page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 ноември - 19 ноември

19.11.19


1. Лий Чайлд. Едно на милион. Обсидиан

2. Алекс Норт. Шепнещия мъж. Сиела

3. Томас Рикс. Чърчил и Оруел. Борбата за свобода. Сиела

4. Владимир Гаджев. Милчо Левиев. Артистът не е самотен остров. Колибри

5. Свен Нордквист. Петсън и Финдъс и как по Коледа стават чудеса. Фют

Продължава...

Ивинела Самуилова: За обитателите на нашите земи животът винаги е бил свещен дар


В „Тъй рече баба Ега“ (Хермес) младата изследователка на фолклора, позната на читателите от романа „Бабо, разкажи ми спомен“ (Любима книга на България за 2016 г.), пристига в потъналото в цъфнали бадеми селце Горни праг, сгушено под древно тракийско светилище в последните дипли на Източните Родопи. В този очарователен, но различен от познатия й свят, скътал тайни, предавани през поколенията от незапомнени времена, тя е топло посрещната от местните жители.

Сред тях най-ярко изпъква старата лечителка баба Ега. Своенравната баячка впечатлява не само с острия си език, но и с мъдростта на изреченото. А нейните билки „светци“ и чудати ритуали сякаш са побрали цялото познание на народа ни не само за лечителството, но и за най-важните въпроси на битието.

Първоначално скептична към заниманията на възрастната жена, скоро главната героиня е силно заинтригувана от нейния магически свят. За това допринасят домакините й: психоложката Цвета и родителите й – забавният чичо Тодор и сърдечната леля Надка, както и срещите й с колоритния траколог професор Радев и неговия асистент, и с хора, на които лечителката е помогнала. Младата жена осъзнава, че в знанията и уменията на баба Ега са съхранени лечебни практики и вярвания още от времето на далечните обитатели на тези земи. Знание, скрито в мълчанието на Древна Тракия.

В последните години творбите на Ивинела Самуилова се превърнаха в едни от най-търсените на родния пазар. Книгите й са отличени с най-важната от всички награди – с любовта и признанието на читателите. Благодарение на тях романите й „Животът може да е чудо“ и „Къде отиваш, пътнико?“ спечелиха първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“. Романът „Жената, която търсеше любовта“ бе удостоен с приза „Носител на всенародната любов“ в конкурса „Копнеж по човечни книги“. „Гатанки от небето” зае четвърто място в литературната надпревара „Любима книга на България” за 2015 г. А романът „Бабо, разкажи ми спомен“ бе избран за „Любима книга на България” за 2016 г.

Ивинела Самуилова е родена в Севлиево, завършва езикова гимназия с испански и английски език в град Враца, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология. Освен като писател, Ивинела Самуилова се изявява и като преводач на художествена литература от испански език.

- След „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Пътеписи за душата на България“ с „Тъй рече баба Ега“ продължаваш темата за българските традиции и културното ни наследство. Този път обаче насочваш вниманието на читателя към траките – древните обитатели на нашите земи, които по-скоро възприемаме като митични персонажи, обвити в мистерия и множество догадки. В хода на задълбочените проучвания, които направи за тази книга, какво най-много те впечатли от тяхната култура?

- Българската традиционна култура е израз на жизнелюбието и жизнеспособността на нашите предци. „Бабо, разкажи ми спомен“ е разказ за този жизнеутвърждаващ мироглед на традиционния българин. За мен обаче този разказ остана недовършен. Още докато писах романа, бях наясно, че съм стигнала само донякъде. Творческото ми любопитство ме поведе назад, към първоизточника на това отношение към живота, което, изглежда, много читатели не само разпознават като автентично, понеже са имали своята „баба Жива“, но и припознават като същностно, дълбоко вкоренено им. И така – баба Жива ме отведе до тракийския „бог Живе“ и до революционната за времето си вяра на траките в безсмъртието. Постарах се да разкрия дълбочината на тази идея и да обясня защо е толкова значима.

Продължава...

