page contents Книжен Ъгъл: Може ли писател да направи военен преврат?
Предоставено от Blogger.

Може ли писател да направи военен преврат?

25.6.12

Петко Тодоров

Превеждат „Морето на плодородието” на Мишима Юкио

Ако някой се съмнява в тоталното ритуализиране на традиционното японско всекидневие и го приписва на европейското усещане за тяхното различие, да прочете „Пролетен сняг” на Мишима Юкио (изд. „Летера”).

„Говореше се, че това е една от четирите резиденции в Япония – първата беше на маршал Ояма, в която се влиза с обувки”. Това става в началото на миналия век, когато аристокрацията е вманиачена по европейските моди – в дрехите, храната, маниерите, западните филми.


Съвсем формално погледнато, романът „Пролетен сняг” е мелодрама, но няма как да е четен така. Любовна история, от трагична по-трагична. Двамата млади са от висшата аристокрация, годината 1912, Токио.

Чисто криминологичен анализ би открил, че драмата им идва в силна степен от същата ритуализираност на живота. Затова романът е толкова японски.
Подгизналите от символност предмети и жестове генерират и образност: „Кийоаки продължаваше да вярва, че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка”.

Романът е първи в тетралогията „Морето на плодородието”. Тя минава за върхът в творчеството на Мишима. Разказва японския ХХ век – битие, будизъм и прочее.

Писателят слага точката на последния в нея роман часове преди смъртта си. Той организирал частна армия от стотина души, през 1970 взел за заложник командир на военна база и опитал да направи военен преврат в страната.

След неуспеха се самоубил със сепуко – пълна програма: разпаряне на корема и отсичане на главата.

Абсурден театър, но театър. Виж обясненията в „Писател и самоубийство” на япониста Григорий Чхартишвили. Който се прочу със серията си ретрокриминалета, подписани с Борис Акунин.

Мишима е номиниран 3 пъти за Нобел и е най-коментираният японски писател от ХХ век и заради театрализираното си житие. У нас мразеният Хайтов е комай последният, изживявал се като нещо повече от оцеляващ писател.

Строго погледнато, театърът на Мишима е театър, само защото той е голям писател.