Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 май - 20 май

 

1. Стив Кавана. Свидетел №8. Обсидиан

2. Харлан Коубън. Пак си помисли. Колибри

3. Софи Боне. Тайни в Прованс. Хермес

 

4. Лоис Остин-Лий. Невероятното престъпление. Еднорог

5. Николай Райнов. Самодивско царство. Български приказки том 1. Миранда

Продължава...

„Джеймс“ на Пърсивал Еверет идва с „Пулицър“

След като триумфира с почти всички престижни литературни отличия от публикуването си през 2024 година, „Джеймс“ излиза на български. Автор на този пленителен и майсторски осъществен „римейк“ на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е писателят Пърсивал Евърет, един от гигантите на съвременната американска литература. 

Когато Джим разбира, че ще бъде продаден в друг град и завинаги разделен от жена си и дъщеря си, той бяга от дома на господаря си, опитвайки се да измисли план, който ще му позволи да ги откупи. В същото време Хък бяга от злия си баща, присъединява се към Джим и двамата предприемат опасно пътешествие със сал по Мисисипи към свободните северни щати, където робът Джим ще стане свободният човек Джеймс. Навсякъде следван от Хък, Джим, който тайно се е научил да чете и пише, описва своята история от бягството до щастливата среща със семейството си и до бунта на робите, който оглавява.  
Своеобразен римейк на класическата творба на Марк Твен, „Джеймс“ (Колибри, превод Надя Баева) е роман, зареден с нежност и ирония. Написан е на езика, който Джим е научил от книгите, както и на езика, който говорят черните му събратя. Обявен е от „Ню Йорк Таймс“ за абсолютен бестселър и за една от десетте най-добри книги на 2024 г., удостоен е с Националната награда за художествена литература, с наградите „Пулицър" и „Къркъс“. Има номинация за награда „Букър“.
Пърсивал Евърет (р. 1956) е изтъкнат професор по английска литература в Университета на Южна Калифорния, автор на 24 романа, сборници с разкази, поезия и детски творби. Преди появата на „Джеймс“ и филмовата адаптация на романа „Изтриване“ (филмът носи заглавие „Американска литература“ и се нарежда сред претендентите за „Оскар“), които му носят световна слава, той е смятан за оригинален и авантюристично настроен автор, склонен към литературни експерименти с множество жанрове.
Бордът на наградите „Пулицър“ определи „Джеймс“ като „талантливо преосмисляне на класическата творба на Марк Твен, което илюстрира абсурдността на расовото превъзходство и предлага нов поглед върху стремежа към намиране на семейство и свобода“. Преливащ от нюансиран хумор и проницателни наблюдения, превърнали Евърет в литературна икона, този удивително написан роман хвърля светлина върху способностите, интелигентността и състраданието на Джим, избягалия роб в „Приключенията на Хъкълбери Фин“, по един радикален начин. Според мнозина специалисти „Джеймс“ е предопределен да бъде голямо издателско събитие и крайъгълен камък в американската литература на XXI век. Следва откъс.

Малките разбойници се спотайваха сред високите треви. Луната не беше съвсем пълна, но затова пък бе ярка и светеше зад тях, тъй че ги виждах като през деня, макар да беше късна вечер. В тъмното проблясваха светулки. Докато стоях пред кухненската врата на мис Уотсън, откъртих с крак една разхлабена дъска на стъпалото, като знаех, че на другия ден ще ме накара да я оправя. Чаках я да ми даде от царевичния хляб, който беше приготвила по рецепта на моята Сейди. Чакането заема голяма част от живота на роба – чакаш ли, чакаш, и пак чакаш. Чакаш за нареждания. Чакаш за храна. Чакаш да ти свършат дните. Чакаш за справедливо заслужена християнска награда в отвъдното.
Онези бели момчета Хък и Том ме наблюдаваха. Все се забавляваха с някаква игра, където аз бях или злодеят, или жертвата, но при всички случаи тяхна играчка. Шаваха там сред комари, щипалки и други хапещи гадинки, но не приближаваха към мен. И тъй като винаги се отплаща да даваш на белите хора каквото искат, пристъпих в двора и се провикнах в нощта:
– Абе кой се крие там в тъмното, а?
Те се размърдаха и се изкикотиха сподавено. Тези момчета не биха могли да се промъкнат незабелязано до глух и сляп човек, докато оркестър свири с пълна сила. Бих предпочел да си губя времето в броене на светулки, отколкото да се разправям с тях.

