сигурдардотир. ДНК. Емас

2.
Кристина Касар Скалия. Второ лято. Изток-Запад

3. Дафни дю Морие. Страноприемница Ямайка. Лабиринт
 
4.
Георги Мишев. Мир на кумирите ни. Хермес

5.
Ирена Първанова. Приказка за Долната земя. Сиела

 



 

Продължава...

„Любовниците на Юстиция“ от Юрий Андрухович - реалност и илюзия в смъртоносна прегръдка

Параисторически роман в осем и половина епизода

В него реалност и илюзия се сливат в смъртоносна прегръдка. Осмината герои, разхвърляни между XVII и XX в., са свързани помежду си от безбройните извършени престъпления, от демоните, които таят у себе си, от тежките присъди, които получават, от един пътуващ цирк и – разбира се – от любовта. В тази въртележка от битови и политически убийства, изнасилвания и грабежи, малтретирани деца, идеологическо предателство и предателство в името на идеята, взимат участие гневни военачалници, политически идеалисти, безскрупулни агенти на КГБ, дисиденти и бунтари. Невинаги справедливи, но всеки път ужасяващи.
„Любовниците на Юстиция“ (Парадокс, превод Албена Стаменова, художник на корицата и илюстрациите Артьом Колядински) е шарена литературна мозайка, разположена насред галицийската действителност, в която с ирония и хумор се преплитат пикаресковият романен стил, детективски загадки и реални исторически събития. С виртуозни композиционни и стилистични похвати Андрухович описва осемте различни истории и ги събира в един завършен литературен продукт. Последната половинка остава за любопитството на читателя.
Вече почти четири десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на публиката саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината хора на словото днес, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група „Бу-Ба-Бу“ (Бурлеска-Балаган-Буфонада). Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното ѝ карнавално начало, което се оказва особено адекватно в условията на рушащата се Съветска империя, когато в опустошената душа на социалистическия човек върлува подсъзнателният масов синдром на прехода. Големият пробив на Андрухович идва през 1991 г. с „Московиада. Роман на ужаса“ („Парадокс“, 2009 г.), който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лице на новата украинска литература пред света. На български е издаден и романът му „Дванайсетте обръча“ („Парадокс“, 2013 г.). Следва откъс.

„БС, убиецът на СБ“

Човекът, наречен Богдàн Сташѝнски, има всички основания да претендира за водещо място в Борхесовата „Световна история на безчестието“. В живота си той няколко пъти съзнателно и хладнокръвно е престъпвал границите, отвъд които вече няма прошка. Затова думата „герой“ по отношение на него може да изглежда крайно рискована. И все пак именно той, а не неговата жертва, за която ще стане дума след малко, би могъл да стане герой на моя въображаем филм. Нека в такъв случай главното ми оправдание бъде това, че никога няма да направя този филм. Остават ми наивните опити поне някак да го опиша с думи и изречения – както в детството обичах да разказвам на съучениците си филми, които в действителност не съществуват.
Неизвестният за мене Джон Стийл, кореспондент на американското списание „Life“, в очерка си за Сташински го нарича „чудовище в човешки образ“. Ако се вярва на интернет, Джон Стийл публикува очерка си през септември 1962 г., тоест по съвсем топлите следи на описваните събития. Във всеки случай именно това изследване на шпионска тема на неизвестния Джон Стийл ми служи за синопсис. С други думи, то не ме оставя на мира вече няколко седмици; аз виждам своя филм на цели парчета и отделни кадри и той като цяло ми харесва.
Но как да го преразкажа? Да започна с приблизителната експозиция?

Продължава...

Кой дебне в „Кулата на шутовете“?

