page contents Книжен Ъгъл: Бойко Беленски надникна в човека-бездна
Предоставено от Blogger.

Бойко Беленски надникна в човека-бездна

14.3.12

Милко Петров

В политиката никога не казвай „никога”, няма приятели – има само вечни интереси, врагът на твоя враг е нужният ти приятел – тези максими, които пронизват живота ни, често са споменавани. Те сякаш са взети от книгата на Макиавели, илюстрираща точно каскадата на лицемерие, коварство и целенасочена измама, която ни връхлита всекидневно.

В тази атмосфера живеят новите герои на Бойко Беленски, признат автор в сферата на трилъра, психотрилъра и приключенския роман, който този път ни въвежда направо в змийското кълбо на политико-шпионските интриги, козните на тайните служби и безпомощните конвулсии на родните ни псевдополитици, оплетени в пипалата на мощни близки и далечни центрове на влияние.

Съдбата на героите му Ахлан Доган, Хасим Дал, Алтън, Лютви Тристан и други странно наподобяват като звучене и биографични епизоди част от героите в актуалния политически екшън, който се вихри десетилетия над родината ни и предизвиква интереса българската популация и апетита на мощни чуждоземни циклони.

Фактологията е позната от множество вестникарски статии, телевизионни новини и разследвания, препечатките на досиета и кореспонденции на всемогъщата някога Държавна сигурност, където е проследена съдбата на бедно, отритнато и талантливо момче от добруджанско село, което приема опеката на тайната власт и мечтае да придобие признание, почит, слава и пари.

Когато го постига - започва да изпитва опасната резигнация на презадоволения султан, който иска нови и още по съдбовни изпитания и компенсиращи наслади.

Именно тук Б. Беленски е излязъл от суховатия тон на докладните и досиетата и е пуснал писателската си дарба като е потърсил психологическата мотивация на героите си, опитал се е да очертае техните духовни търсения и душевни терзания, да покаже причините за емоционалния им махмурлук, да обясни рязкото им поведение и чудноватата смесица от мъдрост и избухливост, от приятелство и непредизвикано коварство.

Писателят създава занимателна и пъстра панорама на образите на родни политици, бизнесмени, мафиоти, ексченгета и топразузнавачи, сред които вплита персонажите на любимите си „Поразяващи мълнии”, един митичен „ескадрон на смъртта”, който се осмелява понякога да се озъбва на довчерашните си служебни партньори, но накаря са спотаява като не забравя вълчата си захапка.

В отсъствието на държавните органи или заради преднамерената им дрямка в страната се вихрят международни мафиотски босове, ислямистки пратеници, родни и чужди олигарси.

Кой им противостои и за кого исконният интерес на народа ще бъде определящ мотив в действията, а не стремежът да се присламчиш към поредната финансова или политическа далавера?

Отговорът на Б. Беленски е отчайващо правдив, макар да навява тъжната безнадеждност на резигнацията и тихото отчаяние на духовния самотник. Все пак митичните „мълнии” ще въздадат справедливост, защото овластените в прокуроски тоги едва ли ще го сторят - иска да ни увери Беленски, сякаш за да запази Хоркхаймеровия „принцип надежда”, който изначално крепи социума като смислена и справедлива конструкция.

Бойко Беленски е млад автор и нека му пожелаем в следващите творби по-голяма психологическа плътност на персонажите, основана на по-дълбинно проучване на душевната им мотивация и ценностното разместване в духовните им пластове, по-пестеливо използване на екшън схемите от предишните сполучливи творби на автора, по-малко описание на оръжията като параметри и повече внимание към целите им като психология.

И нека не забравяме, че когато надничаме в човека-бездна, нещо по ранга може би само на един Достоевски, бездната може да ни повика при себе си...

Бойко Беленски. Да те закука сокол. С., Сатори, 2012