page contents Книжен Ъгъл: Бенджамин Франклин и "Пътят към богатството"
Предоставено от Blogger.

Бенджамин Франклин и "Пътят към богатството"

31.8.11

Стийв Шийпсайд*

Да прелистваш страниците на „Пътят към богатството“ от Бенджамин Франклин е изживяване, доста наподобяващо на това да разглеждаш вещите на тавана в старата къща на родителите си. В книгата има толкова много афоризми и малки парченца домашна мъдрост, че човек неволно започва да се пита дали баба му не си е лягала всяка вечер с това четиво в ръце.

„Рано пиле рано пее...“, „Без мъка няма сполука“, „По малко, но редовно“, „Помогни си сам, за да ти помогне и бог“– изглежда, всеки сериозен съвет или поговорка, които някога сте чували, са били извлечени и включени сред страниците на това иначе тънко томче.


Както при всяка истинска класика и в дадения случай с пълна сила важи твърдението, че всички тези съвети си остават също толкова логични, колкото са били и през 1758 г., когато книгата е публикувана за пръв път.

Кредиторите все така продължават да покосяват нищо неподозиращите си длъжници и да работиш умно, а не презглава, си остава пътят към успеха в бизнеса. Така че защо ви е да четете модерната интерпретация на едно оскъдно есе?

В действителност за това има две причини. Първата е, че подобно на всичко останало на онзи таван, „Пътят към богатството“ е хванала тънък слой прах през годините. Овесът и воденичните камъни не играят особено съществена роля в съвремието
ни.

Сходен е случаят и с факта, че работата ни по-скоро се върти около управлението, предоставянето на услуги и експертната информация, а не около „предачество и плетачество... дървосекачество и дъскорезници“. Поднасям извиненията си на всички евентуални старши управители на дърводобивни предприятия и дъскорезници, които са се почувствали пренебрегнати от думите ми.

По-важното е, че Франклин пише в ера, когато ръчният труд и доставката на продукти, а не услугите, са считани за основен вид търговска дейност. Затова той не отделя голямо внимание върху тънкостите на мениджмънта, аутсорсинга и дори делегирането. Най-изненадващото обаче, е каква огромна част от домашната му мъдрост продължава да намира приложение в тези области (със съвсем лека екстраполация).

По-голямата част от проблемите на „Пътят към богатството“ произлиза от това, че текстът, както и самият Франклин го нарича, е „словоизлияние“. Изложението е разказ в разказа, а съветите в него достигат до нас във вид на проповеди от устата на ревностния антиматериалист на име отец Ейбрахам.

В книгата разказвачът е писател, наречен Ричард Сондърс, който признава, че думите на Ейбрахам всъщност са неговите собствени съвети (или по неговия израз, сборната мъдрост на поколенията), произнесени от чужда уста.

Поставяйки се на мястото на героя в текста, позволявайки този герой да бъде поучаван, Франклин уточнява, че е наясно, че толкова много добри съвети, предоставени наведнъж, доста наподобяват наставления. Например от баба ви или дядо ви. Което рядко е особено приятно и поне мен ме кара да се чувствам така, сякаш ми дават съвети как да инвестирам пари, които съм заделил за бонбони и близалки.

Този тон на книгата е достатъчен да накара възрастните тихо да я затворят и оставят настрана само след първите няколко страници. Което е наистина жалко, защото Франклин запазва малката изненада за самия й край, когато разяснява защо поставя всички тези съвети в устата на всяващия страх отец Ейбрахам, вместо да ги дава сам.

Въпреки че е написана като тирада, „Пътят към богатството“ е една дълбоко хуманна книга за човешките силни и слаби страни. И ако настоящата модернизация спомогне за опазването дори на малка част от тази домашна мъдрост в контекста на съвременния високотехнологичен свят, Франклин със сигурност би го одобрил.

Разбира се, той не би се изразил по този начин. Вероятно би кимнал мъдро и би измърморил нещо в смисъл, че „капка по капка вир става“. Колко е бил прав!

* Въведение към "Пътят към богатството на Бенджамин Франклин" (Инфодар)

За книгата: Съвременна интерпретация на една от най-известните книги на всички времена

Още след първата публикация на „Пътят към богатството” през 18. век милиони амбициозни предприемачи започват да прилагат съветите на Бенджамин Франклин, за да изградят печеливш бизнес. Днес възприемаме много от неговите крилати фрази като част от западната култура: „Рано пиле рано пее, здраве, ум и богатство не пилее”, „Кредиторите имат по-добра памет от длъжниците”. Франклин умира в завидно финансово състояние и все още е в списъка на стоте най-богати американци. С тази книга Стийв Шипсайд предлага едно тълкуване на „Пътят към богатството”, съобразено с предизвикателстватва на днешния ден. В нея ще откриете как:

• да бъдете водач, а не търтей;
• да упражнявате късмета си;
• да потискате желанието за нови и нови придобивки;
• да победите крадците на време.

Целта на тази книга не е да замести оригинала, а да илюстрира непреходната стойност на прозренията на Бенджамин Франклин, като им даде нов живот чрез конкретни примери, свързани с личните финанси на съвременния човек. Тя е великолепно допълнение към една от най-известните и вдъхновяващи книги на всички времена.