Продължава...

Откъс: „Всяко неизвършено добро“ е завлядяващ исторически роман за италиански род бижутери

 Адриана Триджани разказва за любовта в различните ѝ форми, за съкрушителната сила на загубата и за значимостта на уроците, продиктувани от родовата памет

Освен мащабен и епичен роман за дома, любовта и войната, „Всяко неизвършено добро“ е книгата, най-близка до сърцето на авторката Адриана Триджани, защото именно с нея успява да съхрани историята на собственото си семейство. Триджани споделя, че това е нейната най-лична творба и то не само заради начина, по който се ражда идеята за книгата –  на сватбения ѝ ден, когато баба ѝ ѝ подарява бижу, предавано в рода им от поколения, – но и защото сюжетът до голяма степен е вдъхновен от спомените на роднините ѝ за живота преди да напуснат Италия. Скоро след като започва да пише романа си, Триджани разбира, че той ще бъде различен от всичко, излязло изпод перото ѝ досега. И историята в действителност поема по собствен път, разгръща се поетапно, първо пред самата авторка, а после и на страниците на книгата, за да разкаже на читателите за любовта в различните ѝ форми, за съкрушителната сила на загубата и за значимостта на уроците, продиктувани от родовата памет.
Всичко започва в малкото градче Виареджо на италианското крайбрежие с необичайното приятелство между едно добро момиче и едно проблемно момче. За всички е известно, че Доменика Кабрели не би трябвало да има нищо общо със Силвио Биртолини. Но дори деветнайсетгодишна раздяла не може да накара двамата да забравят един за друг. През бурната 1939 г. Доменика вече е медицинска сестра, Силвио е чирак на майстор шлифовчик на скъпоценни камъни, а старото им приятелство сякаш е напът да се превърне в нещо повече. Но съдбата има други планове и сякаш всичко се случва така, че да ги задържи на разстояние. Години по-късно, в наши дни, Мателда, главата на фамилия Кабрели, вече в залеза на живота си, решава да сподели дълбоко пазените семейни тайни с внучка си Анина. С надеждата, че ще ѝ даде отговорите, които търси, за да отправи поглед напред и да изгради бъдеще за себе си, Мателда се впуска в съкровен разказ за миналото.
 С „Всяко неизвършено добро“ (Бениториал, превод Надя Златкова) Адриана Триджани ни превежда през двайсетте години на миналия век до наши дни, от Тоскана през индийските рубинови мини, благотворителните болници във Франция, хълмистата Шотландия и обратно до Виареджо, за да ни разкрие в пълнота разтърсващата история на бижутерската фамилия Кабрели и изпитанията, с които се сблъскват три поколения жени. Писана с внимание и прецизност, характерни само за творба, истински близка до сърцето на човека, който я е сътворил, „Всяко неизвършено добро“ е своеобразно любовно писмо към Италия и пленителното ѝ очарование. Въпреки това Триджани не пропуска да отбележи трагичните моменти, белязали историята на страната. С този въздействащ роман тя ни напомня, че животът е пропит както с радост, така и със съжаление, продиктувани от действията ни, но и от всичко онова, което не сме направили. И ни кара да се замислим колко ни коства всяко неизвършено добро.

Адриана Триджани е авторка на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Написала е двайсет книги – художествени и нехудожествени, включително The Shoemaker’s Wife. Книгите ѝ са публикувани на трийсет и осем езика по цял свят. Тя е награждаван драматург, телевизионен писател/продуцент и кинодеец. Триджани пише и режисира филма по адаптацията на дебютния ѝ роман „Биг Стоун Гап“. Адриана израства в планините Блу Ридж във Вирджиния, където е съосновател на проекта „Корени“. Член е на Съвета по изкуствата в щата Ню Йорк. Живее в Ню Йорк със семейството си. Следва откъс.

