page contents Книжен Ъгъл: От седмицата: Пълнени камили, вещици и богомили
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Пълнени камили, вещици и богомили

3.7.12

Петко Тодоров

Бохумил Храбал сервира пълнена камила

Пълнена камила с антилопи, те са две и са пълнени с мисирки, които са пълнени с твърдо сварени яйца и други изисканости – рецептата е за основното ястие при посрещането на Хайле Селасие в Чехия в навечерието на Втората световна война.

В ресторанта, където главният герой на Бохумил Храбал в „Обслужвал съм английския крал” е келнер. Който е гледал филма на Иржи Менцел и Иван Бърнев да каже дали това го има заснето.

Рецептата е само белег за Хашековия гротесков натурализъм, уплътнен, или ако щете „напълнен” от Храбал до непоносимост. Това не се филмира, трябва да се чете (изд. „Колибри”).
И за да е пълна картината, Храбал го простира върху 3 исторически момента: преди войната, през войната и след войната. Три свята. Несводими. Постоянното е в героя, малкия човек и неговата представа за света. И вдъхновеното, неистово, необяснимо перо на Храбал.

Откраднатият живот на Майгул Акселсон

Какво нещо е модата, предупреждаваме: „Априлската вещица” на Майгул Акселсон не е вещерски роман (изд. „Дамян Яков”). Макар че и тук има леко мистичен момент. Но силата е другаде: „Искам да разбера коя от моите сестри е откраднала живота, който е бил предназначен за мен”. Тя се родила с „церебрална парализа, спастични пристъпи и тежка епилепсия”, убедили майката да я остави и болната живее анонимно под грижите на сестри и лекари.

Майката отглежда 3 момичета, предоставени й от социалните служби. Те са „сестрите”. Романът е за техния живот. Страшно различни, общото: кошмарите.
Удивително е колко може неподреден да е частният живот в подредената Швеция. Явно Брайвик не е последната дума на благоденстваща Скандинавия. Като си подреждаме обществото, знаем ли какво подреждаме? Човекът остава срещу живота на едни нокти и едни нерви където и да било.

Тръгва поредица за богомилите

„Богомилите и Презвитер Козма” на Екзарх Стефан идва на български с 90-годишно закъснение (изд. „Изток-Запад”). Стоян Попгеоргиев Шоков, каквото е светското име на Екзарха защитил с този си труд през 1920 докторат във Фрибурския католически университет. Дисертацията излиза на френски в Швейцария. Българската версия е открита едва в последните години в Смолянския държавен архив.

С това съчинение почва поредицата „Богомилството и Европа”. Задачата й е да представи непознати у нас класически текстове по темата: като на хърватина Франьо Рачки, американеца Линъс Брокит, руснака Александър Веселовски, серия от трудове върху западната версия на богомилите – катарите, важни документални източници. Колкото до Екзарха: той е срещу богомилската доктрина, но ги признава толерантно за „по-образовани от другите, имайки по-големи познания от литературата...”