Бръмбарчето Пиляпа мечтае за приятел

Днес бялото бръмбарче Пиляпа си търси приятел…  И сигурно ще намери, защото това е голямата му мечта!

„Приключенията на Пиляпа, бялото бръмбарче” (Колибри) е чудесна книга за малки, големи и още по-големи търсачи на приключения. Книга мъдра и забавна, която ще докосне вашия дух и вашите сърца. Децата ще се заливат от смях, а възрастните ще се смеят от сърце. Автор на книжката е Раймондо Варсано, а приказните илюстрации са дело на Петя Радивчева (Пиетра).

Причудливи и симпатични, персонажите, които бялото бръмбарче Пиляпа среща по своя път, напомнят хора, които сигурно познавате. Паяк-Як, Бухал-Чухал, Нищо-Нещо, Лисица-Умница са само част от пъстрите герои, с които ще се запознаете в приказката. И ако ти, скъпи читателю, срещнеш Пиляпа и станете приятели… Това би било най-хубавото нещо на света!

Раймондо Варсано (Раймондо)  има особен стил - звучи хармонично и се чете лесно. Автор е на книгата с разкази „Натам, нанякъде...”, детската книга „Среднощна дъга” и концептуалната книга „Context”. Награждаван е от Съюза на българските писатели. Превеждан е на английски, руски, френски и чешки език.

Разказите му са публикувани в престижни литературни издания, между които „Литературен фронт”, „Литературен форум”, сп. „Пламък” , сп. „Съвременник”, както и в антологии за съвременна литература в чужбина. Сътрудничил е на вестника за литературна критика АБВ. През 2019 г. на „Моста на влюбените” бе представен съвместният му проект с фотографa Маргарита Русева „Истории в контекст”, който получи широк медиен отзвук.

Премиерата е на 26 ноември в Студио 5 на НДК

Продължава...

Ирена Григорова разказва истории от „Прастари времена“

Великани с огромна сила, герои с безстрашни сърца, девици с нечувана красота, триглави лами, птицехора и други чудати създания

Те бродят из историите, включени в новата книга на журналистката Ирена Григорова „Прастари времена“ (Апостроф). От години авторката подрежда заплетени пъзели, свързани с отминали епохи и забравени герои, а това е първата ѝ книга с научнопопулярна насоченост.

Ирена Григорова, позната от рубриката си „Мистичната България“ в „Преди обед“ по bTV, тръгва по следите на митичните библейски герои и открива връзки, които водят към едно категорично заключение: българите са наследници на онази божествена кръвна линия, за която се говори в Стария завет.

Историята започва в далечните предпотопни времена и е за същества, които остават в митовете и легендите не само на хората, живели в библейските земи, но и по цял свят. Тази история е не просто свързана с нашите земи и с нашите хора, а е основополагаща в развитието на цивилизацията, зародила се по крайбрежието на днешно Черно море.

Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества?

Според Ирена Григорова героите от прастарите времена са захвърлени в прашния ъгъл на човешката история. Захвърлени, но живи. Те са там. И ни викат.

Премиерата на „Прастари времена“ ще се състои на 20 ноември от 19:00 ч. в „Кино култура“.

Продължава...

Едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература

„Жанет 45“ представя „Случки в близката нереалност“ и „Белязани сърца“ – двата романа на Макс Блехер, публикувани приживе. 19 ноември 2019 (вторник), 19:00, клуб „Книгата“, с участието на Теодор Ушев

Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден, казва Теодор Ушев, илюстраторът на „Случки в близката нереалност“ (Жанет 45, превод Лора Ненковска).

Макс Блехер е роден на 8 септември 1909 г. в Ботошан. Семейството му се установява в град Роман, където той прекарва детските и юношеските си години. През 1928 година заминава за Париж, за да следва медицина, но е диагностициран с туберкулоза на гръбначния стълб (болест на Пот). Той прекъсва следването си и през следващите няколко години се лекува в санаториуми във Франция, Швейцария и Румъния. Лечението му е неуспешно и той умира на 31 май 1938 година.

Продължава...