Продължава...

„(Не)забравените мачове“ - когато европейските грандове страдаха по българските терени

Илия Иванов припомня успехите на „Левски“, ЦСКА, „Ботев“, „Славия“ и други в Европа

Кои са футболните срещи от европейските турнири, записани със златни букви в историята на българския спорт – това припомня новата вълнуваща книга „(Не)забравените мачове“ от Илия Иванов. С историите, базирани на спомените и личните разкази на главните действащи лица, спортният журналист ни връща към времената, когато величия като Йохан Кройф, Герд Мюлер, Роберто Баджо, Фабио Капело, Еузебио, Алекс Фъргюсън и много други трудно се опълчваха срещу българските отбори.
Читателите ще преживеят (отново) „(Не)забравените мачове“ на родни клубни тимове срещу футболните страшилища  „Барселона“, „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Ювентус“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и много други. И ще срещнат познати любимци като Аспарух Никодимов, Петър Зехтински, Спас Джевизов, Атанас Пашев и още обичани спортисти.
Изданието ни връща към славните мигове, когато:

•    два мача не бяха достатъчни на „Ювентус“ да пречупи пловдивското „Юве“;
•    Алекс Фъргюсън страда срещу „Марек“ в Дупница в европейския си дебют;
•    „Левски“ се изправя срещу „Барселона“ и „Аякс“ и прави големия си пробив в Европа;
•    ЦСКА си извоюва прозвището „убиец на европейски шампиони“;
•    Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуваха в Града на стоте войводи.

С вълнение, спортен хъс, уважение и доза носталгия Илия Иванов ни праща на истинска обиколка през футболна България, задължителна за почитателите на затрогващия филм „Гунди“ и на книги като „Най-великите мачове“ от Джейми Карагър.  
„(Не)забравените мачове“ вдъхва гордост и припомня защо футболът е любимият спорт на милиони зрители – „защото до голяма степен е олицетворение на мечтите ни. Колкото по-големи са те, толкова по-далече можем да стигнем.“
Илия Иванов е дългогодишен редактор и репортер в спортния сайт Sportal.bg. Създател е на проекта в социалните мрежи FootballStorycast. Работата му е насочена както към това да припомня на хората славната история на футболна България, така и да търси корените на днешните проблеми и начин тези (не)забравими мачове да се върнат. Следва откъс.
 

Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуват в Сливен
 

За първия двубой на родна земя италианците кацат в Бургас, след което с автобус поемат към Града на стоте войводи. Край морето фенове и журналисти посрещат звездната селекция на италианците. Тук мненията са разнопосочни. Според някои Роберто Баджо и съотборниците му показват надменност и не искат да се спират много-много и да дават автографи. Все пак има играчи, сред които е и Тото Скилачи, които проявяват уважение към родните запалянковци. Делегацията на „Ювентус“ потегля към Сливен с автобус. По-късно Баджо признава пред журналистите, че е възхитен от природата у нас и най-вече от местността Карандила. И как да е иначе? Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина, което пък е предпоставка от града и към града да се откриват чудни и завладяващи гледки. След години, в интервю за своя идол Зико, Роберто Баджо говори за нашата красива страна: „Бях трогнат от доброто посрещане в тази страна. За малкото време там намерих приятели, с които поддържам връзка и в момента. В България футболът заема важно място в живота на хората. Слушал съм за курорта „Златни пясъци“. Бих отишъл със семейството си там“.

Продължава...

