Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 октомври - 8 октомври

 

1. Миранда Каули Хелър. Хартиеният дворец. Кръг

 

2. Джо Спейн. Големият тест. Хермес

 

3. Иван Костов. Свидетелства за прехода 2000-2009. Сиела

 

4. Елизабет Рейно. Селин Дион: Силата на любовта. Ентусиаст

 

5. Павлина Върбанова. Как се пише? БГучебник

Продължава...

Занимателни срещи с меломана Пако и „Моите малки музикални книги“

Нова интерактивна поредица въвежда децата в музикалните жанрове. Книгите съдържат кратки истории и музикални откъси за слушане

Най-популярните музикални жанрове представя на децата френската илюстраторка Магали льо Уш в новата поредица „Моите малки музикални книги“, публикувана от „Ентусиаст“. Главен герой в нея е меломанът Пако, а в първите две издания той навлиза във вълнуващите светове на рока и диското. Възхитителната колекция съчетава кратки истории и подбрани фрагменти от песни, което я прави едновременно образователна и развлекателна.

Магали льо Уш завършва специалност „Илюстрация“ в Страсбург и работи по над сто книги за деца, на някои от които е и автор на текстовете, включително поредицата „Моите малки музикални книги“. В момента рисува за детски издателства и за пресата и редовно провежда арт работилници за младежи.

Настоящата колекция предлага истинско музикално изживяване за най-малките. „Пако и рокът“ отвежда децата в Лондон, където героят мечтае да запише първия си албум. Китара, барабани, пиано, саксофон и още много други инструменти звучат от всеки край на града. Бандата вече е сформирана и е готова да влезе в студиото за неповторимо рок приключение.

„Пако и диското“ пренася читателите в Ню Йорк, където се провежда конкурс по танци. С диви ритми и бляскав външен вид атмосферата „треска в събота вечер“ е гарантирана, а неустоимото веселие продължава чак до залез-слънце.

Тази очарователна поредица насърчава възпитаването на музикална култура у децата. По достъпен и забавен начин тя показва разнообразието от жанрове, инструменти и звучене и подтиква към ранно развитие на любов към музиката.

Продължава...

Откъс: „Учителят“ на Фрида Макфадън - внимавайте къде търсите истината

С „Никога не ме лъжи“ и поредицата „Прислужницата“ американската писателка и лекарка Фрида Макфадън доказа, че веднъж пристъпили в света на романите ѝ, читателите не бива да се доверяват на това, което четат, чак до последната страница.

Сега майсторката на криминалните романи, усвоила до съвършенство изкуството да създава спиращи дъха сюжетни обрати, се завръща на български с още по-главозамайващия трилър „Учителят“ (Сиела, превод Калин Караиванов). Книга, в която урок номер едно е да внимаваш къде търсиш истината. Защото изваждането ѝ наяве може да доведе до непредвидени и крайно смъртоносни последици.

Животът на Ив Бенет е излязъл като от филм. Само че филм, в който главен герой е съпругът ѝ Нейт. Защото, честно казано, никой не прави филми за обикновени жени като Ив. Вижте, Нейт е друга бира. Неустоим, забавен и с дразнещо идеална усмивка, той приковава погледите във всяка стая, в която влезе. Особено класната.

Нейт е най-секси „Учителят“ в гимназията в Кейсхем (както гласят класациите на учениците). Той преподава английски, рецитира поезия, мил и учтив е с всички около себе си. По случайност двамата с Ив работят на едно и също място. Само че тя преподава далеч по-скучната математика. И да, по цял ден трябва да понася негласния въпрос на околните: „Как така някой като Нейт Бенет се е оженил за нея?“.

Зад вратите на дома обаче Нейт далеч не е толкова обаятелен, колкото в училище. Страстта им сякаш се е изплъзнала в пясъка времето и вече се изразява в точно три машинални целувки на ден (и крайно нередовен сексуален живот). А нещо отвътре гложди Ив, която започва да подозира, че Нейт ѝ изневерява.

Особено когато в класа му се появява 16-годишната Аделин – ученичката, станала причина един от най-обичаните учители в гимназията да бъде принуден да напусне. Различни слухове се носят за случилото се помежду им, но каквато и да е истината, Ив знае, че Ади е опасна. Руши домове. Разваля бракове. Съсипва репутации.