Сър Пол Маккартни: Написах детска книжка с илюстрации. Казва се "Хей, дядо Готин!"

15.11.19

Защо? Ами, чакайте да ви разкажа. Имам осем внуци, най-красивите и прекрасни на света, и един ден един от тях ми каза: "Хей, дядо Готин!" И аз отговорих: "Моля?", и си помислих, че това всъщност доста ми харесва, така че от този момент нататък се превърнах в дядо Готин.

И си казах: "Знаете ли какво, ами че това е хубава идея за книга". И започнах да си записвам мънички истории, а после размених няколко думи с различни издатели на книги и на тях взе че им хареса това, което правех.

Накратко казано, книгата е за един герой, наречен дядо Готин, който олицетворява всички дядовци навсякъде по света. Той има четири внуци и ги нарича хлапаци. Те много го обичат и заедно поемат на какви ли не приключения. А той си пада малко нещо магьосник, ще видите в книгата. Исках да напиша тази история за всички дядовци и баби - и за техните деца - за да могат да им го четат преди лягане."

Любим на поколения по цял свят, музикалната легенда и основател на „Бийтълс” Пол Маккартни издава първата си книга за деца, „Хей, дядо Готин!”. Смятан за един от най-красноречивите поети и визионери на нашето време – и изобщо – Пол Маккартни използва възхитителната си фантазия, за да разкаже история, изтъкана от магия, чувство за хумор и сърдечност.

Запознайте се с дядо Готин – неуморен изследовател, който умее неподозирани вълшебства. С помощта на магическия си компас дядо Готин поема на пътешествие с четиримата си внуци в търсене на нови приключения. Да яздят летящи риби, да бягат от развилнели се бизони и да бъдат преследвани от лавини за децата е просто ежедневие, когато са в компанията на своя дядо.

От момента, в който пише първата си песен на 14 години, Пол Маккартни поема по стъпките на кариера, несравнима със своето многообразие, креативност и влияние. През 60-те години Пол променя света завинаги с „Бийтълс”. Не спира дотам, а продължава да покорява връх след връх и като соло изпълнител, като основател на „Уингс”, а също и в колаборация с много световни артисти. До момента Маккартни е носител на 18 награди „Грами”, а през 1996 г. получава звание от кралицата за заслугите му към музикалното наследство на Великобритания.

Магическото приключение за цялото семейство оживява с фантастичните илюстрации на Катрин Дърст, в превода на Рия Найденова за издателство „Сиела“. Богатите илюстрации превръщат „Хей, дядо Готин!” в идеална приказка за лека нощ за малки изследователи. И чудесен източник на идеи за неуморни дядовци и баби по света, за да споделят приключенията с внуците си, тъкмо навреме преди Коледа!

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 ноември - 12 ноември

12.11.19


1. Лий Чайлд. Едно на милион. Обсидиан

2. Джени Хейл. Всичко започна на Коледа. Хермес

3. Калин Тодоров. Зад завесата на прехода. Изток-Запад

4. Начо Каретеро. Бял прах. Вакон

5. Астрид Линдгрен. Томте Туметот. Пан

Продължава...

Как един англичанин се превърна в нидерландец и му хареса

В "Това е Нидерландия или защо лалетата са различни" на Бен Коутс

Защо нидерландците са такива каквито са? Какво е "оранжева треска"? Защо те са най-високите хора в света и имат най-пищния карнавал извън Бразилия? Как една от най-малките държави е толкова значима и завладяваща?

След случайна среща Бен Коутс оставя живота си в Лондон и се мести в Нидерландия. Там научава езика, работи за местна фирма и се жени за нидерландка. Авторът успява да разкрие на читателите сърцето на страната, като излиза извън обичайните туристически атракции и клишета.

От любовта към млечните продукти и бирата, през отношението към природата и известната нидерландска толерантност до това как успяват да са по-богати от почти всички останали, въпреки че работят далеч по-малко.  Пътепис, история и личен разказ за една непрестанно променяща се страна.