Първи том на „Китай“: Едуард Ръдърфърд съживява многоликата и драматична история на една от най-древните и влиятелни цивилизации

„Монументален! Един от най-амбициозните романи за Изтока, писани някога.“
The Guardian

„Книга, която не просто се чете, а се изживява. Величие, трагедия, културен сблъсък и човешки съдби – събрани в едно безсмъртно произведение.“
The Times

Поемаме на грандиозно пътешествие през хилядолетната история на една от най-древните и могъщи цивилизации с новия бестселър на Едуард Ръдърфърд. Биографът на велики градове този път обръща поглед към Изтока с „Китай“ (Еднорог, превод Златка Миронова). Подобно на епичните му романи за Париж, Лондон, Ню Йорк и Дъблин, той изтъкава плътен и въздействащ исторически гоблен чрез хроника за живота на няколко поколения герои – китайци, британци и американци, чиито съдби се преплитат по време на сблъсъци между култури, вярвания и идеологии. Те се влюбват, предават, борят се, страдат, градят и рухват под тежестта на историческите сили, които оформят цял един континент.

В романа са представени по впечатляващ начин най-бурните и преломни десетилетия от историята на Поднебесната империя. Преминаваме през управлението на династията Цин, Опиумните войни, до началото на западната експанзия и вътрешните бунтове като Тайпинското въстание. Сблъсъкът между цивилизации, морали и ценности е представен поразително, при това от две гледни точки – на китайците и на по-напредналите нации. Убеждаваме се как историята се гради от сблъсъка на гледни точки, надежди и страхове.

Чрез образите на императори, търговци, шпиони, дипломати, воини, наложници, интелектуалци и революционери, Ръдърфърд ни прави свидетели на величието и разпада на империи, на сблъсъка между традиции и промени, на болката от колониализма и жаждата за независимост и възраждане. Той за пореден път ни убеждава в таланта си да вдъхва живот на времето и пространството. С невероятно внимание към детайла и историческа точност ни повежда по Великата китайска стена, сред дворците на Забранения град, по прашните селски пътища и на борда на британските кораби, натоварени с опиум.

Чрез старателно сплетени сюжетни нишки и многопластови персонажи ставаме свидетели на величието, болката, гордостта и трансформациите на един древен и необятен свят. И макар героите да се менят с всяко следващо поколение, истинският главен герой и в този роман е самият Китай — огромна, мистериозна, древна и същевременно модерна и динамична страна. Страна на противоречия и красота, на мъдрост и насилие, на философия и огън. „Пленяващ разказ, изпълнен с величие, интрига, триумфи и трагедии. Ръдърфърд още веднъж доказва, че е ненадминат майстор на историческия роман“. Това е коментарът на Publishers Weekly за този бестселър.

Франсис Едуард Уинтъл, известен със своя творчески псевдоним Едуард Ръдърфърд, е роден в Солсбъри. Той получава образованието си в университетите в Кеймбридж и Станфорд, Калифорния, работи в областта на политическите науки, книгоиздаването и търговията с книги. През 1983 г. се завръща в родния си дом в Солсбъри. Тук той написва първия си роман „Сарум“, посветен на хилядолетната история на този град. Книгата се превръща в бестселър и се задържа 23 седмици в списъка на бестселърите на New York Times.
Следващите романи на Ръдърфърд повтарят този успех. Книгите му са преведени на двадесет езика. Писателят е живял в Лондон, Ню Йорк, Ню Хемпшир и Ирландия. В момента той непрекъснато пътува между Америка и Европа.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 май - 13 май

 

1. Анджей Сапковски. Вечна светлина. Сиела

2. Агата Кристи. Автобиография. Гнездото

3. Алейна Ъркхарт. Играта на Касапина. Хермес

 

4. Капка Касабова. Анима. ICU

5. Майкъл Бонд. Падингтън - оригиналната история. Инфодар

Продължава...

Откъс: Когато свидетелката е по-опасна от убиеца

В „Свидетел №8“ Стив Кавана изправя любимия си  герой Еди Флин пред смъртна заплаха

Руби Джонсън чисти домовете на милионери в елитен квартал на Манхатън. Преди баща ѝ да пропилее на хазарт огромното си наследство, тя също е живяла там. Била е богата като работодателите си. Те знаят това и ѝ имат доверие. Докато се прибира една вечер, Руби става свидетел на убийство. Тя познава жертвата. Познава и убиеца. Но посочва за извършител друг човек, когато подава анонимен сигнал в полицията. Защото Руби не е тази, за която се представя.
 

