Микрографията на Меир Шалев

Петко Тодоров

Романът му „Исав” е твърде гъста белетристика

Най-гъстата белетристика, излизала на български от началото на годината: „Исав” на Меир Шалев (изд. „Колибри”).

Семейна сага, почва около Първата световна война, Израел, с родословни корени и от Русия, и от Балканите.

Бащата е пекар, произвежда хляб, синовете близнаци се влюбват в една девойка, тя става съпруга на единия и това е комай основната драма, защото разказът се води предимно от другия и т.н.

Гъстото е в образността. Разказвачът израства с книги, безброй книги и разказът му е подгизнал от явни и неявни цитати.

Изречения като „Древните камбанени езици, повечето от които не знаеха що е звън, бяха натрупали едва сдържано желание и насъбран гняв и сега неутолимо заудряха бронзовата плът. И огромен облак от ръжда и вяра се вдигна и замъгли градското око” – не са изключения, текстът е буквално изплетен от такива.

Случките изглеждат наситени със символи чрез сложна словесна игра. В началото е словото, но всичко следващо се оглежда в предишното слово и се възприема като безкрайно ритуализирано. Не е лесно за обяснение, трябва да се прочете.

Резултатът е, че се обезсмисля времето. Да, „петте хиляди години опит в хлебопекарството” учат, че „тестото спада от три неща – от тропане, свирукане и нечиста жена” и че „човек, който не усеща болка, не би могъл да пече хляб”.

Но когато вместо словото се чува ехото на слово, а усещането е от такива неща, от цитати, спомени на предци и прочее литературности, времето става излишно. Какво са някакви 5 000 години? Опитът ще е същият и след 5 000.

Не е случайно, че на няколко места в романа се явява микрографията – способността да се изпише благословията на Яков върху нокът и Книгата на Рут – върху гълъбово яйце.

Израелският писател, а той е много известен, е микрограф: 5 000 години опит, изписан в един роман, нали почнахме с гъстотата.

И друго. Шалев е колкото внимателен към героите си, толкова и присмехулен към света и същото това време. Той го пише: „Четенето на книги и печенето на хляб не спадат към занятията, с които си създаваш кръг от верни приятели”.