page contents Книжен Ъгъл: Екатерина Йосифова говори, въпреки въпросите
Предоставено от Blogger.

Екатерина Йосифова говори, въпреки въпросите

4.8.14

Петко Тодоров

Тръгва интригуваща поредица от диалози с писатели


Екатерина Йосифова отговаря на въпрос за автоцензурата при социализма:

„Съобразяваш се, да. Може да не е повече, отколкото сега се съобразявате с модата, с групата. Но това не оправдава, нито тогава, нито сега. Този вид автоцензура – да се съобразяваш с нещо отвън – си е заболяване, което неминуемо става хронично. Даже с майка си ако си съобразяваш писането, с децата си. Докато в другото живеене е обратното: гаден си ако не се съобразяваш с тях.

Има и други обрати. Сега например знам, че ще публикуват каквото и където да дам, колкото и никакво да е. Така че при мене вече трябва да има много по-силна автоцензура. Самоотрязване. Чета по-младите, виждам как се съобразяват с модели разпознаваеми, лесни...”

В „Разговори с Екатерина Йосифова” на Николай Трайков (изд. „Кралица Маб”). Точка по въпроса? Със сигурност само за Йосифова.

Студентът Трайков почнал през 2009 разговори с Йосифова като учебна задача, довършил ги Пламен Дойнов и те слагат начало на поредица „Очи в очи”. Страхотно. От разговор с писател винаги може да научиш нещо важно, както от разговор с художник винаги - нещо неважно, а и разговор с писател в книга е спасение от телевизионното токшоу.

Колосалното НО е калъпът „ДС-цензура-ДС” и някоя клюка за цвят във въпросите. Който никак не е по-слабо калъпест от кълъпите при соца.

За Дойнов – ясно: въпрос на поминък, а и всяко време с официозниците си. Но за младия Трайков? - Промит мозък? Акселератна конюнктурност?

Дори еманципиран като Йосифова се хваща на моменти. Кокетството не е грях. Какво ли ще е при нуждаещите се на живот и смърт от „демократична” идентичност?

И научваме, и то доста, за същностния литературен живот през соца, защото питащите не любопитстват за духовната идилия при сегашния капитализъм, въпреки въпросите. И между редовете на отговорите!

Най-важни са темите около психологията на литературния труд, стига да не я утрепят с неопитност неопитните и с рутинерство – опитните питащи. Йосифова предупреждава: „Много говорих”.