page contents Книжен Ъгъл: Как живеят гениалните писатели
Предоставено от Blogger.

Как живеят гениалните писатели

8.11.11

Лудото битие остана в ХІХ и ХХ век

Петко Тодоров

„Пиша, преглеждам и коригирам с едно или две очи по около дванадесет часа дневно, а когато вече не виждам нищо, правя петминутна почивка. После ми се вие свят, но това е нищо в сравнение с това как ще се вие свят на читателите ми”, записал го е в писмо почти слепият Джеймс Джойс през 1921.

Лудо писане в луд живот. Ако превъмогнем физическото му състояние, остава литературата. Луда работа. Но пък имаме „Одисей”, „Бдение над Финеган”, „Дъблинчани”.

Само един пример: Блумсдей се чества вече 8 десетилетия – 16 юни и все по-ентусиазирано в целия свят, а в Ирландия напоследък го уважават повече от националния си празник. Денят, в който тече действието на романа „Одисей”. В Ирландия правят печеливш туризъм от своя Джойс, а той е изживял писателския си живот извън нея.

„Джеймс Джойс” на Ханс-Кристиан Йозер и Юрген Шнайдер и „Верлен” на Жан-Батист Барониан разказват лудите животи на гениите (изд. „Рива”). Само припомняме за Верлен: най-прокълнатият от най-прокълнатите поети с чудовищно лудото си битие.


Къде изчезна това битие? В ХІХ и ХХ век ли? То не е без значение, въпреки читателския мазохизъм – благодарение на живота на Пол Верлен и Джойс сега имаме Верлен и Джойс.

Забелязвате ли как в издателските „ревюта” най-честият разказ за  съвременния писател се концентрира в изречението: Живее със съпругата, с двете си деца и четирите си котки в имението си еди-къде си край еди-какво си.

Последният луд писателски живот беше на Селинджър и е знаменателно, че се изчерпи с отшелническото му мълчание. В епохата където личният живот на известния е толкова продаваем.

Джойс го назовава „буржоазизъм”. Горкият, и той се е имал за социалист. Да, сега най-смислената напечатана хартия е банкнотата, но комерсиалното писане не е днешно откритие. Христоматиен пример: Дюма, ХІХ век.

Болен ли е човешкият дух или е болезнено заздравял? Никой не заслужава прокълнатото битие на Верлен и на Джойс, дори най-гениалният, тук думата е не за жестокостта, а за духът във въздуха и за нищо повече.