Книжен ъгъл

Блог на книжарницата — класации, откъси, нови книги
ул. „Оборище" 117, София · пон–пет 10:00–19:00 · събота 10:00–16:00

Вирджиния Улф в своята „Собствена стая“

Новото издание на знаковата творба излиза с логото на „Лист“

Една жена тръгва по моравата на колеж в Оксбридж, но пазачът я връща на чакълената пътека: тревата е само за преподавателите и учените. Пред вратата на прочутата библиотека я спират отново, защото дами могат да влизат само придружени от член на колежа или с препоръчително писмо. 

Така започва „Собствена стая“ (1929), нареждана сред най-влиятелните творби на Вирджиния Улф. „Лист“ я издава отново в превода на Иглика Василева и с корица на Мариета Ценова.

Кой има право да пише? Кой разполага с времето и свободата да създава? Защо жените толкова дълго отсъстват от историята на литературата? Деветдесет и седем години по-късно въпросите на Улф звучат неподозирано актуално.

Мери, Мери или Мери

Разказвачката не държи на името си: можем да я наричаме Мери Бетън, Мери Сетън, Мери Кармайкъл или както пожелаем. Трите имена идват от старата шотландска балада „Мери Хамилтън“ за придворните дами на Мария Стюарт. Измисленият Оксбридж е прозрачен намек за Оксфорд и Кеймбридж, а женският колеж Фърнъм напомня за „Нюнъм“ и „Гъртън“.

Пищният обяд в мъжкия колеж и скромната вечеря във Фърнъм са първото доказателство в тезата на Улф. Богатството на едните колежи е трупано векове, а бедността на другите е също толкова историческа. Зад тези случки се разкрива цяла система от ограничения, държала жените далеч от образованието, знанието и възможността да разполагат с собствения си живот.

Петстотин лири и ключ на вратата

В основата на книгата стоят две лекции, които Улф чете на 20 и 26 октомври 1928 г. пред студентските дружества на „Нюнъм“ и „Гъртън“, двата женски колежа в Кеймбридж. Темата е „Жените и художествената литература“, но вместо академичен доклад писателката създава свободен, ироничен и увлекателен разказ, в който се преплитат лични наблюдения, история и литературна критика.

Изводът е привидно семпъл: за да пише художествена литература, една жена трябва да има собствени пари и собствена стая. В книгата сумата е точна: петстотин лири годишно, оставени на разказвачката от леля й. Новината за наследството пристига почти едновременно с правото на жените да гласуват, и тя признава, че от двете парите се оказват несравнимо по-важни. Зад формулата стои вековна история на финансова зависимост, ограничено образование и липса на лично пространство.

Джудит Шекспир, въображаемата сестра на Уилям

Най-запомнящият епизод в книгата е историята на една непозната сестра, надарена със същия талант като брат си. Уилям ходи на училище и заминава за Лондон, а Джудит остава вкъщи с домашните задължения, докато баща й не я принуди да се омъжи. Когато бяга, за да опита късмета си в театъра, я посрещат с подигравки, а съдбата й завършва трагично.
Историята на Джудит показва, че отсъствието на жените от литературната история не означава липса на талант, а липса на възможности. В последните страници Улф се връща към нея: поетът, който така и не написа нито дума, може да се роди отново, ако жените имат свои пари и своя стая.

Колежи без дипломи

Когато Улф говори в „Нюнъм“ и „Гъртън“, студентките там седят на изпитите, но не са пълноправни членове на университета. От 1921 г. Кеймбридж им дава само „титулярни“ степени, а истински дипломи въвежда едва през 1948 г., последен сред британските университети. Седмици след лекциите, през ноември 1928 г., лондонски съд обявява за неприличен романа на Радклиф Хол „Кладенецът на самотата“ заради любовта между две жени. В книгата си Улф иронично проверява дали съдията не е в залата, преди да прочете изречението „Клои харесваше Оливия“.

Писателката без свой Кеймбридж

Темата е дълбоко лична за Улф. Родена през 1882 г. в Лондон в семейството на критика Лесли Стивън, тя гледа как братята й заминават за Кеймбридж. Тя учи вкъщи и в курсовете на Дамския отдел на Кингс Колидж в Лондон, където между 1897 и 1902 г. изучава гръцки, латински, немски и история. Заедно със сестра си, художничката Ванеса Бел, е част от прочутия кръг „Блумсбъри“.

През 1912 г. се омъжва за Ленард Улф, а през 1917 г. двамата основават издателството „Хогарт прес“, което публикува и първото издание на „Собствена стая“. В „Мисис Далауей“, „Към фара“, „Орландо“ и „Вълните“ Улф променя из основи повествователните форми и превръща вътрешния свят на човека в основен предмет на литературата.

„Собствена стая“ е седмото заглавие на Улф в каталога на „Лист“. Там вече са романите „Орландо“, „Вълните“ и „Между действията“, есетата „Верният читател и минзухарът“ и детските истории „Вдовицата и папагалът“ и „Пердето на бавачката Лъгтън“ от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар