page contents Книжен Ъгъл: От седмицата: Четири романа, една апология и няколко есета
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Четири романа, една апология и няколко есета

9.2.14

Петко Тодоров

Сензационната журналистика не е от вчера

„По отношение на политиката на вестника очаквам винаги да изразявате собствена гледна точка. Никога не се меся на кореспондентите си по какъвто и да било начин”, собственик на лондонски вестник в романа „Сензационни новини” на Ивлин Уо (изд. „Фама”).

Провинциален репортер води рубрика за диви животни,  по недоразумение го пращат кореспондент в африканска държава, където се задава гражданска война. Носи фамилията на нашумял писател, когото са имали предвид. Чорбаджията го инструктира... На онова място не се случва нищо, но нашият праща измислено съобщение за държавен преврат пред опасността да загуби работата. И почва сензационната лавина.

Гарсия Маркес има точно такъв епизод в биографията си. Романът на Уо е от 1938, връх в неговия черен хумор и язвителност. За него са думите: „известна непринудена жестокост, игрива разрушителна критика”.
Роман за Вивалди и неговата Венеция

„Светлината, която проникваше през прозореца, осветяваше мъжа изотзад и косата му изглеждаше ярка като залез, разпиляна като пламък по раменете, скрити под черно свещеническо расо” – Червеният абат, Антонио Вивалди, известен с това прозвище заради косата си.

Така го вижда героинята на Лоръл Корона в „Четирите годишни времена” (изд. „Унискорп”). Тя е младо момиче в девическо сиропиталище, Венеция, самото начало на XVIII век. Той е на 20 и няколко, назначен е тук за учител по музика. Току що е чул нейния опит на цигулка и е забелязъл талант.

Романът е за нея и за сестра й, подхвърлени съвсем малки пред сиропиталището. Тя ще стане изявена цигуларка, сестричката - прочута певица. „Това е исторически роман, базиран отчасти върху реално съществували личности”, споделя Корона. Слуховете около житието на Вивалди дават достатъчно хляб за такива опити.

Бестселър по френски

Той е млад американски писател, първият му роман е сензация, забогатява и подписва договор за още 5 – в романа „Истината за случая „Хари Куебърт” на Жоел Дикер (изд. „Колибри”). И го удря на живот, ала издателят го притиска за втори роман. Който не се получава. Заминава в провинцията при своя университетски преподавател и литературен баща Куебърт. Когото скоро арестуват. Преди 33 години е изчезнало момиче, сега откриват костите му, обвиняват него. И младокът почва свое разследване.

Дикер е млад писател, роден в Женева, романът получи куп награди и беше от тройката най-продавани във Франция месеци наред. Крими линията върви с психологизираната чисто писателска драма на героя. Поредният френски американски  роман и пореден сигнал, че най-масовото френско четиво е по-така.

Евгения Иванова събра Павич и Памук

Тя е историчка и уж затова й се обажда съученикът след 40 години, нейна някогашна любов – в романа „Плана „Константинопол” на Евгения Иванова (изд. „Кралица Маб”). Той е телевизионер, ще прави исторически филм, вдъхновил се от неизвестни писма на Евгениос Вулгарис до Екатерина Велика. Четат писмата, разсъждават върху историята на Европа, припомнят си някогашни чувства и събития.

Иванова получи през 2008 наградата „Роман на годината” за  „Фото Стоянович”. Този напомня за него. След онези писма излизат други, тече нещо като писмовно разследване и на дъното - мистификация. Но дотам вървят историко-литературни внушения, просмукани от романите на Милорад Павич и Орхан Памук, интелигентски вълнения на съвременници, в чиито съдби се отцежда нещо от вековете... Прелюбопитно, а някъде може би се подквасва българският отговор на Павич и Памук.

Европа е на 28 века

Но само като име. То се среща за първи път в „Теогония” на Хезиод – като богиня. „Предполага се, че първоначално Европа била азиатско божество”, отбелязва Васил Гюзелев в „Апология на  Средновековието”. Но: „Началото на истинската Европа, на която сега ние сме наследници, е поставено не през Античността, когато се появява нейното име, а през Средновековието, когато ясно се формират нейното своеобразие и мястото й не толкова в териториално-географски, колкото в политически и стопански, а най-вече в етнически и културен аспект”.

Съчинението, заедно с извороведското „Покръстване и християнизация на българите” са първи том от „Съчинения в 5 тома” (изд. „Захарий Стоянов”). Петтомник на жив историк, това е вече нещо специално. Гюзелев проектира в него предимно работи върху култура и религия. Вижте том 5: „Средновековна поезия от и за българите”.

Събраха есетата на Йосиф Бродски

„Колкото повече човек пътува, толкова повече паметта му се обогатява с точните места на таксиметровите пиаци, билетните каси, преките пътища до пероните, телефонните кабини и писоарите. И ако не се връща към тях често, тези гари... се наслагват една върху друга в съзнанието му – като всичко, складирано прекалено дълго, - превръщайки се в гигантско, тухлено-чугунно, лъхащо на хлор, легнало на дъното на паметта ти осмокрако чудовище, към което всяко новопосетено място прибавя по едно пипало”. Йосиф Бродски. В „Самотни пътешествия” (изд. „Факел експрес”). Есета.

Пътешествия по места и по литератури. Първите са по-чудовищни, заради ръста на поета и на неговата култура. Неговото пояснение: „Единственото средство, което човек притежава, за да се справи с времето, е паметта”. И диагнозата: „Обичайното е направено, а необичайното е сътворено”.