page contents Книжен Ъгъл: Откъс: Моят роден град София
Предоставено от Blogger.

Откъс: Моят роден град София

24.7.12

Крикор Асланян   

Скътана в полите на Витоша, София е зачената преди много столетия. Тракийското племе Серди основава града 7 век преди Христа и му дава името Сердика. Славяните и българите приемат това име, по време на византийското владичество градът се казва Триадица, едва през 14 век получава съвременното си име София, което на гръцки означава "мъдрост". София става столица на България след Освобождението от турско робство. София "расте,но не старее".

София, вечно младата красавица, напоявана от студената витошка вода, сгрявана от топлите минерални извори на Княжево, Овча Купел, Банкя и извора, намиращ се в центъра на града, и разхлаждана лятно време от свежия полъх на Витоша.

Преминала през войни и пожари, познала разцвет и падение, столицата на България е уникална. Коя европейска столица може да се похвали с двухилядник само на 20 мин. от центъра? Витоша превръща и най-горещите дни на лятото в прохладна вечер. Kой град има такъв уникален парк, достъпен за всички от града и съседните села? София - кръстопът на култури и народи, София - създателка на историята на Балканите.


Конският трамвай, свързващ София с Княжево, отдавна е история, прашните и кални софийски улици са прибрани на рафтовете на миналото. Няма ги файтоните и волските каруци, по улиците препускат Мерцедеси и БМВ-ета. Даже Трабантите вече са рядкост.

София - град-градина. В моето детство всяка вечер улиците се миеха със силни струи вода. И то каква вода - студена и сладка, пивка като божествен еликсир. Сега, за да пиеш тази вода, трябва да се качиш на Витоша, да отидеш до хижа "Еделвайс", а в моето детство тя течеше от чешмата на всеки софийски дом. Не можеше да задържиш ръката си повече от минута под течащата вода, ръката ти замръзваше - толкова беше студена.

Лятно време, разхождайки се по улиците, десетки чешмички те подканваха да уталожиш жаждата си с ледено студената  вода. Какви красиви чешмички имаше - "Пикльото" в градинката на Военния клуб, "Св.Георги" в градинката на Московска и Раковска, "Котката с вдигната опашка" на пл. Възраждане, фонтанчето от червен гранит пред красивата сграда на Университета и десетки други, в паркове и градинки или просто на ъгъла на улицата. Днес са останали много малко от тях и то повредени, със счупени кранове или просто спрени за икономия на вода.

Чужденците наричаха София град-градинa. На всяка крачка дошлият от провинцията или от странство (тази дума се използваше вместо чужбина/, се натъкваше на безбройните зелени площи на София. Борисовата градина, Детската градина (унищожена и превърната в Паметник на съветската армия/, градинката пред Университета, градинката срещу Военния клуб, Градската градина, градинката на пл. Такев, градинката пред Централната баня - тук можеше да си пийнете и топла минерална вода.

Помня, като ученици си купувахме обикновени бисквити от магазина на Пеев (по-късно Представителен магазин на "Захарна Промишленост) на ул. Екзарх Йосиф и отивахме в градинката на Банята, на бисквити и топла вода, която наричахме "пенсионерски чай". По на запад бяха градинката на пл. Възраждане, градинката Св. Никола, с паметника на опълченците, градинката при Майчин дом, градината около църквата Св. Троица - на ъгъла на Конст. Величков и Цар Симеон, и много, много други.

Градинките си имаха пазачи, възрастен човек с лента на ръкава и пръчка в ръка. Следеше за реда и плашеше пакостниците. Страхувахме се от него, защото имахме чувство  за вина, а не, че не бихме могли да се справим с него. Представям си, ако такъв един дядка  направи забележка или каже на някой "врат" да не си паркира БМВ-то на тревата, лелеееееее, ами ще го пребият със сигурност.
  
Особено важно място в живота на софиянеца заемаше Борисовата градина. Със своята огромна площ, множество пейки и беседки, вечерно време бе място за ученическа любов. Тук много от нас за пръв път изпитваха трепетите на първата целувка, на първата по-интимна прегръдка, тук  много от нас ставаха мъже. В неделя сутрин бащи возеха децата си на лодки, млади мъже разхождаха любимите си девойки, а зимно време софиянците идваха тук да карат кънки.

Имаше и учител, мисля, че се казваше Коста. Коцето правеше пируети и други елементи от фигурното пързаляне и събираше овациите на околните. Висок, рус, слаб, приличаше на известния финландски кънкьор Мико Виртанен. Тук Муната, известен софийски бабаит, правеше демонстративни скокове на дължина с хокейни кънки, рядко срещани в България през 50-те години. Скокът винаги се придружаваше с неговия  вик - "пази се, ще скача Муната"!

Лятно време той скачаше от 10 м. на кулата за скокове на плажа "Мария Луиза” (по-късно къпалня Република) и пак с това негово "пази се, ще скача Муната". Голяма капия беше - колоритна личност.

Вечер на езерото софиянци си пиеха бирата в ресторант "Ариана" и ядяха кебапчета под звуците на шлагери и валсове, имаше и моторна платформа с маси, която бавно обикаляше  езерото, хапвахме и се веселяхме на вода. Друго интересно заведение беше ресторант "Батенберг" в пасажа Св.Никола, унищожен заради строежа на "новия център".

В това заведение имаше кинематограф, т.е. на малък екран прожектираха кино-прегледи или много къси забавни филмчета. В средата имаше дансинг, където възрастните танцуваха. Смътно си спомням и за няколко дами, които чакаха около дансинга да бъдат поканени на танц от самотни кавалери. Точно над този ресторант е живял Яворов, когато в онази фатална нощ, по време на снежна буря, Лора чука на вратата му, за да иска помощ и убежище, тя знае, че Яворов ще я приюти. И не греши, тя остава завинаги при него, водена от непреодолимата си страстна любов към поета, и става причина за своята и яворовата ранна гибел.

Кой софиянец не познава прочутите народни ресторанти "Дълбок зимник" и "Грозд" на бул. Цар Освободител, "Дивите петли" на ул. Граф Игнатиев, "Паризиана" на ул. Позитано, както и хайлайфните "България", "Юнион клуб", "Савоя" и стотици други питейни заведения за бедни и богати.

Кръчми, гостилници, ханове, шкембеджийници, бирарии.По статистиките от  1936/37 год. България е на едно от първите места в света по броя на питейните заведения и на болните от туберкулоза, падащи се на глава от населението, и на едно от последните места по броя на учебните заведения.

Прочути бяха кебапчетата на бай Недялко, чиято малка "бира–скара" се намираше на ъгъла на Цар Асен и Солунска, шкембеджийниците "Дамарче" (срещу Съдебната палата) и тази на Никушев (бивш футболист на Левски) на ул. Цар Симеон и бул. Хр. Ботев.

Имаше много хубави сладкарници със собствено производство - "България", Пачев", "Луксор",  "Отечество" и други, които произвеждаха вкусни, винаги пресни банички, пасти, торти, баклави, крем-пити, млечни сладоледи.

Никога няма да забравя "Камелия" - малкото павилионче на ъгъла на ул. Нишка (Найчо Цанов) и ул.Цар Борис, където произвеждаха и продаваха най-вкусния сладолед. Обиколил съм не малко страни в света, включително много градове на Италия, която е прочута като производител на сладолед. Бил съм многократно в световно известната "Джелатерия Джолити" (джелато -сладолед на италиански/, но сладолед като на "Камелия" не съм ял никъде.