Бен Коутс е роден в Англия. Работил е като политически съветник и журналист. В момента живее в къща в провинция в Нидерландия заедно със семейството си. Книгата "Това е Нидерландия или защо лалетата са различни" (Ера) е разказ за един англичанин, който се превръща в нидерландец и това му харесва.

Продължава...

„Историята на изгубеното дете” завършва неаполитанската тетралогия на Елена Феранте

Достоен финал на „Гениалната приятелка“, „Новото фамилно име” и „Тази, която си отива, тази, която остава”

В „Историята на изгубеното дете” (Колибри, превод Иво Йонков) блестящата, образована Елена е вече утвърдена писателка и заживява с детската си любов Нино, ражда момиченце. Буйната, непредвидима Лила развива новия си бизнес, води спокоен, улегнал живот с Енцо и също се сдобива с момиченце.

Отношенията между двете приятелки са все така сложни, като въпреки това обичта им една към друга не подлежи на съмнение. Постепенно нещата се развиват в друга посока и придобиват драматичен обрат. В крайна сметка нито Елена намира спокойствие в Неапол, където се е завърнала, нито Лила успява да се освободи от атмосферата на конформизъм и насилие в родния си квартал. Неочаквани събития водят читателя към неочаквания завършек. „Историята на изгубеното дете“ е последната книга от неаполитанската тетралогия, но финалът е все пак леко открехнат!

С основание наричат тайнствената Елена Феранте една от най-въздействащите италиански писателки, майстор на реалистичните психологически романи, т.нар. „трилъри за душата”, някои от които имат успешни филмови адаптации. Авторитетното издание „Тайм” я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. Българските читатели я познават от 2009 г., когато у нас излезе романът й „Дни на самота”. Привлякла над 5,5 милиона читатели от всички краища на света, неаполитанската поредица „Гениалната приятелка” е брилянтен епос за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през втората половина на миналия век. Следва откъс.

От октомври 1976-а нататък, чак до 1979-а, когато се върнах да живея в Неапол, избягвах да поддържам връзка с Лила, но не беше лесно. Тя почти веднага опита да влезе със сила в живота ми, въпреки че я пренебрегвах. С мъка я понасях. Макар и да се държеше така, сякаш не желаеше друго, освен да ме подкрепи в трудния момент, не успявах да забравя неуважението, с което се бе отнесла към мен.
Днес смятам, че ако беше само обидата – „Ти си глупачка“: така ми кресна по телефона, когато ѝ казах за Нино, а това не беше се случвало преди, никога, никога не ми бе говорила по такъв начин, – бързо щеше да ми мине. Всъщност повече от тази обида натежа намекът ѝ за Деде и Елса. „Помисли за злото, което ще сториш на дъщерите си.“ Тогава не обърнах внимание на това предупреждение.

Продължава...

„Чърчил и Оруел. Борбата за свобода” – слово и действие в защита на свободата

Двойна биография на Томас Рикс противопоставя животите на двама от най-известните борци за свобода

Необикновена двойна биография на две от най-влиятелните личности на XX век – Уинстън Чърчил и Джордж Оруел – излиза на български като част от поредицата „Власт и отговорност” на „Сиела“ в превод на Елияна Генчева. „Чърчил и Оруел. Борбата за свобода” от Томас Рикс преплита съдбите на държавник и писател и поставя въпроса за разликата между слово и действие.

Когато Европа се сблъсква с една от най-големите си заплахи в средата на XX век – Втората световна война – на карта застават не просто политическите очертания на света, животът на големи групи в обществото, но и самата свобода. Военните усилия на фронта успяват да спечелят победата над войските на Райхстага, опазването на морала на домашния фронт успява да спечели победата над авторитарната идеология. Далновидността, визионерството и проактивността на единици успяват да предпазят демокрацията от заплахите на авторитаризма – и от крайнодясното в лицето на Хитлер, и от лявото в лицето на Сталин. Сред тях повече от всички се открояват две имена – политикът Уинстън Чърчил и класическият автор Джордж Оруел.