Начало на нова трилогия от легендарния Анджей Сапковски, автор на феномена „Вещерът“

Няколко месеца след появата на сериала по една от най-успешните фентъзи поредици –  „Вещерът“, на български език вече може да откриете първа част от изцяло нова поредица от полския автор Анджей Сапковски. „Кулата на шутовете“ (Сиела, превод Васил Велчев) е историческо фентъзи, в което реални събития от европейската история се преплитат с магични елементи и в което Средновековието оживява по един  реалистичен, но и брутален начин. А знаете ли как може да се разбере дали едно време е историческо? По това, че се случват много неща, и то бързо. А в тази история наистина се случват много неща! При това светкавично.

Запознайте се с Рейнмар от Белава. За него хората говорят, че е лекар, благородник, недоучил магьосник или просто вятърничев  (незадължително в тази последователност). Животът тече относително спокойно, докато през един много злополучен ден Рейнмар не е обвинен в прелюбодейство и в убийство. И макар да знае, че ръцете му не са изцапани с кръв, той е принуден да бяга.

Извън границите на града обаче неприятноститте първа започват. И се оказва, че торбите с жълтици няма да помогнат. Защото Хуситските войни са в разгара си, Инквизицията търси своите (невинни) жертви, а нещо зло се прокрадва из сенките. Апокалипсисът сякаш тропа на вратата на света, а от Рейнмар, за негово нещастие, зависят ужасно много неща.
Тази история започва мило и приятно, радостно и трогателно. Но нека това не ви заблуждава...

Само преди няколко месеца създателите на хитовата игра Kingdom Come: Deliverance, Warhorse Studios, признават, че са черпили вдъхновение именно от „Кулата на шутовете“, а самият Анджей Сапковски определя книгата като най-добрата си творба! Така че –  пригответе се за шеметно приключение! „Кулата на шутовете“ съчетава най-добрите традиции на историческия роман с елегантно поднесени фентъзи елементи, болезнено реалистичен свят и неповторимото пиперливо чувство за хумор на Сапковски, което феновете на „Вещерът“ добре  познават. Сагата за Гералт може и да е завършила, но сега е ред на Рейнмар да спечели сърцата ви. Следва откъс.

Краят на света не настъпи в Лето Господне 1420. Макар и много неща да подсказваха, че ще настъпи.
Не се оправдаха мрачните пророчества на хилиастите, които предсказваха датата на Края съвсем точно, а именно в първия понеделник на месец февруари 1420 година, след Света Схоластика. Но ето – мина понеделник, после вторник, после сряда – и нищо. Не настъпиха Дните на Изкуплението и Възмездието, предхождащи Царството Божие. И макар да бяха минали хиляда години, Сатаната не беше освободен от заточението си и не излезе, за да съблазни народите от четирите краища на Земята. Не загинаха от меч, огън, глад, град, хищнически зъби, скорпионови жила и змийска отрова всички мирски грешници и врагове Божии. В планините на Табор, Баранек, Ореб, Сион и Оливней напразно очакваха второто пришествие на Христос вярващите от quinque civitates, посочените в пророчеството на Исая пет избрани града, за каквито се считаха Пилзно, Клатова, Лоуна, Сиана и Затец. Не настъпи Краят на света. Той не загина и не изгоря. Поне не целият.
Но и така беше весело.

Продължава...

Политнекоректният Клаус Ман

17.5.20

Петко Тодоров

Романът му „Мефистофел” свидетелства

Германският театрален и кино актьор и режисьор Густаф Грюндгенс споделя в интервю за телевизия ZDF три месеца преди кончината си през 1963 г.: „Ще ви отговоря с израза на Томас Ман, изречен от него веднъж в тесен кръг. Той сравни актьорите – сега това звучи смешно – със светулки, които летят незабележимо през деня, а през нощта неочаквано почват ярко да светят”.

Клаус Ман разказва в „Мефистофел”: „И увлеченият от темата си учен сравни актьора Хьофген – когото все пак никога не бе виждал на сцената, а познаваше само като рецитатор на Рилке – със светулчица, която денем от хитра скромност минава незабелязана, за да запърха истински съблазнително едва в тъмнината”. Това на тържеството в тесен семеен кръг след бракосъчетанието на Хьофген с дъщерята на учения. Основната нелитературна интрига в романа. Грюндгенс и Ерика, дъщерята на Томас Ман са семейство 3 години, до януари 1929-та.

