Дебютният роман на Николай Терзийски увлича със своя характер на сага. Пренатоварен може би с послания и герои, той сякаш иска да ни каже наведнъж всичко, което знае.
Амбициозен, но с покритие, написан с талантлив и добър език, с плътно изградени характери и динамично водене на сюжетната интрига, „Отлъчване“ придава на класическия литературен слог съвременно светоусещане.
С пиетет към историческия факт, родовата памет и фолклора, повлиян от Умберто Еко, може би от Дейвид Линч и със сигурност от толкова модерното днес фентъзи, дисциплиниран в школата по писане на телевизионни сценарии, Николай Терзийски поставя с „Отлъчване“ един свой хубав пръв знак в най-новата българска белетристика. Очакваме следващите знаци, пише за романа Виолета Тончева.
Според Иван Кулеков четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: "Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си."
То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група.
Кръвната група на "Отлъчване" на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар