В „Разкъсана плът“ сержант Логан Макрей отново е притиснат между три случая, двама началници и сътресения на любовния фронт
Вероятно ще се изненадате да научите, че шотландският писател Стюарт Макбрайд, известен със своите смразяващи сюжети, изпълнени със зрелищни сцени, черен хумор и брутални убийства, всъщност избягва да чете за истински престъпления. Макар още от дете да е запален почитател на криминалната литература, той признава, че не може да приеме мисълта, че подобни ужасяващи деяния действително могат да бъдат извършени от човек. Според него именно в това се крие голямото предимство на книгите – никой не е пострадал при създаването на историята. Това звучи донякъде иронично, тъй като авторът неколкократно е споделял как един-два пъти му е прилошавало, докато е описвал особено жестоки сцени.
След пет неуспешни опита в различни направления на криминалната проза през 2005 г. Стюарт Макбрайд най-накрая печели доверието на издателите с романа „Студен гранит“, който поставя началото на поредицата за детектив-сержант Логан Макрей – безкомпромисна криминална сага, потапяща читателите в мрачната атмосфера на Абърдийн, суровата реалност на полицейската работа, ожесточените борби за надмощие в управлението и заплетените разследвания, подправени с щедра доза полицейско чувство за хумор.
Единайсет години по-късно поредицата се е утвърдила като бестселър на The Sunday Times, преведена е на повече от 20 езика и е спечелила милиони почитатели. На българския пазар вече могат да бъдат открити първите три романа от нея с логото на издателство Benitorial – „Студен гранит“, „Гаснеща светлина“ и най-новото попълнение – „Разкъсана плът“. Именно третата книга носи на Макбрайд престижната награда Dagger in the Library за най-заемана книга, присъждана от Асоциацията на криминалните писатели (Crime Writers' Association).
В „Разкъсана плът“ (Benitorial, привод Ивелина Иванова) се завръщаме в мразовитата и неприветлива атмосфера на Североизточна Шотландия, където детектив-сержант Логан Макрей отново се впуска с главата напред в престъпния свят на Абърдийн. Верен на реалистичния си подход към полицейската работа, писателят за пореден път доказва, че разследванията рядко се свеждат до разкриването на едно-единствено престъпление. Напротив, детективите като Макрей често са принудени да жонглират между множество случаи едновременно.
Този път престъпните игри по улиците на Абърдийн са особено жестоки. В града дебне сериен изнасилвач, който обезобразява жертвите си, а подозренията се насочват към местна футболна звезда – развой, който мигновено привлича вниманието на медиите. В същото време неизвестен мъж издъхва от кръвозагуба пред входа на болница, а разследването отвежда полицията до прага на мрачния свят на БДСМ общността, където болката и удоволствието се преплитат и прекрачването на границата може да доведе до фатален край. На всичкото отгоре едно осемгодишно момче всява страх из местните, докато се размотава из града и наръгва невинни жители. Изправен пред тези тежки случаи, Логан Макрей трябва не само да открие извършителите и да устои на непрестанния натиск от страна на двамата си началници, но и да съхрани баланса между професионалния и личния си живот, който постепенно започва да се разпада пред очите му.
Макбрайд определено умее да въвлече читателя дълбоко в света, който изгражда, създавайки усещането, че животът на детектива е съществувал, преди да отворим книгата, и ще продължи дълго след като затворим последната страница. Авторът не претоварва разказа с излишни подробности, ние знаем само това, което знае и самият Макрей, а този подход превръща всяко разкритие в истинска изненада. Така се постига усещане за автентичност, което ни позволява да преживеем разследванията от позицията на полицая, който се учи в движение, постоянно е нащрек и никога не може да бъде сигурен какво го очаква зад следващия ъгъл.
Целта на Макбрайд никога не е била да шокира читателите с възможно най-кървавите сцени. Стремежът му е да ги постави в позицията на героите, станали свидетели на подобни жестокости, и да ги накара да осъзнаят истинския ужас на случващото се. За шотландския писател добрата литература, независимо от жанра, отразява света, в който живеем, показвайки както неговите хубави страни, така и несъвършенствата му. А криминалната литература прави това по най-безкомпромисния начин. Затова романите му разглеждат сложни морални и социални теми, често смятани от обществото за табу, открито и без цензура. Насилието в тях е средство за разкриване на суровата действителност, а неизменното хапливо чувство за хумор внася необходимия баланс и прави дори най-мрачните истории една идея по-поносими.
Няма коментари:
Публикуване на коментар