В „Свидетел №8“ (Обсидиан, превод Милко Стоименов) Еди Флин, бивш дребен престъпник, а сега адвокат, поема защитата на обвиняемия. Той вярва, че този човек е невинен, въпреки че оръжието на убийството е намерено в неговия дом. И докато Руби продължава своята смъртоносна игра, Еди трябва да се бори не само за клиента си, но и за собствения си живот. Защото един от босовете на нюйоркската мафия е обявил награда за главата му.

Стив Кавана е авторът на „Тринайсет“, „Съучастници“ и „Сделка за убийства“ и е носител на награда „Златен кинжал“ за най-добър криминален роман. През 2015 г. става част от програмата Amazon Rising Stars. Всички негови романи получават номинации за различни международни награди и често ги печелят. Прочут е по света с трилърите си за Еди Флин. Книгите на Кавана са четени от милиони и са преведени на над 30 езика. Следва откъс.

Има нещо сбъркано в Руби, така казваше навремето баба ѝ.
Напоследък Руби Джонсън често се сещаше за тези нейни думи. Отдавна не беше малко момиченце. Беше на двайсет и две, определено по-мъдра и може би по-осъзната. Често се улавяше да мисли, че не прилича на другите хора. Това се случваше в моменти като този.
Наближаваше полунощ. Тя седеше на кухненския плот и разбъркваше чаша с кафе. Кухнята беше два пъти по-голяма от апартамента, в който живееше. Въпросната кухня беше в къща на стойност трийсет и пет милиона долара в Горен Уест Сайд, Манхатън.
Чад и Лара Пулър трябваше да се приберат всеки момент. Те бяха сред новите клиенти на Руби, която от няколко месеца гледаше децата им на повикване. Шестгодишната Клара и неотдавна навършилата три Зара спяха в своите просторни, луксозно обзаведени стаи на горния етаж.

Продължава...

„Братя“ - историята на Санто и Джани Версаче, които промениха света на модата

Искрен разказ за семейство Версаче и тяхната модна империя представя Санто Версаче в автобиографичната си книга

Историята на влиятелното италианско семейство, създало една от най-големите модни империи, оживява в автобиографичната книга „Братя“ от Санто Версаче – брат на легендарните дизайнери Джани и Донатела Версаче.

„Братя“ (Сиела, превод Иво Йонков) е истинската история за таланта и упорития труд на фамилия Версаче и най-вече на двамата братя в нейния център – Джани, дизайнера визионер, и Санто, бизнесмена с предприемачески нюх. Заедно те превръщат модна къща „Версаче“ не просто в разпознаваема марка, а в символ на стил, вкус и изисканост.
 

От шивашкото ателие на майка им в Калабрия, през първия бутик, до най-лъскавите модни дефилета на Милано, Париж, Ню Йорк – книгата проследява неравния, но и бляскав път до върха на семейство Версаче, завихрило революция в изкуството и бизнеса на модата.
 

Сред страниците на красивото издание с цветни снимки оживяват светът на високата мода, взаимоотношенията между членовете на семейство Версаче, както и образите на редица звездни личности около него – на съперниците като Джорджо Армани, на любимите рекламни лица като Клаудия Шифър, на  знаменитите приятели като лейди Даяна и Елтън Джон и много други.
 

Санто Версаче осветява и своя болезнен спомен за покушението срещу брат му от 15 юли 1997 г. в Маями. Датата, на която съдбата на семейството се променя с куршума на един сериен убиец. Куршум, който обаче не може да заличи великото наследство и да угаси вдъхновението, завещано от Джани Версаче.
 

Написана откровено и прямо,  книгата „Братя“ ще плени любителите на модата, както и почитателите на литературни изкушения като „Домът на Гучи“ от Сара Г. Фордън и великолепните книги на Наташа Лестър.
 

Затрогващ разказ за величието и славата, но и за загубата и болката, книгата на Санто Версаче показва, че големите успехи винаги вървят ръка за ръка с трудностите. Но и че семейството, дори и изтъкано от противоречия, е най-голямата опора. А силата на мечтите – най-голямото вдъхновение.  

