page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Немезида, капитанът Буковски и Хегел за религията
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Немезида, капитанът Буковски и Хегел за религията

23.10.10

Петко Тодоров

Крими по норвежки

Хари Хуле разследва банков обир в романа „Немезида” на Ю Несбьо (изд. „Емас”). Той е постоянното ченге на норвежкия писател. В обира има непредизвикано убийство. Обирджията убиец се оказва рядък професионалист. И точно когато разследването набира скорост, началникът вдига от сън Хари. Жена е намерена убита в апартамента й. Хари пристига.

Апартаментът е на негова някогашна приятелка. Тя му се е обадила изневиделица преди няколко дни и Хари е прекарал предната бурна нощ в апартамента й. Тя е мъртва. Някой му пише по интернет: Тя е убита, ти си последният с нея; как си?


Хари на Несбьо е онова, което не е Филип Марлоу на Чандлър. У Хари нищо не е каубойско и всичко е прекалено скандинавско. Хари не подлежи на имитация, няма какво да се имитира. Събитията не се подреждат заради него, Хари се подрежда заради събитията. Подрежда се адски трудно.

Капитанът Буковски отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Ето го последният роман на Чарлс Буковски, той е издаден посмъртно: „Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба” (изд. „Фама”). Направен е като дневник, воден от дъжд на вятър. Първият запис е на 28.08.1991, последният – 27.02.1993. Оставали са му броени месеци живот.

Защо да не е роман? Героят писател на злобна възраст залага на хиподрума, пише на компютъра си, слуша класическа музика с кеф и с пура в уста. И поглежда към телевизора колкото да се ядоса. И попържа всичко наколо, че и по-надалеч. „Всеки ден, когато отида на хиподрума, знам, че пропилявам часовете си. Какво правят другите писатели? Застават пред огледалото и оглеждат ушите си. После пишат за тях. Или за майките си. Или за спасяването на света. Е, за мен могат да го спасят, ако не пишат тези скучни неща”. Буковски е Буковски до последно. Много са важни илюстрациите в книгата.

Сдобихме се с лекциите на Хегел върху религията

„За нас бог, тъй като той е общото, по отношение на развитието е затвореното в себе си, в абсолютно единство със самия себе си” – нали няма как да се сбърка с друг, това е самият Георг Вилхелм Фридрих Хегел, сега в „Лекции по философия на религията” (изд. „Изток-Запад”).

Превел ги е ветеранът Генчо Дончев, 700 страници. Хегел не успял приживе да оформи тези си лекции в книга, те излизат посмъртно. Обнародването на неговите ръкописи продължава и днес, някои от тях още не са видели бял свят.

Превеждането точно сега точно на такива неща може да изглежда парадоксално и някаква лудост, но, строго погледнато, кога не е било така? Книгата, сама по себе може да е събитието с главна буква за 30-40 души у нас, но има и друго и то е по-важното: националната интелектуална сигурност. Има такова нещо, нищо че се премълчава, а се премълчава защото има защо.