Нов живот за „Лице“ на Блага Димитрова

„Хермес“ преиздава „заключения“ роман

Романът „Лице“ е издаден през 1981 г. Появата му предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „заключен“ в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: „Лице“ е стигнал до читателите си. И се предава тайно от ръка на ръка.

Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса „Какво цените най-много в живота?“. Получава различни отговори: някои – шаблонни, други – искрени.

В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове разнищват теми като свободата, природата на човека, живота, човещината и истината. Следват избрани цитати от романа.

***

„Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!“

***

„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен...Ако е вярност – да е до заслепение.“

***

„Който има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък

в стаята си.“

***

„Ако човек започне да поправя грешките, чуждите и собствените си, цял живот ще пропилее, без да се осъществи.“

***

„И в този миг тя намира онова, което бе търсила през белите и черните листове, през дните и нощите на целия свой живот. Един въпрос: „Какво цениш най-много на този свят?“. И един спонтанен отговор. Каква топла, каква страшна, каква мъчноизречима дума: „човещина“!“

***

„В живота има такива съвпадения, каквито и най-развинтената фантазия

не може да измисли!“

***

„Какво му остава на онзи, който няма вяра в нищо, освен да вярва в бездушните вещи?“

***

 „ - Никой никому не може да забрани да бъде истински!

- Стига да погледнем истината без превръзка на очите!“

***

„Умората е велико благо за човека – тя е в състояние да го застави да се смири поне за кратко, до новата умора.“

***

“Човек може да се смее над патилата си едва след като те са зад гърба му.“