Продължава...

Тийнейджърите, Хитлер и розовият заек

Юношеският роман на Джудит Кер излиза за първи път на български език

80 години след края на Втората световна война, точно в Деня на Европа, на български език за първи път излиза романът „Когато Хитлер открадна розовия заек” на Джудит Кер. Авторката, спечелила милиони сърца по света с илюстрованите си книги за котката Мог, вече е добре позната на българските деца. 

 

Сега издателство „Лист“ хвърля ръкавица и към по-големите читатели – тийнейджърите, които днес живеят в свят, отново разтърсван от конфликти, бежански кризи и тревожни заглавия. Именно към тях е насочен този юношески роман – не за да ги натовари с тежестта на историята, а за да им я покаже през очите на дете като самите тях.
 

Както и предишните книги на Джудит Кер, преводът е дело на поетесата Мария Донева, която с лекота улавя деликатния баланс между тъгата, страха и тихия хумор в романа.
 

Историята се завърта около деветгодишната Ана и нейното еврейско семейство, принудено да избяга от нацистка Германия. Баща ѝ – известен журналист и критик на Хитлер – изчезва от Берлин малко преди изборната победа на нацистите. След него, набързо, майката на Ана урежда бягството си заедно с двете деца. Малкото момиче не може да вземе всичките си играчки и прави съдбоносен избор – гушва новото си вълнено куче и оставя любимото розово плюшено зайче, убедена, че ще се върне скоро. Но не се връща. И така,

зайчето се превръща в символ на всичко,
което войната отнема от едно дете –

дом, сигурност, спомени, език и принадлежност.
 

Романът е частично автобиографичен – самата Джудит Кер напуска Германия през 1933 г., когато е на девет, заедно с родителите си. Баща ѝ е прочутият критик Алфред Кер, преследван от нацистите. Семейството минава през Швейцария и Франция, преди да се установи в Лондон. Там Джудит изгражда изключителна кариера като писател и илюстратор, и именно през книгите си тя „превежда“ бягството си за новите поколения.
 

„Как Хитлер открадна розовия заек“ е първата част от трилогия, която проследява порастването на Ана в нови страни, езици и идентичности. Преведена на десетки езици и отличена с множество литературни награди, книгата остава един от най-човечните разкази за живота в изгнание, за адаптацията и силата на надеждата.
 

Защо е важна за тийнейджърите днес? Защото показва, че историята не винаги е черно-бяла и че децата не просто „оцеляват” във войната – те я преживяват, изграждат се чрез нея и носят нейните белези завинаги. Ана не е герой с магически сили – тя е просто момиче, което се научава да бъде смела, въпреки страха. Точно като момичетата и момчетата, които четат този роман днес – в свят, който също често изисква от тях да бъдат по-зрели, отколкото им се иска.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 30 април - 6 май

1. Джеймс Патерсън. Алекс Крос: Не се страхувай от злото. Хермес

2. Франк Тилие. Лабиринти. Ентусиаст

3. Катрин Деньов. Самата аз. Кръг

 

4. Иво Инджев. Остродумия. Сиела

5. Николай Райнов. Самодивско царство. Български приказки, т. 1. Миранда

Продължава...

Романите за Торквемада на Бенито Перес Галдос - светът се движи от пари, амбиции и суета

Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“. 

 

Перес Галдос е водещият испански писател на прага между XIX и ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ (близо 80 романа), като в него влизат съвременни, исторически, социални и психологически творби. Сред популярните у нас творби на автора са „Фортуната и Хасинта“, „Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“ и др.

Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки, в превод на Стефка Петрова).

Главният герой - дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…

На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещание да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…

За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.

В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите звучат удивително актуално и днес. С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.

Продължава...

