page contents Книжен Ъгъл: Човекът като болка
Предоставено от Blogger.

Човекът като болка

6.5.14

Петко Тодоров

Мелани Търнстром събра всичкото достъпно знание за това състояние

Има момент в „Хроники на болката” на Мелани Търнстром с типичната драма. Тя е легнала в магнитния резонанс в Станфордския университет: „Гледам собствения си мозък, докато той мисли моите мисли, включително и тази”.

Тя е с хронична болка. Лекарите се опитват да я научат да я контролира съзнателно. Донякъде успява. Вечната драма от срещата на оптимизма на техниката и точната наука с песимизма на хуманитарното и социално познание.

Книга за болката (изд. „Изток-Запад”). „За естеството на тази отрова, за странния й вкус, за тайнствените й проявления и за нейните противоотрови”. Знанието за болката в човешката история, съвременното разбиране и лечения, значението й в живота.

„Наблюдавах няколкостотин пациенти в продължение на 8 години”. Търнстром не е лекуващ, а пациент. Общувала с най-изявените лекуващи в САЩ. Удивително е, измерено дори с броя на книгите, колко малко знаем за болката.

Човекът е безпомощен пред най-първичните си проблеми. С увеличаване на населението се увеличава броят на гладуващите. И с болката е така. Вгледайте се само в десетилетията между откриването на упойката и прилагането й. През XIX век Църквата рекла „Не! Болката е от Бога”... Познанието се измерва с книги, не с вестници и с телевизии.

„Човешката история – това е история на болката!” – това е Набоков. Търнстром: „Болката, като всяка екстремна ситуация, изважда наяве най-доброто и най-лошото у хората... ние никога няма да можем да я ликвидираме напълно, защото телата ни се нуждаят от нея”. Спасението е в метафорите засега.

Повелителят на знанието: „Това, на което се натъкнахме, е откритието, че съществува една относителна Вселена на болката – че изпитването на болка е необхватно, богато и разнообразно човешко изживяване, свързано с неизвестен брой мозъчни състояния. От научна гледна точка, ние сме смаяни колко огромна е тази Вселена. Все още сме на етапа, в който всяка крачка напред ни кара да осъзнаем колко дълъг път ни предстои”.