page contents Книжен Ъгъл: "Шахматна новела" или последната партия на Стефан Цвайг
Предоставено от Blogger.

"Шахматна новела" или последната партия на Стефан Цвайг

4.2.13

Голям презокеански параход, който в полунощ отпътува от Ню Йорк за Буенос Айрес. Сред тълпата е гросмайсторът Мирко Чентович.

Световният шампион по шахмат е особен човек – макар и израснал сирак, останал неук, без да може да чете и пише, и научил се да играе автоматично, той от дълго време е непобедим. Твърде надменен, Чентович не обича аматьорите и играе само срещу хонорар.

Пасажерите на парахода са доста съблазнени от възможността всички вкупом да премерят сили с непобедимия гросмайстор. Най-ентусиазираният сред тях се оказва достатъчно платежоспособен, за да предизвика Чентович.


Макконър, шотландец, инженер по подземни съоръжения, спечелил цяло състояние от пробиване на нефтени кладенци в Калифорния, не би могъл да пропусне възможността да премери сили срещу гения на шахмата.

Партията започва. Примитивният и арогантен гросмайстор мести фигурите с нескрита досада, без да поглежда съперниците си, без да сяда на стола. Съвсем логично пасажерите губят партията.

Страстта към шаха обаче надделява и те плащат на Чентович за реванш. По време на втората партия се появява непознат чужденец – това е австрийският емигрант д-р Б. Неговата навременна намеса и съветите му пасажерите да не се подлъгват по един ход спасяват групата от втора бърза загуба. Партията завършва реми и интересът на Чентович към тези досадници се пробужда.

Останалите пътници също са озадачени и възхитени. Д-р Б. е предизвикан да се изправи сам срещу гениалния световен шампион. Австриецът се потапя толкова дълбоко в играта, че съвсем скоро започва да проявява признаци на треска. Разказвачът в новелата е озадачен. Любопитството му го кара да разбере на какво се дължи странната реакция на д-р Б.

"Шахматна новела" на Стефан Цвайг изследва психологическите дълбочини на два коренно различни свята. Светът на д-р Б., прекарал месеци в изолация и под психическия тормоз на Гестапо, се сблъсква с повърхностния свят на богатите пасажери. Дори шахматните партии в началото между Чентович и пътниците са само повърхностно забавление и доходен спорт, но при появата на д-р Б. играта придобива маниакален характер, превръща се в болестно състояние, заплашващо от лудост.

Самата игра на шах не е основната тема, правилата и тактиките са фонът на човешките и междуличностните проблеми.

„Ентусиаст“ издава отново забележителната творба Стефан Цвайг. Написана е между 1938–1941 г., докато авторът е в изгнание в Бразилия. Това е последната му и най-известна творба. Първото издание излиза на 7 декември 1942 г. в Буенос Айрес в много ограничен тираж – едва в 300 екземпляра.

В Европа е издадена година по-късно първо в Стокхолм, а първият превод на английски език е в Ню Йорк. В Германия книгата излиза едва през 1974 г. в джобен формат с меки корици и веднага се превръща в бестселър. Продадени са над 1,2 млн. броя. 70 години по-късно е преведена на над 25 езика.

За Стефан Цвайг

Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.

През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.