Германският писател и публицист Клаус Ман е син на Томас Ман. През 1933 г. се спасява от родната прокуратура зад граница. „Мефистофел” (Кръг, превод Никола Георгиев) е шестият му роман, излиза през 1936 г. в Амстердам. Саркастичен портрет на бившия му зет, на пръв поглед.

Романът проследява кариерата на главния герой от 1926 г. нататък. Името му на талантлив комедиограф изгрява в Хамбург. Егото му се помпа от професионални успехи и магнетично въздействие върху жените. Жени се за дъщерята на достолепен учен и попада в мечтаната аристократична прослойка. Следващото стъпало е Берлин. Бляскаво изпълнение на Мефистофел в Гьотевия „Фауст”, кариера в киното. И кокетно и декларативно флиртуване с комунистическите интелектуалци.

Но неочаквано за него Хитлер идва на власт. Спасението е в чужбина. Ала случаят му поднася възможност за превземане вниманието на треторазрядна колежка – любовница и бъдеща съпруга на Херман Гьоринг. С тлъстото рамо на Гьоринг, с превъзходната дарба на въжеиграч и със завиден цинизъм изкатерва билото на театралната власт в Третия райх. Преодолявайки даже неприязънта на Гьобелс.

Високо култивиран език, прецизно оразмеряване на сцените, точен диалог до степен, че не се усеща. На днешния читател, възпитан в белетристиката на действието, ще му натежат психографските моменти, но, в последна сметка, те правят този роман. Той няма начин да се чете единствено като литература, както се ползва въпросната белетристика на действието, примерно криминалето.

Но какво е литературата, ако не и художествен документ? Хитлер е на власт от 3 години, а внушенията на Клаус Ман са отговор на въпроси, които все още затрудняват историци, социолози, социални психолози – за онази обществена метаморфоза в Германия, а и в Европа. Неговите герои са със строго определени прототипи, даже „скрива” и себе си в романа, но заедно с това са представители на различните нагласи в интелигенцията. Така уплътнява атмосферата и особено нравствените й измерения.

Романът се публикува в Източна Германия от 1956 г., но в Западна едва от 1981-та. Формалната причина е съдебно дело, водено от доведения син на Грюндгенс, който се жени повторно през 1936 г. – за накърняване на добро име. Бившето театрално величие обаче е началник на театрите в Дюселдорф и Хамбург след войната, заема и други незаобиколими постове...

„Тази организирана по военному, дисциплинирана, обучена младеж, знаеше само една цел, само една перспектива: войната реванш, завоевателната война. Елзас и Лотарингия са германски земи, Швейцария е германска, Холандия е германска, Дания е германска, Чехословакия е германска, Украйна е германска, Австрия пък е толкова коренно германска...”, отбелязва Ман експанзионистичния патос в родината си 3 години преди началото на Втората световна война.

Не се връзва с днешната политкоректност, според която не Германия, а друг е виновен за войната. И тезата, че не се е знаело за концлагерите. Знаело се е, колкото едва ли днес се знае. И не само... Та при определено развитие на обстоятелствата колко му е пак да го забранят... Забранители на литература винаги е имало и винаги ще има. Автори на такава литература не винаги е имало и не винаги ще има и тяхната липса е свръхсериозна диагноза за литературния живот.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 май - 12 май

12.5.20

1. Холи Рингланд. Изгубените цветя на Алис Харт. Колибри

2.
Георги Господинов. Времеубежище. Жанет 45

3. Федерико Моча. Три метра над небето. Скай принт
 
4.
Шимон Перес. Няма място за малки мечти. Труд

5.
Ивомир Колев. Калоян. Българска история




 

Продължава...