Непоклатимостта и дори жестокостта на Чърчил успяват да запазят политическата свобода на Великобритания, последния бастион в Европа във върха на нацистката експанзия през 1942 г., и да доведат британската нация до победа. В същото време Оруел води не по-малка борба от залите на BBC – дефиницията, която авторът дава на заплахата от авторитаризма във „Фермата на животните” и по-късно в „1984”, вдъхновява начина, по който мислим за свободата на личността и до днес. Чърчил предупреждава за заплахите от комунизма. Оруел отрано обръща внимание върху опасността от Сталин. Дали това, което двамата правят, е същностно различно?

Като журналист Оруел влияе на политическия пейзаж. Не по-малко умелият с думите Чърчил отразява същата сила на духа в безсмъртните си речи. Двама поклонници пред силата на словото, двама дейци с активно участие в политиката – две личности, изградили Европа такава, каквато я познаваме.

„Чърчил и Оруел. Борбата за свобода” от Томас Рикс прави обзор на целия живот и труда на двамата визионери – от началото на века, през двете световни войни, чак до последствията от борбата срещу Хитлер. С уникалния си подход Рикс противопоставя – и същевременно с това допълва – съдбите на политик и писател, превръщайки общата им биография в красиво свидетелство за силата на моралното убеждение и куража да останеш верен на принципите си, независимо от обстоятелствата.

Книгата ще бъде представена от 18:30 ч. на 12 ноември 2019 г. в American Corner, Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4). Участие в своеобразната дискусия ще вземат проф. Веселин Методиев, Весела Чернева, създателят на поредицата „Власт и отговорност“ Свилен Спасов и отговорният редактор на книгата Христо Блажев.

Продължава...

Весела Люцканова: Можеш да обичаш България без дори да си стъпвал тук

Започнах с много исторически факти, с малко повече въображение и с много обич за нашата малка изстрадала и красива България

Един млад човек, роден другаде, израснал другаде, но с български корен, обещал да пръсне праха на праотеца си на българска земя, се завръща след Промяната, за да изпълни обещанието си и да вложи уменията и силите си в процъфтяването й в новия роман „Влез през другата врата“ (Хермес) на Весела Люцканова. А в миналото, в един от най-трудните периоди на страната ни – по времето на Карнегиевата анкета, пристига уважаван американски професор, за да се включи в нея и да обори нападките и клеветите за извършваните от българите зверства. Продукт на неговия неспирен труд е книгата му „България и нейните хора“, която години по-късно е преведена и на български. Неговата правнучка след нещастен развод решава да посети страната, за която прадядо й е писал с толкова обич и възторг. Двамата млади се срещат на летището в София и се влюбват лудо един в друг. Ще съумеят ли да преодолеят различията си и да приемат страната ни като своя, за да заживеят заедно тук? А те и двамата са влезли през другата врата на познанията си единствено от книгите, като една от тях – „България и нейните хора“ – и за двамата се е превърнала в своеобразна библия.

Весела Люцканова е писателка, редакторка, издателка и преводачка. Авторка на над 30 книги, от които 20 романа. Носителка на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на издателство "Хр. Г. Данов" за романа си "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научнофантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. През 1993 г. е удостоена с наградата "Гравитон" за добро въображение. През 2003 г. получава Американската международна награда за престиж и творчество "Златна звезда", а през 2008 г. - годишната награда на Съюза на българските писатели за 2007 г. за сборника разкази "Бай, бай, хепинес". Преведена е на много езици.

- Откъде почерпихте идеи за написването на „Влез през другата врата“?

- Още от най-ранно детство четях историческите романи на Петър Карапетров и Васил Каратеодоров, после томовете на Асен Златаров и така продължих през времето с книги за славното ни минало. От Основаването на България, преминах през Първото и Второто български царства, двете заробвания, освобожденията ни, та до наши дни. Поразяваха ме храбростта и почтеността на българина, жаждата му за свобода, пролятата българска кръв по време на войните и след Освобождението, Междусъюзническата, Първата световна, Втората, която преживях като дете в София и оцелях по чудо. Трупах в годините познания, но прописах първо съвременни разкази. Втората ми книга бе романът „Клонинги“. Влечеше ме и фантастиката, и настоящето, но не забравях миналото и трупах още познания за него. Поразиха ме словото на Виктор Юго за жертвите в Априлската епопея, несправедливостта на Берлинския договор, „14 точки на Удроу Уилсън“ и осъзнах доколко съдбата на малките народи зависи от решенията на големите и личната му заслуга държавата ни да оцелее.

