page contents Книжен Ъгъл: Романтичният странник и "Триумфалната арка"
Предоставено от Blogger.

Романтичният странник и "Триумфалната арка"

30.3.11

Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява като оперира нелегално в частна клиника. Той е един от многото бежанци от нацистка Германия, които живеят под постоянната заплаха да бъдат заловени и депортирани.

В тези несигурни времена, когато над Европа тегне угрозата от нова война, Равик среща Жоан - отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака. Макар че Равик не вярва в любовта, съдбата по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагична развръзка. Такава е историята в романа на Ерик Мария Ремарк "Триумфалната арка", който отново излиза на български (ИК "Фама", превод Невяна Розева).

„Както в живота, така и в творчеството си Ремарк, подобно на Равик от "Триумфалната арка", е романтичен странник, самотник, търсещ самоличността си и мястото, което да нарече свой дом”, казват за него критиците. Книгите на Ерих Мария Ремарк са изгаряни и забранявани в нацистка Германия. Въпреки че е прогонен от родината си и немското гражданство му е отнето, той продължава да пише в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ.

Преди това, в разгара на Първата световна война, Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен е мобилизиран и заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. В края на войната е ранен тежко и после дълги години страда от получените увреждания. Докато е в болницата, умира майка му. Години по-късно той ще приеме нейното второ име, Мария, като свой артистичен псевдоним.

След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква. Първата му книга е малкият роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" . Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.

Романът, който му носи световна слава и признание разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. „На западния фронт нищо ново” е публикуван през 1929 г.  като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания). На другата година е екранизиран в Холивуд и филмът печели "Оскар". Ремарк е предложен за Нобелова награда, но лигата на немските офицери се възпротивява.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и  следващия му роман "Обратният път", като публикуват пропаганда срещу него. Отнемат му немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които са "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

„Триумфалната арка“, който донася на автора си нов международен успех, излиза в САЩ през 1946 година. Екранизирана е два пъти - през 1948 година с Шарл Боайе и Ингрид Бергман в главните роли и през 1985-а - с Антъни Хопкинс и Лесли-Ан Даун.