Четем легендарните „Кибритчета „Минерва“ на Умберто Еко

За първи път на български език излиза сборникът „Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ от бележития италиански писател, есеист, философ и ерудит Умберто Еко

 
„Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ (Колибри, превод Ина Кирякова) обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор.
Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера, за ролята на интелектуалците в обществения живот, за екологията, за генетиката, проницателни прогнози за бъдещето, поднесени от ерудит и завладяващ разказвач, който притежава умението да превръща злободневното в литература. 

 

Теми, надраснали времето си, звучащи актуално и в наши дни. Така най-сбито може да се представи съдържанието на този сборник – истинска наслада за мислещите хора.
Умберто Еко  (1932–2016) е искрящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и без съмнение един от най-влиятелните интелектуалци на нашето съвремие. Автор е на литературните класики „Името на розата”, „Махалото на Фуко” и „Баудолино”. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра. От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1990).

През 2020 г. „Колибри" издаде сборника „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ (преводач: Вера Петрова), внушително томче с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“. А през 2021 г., отново с логото на „Колибри“, излезе забележителният труд „Да кажеш почти същото“ (преводач: Дария Карапеткова), илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач.  Следва откъс.

 

Как демокрацията вреди на демокрацията

Преди няколко години Ханс Магнус Енценсбергер написа много убедителна статия за това как в наши дни политиците (и изобщо могъщите) са обречени да не разбират хората, с чийто живот би трябвало да се занимават. Колкото по-висока е тяхната отговорност, колкото повече са изложени на риск от покушение (или във всеки случай на посегателства върху правото им на личен живот), толкова повече се заобикалят с телохранители, които ги вкарват в бронирани автомобили, хеликоптери, частни самолети, оттеглят се в укрепени домове, прекарват почивките си в открито море. Колкото по-голяма е отговорността им за света, толкова повече не знаят нищо за света.

Продължава...

Криминална класика – „Невероятното престъпление” от Лоис Остин-Лий

Тънко чувство за хумор, забележителна атмосфера и интригуваща загадка, отговорът на която е скрит зад безупречни маниери и шепота на скандални слухове, смесва една потомка на Джейн Остин

Лоис Остин-Лий е още едно от големите имена, прочули се като автори на криминални романи от златните години на жанра. Потомка на легендарната Джейн Остин, тя си спечелва почитатели още с дебютната си книга „Невероятното престъпление“ (Еднорог, превод Иван Костурков). Издаден през 1931 г., романът възстановява автентичната атмосфера на академична Англия от периода между двете световни войни – свят на чайни следобеди, безупречни маниери и прикрити скандали. Остин-Лий успява да съчетае интелектуалното предизвикателство на мистерията с неподражаем британски чар и изискан стил.

Прудънс Пинсънт е очарователна млада дама, отличаваща се със свободен дух, остроумие и изключителна преданост към семейството и приятелите си. Тя е единствената дъщеря на директора на един от колежите в Кембридж. Освен че очарова местната академична общност, Прудънс обожава и живота в провинцията, и често гостува на своя братовчед лорд Уелънд в неговото имение Уелънд Хол. Тук тя може да препуска на воля и да участва в задължителния лов на лисици.

Докато пътува за пореден път към Уелънд Хол, Прудънс се оказва въвлечена в опасна плетеница от тайни, подозрения и престъпления. Тя научава за съществуването на добре прикрита схема за контрабанда на наркотици, която по загадъчен начин свързва уединения свят на Кеймбридж с имението на братовчед ѝ. Възможно ли е някой от хората, на които най-много държи, да е свързан с престъпната дейност? С много ум, находчивост и малко помощ от непредвидени съюзници, Прудънс трябва да разплете сложния възел на интригата и да разкрие самоличността на контрабандистите – преди някой да извърши убийство, за да опази мрачните тайни.

С фин хумор, ефектни герои и заплетен сюжет Остин-Лий извайва истинска литературна перла, която умело балансира между елегантната лекота и напрежението на криминалната загадка. Местата и атмосферата са описани толкова съвършено, че читателят буквално усеща мириса на кожени кресла в старите библиотеки и чува шепота на скритите тайни. Една изненадваща любовна история добавя още повече очарование от докосването до този стилен и увлекателен роман.

Продължава...