Продължава...

Руската идея на Чавдар Добрев

10.11.19

Петко Тодоров

Двутомникът му обезсмисля опозицията филство-фобство

„Критикът Здравко Петров първи ме открехна, че цялата история на Октомврийската революция, такава каквато сме я учили до 1953 г., е фалшификат, изготвен в услуга на Сталин, че главните събития и лица на революцията са други, ролята им е била много по-различна и далеч по-продуктивна”, споделя Чавдар Добрев в „Руската идея”, том I и II (изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”).

Изследвания върху класическата руска култура и литература. Ефектът е предвидим. Събрани в комплект работите на Добрев,  публикувани през десетилетията, стоят достолепно и солидно. И заради заявената с цитата критичност. И цялостно.

Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, Распутин... Обширната студия върху „Майстора и Маргарита” на Булгаков е уникален прочит. Преводите на есетата върху любовта на Розанов, Соловьов, Гипиус, Успенски, Бердяев и Илин се вписват органично.

Русофилство ли е това? И ако е, какво ще е русофобство? Ако ще е по сегашното разбиране да се зачеркне руската култура и литература в българското обществено съзнание, името му е друго. То означава най-малкото да се зачеркнат послания, които не са изрязани от шперплат.

Това не засяга тънка елитна прослойка, такава ще има при всякакви обстоятелства, но за какво говорим? Ако двутомникът на Добрев е русофилство, какъв е русофобският отговор и възможен ли е? Не е ли затова ялова тази опозиция? Кому е нужна като такава?

У Добрев е мъдростта: „Това откривам в една от срещите на човека с историята и съществуването. Това и споделям”.

Продължава...

Джак Ричър има шанс „Едно на милион“

7.11.19

Двайсет и четвъртият роман на Лий Чайлд излиза у нас две седмици след американската премиера

В „Едно на милион“ (ориг. Blue Moon, Обсидиан, превод Милко Стоименов) Джак Ричър отново пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.

Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.

В този момент Джак Ричър се намираше на стотина километра от тях, в автобус на „Грейхаунд“, и пътуваше по междущатската магистрала. Седеше в лявата половина на автобуса на седалката до прозореца, кацнала точно над задната ос. До него нямаше никой. Макар в превозното средство да имаше още двайсет и девет пътници. Обичайната смесица. Нищо особено. Освен една ситуация, която предизвикваше умерен интерес.
От другата страна на пътеката бе задрямал мъж. Главата му бе клюмнала на гърдите. Посивялата му коса плачеше за подстригване, а изтънялата кожа на лицето му изглеждаше отпусната, сякаш бе изгубил значителна част от теглото си. Вероятно бе около седемдесетте. Носеше късо синьо яке с цип. От плътна памучна материя. Водонепроницаема може би. От джоба му стърчеше крайчецът на дебел плик.
Ричър добре познаваше точно този вид пликове. Беше ги виждал и преди. Понякога, ако банкоматът не работеше, той влизаше в банката и подаваше картата си на касиера. Касиерът го питаше каква сума желае да изтегли, а Ричър решаваше – при положение че не може да разчита на банкоматите – да изтегли по-голяма сума за всеки случай. Тогава си тръгваше с два-три пъти повече пари от обичайното. Което си бе значителна сума. Касиерите често го питаха не желае ли да поставят банкнотите в плик. И тогава Ричър получаваше парите си в същия плик, какъвто стърчеше от джоба на задремалия мъж. Същата дебела плътна хартия, същият размер, същите пропорции, същата издутина, същата тежест... Няколкостотин долара или няколко хиляди в зависимост от банкнотите.
Ричър не бе единственият пътник, забелязал плика с парите.

Продължава...