Или поне това казват всички. Но Ив не може да рискува да загуби най-ценната си придобивка, нали? А и колко далеч могат да бъдат слуховете от реалността?

Повеждайки ни из училищните коридори на този мрачен и изкусителен роман, Фрида Макфадън отваря шкафчетата на истината едно по едно, а в тях се крият ужасяващи разкрития, скандални тайни и накрая – напълно неочакван финал.

И разбира се – ябълката на раздора, която дебне от бюрото на „Учителят“, има така сладкия вкус на отмъщението.  Следва откъс.

Хората винаги ми казват каква късметлийка съм.
Те мислят, че имам красива къща, чудесна кариера и постоянно получавам комплименти за обувките си. Но аз не се залъгвам. Когато хората ми казват, че съм късметлийка, те не говорят за къщата ми, кариерата ми или дори за обувките ми. А за съпруга ми. Говорят за Нейт.
Нейт си тананика, докато си мие зъбите. Отне ми почти година с него пред огледалото, преди да осъзная, че песента винаги е една и съща. All Shook Up на Елвис Пресли. Когато го попитах защо, той се засмя и ми обясни как от майка си е научил, че тази песен продължава две минути, а точно толкова трябва да се мият зъбите.
Започнах да ненавиждам песента с всяка фибра на тялото си.

Продължава...

Иван Станков разказва „На два гласа“

Не само хората имат любими животни.
Животните също имат любими хора.
Особено тези, които живеят близо до човека.
Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек.
Разбират се помежду си с думи и без думи.
В литературата това е правено отдавна.
Всичко в литературата е стара песен на нов глас.
Тук гласовете са по два във всеки разказ.
Единият да тегли към минор, другият – към мажор.
Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава,
който продължава старателно да отмерва човешките времена.                       
 

Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др. Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др. Автор на книгите „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017),  „Имена под снега. А7“ (2019),  „Вечерна сватба“ (2020) и „Късна смърт“ (2022). Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал „Култура“, „Стоян Михайловски“ и „Хеликон“.

Предговор с дядо Петко

Когато наречем някой човек животно, трябва да внимаваме кого от двамата искаме да уязвим. То под небето всички сме божии твари, ама животинките са останали верни на Бога, та затова няма ад за тях. Грациозни или недодялани, красиви или грозни, кротки тревопасни или хищници – всички те са невинни. Не им е дадено да знаят как могат да бъдат нарушавани божиите закони. А на човека е било дадено. И той кажи-речи постоянно се е възползвал. Затова учителят на Александър Македонски благоволил да признае и човека за животно, но веднага се е застраховал – кръстил го социално животно.
Относно началото на близостта между животното и човека остават неизяснени доста въпроси. Когато преди петнайсет хиляди години в Евразия бил опитомен първият сив вълк и бил превърнат той на домашно куче, кой всъщност е направил избора за сближаване? Човекът или вълкът? Много е вероятно вълкът първи да се е завъртял около това странно двуного животно и като разпознал у него собствената си самотия, сприятелил се с него.
Малко след това, така твърдят учените глави, била опитомена и първата коза. Но не можем ли поне за миг да допуснем, че именно козата е избрала онзи незнаен човек за свой приятел? Тя му предложила мляко и козлета, а от него се искало само малко трева да ѝ събере за през зимата. Човекът се съгласил и така козата го опитомила.
В легендите продължава и до днес да се твърди, че кошутата и Божата майка така са се опитомили взаимно, че когато на Богородица ѝ се налагало да се яви спешно на хората в някое далечно село, пращала кошутата. Но да допуснем, че легендите са измислени. Ами дебелите книги? Я да седнем и да помислим дали пък Белчо и Сивушка не са си избрали Боне Крайненеца за свой домашен любимец и не са го опитомили те до такава степен, че да знае във всеки момент как да им помогне? Да не говорим пък колко много животни са опитомили чичо Митуш в онзи чифлик, нека споменем само Балан, Чивга, Текеш, Комур и колко още...

Продължава...